Гноми
Публикувано: съб яну 13, 2007 11:50 pm
/Както си разглеждам форумите, тамън да изляза и - хоп! - нова секция! Невярвайки, опресних информацията на браузъра ми и ето - още две секции! Толкова се зарадвах, че реших да се проявя като пионер и да пусна продукта на тримесечните ми усилия да създам нова раса, която надявам се да не намерите за излишна. Само се надявам да съм оцелил правилната секция.
Старах се да поднеса информацията като в книгата. Ако липсва важна информация - искрено съжалявам и ви моля да сигнализирате, за да изправя пропуска. Все още не мога да синтезирам инфо за расата така, както бе сторено за другите раси в началото на книгата, но сторя ли го, ще пусна и "системната" част на "творението" ми. Сега моля да дадете впечатления по "несистемната част". Съжалявам, ако попаднете на грешки; нямах много възможност за редакция. В такива случаи моля отново да сигнализирате.
А сега ви представям потайните, но изключително миролюбиви.../
Гноми
История
Потомци на хората и джуджетата, тази загадъчна хибридна раса води началото си от времето на Войната на Боговете. Малко преди Бона да се оттегли мистериозно от света, един джуджешки клан, чието име не се помни до днес, докато отстъпвал под напора на постоянно прииждащите гоблини изведнъж се озовал на границата между Железните планини и царствата на човеците. Решили джуджетата да си бранят и малкото останала тяхна територия, но ето – случило се немислимото – Бона изоставил своята раса. Така джуджетата от този клан, които се страхували както никога досега и се чувствали гузни за станалото (макар и да си нямали истинска представа защо Бона е постъпил така) доброволно приели изгнанието си от Железните планини. Навлезли те в нови територии, запознали се отблизо с нови раси, като лека полека започнали да се омешват с тях. Новите поколения били все по-миролюбиви и ученолюбиви, заприличвали все повече на хората, като дори ги надминавали в някои отношения: макар и да не могли да получат благословията на боговете, те станали дори по-възприемчиви от хората.
Но какво е един народ, който си няма бог, който да бди над съществата си? Божествата започнали да пращат необезбокоявани от никого бедствия на гномите – което дадено им име от превод от древните езици означава “изоставени” – а и хората започнали да се държат към тях като с роби. Тогава, през деветата година на втория Тъмен Покров, гномите за първи и засега последен път поели на път, път който минавал през реки от кръв и полета с кости. Опълчили се те срещу хората, и макар да не желаели да се бият с тях, отвръщали на непрестанните удари на бившите си господари. Криволичел Пътят на гномите, криволичел, а накрая взел, че ги отвел в една чудна гора. Стигнали до нея, тръгнали да я пресичат. Човешките орди ги настигали и скоро и те щели да навлезнат в гората. Но – о, чудо! – човешките войски били посрещнати от мощна съпротива. Зверове, птици, та дори и дървета отблъсквали създанията, които идвали да убиват и поробват. Гномите видели това и надали силни възгласи на радост. Уплашили се хората, от своя страна и отстъпили. Гномите се почувствали за първи път от столетия в безопасност. Започнали да проучват Гората, когато един от старите мъдреци на клана, някога джуджешки, казал: “Братя и Чеда! Това е Чудната Гора! Чувал съм аз предания за нея, но да я зърна аз не вярвах, че ще доживея! Има в на гората сърцето покровител на всички дървета под небето... Обича мира и знанието. Да вървим към него, там ни е спасението!” Намерили бързо гномите езерото с острова, където е Великото Дърво. То посрещнало своите гости, и им рекъл: “Бедни, същества от Бона изоставени, добре дошли в моята гора. Тук ще сте в безопасност, дълги векове наред. Аз вас ще ви пазя и със знание ще ви дарявам. В замяна искам само едно – да помагате на другите жители на тази гора и да развивате знанието, което ще получите от мен.”
Оттогава гномите населяват Чудната Гора. Изграждали домовете си в корените на дърветата, като понякога ги донадграждали във вътрешността на стволовете и дълбоко в почвите. В резултат на това се случили две изключително интересни неща. Гномите станали още по-ниски, горе-долу се отнасяли към джуджетата така, както елфите се отнасят по ръст към хората. Също така брадата у гномите станала много по-незначителна, точно като при хората. Това била последната стъпка, която разграничила гномите от джуджетата.
Гномите винаги са били необеспокоявани от другите раси, бързо простили и възстановили взаимотношенията си с хората, или поне с тези хора, чиито души не били обладани от омраза и алчност, тези, които не виждали в гномите само облага, а намирали у всеки гном верен приятел. Елфите в началото пък ги възприемали като по-малкия брат на народа от Великата гора, но като по-голям брат скоро имали и повод да им завиждат – гномите добили повече знания в някои области. Двете раси никога не са се мразили, но елфите и до днес отбягват да видят истината в очите и продължават да се държат надменно с гномите. Колкото до джуджетата – те нямат нищо против новата раса, но тя постоянно буди у тях насмешка – “кьосетата”, както жителите на Железните планини наричат гномите, имат всичко, което джудже би вложило в думата “загубеняк”. Чувствата са реципрочни – “косматите топки” имат всичко, което гном би вложил в думата “глупак”. А гигантите – те трябвало да приемат една изключително миниатюрна раса. Не успели съвсем, а и гномите не се бъркали много с тях, затова гигантите почти ги забравили. И до днес гигантите, които са чували за тези същества, ги знаят едва от две-три приказки с тяхно участие.
Всичко било идилично, но дошла нова голяма война – Войната на Гущероидите. Гномите събрали бързо около Дървото, техния нов бог-покровител, цялото си население (което всъщност е бая малко – и по брой и по ръст на индивидите) – за първи и засега последен за сега път в историята на расата. Обсъждали надълго и нашироко ситуацията, не можели да стигнат до решение. За втори път били на прага на война, може би също толкова унищожителна, колкото и първата. Никой не искал да воюва, но не била ли гората заплашена от слузестите твари? Спорили от сутрин до здрач, продължили да спорят и през нощта. Не били изтощени и на изгрев слънце, сериозността на избора им давала сили да продължат да се пънат да измислят решение. Тогава Дървото се обадило: “Мислих! И измислих! Гората не е застрашена, а това не е вашата война. Тази война е на Големите Раси, те да се обединят и заедно да надвият напастта. Ако не успеят да се съюзят и гущероидите заплашат нашия дом, то тогава ще се биете. Но дотогава – стойте тук и не напускайте царството ми!” Видели смисъл и мъдрост гномите в тези думи и послушали Дървото. Три години останали изолирани в своята гора, чували само откъслечни новини от бойните полета, а с тях идвали отчаяни призиви за помощ. Не откликнали гномите, като към края на третата година на войната новините идвали все по-рядко, както и призивите, отправяни към народа на Чудната гора.
Свършила войната, но изолацията остава и до днес. Защото когато елфите, хората и джуджетата се уморили от пирове, се сетили победителите от войната кой не се отзовал на призивите. Не могли да изкажат недоволството си по друг начин, големите раси започнали да се държат студено към гномския народ. Макар да е отминало оттогава почти половин хилядолетие, отношенията не са се променили – гномите не получават особено уважение, даже в Източния съюз и сред елфите, а самият народ на Чудната гора е останал с впечатлението, че другите раси са прекалено импулсивни, избухливи, сред тях да се живее е опасно, като в крайна сметка всеки гном, напуснал гората си спечелва репутацията на “приключенец” – гномския начин да се каже “луда глава”.
Расови особености
Когато джуджетата, които в последствие щели да оформят новата разумна раса на Магландиум, били напуснати от Бона и те самите напуснали земите на Колоса, следите от адамантий, част от джуджешкото им наследство, които пречели на магията да се проявява свободно, постепенно започнали да избледняват. Същите следи, вградени от Бона по време на войната с елфите, за да се противостои на елфическата магия, отговаряли за прословутата джуджешка устойчивост на магия, но ги обвързвали с неживата природа, така че Дървото не възразило, а засилило този процес, щом гномите се заселили във Великата гора. От друга страна, изгубените следи на адамантий в кръвта на гномите преди били причина и за не по-малко прослловутите джуджешко твърдоглавие, тромавост и алчност за скъпи метали, които също изчезнали някъде там. И макар някои да твърдят, че това не е магическа мутация, а здравословно прочистване на организма, не бива да се пренебрегва и вече споменатото влияние на Великото дърво, което целенасочено ги е променило така, че по-лесно да влизат в хармония с живата природа.
Гномите са изключително ниски на ръст – по-малко от четири крачки на височина, като по телосложение се нареждат някъде между хората и джуджетата – не са толкова едри колкото джуджетата, но и са малко по-едри от средното за расите. Карат детство и пубертет както при хората, но тези два периода имат три пъти по-голяма продължителност, като зрял се счита гном на 60 години и обикновено би се задомил до осемдесетата си годишнина. На младини не са особено атлетични, затова остарявайки те поумняват много повече отколкото губят физическите си способности, да не говорим, че поради начина си на живот, те успяват да запазват форма без да си претоварват организма. Това е основна причина старите с основание да се радват на почит и уважение от младите, макар и да не подценяват приноса на младото поколение.
Като стана дума за старостта и влиянието на начина на живот на гномите върху нея, трябва да се отбележи, че от столетия, а сигурно и от хилядолетие, гномите са по-дълголетни и от джуджетата, като обикновено достигат възраст от около 240 години, а някои доживяват и до трето столетие.
Гномите съчетават в себе си и амбицията на хората и съзидателността на джуджетата. Тъй като са леко непохватни и не особено ловки, те не се славят с материални постижения. Тяхната фурия са познанията и науките. Макар и да можете да срещнете тук-таме някой сръчен гном, те основно сглобяват изобретенията на своите заети с мислене и изработване на планове за нови джунджурии събратя. Гномите също така са изключително напреднали в областта на магията. Във всички тези отношения гномите получават изключителна помощ от страна на Великото Дърво, като те от своя страна дотам са стигнали в своя напредък, че вече на няколко пъти мъниците са споделяли мъдрост с техния закрилник. Въпросът доколко дървото наистина не е било запознато с нещата, които са му били “преподадени” или просо е проявило куртоазия с цел да не обезсърчи гномите е тема на друг разговор, но дори и тези съмнения не могат да смекчат гордостта на гномите от постигнатото.
Територии
Гномите населяват почти изключително Чудната гора. Историята познава няколко случая на гноми решили да живеят при “големите раси”, но те са много редки изключения и въобще не са показателни за расата си, при наличието на такъв авантюристичен дух у тези индивиди. В самата гора, гномите не са съвсем хомогенно разпръснати – местата близо до седемте им села са по-населени от областите близо до края на гората, като селото около Великото дърво е най-населено. Въпреки това, за жителите на гората, присъствието на гномите е осезаемо навсякъде – тъй като около половината от тези същества обичат да са насаме, когато им е необходимо, тази част се намира извън седемте села, като къщичките са разпръснати навсякъде. Така за обитателите на гората е много трудно да се загубят, при все, че специално те могат лесно да намерят пътеките, прокарани от гномите, които свързват една къщичка с друга или с някое от селата. За гостите на Чудната гора нещата са по-особени – ако допреди не са се запознавали с народа на гномите отблизо, то чужденци биха могли да стигнат до самото Велико дърво и дори тогава да не зърнат следи от гномско присъствие. Все пак не един Защитник на гората е намирал по време на тежките зимни виелици съвсем неочаквано подслон на най-неочакваното място – съвсем по средата между границата на гората и центърът й, Великото дърво. Друг е въпросът, че подобен подслон, особено за гигант може да се окаже сравнително неудобен и нисък – но кого го е грижа при наличието на топло огнище, чай и такава компания?...
Животът на Гномите
Независимо дали са в селата или извън тях, гномите водят горе-долу един начин на съществуване. Гномите живеят мирен живот – за разлика от хората, този народ не изпитва нужда при отсъствието на конфликт да си създава такъв. Всеки се занимава с нещо, като ако някой се нуждае от неналичен продукт, нищо не му пречи да помоли съседа си за въпросното. Тук понятието “съсед” е много условно – както бе казано, половината гномско население е разпръснато извън селата, като разстоянието между две близки гномски къщи е около половин ден ходене при добро време и сравнителна неотложност на задачата. Това е направило гномите много търпелива нация, които ценят всеки момент по свой си начин – през пролетта, например, така или иначе ще загубят почти целия ден в ходене до съседа, който ще ми поправи чайника, защо да не поемат по по-дълга, но по-живописна пътека? Дори тези, които живеят в селата не бързат за никъде – може и да стават рано, но когато се срещнат с приятел (да се разбира – друг гном) може да им отиде цял пясъчник в клюкарстване.
Въпреки казаното, не може да се каже, че гномите си пилеят времето – когато говорят с приятел, те много често обсъждат проблеми от тяхната научна дейност и се разменят предложения за преодоляването им – така се е стигнало до някои много интересни открития и изобретения. Даже сутрин, когато гномите “клюкарстват”, както беше написано по-рано, те през това време гледат и да се занимават с нещо от домакинството. Когато избират по-дълги маршрути в “странстванията” си, те често се улисват в мислите си и дорде са стигнали до съседа си, се оказва че са напреднали много в своя изследователски труд.
Управление и развитие
Всяко гномско семейство се състои от двама съпрузи, които имат най-често две деца, рядко се срещат и семейства с по едно или три деца, като по-голямо домочадие е по-скоро плод на грешка или прекалено изявена склонност към радостен живот от страна на гномите-родители.
Около половината гномски семейства живеят в едно от седемте села в Чудната гора, като останалата половина живеят на ден-два път от тях. Всяко село съдържа около петнадесет домакинства, като именно поради тази “многочисленост” изследователите отодавна са се отказали да наричат тези населени места “градове”. Извън всяко село има още горе-долу толкова домакинства, които макар да се считат за малко по-независими от останалите си събратя, все пак се асоциират със околните села до голяма степен.
Всяко село има един “старейшина”, който играе ръководна роля за останалите в населеното място и представлява както тях, така и гномите, които живеят извън селото, но се водят част от него. Ролята на всеки старейшина е да организира съселяните си за постигането на общи цели и да “съди”, което в почти всички случаи се ограничава до разрешаването на кавги. Макар и да не е правило, по незнайна причина се избират главно мъже за този пост, макар и да не са рядкост гномки, заемащи тази отговорна позиция.
Всяко село си има и “мъдрец” или “мъдра”, ако е жена, което по аналогия на старейшината не е задължително, но е много често срещано. Ролята на този гном е да облекчава болките у всеки гном, били те телесни или духовни, съответно лекувайки гнома или давайки му мъдър съвет. Ролята на “мъдрите” е също така да разрешават и проблемите от мистично естество, които обикновените жители на Гората, въпреки своята начетеност не смеят да закачат много-много. Мъдрите имат и обредни функции. За разлика от старейшините, гномите, които заемат описваната длъжност не се избират, а наследяват “занаята” – когато някой мъдрец навърши сто и шестдесет години, той започва да се оглежда за току-родени гноми, от които после той ще обучава до края на живота си. Избраните да бъдат чираци, колкото и да са били странни, стават още по-странни. Те заживяват заедно с учителите си, което винаги е място бая отдалечено от селото. Това понякога е изключително неудобно обстоятелство за събрятята на гномите – представете си как някой носи болното си невръстното дете през време на тежка виелица за да може то да оздравее. За случаи, когато това е все пак осъществимо, мъдрите имат поговорка: “Пътят лекува”. В останалите случаи се оказва, че мъдрите винаги имат начин “уж случайно, така, да потърсят малко захар” и да навестят дома на нуждаещият се.
В началото на всяка пролет всеки от седемте старейшини отива на така наречения “Съвет на старейшините” или просто “Съветът”, където се обсъждат големите проблеми, с които са се сблъскали гномите през изминалата година и как, ако те не са решени, останалите могат да помогнат.
От време на време, без да е регламентирано ясно, мъдрите се събират на Събора на мъдрите, или за по-кратко, Събора. На това събрание мъдрите обсъждат знаците, които им е оставила природата. Случвало се е и мъдрите да се забързат към извъредно свикан събор за да тълкуват случили се феномени, като Огненият език, който проряза Магландското небе през третата година на четеринадесетия Свеж Поток. Интересното в случая е, че въпреки че не се известяват по никой от познатите начини, мъдрите винаги успяват да се съберат по едно и също време, така че да няма подранили и закъснели.
Рядко, когато надвисне голяма трудност пред гномския народ, старейшините и мъдрите се събират заедно на така нареченото Общо събрание. Там мистичните познания си помагат с практическите умения за да се измисли какъвто и да е изход от ситуацията.
Всички гореописани събрания стават около Великото Дърво, което не жали мъдрост и усилия когато помага на своя любим народ.
Когато нещата станат пък много напечени, всички гноми се събират около Дървото. Подобен род събрание се е случило само на два пъти, когато Малкият народ се срещнал за първи път със своя покровител (макар и да има горещи спорове дали тази случка да се включва в бройката) и когато избухнала Войната на Гущероидите, като гномите, естествено, се надяват да няма други поводи за подобно събитие.
Села
Както вече стана на няколко пъти ясно, селата на гномите са седем. Те не се различават много едно от друго – всяко е защитено от малка плетена оградка, която по-скоро има функцията да обяви територията на гномите пред останалите същества, като се наблюдават малки къщички, издълбани в стволовете на самите дървета, като често има и помещения дълбоко в почвата (тази част от “архитектурата” на гномите се смята за наследена от джуджетата), като гномите си и доукрепят къщите с тухли и керемити – така къщите на гномите добиват много интересен вид, като дву-триетажни къщи на хора, в центъра на които е израстнало голямо дърво. Всеки гном има и скромно дворче, където отглежда главно декоративни цветя и подправки. Къщите на гномите извън селата имат горе-долу същия вид.
Механика:
Жизненост: 27
Виталност: 1
Сила: 5 – 14
Ловкост: 6 – 17
Интелект: 7 – 18
Прецизност: 5 – 16
Издържливост: 7 – 11
Константни:
Скорост: 15
Магическа защита: 0
Уникални расови умения:
-Знание и фокус: гномът или започва 0 ниво със 4 умения и познания, които владее на 6 ниво (а не три, както е при другите раси) безплатно, или трите умения и познания, които избира за начални ги владее на 7 ниво (а не на 6 както е при другите раси).
-Устойчиво зрение
-Добри маниери: гномът има бонус +2 към обаянието си.
-Умело промъкване: гномът разполага с бонус от +2 към умението си за промъкване.
-Изключително умело катерене: гномът получава бонус +4 към умението си за катерене.
-Малък ръст
-Вятърничав кураж: гномите са по-малко податливи на страх, съответно получават +4 към ПсУ срещу страх. Но веднъж уплашат ли се, по страх равни нямат, съответно всеки положителен успех при опит гномите да бъдат уплашени се увеличава с 50%.
-Къси крачка: в началото на всеки ход, в който гномът се движи, героят трябва да изхаби допълнително 1 ТД.
-Изключително неумела езда: -4 към Езда.
-Невероятно неумело плуване: -8 към Плуване.
-Непоносимост към алкохол: -2 към УО срещу алкохол.
lowstef: Обединявам всичко в един пост и изтривам глупостите. При първа възможност предлагам Андрас за наказателен бан (жалко че няма да има полза) и Резо и Асен за предупреждение. Амаха!!!
Старах се да поднеса информацията като в книгата. Ако липсва важна информация - искрено съжалявам и ви моля да сигнализирате, за да изправя пропуска. Все още не мога да синтезирам инфо за расата така, както бе сторено за другите раси в началото на книгата, но сторя ли го, ще пусна и "системната" част на "творението" ми. Сега моля да дадете впечатления по "несистемната част". Съжалявам, ако попаднете на грешки; нямах много възможност за редакция. В такива случаи моля отново да сигнализирате.
А сега ви представям потайните, но изключително миролюбиви.../
Гноми
История
Потомци на хората и джуджетата, тази загадъчна хибридна раса води началото си от времето на Войната на Боговете. Малко преди Бона да се оттегли мистериозно от света, един джуджешки клан, чието име не се помни до днес, докато отстъпвал под напора на постоянно прииждащите гоблини изведнъж се озовал на границата между Железните планини и царствата на човеците. Решили джуджетата да си бранят и малкото останала тяхна територия, но ето – случило се немислимото – Бона изоставил своята раса. Така джуджетата от този клан, които се страхували както никога досега и се чувствали гузни за станалото (макар и да си нямали истинска представа защо Бона е постъпил така) доброволно приели изгнанието си от Железните планини. Навлезли те в нови територии, запознали се отблизо с нови раси, като лека полека започнали да се омешват с тях. Новите поколения били все по-миролюбиви и ученолюбиви, заприличвали все повече на хората, като дори ги надминавали в някои отношения: макар и да не могли да получат благословията на боговете, те станали дори по-възприемчиви от хората.
Но какво е един народ, който си няма бог, който да бди над съществата си? Божествата започнали да пращат необезбокоявани от никого бедствия на гномите – което дадено им име от превод от древните езици означава “изоставени” – а и хората започнали да се държат към тях като с роби. Тогава, през деветата година на втория Тъмен Покров, гномите за първи и засега последен път поели на път, път който минавал през реки от кръв и полета с кости. Опълчили се те срещу хората, и макар да не желаели да се бият с тях, отвръщали на непрестанните удари на бившите си господари. Криволичел Пътят на гномите, криволичел, а накрая взел, че ги отвел в една чудна гора. Стигнали до нея, тръгнали да я пресичат. Човешките орди ги настигали и скоро и те щели да навлезнат в гората. Но – о, чудо! – човешките войски били посрещнати от мощна съпротива. Зверове, птици, та дори и дървета отблъсквали създанията, които идвали да убиват и поробват. Гномите видели това и надали силни възгласи на радост. Уплашили се хората, от своя страна и отстъпили. Гномите се почувствали за първи път от столетия в безопасност. Започнали да проучват Гората, когато един от старите мъдреци на клана, някога джуджешки, казал: “Братя и Чеда! Това е Чудната Гора! Чувал съм аз предания за нея, но да я зърна аз не вярвах, че ще доживея! Има в на гората сърцето покровител на всички дървета под небето... Обича мира и знанието. Да вървим към него, там ни е спасението!” Намерили бързо гномите езерото с острова, където е Великото Дърво. То посрещнало своите гости, и им рекъл: “Бедни, същества от Бона изоставени, добре дошли в моята гора. Тук ще сте в безопасност, дълги векове наред. Аз вас ще ви пазя и със знание ще ви дарявам. В замяна искам само едно – да помагате на другите жители на тази гора и да развивате знанието, което ще получите от мен.”
Оттогава гномите населяват Чудната Гора. Изграждали домовете си в корените на дърветата, като понякога ги донадграждали във вътрешността на стволовете и дълбоко в почвите. В резултат на това се случили две изключително интересни неща. Гномите станали още по-ниски, горе-долу се отнасяли към джуджетата така, както елфите се отнасят по ръст към хората. Също така брадата у гномите станала много по-незначителна, точно като при хората. Това била последната стъпка, която разграничила гномите от джуджетата.
Гномите винаги са били необеспокоявани от другите раси, бързо простили и възстановили взаимотношенията си с хората, или поне с тези хора, чиито души не били обладани от омраза и алчност, тези, които не виждали в гномите само облага, а намирали у всеки гном верен приятел. Елфите в началото пък ги възприемали като по-малкия брат на народа от Великата гора, но като по-голям брат скоро имали и повод да им завиждат – гномите добили повече знания в някои области. Двете раси никога не са се мразили, но елфите и до днес отбягват да видят истината в очите и продължават да се държат надменно с гномите. Колкото до джуджетата – те нямат нищо против новата раса, но тя постоянно буди у тях насмешка – “кьосетата”, както жителите на Железните планини наричат гномите, имат всичко, което джудже би вложило в думата “загубеняк”. Чувствата са реципрочни – “косматите топки” имат всичко, което гном би вложил в думата “глупак”. А гигантите – те трябвало да приемат една изключително миниатюрна раса. Не успели съвсем, а и гномите не се бъркали много с тях, затова гигантите почти ги забравили. И до днес гигантите, които са чували за тези същества, ги знаят едва от две-три приказки с тяхно участие.
Всичко било идилично, но дошла нова голяма война – Войната на Гущероидите. Гномите събрали бързо около Дървото, техния нов бог-покровител, цялото си население (което всъщност е бая малко – и по брой и по ръст на индивидите) – за първи и засега последен за сега път в историята на расата. Обсъждали надълго и нашироко ситуацията, не можели да стигнат до решение. За втори път били на прага на война, може би също толкова унищожителна, колкото и първата. Никой не искал да воюва, но не била ли гората заплашена от слузестите твари? Спорили от сутрин до здрач, продължили да спорят и през нощта. Не били изтощени и на изгрев слънце, сериозността на избора им давала сили да продължат да се пънат да измислят решение. Тогава Дървото се обадило: “Мислих! И измислих! Гората не е застрашена, а това не е вашата война. Тази война е на Големите Раси, те да се обединят и заедно да надвият напастта. Ако не успеят да се съюзят и гущероидите заплашат нашия дом, то тогава ще се биете. Но дотогава – стойте тук и не напускайте царството ми!” Видели смисъл и мъдрост гномите в тези думи и послушали Дървото. Три години останали изолирани в своята гора, чували само откъслечни новини от бойните полета, а с тях идвали отчаяни призиви за помощ. Не откликнали гномите, като към края на третата година на войната новините идвали все по-рядко, както и призивите, отправяни към народа на Чудната гора.
Свършила войната, но изолацията остава и до днес. Защото когато елфите, хората и джуджетата се уморили от пирове, се сетили победителите от войната кой не се отзовал на призивите. Не могли да изкажат недоволството си по друг начин, големите раси започнали да се държат студено към гномския народ. Макар да е отминало оттогава почти половин хилядолетие, отношенията не са се променили – гномите не получават особено уважение, даже в Източния съюз и сред елфите, а самият народ на Чудната гора е останал с впечатлението, че другите раси са прекалено импулсивни, избухливи, сред тях да се живее е опасно, като в крайна сметка всеки гном, напуснал гората си спечелва репутацията на “приключенец” – гномския начин да се каже “луда глава”.
Расови особености
Когато джуджетата, които в последствие щели да оформят новата разумна раса на Магландиум, били напуснати от Бона и те самите напуснали земите на Колоса, следите от адамантий, част от джуджешкото им наследство, които пречели на магията да се проявява свободно, постепенно започнали да избледняват. Същите следи, вградени от Бона по време на войната с елфите, за да се противостои на елфическата магия, отговаряли за прословутата джуджешка устойчивост на магия, но ги обвързвали с неживата природа, така че Дървото не възразило, а засилило този процес, щом гномите се заселили във Великата гора. От друга страна, изгубените следи на адамантий в кръвта на гномите преди били причина и за не по-малко прослловутите джуджешко твърдоглавие, тромавост и алчност за скъпи метали, които също изчезнали някъде там. И макар някои да твърдят, че това не е магическа мутация, а здравословно прочистване на организма, не бива да се пренебрегва и вече споменатото влияние на Великото дърво, което целенасочено ги е променило така, че по-лесно да влизат в хармония с живата природа.
Гномите са изключително ниски на ръст – по-малко от четири крачки на височина, като по телосложение се нареждат някъде между хората и джуджетата – не са толкова едри колкото джуджетата, но и са малко по-едри от средното за расите. Карат детство и пубертет както при хората, но тези два периода имат три пъти по-голяма продължителност, като зрял се счита гном на 60 години и обикновено би се задомил до осемдесетата си годишнина. На младини не са особено атлетични, затова остарявайки те поумняват много повече отколкото губят физическите си способности, да не говорим, че поради начина си на живот, те успяват да запазват форма без да си претоварват организма. Това е основна причина старите с основание да се радват на почит и уважение от младите, макар и да не подценяват приноса на младото поколение.
Като стана дума за старостта и влиянието на начина на живот на гномите върху нея, трябва да се отбележи, че от столетия, а сигурно и от хилядолетие, гномите са по-дълголетни и от джуджетата, като обикновено достигат възраст от около 240 години, а някои доживяват и до трето столетие.
Гномите съчетават в себе си и амбицията на хората и съзидателността на джуджетата. Тъй като са леко непохватни и не особено ловки, те не се славят с материални постижения. Тяхната фурия са познанията и науките. Макар и да можете да срещнете тук-таме някой сръчен гном, те основно сглобяват изобретенията на своите заети с мислене и изработване на планове за нови джунджурии събратя. Гномите също така са изключително напреднали в областта на магията. Във всички тези отношения гномите получават изключителна помощ от страна на Великото Дърво, като те от своя страна дотам са стигнали в своя напредък, че вече на няколко пъти мъниците са споделяли мъдрост с техния закрилник. Въпросът доколко дървото наистина не е било запознато с нещата, които са му били “преподадени” или просо е проявило куртоазия с цел да не обезсърчи гномите е тема на друг разговор, но дори и тези съмнения не могат да смекчат гордостта на гномите от постигнатото.
Територии
Гномите населяват почти изключително Чудната гора. Историята познава няколко случая на гноми решили да живеят при “големите раси”, но те са много редки изключения и въобще не са показателни за расата си, при наличието на такъв авантюристичен дух у тези индивиди. В самата гора, гномите не са съвсем хомогенно разпръснати – местата близо до седемте им села са по-населени от областите близо до края на гората, като селото около Великото дърво е най-населено. Въпреки това, за жителите на гората, присъствието на гномите е осезаемо навсякъде – тъй като около половината от тези същества обичат да са насаме, когато им е необходимо, тази част се намира извън седемте села, като къщичките са разпръснати навсякъде. Така за обитателите на гората е много трудно да се загубят, при все, че специално те могат лесно да намерят пътеките, прокарани от гномите, които свързват една къщичка с друга или с някое от селата. За гостите на Чудната гора нещата са по-особени – ако допреди не са се запознавали с народа на гномите отблизо, то чужденци биха могли да стигнат до самото Велико дърво и дори тогава да не зърнат следи от гномско присъствие. Все пак не един Защитник на гората е намирал по време на тежките зимни виелици съвсем неочаквано подслон на най-неочакваното място – съвсем по средата между границата на гората и центърът й, Великото дърво. Друг е въпросът, че подобен подслон, особено за гигант може да се окаже сравнително неудобен и нисък – но кого го е грижа при наличието на топло огнище, чай и такава компания?...
Животът на Гномите
Независимо дали са в селата или извън тях, гномите водят горе-долу един начин на съществуване. Гномите живеят мирен живот – за разлика от хората, този народ не изпитва нужда при отсъствието на конфликт да си създава такъв. Всеки се занимава с нещо, като ако някой се нуждае от неналичен продукт, нищо не му пречи да помоли съседа си за въпросното. Тук понятието “съсед” е много условно – както бе казано, половината гномско население е разпръснато извън селата, като разстоянието между две близки гномски къщи е около половин ден ходене при добро време и сравнителна неотложност на задачата. Това е направило гномите много търпелива нация, които ценят всеки момент по свой си начин – през пролетта, например, така или иначе ще загубят почти целия ден в ходене до съседа, който ще ми поправи чайника, защо да не поемат по по-дълга, но по-живописна пътека? Дори тези, които живеят в селата не бързат за никъде – може и да стават рано, но когато се срещнат с приятел (да се разбира – друг гном) може да им отиде цял пясъчник в клюкарстване.
Въпреки казаното, не може да се каже, че гномите си пилеят времето – когато говорят с приятел, те много често обсъждат проблеми от тяхната научна дейност и се разменят предложения за преодоляването им – така се е стигнало до някои много интересни открития и изобретения. Даже сутрин, когато гномите “клюкарстват”, както беше написано по-рано, те през това време гледат и да се занимават с нещо от домакинството. Когато избират по-дълги маршрути в “странстванията” си, те често се улисват в мислите си и дорде са стигнали до съседа си, се оказва че са напреднали много в своя изследователски труд.
Управление и развитие
Всяко гномско семейство се състои от двама съпрузи, които имат най-често две деца, рядко се срещат и семейства с по едно или три деца, като по-голямо домочадие е по-скоро плод на грешка или прекалено изявена склонност към радостен живот от страна на гномите-родители.
Около половината гномски семейства живеят в едно от седемте села в Чудната гора, като останалата половина живеят на ден-два път от тях. Всяко село съдържа около петнадесет домакинства, като именно поради тази “многочисленост” изследователите отодавна са се отказали да наричат тези населени места “градове”. Извън всяко село има още горе-долу толкова домакинства, които макар да се считат за малко по-независими от останалите си събратя, все пак се асоциират със околните села до голяма степен.
Всяко село има един “старейшина”, който играе ръководна роля за останалите в населеното място и представлява както тях, така и гномите, които живеят извън селото, но се водят част от него. Ролята на всеки старейшина е да организира съселяните си за постигането на общи цели и да “съди”, което в почти всички случаи се ограничава до разрешаването на кавги. Макар и да не е правило, по незнайна причина се избират главно мъже за този пост, макар и да не са рядкост гномки, заемащи тази отговорна позиция.
Всяко село си има и “мъдрец” или “мъдра”, ако е жена, което по аналогия на старейшината не е задължително, но е много често срещано. Ролята на този гном е да облекчава болките у всеки гном, били те телесни или духовни, съответно лекувайки гнома или давайки му мъдър съвет. Ролята на “мъдрите” е също така да разрешават и проблемите от мистично естество, които обикновените жители на Гората, въпреки своята начетеност не смеят да закачат много-много. Мъдрите имат и обредни функции. За разлика от старейшините, гномите, които заемат описваната длъжност не се избират, а наследяват “занаята” – когато някой мъдрец навърши сто и шестдесет години, той започва да се оглежда за току-родени гноми, от които после той ще обучава до края на живота си. Избраните да бъдат чираци, колкото и да са били странни, стават още по-странни. Те заживяват заедно с учителите си, което винаги е място бая отдалечено от селото. Това понякога е изключително неудобно обстоятелство за събрятята на гномите – представете си как някой носи болното си невръстното дете през време на тежка виелица за да може то да оздравее. За случаи, когато това е все пак осъществимо, мъдрите имат поговорка: “Пътят лекува”. В останалите случаи се оказва, че мъдрите винаги имат начин “уж случайно, така, да потърсят малко захар” и да навестят дома на нуждаещият се.
В началото на всяка пролет всеки от седемте старейшини отива на така наречения “Съвет на старейшините” или просто “Съветът”, където се обсъждат големите проблеми, с които са се сблъскали гномите през изминалата година и как, ако те не са решени, останалите могат да помогнат.
От време на време, без да е регламентирано ясно, мъдрите се събират на Събора на мъдрите, или за по-кратко, Събора. На това събрание мъдрите обсъждат знаците, които им е оставила природата. Случвало се е и мъдрите да се забързат към извъредно свикан събор за да тълкуват случили се феномени, като Огненият език, който проряза Магландското небе през третата година на четеринадесетия Свеж Поток. Интересното в случая е, че въпреки че не се известяват по никой от познатите начини, мъдрите винаги успяват да се съберат по едно и също време, така че да няма подранили и закъснели.
Рядко, когато надвисне голяма трудност пред гномския народ, старейшините и мъдрите се събират заедно на така нареченото Общо събрание. Там мистичните познания си помагат с практическите умения за да се измисли какъвто и да е изход от ситуацията.
Всички гореописани събрания стават около Великото Дърво, което не жали мъдрост и усилия когато помага на своя любим народ.
Когато нещата станат пък много напечени, всички гноми се събират около Дървото. Подобен род събрание се е случило само на два пъти, когато Малкият народ се срещнал за първи път със своя покровител (макар и да има горещи спорове дали тази случка да се включва в бройката) и когато избухнала Войната на Гущероидите, като гномите, естествено, се надяват да няма други поводи за подобно събитие.
Села
Както вече стана на няколко пъти ясно, селата на гномите са седем. Те не се различават много едно от друго – всяко е защитено от малка плетена оградка, която по-скоро има функцията да обяви територията на гномите пред останалите същества, като се наблюдават малки къщички, издълбани в стволовете на самите дървета, като често има и помещения дълбоко в почвата (тази част от “архитектурата” на гномите се смята за наследена от джуджетата), като гномите си и доукрепят къщите с тухли и керемити – така къщите на гномите добиват много интересен вид, като дву-триетажни къщи на хора, в центъра на които е израстнало голямо дърво. Всеки гном има и скромно дворче, където отглежда главно декоративни цветя и подправки. Къщите на гномите извън селата имат горе-долу същия вид.
Механика:
Жизненост: 27
Виталност: 1
Сила: 5 – 14
Ловкост: 6 – 17
Интелект: 7 – 18
Прецизност: 5 – 16
Издържливост: 7 – 11
Константни:
Скорост: 15
Магическа защита: 0
Уникални расови умения:
-Знание и фокус: гномът или започва 0 ниво със 4 умения и познания, които владее на 6 ниво (а не три, както е при другите раси) безплатно, или трите умения и познания, които избира за начални ги владее на 7 ниво (а не на 6 както е при другите раси).
-Устойчиво зрение
-Добри маниери: гномът има бонус +2 към обаянието си.
-Умело промъкване: гномът разполага с бонус от +2 към умението си за промъкване.
-Изключително умело катерене: гномът получава бонус +4 към умението си за катерене.
-Малък ръст
-Вятърничав кураж: гномите са по-малко податливи на страх, съответно получават +4 към ПсУ срещу страх. Но веднъж уплашат ли се, по страх равни нямат, съответно всеки положителен успех при опит гномите да бъдат уплашени се увеличава с 50%.
-Къси крачка: в началото на всеки ход, в който гномът се движи, героят трябва да изхаби допълнително 1 ТД.
-Изключително неумела езда: -4 към Езда.
-Невероятно неумело плуване: -8 към Плуване.
-Непоносимост към алкохол: -2 към УО срещу алкохол.
lowstef: Обединявам всичко в един пост и изтривам глупостите. При първа възможност предлагам Андрас за наказателен бан (жалко че няма да има полза) и Резо и Асен за предупреждение. Амаха!!!