Корабокрушенци... ---> Част 2

[Kid]

- Да идвам... къде? - дъвчейки парче хляб попита Илибринт.
Момичето изпъна тялото си и се прозя. Прибра остатъка от храната в торбата си и откъсна някакво цвете от поляната. Затвори очи, помириса го и се усмихна доволно.
- На мен тук ми харесва - каза тя все още със затворени очи - така или иначе на всякъде ми се струва еднакво хубаво, какво значение има къде ще ходим?

Все пак ако ще се тръгва и аз ще тръгвам

[Mistral]

Евросия тръгна, Ме бе готов да я последва, но Евросия пък се спря, защото Илибринт в момента явно предпочиташе да си играе с цветето, отколкото с нея.

Та какво става? До някакъв консенсус за нещо ще стигнете ли? Питам, защото Акабане има да си дописва поне още няколко минутки (игрални).

[Vilorp]

Евросия се повърна малко, а след това тръгна отново по пътя напред следвана изключително плътно от Илибрент.
- Чакот не нови хоризонти, пътят се разкрива пред нас, цивилизацията ни зове: "Елате, елате, напуснето пущинака", така че нямаше нужда се се затояваме повече - ръкомахеше и чертаеше картини с лявата си ръка Евросия.
- Ау ау ау ау ау - съгласяваше се Илибринт.
- Ще намерим дългоушката и отново света ще бъде песен, нали?
- Ъъъъ.
- И кимване ме устройва!
- Аууу! - посочи към лявото си ушенце Илибринт.
- А, да! - Евросия й пусна ухото - Нали?
Илибринт закима усърдно докато разтриваше въпросното ушенце, а двете вървахя напрде по пътя...

[Mistral]

...двете вървяха напреде по пътя, а Ме, и той барабар с жените. Пътя леко криволичеше, но продължаваше да бъде във все така идеално състояние. Гората наоколо се сгъстяваше, сгъстяваше доста повече от нормалното, като се има предвид, че бе широколистна. Но за това последното тримата не си даваха много сметка.

Акабане продължи спокойно да пише, дори когато групата отцепници се загуби от погледите на останалите.

[hameleona]

- Хъм... май дракона ще си намери жертви... - Ашли погледна останалите - с тях или не?

[dolar]

-Аз оставам!

[Kid]

- Ъъъъ... би ли ми обяснил все пак някой на къде сме тръгнали? Щото тук едни, там други не е много здравословно. Особено в чужда земя пълна с летящи огнедиши! - поне последните думи ги каза малко по-тихо. - И изобщо какъв е плана?

Ам сега е момента да изкоментира всичко в "коментари и т.н." и да се обсъди кой на къде и какво!

[Mistral]

За тези, останали с Акабане.

Минаха десетина минути.

Акабане затвори тефтера и прибра него и въглена в торбичката на колана си. Изправи се, изтегна се и се прозя, разкривайки зъби, на които всеки средностатистически вампир (описание просто, вампири в Магландия по последни данни не са забелязвани) би завидил.

[sblock="за еллафи 6 и повече"]- Починахте ли си? И да не сте - продължаваме, много не остава.[/sblock]
- Е, потегляме - преведе Вактамш.

[Mistral]

За Евросия, Илибринт и Ме.

Вървели бяхте петнадесетина минути, ясен план май нямахте. Не, че това ви спираше...
След поредната извивка на пътя, гората пред тях рязко свърши. Разкриваше се няколко метра открито пространство, след което се издигаше четириметрова, боядисана в зелено гладка стена. Пътя продължаваше през арка в нея. Порти нямаше.

От учудване, групичката спря на място.

[Kid]

Илибринт театрално се огледа. Направи предпазливо крачка към арката (проход) и огледа отвъд стената:
- И сега какво...? - попита тя прозявайки се привидно.

[Vilorp]

- Може да ме обвинят в мнителност... - измъмри Еврося, след което взе едно камаче и щом дойде до Илибринт го метна през арката.
- Дръж, донеси камачето момче, донеси камъчето - подвикна тя на Ме, като му го посочи.

Ако нестане нищо интересно пръдължавам и с Илибринт за ухото ако се мотка

[Miro]

Мдаа, Ме явно нямаше да се разбере с тез двете деца, или поне не и без значителни усилия. А това беше съмнително струва ли си. Значи остави той Гръмотряс да си виси вързан с ремъка на раницата му и отиде да носи камъчето. Какво ли имаше зад тая арка? Приближавайки се, Ме слвали китарата си от гърба и запя лека разпускаща мелодия.

Скоро изчезна отвъд арката. - ми не, дори не стига до нея

[Mistral]

Евросия метна камъчето, то полетя, падна на земята търкулна се малко и... спря.
Ме тръгна към арката и тъкмо сваляше китарата от гърба си, когато...

...когато иззад стената се показа фелин и тръгна право към гиганта. На войн имаше вид. Беше около 190 висок, носеше необичайна кожена броня и имаше дълъг меч на гърба. Спря се на няколко метра от Ме.

- Томаре! - каза, или по скоро заповяда непознатия. - Мисе тсукеро, омае но сууджи рйокен.
Виждайки, че явно не го разбират, войника повтори вероятно същото, на елфически. Това не помогна. Единствената дума, която групичката разбра, бе "спрете".

Илибринт и Евросия изведнъж си дадоха сметка, че още някой ги наблюдава. Оказа се, че пътя назад през гората е препречен от двама други, носещи същото снаражение като застаналия на пътя им напред.

[Miro]

Me...спря. Погледна война пред себе си, после посочи китарата си рпез рамо, после посочи себе си с въпросително изражение. Повдигна вежди за по-гоялма изразителност.

[Mistral]

- Хенна гайджин - раздразнено промърмори фелина.
Бръкна в торбичката на кръста си и извади малка книжка. Заприлиства страниците.
[sblock="за тези с Джуги 7 и повече"]- Покажи си разрешението за пътуване, драги.[/sblock]
Войнът видя, че и това предизвика само овчи погледи. Пак заприлиства книжлето.
- Представете ми паспорта си, пътнико. - Очудващо, пройзношението си беше почти нормално, ако изключим равната интонация.

[Vilorp]

- АААААААААААААААааааааааааааааааааа - изпищя Евросия и падна в краката на фелина.
- Родна реч омайна сладка, реч на мама и на татка... - задекламира тя унесено като го държеше за левия крак.
- Пссс, не се ли престаравяш малко - подвикна й Илибринт.
- Ъъъ, да, само малко - взе се в ръце Евросия и стана на крака изтупвайки невероятно ярко електриковите си одежди.
- Баджо Акебане ни прати напредтъйкатотойимашенещодасизапишевтефтерааостаналитеотгрупата немогатвсеощедасевзематврацеоткактовидяхаговорещотоземновдно - говореше все по-бързо Евросия и продължи да ускорява - новиезанетекакекогатопристигнешнановомястоанасрещатиизкочитвърдепорастанлпредставителна гущероиднатарасаи нееникакприятнодатисенатресееднакамаранепознатимутантинаглавата данеговоримза...

Евосия продължава да ускорява и разказва, а интервалите съм ги сложил за да не стане твърде широка темата, ако въпреки това е широка нацвъкай още няколко

[D3BEPA]

"На къде пък тръгнаха тези?"- почуди се Артемис когато Ме и компания се отделиха от групата. След изчезването на Хелена настана пълен хаос, няма лидер, няма чоевек, който да поведе хората. Всеки мисли за себе си. Така е живял Ентрери през целия си живот и това не го плашеше, той бе единак, но в тази объркана земя, в която бяха попаднали, място за единаци нямаше. Артемис гледаше да върви с групата...така и ставаше, Палача очакваше решението на групата, или по=скоро решението на Фелина, както се наричаше коткоподобния...

[Mistral]

За Евросия, Илибринт и Ме.

Войнът така се изненада от действията на Евросия, че направо не знаеше какво да стори. Докато дребната плямпаше ли плампаше, лявата вежда на фелина бясно заигра нагоре-надоло.
Той се пресегна и нежно положи длан на рамото на Евросия.
- Ахо мосуме - благо промълви войнът.
За част от секундата хватката му изведнъж се стегна, кракът му се отдели от земята и колянуто му намери стомаха на устатата.

Евросия се вслече, борейки се за въздух.
11 реална, 24 временна щета

- Представете ми паспорта си - с искрено спокойствие повтори войнът. Спокоен бе гласът му, стиснатите му юмруци казваха друго.

[Vilorp]

- Обичам я тая старана - изхриптя Евросия

[Miro]

-Паспортите ни...за преминаване...от къде...в къде?

[Mistral]

Групичката на Акабане отново потегли по пътя.

За Евросия, Илибринт и Ме.

В момента на войнът едно му бе ясно - не получаваше необходимия резултат. Чуждоземните същества, които бе спрял на пътя, не си показваха документите. Той отново погледна книжлето, разговорник с полезни фрази.
- Представете документите си или бъдете арестувани! - прочете той.

[Kid]

Илибринт реши да се обърне към фелина, както маниерите подобават - със поздрав за добра среща и вдигнати ръце в знак, че не е въоръжена и не желае неприятности:
- Акабане - каза тя спомняйки си първия поздрав, който беше "научила" - Здравей... ние... сме със едного... който е зад нас... - и тя посочи пътя по който идваха - Той... велик войн. В него наши документи. И той... идва... А ако не дойде, ще пребия Евросия, щото е толкова тъпа да ме накара да тръгна с нея сама и да се натъкна вас. - промърмори по-скоро последните думи тя.

Илибринт опитваше да опише това, което казваше, но май по-скоро се въртеше като пумпал и ръкомахаше като вятърна мелница посред буря.

Между временно ще направя опит за "Наблюдателност" (до 2 пъти максимум), като можеш да ми го пратиш и на ЛС по желание.

[Vilorp]

- Я някой да ми пропомни оня елфически поздрав... - прихриптя Евросия като се понадигна и седна.
- Документи нъцки у шишай ти! Тескере? - опита се бавно и достатъчно членоразделно да му обясни Евросия, но понеже оня я гледаше като котарак ритан в главата (всъщност, фелина имаше вид, сякаш всеки момент нея ще я срита в главата), на какъвто и приличаше през призмата на последните събития, тя му направи знак да даде книжлето и съвсем отчетливо да каже думата:
- Галаса! - и не толково отчетливо къде може да си завре всички документи дет намери...

Ако немине не успее да вдене че иска книжката се опитва да се предобрят с оня красноречев израз на елфически дето я маучи навремето Монцит

[Mistral]

Групата на Акабане напредваше по пътя. До тук, никой и дума не бе обелил.


За Евросия, Илибринт и Ме.

Думите на Илибринт може би имаха ефект... Най-малкото, за момента сякаш я слушаха и никой не се опитваше да й причини болка.

В този момент се обади Евросия и се помъчи да поиска книжлето-разговорник. То не и биде дадено. Раздразнена, устатата издекламира "израза на елфически дето я научи навремето Монцонит".
Това даде почти моментален резултат. Фелина сякаш за миг остана шокиран; устата му бавно уформи широка усмивка, лявата му буза затрепери. С едно плавно, изящно движение, мечът му напусна ножницата. Все така ухилен, войнът запристъпва бавно към дразнителя.

[Miro]

Ме посегна към копието на гърба си, гледайки в същото време към потенциалната жертва на бясната котка. Действието имаше за цел по-скоро да покаже, че нее хубаво да се вадят оръжия за една дума, отколкото да насочи острие към представителя на местната власт...но за всеки случай младия гигант се постара да застане с гръб към солидна повърхност (гора, стена) и да прихване по-стабилно металната плоча със стуните.

[Vilorp]

- Илибринт - подвикна през рамо все още седящата Евросия - ако някой пита, не си с мене и гиганта!

После все още гледаща котака с големия меч през главата й премина мисълта, че той е демонски комплексиран щом има нужда от толкова голямо оръжие. ПРеди устните й да споделят това с него, една малка частица от съзнанието й, която се грижеше за оцеляването реши да се събуди и да провери защо толкова червени лампички светят на таблото. Набързо потисна писъка си, изключи устата на Евросия и започна да напомпва допълнително кръв в главата й, па барем мозака започне да дейсктва.

Евросия си пое дълбоко дъх с плавни движения извади флейтата от вътрешния си джоб, затвори очи и засвири успокояваща мелодия, нежна и тиха, сакаш листата на дърветата нашепваха за мир, любов и спокойствие над цялата земя!

ми успокояваща песн свири...

[Mistral]

Ме се зачуди, дали погрешно не бяха изтълкували поведението му като "без бой няма да ви се дам" вместо като мирен протест. Може би за да върне жеста, единия от препречилите пътя им на зад се бе поприближил, също бе сложил ръка на оръжието си и гледаше подканящо гиганта.

Фелина, насочил се към Евросия, спря, сякаш малко поопомнил се, когато тя нервозно си пое дълбоко дъх и с трепереща ръка посегна към вътрешния си джоб. Вярно, добре щеше да е, ако жалкото създаниице направеше опит да се защити. Нямаше да е доблестно просто да го заколи.
Евросия измъкна флейтата и я поднесе към устните си. Засвири... Чувстваше езика си оловен, а пръстите й се преплитаха. Мелодията, която сътвори, бе невъобразимо... фалшива, вероятно най-ужасната чувана някога в околността.
неуспех 7
Фелина сведе поглед, поклати глава, прибра оръжието си и промълви.
- Насакенай.
Нещо се стрелна покрай Илибринт и лекично потупа Евросия по рамото. Евросия насмалко да си глътне флейтата, но някак успя да извърне глава. Някъде смътно си даде сметка, че създанието, гледащо я в момента от високо, бе женско. Не, че това бе повод за утеха.
Женския фелин (фелинка ли ще да биде това, Ила така и не бе казала как се зоват мъжете и жените им) цапардоса Евросия през лицето с опакото на дланта си. От удара, Евросия се претърколи настрани.
6 постоянна, 3 временна, 12 шокова щета

Групичката на Акабане наближаваше поредния завой на пътя.
Акабане се извърна и каза на еллафи, а Вактамш преведе.
- Сега ще видите гледка, която вероятно ще е доста жалка. Най-добре ще е да запазите спокойствие, аз ще се разправям.
Продължиха по пътя и видяха стената... видяха и сценката, която се разиграваше на няма двадесетина метра отпреде.

[Kid]

Илибринт се почеса по главата. Почеса се пак. Усети, че не я сърби, но отново се почеса. "Как може някой да е толкоз тъп, че като го бият той да си свири песнички разни" чудеше се тя. Отново се почеса, но отговор не дойде. Тъкмо вдигна ръка и дойде... дойдоха другите. Тя се пообърна и каза на фелина с меча:
- Ей... ето велик войн дето казвала. Той даде документи.
И се зачуди всъщност имаше ли той документи или нямаше. Но като че ли не й остана време да да се чуди много. И я засърбя отново, та се почеса пак по главата...

[del_mtg]

Илидиан за момент се почуди как оспяха само за 15-20 минути отново да се забъркат в неприятности. Огледа добре ситуацията, но все пак не предприе никакво действия, тъй като знаеше, че Акабане ще направи каквото трябва. Само застана чакайки развитието на действието.

[hameleona]

Ашли се понамуси, но открито се усмихна, когато видя Евросия да се завърта от шамара... Все пак ръката му намери дръжката на меча... Леко, съвсем тихо той го размърда в ножницата.