Аксиом16 Приключение с меч и магия

Какво бихте направили вие, ако ви поканят в самотен отдалечен замък в полунощ?
Ето какво направиха мойте играчи:
Пребиха портиера; претарашиха стайте; ограбиха бара; избиха другите гости; опоскаха оражейната; залостиха, заковаха и задзидаха вратата, където бях скрил пазителя на замъка без да го събудят;
канеха се да запалят замъка (тук реших да наложа малко вето и обрах лесно запалимите „продукти“) и докато търсеха нещо запалимо попаднаха на домакина си.
Ако ви кажа, че замъка остана без собственик едва ли ще ви учидя много...
Та тъй, като явно много ги накървих тез горои* можете ли да ми дадете идея, как да ги варна кам „светлата страна“? Или направо да ги срещна с последователите на Ахраман**?

*Същите в предишната сесия изгориха къщичката на една старица, която ги подслони през ноща в бурята. За справка вижте бисери от сесиите.
**Макар че малко ме е страх какво ще направят с храма му...

Покажи им истински зъл НИП, от които да се отвратят- могат да схванат намека.
Покажи им истински добър и мъдър НИП- да им стане идол.

Покажи им в подробности злините, които са извършили (останалите без родители деца, обречени на низък и жалък живот), направи така, че с тях да се гаврят така, както те са се гаврили, нека някой оживял син/дъщеря тръгне да мъсти (успешно).

Защо трябва да ги връщаш към извършването на добри дела? Зли персонажи и без това се срещат рядко, а ако ролите са добре изиграни* и деянията - мотивирани, играта с тях си остава интересна.

В конкретния случай не виждам как могат персонажите да бъдат върнати към „светлата страна“. Това с къщурката в гората може да се подмине, но клането - не. Нромалното развитие на нещата би следвало да е - близкият град праща патрул да провери горящия замък (огъня ткрябва да се виждая отдалеч), организира хайка, обявявава награда за главите на злодеите и същевремнно разпространява описанието им навсякъде, че да не могат да влязат в нито едно населено място.

Евентуално влияние би оказал страха от вечни мъки в отвъдния свят (при добре изиграна роля, но май никой не играе с богобоязливи персонажи), ако в Титания имаше такъв.
Варианта да се гаврят (предложен от Галеан) с тях обаче е добър

*често срещана заблуда е, че злите персонажи трябва да са ненормални. Истината е, че трябва да са егоисти.

Много настоявам да отбележа, че на тази сесия изобщо не присъствах, очевидно се справят и без мен!
Принципно подкрепям идеята със свидетелите, но доколкото знам, живи такива не са останали, та няма кой да ги сочи с пръст. Вариантът с персонажи, които са истиски пример, май остава нак-логичен, още повече, че позволява да се отиграват промени в характера. Това според мен има потенциал да е по-интересно от група добри или зли персонажи, играли сме такива:). Как можеш да стимулираш такова поведение, ще обмислим, като се видим в чата:)!

Е тия замъци нямат ли си нормална охрана? Нямат ли си наследствени духове в тях и всичките им там прилежащи сподвижници?
Няма лошо в това да се разиграват зли типажи - аман от добронамерени лигльовци - но пък трябва да има достатъчно предизвикателство и за тях. След като са зли, нека да ги гонят добри паладини и магьосници и т.н. Просто обръщаш нещата. И очевидно групата се кефи на битки - дай им най-яките битки на които си способен.
В една моя група искаха предизвикателство от битки и го получиха. Бяха нападнати от Канунакали (в превод, децата на Кали) - маймуноподобни племенни създания (имам ги в три разновидности, според мощта им). Първата среща с тях едва я издържаха, а след това само като чуеха нещо да се движи в храстите и го удряха на бяг. Много забавно, а и създаде допълнително напрежение в приключението.

Да тук е мястото да отбележа, че Вилорп се беше постарал с охраната или поне с изненадите вътре. Спомням си, че имаше един магьосник който използваше изключително учтивия поздрав: "виж ми огнената топка" въпреки, че този който чука и влиза поздравява първи. Но както се казва "магьосника не пада по-далече от кулата си"! Добре, че имаше прозорец с правоъгълна форма, защото в противен случай щеше да се образува такъв с магьосническа . Ебаси чука! Освен това максимата "там където не става със сила, става със злоба" е главното мото на героя ми. Все пак не малко неща е изчукал

Това , което трябва да направиш е не да се опитваш да връщах играчите към добрата страна , а да ги затрудниш . Нека следващият път когато решат да вандалстват , открият че и това не е лесен и безнаказан занаят .

Понеже ме познаваш много добре знаеш аз какво правя - оставям да си вандалстват колкото си искат със затруднения разбира се, но после започват да съжаляват по градове, села и паланки... и не само. Многото плюсове се отнемат с много минуси, това е.

един съвет от мен: Прати им хайка. Ама не някоя слаба. Прати им един капитан от армията, подкрепен със стотина война, поне 3то ниво, три-четири мага (4то или 5то) и няколко Сержанта (5то ниво). Самия капитан да е 6то ниво и тогава, повярвай ми или ще им писне от битки, или ще умрът, или ще я карат в занданите.

ИЛИ

Забий ги в пустинята. Да видим как ще вандалстват.

Или по-добре да не играят въобще?! А защо просто не ги удари светкавица от небето пусната от Салфейс?

ха.

Нека го кажа по-различно.

Ако искаш да ги възвърнеш към доброто - откажи се. Няма начин. По-добре за Цялата група ще е да ги затриеш. А, между другото, хубаво отрезвяване е едно изцяло безбиткийно куестче, като бягай от тъмницата. А и с първия ми вариант също не е казано, че не могат да се справят. Ограби ги, обезсили ги и така ще се отворят възможности с правилно подбрани моменти да въздействаш върху тях... не че върху моите играчи е ставало

"Безбиткаджийско" приключение явно не върви при тази група - били с на гости в замък и са избили когото видят... Как да ги спреш да се бият, а?

А, много добре си върви безбиткаджийско приключение, просто сменихме малко тона, а и персонажите продължават от предишната кампания, в която определено имаше много битки и са съответно развити:). Не съм присъствал на мелето в замъка, но поздрав "виж ми огнената топка" щеше да предизвика и моят персонаж да отговори с тупаник, при все, че с последното ниво мислех да покачвам социалните умения на персонажа си:). Повтарям си предложението към Вилорп да измисли ситуация, при която се стимулират персонажите да се променят:)!

В една моя група искаха предизвикателство от битки и го получиха. Бяха нападнати от Канунакали (в превод, децата на Кали) - маймуноподобни племенни създания (имам ги в три разновидности, според мощта им). Първата среща с тях едва я издържаха, а след това само като чуеха нещо да се движи в храстите и го удряха на бяг. Много забавно, а и създаде допълнително напрежение в приключението.

Тез неща ако ми ги пратиш няма да ти се расърдя vilorp_spi@abv.bg, а иначе единственото от което са бягали до сега е било дракон*. Като се замисля два дракона (в отделни сесииде, не съм толкоз зъл ). Друг е въпроса, че и в двето ситуаци се отнесоха мноого лошо с животинките. Първия бе престарял и бе загубил огъня си, а те взеха че го напушиха с 20 кила дяволска трева и докато той се задушаваше с дим и хрипове се изнесоха. Втория го свалиха от небето с две дози драконова кихавица**, а дракон летяш с импулсна можщност назад и блъскащ се в скалите на тесния каньон е грозна гледка =( (обичах тоя дракон ).

един съвет от мен: Прати им хайка. Ама не някоя слаба. Прати им един капитан от армията, подкрепен със стотина война, поне 3то ниво, три-четири мага (4то или 5то) и няколко Сержанта (5то ниво). Самия капитан да е 6то ниво и тогава, повярвай ми или ще им писне от битки, или ще умрът, или ще я карат в занданите.

Пратих им 2 дузини каменни големи, мага успя да разкодира ключалката на „магика прилогика“ към средата на битката (каквато нямаше да има ако геройте не си бяха призовали подкрапление от Глинени големи) и от там насетне ви е ясно.
Пратих им дракон (втория от горния пример)
Пратих им призраци (много гадна работа са това омагьосаните оръжия ей!)
Пратих им водони демони (нещо от рода на русалките) - виж долната бележка.
Пратих им Гигантски паяк и местно бежоство - имат доста добри показатели за пазарене с божества =(
Пратих им разбойник - разплакаха го и го ограбиха.
Пратих им ледени демони - огнения маг бе безумно щастлив.
Пратих им подмолен НИП - единствено им развали оргията вечерта.
Пратих им половин дузина тежко бронирани рицари - оня тип с чука метна 5 еднакви зара за щета***
Това което се оптвам да кажа, че от битки не им писва, също така не са някакви чалнати кретени, които предприемат фронтална атака срущу стадо препускащи насруща им бизони**.

Ограби ги, обезсили ги и така ще се отворят възможности с правилно подбрани моменти да въздействаш върху тях...

Ковача си бе купил кон с последните си 10 жълтици, прекрасно животно, а после коня му умря (не, не от зауша) прерязан на две от едно теглещо въже (не бях аз виновен за това, лош шнс). В момента персонажите са 5-6-то ниво и имат грубо по 2 жълтици на калпак, някой и по малко. След като заключиха в паралелен свят няколкото десетки хиляди чудовища и обраха един стар замък (като се замисля може и от тук да им тръгва таз тръпка с обирите) ги опосках до шушка когато пристигнаха в зивилизацията (заровете и конните надбягвания непрощават) и пари за куест повече то 2-3 сребърника не са получавали, ама ко да се прави. И на ограбване не подлежат .


*Не, не блатен, а от онея големите дето те карат да си сменяш бельото после.
** По правило се стремя да имат възможност и да избягват битките, ако желаят и да им давам алтернативни методи за справяне с положението.
***Позвахме новото правило за двуръчните щети, което ще засегна в друга тема. (ако заровете за щети на двуръчно оръжие са еднакви те се умножават по 10)

В заключение, Надявам се таз седмица Киди да дойде и да помогне малко иначе съм им приготвил и една морална дилема (но като знам какво стана с небезисвесната бабичка от бисерите =/).

Как точно се предполага да измислиш тайно предизвикателство, като поне половината ти играчи четат тук?

Vilorp написа:

В една моя група искаха предизвикателство от битки и го получиха. Бяха нападнати от Канунакали (в превод, децата на Кали) - маймуноподобни племенни създания (имам ги в три разновидности, според мощта им). Първата среща с тях едва я издържаха, а след това само като чуеха нещо да се движи в храстите и го удряха на бяг. Много забавно, а и създаде допълнително напрежение в приключението.

Тез неща ако ми ги пратиш няма да ти се расърдя vilorp_spi@abv.bg, а иначе единственото от което са бягали до сега е било дракон. Като се замисля два дракона (в отделни сесииде, не съм толкоз зъл ). Друг е въпроса, че и в двето ситуаци се отнесоха мноого лошо с животинките. Първия бе престарял и бе загубил огъня си, а те взеха че го напушиха с 20 кила дяволска трева и докато той се задушаваше с дим и хрипове се изнесоха. Втория го свалиха от небето с две дози драконова кихавица, а дракон летяш с импулсна можщност назад и блъскащ се в скалите на тесния каньон е грозна гледка =( (обичах тоя дракон ).

един съвет от мен: Прати им хайка. Ама не някоя слаба. Прати им един капитан от армията, подкрепен със стотина война, поне 3то ниво, три-четири мага (4то или 5то) и няколко Сержанта (5то ниво). Самия капитан да е 6то ниво и тогава, повярвай ми или ще им писне от битки, или ще умрът, или ще я карат в занданите.

Пратих им 2 дузини каменни големи, мага успя да разкодира ключалката на „магика прилогика“ към средата на битката (каквато нямаше да има ако геройте не си бяха призовали подкрапление от Глинени големи) и от там насетне ви е ясно.
Пратих им дракон (втория от горния пример)
Пратих им призраци (много гадна работа са това омагьосаните оръжия ей!)
Пратих им водони демони (нещо от рода на русалките) - виж долната бележка.
Пратих им Гигантски паяк и местно бежоство - имат доста добри показатели за пазарене с божества =(
Пратих им разбойник - разплакаха го и го ограбиха.
Пратих им ледени демони - огнения маг бе безумно щастлив.
Пратих им подмолен НИП - единствено им развали оргията вечерта.
Пратих им половин дузина тежко бронирани рицари - оня тип с чука метна 5 еднакви зара за щета
Това което се оптвам да кажа, че от битки не им писва, също така не са някакви чалнати кретени, които предприемат фронтална атака срущу стадо препускащи насруща им бизони.

Ние също обичахме твоят дракон, ако пратиш канунакалите, обещаваме и тях да обичаме по същият начин:twisted:! Ако не го обичахме, щях да му изсипя и останалите три дози в носа8)!
Впрчем, от призраците насам моят персонаж е убеден, че ковачът ни си говори сам:lol:!
Това е прекалено, оргия не сме правили, само някои от персонажите решиха да се опознават без нищо извратено, докато играчите похапвахме след тежките битки:lol:!
Накратко, ако смяташ, че има основание за хайка, пусни хайка, но не с идеята, че това ще проемни някой от персонажите ни, за това си има други начини. Повечето от тях по концепция не са достатъчно интелигентни или отговорни, за да разберат, че неудобствата от хайката са пряко свързани с поведението им, а магьосницата се води по техния акъл, така че няма кой да направи такива изводи8)!
За неразбралите, всичко описано Вилорп изсипа на група от трима човека в една сесия, така че предлагам сега просто да се уговорим да позабавим темпото и да играем по-социално и с по-малко битки!

Когато аз водих "социална сесия", 85% от времето отиде в мотаене из магазините, избиране на дрехи (да!) и сваляне на елфани

Fobos написа:Когато аз водих "социална сесия", 85% от времето отиде в мотаене из магазините, избиране на дрехи (да!) и сваляне на елфани

Лошо няма, но не е това темата на разговора.
Моите предложение как да се откажът от това повечедние е на първата страница.

Чакайте, чакайте... Нека погледнем нещата от другата гледна точка.

Ние, горките приключенци, изпълнени с желание за велики и благородни дела - да помагаме на невинните и да защитаваме беззащитните, ни се струпаха всички беди, които Вилорп спомена (за което "благодарността" на дамата беше изразена само с 15 медника). Кой ли не се опита да ни утрепе - то не бяха духове, дракони, водни демони, паяци, бронирани рицари (които ни прекъснаха в доста интимен момент ) и какво ли още не. Няма как да не имаме оттук нататък подозрение към всичко и всички.

И когато попаднахме в замъка, в който уж бяхме поканени и още на вратата ни нападна някакъв огромен гигант, който с брадвата си посече на две поканата, която крехката ни елфана държеше с треперещи ръце, как после да не се съмняваш в гостоприемството на замъка. Няма кой да те посрещне, да почерпи, еее, то ние взехме нещата в свои ръце и се нахранихме, напоихме и чисто от чувство на любопитство преровихме замъка.... почукахме любезно на вратите, а от вътре ни нападаха разни подивели магове и вампир фехтовач сомнанбул. Отново се опитвахме да покажем поканата, но уви... гостоприемството на този дом беше под всякаква критика. Добре, че решихме да не запалим всичко, както напълно си заслужаваха

Сега, като слушам другата гледна точка ми звучи съвсем резонно поведение
А понеже малко по-нагоре, Вилроп ми поиска Канунакали (явно с цел да плаши "злите" си герои с тях) ама аз ги нямам наоколо, а и те бяха от тестова сесия преди финалните правила, така че със сигурност ще им трябва преработка, засега ще ги остава настрани.
Все се каня да пускам в сайт анови противници и даже съм подготвил едни Адски хрътки, или огнени кучета, както искате им викайте, ама забравям да си донеса скиците в офиса, че да ги скенирам, та да имат и картинка пущините. За тези създания ще кажа, че са идеалното средство за хайка - при тях бройката има голямо значение. Основните им показатели са почти напълно обикновени - нещо като средносилин вълци, но имат едно много гадно качество - когато ги убият, избухват в огнена топка (с ефект като магията)... специфичното е, че първото куче в групата нанася щета само 1 зар, а всяко следващо учеличава силата на огнената си топка с +1 зар... Това прави хрътките изключително неприятни за убиване и затова в основното им описание пише, че се движат на сравнително малки групи, но пък злите Разказвачи могат да ги пускат и в по-големи количества.

Аз също ще помоля за помощ-моите играчи превръщат приключението в смях!Вярно е,едната от грешките ми е очевидна-не ги карам да се вживяват,но пък всеки път когато се опитвам и успявам,те пак се хилят като луди,от сорта-хахаха,колко забавно име,Легун като чугун,друг пък ми казва,че той щял да бъде по-добър разказвач,отсъпих му мястото и той се отказа Какво да правя по въпроса???

Влез в духа на групата си. Щом им се смее, дай им смешно приключение, полупародийно, което постепенно да премине в това, което ти искаш да им поднесеш. В моите групи винаги сме се забавлявали и сме се смяли, но това не е пречело на сериозността на играта...
И още, когато решиш да създаваш опасност (за подсилване на сериозността), не се притеснявй дали ще убиеш някой от героите или не - и бъди справедлив. Ако им изпратиш противник с омагьосан меч, дай им да ги вземат след като го победят и обратно, ако имаш намерение да им даваш такъв меч, сложи го преди това в ръцете на достоен опонент - нека се поизпотят. От опит знам, че ако групата е във враждебна среда и дваата ви най-силни бойци са на по 10-15 ЖТ, играчите забравят да се шегуват и гледат как да направят така, че героите им да оцелеят.
А да и накрая (но не и по смисъл), след като групата е "несериозна", то може би им е рано да се вживяват, затова води приключения с повече битки, където А16 прилича повече на тактическа, а не на ролева игра. След като поиграят малко така, те сами ще поувстват нуждата и от малко вживяване.

А, ма то за А16 си е напълно нормално да избива на смях.

На мен ми изби на смях последната СнМ сесия, която леко се изроди в "Приключенията на един британски килър на Балканите" и "Професорът-сърфист". Което беше леко неочаквано де, ма се оправиха нещата

Смехът и настроението нямат нищо общо със системата, но предполагам, че в случая под А16 имаш предвид сетинга, който наистина е правен с лек намек за хумор тук-там (понеженикга не сме се вземали в екипа прекалено насериозно, еле пък аз).

Хуморът в сесиите не го считам за нещо, което е обезателно вредно. Напротив, не съм сигурен, че съм чул какъвто и да е било разказ за "сериозна" кампания. Всеки, който разказва приключенията си, набляга до една или друга степен на куриозното, което се предава и възприема като комично в разказа. Дори и "сериозните" играчи, които знам, до един са заявявали нещо от рода на "хайде пак да направим група като онази с орка-балерина - ама моля ви се, няма никакъв проблем ако се изиграе добре, дори тогава става много забавно". Всъщност, точно затова говоря и аз .

В този ред на мисли, искам да изкажа убеждението си, че начинът на създаване на Магландиум по никакъв начин не води до отрицателен резултат. Естествено, ако сте го взели с нагласата за нещо много сериозно, ще сте лошо изненадани. Но Ендивал, да кажем, е останала в главите на хората от моята група именно с куриозното, необичайното и абсурдното, а съм почти сигурен, че авторите не са целели това. Определено идеята не е била системата да бъде запомнена с Чукундурите, бердашът (когато бяхме млади и глупави, мислехме, че това е невероятно смешно и нелепо. Извинете, ама все още смятаме така), скелетите с... коса (заливаме се от смях всеки път, когато го споменем - дори и толкова години след излизането на "Домът на Хаоса"), както и невзрачните човешки герои (а това да не обяснявам).

Съвет от мен - ако цялата група е "настроена на вълната", на която вие не сте, "грешката не е в техния телевизор", а вашия. Във всеки случай, при такива образи, които се опитват да направят играта си сериозна се е стигало до два случая: водещият остава без играчи (което вече е тъжно, ама това надали е било според представите на водещия за сериозност), или играчите продължават да се смеят - "Героят ми си изгуби крайник по следния нелеп начин..." (чувал съм такива разговори, дори помня цялата ситуация много добре - ето какво е останало от "сериозната сесия" - но е прекалено дълго и безмислено да я разказвам тук, все пак, ю гот май пойнт).

Непослушни герои, а?
Моите като се разбунтуват и им казвам че в далечината виждат да се приближава дракон. Стават кротки като агънца. Винаги действа.

Явно не четеш какво съм писъл. Геройте драконовите глави ги редят на станата (;.
Всъщност освен непослушни са и умни, а аз си спазвам правилото „винаги им дай алтернативен вариант“ в случая виж за драконовата кихавица параграфа и по конкретно това: „обичах тоя дракон! “

Мдам, света, наистина, Бат'Гойко е прав. Макар че определени системи силно помагат за хумора и сатирата, като челно място заемат Fatal (неволно, със системата си за случайно определяне на тип на косъма и проблеми с червата) и Kill puppies for Satan, където част от чара се състои в показатели като pain in the ass.

За Ендивал - мне, до колкото знам, чукундурите са си желан майтап, но подобни елементи има почти навсякъде, в минимални количества*. И ние в Океане си ги сложихме, макар че за един-два после ме досрамя, та ги позамаскирах .
В Титания са малко повече зарад джуджетата, канализацията и още няколко бисера, ма както казва Бат'Гойко - да не се взимаме твърде насериозно.



*Да, дори и в СнМ. Вижте само имената на някои магьоснически заклинания.

А имаше и още (в имената на местности), но ги редуцирахме в последния момент, след като видяхме реакцията на някой от по-дай-хард феновете

А, мани - в Океане имаме един град Добридол, който е претърпял в историята си ужасно наводнение. Беше кръстен така на едноименното кюстендилско село (по определени причини) още преди съответното да се наводни при дъждовете преди една-две години и така неволно създадохме майтап.