Разкази по разиграни сесии

Заповядайте в официалния форум на "Аксиом 16" или "Приключение с Меч и Магия". Това е втората българска ролева игра, излязла на пазара в средата на декември 2004 г. Тук можете да задавате своите въпроси за правилата или за светът (Магландия), да пишете своите коментари или да давате вашите предложения.

Модератори: hameleona, Модератори

martimart
Чирак
Мнения: 18
Регистриран на: пон мар 05, 2007 8:59 pm

Разкази по разиграни сесии

Мнение от martimart » пон юни 11, 2007 3:55 pm

Тук можете да побликувате историите на вашите герои, или разкази по интересни сесии, както и различни преживявания, случили се по време на приключенията. Аз мисля да започна с нещо за моят герой :)

martimart
Чирак
Мнения: 18
Регистриран на: пон мар 05, 2007 8:59 pm

Мнение от martimart » пон юни 11, 2007 8:23 pm

Хрониките на Харакан Джебчията
Някъде из необхватните, за окото земи на Мангландиум, се родил странен момък. Крадец, убиец, търговец, скитник, загадъчният Харакан бил всяко едно от тези неща. Носят се легенди, че намерил смъртта си, скитайки наоколо, но бедните разказват, че често пред прага, на сламената си колиба намират торба, с жълтици...

ИСТОРИЯ НА ГЕРОЯ

Бащата на Харакан бил войн, служещ в армията на царя. Един ден майката на момчето, получила вест- мъжът и бил убит в битка. Харакан бил най- голямото дете в семейството ( имал още един брат и три сестри), наложило се да изхранва семейството. Започнал работа в местното село, като се грижил за добитъка. Макар и бедни хората му плащали добре, но настъпила” Черната смърт”- чумата. Добитъкът измрял и Харакан нямал какво да работи. Скоро съдбата го наказала допълнително, чумата убила и майка му, а сестрите и братята ме били отведени като роби. Царят, при който баща му служел видял какво става, но не направил нищо по въпроса, Харакан останал сам на този свят. Придобил страшна омраза към царете и богаташите, но не забравил добрините, които бедните хора правели за него. Станал крадец, крадял от богатите и давал на бедните, част от парите запазвал за себе си. Постепенно се научил да се защитава, нещо повече- станал убиец. Рицарите, които го издирвали го принудили да замине, към Пустошта, където хора не ходели. Запознал се с много Пустинни гиганти, разменяли различни предмети, оръжия, опит. Един ден, докато минавал през опустошено село, Харакан намерил нещо странно- бебе, гигант. Бебето нямало име, крадецът го кръстил Арекс- на името на своя баща, който много уважавал. Понеже не можел да се грижи за бебето, го дал на местните монаси, които го отгледали и обучили. Когато пораснал , Харакан се върнал да си го вземе. Двамата се превърнали в невероятни приятели и добра комбина. Докато ги преследвали местните рицари, Харакан бил тежко ранен, починал от раните си. Арекс бързо го занесъл при монасите, които го отгледали. След много заклинания и молитви, боговете помилвали Харакан и го съживили, като направили така, че никога да не остарява, винаги да изглежда млад и силен и енергията на младостта, да не загасва в него, но в замяна се зарекли никога да не му помагат и го оставили на произвола на съдбата, заедно с Арекс!!!

Хрониките на Харакан Джебчията

Носейки се из сенките на нощта, странник с черна роба и тояга в ръка, често посещаваше нощните кръчми наоколо. Обикновено след себе си оставяше контузени селяни, (решили точно тази вечер да се напият) изпочупени столове и маси и разорени кръчмари. Една вечер ми дотежа от скучното ежедневие и аз също реших да посетя селската кръчма.- малка, дървена постройка с десетина маси. Навън валеше пороен дъжд, бързо отворих дървената врата и влязох вътре, настаних се до камината. Поздравих останалите, те ми отвърнаха, лицата им бяха почервенели от силната, домашна ракия, която беше лично производство на кръчмаря . Познавах всички, освен един, който ми направи впечатление- Огромен гигант ( до сега не бях виждал толкова голям), седящ в ъгъла, седеше сам на една маса и бавно отпиваше от виното, всеки път, когато вратата се отвореше, той надигаше поглед, за да види кой идва, сякаш чакаше някой. Така и не се осмелих да го попитам кой е, както забелязах останалите също не го закачаха, на стената до него, бе подпряна огромна, двуръчна брадва. Унесох се в разговор с кръчмаря и някой от клиентите, когато вратата за пореден път скръцна. Инстинктивно се обърнах, да видя кой влиза, дълго останах в такова положение, оглеждайки новодошлия. Прегърбен старец- така си помислих, макар, че не можех да му видя лицето, бе закрито от качулката на робата му. Държеше дървена тояга, с която се подпираше, седна на един стол, до дървения плот, служещ за бар. Барманът веднага се появи пред него.
- Налей една бира!- дрезгаво проговори стареца и се закашля. Направи ми впечатление, че макар и мокър до кости, той не свали робата си. Барманът любезно му поднесе пивото, старецът хвана халбата и на веднъж я погълна цялата. Барманът се застоя до него, очаквайки да заплати. Старецът надигна глава и погледна мъжът право в очите-
- Какво ти дължа?- попита странникът, не можах да видя лицето му, но ужасен бармана поклати глава-
- Н-Нищо, сър.- измънка.
- Плюс това нямаше да ти платя, бирата бе ужасна!- в този момент един от мъжете, които наблюдаваха с интерес, стана и се приближи до странника. Бе доста едър и набит човек.
- По-добре се разкарай от тук, старче!- заплашително прошепна мъжът, в ухото на стареца. Странникът не реагира, продължи да гледа замислено в една точка. Здравенякът го хвана за рамото и настоя. Светкавично старецът се обърна, хвана мъжа за гърлото и допря кинжал в гърдите му. Как успя за части от секундата да извади този кинжал, и да събори на земята този здравеняк и до днес не ми е ясно. Мъжът замръзна на място, дори спря да диша от страх. Веднага от съседните маси скочиха още шестима здрави мъже и наобиколиха странника.( аз не исках да се намесвам в това, предпочетох да наблюдавам от масата, с още няколко души). Изведнъж, без останалите да забележат от отсрещната маса се надигна гигантът, хвана двама мъже, едновременно и без особени усилия ги захвърли в ъглите на кръчмата. Останалите се нахвърлиха върху него, но след миг и те полетяха, из заведението. През цялото това време кръчмаря седеше неподвижно, с отворена уста и наблюдаваше от бара. По- късно когато разговарях с него, той ми каза, че затворил кръчмата, понеже нямал пари да я поправи. Докато гигантът размяташе наоколо обърканите селяни, стареца се приближи до бара и започна да пълни монетите от бакшишите, в една торба, бармана, дори не го забеляза, пък и да беше, логично беше, че ако цени живота си, нямаше да се помъчи да го спре. Така след няколко минути, двамата странници, изчезнаха от кръчмата. Аз продължих да си пия ракията, а „смелчагите” се надигнаха от дървения под и започнаха да си оглеждат раните...

Отговори