Като по вода... --> начало на приключението

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 24, 2005 12:43 am

Артемис измери с поглед елфа, като същевременно не спираше с точенето на ятаганите си. След, което се обърна и отвърна със спокоен глас:
- Не пречиш- отвърна простичко той- Направи ти пвечатление Ятагана нали? Това привлече вниманието ти. Артемис не спираше точенето на 2-те си оръжия след, което попита елфа:
- Е.... какво мислиш тогава?.....
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » чет ное 24, 2005 1:10 am

- На борда не се позволяват необезопасени пламъци, още по-малкото магически такива - мелодично изрицитира стържещ глас някъде иззад Артемис. Притежателя му, Монцонит, не бе някой, който да има защо да се притеснява от огън. - Моля, загаси го това нещо.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 24, 2005 2:01 am

Артемис се обърна бaвно към дразнителя. След това стисна Сиянието така, че то засия с още по-силен пламък, така и светлината се засили и вече осветяваше околността. Ентрери посочи със Сиянието някъде към средата на палубата- явен знак към дразнителя, който му казваше: "Разкарай се оттук, преди аз да съм те разкарал".....
Последна промяна от D3BEPA на нед ное 27, 2005 12:28 pm, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » чет ное 24, 2005 2:25 am

Дразнителя нехайно се пресегна и сграбчи пламтящото острие, след което вдигна нагоре ръка. Отказвайки да пусне дръжката, Ентрери увисна над земята. За момент остана изненадан, след което направи това, което му подсказа инстинкта: замахна с другия ятаган... Ръка, като менгеме, го стисна през китката и острието издрънча на пода.
- Хей, проклет трол такъв, веднага да пускаш скучния! - извика излезлия на палубата Жекдогор.
- Добре, но правилата са си правила.
Монцонит приближи до себе си ритащия като бесен Ентрери и заби чело в коремът му. Очите на човека се опулиха и той се стовари на земята мъчейки се да си поеме дъх (8 временна щета). Сиянието изгасна и тролът го пусна на палубата.
- С огън шега не бива - изчегърта Монцонит и се запъти обратно към поста си. За трол се движеше невероятно безшумно.
- Ех, и тролът не е интересен. Много спечен ми се струва - промърмори Жекдогор почесвайки брадата си.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 24, 2005 9:29 am

Артемис бе доста изненадан от случилото се. Видимо не бе ядосан (доколко можеше да се види нещо през качулката), но в момента, в който взе Сиянието за да го прибере, то засвети много, много ярко, но само за миг. Ентрери трябваше да научи този трол на няколко неща. Палача се зарече да се занимае с трола в най-удобния за него момент. Това онзачаваше само едно- отмъщение.......
Последна промяна от D3BEPA на чет ное 24, 2005 8:44 pm, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » чет ное 24, 2005 3:31 pm

Всичко това се разви прекалено бързо и Илидиан не успя да направи каквото и да е било. Само гледаше подразнения закачулен тип. След като трола си тръгна Илидиан прошепна.
- Ставаме двама. Това същество ми лази по нервите. Още от момента в който имах честа да го срещна...от по -близо...А колкото до острието...прав си. Наистина то привлече вниманието ми. От каде го имаш?
Изображение

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 24, 2005 10:24 pm

- Това ми е "подарък" от един елф- доволна усмивка се изписа по лицето на Артемис, която обаче Илидиан не долови (но Илидиан пък не пропусна емоцията в гласът).
- Заповадаха ми да убия жалкият елф, дадоха ми доста голяма сума, защото елфа беше от знатно потекло- при тези думи Ентрери потупа Сиянието- но освен паричното възнаграждение, което получих след убийството, си намерих и това бижу- при тези думи той подхвърли Сиянието към Илидиан- Жалко, че благородникът не можеше да си служи с него......
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » чет ное 24, 2005 10:57 pm

Илидиан улови Сиянието и се загледа в него(опитва се да улови цялата магия в него, и усеща просто, че ятагана може да свети).
- Хмм интересно. Какво му е по-специалното освен, че блести?
Изображение

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 24, 2005 11:19 pm

- Това е доста силно оръжие- информира го Ентрери- особено, ако можеш да си служиш с него. По някакъв начин този ятаган се свързва с собственика си. Когато съм ядосан или гневен острието му свети много ярко, а когато съм спокоен свети съвсем слабо....

След кратко мислене Илидиан добави:

- Виждам, че те бива в изкуството да Убиваш. Някой път може и мен да научиш на нещичко, пък аз ще ти се отблагодаря по някакъв начин.
- Определено, така си изкарвам хляба и до ден днешен
-Ще те науча как да си боравиш с това- и посочи кинжала, който висеше на колана на Илидиан- Ти от своя страна би могъл да ме научиш на елафи, видях , че го поназнайваш....
- Поназнайвам? Та аз съм израстнал с този език. Разбирасе, че ще те науча.
- А как се озова тук?
- Ами след като напуснмах родното си село тръгнах да пътешествам. Това, че сега съм тук сред вас е просто случайност, както една от многото в моя живот.
- Аз пък съм тук заради наградата- призна си Палача- Казаха, че някъде давали голяма награда и ето ме тук...
- И наградата е важна. Все пак трябва да се изхранваме някак си, но мен ме влече по-скоро Хелена. Изглежда ми много загадъчна и мисля, че има какво да науча от нея.
- Да имаш право, тя е доста потайна личност. Лично аз съм я виждал едва 2-3 пъти от началото на експедицията.
- Така е, веднъж се опитах да говоря с нея, но се сблъсках с оная грамада, дето бил нейн пазач.
- Ще го науча аз него на обноски...- закани се Ентрери след което потупа Сиянието- Ще го научим.....
След това Артемис потупа по рамото Илидиан и му каза:
- Хайде да си лягаме, не може да стоим тук цяла вечер...
- Хайде. По-добре утре да стана рано...а и вече ми се доспива.
След това 2-мата се запътиха към стаите си....
Последна промяна от D3BEPA на пет ное 25, 2005 12:03 am, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пет ное 25, 2005 12:00 am

разговора можете да си го допроведете по ЛС и D3BEPA да го пусне като едит с поста си

Лека по лега става по и по-късно и един по един всички по един или друг начин си лягат по каютите.
(това май е рекорд за най-голям брой по-та в едно изречение...)

Като за първа нощ на кораба, спите доста добре. На Евросия в крайна сметка му се налага да си спи в неговата си каюта. Вактамш нищо не казва, нищо.

На сутринта брегът вече не се вижда и всичко наоколо, до където поглед стига, е само вода.
След закуска, Хелена излиза на мостика, стои неподвижно известно време сякаш без нищо да прави, просто държейки пред себе си накакъв странен овален предмет с доста голям кристал в него. След петнадесетина минути разменя няколко думи с капитана и корабът леко изменя курсът си. Елфаната остава там като че ли просто за да се понаслади на чистия въздух, след което се запътва обратно към каютата си.

Не след дълго, сигурно някъде малко преди 9, Ханчо, Микал и Самил изчезват през прословутата врата, намираща се в предната част на кораба.

Около половин час по-късно, вятърът все така опъва платната, но на по-наблюдателните на борда започва да им се струва, че корабът сякаш се клати доста по-малко отпреди, а облаците в небето сякаш се движат малко по-бързо.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » пет ное 25, 2005 9:52 am

Целите на Илидиан за тази седмица са:
1. Да говори с Хелена(Мистрале, знаеш за какво, ако искаш казвай ICQ или Skype).
2. Да се опита да убеди Хелена да го понаучи на нещо относно магията.
3. Да се опита да убеди Ентрери да го понаучи на нещо за пълноценното боравене с кинжал.
4. Да разгледа достатъчно добре корабът.
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет ное 25, 2005 9:54 am

- Магия! - изсумтя Ашли и се огледа за Берта - варварката му беше станала много симпатияна миналата нощ.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » пет ное 25, 2005 10:54 am

Целите на Артемис:
1. Да разучи онзи мазен трол...
2. Да се опита да понаучи елаффи от Илидиан.
3. Да научи нещо повече за Илидиан.
4. Да научи нещо за магията от Илидиан.
Последна промяна от D3BEPA на съб ное 26, 2005 1:41 am, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » пет ное 25, 2005 10:58 am

След като се наспа хубаво,Йонис излезе на палубата.Беше чувал,че сутрешния морски въздух бил полезен и за това остана няколко минути неподвижно,за да му се наслади.След това се огледа.Забеляза,че нещо се е променило.
"Изглежда вече влизаме в действие"помисли си той.

ЦЕЛИ:
1.Да си намери интересно занимание.
2.Да си изпълнява задължението.
3.Да изпуши няколко лули.
4.Да опознае хората наоколо по-добре.
Последна промяна от gil-galad на пет ное 25, 2005 11:11 am, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пет ное 25, 2005 10:59 am

Цели на Андрия:
1. Да се сприятели с Берта
2. Да учи войн от Берта
3. Да си намери някой от който да учи убиец
4. Да разучи малко повече за Моноцит
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет ное 25, 2005 6:16 pm

Цели:
1. да си побъбри с Берта
2. да учи Магьосник от Йонис.
3. Да се учи на Войн от Берта
4. Да се учи на Маг от Йонис.

Значи три урока - 2 от Йонис (май ще ми ги даде) и един от Берта. А със Ронин ще изкараме разговора с Берта на ЛСи ако искаш.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пет ное 25, 2005 8:43 pm

Времето преди обяд минава без особени странности.
Жекдогор си получава "премерването на силите" с Берта. Така скоро научава, че когато противникът ти е с почи метър по-висок от теб и е достатъчно силен, че да те вдигне с една ръка над земята, а пък твойте крайници при това дори не са достатъчно дълги за да го достигнат, не ти остава много, освен да се хилиш смутено.

Обядът е отличен, макар и определено не толкова богат, колкото вечерята от миналия ден.
- До тук с кулинарните глезотии, от този момент се храним като за на път - обявява готвачът.

Малко преди да приключите с яденето, Ханчо, Микал и Самил също сядат на трапезата. Микал има подпухнали торбички под очите и без нищо да каже бърза да се нахрани. Лицето на Самил се е разцепило в застинала широка усмивка, а погледа му сякаш е някъде другаде.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пет ное 25, 2005 9:49 pm

Илибринт има следните желания:
- Да си говори с Евросия и да я кара да й пее
- Да ходи по гредите, реите, въжетата, стълбите и т.н., като да се тренира с равновесие, скачане, прескачане и други циргаджийски номера (акробатика), като за целта се обърне към Сесилия.
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва приказки
- Да мята кинжал по бъчва, като се учи да го забива по-добре, като за целта се обърне към Берта, експерта по оръжията
- Да си говори с Евросия и да я кара да й разказва истории
- Да стреля с лък по бъчви и дъски, евентуално някоя чайка по раите, като за целта се обръща към Валеси и Борил
- Да си говори с Евросия и да я кара да прави от медниците жълтици :)
- Да си краде профилокатично по някое и друго парче хляб (или дребна вкусотийка) от кухнята, както и да лъже/разсмива моряците на зарове, карти и с приказките :)
Последна промяна от Kid на вт ное 29, 2005 8:41 am, променено общо 1 път.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб ное 26, 2005 8:26 am

- Отивам да си подремна - съобщава Микал след като приключва с храната. - Йонис или Илидиан, моля някой от вас да ме събуди преди вечеря.
- Извинете ме - казва след малко Сесилия и става от трапезата, като всъщност чак тогава осъзнавате, че е била там.
- Гати призрака - промърморва Жекдагор след като елфаната излезе.

[sblock="Само за Йонис и Илидиан"] Малко преди 3 часа, Панса идва да ви вземе и ви отвежда в стаята с креслата, по същия начин, по който го направи вчера Хелена.
- Настанете се удобно, моля - посочва ви той две срещуположни кресла. - Не се притеснявайте. Макар че най-вероятно първоначално ще се почувствате доста неловко, бъдете спокойни, съвсем безопасно е. С Ханчо това сме го правили от години и мога да ви уверя, че от действието на самото устройство реален риск не се поражда.
Панса се доближава до една от картините, разглежда я внимателно и нежно я докосва на няколко места, след което сам се настанява в едно от креслата.
- Сега просто изречете заклинанието за светлина и можем да започваме - усмихна се дружески елфът.[/sblock]
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » съб ное 26, 2005 10:15 am

[sblock="Само разказвачът и Илидиан"]Йонис се настани удобно,размърда пръсти и тихо зашепна:
-Бумшакаляка ляка бумшакаляк...[/sblock]

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб ное 26, 2005 11:32 am

Цели на Евросия:
- Да разбере от Илибринт защо аджаба се получи така в Крим
- Да вземе няколко урока по актйорска игра от Андрия
- Да разкаже на Илибринт приказката за скалните троли
- Да понаучи елафи от Илидиан респективно друг елф
- Да разкайе на Илибринт исторята на Създателя на тролите
- Да изкрънка урок по убеждаване от Ашли или там който имаше жисоко
- Да направи на Илибринт 10-тина жълтици и да опита да научи нещо за историята на Монцит
- Да организира едно зверско надсвирване съ Ме Тъл докато единия не нолучи АУ над 4[/u]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб ное 26, 2005 3:59 pm

[sblock="За Йонис и разказвача"] Илидиан огледа отново стаята, след което тръгна да запалва лулата си, както обикновенно с магическа искра.
- Моля, тук не се пуши - отбеляза Панса.
Илидиан сви рамене и се настани в креслото. Изрече някакви магически думи и стаята се обля в красивя златиста светлина. [/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб ное 26, 2005 6:07 pm

[sblock="Само за Йонис и Илидиан"]- Виждате ли? Нищо сложно! - дойде гласът на Панса някак далечен.
Сетивата на Йонис и Илидиан бяха заети с други неща. И двамата изпитваха нещо подобно на усещането, което се получаваше когато насилваш тялото си за да възстановявапо-бързо мана. Чувстваха нещо подобно, но и същевременно съществено различно.
Щом изрекоха заклинанието за светлина усетиха, че порцията магическа енергия, която отделиха за него, не бе обичайната. Или по-точно бе, но нещата не се спряха там. Маната течеше през двамата магове като бесен поток, напиращ в невиждано шеметни за тях количества. Сякаш извираща отвсякъде, магическата енергия минаваше през телата им, оцездаше се по креслата и от там се вливаше директно в пламтящата пред очите им сфера, където... където... Какво ставаше там?
Времето сякаш промени хода си. Чустваха се изтощени до предела на силите си, но същевременно бяха и замайващо опянени, почти в екстаз...

Всичко това изведнъж спря.

- Това е достатъчно за днес, като са първи път ще спреме малко по-рано - съобщи Панса. - Имаме предостатъчно за да се движим до следващата смяна. Брат ми каза, че оня елф от сутринта, Самил, бил просто невероятен... като за начинаещ, де.[/sblock]

Някъде към 6 следобед, Йонис и Илидиан се връщат на палубата. С треперещи ръце, Илидиан запали лулата си.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб ное 26, 2005 7:05 pm

Целият трепереше. Не си беше представял подобно нещо даже и след като видя предишните колко се бяха истущили. Едвам успя да си дръпне от лулата и каза с треперещ глас на Йонис.

[sblock="За Йонис"]- Не бях изпитвал подобно нещо. Тази...тази магия. Наистина е невероятна.[/sblock]
Изображение

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » съб ное 26, 2005 10:00 pm

[spoiler]Може ли Ме да е чул последния скрит текст на дел и незнаещ останалия, даму се подиграва до края на пътуването?[/spoiler]

Цели на Ме:
0 - да приеме дуела на евросия и да го размаже, или поне да счупи някоя дъска доакто подскача пеейки и в пълна бронировка (халчеста ризница)
1 - да се сприятели с Вактамш, или поне да го наакра да гооври с него (принципно да говори, не просто да каже нещо)
2 - да води полемичен дуел с Йонис (риторика)
3 - да води магическ идуел с който се навие - може и групово - единия прави "Светлина", другия прави "Разваляне на магия". и псоле обратно. Ако е по отбори капитана ще може да пуска маноизточник.
4 - (ако нулата всъщност не е нула, макар, че ако приемеш 1 тренировка това не е действие според коментарите, тогаз туй отпада) да се сбори с онуй гадже Адриана (да, точно това - да се стигне до хвърляне на зарче за атака. съвсем контролирано, разбира се)
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 26, 2005 10:12 pm

Цели на Адриана:

1. Да продължи със сприятеляването с Андрия
2. Да се обучи на някоя и друга магия...от Илидиан примерно
3. Да си оправи ноктите
4. Да си намери джобно ножче (за sneak attack)

@ Vorac: Внимавай, Берта дебне :wink:
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед ное 27, 2005 12:00 am

Ro#|# написа: - Здрасти, Берта, - Аш - как я караш? Видях на какво направи джуджака... наистина си те бива.

-Здрасти, друже! Не ми беше в категорията дребосъка. Идея си нямам що джуджетата ги мислят за яки. О, да, много силно могат да те тупнат по малкия пръст - гигантката се засмя. - Искаш ли и ти да ме пробваш?
Берта намигна на Аш и се наслади на физиономията, която направи.

- Мнеее... осъзнавам че едва ли ще имам шанс... - пуска една усмивка - но виж, с удоволствие бих взел един урок от теб. Ще ми е приятно да ми покажеш как да бъда по-добър войн.

-Жалко, щеше да е много яко. Но, щом си рекъл, ще ти покажа някои удари. Какво оръжие си си харесал?

- Меча! Добър баланс, а и сравнително добра бойна сила... Не съм майстор, но и не съм от тези, които могат да си отрежат собствения крак - засмива се - С него ме бива най-много. А и това - изважда меча си и го вдига на слънчева светлина - е меча на моя род. Длъжен съм ад го ползвам!

-Харесва ми - очите на Берта се разшириха и с удоволствие изплакна очите си с красивото острие. -Добре, боят с меч не е касапщина. По прилича на един от нашите танци. Трябва мисълта ти да е на върха на острието. Винаги. И, ей т'ва е много важно - използвай засилката му, просто го побутвай наляво или надясно. Гледай сега...и пробвай да повториш движенията. И да ме сръгаш в ребрата, ако взема да сека корабните въжета.

Берта извади собственото си оръжие и започна да танцува с него...

Ашли започна да се старае да повтаря движенията й....
(нека приемем, че тук минава урока)
След края на тренировката Ашли заби леко меча в палубата и въздъхна:
- Трябва да потренирам повечко... Хюуууу... не вярвах, че ще се изморя толкова. Но бях прав - ти си няколко класи над мен... И все пак "Лис елленде, нон тикре" или казано на нормален човешки език - Силата не е всичко. Въпреки че не бих излезнал с мойто мозъще срещу теб. - после се приближи по-близко до нея и я попита - обаче, въпреки че ми плащат, това, че маговете вършят нещо самостоятелно не ми е по сърце. Не вярвам, че Йонис ще застане в нещо, което да е срещу мен, но... Просто искам да знам. - Изплю се през парапета и вдигна поглед към лицето й - Не знам какво мислиш ти Берта, но аз предпочитам да съм наясно с... повечето неща, защото... ми и аз не знам защо... Просто ми се иска за знам... Както и да е, досадих ти. Защо не ми разкажеш малко повече за себе си?

-Добре се справи, друже - каза Берта докато се опитваше да нормализира дишането си. - Не ме е грижа какво ги вършат онези там. Вярвам, че Великите Ветрове определят всичко. Знам, че се грижат за мен и няма да ме оставят. Аз за другото...не ми се разказва. Болезнено минало, което няма а изживявам отново заради който и да било. Дори ако е симпатяга като теб.

- Разбирам... Извинявай, че разрових в раната. Но нима не е имало нещо хубаво?

Берта се замисли. За момент на лицето й се изписа тъга.
-Да, имаше, и точно загубата им ме изяжда...- Само за секунда типичната й усмивка се върна и приятелски потупа Аш по рамото като почти го събори. - Не го мисли, нищо не си направил. Най-хубавото предстои, за него ще си говорим накрая.
- Мда... ама ще е едно доста скучно пътуване. Освен ако някои пирати не объркат и ни нападнат - усмивката му стана зловеща.

-Тяхна си работа - Берта повдигна вежда. - Няма мен да ме секат с двуръчен меч.
- Мдаа... - после изведнъж смени темата - какво мислиш за древните истории?
- Не ги обичам много много. Никога не знам дали нещата са станали или някой бард е решил да си прави гимнастика на езика. А най са ми странни тия дето живеят, за да разказват за тях истории. Виждал съм мъртви хора. Разказите не могат да ги върнат. Ти какво ще кажеш, друже?

- Мдааа... разказите не могат да ги върнат, но могат да ни припомнят за тях. Така спомена за великите хора никога няма да изчезне. А и спомена за тези, които сме обичали. Аз лично често-често търся и разказвам такива истории. Но за жалост не всички са истина. Повечето, които знам са или твърде наивни или твърде нереални за да са истински. Покрай Йонис научих много за магията. Вече знам, че тя не е всемогъща. Случва се обаче и да попадна на някоя ако не истинска, то поне интерсна история. Макар че напоследък не ми е оставало време да следвам това свое увлечение... Но предполагам, че тази тема те отегчава...

-Не разбирам много от магия. Нося се една обеца на пъпа против заклинания, но това е всичко. Един елф се бе опитал да ми обясни някои работи. Не си заслужава. В битка ще е по-добре да въртя острието вместо да се напъвам с някакви магии дето я станат я не. Но ми е интересно.


- Даа.. определено хладната стомана е най-доброто оръжие. То всъщност ако не беше Йонис, никога нямаше да спра да мразя маговете. Но това е дъъълга история. - после хвърли поглед към пъпа й и се усмихна. - Готина обица на още по-готино място.

-Мерси - Берта погали обицата, а коремните й мускули се стегнаха и плочките придобиха главозамайващ релеф. - Трябва да го питам този Йонис дали е наистина магическа или само така си мисля

- Предполагам че ще знае. Аз обаче и идея си нямам... - погледа му се плъзна по мускулите й. Всички. - Мдаааммм... хубав релеф... Ако бяхме някъде другаде, а не на тоя кораб сега щеях да попитам: "Свободна ли си довечера" - и пусна една полу-шеговита, полу-извинителна, но явно леко срамежлива усмивка...
Берта леко се изчерви:
-Това, че сме на кораб не значи, че довечера няма да бъда свободна. Няка се видим след вечеря в задната част на кораба. А сега трябва да бягам, имам малко работа.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » нед ное 27, 2005 7:23 am

Настана вечер и месец изгрея, звезди обсипаха всода небесен... и всички се събраха около софрата... добре, че имаше място...

Хелена също бе там.

- Радвам се, че ни удостоихте с присъствието си, предводителко - подхвърли Жекдагор, след като довърши поредния варен картоф. - Смилихте се и решихте да видите как я кара наемната ръка ли?
- Тонът ви ме натъжава, драги Же... Жекдагор беше, нали? - отвърна засегнато елфаната. Дори така, нещо в нея просто я караше да... да изглежда... величествено.
- Все още съм и да, простете моля. Просто до сега не ви виждахме много - ухили се смутено джуджето и побърза да смени темата. - Кажете, дълго ли ще пътуваме по вода, не знам стомасите на някои от нас колко ще понесът - това май беше отправено към Вактамш и Адриана. Обяда спонтанно бе решил да ги напусне в късния следобед, сякаш за да освободи място за вечерята.
- Ще ви помоля да потърпите в такъв случай. Не мога да ви кажа точно, но предполагам ще е поне две седмици.
- Две седмици? - щеше да се задави Микал. - Но със сегашното направление и с тази скорост това означава...
- Проблем ли има? - прекъсна го Хелена.
- Не, не, просто... май ще поставяме рекорд - разнесе се боботещия смях на мага. Смях, който звучеше леко притеснено.

питайте и правете каквото ще правите - след около 24 часа пускам резултатите от първата седмица
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » нед ное 27, 2005 9:37 am

Йонис искаше да се опознае по-добре с спътниците и за това реши да се поразходи и да си намери събеседник.Вниманието му бе привлечено от една дребна фигурка,цялата облечена в ярки цветове.Приближи се и каза:..............

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед ное 27, 2005 7:06 pm

Ашли, седящ плътно до Берта, се понадигна и каза:

- Май вече станаха много тайните ви, мадам. Ликтим рилиен еливор ним хиноли. Вярвам че ме разбирате.
[sblock="За тези, които знаят Еллафи"]"Който пази тайни не е щастлив" (fan edition :) )[/sblock] Не е ли време да ни разясните, какво става? Виждам, че маговете са изморени. Какво правят? Защото никой не отива сляп на заколение. Вече съм казал че ще ви следвам, но все пак... бих искал да узная какво целите. - после си седна и впери погледа си в Хелена, чакайки тя да го скастри.

Отговори