"Замъкът на престола"

[blade master]

nikestan като прочетеш замъка на престола напиши още един ред... аз 20 минути гледах корицата с окървавеното джудже след като го прочетох и колкото и да ми е мъчно да го кажа исках разказа да не свършва... въпреки че всеки миг от последните 3 страници съм го чел съпричастен с агонията на война...

[Super M]

Мечът на светлината има много завладяваща история и мога да кажа, че е сред фаворитите ми.Определено мястото му като първи разказ в книгата е добре избрано.Поведението на расите е добре изразено и ми се иска да има продължение.

Благодаря nikestan! Добрата новина е, че се работи усърдно по въпроса, а можеш да си 100 % сигурен, че героите от групата на Дериал има още много какво да покажат! За теб може да има и една малка изненада

Поздрави: Марин!

[Cocaine]

Изчетох 4 страници мнения и ще споделя само това, което не съвпада с вече изказаните впечатления. Лично на мен разказът "Стария храм" не ми допадна. Хумористичните елементи в него ми се сториха доста изтъркани и наивни. На места диалогът е скучен, репликите са неподходящи и/или твърде клиширани. [sblock="Например:"]" - Твоят край идва, магьоснико!
- Момиче, трябваше да си останеш в кухнята!"
Подобни реплики се срещат почти във всяко детско филмче и вече са неспособни да предизвикат смях у мен. (В момента се сетих, подобни реплики имаше в един епизод на Powerpuff Girls.[/sblock]Забелязах (и съответно се подразних от) липсата на текстове на песните на Торнтън. Признавам, създаването на текст в стихотворна форма е трудно, но все пак наличието му е едва ли не задължително, тъй като песните заемат централно място в целия разказ.
По въпроса с картинките - действително, хубави са, но останах с впечатлението, че вече съм ги виждал някъде. Вероятно това се дължи и на стандартните пози, които персонажите са заели.

[Ro#|#]

Днес получих сборника и веднага се зачетох. Ето и коментарите ми по трите разказа, които съм прочел до момента:

"Замъкът на престола": много силен разказ. Личи си, че Иван Атанасов много обича расата на джуджетата. Много полезна история за тези, които искат да играят с такъв персонаж. [spoiler]Жалко за страданието на Батугой, той е наистина очарователен. [/spoiler]Надявам се някой ден да мога да прочета още за неговите приключения.

"Тайната на черната стомана": Не знам от къде да започна...Идеята за тъмния добър герой може и да е използвана (както почти всяка във жанра), но не си спомням някъде да е развивана по толкова пленителен начин. До някъде Шепот също трябваше да е такъв (не знам до колко съм го постигнал). [spoiler]Много ми харесва, че новите способности на Ерик му позволяват не само да е по-силен физически, но и да се пребори със слабостта си - чувствата му към Ниа. [/spoiler]Иска ми се да прочета продължението на този разказ, ако има такова.
Битките са много добре описани и позволяват на читателя да си представи всеки удар. А и останалите персонажи са ярки индивидуалности.
Единствената ми забележка е, че предвид ниската (предполагам) възраст на читателите, еротичната сцена в началото може би е малко неподходяща.

"Последната нощ": Тук може да се види една по-крайна форма на телеграфичния стил, за който обикновено ме критикуват. Но това за мен не е минус. Въпреки множеството липсващи детайли от събитията, разказът е много добър, защото, въпреки граничения си обем, събира в себе си голяма част от случките типични за жанра.

"Стария храм": Много приятна и отпускаща история. Подейства ми много добре след гореспоменатите. Определено сборника има нужда от такъв разказ.
Към автора: Много ми харесва как реагираш на критика. Това говори за зрялост. И, между другото, благодаря за добрите думи за Шепот в рецензията

"Мечът на светлината": Брилянтна описателност (особено на битките), много симпатични герои. Поради последното, краят ме остави с леко неприятни впечатления. [spoiler]Мислех, че двете групи ще се обединят и заедно ще разкрият тайната на меча, а то...[/spoiler]

БатГойко: Маркирах някои части от коментарите като "спойлер", за тези, които се притесняват, че могат да научат неща, които не желаят. Не мисля, че като цяло това влияе на основното мнение - четет еги на своя отговорност . ПП: Благодаря за коментра!

[sir Sparhawk]

"Стария храм": Много приятна и отпускаща история. Подейства ми много добре след гореспоменатите. Определено сборника има нужда от такъв разказ.
Към автора: Много ми харесва как реагираш на критика. Това говори за зрялост. И, между другото, благодаря за добрите думи за Шепот в рецензията

Ами то по принцип съм чувствителен и реагирам много остро, но тук всичко е поднесено много доброжелателно. И добрите думи, като твоите (за които благодаря ) и възраженията.

[Mindcrime]

На мен даже започва да ми прави неприятно впечатление тази доброжелателност. Толкова ли няма един читател, който да посочи грешки?! С хвалби само ще ги разглезите тези автори, както навремето нас ни глезеха в книгите-игри и не остана без последствия.

Разбира се, критика само колкото да има нещо анти, е излишна. Ако на читателите им харесва, няма какво да търсят под вола теле, колкото да се правят на интересни или, както ми споменаха че се казвало на този форум, "да се държат като Майкъл".

Понеже мернах някъде, че имало редакции на разказите... може ли да си признаят редакторите на "Замъкът на Престола" кои са, че имам разни питания?

Нещо като анонс: На страница 243 тези трупове на осемте войника ме разсъниха вчера - тъкмо се унасях някъде към полунощ и си мислех как скоро ще довърша разказа и ще заспя и изведнъж... БатГойко го държа лично отговорен за тези осем трупа и отишлия си сън, нищо че е имало и редактори:)

В критиките ще се придържам далеч от проблеми като този "Властта наистина ли е толкова лоша". Възгледите ми вече клонят доста надясно, така че на младежки форум едва ли ще намеря осъзнати поддръжници... затова ще се придържам към неща като онези трупове.

[BatGojko]

Ей, верно съм сбъркал бройката. Само шест трябваше да са - явно ме влече некромантията и съм започнал да съживявам разни, вече убити... Да се захващам с разказите за Соба, че там никой няма да обърне внимание на два трупа в повече . За мое оправдание ще кажа, че то и Спилбърг я сбърка бройката в "Спасяването на редник Райън" - повтори един и същи кадър два пъти, пък на втория единият трябваше да е мъртъв.... Но това е слабо оправдание, ще внимавам повече в бъдеще...
(гледа засрамено в пространството)

[Daggerstab]

Хм, случайно името Батугой да е облагороден вариант на БатГойко?

Мнението ми за сборника още е в процес на оформяне, а една от причините да се колебая да пиша някакви коментари тук е вероятната реакция на Спархоук ...

[BatGojko]

Случайно е така А иначе, не се притеснявай от реакцията на който и да било автор. Ако критиката ти не е злонамерена, а с цел да посочи грешките ни - давай! Всеки автор трябва да е готов да изтърпи критика, а че е нормално да има и такава, нормално си е. Няма автор, който да се харесва на всички -дори и Стивън Кинг
Критиката само би следвало да ни помогне да станем по-добри.

[Mindcrime]

sir Sparhawk, допускаш ли, че може да не знам или да не вземам предвид, "че какво харесва или не харесва даден читател е въпрос на вкус"? Същото важи и за клиентите на всеки продукт. С 14 години опит в предлагане на продукти, при това не без успех, поне базовите неща са ми ясни.

Най-отвратителното нещо в тази държава не е критикарството, а липсата на компетентност. 99% от населението не е компетентно в нито една област, но все пак се занимава с нещо. И изхождайки от своето ниво в своята област, се чувства напълно подготвено да раздава акъл на всички останали. Също така, благодарение на ниското си ниво, не е в състояние да възприеме полезна критика, когато я получи - възприема я като заяждане и си показва простотията.

Аз не мисля, че е възможно един автор да се харесва на всички, даже поставянето на такава цел е признак за помрачен разум. Но е възможно един автор да пише толкова добре, че към него да не могат да бъдат отправяни обективни критики - сещам се за Хелър и "Параграф 22", но има стотици други такива книги. Можеш да кажеш, че не ти е по вкуса темата, но не можеш да кажеш, че авторът има лош стил. Вярвам, че един сериозен творец трябва да се стреми към нещо такова. Защото аз не харесвам Пикасо, потриса ме Пикасо, но това не го прави слаб творец. Той е доказал, че може да твори и неща, които да ми харесат (примерно, може да нарисува късче смачкана хартия с всичките му гънки и светлосенки, сякаш е снимано с фотоапарат), доказал е, че в творбите си не се прави на интересен просто заради изцепката, а наистина търси - и хора с вкус и интереси в изобразителното изкуство го оценяват.

[blade master]

да вметна тук един кометар за акъла и после ще коментирам и зборничето:
Кое това нещо от което можеш да даваш с пълни шепи а да нямаш и капка?

Спасе винаги съм увжавал приличното ти черно чувство за хумор... гадно е обаче, че си прав и това определено ме накара да не пускам поста си със стоте критики да не изглеждам като тея по горе дето се раздават ма нямат....

Извинявай, sir Sparhawk, заяждаш ли се с мен? Упражняваш сарказъм може би?

Хммм защо все си мисля, че най-обективната оценка на сборника могат да я направят само хората, които са писали в него... и все пак ние ще ви показваме колко трупа сте преброили вие ще гледате засрамено в пространството...

[BatGojko]

А защо, ще премълчиш критиката си? Ако искаш наистина да ни помогнеш да подобряваме качеството, което предлагаме на вас, не се скъпи на критика - еле пък ако са сто

ПП: Почистил съм няколко мнение, така че не се притеснявайте, ако ви се стори, че леко се губи нишката, или не намирате цитираните коментари. Не става дума за каквато и да било критика, а за коментари, около полезността на критиката като цяло. Преценил съм, че не допринасят с нищо за темата и за да не се отклоняваме съм ги изтрил.
Приканвам всеки, който има какво да сподели да го направи без да се съобразява с реакцията на авторите, а авторите пък приканвам, да понясят спокойно и да се учат за в бъдеще.

[SenDjar]

Съжалявам, че ще откажа да публикувам тук поста си с критиката, но мисля поради големия му обем (към 4 страници 12 големина на буквите), може да повлияе на потенциални читатели на темата по негативен начин. На който му се чете, сложил съм го ТУК

[Vilorp]

Любе, аз пък нямам такива скруполи, като тебе, а и ме избива на графомания, та затова:

Мечът на светлината:
Едно доста приятно четиво с добре описани битки и персонажи, а също и действията им. Към него имам две забележки: [spoiler]Първото е това, че неразбрах от де получи амнезия тоя тип Дериал[/spoiler], вярно че автора спомена някъде по-горе че е целял да накара и читателя да се чувства объркан и го постига с пълна сила, но един ред от типа [spoiler]„Дарил напипа подутина на темето си, явно си беше хакнал главата някъде“[/spoiler] щеше да ми подейства много по-добре вместо да се чудя къде съм пропуснал да прочета подобното изречение. Второто е проблема с „доверието“. Срещаш някого в гората да се бие със светулки и какво да се прави, я да го земеме в групата като най-добър приятел (само реакцията на елфа беше адекватна тука).
[spoiler]Вече при срещата на двете групи, това че се смаризиха наистина ми беше интересно, макар и аз да очаквах сътрудничество. Всъщност очаквах джуджето да предложи на елфа да откупи артефакта на солидна цена, но това отделно .[/spoiler]

Стария храм:
Ми падам си по такива хуморески, колкото и да се детски. Забавна история поне докато не стана твърде сериозна в края и поразвали впечатлението. Ако се беше придържал към хумора докрай може би щеше да земе 10 от 10!

Две кристални късчета изумруд:
Добро, става за четене, но не е нищо особено може би и да има заченка на криминале ама до там си остава. Аз лично смятам че и да го пропуснете не е голяма загуба, а заглавието няма нищо общо със сюжета (то май и това му е единственият недостатък, не че има много плюсове...) и останах с впечатлението че е плеснато за спорта.

Тайната на черната стомана:
Еротиката си е добра описана, но малко се изненадах да я видя в сборничето. Като история наистина е много добро и от описанията съм предоволен. Очаквах царицата да е Кали, ама щом е Вени няма да спорим . И тук се среща тенденцията гущерите да нападат масирано, непредизвикано и вобще да са пушечно месо, макар в този разказ да имаха някаква стратегия, за което поздравяваме автора.* Тук няма как да не вметна за илюстрацията на Ерик, много е хубава, ама или художника не е чел внимателно разказчето или в предпечата са спали!! Лявата ръка на момъка бе „възстановена“, а не дясната и крака му! Не веждам много възможности за продължение, но ако има ще се радваме да го прочетем.

Династия камък:
Ей така трябва да изглеждат разказчетата, е може би не точно така, но почти. Доста интересна история която наистина може да влезе и в жанра криминале. Има няколко нещица дето останаха неясни, а и финала е открит сякаш се чака продължение.** Също така на мен ефектите ми дойдоха накрая малко в повечко, а в последната битка ми бяха и малко неясни. Много хубав разказ, а и достатъчно като обем, за да задоволи „глада“ ви . Бях си я оставил за накрая, понеже е по-голяма спрямо останалите а и варианта който беше пуснат на форума тъй и не го прочетох... Но определено затвърди добрите впечатления от сборника като цяло.
Още нещо: в текста име нещо за „Г“ образната дръжка на катаните, само дето е написано че имат „г“ образна дръжка, което при използвания шрифт го изписва като ръкописно „Г“ или обърнато „s“.

Последната нощ:
Това е личният ми фаворит!!! Чудесна история поднесена по различен начин и от различни гледни точки. Въобще гласувам за него с две ръце! [spoiler]Накрая обаче така и неразбрах кой кого уби и как? Джуджето елфа, елфа гиганта, ама кой и как бастиса джуджето..., [/spoiler]ако може автора да ме отвори по въпроса!
По горе беше писано, че е можело и малкия червей да го отнесе, за да има равноправие или нещо от сорта. Всъщност както си е е даже по-добре, защото той слага финала на историята а после с целия си акъл тръгва по Лаория (за справка вижте черната стомана или меча на светлината – нищо дето се движи по тая река и мине през блатото няма да излезе във същото си състояние (цяло )). Тъй че няма измъкване!

Замъка на престола:
Конкурират се с династия камък от към литература. И изперкулясването на Лорда е докарано читаво и въобще ако се научи автора да си брой труповете ще е цвете . Стилът също ми допадна достатъчно и шегичките са с мярка и на място. Това че джуджетата виждали джуджета на картинката може и да е вярно, защото аз на корицата виждах човек преди Любо да заяви че е било джудже

*Тука ми е предедена една декларация от съюза на гоблините и гущероидите който държат да се намали описанието им като безмозъчни зергоподобни твари , а също да има и разказ със гущер герой в следващия сборник!!!
**Само да посмее Мистрал да не напише продължение!!! Жална му майка!!!!

[BatGojko]

За материала на СенДжар:
Обстойно и критично. Мисля си струва всеки автор да погледне натам и да прочете поне коментара за собствения си разказ. Не е нужно да се спори за нещата - това е една гледна точка, за която трябва да сме подхотвени, но и да не се оправдаваме с фрази "ами то няма как да се хареса на всички". Интересно е, кои неща правят впечатление на читателя и кои не. В защита на Мистрал, ще кажа, че аз съм този, който въведе това отбелязване на времето, а не той - първоначално си беше ползвал секунди и минути, но това според мен е неприемливо за един фентъзи свят - бих се задоволил и само с по-общо споменаване на времето, но в разакза на много места се измерваше такова и трябваше да има смислено за света мерило. Също така, това не "фен-фикшън", Боби работи по идеята за фелините още докато книгата ПММ беше в бета-тест, така че той е много близък до екипа.
За това, че името на героят ми ти е развалил усещането от разказа... ами нямам намерение да се оправдавам и може би за себе си си прав, но името не носи в себе си нищо друго, освен сходното звучене с ника ми. Да, когато си чувал и двете, може това да те "извади" от атмосферата на разказа, за което събжалявам, че се е получило. Но е масова практика по форумите, хората да носят никове на герои от литературни произведения, игри или кино - е, аз правя точно това, но в случая се е обърнал редът на представяне. Името, само по себе си, не е нито иронично, нито осмива героя, но личната ти асоциация е довела до нежелан ефект... жалко.
В ПММ имам няколко шеговити "намигания" в имената на джуджетата, които имаха за цел да покажат, че не се вземам насериозно. Това не се прие добре от "твърдите фенове" на РИ и аз се опитвам да го премахна за в бъдеще - в този разказ няма нито едно такова име освен тези, които все пак са споменавани по този начин и в ПММ (честно казано, бая се бях замислил, дали и тях да не променя, но накрая реших, че за момента вредата няма да е прекалена). Но името на Батугой си е просто с близко звучение, до ползвания от мен ник и няма никаква ирония в себе си или несериозност.
Все пак, благодаря за времето, което си посветил, за да опишеш своите впечатления от сборника.

[sir Sparhawk]

Аз лично не видях нищо смислено в коментара на Сенджар, макар да си кажа, честно, плюнките ми харесаха като стил. На моменти съм се заливал от смях. Да можех и аз да съскам така
Но аз лично съм си доволен от разказа, а от творбите на колегите може би най-много се накефих именно на Късчетата Изумруд, така, че отново ще отърна със стандартното - съжалявам, че разказа не е харесал на сенджар и се надявам бъдещи мои творби, на които той попадне да му допаднат повече.



макар ако трябва да съм искрен, съм убеден, че това няма как да се случи.

Благодаря за коментарите на Вилорп. Те вече ми бяха истински любопитни.

[SenDjar]

Не говоря за саркастичност или някакъв вид, че усмива. Както туко ще се изрази един приятел, според, който прочете критиката просто си вкарваш авто гол с него. Самото име, не си правя толкова асоциация с ника ти, от колкото с едноименната песен на Хиподил, която колкото и да не ни се иска е много разпространена, до ранга на култова песен и все още се помни от доста млади и не толкова млади хора, които са потенциални читатели. Просто и да искаш или не, сигурен съм 50% от читателите ще направят сходна асоциация, а в такава епична постановка, в която е сложен герой с някакво такова име е просто... вече казах, няма нужда да се повтарям . Все едно Ранд от Колелото да се казваше Чорап или Бат`цали . Поне така го приемам аз, а и още 5тима човека, на който разказх за какво става въпрос. И аз наистина съжалявам .

За това с имревателните уреди, просто можеше да ги замени с повече вариации, а не само две, които просто се натрапват в цялото нещо. Радваме факта, че фелините наитсина участват във вселената ви. Според мен, е хубаво за подобни неща да се вземат на сериозно, определено е плюс в моите очи. Ще ми е интересно, да ми бъде споменато под какъв критерии са допуснакани разказите и как е станало недоразумението с "онез" два разказа и най-вече какво мислят издаващите собринка за тях, защото съм много убеден, че човек написал един хубав разказ като "Замъкът на престола" не може да допусне онези разкази без основателна причина или няколко даже.

ПС. Към Спархоук, друго не очаквах като отзив. Само мога да се надявам (не на кол), че следващият път критиката ми, за която съм отделил някакво ценно за мен време, няма да бъде възприета като плюене и само да се махне с лека ръка, като се незачете нейното съществувание, без дори автора да се опита да успори мойте доводи. Така де, аз си го тълкувам (а и най-вероятно не само аз) като логично безсилие да се направи същото, което не говори хубаво. Но какво се занимавам изобщо.

И за се надявам да се случи, макар и като гледам твоите отговори няма да е скоро, така че едва ли ще доживея.

[BatGojko]

За подборът - подбрани са разкази, различни по стил, дължина и внушение, за да се постигне до по-широка публика, а и за да се види, кои неща ще намерят най-добър прием. По принцип избягвам да поставям нещата в калъпи и затова не считам само моя стил за правилен или нещо друго подобно, та се опитвам да оставам отворен и за всякакви други - по-леки, по-тежки, по-странни стилове, като се опитвам да намеря това, което ще допадне на читателите, а не само на мен. Аз съм подбрал всички разкази след като съм забелязал нещо добро във всеки един. Не съм очаквал всеки да хареса всички, за мен е успех, ако се харесат повече от половината на един и същи читател. Очевидно при теб не сме постигнали успех, но пък си си направил труда да го кажеш с достатъчно думи. С някпои от критиките по разказите аз лично не съм съгласен, но това не омаловажава правото ти да си недоволен.
Надявам се в крайна сметка да не съжаляваш за дедените 6 лева.

ПП: Не знам какви асоциации предизвиква Ранд у англоговорящите, но съм сигурен, че няма да са по-различни от Батугой. Всъщност, въпросният Бате Гойко, за който се пее в песента на Хиподил е, не бесзизвестният германски актьор Гойко Митич. Той не е нито смешен, нито глупав, независимо какво се опитват да ни внушат група певци, решили да се подиграят с името му. Гойко Митич е сред най-изявените екшън актьори на времето си и ще остане в историята с култовите си индиански филми (не съм сигурен дали той игра и Винету, но в Апахи със сигурност играеше именно той). Така че, асоциациите могат да са най-различни. В крайна сметка тойне се казва Радко Пръдлето или нещо от сорта, което да води до директна асоциация с обидна дума. Сравнения с Чорап са неточни, но Бат'Сали със сигурност е поне толкова добро, колкото и Ранд Ал'Тор (или както там му беше името)

[sir Sparhawk]

Аз също бих искал да добавя, че всеки има право да е недоволен и да се изказва по какъвто си начин иска за разказите. Ако човек влезе в theforce.net ще види как в очите на доказани автори ги псуват, при това положение аз келешчето, нито който и да е БГ или световен автор (с далеч по-малко успехи) има право да се сърди на това.
Как обаче автора възприема и отговаря на негативното мнение си е лично негова работа.

[Ro#|#]

Ще пробвам да се защитя набързо:
"множеството споменавания на заклинанията на маговете, сякаш са директно извадени от списъка с магии от ролевата игра"

Да, съвсем нормално е. Това е разказ посветен на Магландиум и е съвсем логично заклинанията да са от тези, които са достъпни за всички играчи. Ако идеята не бе такава, нямаше да се вглеждам в списъка със заклинанията.

"като това дето сбърка името на прилепа"

Да, това си е грешка, при това неприятна, признавам. Идея си нямам, обаче, защо сканиращата магия получи толкова отрицателни мнения. Великите Blizzard, примерно, си имат staff of teleportation в Уоркрафт и не съм чул някой да се оплаква от названието, въпреки че звучи даже по-откъснато от фентъзи атмосферата. А за "камертон"-а съвсем не ми е ясно какъв е проблема. Спомням си, че бях чел за такъв уред в един Кървав Меч. Сигурно би казал, че копирам от грешките на останалите. Не знам до колко си прав. За мен това са детайли и не увреждат кой знае колко много крайния продукт.

"Много лошо впечатление прави факта, че разкрива целия сюжет накрая на разказа"

Самият Тери Брукс използва този похват във втория роман от трилогията Running with the Demon и това е една от силните страни на романа. Възможно е да не ти допада.

"човек, който няма опит или просто за съжаление няма голям талант в сътворяването на разказ"

Не съм съгласен. Когато преди няколко месеца тук се проведе конкурса за най-добър хан, именно аз го спечелих след гласуване на посетителите на форума. Отказвам да приема, че ми липсва талант!

Надявам се малко хора да споделят толкова крайно мнение. Не искам да мисля, че участието ми в сборника е повлияло отрицателно на качеството му.

[SenDjar]

Хъм, явно съм грешал за преценката, няма лошо. Това кое ще придобие добри отзиви е сложно за преценка, така че ми е малко странно като обяснение. Според мен, поне трябва да се цели да се простигне максимално удобрение, а не да се примиряваме с фактите, че някои неща имат хубави страни, но пък не са толкова добри. За Ранд, то си носи символичен смисъл даже донякъде, чак сега се замислям (не че съм фен). За асоциациите си прав, че могат да се направят много и най-различни. Наистина доста субективно. Явно не се е разбрало, но аз не съм си плащал за удоволствитео да чета сборника, а го взех от приятел на заем. Може би ще го направя при следващ сборник.

Спархоук, твоя работа си е, противното не съм казвал, ама то си и говори за теб. Друго общо взето не си казал, тъй че явно не щеш да говориш по въпроса за разказа ти. Хубаво, и аз няма.

ПС. Към Ронин - Не е хубава черта, защото показва неспособност да ги предадеш под друг увлекателен начин, а директно казваш "Той направи заклинанието Светкавица." с главна буква при това.

Близард са американци. СКАНИРАНЕ идва от английския. Демек е англицизъм, което е доста често срещано явление в разговорната реч, а мислех факта, че е грешка да се ползват в български разказ е ясна и явна.

Казал съм след твоя цитат, че вместо да го правиш по време на разказа, го правиш накрая като остава впечатлението на нагласеност. Вероятно и Тери Брукс прави така. Но сам каза. Романи. Твоя разказ колко е? Хъммм, има няма десет страници? Сега разбираш ли защо подобен похват може би е хубаво изразен в няколко томен роман, но за разказ с такава дължина е лоша идея? Или поне ти си я изпълнил незадоволитено спрямо мойте представи за хубав роман.

Това че си спечелил някакъв мизерен конкурс, в който са участвали 4ма още с теб не трябва много лъскае един автор, но пък от друга страна, ако приемем, че наистина имаш талант, то значи имаш малко опит. Ако ми покажеш повчеко твой творби, които си публикувал в нета и са получили повече оценки, от които е било възможно да се повлияеш ще се върнем на спора за таланта ти.

И да не искаш и да искаш, смятам че по-остри от моята критика едва ли ще има, защото главно ролеви фенове са закупили това и едва ли някои друг, който не е пристрастен фен Аксиом би казал нещо по въпроса. Освен мен. Или поне така си мися. За повлияването, според мен не се късае до това дали искаш. то е факт, който не бива да извърташ като се заблуждаваш с постовете феновете. Тъй то.

[BatGojko]

Ro#|#, не смятам, че участиието ти в сборника го е направило по-малко добър, а и досега имаше и доста положителни мнения за разказа ти. Нормално е да има и такива, които няма да харесат даден разказ - те са доста разнородни като стил и настроение, но именно това е доброто на един сборник с разкази - повече хора ще намерят нещо достатъчно добро в него, че да не съжаляват за времето и парите си.

[Rezo]

Само да спомена нещо - докато тествахме ДЕЙМОС, героят ми малко поумря и реших да отворя въпросното сборниче, като предвидливо го откраднах от Сен`Джар и Мушрамбо; имах десетина минутки и реших да отворя на разказа на Сашето Драганов, защото ми е любимец - не крия, че смятам "Цитаделата" за един безкрайно лош сайт с прекалено пристрастени статии, но мои добри приятели, които са членували в Конан клуба, ми казаха, че Спархоук пишел хубаво.
Може би ако си пазих броевете на Фентъзи Фактор, щях да си препрочета един разказ от броя за Междузвездни войни 2 (мисля беше за едно джудже, някакъв гущероид и върколак, нещо такова беше) и да си припомня.

Както и да е - разказъж започна хубаво и приятно, дори бих казал - забавно. Имаше там една реплика за елфите, отначало която ме разсмя искрено. Нооо... после лъхна една такава баналност и клишираност, че направо ме зашемети - не мога да говоря за целия разказ, тъй като прочетох едва две страници и после се отказах. Може би, ако не беше толкова стереотипен, щеше да бъде хубав.

Колкото до реакцията на няколко хора - Сен Джар може да е малко по-критичен, отколкото трябва, но това, което намерих аз в целия му коментар, е обективност. И вместо някои от авторите да заклеймяват това за "плюене" и да се нахвърлят да спорят, могат да се вслушат в оценките и да се опитат да поправят стила си.
Честно казано, търпял съм много критики - и за произведения, и за идеи, и за дизайни, и за музика (най-вече). Това, което мога да ви кажа е, че предпочитам всякакви коментари от тоя тип, защото те ми помагат да видя грешките си и да ги поправя. Виж, дали ще четете коментари от типа "мноу яку аз съм ви гоуем фен" и ще заклеймявате онези, които имат и капчица критика, като "плюене", това си е ваш проблем.

Поздрави

[sir Sparhawk]

Резо, примерно в твоя коментар няма нищо, което да нарека плюене. Защото ти всичко казваш от твоята гледна точка и не го стоварваш като всевишна истина. Аз мисля, че мой разказ или творба никога няма да ти хареса, тъй като аз харесвам да пиша именно по-стандартни неща, които за теб са стереотипни и може би това е така.
Аз обаче така обичам да пиша, това обичам и да чета.

[Rezo]

А, чакайте вие да ви прочета сборника

(после сигурно ще ме обвинят, че не само от ролеви игри не разбирам, ами не съм можел и да чета *намиг*)

[Mistral]

Мерси за критиката SenDjar. Предполагам, като споменаваш "объркаността на текста", имаш предвид донякъде каквото произтича от избора на разказвач. Вярно, че сравнително често сменям перспективата. Просто предпочитам историята, когато е възможно, да бъде представяна повече от гледната точка на някой от персонажите, отколкото от трето лице.
Относно фенската раса и отбелязването на времето, BatGojko го каза. Аз лично предпочитам да ползвам мерни единици познати на читателите - така е по-лесно, пък и не съм велик български писател, че да преименувам кибрит на драсни-пални-клечица. Преди отпечатването на сборника стана едно малко объркване, та нито аз видях редактираната версия на разказа си, нито пък Иван получи от мен навреме нови картинки за Фелините (има ли някакви там?). Сборника още не съм го чел и не знам какво точно в него използват Фелините за отмерване на времето. В идеята ми за тях е (което донякъде се вижда и от разказа), че Фелините са запазили известна част от "битовата магия" от времената преди преселението.

Vilorpе, за Шино достатъчно идеи имам, че не още един разказ, а хроники да изпиша. Кога и дали ще намеря времето да го направя, това е друг въпрос. И поздрави относно наблюдателността по въпрос на меча.

[Veul]

/BatGojko: Опитах да маркирам някои неща като "спойлер", но нещо поне при мен, не ги скри - четете внимателно /
lowstef: Ами оправих го, човекът си беше изключил BBCode. Ще го помоля да не променя повече мнението, за да не се промени отново.

Първо искам да благодаря на всички читатели, които казаха добри думи за разказа ми "Тайната на черната стомана". Радвам се, че се приема добре и това ме кара да се чувствам доволен от свършената работа. Нама по-голямо радост от тази, когато видиш, че не си си хвърлит труда на вятъра.

А сега нека да кажа по няколоко думи относно коментарите за разказа.

Основният въпрос, който се коментираше беше еротичната сцена в началото на разказа. Чудех се дали да не я отрежа, но се отказах, за да не наруша историята. Няма да крия, че гонех и комерсиален вид на разказа, а съвременното фентъзи се оповава на два основни елемента – битки и любов. За влиянието от Мартин – искам да отговоря специално на Night Wanderer, че съм чел единствено първата му книга и то така и не я завърших до края. Въпреки това не мисля, че една секс сцена би трябвало да се прима шокиращо. Това е част от живота, за която обаче поне в България не се говори толкова открито и все още мнозина се притесняват да я коментират. Ще ви помоля да изкажете мнението си дали за вбъдеше искате да вмъквам еротични сцени.

На Blade Master искам да кажа, че в скоро време на сайта трябва да излезе малко инфо за лудите джуджета и черната стомана (включително описание на нейните свойства, които не намериха място в дневника на героя в книгата). Аз самия съм обсебен от този метал. На времето, когато нахвърлях идеята за лудите джуджета не съм предполагал, че ще има черна стомана. Така, че историята ще продължи.

Относно гледната точка, Nikestan – прав си, наистина е така, но според мен това беше най-удачния момент, за да се вплетат сюжетните нишки. Виждал съм как в романите се редуват отделните пластове от действието, но там авторът има поле за изява и може да разстяга главите, докато тук трябваше да вляза в малък обем. Ако разказът беше само от една гледна точка, т.е. от тази на Ерик щеше да стане много по-лесно, но пък нямаше да могат да се разберат намеренията на Ния, а те бяха важни.

Коя е кралицата? [spoiler]Докато работих върху разказа нямах точна представа коя е тя, нито съм се опитвал да дам някакво точно описание на нея – тя беше онази движеща сила, която накара Ерик да преодолее миналото си и да поеме напред към бъдещето. Първоначално мислех, че тя праща паяците да му помогнат, но после стигнах до извода, че тя е господарка на черната стомана и, че Ерик също се е превърнал в такъв. Беше перфектната двойка – царят и царицата на черната стомана от дълбините на Безмълвните галерии. Коя е тя всъщност? За сега няма да издавам. Историята не завършва тук. Нима сте мислели, че Ния ще се откаже да разкрие тайната на черната стомана? Г-н Атанасов провокира въобръжението ми и дай боже до края на годината, или началото на следващата (не знам как ще съм със свободното време) ще откриете отговорите.[/spoiler]

Накрая искам да отговоря на критиките на SenDjar за сборника и по-специално за моя разказ. Въобще не съм съгласен с тях. Сборникът е много добър, може би не отличен, но го класифицирам като най-добрия сборник с българска фантастика за последните 4-5 години. Повярвай ми, чел съм всички сборници с българска фантаски излизали за последните 4-5 години и на фона на голямата плява в тях, тук нещата са нива над тях. Не го казвам, защото участвам в сборника, а защото съм врял и кипял сред българската фантастика. Имаше дребни елементи, които не ми харесаха в някои разкази, но те са маловажни и не развалят удоволствието от четенето, дори напротив – това си специфична черта от стила на всеки един от авторите.

По въпросът за трите малки разказа – винаги има нужда от подобни творби и те са като малка глътка въздух след като си прочел някоя от по-дългите разкази. Не знам на какъв принцип г-н Атанасов е направил подборката, но и трите разказа си имат своите преимущества, заради които са намерили своето място в сборника.

За “Тайната на черната стомана”:

Ще коментирам няколко аспекта, на които си обърнал внимание. Описателността в началото не деградира с течение на действието. Това е проблем, който съм забелязвал при доста автори и винаги съм се стремял да го избягвам. Примерът за това е последната част от разказа, [spoiler]в която се раказва как Ерик вече е напуснал убежището, а Дауон се е събудил и слиза до реката, за да хвърли в нея пръстена на Ния. Реално разказът завършва в мига, когато Ерик се притичана помощ на монасите и заедно побеждават общия враг. [/spoiler]Всичко след това може спокойно да се приеме като пълнеж, който трябва да сложи рамката на финала, а не просто да го отрежа някъде там и да му сложа точката.

Относно образа на Ния – описателността там беше много важна и без нея намаше как да се изяснят характера и мотивите и.[spoiler] Ако я бях махнал тя щеше да е само един бездушен персонаж. Според мен бе важно да се разбере, че тя не е зла по природа и не върши всичко това с някакав зла умисъл. Тя просто е един типичен магьосник – егоист, лицемер и използвач. Не ми беше никак лесно да я направя толкова истинска, колкото е.[/spoiler] За съжаление явно на едно-две места съм попрекалил с мислите и, и след n-тото прочитане на разказа ми се сториха дразнещи. Ако сега можех да направя редакция, тогава щях да премахна тези няколко, повтарящи се абзаца.

Колкото до “обсебването” на героя – такова няма. [spoiler]Абериус сам си го признава в края на разказа. Това е силата, която води монасите по следите на Ерик. Затова не се набляга на него. Самите терзания на воина на кулата са описани в епизода, където броди сред мрака. После мисълта за кралицата му дава сили да преодолее миналото си. [/spoiler]Идеята на разказа беше да представи на играчите идеи за нови приключения, свързани с лудите джуджета и черната стомана, а също така да даде по-ярка светлина върху света и по-специално град Брил и Ал-Тирим-Оминор (монасите на Салфейс, легиона на кулата и огромните мана кристали).

Мотивите, които движат героите са напълно ясни и се виждат както от мислите им, така и от постъпките. Абсурдно е да напишеш, че Ния тръгва с монасите без да се представят мислите и, които я водят до този избор, а именно, че така ще спести пари. Ами, ако това не беше описано какво щеше да си помислиш? Щеше да решиш, че тя просто тръгва, защото разбира, че монасите също търсят Ерик. И ето тук стява неясно, че тя всъщност не иска да им каже как да открият воина, но го прави, защото така ще си спестят пари, с които иначе би платила на наемници, за да я съпроводят в преследването на Ерик.

Накрая искам да кажа, че битките не заемат най-голямата част от разказа. Напротив. Първата битка започва в края на 95 стр. и завършва в края на 100 стр. (това са 5 стр.). Втората започва в началото на 120 стр. и завършва в средата на 124 стр., а има около 1 стр. описание как Ерик се буди (това са 4 стр.). Обемът на разказа е 45 стр., а битките 9 стр., което значи че битките са само 1/5. Колко са зрелищни сраженията? Ще спомена само, че първото сражение е с цял куп врагове. Аерон използва умело силата на меча си като извиква не-мъртвите и отклонява магиите на Ния. Избира от къде е най-удачно да нападне. Ерик се жертва за останалите. Аерон му нанася довършващ удар с меча, след като преди това е отсякъл ръката на воина. После имаме нападение от страна на щархите, които ползват промъкване в мрака и кожата им променя цвета си (в случая тя е черна). Действат стратегически. Разделят се на групи. Използват плюнката си, за да натровят и парализират монасите. Но най-любимия ми елемент е, когато Ния пуска светкавицата във водата и я ползва като проводник на електричество (доста нестандартно приложение за стандартната светкавица, не мислиш ли?).

За финал искам да кажа, че съм писал разказа година и половина. Минал е през различни вариянти на историята, докато се стигне до този. Първоначалната идея претърпя пълна метаморфоза. Обмислял съм всеки един елемент не по два, а по много повече пъти. Хвърлих адски много труд. Дори си взех отпуска, за да мога да спазя сроковете, които ми беше поставил г-н Атанасов. Повярвай ми, написал съм три пъти по толкова, колкото излезе разказа, но смело съм изтривал, за да направя историята добра. Не съм претупал нито един елемент, защото колкото по-бързо напиша разказа и колкото по-голям стане, толкова по-голям ще бъде хонорара ми. Не съм го писал за пари и не съм взел нито стотинка за него.

[Noal]

Така, включвам се и аз (втория автор на разказа "Мечът на светлината"). Първо на първо искам да благодаря за критиката. Наистина помага на мен и Марин да погледнем обективно на творбата си и да се замислим върху грешките, които сме допуснали. Хубаво е, че като цяло ми се струва, че повечето хора са харесали разказа. Дори и SenDjar ако не се лъжа казва, че разказа е добре написан. Но разбира се, не може да няма критика. Без нея е скучно. Както и да е, все пак останалите автори се опитват доколкото могат да защитават творбите си, затова и аз ще се опитам да направя същото. Няма как да го направя без спойлери, съжалявам.

[sblock]Така, относно амнезията на главния герой, още в началото на разказите героят си спомня, че насред битка е изгубил почва под краката си и е полетял от значителна височина направо в реката. Оттам читателят може да си направи извод, че в реката има скали и т.н. Но си прав, Vilorp, че едно поясняващо изречение нямаше да е излишно.
Сега за доверието. Ами в действителност единственият, който има пълно доверие на Дериал е Ала. Тя е друид, дете на природата. Тя се доверява на инстинкта си, наречи го женска интуиция ако искаш, пък и на всичкото отгоре харесва Дериал като мъж. За Тириен всичко е ясно, а за Гарон никъде не пише, че има доверие на Дериал. Той просто го приема, не се страхува от него и се доверява на преценката на двамата си спътници. След като двамата елфи решават да вземат човека със себе си, той просто се държи дружелюбно и се старае да го направи полезен за тях.
Относно критиките на SenDjar. Както вече беше обсъдено, разказ не се пише лесно. Може би дори е по-трудно от написването на роман. С Марин нямаме претенции да сме написали нещо невиждано и нечувано досега. Всъщност ние сме наясно, че такова нещо е горе-долу невъзможно, понеже фентъзито е прекалено преексплоатиран жанр. Но ние бяхме ограничени не само откъм обем, но и откъм време. Разказа е написан за две седмици, дори и по-малко, защото през делничните дни си имахме и друга работа... Значи кажи го една седмица. Още в началото не сме си поставяли за цел да измисляме някаква велика запленяваща история. Искахме да е нещо приятно и добре написано. Съдейки по изказаните досега мнения, постигнали сме си целта.
Казваш, че героите са плоски... Доста сложна задача е да се направят разнообразни и оригинални герои, още по-сложна - да се развият добре в няколко десетки страници разказ. Особено за начинаещи писатели като нас. Да се надяваме, че с времето ще добием опита да се справяме по-добре с това. Но въпреки всичко сме направили каквото можем и според мен ясно си личат някои черти от характерите на Ала и Тириен. За Дериал по принцип съм си на мнение, че е малко безличен, но той тепърва ще се развива в бъдещи приключения. Останалите герои в разказа имат прекалено кратка поява, за да могат да се оформят добре като характери. Въпреки това и при тях сме се опитали да покажем малко от тях с отделни реплики. Те също предстоят да се развиват в други приключения.
Можеш да бъдеш сигурен, че с Марин по никакъв начин не си пречим в писането. Това съвсем не е първия път, в който пишем заедно и когато работим, всеки от нас си знае работата и си я върши. Открили сме, че по някакъв начин се допълваме и това е добре...
Гарантирам ти, че няма нужда да го проверяваш за граматични грешки. В това отношение Марин си пада малко перфекционист и не би допуснал и една запетайка да е сгрешена...
И накрая да напиша едно изречение за... ами за края. Нестандартен, неочакван.... Мога само да се радвам, че ви се е сторил такъв и дори SenDjar го е харесал. Според мен всъщност това беше логичната реакция на героите от двете групи при създалата се ситуация. Тук отново се показва малко от характерите на някои персонажи.[/sblock]

Толкова засега. Ако има още критика, може пак да се включа. И както казват и останалите автори от сборника - не се притеснявайте да критикувате. Това само ни помага.
Поздрави! Евгени

[Rezo]

Абе дори тоя сборник да е мега-тъп, следващия ще бъде по-добър Това, че сега сте начинаещи, не означава, че трябва да се отказвате Работа, желание и усилие му е майката Останалото са подробности ;р

[Super M]

Виждам, че тук Евгени ме е отменил, което е чудесно, защото сега на мен ми остава само да допълня две-три неща.

Значи, не се смущавайте, ако разказът ви напомня на ролева сесия. Това е напълно целенасочено. Искахме "Мечът" да създава ролева атмосфера и да представлява пленително и леко сантиментално приключение, което опитен разказвач да може да пресъздаде в реална игра.

Цялостното развитие на героите определено е ограничено от обема, но за един от персонажите има доста противоречиви позиции и това е Тириен. Някои читатели го смятат за абсолютен антагонист, а ние, авторите, сме склонни почти изцяло да го оправдаем. (Споменавал съм, че сондираме далеч повече мнения от тези във форума, така че не се учудвайте ако не е ставало дума за това тук). Мен винаги ме е вълнувал проблемът как ревността извращава и най-светлото чувство на любовта в омраза, как амбицията и целите превръщат положителни герои в непримирими врагове и как, понякога, не е съвсем лесно да определиш дали един герой постъпва правилно или не. В това отношение, на финала, сме разчупили канона и сме накарали читателите да се развълнуват, което ясно си личи от техните коментари.

Искам специално да благодаря на Сен Джар за подробните му коментари, които карат и мен (най-малкото от уважение) да съм многословен. Всъщност искам да кажа много повече неща за фентъзито, комерса и клишетата според поставените цели на творбата, за това как трябва да се пише по принцип (според мен) и какво е необходимо да се избягва, но ще вляза в off topic, а никак не ми се ще да разводнявам темата.

Сен Джар - съгласен съм с някои отрицателни твои становища, а част от положителните дори бих отхвърлил, защото аз освен автор съм и редови читател, който може да бъде много остър и саркастичен критик. Надявам се, да не се чувстваш така, сякаш си изписал, каквото си изписал, напразно, а някой ден, на по бира, ще си обсъждаме в подробности!

П.С. Вземи да си я купиш тази книга, защото според мен, вече си лично самоангажиран и допринесъл за развитието на проекта Моля те, бъди съвсем мъничко по-мек в някои свои коментари (не визирам тези, отправени към мен и Евгени) защото никой тук (надявам се) не цели и не може (все още) да бъде новият Толкин/Мартин/Ериксън ако щете и Едингс

Поздрави: Марин!