Корабокрушенци... ---> Част 2

Mistral · Мнение от **Mistral** » нед яну 15, 2006 9:08 am

Нещо в далечината привлече погледа на Ила.
- Масака... - успя да отрони тя.
По пътя се задаваше облечена в черно фигура.
Ила огледа корабокрушенците.
[sblock="за тези с еллафи 7 или повече"]- Да вземат вази него да изпратят... Не знам какво и как, но май нещо сте загазили. Бъдете извънредно внимателни с постъпките си от тук нататък.[/sblock]

Междувременно тъмната фигура бе стигнала на входа на селото и бе коленичила там, заобиколена от стеклата се тумба весели дечурлига. Непознатия почеса по главичката едно от децата, май онова същото, което бяха видели в къщата на Ила, и му подаде нещо.

gil-galad · Мнение от **gil-galad** » нед яну 15, 2006 10:15 am

Йонис се почувства зарадван,че намира дрешките си и вижда останалите оцелели дружки.Навлече робата си набързо и взе камшика.По реакцията на Ашли преди малко,стана ясно,че никъде няма да ходят и за товаа реши да изчака по-нататъшните събития.

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » нед яну 15, 2006 11:02 am

Илидиан все така спокоен каза:
[sblock="за тези с елаффи 7 или повече"]- Кой е този Масака? С какво да сме загазили?[/sblock]

Kid · Мнение от **Kid** » нед яну 15, 2006 3:19 pm

Илибринт се натъкми с дрехите си. Провери на бързо нещата в голямата раница, направи кисела физиономия, изруга подобаващо и я затвори отново.
- Е, кога ще тръгваме за... където трябва да тръгваме - намусено попита Илибринт. - И моля, не почвайте отново с тоя език, дето почва да ми дразни нервната система.

Mistral · Мнение от **Mistral** » нед яну 15, 2006 8:49 pm

Ила погледна втрещено Илидиан и се захили.
[sblock="еллафи 7 или повече"]- Не, не, "масака" е просто дума, изразяваща...[/sblock]
...но не довърши, защото фигурата бе свършила приказките си с децата и сега се приближаваше. Странникът имаше къса бяла, прошарена тук таме с черно козина. Носеше ботуши, странна широкопола шапка, нещо като дълга, сцепена от страни роба без ракави и панталони с джобове, които сякаш бяха зашити отвън на крачолите. Под робата му се виждаше кожена ризница, на гърбът си имаше меч.
Сега, като се приближи, облеклото на странника се оказа не черно, а много тъмно зелено. Ила се изпречи на пътя му.
- Акабане - каза жлъчно тя.
- Ила - отвърна студено той.
Двамата стояха неподвижно и се гледаха, сякаш готови да се скопчат за гушите.

Мнение от **hameleona** » нед яну 15, 2006 9:52 pm

Ашли настръхна. Само ако знаеше кой би му бил по-полезен... а и да знаеше защо се изгарят с поглед тия двамата...

D3BEPA · Мнение от **D3BEPA** » нед яну 15, 2006 9:58 pm

Ентрери бе уцелял, това несъмнено го раджаше, но един от приятелите му нямаше същият късмет. Сиянието сега стоеше на дъното на морето, чакащо своя господар, да дойде и отново да се слеят в едно. "Ще го намеря"-закани се Артемис на себе си- "ще го намеря, дори ако трябва да убия някой..."

Ентрери също като другите гледаше Ила и Акабан. Този път Палачът не носеше качулка, просто защото вече не виждаше смисъл да я носи, нямаше да убива никой от присъстващите, поне за сега. Нямаше нужда от качулка тук, едва ли и тук знаеха за делата на Артемис и го търсеха. Именно за това Ентрери бе поел на тази експедиция, беше преследван от цялата армия на Тубрукският лорд Малдор. Палачът бе убил цялото поколение на лорда и сега знатната фамилия щеше да загуби властта на града. Фамилията Дулек управлява Тубрук в продължение на 200 години и сега традицията се бе нарушила...

Ентрери не бе красив, но не бе и грозен. Имаше белег на едната си буза, очите му бяха сини, сини като блясъкът на Сиянието, което той бе загубил. Косата му бе гарвано черна и късо подстригана...

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » нед яну 15, 2006 10:14 pm

Илидиан се вгледа в Ила и Акабане и само зачака, да види какво предстои. Явно тези хич не се харесваха.

Kid · Мнение от **Kid** » нед яну 15, 2006 10:32 pm

Илибринт направи няколко крачки към мъжа в тъмно-зеленото и каза, или по-скоро попита:
- Акабане... здрасти... ъъъ... Илибринт - посочи тя себе си. "Е, поне вече знам една дума на тоя език. Акабане е здрасти... това е добре. Имам напредък" мислеше си тя.
- Кога... отиваме... там? - опитваше се тя с жестове на ръцете да и тялото да сочи нещо на някъде. - Че ми писна да слушам някакви странни езици вече - каза тя по-скоро на себе си, от колкото на него.

Mistral · Мнение от **Mistral** » пон яну 16, 2006 9:29 am

Илибринт се почувства страшно пренебрегната, бидейки напълно игнорирана. Никой дори не потръпна при думите й, сякаш изобщо не я забелязваха. И след като тя замълча, двамата представители на тукашното население все така продължаваха да си се взират един в друг.

Гледаха се двамата, и изведнъж, внезапно... избухнаха в топъл смях. Прегърнаха се и споделиха една дълга целувка, след което хванаха уживено да си приказват. В този момент, сякаш бяха сами на света.

вие, естествено, не разбирате и дума

Kid · Мнение от **Kid** » пон яну 16, 2006 5:04 pm

Илибринт опули очи. Опули очи отново. Пак опули очи. После повдигна рамене и каза:
- Евросия, тез двамцата дали ти напомнят за една друга двойка, как мислиш? - и тя се разсмя веселко.

Mistral · Мнение от **Mistral** » пон яну 16, 2006 11:28 pm

И... онези двамата продължаваха да си приказват.

- Ако ще се измъкваме, сега ще да е моментът - прошепна Вактамш, но щом Миландрел го изгледа, побърза да добави. - Е, не може ли веднъж и аз да се пошегувам?

Мнение от **hameleona** » пон яну 16, 2006 11:37 pm

Ашли само изви очи към небето - приказки... а той трябваше да действа...

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 17, 2006 12:32 am

Евросия бе доволна, всъщност сега стига да присвиеш очи можеше да я сбъркаш с Ила, тъй де, ако си пиян и полу сляп, но та определено приличаше на котка с канарче в устата. Отново бе в ярките си одежди, бойте й се бяха скапали, но пък четките някакси бяха оцеляли, картите щяха да се провят сле сато поисъхнат , а заровете си бяха в касииките. Намирането на флейтата я зарадва най-много и докато я проверяваше тя неусетно слажи ръка върху медаьона на гърдите й, метала бе приела топлината на тялото й.
Намери и още няколко дребни предмета, а след това пое дъх и засвири мелодията на една стара позната песен винаги подходяща преди път:
"Започва път от моя праг,
безкраен,обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя.
Да тропам весело с пети,
дордето стигна друм голям..."

dolar · Мнение от **dolar** » вт яну 17, 2006 12:53 am

"Май тези са от лудите,-помисли си Андрия.- Искам да се махна от тук."

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » вт яну 17, 2006 3:13 pm

Илидиан само стоеше и гледаше с лека усмивка, чакайки да тръгнат.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 17, 2006 6:34 pm

Eвросия прематна импровизираната си машка на гръб тръгвайки към голямата порта подвикна на останалите:
- Като ме настигнете с каруцата ще се кача, но несмятам да чакам котараците да се нацелуват! - след което захвана наново мелодията, а звуците от флейтата й сякаш оставяха игрива цветна следа след нея докато излизаше от двора и тръгваше по пътя.

Миландрел сложи ръка на рамото й.
- Не смятам за добра идеята, да тръгваш сама на където и да е. И къде я видя тая каруца? Стой тук и чакай, инак току-виж домакините се засегнали.

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт яну 17, 2006 6:41 pm

Няколко минути по-късно двамата сякаш най-после се сетиха, за какво всъщност бяха тук. Приближиха се към корабокрушенците, Ила заговори първа.
[sblock="за еллафи 5 или повече"]- Това е Акабане. Оставям ви в неговите способни ръце. Моля, не му създавайте грижи и помнете добре последния съвет, който ви дадох. Е, това е от ме. Приятен път.[/sblock]
Дори след като Ила се сбогува и отдалечи, Акабане продължи да оглежда групичката. Нещо в погледът му, в тези искрящо зелени очи, можеше да накара всеки да се почувства неловко.
Панса тръгна да попита нещо, но Акабане го изпревари, заговаряйки пръв.
[sblock="за еллафи 8 или повече"]- Това далеч не ми е от любимите занимания, но заповедите са си заповеди. Гледам, Ила ви е върнала дори оръжия на някои от вас, несъмнено за да направи работата ми по-интересна. Е, няма от какво да се притеснявате. Следвайте ме и всичко ще е наред. Ако решите да се отдалечите прекалено на своя глава обаче, може да ви се случи нещо неприятно. В смисъл, ще трябва да ви догоня и да ви убия.[/sblock]
Последва кратка пауза. Начинът по който този тип изговаряше еллафи, сегашния му тон нямаше нищо общо с разговорът му прди малко с Ила. Съществото определено имаше приятен глас, но сега думите му достигаха ушите меки, топли и любезни, но същевременно с нотки на хапливост и лукавост.
[sblock="за еллафи 8 или повече"]- Това последното беше шега - добави той, но тонът му не ви уверяваше. - Е, тръгваме. Като ви гледам, чака ни около пет часа ходене пеш, преди първата ни спирка. Поне с вас елфите може да се приказва, та няма да е толкова скучно. След вас, моля.[/sblock]
При последните думи, Акабане с театрален жест им показа пътя, подканяйки ги да потеглят.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 17, 2006 7:58 pm

- Дя бах тръгнала по-рано! Миландрел, на теб дължа тия 10 пропиляни минути живот! А яко някой ми каже и какво изговори котака мяма да ви се расърдя!? - последното бе отправено към Илидиан, очертал се като единствен способен да разбере някой говореш елфически и нямащ устни при това.
- Да ви кажа, намерим ли Хелена, сериозно се замислям дали да не й дам оставката си след коте да взема първия кораб към цивилизацията!

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт яну 17, 2006 8:14 pm

- Оставка ли? До това ли се ограничава твоята чест? Щом си толкова нещастна, че да подвиеш полите при първото нещо, което не ти изнася, значи не е трябвало да подписваш договора! - В очите на Евросия, в момента Миландрел приличаше на разярен гигант, което си беше доста добро постижение, като се вземеше предвид, че Миландрел бе елф.

Акабане се прокашля.
[sblock="за еллафи 6 или повече"]- Пътя ни чака, ще можете да си гогукате като пристигнем.[/sblock]

- Сега, любезния господин ни подканва да тръгваме - с тези думи, Миландрел потегли.

Kid · Мнение от **Kid** » вт яну 17, 2006 8:59 pm

- Хайде по-спокойно, драги ми Миландрел - обади се Илибринт поставяйки ръка на рамото му. - Не сме тук за да се караме и определяме кой какъв е. Предлагам първо да намерим Хелена, а после ще видим какво ще правим. А пък и не можеш ме убеди, че представите ти не са били точно такива, когато се качи на кораба, нали?! - Илибринт бе свъсила назидателно вежди. От малкото хубавко момиченце се бе превърнала в сериозно намусено малко хубавко момиченце. Не, че имаше голяма работа, но поне тя си мислеше така!
С последите си думи тя надигна раницата си, която между впрочем доста бе поолекнала и сега не се налагаше да пуфти под тежеста й и се запъти след Акабане, макар все още да си мислеше, че думата значи "Здравей".
- Хей... ъъъ... аз - посочи тя към себе си с ръка - Илибринт... Илибринт. А ти? - опита да завърже нещо като разговор.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 17, 2006 9:19 pm

- Има нещо кофти в елфите... - мърмореше си Евросия - ... всички са някакви комплексари, и все повече се чудя дали не е от ушите им...
След това поде "Похадна песен" за бодър дух и лек път както се казваше в песнопойката на Татко Карло и продължи с игрива стъпка в такт с мелодията.

Мнение от **hameleona** » вт яну 17, 2006 9:52 pm

Ашли гледаше непознатия с недоверие... Не го харесваше. Но той и Хелена не харесваше, но пък я уважаваше. Прокашля се и попита:

[sblock="Еллафи над 6"] - Дълаг ли ще е пътя ни?[/sblock]

del_mtg · Мнение от **del_mtg** » вт яну 17, 2006 10:21 pm

- Комплексари значи? И то заради ушите? - Илидиан се беше приближил вървеики до Евросия - Че какво ни е на ушите?
Едвам се сдържаше да не се разсмее на галс.

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт яну 17, 2006 10:37 pm

- И аз това искам да знам - добави Панса, който изведнъж се оказа, че върви другата страна на Евросия.

Акабане май имаше намерение да пренебрегне Илибринт, но въпроса на Ашли му позволи да не го прави открито.
[sblock="за трези с еллафи 6 или повече"]- Както казах преди малко, но ти сигурно не ме разбра тогава, та затова сега ти приказвам така бавно и отчетливо, ще вървим има-няма пет часа. После ще вървим, още около един. А я кажи ми ти, драги, какво доведе вашата весела дружинка на прекрасния ни остров?[/sblock]

Мнение от **hameleona** » вт яну 17, 2006 10:56 pm

[sblock="Еллафи 6"]Не мен трябва да питате за причината, но бяхме на експедиция. Само Хелена, нашата работодателка знаеше кой ни е изпратил и защо. Аз не знам, но бунт на екипажа ни настигна в открито море, изгубихме управление на кораба... и това е последното, което помня. Сега единствената ми мистл е да намеря една жена - Берта, мускулеста и висока. Страшен войн и верен приятел.[/sblock]

Mistral · Мнение от **Mistral** » вт яну 17, 2006 11:28 pm

[sblock="за еллафи 6 и повече"]- Жена, мускулеста, висока и на име Берта... Ако видя някоя отговаряща на това описание, със сигурност ще ти кажа - това бе изречено с абсолютно същия тон, който Акабане бе ползвал в разговорите си с корабокрушенците от самото начало. - Кажи сега, тази Хелена е и капитанът на кораба ви, така ли?
Миландрел се намеси, преди Ашли да има възможност да отговори.
- Точно така. Ще сме искренно благодарни, ако ни помогнете да я намерим.
- О, ако всичко с нея е наред, някъде в Шарения ще да е, не се притеснявайте. И като я намерите, какво смятате да правите?
- Не знам, всичко, което за сега ни интересува, е да я намерим.
- Ахаа - въздъхна Акабане. След което се обърна към Ашли - А ти, драги, който още не си ми казал името си, ти лично какво смяташ да правиш?[/sblock]

Мнение от **hameleona** » вт яну 17, 2006 11:35 pm

[sblock="Еллафи над 6"]Извинявам се за лошите си обноски. Ашли Риот, от рода Риот. Вречен Іва степен*. Какво смятам да правя ли? Ами да се ргистрирам, каквото и да значи това, и после да търся Берта...[/sblock]

[sblock="Само за Мистрал"]Значи че се е врекъл във вярност на рода си, но онзи няма как да го знае нали

?)[/sblock]

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт яну 17, 2006 11:59 pm

Евросия усети че ще е трудно да свири и да говори, затова пъхна флейтата в дфоба й на пъстрато си наметало и започно своя разказ:
- Първо да отбележа, че нямам в предвид теб Илидиан, ти сигурно си изкючението потвърждаващо правилото, а и те възприемам вече почти като човек... Така ще ви разкажа това което Татко Карло ми разказваше в студените вечери когато трупата спираше да нощува край някой град или дори река:
"- Всяка раса освен хората е комплексирана поради едни ли друг повод - разказваше той - джуджетата са малки копеленца а и жените им са брадати, как да не се изнервяш от това. Особенно от второто. Гигантите мечтаят за минала слава, а и жените им им слагат рога още дори преди да са се оженили! Гущерите са гущери, и дори нямат жени!!! Гоблинете пък са своего рода грозни джудужа с още по гразни жени!!! А сега и черешкатата на тортата - елфите. Някой ги смятат за хубави, някой дори можа да са такива, но когато първата елфана подала на първия елф първото им дете... той погледнал ушите му и след това погледнал с укор близко пасящия пръч." - е това есъкратения вариянт, а и хората от трупата не му се връзваха много

Напонете ми да ви разкажа защо елфите са добри крадци и защо елфаниет ползват ръкавици...

Mistral · Мнение от **Mistral** » ср яну 18, 2006 1:02 am

- На мен пък ми се струва, че този твой "Татко Карло" е бил "комплексиран". Да търси проблеми у всички, освен себе си... - отвърна Панса на Евросия. (ако се чудиш, Вилорпе, знай: и Панса е елф)

На Акабане Ашли сякаш не му пречеше.
[sblock="еллафи 6 или повече"]- Приятно ми е, господин Ашли Риот, от рода Риот. Аз пък съм Акабане но Шивасе ай Ила. А ако ти кажа дори една трета от неща, в който съм се вричал и заричал, ще трябва да те изчезна. Кажи сега ми, в какво си "вречен" ти?[/sblock]