Акул-Абад
-Искаш да ти разкажа повече за Акул-Абад? Хм... от мен да знеаш- тая планета не отива на добре! Ах... ето така, с бира в ръка и мокри устни ще мога да говоря дълго! С какво да почна... еми да започна с началото или по-скоро с края... А май е по-добре да почна да разказвам още отпреди края!
Преди много поколения, Човешкото правителство, на трижди проклетата Земя, ония змии, решили да се бият с Ичтака. Кой ги знае какво са си мислили- нима могът да овладеят планетата на влечугите, когато тя се намира на толкова светлинни години от Земята? Както и да е, построили голям кораб, кръстили го Астреа, натоварили го с оръжие, машини, провизии... много неща. Самият кораб, та той бил огромен! Избрали най-добрите си индвиди- най-силните, най-бързите, най-умните и ги натоварили и тях на Астреа. С голям празник и усмивка земляните ги изпратили на война... днес кой отива така да мре? Но и на тях не било съдено да умрът на бойното поле... не, за това и били усмихнаи! Докато могъщият кораб достигне планетата на Ичтака те щели да бъдат отдавна мъртви, а пра-пра-вниците им ще трябвало да воюват. Толкоз бил дълъг пътя. Май ти стана скучно? Не? Добре- продължавам- та стигнали там поколението, което било изчислено, разтоварило машините, и с оръжие в ръка избило всичките бедни гущери Ичтака. Опианени от победа за която били пратени прадедите им, хората се отдали на грабеж и оргии.
Пратили съобщение до Земята- да им пратят още гориво зада могът да се върнат на родната планета... или поне техните наследници. Но не, отговор не дошъл с години. Войниците се ядосали- Земното правителство въобще не е искало да се връщат! Осъзнавайки това те се разделили на групи- едни решили да останат на тази планета и да я направят свой дом, други решили да се пръснат из Космоса да дирят друга алтернатива. Едни от тия групи била групата на дедите на днешните Раенди. Техните деца взели един боен кораб и се приземили на Акул-Абад, на много километри оттук, в една низина и да завзели тази планета. Бащите им и оживелите дядовци им пълнели главите с мисли за отмъщение и ярост към другите хора, на Земята.
Превзимайки планетата и спирайки миньорската работа по извличането на Заховар-а, нанесли истински удар на Земното правителство. Месните миньори и обслужвщ персонал се дали лесно на Раенди- вторите ги превъзхождали и като бройка и като въоражение. А и нападнали изненадващо. Да ти кажа, май Горурзите, така де, това им е названието днес на наследниците на миньорите, неуспели да задействат най-мощното си оръжие. Бъррр.... за това друг път ще ти говоря. До къде бях стигнал? А, да, Правителството. То пък пратило да въдворят ред Уфурзите, пак войници, но с поколения по-нови оръжия от Раенди. Първите битки били зловещи- стари срещу нови войници- едните биещи се за отмъщението на предците си, другите за каузите на техните предци...
Останките от война ГС3Р-4501990 все още не са претопени изцяло. Всъщност според документацията на Земното правителство тя продължава и до днес. С времето конфликта затихва. Отделни личности обособяват отделни общности, Ерата на Снежните херцози настъпва. Старите проблеми отстъпват мястото си в ежедневието, неспособни да бъдат решени. Победата на Раенди или Уфурзите, камо ли на Горгузите не би донесла практически нищо на хората. А тази планета учи на практицизъм. Просто не практичните умират, хе-хе. Снежните херцози са хора със силен характер, родени лидери, те печелят доверието на много и способни охора, отцепват се, понякога и със сила, и създават собствени колонии. Щом успяват- значи заслужават уважение и доверие. Днес повечето не се чилсят към старите групи- те се смятат за независми и свободни господари, а пък и обикновените хора вече не се чслят към “нови” или “стари” наследници, а към този или онзи херцог. Колониите не само се бият една с друга, въпреки картините, които можеш да видиш през всеки прозорец на планетата- те се развиват технологично, разработват нови оръжия, храна, наркотици, добиват Заховар, търгуват една с друга, така както и с нечовеците на планетата, а и извън нея.
Хм... планетата? Еми, да ти кажа, гнусничко парче- по принцип е сфера, но дяволска такава! По екватора е невъзможна жега, пясъка се трасформина ежеминутно в кой знае какво, а по полюсите- сам виждаш! Сняг и лед навсякъде. Но поне е възможен живот... ако наричаш живот съществуването с проклетите костюми навън. Най-неприятното е, че полюсите се извъртат постоянно и променят географията. Така всяка точка на тая дяволска планета, минава през екватора и се изпича след достатъчно много време. Разбира се, това позволява образуването на Заховар-а, но и налага всички колонии да се строят подвижни. Иначе след години ще изгорят, ха-ха. Самата планета се цепи откъдето може- огромната разлика в температурите образува чудовищтни късания в земята... някой са много дълбоки.
По-подробно, хех? Постоянно сменящата се карта на полюса можеш да намериш из разните корпоративни, а и частни компютри, ако се докопаш до тях. Но май само на миньорите и херцозите им пука за разположението на планините- за всички останали тая планета е просто сняг и лед. Замръзнала река, замръзнало езеро, замръзнала земя, каквото и да е- замръзнало е и не ти трябва да пробваш дали е безопасно, повярвай ми! Заради лошите температурни условия планините не преживяват много- няколко преминавания през двете крайности и вече не могат да бъдат разпознати. Но точно големите разлики в температурата предизвикват движение на земните маси и нови планини се образуват.
Разбира се, зада вирее нещо на Акул-Абад, трябва да е под купол. Обикновено почвата ни я докарват с кораби от месностите, където леда и снега се топят зада достигнат след време изгарящите лъчи. Много тънка ивица била и постоянно се сменяла, за това и почвата е скъпа. Няма си име, просто Ивицата. Докарват я със специални кораби. Всяка колония си има парници, гледат се само важни неща, ха-ха, цветя сме виждали само на картинки. Та гледа се храна, още от онази на кораба на първите войници, Астреа, някаква жълта такава, и наркотици. Да ти кажа, май само един наркотик е наистина хубав, толкоз, че си няма име- просто е единственият, произвеждан под ръководството на херцозите. Имало и разни бурени по ивицата между леда и пясъка, но за тях не знам нищо. И животни си имаме, най-вече разни индита- така им викат на племената варвари из снежната пустош- живеят примитижно, незнам откъде си крадът или търгуват батерии за животоподдържащите си костюмите. Разни мутанти, ренегати, самотници, мародери и ледени магове обикалят пустощта.
Търсят най-вече кой да нападнат, убият и оберат. А и търсят скритото оръжие на Горгузите, онова, не активираното, хехе. Надяват се на тази легенда. Според нея миньорите били толкова изненадващо нападнати, че решили да заровят най-могъщото си оръжие под земята и зада не бъде намерено- сметнали, че е било късно да го използват. Оттогава всеки глупак се опитва да изчисли ако е било заровено някъде из полюса тогава, къде ще се намира сега, след като планета се върти. И копаят ли, копаят, даже някой херцози се надяват да се докопат до него. Когато някой успее да убеди достатъчно влстн хецог или голяма група хора се организират се походи, експедиции... загуба на време и средства.
Хората се делят. Ако не на Горгузи, Раенди или Уфурзи, то на хора на този или онзи Херцог. Индитата са разделени на малки плмена- по-малко от 20 души и постоянно обикалят пустощта- ходят до Ивицата на почвата, търгуват с всичко, транспортират. Никога не идват навреме, често са объркали поръчката и носят зарази, но поне не искат много да им се плати. Използват се и за скаути, както и за наемни бойци от войнолюбивите Херцози. Държът се крайно дивашки, кичат се с човешки части по телата, някой носят човешки кожи или пък правят торби от тях. Може би почитат тотеми- питай някой плъзгач.
Мутантите са обезумели създания, резултат на честит конфликти. В повечето случай непреживяват и няколко години, но някой от тях са много силни физически и взимат жертви. Има истории, че съществуват общества, но е малко вероятно. Отличават се с малката си бройка и голямото разнообразие, хе-хе.
Много хора не са желани никаде. Зада оцелеят се отделят от колииите- комуни и се обединяват в шайки. Мародери, пирати, “ренегати”, каквито и имена да носят, те са напаст. Унищожават търговията в районите си, избиват мирни хора. А във военно време са първи на опашката да станат наемници на монарсите. Крият се в планини, в разни пещери, корита на подземни реки, разни такива. От тях се отличават няколко: Проспериацианците, Воиалианците, Сери и Ксиксли, като последните са просто многобройна паплач, обещала си да не се избива взаимно. Сери са водени от Сохраб, почти мирен човечец, които живее в тясно съжителство с хората от колонията на херцог Шеруга Могъщият. Просперицианците и Воиалианците са двете най-многобройни и организирани около силни лидери, групи разбойници. Говори се, че могът да водят дори открита битка срещу някой Херцози, разполагат с земна артилерия и леки такове. Нападът, разграбват и изоставят цели кервани, малки независими колонии. Голям враг за всички други хора на Акул, казвам ти, хората трябва да вземът по-сериозни мерки срещу тях. За съжаление, водачите на мародерите не са известни.
Тук е мястото да спомена Абурз- те имат самостоятелна колония на другият снежен пояс на планетата. Комуникацията с тях е много затруднена... живеят там, само това се знае.
Ледените магове те интересуват, хм... Еми да ти кажа, никой не знае... чувал си го и преди, а? Никой не знае как, кога и защо. Просто разни хорица, с които си пил бира преди седмица, днес се връща от пътуване с ледено сияние около себе си и немислима сила, излизаща от челата им... при тяхно желание. Вече не се нуждаят и от костюми зада оцелят на жестоките температури, дявол да ги вземе! Дали мутират, същества паразитират в тях или са тайни опити на херцог да създаде силна армия? Докато страниш от маговете, подобни въпрои са излишни. Тези създания са способни да унищожават цели карета войници в битка, но нищо не пречи единствен куршум да ги успокои, хе-хе. За щастие рядко се разбират едни с други, а и са малобройни...
Плъзгачите са скитници, приключенци, така да се каже. Лудите глави на тази планета. Някой обикалят с малки снегорини, други с прости ски или дори пеша. Те са основните снабдители на колониите с почва от Ивицата. Разчитат на бързина и умеия в криенето зада избягват разбойниците и прекосяват завидни разстояния за кратко време и обикновено са малкото вестители, познати в Акул.
Херцозите са абсолютни монарси в собствените си колонии-комуни. Най-често обединяват хора със сходни идеи и годни да се разбират едни с други, чрез своят чар, кадърност и ум. Най-често колониите от хора се делят на трите групи, според това кога и как са пристигнали на планетата- Горгузи, Раенди или Уфурзи. Освен това се делят на такива, които искат контактът със Земното правителство да бъде възтоновен, дали да се търгуват с нечовеците извън Акул, дали искат абсолютна изолация и тн. Някой създават собствени култове към ледени магове, други смят, че трябва да създадът самостоятелна цивилизация тук, различна от Земната. Всяко различие в мисленето може да се използва от някой зада се опита да се отдели от колонията си и да основе нова, ставайки нейн херцог. Всеки сам организира хората си, но повечето запазват военната организация и чиновете от времето когато дедите им са били бойци. Големите растояния и враждата между отделните колонии не благоприятстват за обособяването на общи за целят полюс организации. Нетърпимостта на едни с други най-често свършва с мирното или насилствено разделяне на две нови колонии. Заради това не е учудващо съществуването на отделна комуна на хора, нямащи нищо против мутантите в снежната пустиня и комуна на хора, които смятат, че връзката с други хора от времето на войната с Ичтака и Астреа трявба да бъде възтоновена.
Шеруга Могъщият
В момента този човек разполага с най-много власт на Акул-Абад или поне от известните такива. Наследник е на Раенди, и нито крие това, нито някой се осмелява да го вини за това. В неговата колония живеят мирно най-много същества... но по ред!
Още на младини печели уважение като боец, участвайки в последните сражения срещу наказателите, Уфурзите- водел малка група, която често успявала първа да разкъса противниковата линия и да направи най-много за Раенди. Доста легенди се носят за онова време, а самият Шеруга мълчи, така че всичко, което се каже повече ще е догадка. След началото на необявеното примирие той става един от първите херцози- събира само приятели и се отдалечават от хаоса в центъра на полюса. Настаняват се в планината Хауколон, където основава своята комуна. Добрият избор на място е члючов за бъдещото развитие на колонията, а Шеруга се справил добре. Относителната близост до Ивицата, богатите на ценни изкопаеми планини, отдалечеността от другите населени места и съответно мародерите... всичко е било и в момента е голям бонус. След години неизвестност, се знае, че се включва на страната на Раенди във Малката война (отчаян опит и за двата лагера- стари и нови войници, да се унищожът), а след нея прибира в собствената си колония популярни хора и можещи учени, където те се превръщат в ядро на колонията му. С течение на времето приема при себе си вскякви създания, стига да работят и да са му верни. Всъщност, дори сега е най-либералният в това отношение монарх.
Неговите фабрики са едни от малкото, произвеждащи олекотените Ета-костюми. Тези костюми били изобретени и конструирани първо от Земното Правителство за битката с Ичтака и натоварени в големи количества на Астреа- личното снаражние на всеки пехотинец, знаеш какво представлява, огромни метални ботуши, голяма броня и метални ръце. Някой модели са с вградени скелети, непозволяващи изкривяването на костюма под ъгъл, които би счупил човешките кости. Също така те би трябвало да разполагат и с допълнителни животоподдържащи системи, но в ситуацията на Акул всички произвеждат олекотени вариати. Те са по-евтини, а и направени от материали, които се срещат на планетата. Освен задължителните запаси от храна и вода, в костюмите се намират и батерии, които да зареждат отоплителната система за човешкото тяло, бойни наркотици. Хм, май имаше партида кучешки Ета... но те са далеч по-жестоки- перманентно свързани с животното, замествайки цели коси и органи от него. Но поне го превръщат в доста могъщ и полезен приятел на човека.
Войниците на Шеруга са тези, които са най-добре снабдени с костюмите- те са малки, бързи и с голяма огнева мощ, сравнени със снегоходните танкове, и доста по-евтини и мобилни от тежката артилерия. Но въоражението се промeнq постоянно, гладните за власт херцози притискат учените да създават все по-нови и различни оръжия, войната е забавлението на тази планета.
Преди няколко години херцога се обединява с главатар на земните пирати Сери, Шеруга предоставя жилищни сгради, техника и медицинска помощ, а Сохраб- хора и защита. Мъдър ход и за двамата- така те стават основна сила Акул.
Шеруга е леко висок, мусколест, макар и с шкембенце мъж. Носи бяло-сребърна гъста брада, покриваща цялата долна част на лицето му. Постоянно носи КМЗ (комплект за модифициране на зрението), но зад него се забелязва, че е със сиви очи. Част от челото му е покрито с метал заради рана в битка, а все така гъстата му коса е хваната на няколко места с ленти. Няма как да го сбъркаш- въпреки привидно простите му дрехи, се държи като господар.
Обикновено е близко до хората си и макар да избягва да ги нарича “подчинени” ги командва с военна строгост и коректност. Войнишките му навици личат и в прибраността му, в сдържаното му общуване, начина на мислене и действане.
