Корабокрушенци... ---> Част 2
Модератори: Mistral, Модератори
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Сякаш всичко си беше в реда на нещата, Акабане си продължи напред, същевременно измъквайки нещо от торбичката на кръста си. Като се поприближи малко, подметна го на наблюдаващия с схадно изражение приближаващата се група войн. Той го улови, разгърна и зачете.
Като приключи, войнът нави свитъка и го подаде обратно на Акабане. Каза нещо на тази, която трупяса Евросия и тя се наведе, подхващайки заклинание. Войнът и Акабане се заприказваха.
след "лекуване на леки рани" май, Евросия се свестява и е на 20 ТЖ
Идвайки в съзнание и отваряйки очи, Евросия забеляза една извънредно дружелюбна и смътно-позната усмивка, която някак си извикваше у нея спомен за остра болка и същевременно благо казваше "само ме погледни накриво и пак ще целунеш земята".
Боеца изправил се срещу Ме се подсмихна и отпускайки се отстъпи крачка назад.
Като приключи, войнът нави свитъка и го подаде обратно на Акабане. Каза нещо на тази, която трупяса Евросия и тя се наведе, подхващайки заклинание. Войнът и Акабане се заприказваха.
след "лекуване на леки рани" май, Евросия се свестява и е на 20 ТЖ
Идвайки в съзнание и отваряйки очи, Евросия забеляза една извънредно дружелюбна и смътно-позната усмивка, която някак си извикваше у нея спомен за остра болка и същевременно благо казваше "само ме погледни накриво и пак ще целунеш земята".
Боеца изправил се срещу Ме се подсмихна и отпускайки се отстъпи крачка назад.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Ме превърза отново копието на гърба си, извънредно доволен, че толкова лесно е сплашил врага си. Единствено лагоприличието и уважениеот за по-слабите му помогна да сдържи шитроката си усмивка.
Е, сега погледна и към Акабане, който ако беше пристигнал малко по-рано може би щеше да е от помощ (малко по-рано = преди МЕ да се справи със ситуацията). Е, на къде искаше местния да потеглят?
Е, сега погледна и към Акабане, който ако беше пристигнал малко по-рано може би щеше да е от помощ (малко по-рано = преди МЕ да се справи със ситуацията). Е, на къде искаше местния да потеглят?
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Евросия с благодарност пое ръката и се изправи. Тоя Ашли май не е чак такъв задник, само дето прекаляваше с елфическия.
- От де съ появи тая кучк... котка пак!? - попита тя докато се оглеждаше наоколо да види коткоглавата.
- Илибринт, стига си се чесало бре, ми земи се изкъпи!
- Ако може някой да ми разясни ко става ще съм му много благодарна!
- От де съ появи тая кучк... котка пак!? - попита тя докато се оглеждаше наоколо да види коткоглавата.
- Илибринт, стига си се чесало бре, ми земи се изкъпи!
- Ако може някой да ми разясни ко става ще съм му много благодарна!
- Еми - почна Илибринт да обяснява - ти започна да свириш и понеже ти е много лошо пеенето мацата те плясна по темето. И понеже явно тук не обичат лошите свирци май бяха решили да то отрежат езика и пръстите на ръцете. Добре, че е нашият котър дойде да те спаси от потенциална безработица. Пък няма да е зле да вземеш някой и друг урок по свирене май.
Определено Илибринт бе хаплива и си го показваше без притеснение. А сега бе момента да се заслуша и да види какво ще стане...
Определено Илибринт бе хаплива и си го показваше без притеснение. А сега бе момента да се заслуша и да види какво ще стане...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Евросия се усмихна, като котка лапнала канарче, щом обърна взор към Илибринт пристъпи към нея, а тя импулсивно отстъпи назад. Усмивката на Черния се удържи още малко, тя подхвана момиченцето за кръста, навлажни устни с езиче, след което я преви назад и я целуна със страст! Дали бе миг или повече, но след като той отмина Евросия прошепна:
- Навремето не се оплакваше от свиренето ми!
- Навремето не се оплакваше от свиренето ми!
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
При това последното, мацата-войн (тази, която бе приспала, а после свестила Евросия), се зачуди дали да не приспи пак устатата, този път за доста по-дълго. Не и остана време да реши обаче, защото Акабане приключи разговора си и даде знак на групата да продалжът.
Когато наближихте входа в стената, забелязвате, че бялото препречващо пътя е фактически гърбът на някаква сграда. Пътя се раздвояваше, минавайки от двете и страни. След като я заобиколихте, се намерихте в обгърнат от стената двор. От тук сградата изглеждаше да е нещо като склад... или може би конюшня или таверна или... с тая архитектура не можете да сте сигурни. В ляво на фасадата имаше голяма друкрила порта, в дясно - врата с доста по-нормални размери и странен надпис над нея.
Имаше нещо по-интересно от сградата обаче. В близост до стената, на равни интервали, бяха разположени пет овални каменни арки, с по една колона до всяка. Колоните изглеждаха еднакви на вид: може би метър в диаметър и изцяло инкрустирани със странни знаци, които вероятно си бяха местната писменност.
инак казано, ето картинка - зеленото е гората
Акабане (с превод от Вактамш) ви инструктира, да го чакате в средата на площада и да не се приближавате до арките. След като даде тези нареждания, той влезе в сградата. Направи го пред нормалната врата, тази до която се бе облегнал неизпускащия ви от поглед войн, онзи който по-рано ви бе препречил пътя.
Когато наближихте входа в стената, забелязвате, че бялото препречващо пътя е фактически гърбът на някаква сграда. Пътя се раздвояваше, минавайки от двете и страни. След като я заобиколихте, се намерихте в обгърнат от стената двор. От тук сградата изглеждаше да е нещо като склад... или може би конюшня или таверна или... с тая архитектура не можете да сте сигурни. В ляво на фасадата имаше голяма друкрила порта, в дясно - врата с доста по-нормални размери и странен надпис над нея.
Имаше нещо по-интересно от сградата обаче. В близост до стената, на равни интервали, бяха разположени пет овални каменни арки, с по една колона до всяка. Колоните изглеждаха еднакви на вид: може би метър в диаметър и изцяло инкрустирани със странни знаци, които вероятно си бяха местната писменност.
инак казано, ето картинка - зеленото е гората
Акабане (с превод от Вактамш) ви инструктира, да го чакате в средата на площада и да не се приближавате до арките. След като даде тези нареждания, той влезе в сградата. Направи го пред нормалната врата, тази до която се бе облегнал неизпускащия ви от поглед войн, онзи който по-рано ви бе препречил пътя.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- А, ко рече? - обърна са към Ашли Евросия, а погледа и бе забит в арките.
- Е това ако не са Пътищааа... - захласнато промълви тя докато със замъглен поглед и бавни крачки се насочи към най-близката колона. Всъщност от както бе видяла арките и колоните не бе чула нищо друго освен първото което Ашли и прошепна (ма може и него да не го бе чула ясно). Имаше легенда за града издигал са на мястото на Далгадар, че там имало Пътища, дори Монцит спомена веднъж за тях. Нещо я бодна, трола небеше лош, дори съмпатичен. Дали бе потънал!? Отърси се от тези мисли и отново запристъпва към арката и колоната до нея със се така замечтан и изпълнен с почит поглед.
- Е това ако не са Пътищааа... - захласнато промълви тя докато със замъглен поглед и бавни крачки се насочи към най-близката колона. Всъщност от както бе видяла арките и колоните не бе чула нищо друго освен първото което Ашли и прошепна (ма може и него да не го бе чула ясно). Имаше легенда за града издигал са на мястото на Далгадар, че там имало Пътища, дори Монцит спомена веднъж за тях. Нещо я бодна, трола небеше лош, дори съмпатичен. Дали бе потънал!? Отърси се от тези мисли и отново запристъпва към арката и колоната до нея със се така замечтан и изпълнен с почит поглед.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Сякаш за да приветства усмивката на Андрия, подухна лек ветрец. Разнесе се кратък звук, наподобяващ едно тихо, призрачно "плюп". Границите на една от арките сякаш се сляха помежду си, образувайки каквото най-вече би могло да се оприличи на вертикална, вълниста, синкава повърхност.
От синкавината изникна конска глава, последва я още една. Копита зачаткаха по жълтите павета. Появи се и първата кола от това, което бе керван, досущ като този, с който се бяхте разминали по пътя си насам.
От синкавината изникна конска глава, последва я още една. Копита зачаткаха по жълтите павета. Появи се и първата кола от това, което бе керван, досущ като този, с който се бяхте разминали по пътя си насам.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- del_mtg
- Войн
- Мнения: 172
- Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
- Местоположение: Beyond the limits
- Контакти:
Илидиан едва задържа челюстта си на място. Досега не беше чувал за подобни пътища, колкото и да се бе интересувал от подобни работи. Каквото и да беше това място явно магията се лееше от всякаде. Думите на Евросия просто минаха покрай ушите му, но той не им обърна внимание. Забрави какво беше наредил фелинът и бавно тръгна към арката...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Акабане въздъхна.
[sblock="за еллафи 7 и повече"]- Какво право очакваш да имаш, след като току що си се изтърсил тук? Някой да те е канил? А нали и казах да ме чакате? Аз елфите ги смятам за разбрани същества, но ти сигурно си едно от изключенията. И сега какво? Ще минеш ли през портала, та да трябва да чакаме, докато те попребият от другата страна и те върнат овързан?[/sblock]
Третия впряк вече бе изцяло излязал, задаваше се четвърти.
Акабане спокойно пробължи към останалите, тези, които не бяха тръгнали да се разхождат на самотек. В ръка държеше малък предмет, който вероятно можеше да мине за луксозно изработана кутия кибритени клечки.
[sblock="за еллафи 7 и повече"]- Какво право очакваш да имаш, след като току що си се изтърсил тук? Някой да те е канил? А нали и казах да ме чакате? Аз елфите ги смятам за разбрани същества, но ти сигурно си едно от изключенията. И сега какво? Ще минеш ли през портала, та да трябва да чакаме, докато те попребият от другата страна и те върнат овързан?[/sblock]
Третия впряк вече бе изцяло излязал, задаваше се четвърти.
Акабане спокойно пробължи към останалите, тези, които не бяха тръгнали да се разхождат на самотек. В ръка държеше малък предмет, който вероятно можеше да мине за луксозно изработана кутия кибритени клечки.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
Точно когато Артемис мислеше да последва Илидиан, Акабане изникна от нищото. Ентрери не бе свикнал някой друг да го води, но просто ситуацията бе такава. В тази непозната земя, нямаше друг избор. А в момента Ентрери се чувстваше и като без една ръка, липсата на Сиянието го изнервяше, изобщо липсата на 2-ро оръжие го кареше да се чувства несигурен. Артемис се приближи до Акабане и Илидиан и попита първия:
- Не, че нахалствам, но дали нашите тъй любезни домакини биха ми помогнали?- след което потупа мястото, където трябваше да виси Сиянието..
- Не, че нахалствам, но дали нашите тъй любезни домакини биха ми помогнали?- след което потупа мястото, където трябваше да виси Сиянието..
Its drawn to the scent of screaming.