До тоз момент - кратък синопсис на приключението...

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

До тоз момент - кратък синопсис на приключението...

Мнение от Mistral » пет май 25, 2007 10:09 pm

- Това от „старите” кораби ли е? – бе попитал с боботещия си глас човекът, Микал май се казваше, който можеше да мине за олицетвореното клише на магьосник средна възраст.
- Да – отвърна Хелена. Нямаше нужда да влиза в подробности. – Стар но извънредно надежден кораб е. Трябва да благодарим на капитан Миландрел, – направи тя жест към облечения от глава до пети в бяло елф, който стоеше изпънат и гледайки с нотка на надменност събралите се - че любезно ни предостави услугите си.
Елфът сдържано кимна. Е, поне това бе някакъв жест.
- Сега, – продължи тя след кратка пауза – ако няма други въпроси, господин Смит, боцмана на този прекрасен съд, ще ви разведе по стаите ви. Напомням, че всички магове сред вас трябва да ги видя на палубата след половин час, за да обсъдим начина, по който ще протече първия етап от пътешествието ни.

Така започна всичко… Е, всичко е пресилено казано, но това определено беше начало. Разбира се, преди това бе имало много други начала, бе съмнение различни за всеки, но това бе сборната точка на съдбата за тях. Дали бе жажда за пари, приключение, или причини забулени в миналото, сега това сякаш нямаше много значение.
Дълги дни бяха прекарали на кораба. Казваше се Тремария. Но въпреки ненормално високата скорост на плаване, дните се бяха превърнали в седмици. Провизиите отдавна бяха минали границата, когато щяха да стигнат за обратния път.


Един ден, моряците се бяха събрали на палубата и шумно обсъждаха. Капитанът се показа, и като по команда, всички стихнаха.
- Защо не сте по постовете си? – запита от мостика Миландрел. Белите му дрехи плющяха на вятъра.
- Капитане… - започна един моряк, но друг го избута настрана и пристъпи напред.
- Настояваме да обърнеш кораба!
- Ооо, настоявате значи – гласът на Миландрел изведнъж придоби страховита ледена нотка. – И защо? Когато ви наемах, всички се обявихте за „опитни морски вълци”, нали? От някаква си малка буря ли се уплашихте?
- Аз бях помощник капитан на Морски Изгрев, преди да потъне – продължи морякът. - Отличен кораб, а го потопи буря, доста по-малка от последната. След последните дни, всички тук сме страшни късметлии, че не спим на дъното. А това пътуване? – набра сила гласът му. - Три седмици парче земя не сме видели. Дори птици няма в небето! Видях й и изражението на Хелена оня ден. Ако изобщо някога го имаше, то сега и направлението сте изгубили, не е ли така?!?
- Нали ви е ясно, какво вие ще загубите, ако се наложи да ви провися за бунт на мачтата? – хладно каза капитана, игнорирайки напълно въпроса на моряка.
- А да чакаме да измрем от глад всички, като провизиите привършат ли? И като ни провесите всички на мачтата, кой ще работи на палубата? Наемниците ли? Ха! Без нас черупката ви е безполезна!
- Черупката? – кокалчетата на ръцете на капитана бяха побелели от стискане. – Всички сме поели отговорност и ще я изпълним. Връщайте се веднага на работа! – бясно изкрещя облечения в бяло.

Нещата не вървяха на добре, но с ораторската намеса на Ашли, ситуацията бе разрешена. Но това не за дълго.

- Е, как мислиш? - попита Борил.
- Хмм, че това нормално ли е да се използва като подправка? Вярно, придава един много приятен, деликатно-любопитен вкус но...
- Готвачът, той...
- Неее, свястен тип ми се струваше, може просто грешка да е...
- Грешка, да бе!...
- Какви ги бръщолевите? - прекъсна тирадата им Жекдогор.
- Ми май е късно да ви казваме да не прекалявате с рибата.

Новината не закъсня:
- Шефе - подхвана задъхания - Оня манияк, Самил, взе че се барикадира в машинното.

И възцари се хаос, а кораба се превърна в бойно поле. Бурята която връхлетя това не я интересужаше.

Морето бушуваше. Не бе голяма буря, но буря бе.
Поредната вълна понесе тялото му, и той смътно земя под себеси усети... и вкуси неволно от мокрия пясък. Друга вълна още го напред побутна. С мъка поглед той в тъмата вдигна.
- Абунаи! - с глас далечен фигура неясна му извика.
Що за фигура туй бе той не се начуди, вода го перна и нещо тежко върху му се стовари.
Мрак обгърна всичко.

За щастие, приключените бяха намерени и най-вероятно спасени от добри самаряни. Не че самаряни бе точната дума.

- Мога да ви уверя, че се намирате на безопасно място. Ако това не бе вярно, сега нямаше да сте живи - това последното звучеше шеговито. - Не познавам вашата компания, но намерихме на брега още няколко. Една беше добре и я отведоха вчера. Други се възстановяват при лечителя, защото бяха пострадали по-тежко от вас. Имаше и един дебелак, от тези дет при вас минават за магове, но той бе вече мъртав, когато го намерихме.

Спасителите се оказаха представители на вид, наричан Фелини. Разбира се, те самите не се наричаха така, но названието не ги дразнеше.
Корабокрушенците обаче не бяха във весело настроение. Голяма час от екипировката им им бе казано, че морето е прибрало за себе си. Липсваха и мнозина от приятелите им. Надежда имаше, че някои са били изхвърлени на близките брегове и прибрани в други поселища, но нищо не се знаеше със сигурност.
Като за капак, острова на който се бяха озовали май не страдаше от безграничн гостоприемност.


- Религията ни? - захили се Ила. - Не, народа ни не е много набожен. Мнозина все още почитат Хармонар, но това далеч не моше да се сравни с "вярата" на вашите народи и значимостта, която й отдават. Разбира се, никой не ви забранява, да почитате когото си искате. Примерно, едни от вас взеха та се организираха и си основаха храм на Кали. На нас ни е интересно, ние нищо против нямаме, стига закона да е почитан. Не се притеснявайте, ще имате предостатъчно време да научите повече за нас. Важното е първо да ви регистрират и установят. После... е, съдбата ви е пред вас.

Регистрират и установят? Това май не беше по желание.


- Това далеч не ми е от любимите занимания, но заповедите са си заповеди. Гледам, Ила ви е върнала дори оръжия на някои от вас, несъмнено за да направи работата ми по-интересна. Е, няма от какво да се притеснявате. Следвайте ме и всичко ще е наред. Ако решите да се отдалечите прекалено на своя глава обаче, може да ви се случи нещо неприятно. В смисъл, ще трябва да ви догоня и да ви убия.
Последва кратка пауза. Начинът по който този тип изговаряше еллафи, сегашния му тон нямаше нищо общо с разговорът му прди малко с Ила. Определено имаше приятен глас, но сега думите му достигаха ушите меки, топли и любезни, но същевременно с нотки на хапливост и лукавост.
- Това последното беше шега - добави той, но тонът му не ви уверяваше. - Е, тръгваме. Като ви гледам, чака ни около пет часа ходене пеш, преди първата ни спирка. Поне с вас елфите може да се приказва, та няма да е толкова скучно. След вас, моля.

Едно не можеше да му се отрече на ескорта – знаеше как да ходи по нервите на останалите, а самочувствието му сякаш не знаеше граници. По пътя…

Сянка тъма над вази се спусна, плясък на криле се чу. На пътя ви отпред пред вас сякаш за момент във въздуха овисна, а после в дъжд цветчета, дракон нежно кацна. Очите му златисти, вероятно не на същество едно последен спомен били, вас видяли бяха.
Съществото страховито да се приближава тръгна, десетте метра делящи ви да се скъсяват бързаха.

В ретроспект, дракона можеше и просто да е кацнал да попита за посоки. Единствения реален резултат от случката бе, че всички разбраха как на Акабане чувството за хумор е малко извратено.
Почти достигнали целта на тази малка разходка, сполетя ги може би една от малкото приятни изненади…


- Тая луда ли е? - попита елфа събеседничката си.
- Знам ли? - отвърна му жената и огледа преценяващо групичката. - Нека позная. Вашата пасмина тамън се е изтърсила на острова и представа си нямате какъв е тук реда на нещата, така ли?
Гласът на жената бе дълбок и властен, като на човек нямащ навика да му противоречът. Други детайли също почнаха да се набиват на очи. Косата й бе с цвят на сажди и късо подстригана, а отстрани на врата си имаше дълбок белег. Носеше проста бяла риза и кафяви бричове.
Елфа от своя страна бе облечен в млечно-сиво облекло, наподобяващо донякъде по кройка това на мъжете от поселището на Ила. Наметнат през рамото му бе ремакът на чанта.
- Аха! Хванахте се значи - усмихна се Илибринт и се доближи - ако бях на сцената сега, вероятно асистентката ми би се доближила до всекиго от вас с канчето, но аз просто бях любопитна да заговоря първите човек и елф виждайки от доста време на сам - и след като посочи зад себе си към останалите - като изключим тях разбира се.
Илибринт се изтупа леко от прахта и протегна ръка за поздрав:
- Аз съм Илибринт. Ако нямате нищо против, бихте ли обяснили какъв е реда на нещата тук на така наречения "ОСТРОВ"? Освен, че трябва да отидем един етаж по-горе при някакъв чиновник за нещо си?
Елфа изгледа протегнатата ръка.
- Луда е, да, тя е луда, наистина е, съвсем се е шматнала - заключи той.
Жената от своя страна пое ръчичката на Илибрин и се здрависа със сила, абсолютно неподобаваща на привидно нежната и фигура.
- Гледай сега, мила - подхвана тя със сърцата усмивка. - Няма да седна на стълбите да ти обяснявам какво и как е. Ще се качите горе и сами ще си свършите работата. Нищо сложно няма, само търпеливи бъдете. Като приключите тук и стигнете в града, ако още искате да си приказваме, потърсете ме вечерта в Сребърната Месечина. Няма начин да не я намерите, на главната улица е. Питайте там за Самира. Все ще ви помогна с нещо да си стъпите на крака.
Чак сега жената пусна изтръпналите пръсти на Илибринт и добави.
- А сега ще се наложи да ни извините. Хайде, Херис, работа ни чака - каза тя на елфа.

После, освен срещата с Вашу, се сблъскаха и с нещо другичко…

Крачето на Евросия се насочи към една от светлинките инаправи контакт с нея миг след като самата слетликна се превърна в крак. Лилав на цвят крак, крак доста по-голям от този на Евросия.
- Арррр! - гръмко обяви притежателя на кръка и сведе поглед към Евросия. Самата Евросия, вдигайки поглед нагоре, си даде сметка, че нещото е мъжко и доста добре екипирано - заключение, до което тя достигна доста бързо, защото съществото бе голо.
- Панса? - изсъска Миландрел.
- Хей, не аз го докарах това - отвърна Панса, който бе не по-малко стъписън.
За добро или лошо, тавана на стаята бе доста висок, защото "това" се извисяваше поне два метра и половина. Бе с хуманоидна форма, тъмно лилава кожа и овенчани с дълги нокти две мускулести ръце. Няколко пипала излизаха от гърба му, костни шипове овенцаваха раменете му, а лице на създанието само потвърждаваше, це цялото нещо вероятно бе излязло от нечий кошмар.
Ашли скочи на крака и бързо избута Евросия назад. Никой не знаеше дали съществото е добронамерено или не.
- Спокойно! Може да е просто... ъъъ... домашно куче или нещо такова.

Домашно куче не бе. След последвалата тежка битка, която без Миландрел и Панса може би щеше и да е изгубена, стана ясно, че това малко изпитание просто е било прощален подарък от Акабане.
Когато Вашусе появи наново, бе достатъчно любезна да разясни няколко неща:


- Преди да тръгнете на където и да е, има едно две други неща да довършим. Първо, - измъкна тя от някъде една кесия и я подфвърли на Ашли - това са 300 Фре, които вие десетимата ще си разделите. Като за начало ще ви помогнат да се установите. Ако ви оставим да се мотаете безпарични, току виж сте го обърнали на престъпления. До колкото ми е известно 1 Фре е еквивалентно малко или повече на 10 от вашите медни монети.
Вашу извади още нещо и го подхвърли на Миландрел.
- Това е от мен, едно Хяку, еквивалент на 100 Фре. Давам го на теб като компенсация за демона, защото ако не беше ти, сега вероятно щехе да трябва да чистя пода.
- Сега, трябва да ви връча и това. - Червенокосата измъкна от някъде куп листа, и понеже ръката на Илибринт си стоеше все така протегната, ги връчи на нея. - Това са индивидите с които е препоръчително да си нямате работа, всички издирвани престъпници от последните три месеца. Е, освен ако не се засилите да ги ловите, за някои от тях все пак има обявени награди.
- Последното което остава да ви кажа е, че ако решите че по някаква много добра причина ви се налага да излезете извън границите на провинцията, трябва да дойдете тук за да видите дали ще получите необходимите документи. Без такива ви съветвам да не продвате да разглеждате останалата част от острова, просто защото изобщо няма да стигнете далече. Сега вече, освен ако нямате някакви значими въпроси, можете да си тръгвате. Просто следвате птя и на първия разклон свивате на дясно. Шарения няма как да я пропуснете.
Me даде израз на мислите си
-Мнохго хубаво, коте, ожценявам помощта, ама кажи ни и как препоръчваш да напуснем очарователния ти остров. Така де, по какъв начин ще да е легално, баси? Също не разбрах и как да издирим жената, с която пътувахме, Хелена.
- Тая ваша Хелена, ще ми дадете подробно описанието й, и ще разбера какво е станало с нея и къде е. Разбира се, би било непочтенно да направя това за вас, просто от добро сърце. Ще трябва да ми платите нещичко, хммм, 500 Фре да кажем - усмивката на Вашу леко се разшири - или пък, можете да ми дължите някоя и друга услуга. Вие си решавате. Колкото за легален начин да напуснете острова... - направи драматична пауза червенокосата - няма такъв. Нелегален също. Че сте дошли тук, това е свършен факт и няма какво да сторим. Да си тръгнете обаче, няма как. Какво да ви кажа, въпрос на политика, надявам се разбирате.

Малко по-късно, Илибринт разгледа дадените й листа:

От страниците я гледаха лица, много от които бяха способни със самата си поява да стресират човек. Или може би това бе някаква дарба на изобразилия ги художник? Детайлите определено си ги биваше, а играта на светлосенките бе впечатляваща. За едно просто "Търси се", това си бе направо престараване.
Под портретите се мъдреха имена, под имената - лист с провинения. Следваха наградата за залавянето и някоя и друга инструкция. Текста бе старателно изписан, четлив и без каквито и да е грешки, поне доколкото познанията по граматика на Илибринт й позволяваха да прецени.
От прегледаните листа, повечето лица бяха на хора, мерна се и някакъв гигант. Престъпленията бяха измами, кражби и убийства, имаше и "обезчестяване". Това последното бе на постера на гиганта, редом с убийство. Наградата за залавянето му бе и най-голямата до момента, 300 фре.
Илибринт погледна следващия постер. При вида му, за малко не се спъна. Художника се бе опитал да придаде на образа същия зловещ елемент като на предходните, но нещо не се бе получило. Може би защото обрисувания закононарушител бе лъчезарно ухилен и вдигнал ръка, с пръсти образуващи знака V. Освен това имаше огромно количество червена коса. За да потвърди видяното, отдолу се мъдреше името Вашу но Чансеа. Провиненията включваха „контрабанда, нерегламентирани практики и нарушаване на обществения ред”. Обявената награда бе 600 фре. След това, със дребен шрифт, Вашу бе окачествена като „невъоръжена и извънредно опасна”.

Не им оставаше друго, освен да се упътят към града. Миландрел смяташе, че най-важното е да намерят Хелена, но май не всички бяха на това мнение. Пък и какви следи имаха? Най-добрата диря за момента бе да се отбият до Сребърната Месечина, и да потърсят помощта на Самира…
Последна промяна от Mistral на нед май 27, 2007 8:28 pm, променено общо 1 път.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб май 26, 2007 7:02 am

Някой персонажи:

Хелена - елфана, умел маг, сред основните причини за сегашното положение
Миландрел – елф, капитан на Тримария, умел войн с неясни магически способности
Вактамш - елф с леко тъмен характер, преди доста затворен, сякаш живнал откак сте на острова
Панса - елф, един от двамата братя магове, помощници на Миландрел
Ила - фелин, първи контакст, "кмет" на крайбрежно село, жена на Акабане
Акабане - фелин, Пазител, любим на всички ви
Вашу - фелин, набедена в „контрабанда, нерегламентирани практики и нарушаване на обществения ред”, също така „невъоръжена и извънредно опасна” - понастоящем работи за "регистъра"
Самира - човек, изглежда властна фигура
Херис - елф, неясна засега роля

Други персонажи, с несигурна в момента съдба:
Самил, Ханчо, Едгар, Микал (докладван мъртав, затрит "случайно" от Йонис), Монцонит (вероятно на морското дъно), Сесилия, Берта, Жекдогор, Валеси, Борил, Сметовне...
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Отговори