Глава едно:

Стари теми

Модератор: Модератори

Отговори
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Глава едно:

Мнение от hameleona » пон фев 16, 2009 9:45 pm

Селцето е малко и тихо. Или попне е било. В момента е доста оживено, в южната си част, където е закотвен най-големия кораб, който е виждан след Втората Война.

Описвайте се как влизате в селото и какво правите - има кръчма, ковач и общ магазин. Това в центъра на селцето де ;)

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Ain alkar » ср фев 18, 2009 12:11 am

Най-накрая - Тих Бряг - заветната цел на жената, която със залеза все повече се приближаваше към селото. Още от далеч тя бе видяла огромния кораб, закотвен там. Трудно беше да го пропуснеш още преди дори да си забелязал селцето. Първата мисъл на Адриана бе дали това беше мястото, където се намираха хората, които търси. На едно възвишение близо до селцето жената се спря замислена, оглеждаща кораба. "Дали пък не е на онзи магьосник?".
"Онзи магьосник..." Какво всъщност знаеше тя за него и другаря му? Не ги бе срещала, не бе говорила с тях, нищо. От къде знаеше изобщо какво да търси? Дори имета си спомняше смътно.
Тя огледа още веднъж околностите на селцето. Хора влизаха и излизаха от него, но нито един не й приличаше на великия източен магьосник. Магьосници имаше - да, но не и със същото описание. Надеждата й беше, че ще го види някъде из сецето... ако имаше късмет да има и кръчма там най-вероятно.
Адриана се огледа отново. Множество приключенци се стичаха към Тих Бряг. Някои близо, други не чак толкова, но като че ли тя беше първата. Страхотно щеше да има време да огледа за г-н Риот без да й се пречкат.
Жената се спусна по склона и изтича към селото. От горе разстоянето изглеждаше доста по-малко, както и селцето, но от негово равнище нещата стояха другояче. Отне й повече от половин час, в който Светилото бе оставило последните си лъчи съвсем леко над хоризонта назапад.
Обикновенно селяните по това време се прибираха от полето, но това село беше някак различно, то имаше и нощен живот очевидно, който тъкмо се пробуждаше.
В сгъстяващите се сенки Адриана обикаляше уличките и разпитваше за магьосника и спътника му. Малко й обръщаха внимание ако не ги спреше да ги заговори. Дори и така не получаваше кой знае каква информация.
Когато Светилото се скри напълно сенките се сгъстиха достатъчно, Адриана се умори. Трябваше да намери някъде да отседне... и да хапне. От цялото това усърдие тя не бе забелязала глада си. А защо се стараеше толкова? Е, брат й нямаше да чака вечно... ако не се беше изчакал вече.
(да се чете, че отива в страноприемница, кръчма или дори "частна квартира")
Щеше да продължи търсенето си из Тих Бряг на другата сутрин, пък нищо чудно и г-н Риот да я посети лично, магьосниците правеха такива работи... Не че тя разбираше как, но го правеха. "И това трябва да науча някой ден, но първо към належащия проблем..."
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср фев 18, 2009 3:38 pm

Още преди да влезе в самото село, Коен се спря на една височинка и огледа околността. Беше свикнал да го прави с по-малките градчета (където релефът позволяваше), за да си спести лутането в търсене на страноприемница или кръчма. Първото нещо, което привлече вниманието му беше кораба. Отдалеч личеше, че доковете на малкото градче не бяха пригодени за кораб с такива размери. И въпреки неудобствата на тесния кей товаро-разтоварителните работи вървяха с пълна пара. Коен се учуди при вида на плавателното средство и несъзнателно го асоциира с обещаното "голямо приключение и невиждани богатства", но бързо захвърли тази идея, защото му се видя нелогична. Той все още не вярваше напълно, че странния непознат не го е преметнал. По пътя към Тих бряг той беше обмислил случилото се в хана и се беше разгневил на себе си, задето не бе задал повече въпроси на Тенорис. Ала все пак той бързаше нетърпеливо да достигне целта си - любопитството несъмнено го измъчваше. Като свърши огледа си и си набеляза предполагаемото място на кръчмата, Коен обърна коня и потегли към градчето. Светилото бавно се скриваше зад хоризонта, отстъпвайки пред сгъстяващия се здрач. Конникът навлезе в уличките на Тих бряг необезпокоявано. Лута се известно време сред ниските сгради, но след като размени няколко думи с местните бързо намери страноприемницата. Конюшнята беше почти пълна, странно за такъв малък град. След като се погрижи за коня си Коен пристегна коланите на ятагана и сабята си, пооправи дрехите и косата си и пристъпи в хана със странното предчувствие, че тази вечер ще бъде съдбоносна.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон мар 02, 2009 1:13 am

Шарки, хелзинг... на вас се надявах :(

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон мар 02, 2009 10:26 pm

Когато Иван и Морган наближиха селото и видяха огромния кораб, рицаря възкликна:
-Я, май "експедицията" ще е по море. Не съм виждал толкова голям кораб до сега, надявам се да не друса много. Е, ако изобщо има такава експедиция де.
Двамата продължиха и когато стигнаха до чершията бързо се ориентираха и влязоха в кръчмата, оставяйки конете си и по няколко монети на момчето, отговарящо за конюшната.. Поръчаха си по една голяма халба качествена бира и започнаха да пият слдко сладко, оглеждайки другите посетители.

ПП.Извинявам се и за закъснанението, и за размера на поста.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт мар 03, 2009 1:34 pm

Чат, чат, чат. Копитата на черния жребец се местеха бавно покрай пътя вдигайки леки облачета прах. Поредния керван, на Търговското движение, натоварен с риба се размина с пътника покривайки го с прах. Всшност не, като се загледаш по-внимателно ще забележиш че всякаш прахта спираше на половин пръст то дрехите му и после падаше без а остане дори прашинка по наметалото от багроцветни къръпки на пътуваш певец. На колана на коника имаше два калъфа подобни на кинжали за ками, а през гърдите му минаваше ремък с наколко издути джоба. Под сивата лененена туниката му се подаваха парчета обработена кожа подсказваща наличието на броня. На гърдите му пък имаше малък дървен нагръдник с изобразен на него женски лик. Всъщност лекото заостряне на ушите говореше за елфичиски произход на нарисуваната дама. Под широкополата и островълха кожена шапка с избелял надпис се показваше лице на младеж. Младеж видял твърде много и твърде лоши неща. Ситни бръчици обрамчваха очите му, но дори и тъжни в тях всякаш гореше пламък, плъмъка кото гори в очите на всеки докоснал се до Силата.
Коника превали хълма и се вгледа към малкото градче в подножието му.
Почти полувината град представляваше кей, а наред с дребните рибарски лодки и големите търговски галери нам бе акостирал и един доста по голям плавателе съд напомнящ на „Баатер” или „Карпатия” огромните плавателни съдове изобразени на гравюрите в Оминор и участвали във Втората Война. Разбира се с далеч по-скромни размери. Коника почукна с пети жребеца и той се заспуска по хълма към предстоящото...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Отговори