Двойна дискусия - всички срещу Слънцето и Всички срещу Хам

Заповядайте в официалния форум на "Аксиом 16" или "Приключение с Меч и Магия". Това е втората българска ролева игра, излязла на пазара в средата на декември 2004 г. Тук можете да задавате своите въпроси за правилата или за светът (Магландия), да пишете своите коментари или да давате вашите предложения.

Модератори: hameleona, Модератори

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет апр 16, 2010 11:34 pm

Аз ще препоръчам затваряне на темата!
Изяснихме, че умението, което се предложи, не е балансирано и не води до желани от повечето от нас резултати. Оттук нататък ако някой иска да обсъжда стиловете на различните Водещи или Разказвачи, може да отвори отделна тема.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб апр 17, 2010 12:06 pm

Тя цялата тема вече не е по същество тъй че вместо затваряне нека просто й се смени името на „Дискусиия 2” или нещо от сорта.

В интерес на истината описанията от Тонката много приятно ми напомнят за Песен за огън и лед поредицата, където си има интриги има го и мизерния живот на редовия войник. И да ме прощава Шами, ама не е безинтерсно това. В общи линии ми направи впечатлението това, че героите щурмуващи цитаделата при всички положения са щели да умрат за да спасят приятел... което ме връща на въпроса от по горе с принцесата която при всички положения е щяла да бъде спасена. Разбира се може въпросните хитри и изобретателни герои да не са били толкова хитри и изобретателни и да са си заслужили съмртта, но аз лично след като съм видял сцената как двамата се сбогуват един с друг преди да почнат мисията бих им дал възможност да успеят, поне някаква, за да видя сцената как се червят на халба бира и казват:
- За онова че те обичам... сещаш се, дето ти казах преди да се набутаме в бастилията... и че вечер съм си те представял в обятията си... - мънкаше елфът
- Не се притеснявай и аз казах същото на Гаро гоблина преди година - потупа го успокояващо джуджето по гърба със сънен глас защото вече цяла седмица не можеше да заспи когато дългоушкото е на пост.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб апр 17, 2010 12:14 pm

Вилорп, аз не съм казал, че интригите не са интересни. Напротив - чувал съм за интересни сесии, които са се базирали именно на тях. Казвам, че доводите, които Антон ни дава в защита на неговото "не е кеф да играеш влиятелни герои" съвсем не издържат. Точно това казах в предния пост: защо някои трудности (дворцови интриги и т.н.) се възприемат именно като трудности, от които се отбягват не просто героите, а и от самите играчи, а други трудности (вълци и т.н.) се възприемат като куки за интересно приключение? Когато давах примерите за трудния и често обречен живот на "обикновения човек/герой", който е попаднал на лошото място в лошото време исках да покажа, че неговият живот няма да е по-лесен заради ненаправения избор да си влиятелен. И между другото както играчите биха се отказали от това да заемат мястото на "ВНП" защото постоянно ще се притесняват за героите си (0.1% шанс да доживеят следващия си рожден ден), как така не се отказват да отидат на още по-сигурна смърт (0% шанс да доживеят следващата сутрин)? Нищо не се връзва в този разказ!
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед апр 18, 2010 4:56 pm

Спасе, току-що се връща от НС8, където по съвпадение играх точно по Песен за огън и лед. Героят му участва в убийството на Друг, която беше кулминацията на сесиите, а накрая се наложи да бяга, преди брат му да го изпрати в мина. Причина - не успя да го убеди, че няма претенции към трона му, а и беше свидетел как брат му избяга от Другия, когото убихме :twisted: ! Уточнявам, макар и първороден, беше копеле, и наистина нямаше претенции, нито пък смяташе, че това прави брат му страхливец. Просто смяташе, че той е обучаван от малък точно за такива моменти, а брат му - да управлява.

Между другото, не възразявах против тази развръзка - с Разказвача имахме разногалсия само за модификатори и предизвикани атаки, понеже системата ни беше нова на всичките ;).

Горният пример илюстрира, че точно "Песен за огън и лед" е сред най-неподходящите примери как интригите са по-маловажни от битките. Точно обратното, "войни се печелят с пера и гарвани" е цитат от тази поредица 8) ! Впрочем, системата, предивдена за игра по сетинга, си има и система за Интриги, която специално е разработена почти колкото бойната.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » нед апр 18, 2010 5:05 pm

Колко редови войника са умрели, защото готвачът е сипал в супата рядка отрова, един грам от която струва колкото годишната му плата? Дизинтерия заради лоша храна - да, въшки и тиф заради лоша хигиена да - но колко войници са умрели, защото са прелиствали книга, чийто страници са напоени с арсеник?
Героят крал може да умре, защото предната вечер съм хвърлил (моя милост, разказвача) кофти зарове при чека на опитвача на храни. Ще си доволен ли да ти умре героя, защото някакъв нип се е провалил? Животът на един лорд от ЦС през цялото време виси върху плещите на неговата охрана, опитвач на храни, предупреждаващи го за чужди интриги шпиони и крехката лоялност на роднините, съпругата и децата му.
Проблемът да играеш ВПН е, че порпорционално с възможностите на героя расте и тежестта на проблемите, с които трябва да се справя. Войникът мечтае за сухи ботуши, яхнията да е от дъното на казана и да му се падне добър жребий при разпределянето в бойния строй. Кралят му си има грижи на главата, с чието решаване дори не може да се заеме лично - поради липса на време, защото не може да бъде на десет места едновременно или защото трябва да назначи специалист за нещо специфично.

С голямата сила/власт/знания идват и големите отговорности. А аз съм гадняр, защото не водя така, че играчите да "разпускат", да си почиват от проблемите на реалността. Така е, точно такъв съм...

П.П. Онази принцеса оцеляваше във всички варианти, защото отвличането й беше инсценирано от нея и собствения й баща (за да изкофтят зетя), но това е друга, вече забравена история.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед апр 18, 2010 5:45 pm

cherno_slance написа: 1. Колко редови войника са умрели, защото готвачът е сипал в супата рядка отрова, един грам от която струва колкото годишната му плата?
2. Колко войници са умрели, защото са прелиствали книга, чийто страници са напоени с арсеник?
3. Героят крал може да умре, защото предната вечер съм хвърлил (моя милост, разказвача) кофти зарове при чека на опитвача на храни.
4. А аз съм гадняр, защото не водя така, че играчите да "разпускат", да си почиват от проблемите на реалността. Така е, точно такъв съм...
5. Онази принцеса оцеляваше във всички варианти, защото отвличането й беше инсценирано от нея и собствения й баща (за да изкофтят зетя), но това е друга, вече забравена история.
1. Всички, който са яли от въпросната супа, барабар с главнокомандващия.
2. Всички, който са я прелествали или нито един защото арсеника не убива веднага, а канцерогенен елемент и трябва бая страници да оближеш. Всъщност в тая връзка ако войниците са си направили супа от въпросния пергамент (изсушена ярешка кожа) е възможно това да е същия случай като №1 (;
3. Това само говори, че или ниповете трябва да са параноици или твойте играчи, когато ти водиш (;
4. Разни разказвачи разни идеали, аз лично предпочитам да разпускам без кавички =)
5. Ето това е ограничаващото, защото имаше едно приключение - убий принцесата спаси дракона... Та можеше слепия герой да я обърка в тъмното и да й пререже гърлото...

Лично на мен темата за различните стилове на водене ми е интересна, горнотго са повече закачки, за да продължим разговора, отколкото нещо сериозно.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » нед апр 18, 2010 7:51 pm

Това с арсеника по страниците на книгата е исторически случай от средновековна Франция.

По същество - за всяко нещо си има причина - в моите сесии и разкази ВПН редовно умират, губят позиции, предават ги и т.н. В Магландски хроники - живот и здраве някой ден да я видя издадена - от пет по-важни героя накрая остана жив само един и той беше яко прецакан от живота. При женските персонажи смъртността дойде по-ниска: около 50%.
Героите на най-редовните ми играчи оцеляват, защото са преобърнали наопаки законът на Питърсън (ако не се лъжа за името), според който всеки кадър се издига до своето ниво на некомпетентност (или поне до границата, където способностите му и тежестта на задачите се уравновесяват).
Забелязал съм, че те съзнателно, ВИ и ИИ стоят в по-ниска позиция спрямо своите способности и гледат да избягват "повишенията".

П.П. Ако във форума има желаещи да играят лордове и генерал-виконти, само кажете... все ще измисля за вас нещо интересно. В смисъл, че ще се постарая да ви бъде интересно...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед апр 18, 2010 9:07 pm

абе, аз паки да попитам - къде в Магландиум извън джуджетата се срещат крале :?

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пон апр 19, 2010 12:46 am

Главно за да върви дискусията не съм съгласен с теорията на Слънцето. Добре, казваш, животът на ВПН ти носи само главоболия, отговорни и наемни убийци, които искат главата ти. Тогава не мога да не те попитам:
1. Защо тогава всички (освен героите в твоите сесии) се натискат да са отгоре? Защо този феномен се наблюдава и в реалния свят? Замисли се, по твоите думи е по-добре да си нисък, незабележим, обаче ако не дай си боже се издигнеш, се появяват кусурнайсе души, които наемат хора да те убият и поне още толкова, които искат да те заменят на мястото. Как ще обясниш този феномен?
2. Защо твоите ВПН смятат, че да убиеш политическия си опонент е добра идея? Проблемът на политическите убийства е, че е много сложно да отстраниш цялата рода. А ако не избиеш роднините на жертвата до десето коляно, един ден някой от тях ще ти отмъсти (виж Вартоломеевата нощ и Анри ІV, както и Али Зардари). Обикновено, след убийството враговете ти се консолидират и стават дваж по-силни (защото това, което не те убива, те прави по-силен). Ефектът на убийството е краткотраен, а пък и убитите при заговор често-често стават светци. Щом са убити, значи политиката им е била в полза на народа и в ущърб на големците, нали? Освен това, защо да се отърваваш от злото, което познаваш? Нали овакантеният пост ще бъде взет от непознат, който може и да е по-лош? За мен правилният подход би бил да опознаеш съответния ВПН и впоследствие да извлечеш полза от него. Ако е корумпиран - рушвет. Ако е прелюбодеец - шантаж. Ако е просветен владетел, насъскай инквизицията срещу него. Ако е добронамерен и честен, стани му приятел и когато ти се довери, вкарай го в съмнителна сделка и прехвърли вината върху него. Но го остави жив - за да види своето падение и да осъзнае, че не може да ти противопостави. Това е политиката в действие.
Последна промяна от Cocaine на пон апр 19, 2010 9:49 am, променено общо 1 път.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон апр 19, 2010 2:44 am

cherno_slance написа:С голямата сила/власт/знания идват и големите отговорности. А аз съм гадняр, защото не водя така, че играчите да "разпускат", да си почиват от проблемите на реалността. Така е, точно такъв съм...
Аха, повярвах ти. Като ще се оценяваме един-другиго като разказвачи, ето я моята оценка: ти си лош разказвач и от теб не би станал добър такъв. Защо? Защото именно с казаното в поста, от който е цитата, ти заявяваш, че налагаш своето виждане за живота. Да си отгоре било убер-гадно и са най-мизерни хората, които са там.

Онези, които например не се грижат за това дали тази година ще има хубава реколта или ще се мре от глад. Онези, които не се тревожат, че както си пътуват, ще ги нападнат по-силни от тях бандити (мда, като героите се плашат от стражата, защото може лесно да ги набият, как се разкарват из горите?). Онези, които не се страхуват, че ще ги оберат в хана, в който са отседнали. Онези, с които властта може да се гаври как си ще ("Има чума, има и представители на раса Х. Да ги арестуваме? Не, директно народен съд и аутодафе след това"), защото те самите са властта. Онези, които не са по-малко силни от опонентите си. Онези, чиито опоненти може да са далеч по-слаби в социялно отношение от тях (хай да видим сега следния казус - влиятелна особа Х и обикновен човечец У се спречкват. Кралят ли ще спи по-малко спокойно или на селянинът му се е стъжнило?)

Да слънце, да си важна личност е кофти. Ама животът е поначало кофти. Ти се отнасяш асиметрично спрямо двете неща. Една дипломатична особа може да си издейства нещата така, че да не трябва да се притеснява от ножове в тъмното повече отколкото трябва да се притеснява кой да е от нас от падащ на главата метеорит. Защото, както упомена Кокаин, дори да има какъвто и да е опонент в каквото и да е отношение, директната атака е най-крайното нещо, на което някой би бил готов в такава ситуация. А и между другото, властимащите винаги са си наемали хора, които да поемат параноята от техните плещи.

И пак между другото, малко от нашата история: Навремето да бъдеш хан наистина не било лесна работа. Проваляш се веднъж и... не, не задължително, че умираш, даже по-скоро ако си кадърен - няма. Просто отиваш при византийския владетел и ставаш генерал. Това по въпроса колко е сурова съдбата към сгрешилите на върха.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон апр 19, 2010 9:13 am

Още малко не само от нашата, ами и от всякаква история - владетели, управялвали с десетилетия, има достатъчно, за да не са случайност.
Според Черно слънце обаче, имам чувстовото, че опитвачите на високопоставените персони не проверяват има ли отрова на масата, а в кое ястие точно. Накратко, ако игровите персонажи станат владетели, вероятно няма да управляват с десетилетия, или исобщо да ги преживеят, което означава, че пак са привелигирвоани само НИП-овете.

Впрочем, това перфектно се вписва в цялостната му концепция, така че не мога да обвиня Антон в непоследователност. Това, че аз предпочитам друга концепция, е отделна тема. Просто не съм особен фен на игри, в които персонажите са прецакани повече, отколкото в реалността, а това за мен е прекрасен пример за този подход.
Впрочем, не съм фен и на игри, в които им е по-лесно. Стремя се да запазя баланса от реалния свят. "Реалността е учудващо балансирана", с което наскоро открих, че съм съгласен не само аз.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон апр 19, 2010 10:52 am

Явно това е и причината със слънцето да не можем да намерим общ език. Аз пък предпочитам на героите да им е адски трудно... но винаги да имат изход. Всъщност, мразя да убивам герои. Ако всяка грешка се наказва със смърт, то по-добре да почват да играят книги-игри - там има по-голям шанс да сбъркат и да оцелеят.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон апр 19, 2010 12:27 pm

Брей, брей... почнах да се чувствам като големия, лош вълк. Ама без голям и без вълк ;)

Сега - животът е гаден. Гнусен е за слабите, гнусен е и за силните. И както се казва: - "винаги има по-голяма риба от теб". Най-хитрите играчи - които поне досега съм срещал - вътреигрово разиграват герои, които имат способности за едно ниво на социалната стълбица, но нарочно стоят на по-ниско.

В тази връзка - ако на някой му се играе ВПН, с удоволствие ще ви осигуря приключение. Желаещи? Питам съвсем сериозно - барем излезе нещо полезно от всички локуми, които разтегляме. Всъщност ще бъда приятно изненадан, ако проиграете високопоставени нип-ове и показателят "жега" не ви опърли. Това ще означава, че самият аз ще науча нещо ново.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон апр 19, 2010 12:40 pm

това го приемам като хвърлена ръкавица :)
Навит съм. Чакаме останалите. Сигурно ще пукнем доста бързо, но кво да се прави.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 19, 2010 1:59 pm

hameleona написа:Ако всяка грешка се наказва със смърт, то по-добре да почват да играят книги-игри - там има по-голям шанс да сбъркат и да оцелеят.
Хам, ти от кога не си чел книги-игри? (; Баш в по ръните весрии на тези издания, кокто и на чуждоезичните такива всяка грешка те праща към епизод завършваш с „започни от 1” (; Настокоро врътнах отново втората част на кървав меч и да ти кажа там загиваш дори и да не си объркал нищо, просто на някой местта шанса определя всичко. Като се замисля май Асен говореше за такава книга на Сим Николов където всичко освен един конкретен път води към смърт, а въпросния път шанса ти е 50:50 определящо се от зар...

пп. Просто вметка, продължавайте си =)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон апр 19, 2010 5:28 pm

Асен се старае искрено да не говори за книги на въпросния автор, но примери за лошо построяване на играта има и в други книги 8).

Антоне, аз ли забравих да те питам, или ти забрави да прочетеш, че ме интересува как изглежда вътреигрово според теб получаването на ТР? Все едно, което и да е от двете - опиши, моля те, тук или в отделна тема, как изглежда според теб получаването на ТР от персонажа.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт апр 20, 2010 12:26 pm

Възразявам срещу въпроса, Асене.
Не ВИ трябва да описва как се получава ТР, а ТР дава системен израз на опит/знания и умения, получени ВИ. Дали - и по каква причина - системата избягва прекомерна прецизност

Ясно е, че като приколиш пет, шест гада, придобиваш рутина. Друг е въпросът, че системата позволява експириънса от битката да се използва за повишаване примерно на ОУ Убеждаване. Вътреигрово може да се отиграе прозрението на героя, че убеждаването е по-ценно за вселената от кръвопускането, но де факто сме изправени пред системно решение. С хубавите и - естествено - с лошите му страни.

Ако питаш моето лично мнение

- система без нива и класове (или с класове, но ограничени до определено ниво. Примерно 16-сет за най-високолевълни игри. Тъй де - нали самата система се нарича Аксиом 16-сет! ;) ).

- точките опит се дават към умението, което използваш. Това автоматично премахва нуждата да се ограничава броя умения, които имаш до (НИ+Инт)/3 - защото не може да наливаш ТР в някое умение и да го вдигнеш лесно. Първо трябва да те научат на основите му ( според мен - за ВИ месеци и години), после да си помагач на героя, който го има това умение нормално развито и чак тогава да стигнеш до самостоятелно ползване.

- статистиките също се развиват при редовно използване за продължителни периоди от време (говоря за месеци и ВИ години).

- има чисто обучение, което трае месеци и години ( а не пет поредни урока, които ти го вдигат до 1/2 от възможния максимум). Трябва да има някакъв предпазен механизъм по отношение на расите, които са дълголетни - обясненията че са мързеливи или умствени охлюви преобръща положението им на 180% градуса и от много силни стават много слаби. Може би изход е комбинацията от универсално "бавно" (всъщност реалистично бързо) учене с т.н. "активна възраст за приключенстване". Имаше го в Ендивал - там се казваше, че от една възраст нататък героят се е "социализирал твърде много". Долната граница н тази възраст беше малко по-голяма при горгони и елфи, заради по-бавното им съзряване (ако помня правилно), но във всички случай горната граница се равняваше на максимум 30-на човешки години - или нещо такова, не помня точно.
Казвали са ми, че в ДиД, която се каня да я пробвам това лято, може да си направиш героя с благороднически произход - но задължително трябва да има някакво събитие, което го е направило изгнанник/аутсайдер/неспособен да се ползва от благините на предишното си високо социално положение/или принадлежност към цивилизацията на ВГ примерно.

- има и вършене на някаква работа с наставник (стажуване, което е гранично между чистото обучение и самостоятелната работа/трупане на опит). Така по система могат да се дават нивата от 5 до 8 по сегашната 12-степени на уменията.

П.П. Всъщност сме говорили за това и помня, че имахме необичайно пълен консеснус по въпросите за ТР и т.н. От това, което виждам в приключението ти, си правя изводите, че при теб героите учат бавно. Като играч ме дразни, но осъзнавам правилността на подхода ти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт апр 20, 2010 5:04 pm

cherno_slance написа:Възразявам срещу въпроса, Асене.
Не ВИ трябва да описва как се получава ТР, а ТР дава системен израз на опит/знания и умения, получени ВИ. Дали - и по каква причина - системата избягва прекомерна прецизност
Първо една забележка - системата, която отговаря на тези критерии, не е Д&Д, а БВ (Burning Wheel ;)).
Второ, нека прецизирам въпроса - как се развиват знанията и уменията ВИ, от гледна точка на героите? Говорим за самият процес, уточнявам, не за резултатите.
И трето, играчите при мен често учат бързо. Просто в различни игри понякога променям този подход, а вие случихте на една от тях. Не, че е от значение в този случай, само отбелязвам 8) .
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Отговори