Като по вода... --> начало на приключението
Модератори: Mistral, Модератори
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- Сега да слизаш от там, преди да си се пребила - подвикна й някой от съседната рейка. - По мачтите нямаш работа, това си е наша територия. Наближава време за обяд. Ако толкова ти се прави нещо, по-добре иди помагай в кухнята - добави моряка, придружен от задружния смях на околните. Не си даваш сметка, че вероятно щеше горчиво да съжалява за това си предложение.
Последвалия по-късно обяд бе доста приличен, като се изключи малко странния скус на супата.
В последствие, всички хора на борда прекараха значителна част от следобеда си надвисени през перилата и сбогуващи се със съдържанието на стомасите си. Изживяването сякаш негласно ги сближи и им даде някаква обща цел.
Илибринт си отбеляза да не се мярка повече пред погледа на готвачът.
Последвалия по-късно обяд бе доста приличен, като се изключи малко странния скус на супата.
В последствие, всички хора на борда прекараха значителна част от следобеда си надвисени през перилата и сбогуващи се със съдържанието на стомасите си. Изживяването сякаш негласно ги сближи и им даде някаква обща цел.
Илибринт си отбеляза да не се мярка повече пред погледа на готвачът.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
След обедното повръщане Йонис не се чувстваше особено добре.Зачуди се,къде е Ашли,но после реши,че ще е по-добре да го остави на спокойствие.
До сега не му се беше случвало да му е толкова скучно.Не му се спеше,за да отиде да си дремне за няколко часа,а имаше още толкова много свободно време.След кратък размисъл реши отново да седне и да запали една лула.Отиде пак при мачтата.Напълни лулата,запали я и започна да пуши замислено.
До сега не му се беше случвало да му е толкова скучно.Не му се спеше,за да отиде да си дремне за няколко часа,а имаше още толкова много свободно време.След кратък размисъл реши отново да седне и да запали една лула.Отиде пак при мачтата.Напълни лулата,запали я и започна да пуши замислено.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Евросия познаваше готвенето на Илибринт и тактично пропусна обяда, настройвайки лирата си. От тренира няколко номера с карти, след това отиде до кухнята и измъкна няколко върглена, канеше се да изпраска един морски пейзаш на стената над койката си... но изпървом реши да поопознае поне отмалко другите спътници. Сега на палубата имаше едни пушещ човечец подпрян на мачтата.
- Давам медник за мислите ти - прилижи се до него Евросия с широка усмивка, а в празната допреди секунда ръка сега се въртеше лъскава монета - Аз съм Евросия Пандемия - протегна към него свободната си ръка.
- Давам медник за мислите ти - прилижи се до него Евросия с широка усмивка, а в празната допреди секунда ръка сега се въртеше лъскава монета - Аз съм Евросия Пандемия - протегна към него свободната си ръка.
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
След като Артемис се засити, той отиде на полубата да подиша малко свеж въздух. Когато излезе там завари малка част от екипажа, която си вършеше обичайната работа. Но не това ми направи впечатление, там , на полубата си говореха двама души. По-точно мъж и жена, Ентрери се облегна на парапета и започна да следи действията им с видим интерес......
Its drawn to the scent of screaming.
-Ще те науча с какви дума да срещаш "тъмните". ок? Не че в буитка ще чуваш мислите си, на фоан на моето пеене, но е добре да знаеш телста, пич.
[sblock]
Hail
You Riders Of Despair
Surrounders of The Throne
Deep in the Dragons Lair
With blood you've signed The Oath
With DEGGIAL allied
Preparing for the worlds
Transform into the dark
You're a knight
Sworn to fight
Your soul you've sold
There's no turning back
Come on
My Brother of the North
There is no turning back
Your faith is to go forth
Reality no more
Fulfill your destiny
Attain the final goal
And join eternity
There's no hide!
Suicide?
There is no death!
So ride, ride, ride...[/sblock]
[sblock]
Hail
You Riders Of Despair
Surrounders of The Throne
Deep in the Dragons Lair
With blood you've signed The Oath
With DEGGIAL allied
Preparing for the worlds
Transform into the dark
You're a knight
Sworn to fight
Your soul you've sold
There's no turning back
Come on
My Brother of the North
There is no turning back
Your faith is to go forth
Reality no more
Fulfill your destiny
Attain the final goal
And join eternity
There's no hide!
Suicide?
There is no death!
So ride, ride, ride...[/sblock]
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Илидиан почука на вратата... или поне се опита. Възнамеряваше ако може да понаучи това-онова от Хелена, все пак изглеждаше като някой, които знае... неща. На пътя му обаче се бе изправил един малък проблем. Е, не толкова малък всъщност.
- Уважаемата е заета в момента и не може да я безпокоят - изчегърта Монцонит. Да спориш с него бе като да спориш със скала.
Когато вечерята дойде, макар че яденето си го биваше, доста народ не намери нужния апетит и хапна едвам-едвам, колкото да не е без хич.
В опит да разведри атмосферата, капитанът предлага всеки да каже по нещо за себе си. Когато обаче го подканват самия той да започне, елфът не споделя кой знае какво. И останалите не се оказват много разговорчиви.
Хелена изобщо не присъстваше на вечерята. Заета с някаква нейна си работа бе поръчала да й занесът нещо в каютата. Инак шумния Микал също го нямаше, понеже незнайно как обедната супа му се бе сторила доста вкусна и в последствие страдаше най-тежко от последствията й.
Двама непретенциозно изглеждащи елфи в сиви роби се представиха като Панса и Ханчо, съответно магове на Хаоса и Реда, асистенти на капитана.
Берта, исполинска варварка с неподобаващ на вида й меден глас, се представи като експерт борец и някой, готов да кръстоса меч с всеки желаещ.
"Средностатистическото" джудже на име Жекдогор със странен блясък в очите й предложи някой път да си премерят силите.
Валеси и Борил, които приличаха на братя, наистина се оказаха такива. И двамата бяха стрелци, и двамата горяни.
Елфът, който делеше стая с тях и Евросия, каза само името си: Вактамш. Настаналия въргал, когато Евросия отбеляза, че това произнесено на обратно е "шматкав", бе набързо прекратен от Берта и Жекдогор. Евросия обаче не пропусна да си отбележи, че тоя шматкав елф е доста по-силничък от колкото изглежда.
Сметовне, така се представи едно друго джубже, гръмко се обяви за майстор химик, лечител и експерт по билките. Двамата горяни го изгледаха накриво.
Сесилия, елфана в тъмно наметало която сякаш се губеше от поглед сред околните, плахо се представи като агент по движимото имущество и любител на акробатското изгувство.
Който иска може да се представи и той на околните. Дори да не иска да го направи, всички вече си знаете най-малкото имената. Ако някой иска да пита нещо останалите - сега е момента да пробва. Скоро деня свършва.
- Уважаемата е заета в момента и не може да я безпокоят - изчегърта Монцонит. Да спориш с него бе като да спориш със скала.
Когато вечерята дойде, макар че яденето си го биваше, доста народ не намери нужния апетит и хапна едвам-едвам, колкото да не е без хич.
В опит да разведри атмосферата, капитанът предлага всеки да каже по нещо за себе си. Когато обаче го подканват самия той да започне, елфът не споделя кой знае какво. И останалите не се оказват много разговорчиви.
Хелена изобщо не присъстваше на вечерята. Заета с някаква нейна си работа бе поръчала да й занесът нещо в каютата. Инак шумния Микал също го нямаше, понеже незнайно как обедната супа му се бе сторила доста вкусна и в последствие страдаше най-тежко от последствията й.
Двама непретенциозно изглеждащи елфи в сиви роби се представиха като Панса и Ханчо, съответно магове на Хаоса и Реда, асистенти на капитана.
Берта, исполинска варварка с неподобаващ на вида й меден глас, се представи като експерт борец и някой, готов да кръстоса меч с всеки желаещ.
"Средностатистическото" джудже на име Жекдогор със странен блясък в очите й предложи някой път да си премерят силите.
Валеси и Борил, които приличаха на братя, наистина се оказаха такива. И двамата бяха стрелци, и двамата горяни.
Елфът, който делеше стая с тях и Евросия, каза само името си: Вактамш. Настаналия въргал, когато Евросия отбеляза, че това произнесено на обратно е "шматкав", бе набързо прекратен от Берта и Жекдогор. Евросия обаче не пропусна да си отбележи, че тоя шматкав елф е доста по-силничък от колкото изглежда.
Сметовне, така се представи едно друго джубже, гръмко се обяви за майстор химик, лечител и експерт по билките. Двамата горяни го изгледаха накриво.
Сесилия, елфана в тъмно наметало която сякаш се губеше от поглед сред околните, плахо се представи като агент по движимото имущество и любител на акробатското изгувство.
Който иска може да се представи и той на околните. Дори да не иска да го направи, всички вече си знаете най-малкото имената. Ако някой иска да пита нещо останалите - сега е момента да пробва. Скоро деня свършва.
Последна промяна от Mistral на чет ное 24, 2005 3:51 am, променено общо 1 път.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Когато дойде реда на Илибринт тя се прокашля леко и започна:
- Аз съм най-малката дъщеря на брата на барона на Ал Тирим Оминор - Илибринт пое дълбоко дъх като се надяваше думите й да привлекат нужното внимание и уважение - Баща ми беше доста амбициозен мъж и амбициите му се простираха доста на далеч. По-големите ми сестри бяха омъжени за синовете на някои по-знатни владетели от съседните градове като се надяваше да облагодетелства себе си и семейството. Най-голямата ми сестра случи на подходящ мъж, но другите - Илибринт поклати глава неодобрително, но не довърши изречението си. Отпи няколко глътки и продължи разказа си: - Когато станах на седемнадесет баща ми реши, че съм най-подходяща за сина на управителя на Брил. Така искаше да си осигури монопол на търговия в града. Сина му обаче беше отвратителен. Пиеше, играше покийр, ходеше по курви и въобще не беше представата ми за добър съпруг. - Тук Илибринт обходи с поглед останалите жени, които слушаха разказа й сякаш очакваше да потвърдят, че това не е нормален мъж и никоя от тях не би искала да бъде с такъв. След като свали очи и от последната тя продължи:
- За това и аз направих това, което трябваше да направя. Платих на едно слугинче от кухнята и то ми помогна да избягам от имението. Даде ми чифт мръсни дрехи и един кинжал, и ме изпроводи до гората през нощта при нейни роднини, циркови артисти, които пътуваха непрекъснато и нямаше как да ме намерят. Известно време прекарах с тях и се научих на някои номера, но живота на цирков артист се оказа, че бързо ми омръзна и за това потеглих насам, където се срещаме с вас. А сега, ако обичате да ме извините.
Илибринт намигна на Евросия, след което излезна хълцайки шумно.
- Аз съм най-малката дъщеря на брата на барона на Ал Тирим Оминор - Илибринт пое дълбоко дъх като се надяваше думите й да привлекат нужното внимание и уважение - Баща ми беше доста амбициозен мъж и амбициите му се простираха доста на далеч. По-големите ми сестри бяха омъжени за синовете на някои по-знатни владетели от съседните градове като се надяваше да облагодетелства себе си и семейството. Най-голямата ми сестра случи на подходящ мъж, но другите - Илибринт поклати глава неодобрително, но не довърши изречението си. Отпи няколко глътки и продължи разказа си: - Когато станах на седемнадесет баща ми реши, че съм най-подходяща за сина на управителя на Брил. Така искаше да си осигури монопол на търговия в града. Сина му обаче беше отвратителен. Пиеше, играше покийр, ходеше по курви и въобще не беше представата ми за добър съпруг. - Тук Илибринт обходи с поглед останалите жени, които слушаха разказа й сякаш очакваше да потвърдят, че това не е нормален мъж и никоя от тях не би искала да бъде с такъв. След като свали очи и от последната тя продължи:
- За това и аз направих това, което трябваше да направя. Платих на едно слугинче от кухнята и то ми помогна да избягам от имението. Даде ми чифт мръсни дрехи и един кинжал, и ме изпроводи до гората през нощта при нейни роднини, циркови артисти, които пътуваха непрекъснато и нямаше как да ме намерят. Известно време прекарах с тях и се научих на някои номера, но живота на цирков артист се оказа, че бързо ми омръзна и за това потеглих насам, където се срещаме с вас. А сега, ако обичате да ме извините.
Илибринт намигна на Евросия, след което излезна хълцайки шумно.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Брях! - изсмя се Евросия - Тая ми открадна историята!
- Ми хубаво, аз съм Евросия Пандемия и ако някой каже че името звучи женствено ще си има работа със Шматкав, а ако оцелее и с мене - след като гюрунтията отново беше потушена Черния си пое дъх и продължи...
- И моята "кариера" започна в цирка, по някакво стечение на обстоятелствата в същия като на Илибринтчето, само дето аз се специализирах в музикалния съпровод на номерата, а малко по-късно и във Истинската магия - Евросия показа театрално, че няма нищо в ръцете стисна ги здраво, а след това прошепна:
- Акшококататум есенс ецйя! - отвори ги и там имаше едро бяло кокоше яйце, замахна и го удари в масата, но вместо да се счупи там се появи голяма червена кърпичка, когато я разтри между ръцете си от нея излезе един бял гълъб, който Евроси а остави на масата де кълве трохички. Също така си отбеляза наум по късно да попита Илибринт дали ще може да остана в нейната стая поне за тая нощ, "тия елфи много се палят бре".
- Ми хубаво, аз съм Евросия Пандемия и ако някой каже че името звучи женствено ще си има работа със Шматкав, а ако оцелее и с мене - след като гюрунтията отново беше потушена Черния си пое дъх и продължи...
- И моята "кариера" започна в цирка, по някакво стечение на обстоятелствата в същия като на Илибринтчето, само дето аз се специализирах в музикалния съпровод на номерата, а малко по-късно и във Истинската магия - Евросия показа театрално, че няма нищо в ръцете стисна ги здраво, а след това прошепна:
- Акшококататум есенс ецйя! - отвори ги и там имаше едро бяло кокоше яйце, замахна и го удари в масата, но вместо да се счупи там се появи голяма червена кърпичка, когато я разтри между ръцете си от нея излезе един бял гълъб, който Евроси а остави на масата де кълве трохички. Също така си отбеляза наум по късно да попита Илибринт дали ще може да остана в нейната стая поне за тая нощ, "тия елфи много се палят бре".
- del_mtg
- Войн
- Мнения: 172
- Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
- Местоположение: Beyond the limits
- Контакти:
След като вниматлно изслуша историите на останалите Илидиан стана от масата си и се изправи. Не пропусна да натъпче лулата си, след което я запали с някаква доста красива магоческа искра. Дръпна си с голяма сладост веднъж, след което от устата му излезе малко кръгче от дим, което се разширяваше издигащо се нагоре и се изпари във въздуха. Прокашля се леко и започна бавно и спокойно:
- Е, не се гордея с някаква интересна история за побеждаване на дракон или пък намиране на съкровище, така че ако не ви се слуша за израстването на еидн прост магьосник, по добре кажете преди да започна...Баща ми е прост фермер на име Лейс Ориджин, а майка си не познавам, тъй като е починала при раждането ми... - При споменаването на това Илидиан си пое леко дъх и след това продължи - От малък обичах да чета книги, но в нашето семейство не се гордеехме с много познания и затова ходих при един магьосник от селото ми. Баща ми се грижеше за градината му и те се бяха сприятелили, тъй че на него дължа това, което съм сега. Този магьосник, на име Дерек беше много добър учител и най-вече приятел. Имаше доста голяма библиотека и от него съм зимал много книги, които съм чел. Предпочитах да изучавам амгията от колкото да я опотребявам, тъй акто вярвам, че всеки може да се научи на велики заклинания, но малко са хората, които могат наистина да опознаят магията и нейната амтерия. Аз самият незнам много заклинания, а само това което ми е помагало по време на пътешествията ми... - Илидиан си дръпна още веднъж от лулата - След, като вече бях изчел всички книги, които Дерек ми беше дал и бях научил всичко, което той знае реших, че е време да тръгна да обиколя Магландиум. Така и направих. Взех няколко от най-важните ми неща. Старата ловна кама на баща ми, сбогувах се с него и тръгнах да обикалям Магландиум...а можеби някой ден и отвъд Океанът. След дълги пътешествия се озувах тук сред вас.
Илидиан си дръпна още веднъж от лулата и седна отново на масата, чакайки да чуе и историите на останалите.
- Е, не се гордея с някаква интересна история за побеждаване на дракон или пък намиране на съкровище, така че ако не ви се слуша за израстването на еидн прост магьосник, по добре кажете преди да започна...Баща ми е прост фермер на име Лейс Ориджин, а майка си не познавам, тъй като е починала при раждането ми... - При споменаването на това Илидиан си пое леко дъх и след това продължи - От малък обичах да чета книги, но в нашето семейство не се гордеехме с много познания и затова ходих при един магьосник от селото ми. Баща ми се грижеше за градината му и те се бяха сприятелили, тъй че на него дължа това, което съм сега. Този магьосник, на име Дерек беше много добър учител и най-вече приятел. Имаше доста голяма библиотека и от него съм зимал много книги, които съм чел. Предпочитах да изучавам амгията от колкото да я опотребявам, тъй акто вярвам, че всеки може да се научи на велики заклинания, но малко са хората, които могат наистина да опознаят магията и нейната амтерия. Аз самият незнам много заклинания, а само това което ми е помагало по време на пътешествията ми... - Илидиан си дръпна още веднъж от лулата - След, като вече бях изчел всички книги, които Дерек ми беше дал и бях научил всичко, което той знае реших, че е време да тръгна да обиколя Магландиум. Така и направих. Взех няколко от най-важните ми неща. Старата ловна кама на баща ми, сбогувах се с него и тръгнах да обикалям Магландиум...а можеби някой ден и отвъд Океанът. След дълги пътешествия се озувах тук сред вас.
Илидиан си дръпна още веднъж от лулата и седна отново на масата, чакайки да чуе и историите на останалите.
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Ашли стана....
- Ами... Аз съм Ашли Риот. Войн, зает напоследък да изучава възможностите на магията... Обичам да помагам на всеки, който иска. И с удоволствие бих приел една трнировка с Берта или Жекдогор, но не съм кой-знае колко добър. Историята ми е твърде дълга за разказване, затова ще я пропусна. Само ще спомена, че с Йонис се знаем от доста време.
После седна и се загледа внимателно във варварката...
(Да не е като тая от ДнД 2 филма?
ПП: Моляте, кажи че е, плс, плс...)
Хвърлих едно око бързо око на филма и... ми прилича. Само дето е малко по-висока и по-едра. И няма англо-австралийски акцент. И носи малко повече броня, та не й се виждат толкова бедрата. Друго, което не й се се вижда са рогата, щот са къси и косата й ги покрива.
- Ами... Аз съм Ашли Риот. Войн, зает напоследък да изучава възможностите на магията... Обичам да помагам на всеки, който иска. И с удоволствие бих приел една трнировка с Берта или Жекдогор, но не съм кой-знае колко добър. Историята ми е твърде дълга за разказване, затова ще я пропусна. Само ще спомена, че с Йонис се знаем от доста време.
После седна и се загледа внимателно във варварката...
(Да не е като тая от ДнД 2 филма?
ПП: Моляте, кажи че е, плс, плс...)
Хвърлих едно око бързо око на филма и... ми прилича. Само дето е малко по-висока и по-едра. И няма англо-австралийски акцент. И носи малко повече броня, та не й се виждат толкова бедрата. Друго, което не й се се вижда са рогата, щот са къси и косата й ги покрива.
Берта усети погледа на Ашли да се забива в тялото й, обърна се и го посрещна (погледа) с очите си.
-Какво има, Аш, не си ли виждал такива мускули на жена? Последния дето се бе втренчил в мен си изяде един хубав бой, но ти си ми симпатичен. Ела да пием по чаща, нали не те е страх, че после ще се стовариш под масата?
Варварката се засмя и му намигна закачливо.
-Какво има, Аш, не си ли виждал такива мускули на жена? Последния дето се бе втренчил в мен си изяде един хубав бой, но ти си ми симпатичен. Ела да пием по чаща, нали не те е страх, че после ще се стовариш под масата?
Варварката се засмя и му намигна закачливо.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!
My weapon is yours to command!
Йонис стана,обходи с поглед масата и след това заговори с дрезгав,равномерен глас:
-Името ми е Йонис и както вече разбрахте,аз и Ашли вече се познаваме.-при тези думи той направи едва забележим жест към приятеля си.-Но сега ще разкажа всичко,което мога от предишния си живот.Казвам предишния си живот,защото наистина сега водя един много различен живот.Аз се родих в малко селце близо до Вечната гора...(виж историята на героя).След това се сдружихме с Ашли и тръгнахме заедно по-широкия свят.Тази експедиция ще е просто едно от новите ни преживявания.Това е.-Йонис седна на мястото си и зачака.
-Името ми е Йонис и както вече разбрахте,аз и Ашли вече се познаваме.-при тези думи той направи едва забележим жест към приятеля си.-Но сега ще разкажа всичко,което мога от предишния си живот.Казвам предишния си живот,защото наистина сега водя един много различен живот.Аз се родих в малко селце близо до Вечната гора...(виж историята на героя).След това се сдружихме с Ашли и тръгнахме заедно по-широкия свят.Тази експедиция ще е просто едно от новите ни преживявания.Това е.-Йонис седна на мястото си и зачака.
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
Артемис стоеше в ъгъла на стаята и от време на време се заслушваше в разговорите на останалите. През останалото време, обмисляше бъдещите си действия. От малкото, което чу, разбра,че има няколко циркови артисти: "Хаха..."- присмя се той на ум- "Какви войни може да са тези циркови артисти?". Ентрери мразеже, не по-скоро презираше веселието, той вярваше единствено на оръжията си, на 2-та си ятагана, Острието и Сиянието. Те му служеха вярно през целия му живот прекаран като наемен убиец, именно чрез оръжията и занаята си си беше спечелил уважението на така наречен подземен свят в Авлейм......
Последна промяна от D3BEPA на ср ное 23, 2005 12:06 pm, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Ашли се усмихна:
- Със удоволствие, Берта! - седна по-близо до нея и продължи - Ами, да, ти си първата жена с такива мускули, която виждам. Но бих казал, че ти стоят чудесно - и намигва закачливо - А и не се съмнявам, че си много опасна в битка. - последното беше казано без грам закачка или сърказъм
- Със удоволствие, Берта! - седна по-близо до нея и продължи - Ами, да, ти си първата жена с такива мускули, която виждам. Но бих казал, че ти стоят чудесно - и намигва закачливо - А и не се съмнявам, че си много опасна в битка. - последното беше казано без грам закачка или сърказъм
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
Ентрери насочи вниманието си върху глупавато джудже. Как смееше да обижда 2-те му скапоценни оръжия?- единствените му верни приятели. Ако го познаваше по-добре джуджето никога нямаше да се усмели да изрече подобни думи. Артемис си остана на същото място, но този път погледът му се взираше в джуджето(макар и през качулката Ентрери вижда добре очертанията на човека пред него, достатъчно добре за да го убие).....
Its drawn to the scent of screaming.
-Повече от опасна, Ашли. Някой ден трябва да ти покажа некоя и друга хватка. Случвало ми се е да стривам на прах земен голем...
Берта отвори уста, за да каже още нещо, но видя Адриана, която явно бе закъсняла за събитието. Изглеждаше бледа и изморена, но очите й продължаваха да излъчват мека зелена светлина.
-Къде се губиш дружке. Бях започнал да се притеснявам за теб - провикна се гигантката.
-Всичко е наред, Берта, просто не ми е много добре.
-Ще се оправиш мацка. Запознай се с тия симпатяги - Ашли и Йонис се викат.
Момичето се обърна към тях, леко им се усмихна и театрално направи реверанс.
-Адриана, приятно ми е....
Берта отвори уста, за да каже още нещо, но видя Адриана, която явно бе закъсняла за събитието. Изглеждаше бледа и изморена, но очите й продължаваха да излъчват мека зелена светлина.
-Къде се губиш дружке. Бях започнал да се притеснявам за теб - провикна се гигантката.
-Всичко е наред, Берта, просто не ми е много добре.
-Ще се оправиш мацка. Запознай се с тия симпатяги - Ашли и Йонис се викат.
Момичето се обърна към тях, леко им се усмихна и театрално направи реверанс.
-Адриана, приятно ми е....
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!
My weapon is yours to command!
- D3BEPA
- Работник
- Мнения: 120
- Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
- Местоположение: Vorodor's Mansion
- Контакти:
Думите на джуджето предизвикаха лека усмивка по лицето на Палача, но тя едва ли бе забелязана от някой, поради простата причина, че прословутата качулка си бе отново на мястото. Ентрери илзезе на палубата и започна да точи ятаганите си един вдруг. Когато Артемис докосна Сиянието, то почна да свети в ослепителен син пламък, но странното бе, че тази светлина се разпростираше в радиус около 2 метра......
Its drawn to the scent of screaming.