Корабокрушенци... ---> Част 2

[del_mtg]

Илидиан преглътна гордоста си и просто го последва като остана най-накрая с Артемис.
- Ама не те ли дразни тоя? Мислел ни за по-разбрани същества... Тоя какво очаква да направи един нормално любопитен човек, или дори елф, когато ги оставиш по средата на страннен магически кръстопът. Е аз лично не си падам по стоенето в неизвестност.

[Kid]

А пък в това време Илибринт се чудеше какво става и почеса по главата Евросия... барем се сети и измисли нещо мъдро:
- Така добре ли е? Или малко по грубичко го предпочиташ? - изкиска се тя тихичко.

[Vilorp]

Евросия пък върна жеста като си напълни шепи с дупето на Илибринт.
- Тука има повече бюрукрация отколкото и Западния съюз!!! А мрачника досега не бе забелязал че котака неговори човешки, а доно е забелязал че е котак иначе съвсем ще се шашардиса - засмя се тя.
- Айде ушав време е да разберем дали наистина се разпадаш на моного, много, много малки парченца когато минаваш през Пътищата - побутна Евросия илидиан и се огледа за камъче което да метне през арката, последния пътМе беше клъвнал сигурно пак щеше да подгони "целта".

[Mistral]

Акабане направи знак да чакате пред една от арките (върху нормалните павета) и се приближи към намиращата се наблизо колона. Отвори мактата кутийка която бяхте забелязали преди малко и извади от нея наколко тънки предмета, приличащи на игли. Започна да оглежда колоната колоната.

Акрата мязаше да е изработена от камък, или по-точно от три монолитни, превиващи се един в друг такива, образуващи целия свод, от край до край. Колоната също изглеждаше монолитна, а цялата й повърхност бе инкрустирана в неразбираеми знаци.

[Miro]

Ситуацията си имаше най-правилен изход. Виждате ли, тоя Акабане не беше дори благодарил на Ме за дето отиде напред да разузнае. Изобщо в тая страна единствените опасности са тези, които сам можеш да ис създадеш. Така, Акабане беше местен и явно му беше писнало сам да си създава неприятности, та беше спрял. И ето - ако групата го следва и праив каквото той каже, поне докато не назрее бякой по-така конфликт, всикчо щеше да е перфектно (=възможно най-добро при дадени обстоятелства).
Казано по-кратко Ме изчака.

[hameleona]

- Тааа... смятате ли, че имаме някъв шанс да се измъкнем читави от това? - попита Ашли. После хвърли поглед към Евросия и каза - Не виждам смисъл да мяташ камъни по това, коте.

[Mistral]

Както си гледаше колоната, изведнъж с три резки движения Акабане вкара в нея "иглите".
Лъхна лек ветрец и арката се сля в единна синкава повърхност.
[sblock="еллафи 6 и повече"]- Е, елфче, сега можеш да минаваш.[/sblock] - сладникаво подхвърли Акабане.

пояснение за маговете, преди дори да сте попитали - никаква магия не усещате при отварянето на портала

[del_mtg]

Илидиан само изгледа презрително фелина и мина през синкавата материя.

[dolar]

- Aбе тоя Илидиан да не луд да влиза там,- каза Андрия на другите от групата.- Ей, Илидиане, ... изчакай ме.

[del_mtg]

Той се обърна и се усмихна.
- Не не съм луд. Няма нищо страшно.
След това влезна на половина и подаде ръка на Андрия.

[dolar]

Андрия пое ръката на елфа затвори очи и пристъпи през портала.

[D3BEPA]

След като Артемис видя как Илидиан и Андрия изчезнаха в арката, той се приближи, протегна ръката си към арката сякаш искаше да провери дали е безопасно. След което пристъпи крачка напред и арката го погълна. "Каквото и да става влизам"- мислеше си Ентрери докато правеше крачката-" само с Илидиан споделяме общи интереси..."

[hameleona]

Ашли се усмихна (нещо не му беше ясно защо го прави, но тръгна към портала спокойно, преминанаполовина и протегна ръка към Евросия:
- Идваш ли?

[Vilorp]

- Ц! - нахили му се тя

[hameleona]

Ашли се замисли, върна се и й каза:

- Амиии... тогава... ще ме принудиш да... - и после се опита да я хване през кръста и да я занесе до там.

[Kid]

Илибринт ритна в задните части Евросия и с това подпомогна Ашли. После сякаш бе размислила се опита да я спре, да я хване за ръката, но...

[Miro]

Me запя батална сцена, та да подпомогне и 2те страни в сборичкването

[Mistral]

С дружни усилия, Илибринт и Ашли награбиха Евросия и потънаха в арката. Ме тъкмо доволно се подсмихна, когато някой деликатно го подбутна, запращайки го в полет през портала.
Акабане остана последен. Погледна безоблачното небе, промърмори нещо и сам пристъпи напред.

Групичката се озова отново се озова на бял свят. Някой дори намериха преживяването за малко разочароващо, защото освен лекия световъртеж, нищо друго не усетиха. Просто миг объркване, който на дали трая и част от секундата, и вече бяха от другата страна, намиращи са на площад, подобен на този на който допреди малко стояха. Стояха въру жълтите павета.
Ашли и Илибринт тъко се канеха да пуснат боричкащият се товар, когато Ме им връхлетя изодзад (без лоши намерения). Четиримата се строполиха на земята.

Площада бе като предишния, с няколко основни разлики. Първо, по-голям бе. Доста по-голям. Арките също май бяха повечко. В центъра на площада пък се разполагаше здание, което бе с размерите на средно голям замък, а и вероятно притежаваше подобни функции, въпреки малко странния си дизайн.
В сравнение с предишното място, това тук бе наистина уживено. Кервани се движеха насам-натам, войници също повечко се виждаха.

Акабане излезе последен от портала, и докато останалите зяпаха картинката наоколо, отиде до колоната и затвори прохода. След това привика екскурзиантите си встрани от обозначената настилка.

[hameleona]

Ашли се надигна... или поне успя на третия опит - всички бяха върху него (не че беше лошо Евросия да е върху него , но Ме си го премазваше направо...) и не му беше кой-знае колко лесно.

Ставайки, той се огледа и се протегна, разтривайки врата си. Беше готов да изяде шамар или ритник от Евросия, а на лицето му се виждаше намек за закачливая усмивка...

[D3BEPA]

- Хм......явно това нещо не работи- подхвърли Артемис, след като огледа пейзажа наоколо- И сега на къде...- каза отново Ентрери и лукава усмивка се изписа по лицето му, докато оглеждаше заобикалящата ги среда...

[del_mtg]

Илидиан бе зарадван от методите за предвижване на фелините. Щом се озова на новия площат започна да се оглежда трескаво наоколо. Беше изумен от красивите постройки.

[dolar]

-Добре дошли в Коткоград. По-голям от Коткосел е нали. А да видите Коткополис. Тези котараци са просто безумни. Очаквах да ни върнат у дома.

[Vilorp]

Ашли подскочи, а една малка част на задинка му пулсираше. Обърна се и видя как Евросия изцъка укорително на Ме и поклати глава, гиганта изглеждаше по-объркан от обикновенно. След това пъстрата мушица прегърна през кръста Илибринт и й прошепна:
- Ще ми падниш довечера малко демонче!
Изтупа се и разва пърстото си наметало театрално.
- Ушав, питай коткоглавия кога се очаква да стигнем шефката! - подвикна тя на Илидиан.

[hameleona]

Ашли мина тактически зад Евросия, уж да каже нещо на Ме. Момичето подскочи стреснато, когато Ашли нацели с ръка съблазнителната мишена, която беше видял... После добави:

- Гледай ти да не ми паднеш на мен, миличка. - Усмивката му не вещаеше нищо хъм... приятно едва ли щеше да е най-точния израз, но определено отправяше предизвикателство.

:)

[Mistral]

Групичката се поотдалечи встрани от портата, а Акабане май не бързаше много да им прекъсва простотиите. По едно време обаче в безразбора настъпи кратка пауза и фелина реши да се възползва. Заговори с нормалния си благо-хаплив, лукав тон.
- Сега, като се поозаптихте малко, седнете да ви кажа някоя и друга мъдра дума - каза той, съвсем ясно и разбираемо на Езикът.

[Vilorp]

Евросия седна или можеби падна на земята не бе особенно долувима разликата. Мигаше на парцали с леко отнорена уста.
[sblock="за `секи дет` отбира поне малко Елафи (Еллафи 7, зарад кофти произношението)"]- Аз говори елафи, той говори Езика! Къде го близкия знахар?[/sblock]
След това се огледа кой ще й подаде ръка да се изправи в случай че се налагаше и подвикна към Илидиан:
- Ушав, мачароко туку що ти ****** школата по елафи дет` се канеше да откриваш! - при товаа с такава широка усмивка, че елфът успя да си представи как главата й бива разполувена от нея.

[del_mtg]

Илидиан зяпна, когато Акабане заговори. Нямаше да се изненада много ако се окажеше, че тоя може и да чете мисли. Бяха му нужни няколко секунди да си събере челюстта и да се опомни. Май щеше да се наложи да се извини за някои неща на Акабане. Той отиде и подаде ръка на Евросия, като уж небрежно заговори на фелина:
- Ти значи през цялото време си разбирал какво говорим?

[hameleona]

- Мдааа... а аз се опитвах конспирации да въртя... - промърмори Ашли, докато помагаше на Евросия да се изправи...

[gil-galad]

Нищо чудно.-проговори Йонис.-Невероятната им "технология" би трябжало да ни наведе на мисълта,нали...?

[dolar]

- Има от какво. Да сте си помисляли че може случайно знае човешки. И да разбира плановете ви?

" Са да не кажат че съм ги предопредила. "