С времето започвам да се питам дали една от основните причини за замирането на линиите не е ограничението всяко ново приключение да започва с нови герои. Една от базовите мотивации за дълга игра е желанието на играчите да си развиват героите - като характер, историй, познанства, битки и не на последно място натрупан опит. Нормално е продължителността и интензивността на играта с един герой да го правят с времето по-добър. Дали това означава, че ще стане по-смъртоносен касапин в масови мелета, мъдър магьосник или разбиващ сърцата на жените гениален бард, вече зависи от избора на играча.
Цитат
"Освен това дългата игра с един и същ герой неизбежно води до постепенно насищане на килърския инстинкт и преминаване към по-стойностна игра. Образът един вид узрява и остава такъв дори и да се използва в друга кампания на друг водещ. В случай на смърт героя ще губи само някаква част от натрупания в последното приключение опит и - естествено - няма да може да се използва повече в конкретната кампания.
(Освен ако не се използва някой разказвачески похват, свързан със съживяване или чудодено оцеляване на героя - това е в наша, тоест на гейммастърите власт, но лично аз го използвам само, когато смъртта на героя не е заради простотия на играча).
П.П. И пак повтарям, че това е предложение ( но го обмислям от може би два месеца)"
Край на цитата.
Любопитно ми е мнението на останалите разказвачи, както и разбира се на играчите (макар че то се прави в техен интерес и най-вероятно няма да имат нищо против
)
), други разказвачи (и играчи) се кефят на много бавно развитие, което е също и доста реалистично. Важното е да се разберете играчите с разказвача.
