Мнение
от cherno_slance » пон яну 21, 2008 3:38 pm
Мисля, че най-лесно е инструментите от рода на сърпа, вилата, куката, сатъра за месо и прочие, да се приравняват на вече описани системно оръжия, но с някакви наказания към щетата, разнообразието от СА или броя ТД. Изключения могат да се правят за вещи като тон-фа (мотовилката на воденичарския камък) и нун ча го (цеп за лющене на ориз), които без съществена промяна на формата и теглото могат да изпълняват съвсем различни функции в ръцете на селянин и войн.
И все пак разликата става видна, когато сравниш дървена цеп с връв и бойната й посестрима, която има верига за прикрепване на двете удължени (и метални) части. Вторият вариант директно оставя вдлъбнати върху по-леките брони, а халкическите въобще не ги признава.
П.П. Както и да го гледате, саахито е кинжал, който има намалена пробивна щета (защото е ужасно тънък), но позволява добавянето на тъпа щета заради юмрука или основата на дланта. По същественото е, че има едно наистина уникално качество - при правилна употреба жертвата дори не разбира - поне не навреме - че е атакувана.
Правилото важи с пълна сила, когато острието минава покрай вътрешната страна на китката и има достатъчно просто задвижващо устройство, снабдено с достатъчно силна пружина. В този случай спусъкът може да се задейства при дръпване на китката назад и нагоре, комбинирано със свиване на точно определен пръст. Сложността на спусъка иска прецизно настройване, но е независима от самия пружинен механизъм, който наистина може да е много прост и силен.
И да - макар и тънко, острието може да е направено така, че да не може да се вади без допълнителни поражения.
Напълно възможно е и острието на саахито да излита. Всъщност, исторически погледнато, наистина е имало такова оръжие, само че това е била основната му функция. Да действа като малък пружинен арбалет с отровна стреличка, скрит в широките ръкави на китайските средновековни дрехи.
Едит: Ха, сега се сетих за едно наистина отвратително китайско оръжие, което представлява ръкохватка с еднометрова пръчка, завъшваща с единична или двойна кука, чийто извити назад шип/ове са дълги към 13-14 сантимерта. Ръкохватката има и гард, който представлява две напречни на остта на оръжието пръчици, които подръжат лунообразна пластина с рогчетата й навън. Цялото нещо е от метал и спокойно блокира по-леки сечащи остриета, като същевременно служи чудесно за приклещването на по-тежки оръжия. И да - експерти обясняват, че може да не е ултимативно средство срещу добре опаконан в доспехи опонент, но е абсолютен ужас за слабо бронирани противници. Не че убива по-бързо от меча или сабята, но жестоко прецаква фехтовалните приьоми на противника, може да захваща за дърпане от разстояние, а от външната страна гарда е заточен като оръжие и прочие. Да не говоря, че в двата края на основната ос на оръжието ( върха и дръжката) също може да има прободни остриета.
Та това китайско оръжие е пример за целенасочено, военно осмисляне на идеята, заложена в цивилната кука. Друг пример за военно осмисляне на идеята на куката е е малката, три/четиришипеста котвичка (под килограм или дори под 400/300 грама), закрепена към дълка, тънка верижка или дебело въже. Това нещо е ужасно коварно оръжие, защото захваща от разстояние, поразява много успешно небронирани противници, а от близо може да се метне по ръцете на атакуващия и да му ги овърже (което вече си е въпрос на това кой е по-умел войн, но все пак съм виждал гравюри, показващи прецакани по този начин самураи).
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
демек - обикновените не винаги могат да си го позволят 
.