Приключения

[Darkmage]

Абе хора, замислих се, че ще е добре данаправем тема за приключения.Ето я!!!
Ако имате вдъхновение, я напишете някое приключениице!
Нещо не ми идват идеи, затова!
Айде, пишете!!!

[Sharky_Dog]

Това с приключенията е много субективно. Малко са разказвачите, които играят по чужди приключения. Някои като мен карат само по скелета на приключението. Например:

Получават задача да намерят отвлечената дъщеря на благородника,
Оказва се, че е заведена в друг град,
После пък се оказва, че не е отвлечена, а е избягала за да бъде с любимия си,
Благородника, като научава иска да прави минивойна,
Героите или заемат страна в конфликта или го предодвратяват...
Накрая получават облаги в зависимост от избора си.. може и да покошят любимия на щерката,
ама ще си носят последиците, погналите ги полицаи и убийци по петите им.

И така с този скелет, може да стане сносно приключение. Естествено трябва и още малко подготовка за по-важнте НПЦ-та и второстепенни герои, а останалото се прави на момента с малко въображение и бистър ум.


Веднъж направих грешката да водя по приключение тип "Ендивал", където в точния момент можеш да направиш само едно единствено нещо за въпросната ситуация или има само един път в големия лабиринт със злия маг. И всичко се разказва като книга, където каквото и да става, героите трябва да се избутат до финала. Аз предпочитам "живи" приключения, където героите взаимодействат със света и носят последиците от своите действия или бездействия. Ако се наложи някой да умре пък, играчът трябва да се примири с това, че не е го е разиграл добре и се е набутал между шамарите. Разбира се разказвачът може да послъже малко и да го запази жив, но само ако се падне някакъв късметлийски АУ или Критичен Удар... иначе - да му мислят, като ги вършат.

[Darkmage]

Хайде сегал Ендивал си е хубаво място за приключения!
И Магландиум си има идеални места за игра и Ендивал. Та аз нали и двете играя!!!

[Shamajotsi]

Предполагам Шарки не говори за света на Ендивал, а за приключенията от книгите. Аз лично много не съм запознат с тези от последните две книги, но като цяло впечатлението ми е, че въпреки че играчите се оказват спасителите на света в тях, не им се дава голям избор за начин на действие. Те или играят по свирката на разказвача или загиват заедно с многомилионното население на Ендивал. Просто се носят в реката на събитията, макар и на теория те да ги диктуват.

Това създаде една малко странна (от моята гледна точка, разбира се) "култура на игра" в една група, с която играя напоследък. Разказвачът, който е горд, че неговите приключения "не са просто дънджън кроул" проведе една дедективска история, която си е баш "дънджън кроул" в известен смисъл. Както подземията имат стени и сравнително малко коридори, по които да шават, така и този път групата се оказа без никакви опции. Разказвачът се опита дори да наложи на моя герой как да се държи. Видите ли, аз съм елф, от когото се очаква да разплете сложен случай на убийството на единственото дете на местния феодал, с което евентуално да прекратя война, водена от десетилетия, а в същото време всеки наоколо ми се цупи на поведението и ме праща в тъмницата за щяло и нещяло.

[Darkmage]

Абе наистина в приключенията в книгите на Ендивал няма мърдане... то пътя е един, но пък е много интересно!

[Асен]

Което е чудесно, но ако играчите не мислят като Разказвача, няма откриване. Повечето неща и без това могат да се свърат по повече от един начин, така че рядко е и оправдано логически:).

[Vilorp]

ПРинципна оз водя линейни приключения, защото нямам въображения да опиша какво ще стане, ако геройте кривнат от пътечката (;, но пък за сметка на това винаги се старая да има поне два три изхода от ситуациите. В последната сесия Една групичка скелети натрипъти излизаше срещу геройте и те натрипътия профучаваха с контете покрай нея, първия път бяха закъсали за ТЖ след серия от борби, втория много бърза „за да спираме за опит”, третия профучаха покрай лагера на въпросната група без дори да го забележат, от което скелетите започнаха да се обиждат и да гледат мрачно, доколкото един ухилен череп без очни ябълки и лице може да гледа мрачно.