Разкази и Екстри

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Разкази и Екстри

Мнение от Mistral » съб дек 31, 2005 3:59 am

Зачистих другата тема, тук почваме начисто.

Предоставям това място тук на желаещите да обърнат момент от приключението в кратък разказ. Не е задължително разказа да е от първо лице. Позволени са и разкрасявания и леки промени в събитията, ако сметнете, че така ще се получи по-интересен за четене материал.

Преди бях обещал награди под формата на ТО и ТР. Поради възникналия (донякъде справедливо) ропот, сега няма да се ангажирам така директно. Въпреки това ще си запазя правото да поощря малко, под една или друга форма, по-великолепните изяви.

Просто за насока, предлагам първия разказ да се завърти около битката провела се на кораба.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср авг 05, 2009 9:17 pm

Кен Ли, „Възхвала на героите”, по разказа на Маестро Черния.

На борда пръв пристъпи Ме, чаровник дребен за рода си. Суетен, кат миденската метреса, с коси от черен въглен скриващи рогата му завити. Елек с цвета на нощ безлунна пристъпва той в дрехи обковани с бронз. За демони колегата припява с ужасно странна балалайка наричана кит-аар. На път потеглил сват да види.

Последва го Риот, Хамелеона по блед от върховете Колоски напролет. Косите дълги, кат момини, очите черни кат маслини. Последната издънка на изчезнал род скитосва търсейки семейните бижута. Забъркал се с тъмната ни каста му се налага от Ръката на Светлината да се спасява. Намира мъст, но мира не намира сестра си щял да дири, но друго тук умът му запленил.

Йонис изглежда вечно свъсен с тази чарвала коса брада и свити вежди, но там под безличната кафява роба тупти чаровно весело сърце.Потеглил от еднисвеното място в ИЗ-то де магията не е била на почит тосрещнал своя мъдър и добър водач, по пътя на магията повел го той щом Неумолимата ги разделила веч сам по път от ветрове той продължил. Защото в родния си дом не пожелал да се завърне.

На маестро Черния съм недостойна аз историята да ракажа, за туй мълча в прехвала пред изминатия път, пред туй що тез очи видели са тогава единствен знай маестрото го разказава. Със глас на непораснало дете, затрогва съществата разни, а патилата сал един ги бе разказал както са били.

Магус Илидиан за всите си години дори успял е брадичка козя да отгледа допълваща заострени уши. във облаци от дим е все обгърнат той. От „земеделско” семе произлязъл и на магията се посветил едва навършил половин шеснадесетица десетилетия той скита под лъчите на единствения бог Орим.

Адриана с красотата своя заслепява мак и на бижута тя да се дължи, с коси от пламък бял и изумруди в очите. Типичната омайница що по пътеките на мелион седят, с думи нежни и с красотата съблазнява, а после, ех за после се забравя...

Илибринт детето на града била е, а после по света широк повела е съдбата и на маестар черния попаднала в ръката. За туй от нея знаем се очаква, великите дала то Черния творил е, да може тя поне и малко бегло, да ги повтори с своя гъвкав нрав и тяло.

Андрия не човека с който се шегуваш, закачки не приеме лесно, а и клемото от черна роза знай на рамото тя носи. С дракони се по разбира, а несподелената любов сърцето и разбива. Но първия й ден щом мине всичка би било наред.

Ей на и Кимару на опашката застана допълвайки 9-ката засмяна. Че гоблин, гоблиен е, но с чуден глас се отличава, освен това владее първия език подобна на прекрасния народ. Пътува с дълг неизплатен в душата. И с стих що отговора чака...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Отговори