По отношение на разсъжденията на Вилорп и (да, и аз не мога да си представя, че го казвам) Батугой:
Ръкопашните оръжия са за Воини. СУ Воин е дефакто втори вторичен показател, който се развива далеч по-лесно от истинския (защото при хората едното започва от 0, а другото от 5, съответно първата точка от едното струва три, а от другото 6 и т.н.).
Единственото, което стрелец, който не може да стреля, магьосник, който не може да омагьосва, убиец, който не може да убива, крадец, който не може да краде, чистачка, която не може да чисти и т.н. могат да направят с кинжал, рапира, игла за шиене, алебарда, пика, меч за две ръце и пр. е да атакуват врага, че... истинският воин в групата, този, на когото се залага при близък бой, да получава +2 към атаките си (и евентуално да цели важни точки от тялото на противника).
А по отношение на историята на системата, тя наистина е много интересна и поучителна. Преди да отговоря обаче директно на нея, трябва да направя няколко уточнения:
1. Оптимизираните и Математическите герои имат много общо помежду си, но са различни неща. Общото е, че следват едни и същи "икономически принципи" по отношение на избора на почти всички СУ-та и развиването на приоритетни показатели. Разликата е в това, че математическите герои нямат краткосрочни цели, в следствие на което на първо ниво развиват невъзможна комбинация от СИ, ИН, и СУ-та и се развиват много по-бързо от оптимизираните.
2. "Ролевата страна" на нещата няма нищо общо с оптимизацията - да се каже, че двете неща си пречат, би било много грешно. Когато играч си създава герой, той има (почти) пълен контрол върху миналото, характера и облика на героя си. Той има някаква визия за това какъв е бил персонажа му и до започването на играта, този персонаж изпълнява тази визия на 100%. След като започне играта се намесват и други фактори - другите персонажи и (най-вече) разказвачът. Съответно дали героят ще продължи по "предначертания си път" вече не зависи само от конкретния играч, но именно той има най-голямото желание и полага най-големите усилия това да се случи. Затова ако иска героят му да стане невероятен воин, който да се прочуе из цяла Магландия, но знае как стоят нещата с оръжията, той би избрал меча. Защото другите оръжия, дори да си е представял смъртоносен боец, овладял легендарното копие Жилото, не предотставят подобна възможност.
Играчът, когато погледне списъка с оръжията и системата, и всичко, винаги си мисли първо за "Голямата Роля": Воин, Стрелец, Магьосник, Убиец, Крадец, Алхимик-Изобретател и т.н. Едва след това идва "Под-класа": (Фехтовчик, Копие/Алебардо-носец, Мечоносец, Щитоносец и т.н.), (стрелец с лък, стрелец с арбалет, стрелец с механично оръжие, метач на ками, стрелец с прашка...), (Елементалист, Некромант, Светъл Магьосник и т.н.), (Отровител, Такъв-който-те-ръга-с-кама и т.н.) и т.н., и т.н.
И сега е мой ред да разкажа една история, от още по-далечното минало... През далечната 2001г., когато половин "А" клас от СМГ се бяхме запалили по РПГ-тата, тамън бе излязъл първия Ендивал. Както навярно на много места сте чули и ще чуете, системата е ужасен крап (е, тогава нищо не разбирахме, това бе първото, с което се бяхме запознали дотогава и не смятахме така, но това е друга тема). Няма да си извъртам душата, така си е, въпреки че този Ендивал най ме кефи от трите. Едната причина за това: хъсът, който е просмукан във всяка от страниците. Другата причина: в книгата има много добри съвети за протичането на играта, както за разказвача, така и за играча.
Един от тези съвети е първо да се създаде "ролево" образа на героя, а чак след това - системно. Дословен цитат: "Причината е проста - още докато играта бе в стадий на изпробване, повечето играчи избираха героите си не според характеристики или качества, а според показатели. Стигна се до група, съставена предимно от Върколаци." И сега ще ми кажете: "Еми, именно, де!"
Е да, ама историята всъщност върви така: един играч наистина последва казаното в книгата. Каза си, че ще направи много куул здрачник-воин. И беше първият, който умря от групата. Как? Играчът го "самоуби" - просто героят бе слаб в сравнение с останалите - и си направи нов. Върколак.
Каква е поуката - съветът от книгата важи само когато системата го позволява.
(и в крайна сметка, директния отговор към поста...)
Сега, не искам да кажа, че А16, трета ревизия, е много счупена. Искам да кажа, Бат' Гойко, че когато човек се запознае напълно със системата и нейните тънкости, става ясно, че следната цел е останала до известна степен неизпълнена:
Така всеки можеше да се бие с оръжието, което му харесва (чисто поради лични причини) и да се чувства различен от този до него.
За да може героите да бъдат различни, те трябва да бъдат и равноправни и равносилни в крайна сметка. Трябва да се постигне това, което си писал, че се постига с А16У:
битката е на надлъгване, а не на размяна на удари
Искрено се надявам това да е така и вярвам, че с базата, която я има от всички Аксиоми досега това е напълно възможно! Няма да казвам, че горя от нетърпение да се появи Универсал - ще кажа, че горя от нетърпение да почнат бета-тестовете
!
И между другото, две уточнения по твоята история:
1. Според сегашните правила, такова положение (ПР/пок. за всички оръжия) всъщност създава огромни различия между формиращите се така три типа оръжия. С рапирата човек би се радвал на голяма атака, ще е много важно инициативата да е у него, че да се възползва, а малката щета ще го кара да залага на тази голяма атака и да не разчита на сигурното, а да атакува "слабите точки" на онзи отсреща. Силният воин няма да се притеснява от по-малкото успешни атаки - малко, малко, ама нанася в пъти повече щета (и от зарове и от БЩ), докато животът му не само, че ще го пази жив, ами и боцване в неговата ръка няма да е същото като боцване в чужда. Ловкият воин също не се надява на успех, а на успеваемост, защото е еквивалент на магьосник сипещ магически стрели, с уточнението, че той самият не се страхува от вражеските атаки, при условие, че те трудно го стигат. Но както и да е, взех да се повтарям, потретвам, почетвъртвам и по-много-вам, което говори лошо за водената дискусия.
2.
В последствие добавих и специалните атаки и това доведе до сегашния А16, който предлага специфичен стил на водене на битка с всяко едно оръжие, като позволява на играча да си преставя един красив бой.
Не омаловажавай това въобще
. Тази идея добавя едно ново измерение на развитието на воина, ако щеш. В кръга на шегата, за запознатите с А16 четенето на "Мечът на светлината" на М. Трошанов и Е. Пройков е свързано с много повече съспенс: "Олеле, мечоносец с ятаган - че той е като сакат! Да му бяха отрязали ръката, да му бяха оставили меча..."
.
Но, както упоменах по-рано, взех да се повтарям, което говори според мен, че дискусията вече е приключила. Краен резултат:
Споделящи някои виждания (малко или много):
Елендил
Вилорп
Тотално отхвърлящи повечето виждания:
Хам
Батугой
Вдъхновил някои виждания, но ненамесващ се и предпочитащ да гледа сеир
:
Асен
Ако съм пропуснал някого или съм объркал категорията - кажете.