Корабокрушенци... ---> Част 2

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » ср яну 18, 2006 2:02 pm

Елфът се усмиха и каза:
- Почти човек? Това какво ще рече?

Мнение от **hameleona** » ср яну 18, 2006 3:45 pm

Тънка усмивка се плъзна по устните на Ашли:

[sblock="Еллафи на 6"]Поздравявам ви! Вие сте един от малкото, които са се сетили да попитат. В Рода си съм се вричал. Има и няколко правила, които трябва да спазвам, но най-общо в Рода си.[/sblock]

Mistral · Мнение от **Mistral** » ср яну 18, 2006 5:03 pm

Акабане му отвърна:
[sblock="за еллафи 6 и повече"]- Това е едно от нещата, който не ви харесвам на вас хората. Някои неща си струват "вричане". Но да се "вречеш" в собствения си род? - направи той кратка пауза. - До толкова ли понякога забравяте своя произход, че ви е необходима клетва да ви го напомня?[/sblock]

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » ср яну 18, 2006 5:43 pm

- Ооо, Татко Карло, бе затънал в проблеми, като се започне от нежеланието на гигантите да ринат на слоновета, та чак до желанието на елфите да свирят - махна пренебрежително с ръка Евросия - то елфите да знае някой от тях найстина могата да свирят, но повечето само си мислят така... - довери им тихо тя.
- А сега това което ви бях обещала - намигна на Панчо и Илидиан - но преди това: Илидиан това че те чустава кото чевек е... ми се едно не си някой странен екпонат донесен от пътуващия търговец насело, ами си част от голямото семейство на... Хората.
- Малко хора знаят - започна Евросия на нисък напев - а пък и елфите не са много словоохотливи на тази тема, но... те имат изключително много рецептори по върховете на пръстите си, а и по ръцете вобще. Затова се смята че ренегатите от тях са изключително добри крадци. А което е по-важно възприетия от благочестивите жест, да се целува ръка на дамата при елфаните е доста еротичем момент - намигна тя на Илидиан и ръгна с лакът Панса.

Мнение от **hameleona** » ср яну 18, 2006 8:23 pm

[sblock="Еллафи на 6"]Не, не за да ми припомня. Това е клетва, полагана от войните в... може би трябва да започна по-отрано. Родът ми, макар и почти изчезнал, допреди няколко години беше благороднически. Войните, които постъпвали на служба при нас се "вричали" във вярност. После само гвардията продължила да прави това. Степента показва чина. В случея - 1ва степен значи командир на всички. Трябва да ви призная, че самото вричане на членовете на рода е измислено, само за да се появи още една титла след имената ни. Но е традиция, а традициите се спазват. А след преврата ми остана само тя и този меч. Сега... сега... сега... не знам какво да правя. Мислех да предложа на Берта да се оженим, но... как да ви кажа... сега я няма... а аз се надявах, че ще възтановя някогашната слава на рода Риот. Извинете, ме. Много словоохотлив ставам, когато говоря за миналото и мечтите си[/sblock]

Mistral · Мнение от **Mistral** » чет яну 19, 2006 7:49 am

Наложи се на няколко пъти Акабане да помага на Ашли в намирането на правилните думи. Придружителя май бе впечатлен от опитите на човека да се изкаже артикулирано, въпреки не особено завидните му познания за езика на елфите.
[sblock="за еллафи 6 и повече"]- При нас неща като благородници и наследствени титли няма. Има уважавани и почитани семейства, но истинското място в обществото ни всеки сам трябва да си го заслужи, не да разчита на лаврите на предците си.[/sblock]

Пътуваха вече два часа. На разбиращите еллафи скоро им стана ясно, че мнението на Акабане за различните раси не е особено високо. Докато критиките му към народа на елфите не бяха много, в останалите той намираше достатъчно неща, които да смята за неприятни.
От своя страна пък, той задаваше общи въпроси, без превидна целенасоченост, сякаш просто колкото да се намира на приказка. Всъщност, приказваше си само с говорещите еллафи - другите спътници май ги смяташе за нещо като багаж.

Тъй като никой дори не се сети да попита, как аджеба се зоват домакинити ви, приемем че Ила по някое време ви е споделила следното: поради това, че произнасянето на истинскто име на расата създава проблеми на мнозина от чужденците, названието "фелини" е било прието за улеснение.

Miro · Мнение от **Miro** » чет яну 19, 2006 10:54 am

Би беше подпрял главата си с ръка и тъпееше, откак беше приключила последната му дрямка в таз безинтересна страна.
-Ей, пичаги, как мислите да завършим кеспедиицията (и да си вземем парите) като ни се скапа кораба? И къде е Хели*, та да го оправи??

*-не ъсм съвсем ориентиран. Ако Хелена е с нас я наричам с пълното й име.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » чет яну 19, 2006 6:46 pm

- Сър Ашли - подвикна Евросия - бихте ли попитали любимия ни водач дали скоро ще стигнем заченки на цивилизация!?

Mistral · Мнение от **Mistral** » чет яну 19, 2006 7:41 pm

И вървеше си групичката по пътя... Царевица висока в дясно на гъсто посадена бе, от лявата страна пък поле цветя, яркочервени някакви и замайващо ухаещи, до където поглед стига се простираше.

Ме тъпееше от скука, до степен такава, че Хелени някакви му се привиждаха. Евросия пък Ашли "сър" наричаше, и заченки на цивилизация диреше. Миландрел и Панса нещо тихо си назад приказваха.

Сянка тъмна над вази се спусна, плясък на криле се чу. На пътя ви отпред пред вас сякаш за момент във въздуха овисна, а после в дъжд цветчета, дракон нежно кацна. Очите му златисти, вероятно не на същество едно последен спомен били, вас видяли бяха.
Съществото страховито да се приближава тръгна, десетте метра делящи ви да се скъсяват бързаха.

18 точки шокова щета за всички, приспаднете си ПсУ от тях

Мнение от **hameleona** » чет яну 19, 2006 8:43 pm

Ашли се осъзна сравнително бързо. После със сигурен глас каза:

[sblock="За еллеафи над 6"]Познат ли ви е?"[/sblock]

(НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ МОЯТ ЛИДЕР ВИ УВЕЛИЧАВА ПсУ-то!!!)
много сигурен тоя Ашли бре... но щом даже е сбъркал името на езика, сигурно и думите не са му излезли много правилно

Miro · Мнение от **Miro** » чет яну 19, 2006 11:15 pm

МЕ запява приятна песен за поздрав

(а, спряхме ли да пишем само на елфически? Защо, по дяволите, никой не превеждаше??)
лице в лице с приближаващ се дракон, Ме се опита да запее песен...

dolar · Мнение от **dolar** » пет яну 20, 2006 12:55 am

Андрия се поколеба дали да бяга или да остане и вкрайна сметка инстинкта и я изпрати към гората (полето царевица всъщност; то е достатъчно гъсто, а гора наблизо няма). "Брх, не пак!" Андрия до толкова се беше уплашила че сърцето и заби тройно по-бързо.

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » пет яну 20, 2006 4:55 pm

Илидиан доста се стресна при вида на драконите (то само един е дракона, но ОК - стреснал си се толкова, че за момент са ти се превидели няколко). Той беше абсолютно сигурен, че нямат никакъв шанс, освен ако странния им приятел не беше полу-бог. Все пак неможеше да остави приятелите си. Отръпна се назад, зад всички и започна да се концентрира към дракона(концентрирам се за "Каменно Кълбо", като правя само концентрацията изчаквайки останалите, за да го освободя евентуално). Между двете му ръце започна да се оформя кълбо от късчета скала, които се вихреха в едно цяло, но все още беше прекалено малко.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет яну 20, 2006 11:02 pm

Евросия се наслаждаваше на полето с мак, някога досто одавна семийството и гледаше макове и произвеждаше първокачествена дуа. Денят наестина бе хубав, тя подче забрави Гертруд и Монцит, а й Илибринт вървеше до нея...
Е, дракона избра перфектния момент за да се появи или да го развали... Евросия хвана Илибринт и я задърпа назад, поне докато невидя че умопобъркания магьосник се готви отново да прави магия. тогава решинито бе далеч по-лесно. Без да пуска Илибринт тя се насочи към царевичната нива.

gil-galad · Мнение от **gil-galad** » пет яну 20, 2006 11:17 pm

-Ашли...-едва промърмори Йонис отстъпвайки бавно назад,гледайки дракона с разширени от ужас очи.Беше виждал,какво ли не,но такова...същество не.Опита се да се поуспокои и да разсъждава трезво...поне се опита:
"Дракон...,на пътя...,Дракон долита на пъта и върви уверено към нас...хмм...Но този Дракон дори не ни напада,което ще рече,че за сега няма опасност."-магьосникът се обърна към придружителите си,за да види как ще реагират.

Mistral · Мнение от **Mistral** » пет яну 20, 2006 11:23 pm

Ашли се опита да каже нещо, но каквото и да бе, прозвуча по-скоро нечленоразделно, отколкото на някой от познатите езици.
Ме се опита да запее. От гърлото му обаче се изскубна само задавено, хъркащо грачене.
Акабане изобщо не бе помръднал. Тоя тип да не би да си мислеше, че ако стои неподвижно, дракона може би нямаше да го забележи?
Самият дракон се спря на около пет метра пред Акабане и проследи с глава втурналата се в царевицата Андрия. Създанието си пое дъх и... но пренасочи вниманието си обратно към тези на пътеката. Там някакъв магьосник се опитваше да подхване магия, а едно дребно същество дърпаше друго такова по посока на царевицата.

dolar · Мнение от **dolar** » пет яну 20, 2006 11:39 pm

-БЯГАЙТЕ БЕ ИЗРОДИ! Той ще ви смаже с един удар.

Kid · Мнение от **Kid** » съб яну 21, 2006 7:08 am

- Не съм принцеса, не съм принцеса! Аз съм просто селско момиченце - викаше или по-скоро хленчеше Илибринт. - Изяж нея, тя е благородничка, аз не съм!
Нея всъщност не беше някоя определено. Някой в страни можеше да помисли, че това е Евросия, но можеше и Андрия да е, както и която и да е друга жена. А всъщност Илибринт се дърпаше упорито на някъде и това доведе до падането й на земята, поради което Евросия трябваше да я дърпа. Обаче Илибринт зарита и заора в пръста с крака, а това й пречеше както на нея да се измъкне, така й на Евросия да я дърпа, така че Илибринт просто се сви на кълбо, закри очи и продължи да хленчи, че принцеса е някоя друга.

По някое време след около минута ще се освестя достатъчно, че да мога да побегна "На където ми видят очите", ако до тогава:
1 - не са ме изяли
2 - не са изяли дракона
3 - дракона не отлети
4 - не се случи нещо непредвидено, като например някоя не си признае, че е принцеса

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » съб яну 21, 2006 12:43 pm

(4 - нещо непредведено

, е не съвсем де)
Евросия Заши Една Звучна Плесница На Илибринт, за да се поосъзнае.

Ако една нестига пробвам с втора и трета, после пробвам пак да я дърпам и акон няма успех осезаем вадя флейтата и подемам Песен на покоя с обща насоченост

Мнение от **hameleona** » съб яну 21, 2006 4:09 pm

Ашли съсредоточи цялата си воля. Той беше Лидера на групата и трябваше да покаже на другите как да се държат! Опита се да изрече уж нехайно:
- Какво желаете? - а после да повтори същото на еллафи...

Mistral · Мнение от **Mistral** » нед яну 22, 2006 1:58 am

Сякаш обхванат за момент от колебание, драконът оглеждаше странната картинка, разиграваща се на пътя пред него.
Нещо изкрещя откъм царевицата: сигурно жената, която избяга. Оня човек отпред се опитваше да каже нещо на еллафи май, но не му се разбираше много. Едната дребосъчка се въргаляше по земята и се вайкаше жално, а другата пък не я пускаше и дори почна да я шамаросва. Гиганта пък се нахвърли срещу магьосника.
Гати цирка. Дракона вдиша дълбоко. Живота му бе поднесъл един от онези моменти на объркване, които за него бяха така рядки, моменти на които той просто обожаваше да се наслаждава.
Е, за жалост, сега трябваше да сложи край на това.

пояснение за времевата линия: откак дракона кацна, не са минали и 10 секунди

Mistral · Мнение от **Mistral** » пон яну 23, 2006 1:21 am

Драконът чевръсто описа с ръка някакво странно движение във въздуха и всички бяхте покосени от вълна... спокойствие. Илидиан изтърва малкото скално кълбо, което беше оформил, и то се строполи върху пръстите на крака му. Болка обаче не почувства. Изведнъж дракона не изглеждаше чако толкова ужасяващ, само величествен.
Каквото и току що да стана, сега дори успявате да забележите, че митичния звяр всъшност ходеше изправен и се извисяваше "само" на три и половина, може би четири метра височина. Като капак, дори носеше някакви странни дрехи.
Драконът се почеса зад ухото.
- Суман, мамория-кун, суман. Омаено накама бикурешчата – изрече създанието с мелодичен глас, който можеше да си съперничи на напева на бошуваща буря.
- Йее, хайро-шу, го шинпай накъ – спокойно му отвърна Акабане.
- Тсукеро йо, ура сато Енган ни доку? - запита "страшилището".
- Сей минами, санджиу фун.
- О ин де, мамория-кун. Джа не.
- Осараба, хайро-шу.
Дракона направи крачка назад и разпери криле. Те за момент се обгърнаха в сияние и го издигнаха издигна. Един единствен плясък и той се понесе на... на... може би на юг, посоката от която бяха дошли.

Изведнъж Илидиан изкрещя от болка и почна да подскача на здравия си крак.
страдаш 2ТЖ, 7 временна щета

Акабане се извърна и попита:
[sblock="еллафи 5 и повече"]- Починахте ли си? Някой ще изкара ли оная от царевицата? Хайде, и да продължаваме. Още малко, половината път почти го изминахме.[/sblock]

dolar · Мнение от **dolar** » пон яну 23, 2006 10:29 am

- Андрия се успокои, но не спря да тича веднага. Тя може би нямаше и да спре, ако не се бе спънала и паднала. След това си помисли че е ная добре да си остане долу.

Miro · Мнение от **Miro** » пон яну 23, 2006 11:06 am

-Какво каза тоя?

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пон яну 23, 2006 1:26 pm

Евросия разтри очи и спести на Илибринт третия шамар след което се тършана на земята до нея.
- Каза, че това е един твърде объркан свят в който не само елфите са мутирали до котки, а и на гущероидите им са поникнали криле! Не употреби точно тези думи, но това бе смисъла - бъзо добави тя, кото видя че Илидиан се кани да се намеси.
- Каза също че му се ядяла варена царевица, но ощипи ме давжи ако знам във каква вразка беше това - добави тя и се отпусна наза, като главата й попадна на тревата край пътя.
- Във какво се забърках, във какво се забъркахме всички - каза тихо и по-скора на себиси тя.

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » пон яну 23, 2006 4:53 pm

Илидиан подскачаше още малко, след което се осъзна какво прави и веднага си стъпи и на двата крака, престувайки се, че нищо не се е случило.
- Интересен дракон. - след това направи една крачка напред, но реши, че е по-добре да поседне малко наземята поне докато другите тръгнеха.

Mistral · Мнение от **Mistral** » пон яну 23, 2006 10:44 pm

- Отивам да намеря Андрия - обяви Вактамш и се шмугна в царевицата.

Андрия чу приближаващи се стъпки.
- Драконът си тръгна - каза й познат глас. - Точно тебе търсеше, но ние му казахме, че те няма и той си тръгна. Хайде, можеш да се върнеш на пътя.

dolar · Мнение от **dolar** » вт яну 24, 2006 7:01 pm

- Много смешно! Ако ти си беше случвало това което се случи на мен, нямаше да говориш така!
Андрия се изправи.
- Все пак мерси че ме извика.
Тук Андрия се опита да направи една мила усмивка и за нейно удивление успя.

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт яну 24, 2006 9:53 pm

Всички пак се събрахте и, ако няма възражения, си продължавате по пътя.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 24, 2006 10:05 pm

- Илидиян, питай коткоглавия какво демоните от Безната го взели беше това таку що - възрази Евросия докато се надигаше

- Илибрин, хайде успокой се, нама нищо отиде си! - милваше тя все още треперещото дете