Като по вода... --> начало на приключението

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пон ное 21, 2005 8:14 am

- Сега да слизаш от там, преди да си се пребила - подвикна й някой от съседната рейка. - По мачтите нямаш работа, това си е наша територия. Наближава време за обяд. Ако толкова ти се прави нещо, по-добре иди помагай в кухнята - добави моряка, придружен от задружния смях на околните. Не си даваш сметка, че вероятно щеше горчиво да съжалява за това си предложение.

Последвалия по-късно обяд бе доста приличен, като се изключи малко странния скус на супата.

В последствие, всички хора на борда прекараха значителна част от следобеда си надвисени през перилата и сбогуващи се със съдържанието на стомасите си. Изживяването сякаш негласно ги сближи и им даде някаква обща цел.
Илибринт си отбеляза да не се мярка повече пред погледа на готвачът.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пон ное 21, 2005 11:49 am

-Гадост - каза Андрия.- Е добре Адрияна, щом искаш да чуеш историята ми, ще ти я кажа. [spoiler]Ронине, направо я прочети ако не си го направил щото ме мързи да разказвам[/spoiler]
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » пон ное 21, 2005 12:25 pm

-Гадост? Не разбирам за какво говориш - очите на красавицата се разшириха, а веждите й описаха красива дъга.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » пон ное 21, 2005 2:03 pm

Илидиан бързо приключи с обяда. След това подиша малко свеж въздух и тръгна да търси Хелена. Би му се искало да разясни още нещо. Отиде при каютата и почука на вратата.

В случай, че Хелена е там си виж ЛСтата...
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон ное 21, 2005 4:08 pm

- Песни за битка, приятелю.Искам да се хвърлям с песен на уста в боя!

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » пон ное 21, 2005 5:31 pm

След обедното повръщане Йонис не се чувстваше особено добре.Зачуди се,къде е Ашли,но после реши,че ще е по-добре да го остави на спокойствие.
До сега не му се беше случвало да му е толкова скучно.Не му се спеше,за да отиде да си дремне за няколко часа,а имаше още толкова много свободно време.След кратък размисъл реши отново да седне и да запали една лула.Отиде пак при мачтата.Напълни лулата,запали я и започна да пуши замислено.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон ное 21, 2005 6:06 pm

Евросия познаваше готвенето на Илибринт и тактично пропусна обяда, настройвайки лирата си. От тренира няколко номера с карти, след това отиде до кухнята и измъкна няколко върглена, канеше се да изпраска един морски пейзаш на стената над койката си... но изпървом реши да поопознае поне отмалко другите спътници. Сега на палубата имаше едни пушещ човечец подпрян на мачтата.
- Давам медник за мислите ти - прилижи се до него Евросия с широка усмивка, а в празната допреди секунда ръка сега се въртеше лъскава монета - Аз съм Евросия Пандемия - протегна към него свободната си ръка.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » пон ное 21, 2005 9:35 pm

След като Артемис се засити, той отиде на полубата да подиша малко свеж въздух. Когато излезе там завари малка част от екипажа, която си вършеше обичайната работа. Но не това ми направи впечатление, там , на полубата си говореха двама души. По-точно мъж и жена, Ентрери се облегна на парапета и започна да следи действията им с видим интерес......
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пон ное 21, 2005 9:37 pm

-Не знаех че обичаш да повръщаш- каза Андрия троснато, но по усмивката на лицето й личеше че се шегува.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » вт ное 22, 2005 1:37 am

-Ще те науча с какви дума да срещаш "тъмните". ок? Не че в буитка ще чуваш мислите си, на фоан на моето пеене, но е добре да знаеш телста, пич.
[sblock]
Hail
You Riders Of Despair
Surrounders of The Throne
Deep in the Dragons Lair
With blood you've signed The Oath
With DEGGIAL allied
Preparing for the worlds
Transform into the dark

You're a knight
Sworn to fight
Your soul you've sold
There's no turning back

Come on
My Brother of the North
There is no turning back
Your faith is to go forth
Reality no more
Fulfill your destiny
Attain the final goal
And join eternity

There's no hide!
Suicide?
There is no death!
So ride, ride, ride...[/sblock]
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » вт ное 22, 2005 2:06 am

Илидиан почука на вратата... или поне се опита. Възнамеряваше ако може да понаучи това-онова от Хелена, все пак изглеждаше като някой, които знае... неща. На пътя му обаче се бе изправил един малък проблем. Е, не толкова малък всъщност.
- Уважаемата е заета в момента и не може да я безпокоят - изчегърта Монцонит. Да спориш с него бе като да спориш със скала.

Когато вечерята дойде, макар че яденето си го биваше, доста народ не намери нужния апетит и хапна едвам-едвам, колкото да не е без хич.
В опит да разведри атмосферата, капитанът предлага всеки да каже по нещо за себе си. Когато обаче го подканват самия той да започне, елфът не споделя кой знае какво. И останалите не се оказват много разговорчиви.

Хелена изобщо не присъстваше на вечерята. Заета с някаква нейна си работа бе поръчала да й занесът нещо в каютата. Инак шумния Микал също го нямаше, понеже незнайно как обедната супа му се бе сторила доста вкусна и в последствие страдаше най-тежко от последствията й.
Двама непретенциозно изглеждащи елфи в сиви роби се представиха като Панса и Ханчо, съответно магове на Хаоса и Реда, асистенти на капитана.
Берта, исполинска варварка с неподобаващ на вида й меден глас, се представи като експерт борец и някой, готов да кръстоса меч с всеки желаещ.
"Средностатистическото" джудже на име Жекдогор със странен блясък в очите й предложи някой път да си премерят силите.
Валеси и Борил, които приличаха на братя, наистина се оказаха такива. И двамата бяха стрелци, и двамата горяни.
Елфът, който делеше стая с тях и Евросия, каза само името си: Вактамш. Настаналия въргал, когато Евросия отбеляза, че това произнесено на обратно е "шматкав", бе набързо прекратен от Берта и Жекдогор. Евросия обаче не пропусна да си отбележи, че тоя шматкав елф е доста по-силничък от колкото изглежда.
Сметовне, така се представи едно друго джубже, гръмко се обяви за майстор химик, лечител и експерт по билките. Двамата горяни го изгледаха накриво.
Сесилия, елфана в тъмно наметало която сякаш се губеше от поглед сред околните, плахо се представи като агент по движимото имущество и любител на акробатското изгувство.

Който иска може да се представи и той на околните. Дори да не иска да го направи, всички вече си знаете най-малкото имената. Ако някой иска да пита нещо останалите - сега е момента да пробва. Скоро деня свършва.
Последна промяна от Mistral на чет ное 24, 2005 3:51 am, променено общо 1 път.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » вт ное 22, 2005 11:40 am

Когато дойде реда на Илибринт тя се прокашля леко и започна:
- Аз съм най-малката дъщеря на брата на барона на Ал Тирим Оминор - Илибринт пое дълбоко дъх като се надяваше думите й да привлекат нужното внимание и уважение - Баща ми беше доста амбициозен мъж и амбициите му се простираха доста на далеч. По-големите ми сестри бяха омъжени за синовете на някои по-знатни владетели от съседните градове като се надяваше да облагодетелства себе си и семейството. Най-голямата ми сестра случи на подходящ мъж, но другите - Илибринт поклати глава неодобрително, но не довърши изречението си. Отпи няколко глътки и продължи разказа си: - Когато станах на седемнадесет баща ми реши, че съм най-подходяща за сина на управителя на Брил. Така искаше да си осигури монопол на търговия в града. Сина му обаче беше отвратителен. Пиеше, играше покийр, ходеше по курви и въобще не беше представата ми за добър съпруг. - Тук Илибринт обходи с поглед останалите жени, които слушаха разказа й сякаш очакваше да потвърдят, че това не е нормален мъж и никоя от тях не би искала да бъде с такъв. След като свали очи и от последната тя продължи:
- За това и аз направих това, което трябваше да направя. Платих на едно слугинче от кухнята и то ми помогна да избягам от имението. Даде ми чифт мръсни дрехи и един кинжал, и ме изпроводи до гората през нощта при нейни роднини, циркови артисти, които пътуваха непрекъснато и нямаше как да ме намерят. Известно време прекарах с тях и се научих на някои номера, но живота на цирков артист се оказа, че бързо ми омръзна и за това потеглих насам, където се срещаме с вас. А сега, ако обичате да ме извините.
Илибринт намигна на Евросия, след което излезна хълцайки шумно.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт ное 22, 2005 2:39 pm

- Брях! - изсмя се Евросия - Тая ми открадна историята!
- Ми хубаво, аз съм Евросия Пандемия и ако някой каже че името звучи женствено ще си има работа със Шматкав, а ако оцелее и с мене ;) - след като гюрунтията отново беше потушена Черния си пое дъх и продължи...
- И моята "кариера" започна в цирка, по някакво стечение на обстоятелствата в същия като на Илибринтчето, само дето аз се специализирах в музикалния съпровод на номерата, а малко по-късно и във Истинската магия - Евросия показа театрално, че няма нищо в ръцете стисна ги здраво, а след това прошепна:
- Акшококататум есенс ецйя! - отвори ги и там имаше едро бяло кокоше яйце, замахна и го удари в масата, но вместо да се счупи там се появи голяма червена кърпичка, когато я разтри между ръцете си от нея излезе един бял гълъб, който Евроси а остави на масата де кълве трохички. Също така си отбеляза наум по късно да попита Илибринт дали ще може да остана в нейната стая поне за тая нощ, "тия елфи много се палят бре".
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » вт ное 22, 2005 4:30 pm

След като вниматлно изслуша историите на останалите Илидиан стана от масата си и се изправи. Не пропусна да натъпче лулата си, след което я запали с някаква доста красива магоческа искра. Дръпна си с голяма сладост веднъж, след което от устата му излезе малко кръгче от дим, което се разширяваше издигащо се нагоре и се изпари във въздуха. Прокашля се леко и започна бавно и спокойно:
- Е, не се гордея с някаква интересна история за побеждаване на дракон или пък намиране на съкровище, така че ако не ви се слуша за израстването на еидн прост магьосник, по добре кажете преди да започна...Баща ми е прост фермер на име Лейс Ориджин, а майка си не познавам, тъй като е починала при раждането ми... - При споменаването на това Илидиан си пое леко дъх и след това продължи - От малък обичах да чета книги, но в нашето семейство не се гордеехме с много познания и затова ходих при един магьосник от селото ми. Баща ми се грижеше за градината му и те се бяха сприятелили, тъй че на него дължа това, което съм сега. Този магьосник, на име Дерек беше много добър учител и най-вече приятел. Имаше доста голяма библиотека и от него съм зимал много книги, които съм чел. Предпочитах да изучавам амгията от колкото да я опотребявам, тъй акто вярвам, че всеки може да се научи на велики заклинания, но малко са хората, които могат наистина да опознаят магията и нейната амтерия. Аз самият незнам много заклинания, а само това което ми е помагало по време на пътешествията ми... - Илидиан си дръпна още веднъж от лулата - След, като вече бях изчел всички книги, които Дерек ми беше дал и бях научил всичко, което той знае реших, че е време да тръгна да обиколя Магландиум. Така и направих. Взех няколко от най-важните ми неща. Старата ловна кама на баща ми, сбогувах се с него и тръгнах да обикалям Магландиум...а можеби някой ден и отвъд Океанът. След дълги пътешествия се озувах тук сред вас.
Илидиан си дръпна още веднъж от лулата и седна отново на масата, чакайки да чуе и историите на останалите.
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 22, 2005 8:00 pm

Ашли стана....
- Ами... Аз съм Ашли Риот. Войн, зает напоследък да изучава възможностите на магията... Обичам да помагам на всеки, който иска. И с удоволствие бих приел една трнировка с Берта или Жекдогор, но не съм кой-знае колко добър. Историята ми е твърде дълга за разказване, затова ще я пропусна. Само ще спомена, че с Йонис се знаем от доста време.
После седна и се загледа внимателно във варварката...

(Да не е като тая от ДнД 2 филма?
ПП: Моляте, кажи че е, плс, плс...:))

Хвърлих едно око бързо око на филма и... ми прилича. Само дето е малко по-висока и по-едра. И няма англо-австралийски акцент. И носи малко повече броня, та не й се виждат толкова бедрата. Друго, което не й се се вижда са рогата, щот са къси и косата й ги покрива.

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » вт ное 22, 2005 11:09 pm

Берта усети погледа на Ашли да се забива в тялото й, обърна се и го посрещна (погледа) с очите си.
-Какво има, Аш, не си ли виждал такива мускули на жена? Последния дето се бе втренчил в мен си изяде един хубав бой, но ти си ми симпатичен. Ела да пием по чаща, нали не те е страх, че после ще се стовариш под масата?

Варварката се засмя и му намигна закачливо.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » вт ное 22, 2005 11:17 pm

Йонис стана,обходи с поглед масата и след това заговори с дрезгав,равномерен глас:
-Името ми е Йонис и както вече разбрахте,аз и Ашли вече се познаваме.-при тези думи той направи едва забележим жест към приятеля си.-Но сега ще разкажа всичко,което мога от предишния си живот.Казвам предишния си живот,защото наистина сега водя един много различен живот.Аз се родих в малко селце близо до Вечната гора...(виж историята на героя).След това се сдружихме с Ашли и тръгнахме заедно по-широкия свят.Тази експедиция ще е просто едно от новите ни преживявания.Това е.-Йонис седна на мястото си и зачака.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » ср ное 23, 2005 1:49 am

Артемис стоеше в ъгъла на стаята и от време на време се заслушваше в разговорите на останалите. През останалото време, обмисляше бъдещите си действия. От малкото, което чу, разбра,че има няколко циркови артисти: "Хаха..."- присмя се той на ум- "Какви войни може да са тези циркови артисти?". Ентрери мразеже, не по-скоро презираше веселието, той вярваше единствено на оръжията си, на 2-та си ятагана, Острието и Сиянието. Те му служеха вярно през целия му живот прекаран като наемен убиец, именно чрез оръжията и занаята си си беше спечелил уважението на така наречен подземен свят в Авлейм......
Последна промяна от D3BEPA на ср ное 23, 2005 12:06 pm, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » ср ное 23, 2005 2:03 am

- Ей, мрачния тип в ъгъла, ти с двете закривени ножчета - подвикна Жекдогор. - Ти няма ли да ни се похвалиш с нещо?
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср ное 23, 2005 9:09 am

Ашли се усмихна:
- Със удоволствие, Берта! - седна по-близо до нея и продължи - Ами, да, ти си първата жена с такива мускули, която виждам. Но бих казал, че ти стоят чудесно - и намигва закачливо - А и не се съмнявам, че си много опасна в битка. - последното беше казано без грам закачка или сърказъм

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » ср ное 23, 2005 12:15 pm

Ентрери насочи вниманието си върху глупавато джудже. Как смееше да обижда 2-те му скапоценни оръжия?- единствените му верни приятели. Ако го познаваше по-добре джуджето никога нямаше да се усмели да изрече подобни думи. Артемис си остана на същото място, но този път погледът му се взираше в джуджето(макар и през качулката Ентрери вижда добре очертанията на човека пред него, достатъчно добре за да го убие).....
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » ср ное 23, 2005 5:09 pm

Йонис тъкмо отпиваше поредната глътка от превъзходното вино,когато забеляза гигантката и Ашли.Съмняваше се,че става нещо наистина специално,но за момент си ги представи заедно и се усмихна леко под брада.След това се пресегна,за да опита ароматното печено.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » ср ное 23, 2005 6:44 pm

Жекдогор се взря обратно в Ентрери, но след няколко минути явно му омръзна.
- Гати скуката си, мой човек.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » ср ное 23, 2005 7:02 pm

Илидиан довърши с хапването и излезе на палубата. Загледа се малко в небето и след това седна и се облегна на мачтата. Натъпка още малко тютюн в лулата си и започна да се наслаждава на спокойствието, морския бриз и осеяното със звезди небе.
Изображение

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » ср ное 23, 2005 8:21 pm

-Повече от опасна, Ашли. Някой ден трябва да ти покажа некоя и друга хватка. Случвало ми се е да стривам на прах земен голем...
Берта отвори уста, за да каже още нещо, но видя Адриана, която явно бе закъсняла за събитието. Изглеждаше бледа и изморена, но очите й продължаваха да излъчват мека зелена светлина.
-Къде се губиш дружке. Бях започнал да се притеснявам за теб - провикна се гигантката.
-Всичко е наред, Берта, просто не ми е много добре.
-Ще се оправиш мацка. Запознай се с тия симпатяги - Ашли и Йонис се викат.
Момичето се обърна към тях, леко им се усмихна и театрално направи реверанс.
-Адриана, приятно ми е....
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » ср ное 23, 2005 9:09 pm

Андрия се въздържа и не се представи. Тя пак баша скрита под робата си и се чудеше какво да прави.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср ное 23, 2005 9:12 pm

- Здрасти Андрия! Ще се присъединиш ли към Берта и моя милост на по чашка?

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » ср ное 23, 2005 9:56 pm

-Приятно ми е,Адриана и Берта.-каза Йонис усмихвайки се.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » ср ное 23, 2005 11:16 pm

Думите на джуджето предизвикаха лека усмивка по лицето на Палача, но тя едва ли бе забелязана от някой, поради простата причина, че прословутата качулка си бе отново на мястото. Ентрери илзезе на палубата и започна да точи ятаганите си един вдруг. Когато Артемис докосна Сиянието, то почна да свети в ослепителен син пламък, но странното бе, че тази светлина се разпростираше в радиус около 2 метра......
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » ср ное 23, 2005 11:25 pm

Както Илидиан си се беше излегнал на мачтата и си пушеше спокойно лулата той забеляза закачулената фигура остреща изключително интересно острие. Изправи се и се доближи до фигурата.
- Здрасти, казвам се Илидиан. Виждам, че си зает, тък че кажи ако прекъсвам нещо.
Изображение

Отговори