Тирската империя

Стари теми

Модератор: Модератори

Заключена
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Тирската империя

Мнение от hameleona » вт май 01, 2007 4:48 pm

Тирската империя

История:

Много може да се говори за тази определено най-велика от империите. Всичко в нея се върти около най-големият й град - Тир. Тир е основан едва няколко години след Падането на Армила. Разположен на плодородна почва, в подножието Драконовите планини, от които пък извира една от най-дългите реки на континента, Тир е с перфектно разположение. След създаването си бързо почва да трупа богатства и влияние, но трябва да се отбележи, че проблемите му също не са малко – множество градове-държави го заобикалят. Близо половин хилядолетие Тир се бори за оцеляването си. После се ражда първия Император – Гай Домиций. След военен преврат, Домиций прави големи военни реформи и превръща Тирската армия в може би най-силната на континента. Дисциплинирани и добре обучени, Легионите превземат град след град. Скоро Тир става голяма империя, контролираща над сто големи града и множество по-малки. С времето, Легионът става неефективен – новите оръжия, новите сплави и най-вече тежката кавалерия налагат спешни промени, но едва сто и петия император (Авл Скупий) ги въвежда. Той превръща Легиона в добре балансирана и универсална военна сила, която започва да мачка всеки, който й се изпречи.
След още половин хилядолетие, Тир достига южния и източния бряг на континента. Планинските племена от Западните възвишения се оказват непокорни и агресивни, а земите им са бедни, така че Тир не продължава настъплението си на запад. За сметка на това се обръща на север. Тристотния император постига нещо нечувано до сега – успява да подчини няколко драконови рода на волята си. Така се раждат Драконовите ездачи, които допринасят много за мощта на империята, а по-късно и окупират властта, чак до Бунта на Дарийн, който ги побеждава и премахва организацията им. Периода, през който Тир започва инвазията си на север и опитите за колонизация на югоизточния континент се смятат за Нова история на Тир, чието начало се бележи от създаването на първите Ездачески поделения.

Нова история на Тир:

Годината е 2013 СА. Създадено е първото ездаческо поделение – десет златни дракона, подчинени на десет от най-изявените магьосници в Империята. Поделението, заедно с десет хилядна армия е изпратено да усмири една от Южните области, която е използвала вътрешните борби в Империята, за да се отцепи. Първите битки на Драконоездачите са изключително успешни. Но когато стигат до град Гарист, ездачите биват посрещнати от десет хилядна оркска армия, изпратена на помощ на бунтовниците. Хитроумните орки повалят с балисти драконите и след това за бунтовниците не е никакъв проблем да удържат победа. От десетте златни дракона, едва два се измъкват живи. Император Разел обмисля получените доклади и правилно заключва, че загубата е в следствие на неопитност във взаимоотношенията между дракон и ездач. Бързо се образува ново поделение, този път от двадесет дракона, което обаче първо бива подложено на двугодишна тренировка и чак тогава изпратено срещу същите южни бунтовници. Много по-добре организираните драконоездачи и най-важното наличието на опитни военни сред тях им печели пълна победа. След тази победа, Южните провинции се усмиряват за векове напред. Както и повечето провинции в Империята всъщност. Страхът от драконите е толкова голям, че е достатъчен да поддържа реда в областите. Драконоездачите стават елитна част, подчинена на самия император. Започват да предвождат всяка военна експедиция. На състава и структурата на едно Ездаческо поделение, ще обърнем внимание по-късно.
Тир бързо превзема част от Долината на Слънцето. Империята спира настъплението си, чак при Варийската планинска верига, която е прочута с трудните си за преминаване проходи и отвратителните си климатични условия. За кратко време Тир се опитва да държи част Глутското княжество, но трудното снабдяване на гарнизоните там принуждава Империята да отстъпи. Сега Империята е в добри търговски и дипломатически отношения с останалите земи от Долината на Слънцето.
След като Тир спира експанзията си на север, Императорите се заемат със задачата да покорят цяла Южна Велея. Десетилетия се води кървавата война със Западните планински племена и в крайна сметка Тир отстъпва. Императорите започват да губят авторитет. Империята няма накъде повече да се разраства, няма с кой да търгува, а издръжката на огромната армия и Драконовите полкове изпразва хазната. Тогава, през 2130 г. СА, Император Гарон решава да започне колонизация на островите южно от Велея. Бавно, но сигурно, един по един, островите са превзети, а местното население – странна раса, приличаща на кръстоска между човек и нага – е изклано или поробено. Знае се, че някога тази раса е имала голяма морска империя, но Тир я унищожава така жестоко, че сега почти нищо не е известно за расата, освен името й – Крегчай. Съвсем малко са оцелелите й представители, като най-често това са роби, които не знаят нищо за великата си история.
След падането на Крегчай, Тир прехвърля войски на брега на Южния континент Аронга. Започва колонизирането на тамошните земи, които са населени от негърски племена, които нямат никакъв шанс срещу дисциплинираните и добре въоръжени тирски Легиони. Десетки племена биват поробени, много повече бягат на изток. През 2328 г. СА, Тир владее една четвърт от Земите в Северна Аронга. Тир е на върха на славата си, Императора е обичан от народа, а хазната е пълна. Тогава идват проблемите.
Още през 2301 година, Ездачите вече наброяват две роти. Влиянието им е огромно. С интриги и коварство един ездач успява да се издигне над останалите и в 2362 ги вдига на бунт срещу Императора. Бунта е успешен поради множество фактори, единия от които е големината на Империята – легионите няма как да се притекат на помощ на Императора, а Ездачите са се събрали в Столицата и бързо разбиват местния гарнизон. Императора е убит, по-голяма част от семейството му – също, макар че един от синовете му се измъква с помощта на дворцовия магьосник и началника на стражата. На трона е поставен Галтон І, предводителя на Ездачите. Живота в Тир става тежък. Галтон държи Ездачите около себе си и така отслабва значително военната сила на Империята. Легионите биват попълвани насила, народът бива измъчван с непосилни данъци. Вдигат се няколко бунта, но Галтрон ги потушава с жестокост. Единствените успешни бунтове са тези на Северните провинции (разположени в Долината на Слънцето) и този на Нов Тир (колониите на Аронга). Народа там успешно се противопоставя на Ездачите. Великата някога Империя сега запада. Провинции вдигат бунтове постоянно, а Ездачите не са достатъчно за да пресекат всяко вълнение. Това принуждава императора да събира нови и нови легиони. Положението се отежнява от това, че след възкачването на Галтон І на престола, почти всички легиони отхвърлят властта му. Империята няма опитни войници, а повечето й главнокомандващи са благородници, които не са зървали битка. Въпреки трудностите, главно чрез драконоездачите, Тир оцелява, макар и силно уязвен. Триста години продължава владичеството на Ездачите, но в крайна сметка и то свършва през 2647 година, когато започва Бунта на Касий…

Бунта на Касий. Така е наречена войната, която Касий ІІ Велирий повежда срещу Драконоездачите. Касий е потомък на оцелелия син на последния Император и е подкрепян от Северната и Южната провинции. Касий прави нова военна реформа, която повишава ефективността на легиона и за пръв път в историята включва магьосници в редовия състав на армията. Според архивите, голямо значение за успеха на Касий имат близките му взаимоотношения с магьосниците, които му позволяват да координира двете армии (Северна и Южна) при атаките си срещу драконоездачите. Основно с магическа помощ, Касий побеждава драконите и техните ездачи и завзема отново Тир. Първото решение на Касий, след като стъпва на престола е да премахне Ездачите, като организация. Ездачите просъъществуват едва няколко века, но оставят дълбока следа в паметта на създанията във Велея.
Управлението на Касий ІІ Велирий. Годината е 2658 СА. Касий е възвърнал целостта а Тирската империя. Но наследява отчайваща ситуация. Областите в Централната Провинция се вдигат на бунт една след друга, съседите на Тир откъсват едно след друго големи парчета от територията на империята. Могъщата империя е на път да рухне. Касий се оказва на друго мнение. Изоставя всички новозавладяни части на империята – Западните възвишения, териториите в Западния континент и скорошните завоевания в негърските земи. Оставя по границите войска, колкото да спира настъплението на противниците си и започва да възстановява вътрешната цялост на империята. Цели тридесет години Касий се бори за обединение, но накрая го постига. През 2691 година СА, Касий ІІ Велирий, наречен Велики и Драконоубиец, отново държи същите територии под властта си, каквото е държала Империята преди бунта на драконоездачите. Вътрешни и данъчни реформи, правят властта на Императора много по-силна, а даването на известна доза автономия на областите намалява риска от бунт. Касий ІІ умира на осемдесет годишна възраст от инфаркт. Според историческите хроники, в смъртта му няма нищо неестествено, нито пък някакъв заговор седи зад нея.
След Касий ІІ Велирий, в империята отново настъпва несигурност – Касий не е оставил нито едно законно дете, освен една дъщеря, която според законите не може да наследи престола. Емилия, обаче имала други намерения, а също и дългогодишния приятел на Касий, Марк Севилий. Решаваща роля за разрешаване на кризата изиграла армията, която отказала да се подчинява на някой, който не е от кръвта на Касий, а после главнокомандващите подкрепили Емилия. В историческите хроники всичко е представено, като гладък преход, но почти сигурно е, че Северната Провинция се е опитала да вдигне бунт, но се оказала разцепена на две и Марк Севилий успял да потуши бунта. Знае се, че без задкулисните игри на Севилий и сина му Гай, Емилия никога е нямало да седне на трона през 2693 година СА
Управлението на Емилия І Велирий. Емилия е дъщеря на Касий, от брака му с елфаната Еливин от рода Сопус. Майка й умира при раждането през лятото на 2663, а Касий не се оженва повторно. Самия Касий в последните месеци от живота си се опитва да промени закона, но смъртта му унищожава напредъка постигнат по този въпрос. При възкачването си на трона, Емилия осъзнава, че Империята все още не е готова за нови завоевания, макар че Имперския съвет настоява за предприемането на поход срещу Империята на Азура. Емилия отхвърля това предложение. Младата императрица започва да укрепва авторитета на Императорската власт. Започва строителството на акведукти, напоителни канали и пътища. Довършва проектите на баща си, и започва строежа на Западните укрепления – верига от защитни съоръжения, които имат за цел да направят живота на Западните области в Централната провинция по-сигурен. Емилия управлява цели 238 години. Умира на преклонна възраст (268 години). През живота си се омъжва два пъти, макар че втория път е с голямо нежелание. Първият й съпруг е Кай Севилий, а втория е Хораций Септимий. След смъртта си е наречена Строителката. Оставя в ръцете на най-големия си син една силна, богата и боеспособна Империя.
Управлението на Секст І Велирий. Синът на Емилия е последния от владетелите, които възвръщат величието на империята. Към края на управлението си, майка му е загубила част от Северната Провинция, при война с джуджетата. Никой до тогава не е мислел, че някой може да натика джуджетата обратно в мините им, че и да ги преследва там, но Секст премахва тази заблуда. С перфектна стратегия и тактика, Секст си възвръща обратно загубените територии, а чрез магическа помощ започва война в мините на джуджетата. Трябва да се отбележи огромното количество джуджета наемници в редиците на тирската войска. Мирният договор, сключен между джуджетата и Тир подсигурява северната граница на империята. Малко след това, Секст повежда няколко наказателни похода срещу Западните варвари, и отвоюва от Империята на Азура Област Евелия и островите Титос, Касос и Никонис. След като на Велея не остава нищо за завладяване, Секст се обръща на юг, срещу негърските кралства. За оставащите петдесет години от живота му, Секст превзема близо половината от земите на чернокожите. Към Тир се стичат огромни богатства.
През 3001 година СА, Секст І Велирий, наречен Завоевателя, умира от кинжал с отрова в гърба. Убива го куртизанка, наета от единствения му син Гней Велирий. Синът се опитва да се възкачи на трона, но друг заговор причинява и неговата смърт. Следват години на несигурност и интриги, докато през 3023 година СА, на трона не се възкачва Алин Велирий, внучка на Емилия. Алин е слаба владетелка и едва след десет години е свалена чрез заговор и на трона се възкачва братовчед й Марк. Марк Велирий е пионка на Имперския Съвет и по-специално на генерал Максимилиан Клавдий. Задкулисната игра на Клавдий е улеснена от нестабилното психическо състояние на Марк, който е слабоумен и не се интересува от почти нищо. Тридесет години, Максимилиан управлява Тир, като успокоява границите и се кани да продължи инвазията сред негърските държави, но отрова във виното го премахва от политическата сцена. Марк ІІ Велирий е премахнат доста по-директно – няколко наемника го изхвърлят от една кула, заедно с жена му и две от децата им. Дъщеря му Емилия оцелява. На трона се възкачва Гней Валерий. Гней е един от най-слабите императори в историята на Тир. Предпочитал да се забавлява, вместо да управлява и това довело до беззаконие и отслабване на императорската власт. Управлява едва десет години, но те са достатъчно, за да върнат Империята с векове назад. През 3075 година, Емилия ІІ Велирий се възкачва на трона, чрез военен преврат, извършен от мъжа й – Марк ІІІ Севилий. Двамата поровеждат динамична политика, като много успешно си разпределят задълженията – Емилия възстановява авторитета на Императора и се грижи за предотвратяване на заговорите срещу мъжа си, а Марк възвръща загубените територии и дори превзема няколко нови – островите Вандос, Гаркос и Сектос. Така Цялото вътрешно море е под влиянието на Тир, а единствената държава, която оспорва господството на Тир е Империята на Азура.
3112 година е съдбовна за Тир. Дворцов преврат премахва Емилия и Марк. Двамата са хвърлени в тъмница и после измъчвани до смърт, а децата им (три момичета и две момчета) се изпратени в изгнание. Извършилите преврата не се задържат дълго на власт. Едва три години след това, децата на Емилия и Марк се завръщат и си възвръщат властта. Но нещастия се струпват над рода Велирий. Най-големия син на Емилия и Марк пад от кон по време на лов и си чупи врата, втория им син загива от меч на западен варварин, още преди да успее да стъпи в Столицата, две от дъщерите се омъжват и умират при ражданията на първите си деца, а най-малката дъщеря е едва на 13 години, когато застава на трона. Много скоро гражданска война разтърсва империята. Императрицата е слаба и едва удържа Столичната област. Пет години, различни благородници се борят за власт. Императрицата Юлия се омъжва за Квинт Флавий. Двамата заедно успяват да възстановят голяма част от Имперската власт, но Империята все още е разделена на няколко части. Цели два века и над двадесет императора и императрици ще са нужни, за да се възстанови властта. Интересно е да се отбележи, че родът Велирий продължава да държи трона. Но дори и век след 3352 година СА, императорската власт е слаба. Различни гилдии и благородници водят вътрешни войни, джуджетата и Съюза на десетте постоянно правят набези над империята, островите във Вътрешното море са изгубени и завладени една част от Нагите, а друга – от Империята на Азура. В момента Империята е слаба, Император е Марк VI Велирий.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт май 01, 2007 10:40 pm

Вътрешно устройство на Тирската Империя:

Според законите на Империята:
„Властелин на всичко и на всеки е Императора (поправка от 2692 година СА: или Императрицата). Негов е и въздуха, който дишат поданиците му…”
„Имперския съвет е създаден, за да насочва и напътства Императора (Императрицата). В него участват:
Главнокомандващите на легионите в трите Провинции.
Водача на Братството на Ефира.
Главнокомандващия трите гвардии.
Архисвещения на Пантеона.
Управителя на централната провинция.
Кмета на Столицата.
Адмирала на флота.
Главния ковчежник на империята.
Съвета трябва да известява Императора по всяко време, какво е състоянието на Империята, да дава разумни съвети, н ода не налага мнението си на Императора, да се грижи императора да не бъде затрупван от подробности…
…За да се вземат някои решения от Съвета е нужен Голям или Малък консенсус. Малкия Консенсус се постига при гласували за дадено решение над половината от Съветниците. Големия консенсус изисква не повече от три гласа против даденото решение…
…Съветът няма власт над армиите, не може да обявява война и да сключва договори за съюзничество или търговия, без одобрението на Императора. Съвета може да контролира свободно администрацията в Империята, като сяка година трябва да дава отчет на Императора за извършените промени.”
„Северната провинция се управлява от Наместник, който се назначава лично от императора за срок от десет години. Наместника може да бъде отзован от Императора или от Имперския съвет при Голям консенсус. Наместника се ползва с власт, равна на тази на Императора в Северната провинция. Той може да налага закони, да променя стойността на данъците, да контролира половината от местните легиони и да извършва промени в администрацията…”
„Земите на Черния континент се управляват от Претор, който се назначава лично от императора за срок от двадесет години. Претора може да бъде отзован от Императора или от Имперския съвет при Голям консенсус. Претора се ползва с власт, равна на тази на Императора в Северната провинция. Той може да налага закони, да променя стойността на данъците, да контролира половината от местните легиони и да извършва промени в администрацията…”
„Централната провинция се управлява от Управител, който се назначава лично от императора за срок от десет години. Управителя може да бъде отзован от Императора или от Имперския съвет при Голям консенсус. Управителя се ползва с власт, равна на тази на Императора в Северната провинция. Той може да налага закони, да променя стойността на данъците, да контролира половината от местните легиони и да извършва промени в администрацията…”

Това са директни цитати от законите на Тир. След наместниците стоят управителите на Области, които имат също така пълна власт над Областта. Някога Управителите са се назначавали от Имперския Съвет, но с увеличаването на провинциите и с децентрализирането на властта се е наложила наследствената приемственост на поста. Практически Управителите съставляват аристокрацията в Империята. Интересно е, че Кмета на Столицата се подчинява директно на Императора, а не на Управителя или Съвета. Под Управителите на Области стоят кметовете на големите градове. Обикновено един кмет контролира града и областите около него. Останалите стълбици във властта не са уточнени от закона.

Административния апарат на Империята.

Административния апарат на Империята е нещо уникално. Във всеки момент, чиновниците знаят колко е населението на страната, на каква възраст са поданиците на Императора, колко са робите в Империята, какви са като раса и националност, на колко години са и какво ли още не. Имперската администрация знае и какво притежава всеки поданик. Важно е да отбележим, че Империята смята за поданици само живеещите в нея. Множеството скитници и пътешественици се измъкват от чиновниците й. Контрабандата на роби просперира, поради простата причина, че върху притежаваните роби се плаща данък, а не внесен официално роб, може да бъде скрит от чиновниците. В Тирската империя има повече чиновници отколкото войници. Нямаме възможност тук да опишем цялата система от чиновници, защото това би отнело цялата книга. В административния апарат спадат и Митническите власти, и Данъчната служба, и всички писари и подобни из империята. Работата е добре платена, а някои казват, че такъв апарат е труден за поддържане, но той си изплаща издръжката, че и отгоре.

Армията на Тир.

Армията на Тир се дели на три групи:
Легиони. Това са основните въоръжени сили на Тир. Броят им е упоменат в законите и никой не смее да го променя, защото работата би била страшно много. Според законите, легионите винаги са 200 на брой. Което прави 2 милиона души легионери (един легион има 10 000 души). Плюс още два пъти по толкова обоз и какво ли още не. Ако това бяха единствените въоръжени сили на Тир, може би броят им щеше да е малък, но това не е така. Повечето легиони са разквартирувани в различни населени места и се използват за строителни работи, като така се възстановява част от издръжката им. В състава на легиона влиза тежка и лека кавалерия, тежа и лека пехота, даже и отряд магьосници. Легиона е добре балансирана военна част. В момента се въвеждат и отряди с огнестрелни оръжия, но огромната цена на оръжията и високата издръжка на такива части забавя тази реформа.
Гвардии. Има не една гвардия в Империята. Те се подчиняват на различни организации и хора, но главната власт над тях се държи от императора. Тук ще споменем само Синята гвардия, която се грижи за охраната на Имперския съвет и членовете му, Червената гвардия, която се грижи за охраната на Императора и имперското семейство, Святата гвардия, която практически е част от Църквата на Пантеона и се грижи за сигурността й. Всички гвардии са сравнително малобройни, с изключение на Святата гвардия, която наброява няколкостотин хиляди души, на моменти е достигала и до един милион.
Поддържащи войски. Това са най-многобройната част от войските в Тир. Тук влизат всички части на Градската стража в градовете, Наемническите полкове, Инжинерните части и (за сега) Огнестрелните полкове и Оръдейните батареи.

Заключена