Първи дни в Шарения... ---> Част 3

[Mistral]

Херис пое отправената към него ръка и нежно (и непоклатимо) придърпа собственицата й, а кристално сините му очите му се взряха в нейните.
- Мерси, но не мерси - отвърна той с усмивка. - Та? - отправи той пак въпроса към околните.

[Kid]

Малката Илибринт се нацупи лекичко и седна в скута на Елфа безцеремонно:
- Но това е много скучно - изхлипа тя тъжно - а ти имаш толкоз хубави очи.
Девойчето отдръпна кичур от косата му за да ги види по-добре и се усмихна очаквателно.

[Mistral]

- Мда, вече знам каква работа може лесно да ти намерим на тебе... - отвърна благо Херис на натрапилата се в личното му пространство. - Между другото, Самира сега ще ви приеме, ако благоволиш да ми станеш от скута.

[Kid]

- Може би малко по-късно ще споделиш идеите ти за мен - намигна момичето на Херис и го дари с блажена усмивка докато се отдалечаваше към покоите на Самира, макар да нямаше идея къде точно са.
Когато стигна на втория етаж Илибринт се озова в дълъг коридор с ред врати от всяка страна, което я накара объркано да се почеше по темето.

[Vilorp]

- Жени - намигна Черния на гоблина относно въпроса му след което се обърна към елфа - Ако благоволите ваше чест, след като дечкото ви стана от скупа да ни заведете до покойте на дамата - ставайки от масата за да последва елфа подметна на дребничкия си колета, че ще се радва малко по-късно да си поприказват обстойно за житейските пътеки.

[Mistral]

- Благоволявам - отвърна Херис и стана да води пътя.
В този момент вратата на заведението се отвори с трясък и трима въоръжени мъже нахлуха вътре.
- В името на градската стража, всички сте арестувани! - изрева водача им, снажен тип с вид на корав войн.

[Kid]

Приемам, че малко преди да влезне стражата аз съм тръгнал-а на към вратата ... Илибринт е на втория етаж - стражата изобщо не я виждаш, макар че шуваш, понеже още си близо до стълбището.

Търкулвам се/скривам се някъде (под маса, зад врата, зад стена и т.н.). Промъкване/прикриване = 15, реакция 20 (в коридора има две масички с дълги покривки и цветя на всяка, може да се покриеш зад едната ако искаш)

[Vilorp]

- След вас - даде път Евросия на Херис оставяйки го да води накъдето ще ги води и прибирайки с плавен жест флейтата си в калъфа. Следвайки логиката, че щом стражите арестуват всички останали, едва ли някой ще ги спре да отидат да се срещнат с дамата, а после можеше и да полюбопитстна за какво са тези ненадейни арести.

[cherno_slance]

- Човеци - въздъхна тихичко Кимару, когато събеседникът му тръгна по своите си работи. Хората приемаха с неразбираема лекота всякакво поведение, лесно се сърдеха и дори боговете не можеха да разберат дали в следващия момент конфликтът им ще се превърне в омраза, сдобряване или ще бъде просто.... отминат и забравен.
"Освен това Черния е прав. Всеки е длъжен да прави тези жестове лично" - с тази мисъл гоблинът стана от мястото си, извини се на останалите, и се приближи към масата, на което се намираше зеленооката дама. Поклони се, слагайки дясната си ръка на сърцето си*:
- Ако с нещо съм ви обидил, милейди, моля за извинение. Уверявам ви, че, с каквото и да съм ви раздразнил, е било нево.... - не можа да довърши, защото в този момент нахълтаха трима стражи и започаха да викат, че всички били арестувани.

При тази смяна на ситуацията Кимару не остана на едно място, за да чака отговора на дамата, а се извъртя с лице към стражата, опитвайки се с тялото си да я прикрие, както е седнала. Знаеше, че силите на реда не винаги се отнасят достатъчно мило с непознатите красиви страннички, попаднали в градовете им.

[Miro]

Стражи ли? Да арестуват всички? Имат да вземат! Както си беше на масата, Ме ловко се стрелна на нисичката платформа, служеща като сцена и подхвана с мощният си глас песен, песен за демони, за войни, за страх и за смърт и за храброст. Верен на стила си, гигантът виакше с пълен глас и само някои думи се различаваха. Наглед хаотичното крещене и реване обаче си имаше собствена мелодия и собствена красота, а сега бяха и с акомпанимент от флейта.

[целта на песента е да създаде дъндания и хаос, в които всеки да има шанс да се измъкне]

[hameleona]

Ашли си каза отегчено:
- Аман бе, човек едно питие не може да си изпие тука на спокойствие. - после стана, насочи се на стражите, като викна на Ме да спре с пеенето и заговори:
- Добър ден, господа и госпожи (ако има жени де) пазители на законите. Как бихме мопгли да ви помогнем?

[dolar]

(Аз не видях зеленоока дама ма сигурно това ще да е Андрия)
Андрия не обръщаше внимание на гоблина поради две причини. Първо тя все още му бе обидена и второ, тъй като бе на маса до прозореца, Андрия беше забелязала стражите и внимаваше какво ще направят. Това все пак не и попречи да падне от стола, когато вратата се трясна. След малко нещо я накара да се изправи - това беше песента на Ме. За втори път днес Андрия се сблъска с една много комична ситуация, но този път не и беше до смях. Тя се обърна към стражите:
- Ъъъ, кого по точно арестувате?
Въпроса и дойде точно след този на Ашли.

[Kid]

Прикривам се зад/под едната маса и се ослушвам.

[Mistral]

За разлика от Вактамш, чиято ръка бе на дръжката на меча му, Херис остана спокоен.
- Капитан Карот, срещаме се отново - продума Херис без дори да повиши тон, но гласът му някак се понесе над дънданията на Ме. - Преди не беше забавно, и сега не е.

[Vilorp]

- E, щом се познавате явно можете и по-късно да продължите разговора си - вметна Черния и кимна на елфа да води.
Без да откъсва вниманието си от стражата, Миландрел изгледа под вежда Евросия. Тая в кой свят ли живееше?

[Mistral]

- Ха! - отвърна стражът с усмивка. - Вземи се отпусни малко. Една игра утре?
- Не, май ще пропусна този път. Пък и само пак ще си изгубиш залога.
- Какво те кара да мислиш, че пак така ще ти излезе късмета?
- Не е до късмет, Капитане, а до умение.
- Разбирасе, Хери, разбира се. Ще го видим утре това. Ей, Хан - подвикна стражарят тръгвайки към тезгяха - дай по една малка на мен и хората ми, че скоро ни почва смяната.

- Спокойно, майтапи се Капитана - отвърна тихо на Ашли по-нисичкия от стражите. - Той си е такъв.

- Ти какъв си? На месечината поредния трубадур ли? - бе попитан от третия страж Ме. - Нищо против новия собственик, ама не умее да ви подбира.

- Та, идвате ли? - запита Херис и без да чака отговор тръгна към стълбите.

[Vilorp]

Евросия го последва, какъвто си беше и първоначалния план, освен тоа беше странствала достатъчно за да се нагледа до втръсване на подобни сцени.