Битката с Ахра-Ман (фенфикшън)

[kartacha]

Тази тема я създадох специално, за да разкажа на хората от форума какво се случи с героите ми в последния им поход срешу злото и по-конкретно Нечистивия.

[Sharky_Dog]

Нещо разказа ми се губи обаче ?

[hameleona]

не само...
смисъл от анкетата няма.

[kartacha]

Битката с Ахра-Ман
От името на Версаго

Казвам се Версаго и съм гигант. Воин съм по душа и призвание. Преди 14 години се запознах с двама странни типа на име Александър и Велмира. Те се бяха запътили в търсене на едно съкровище. Сторих им се полезен и решиха да ме вземат с тях. По пътя срещнахме джуджето Ратибор и човека Ейнар. Взехме ги с нас като единствените достойни кандидати. След 4 години търсене разбрахме, че сме изпуснали съкровището. Било е завзето от Соба. Той се бил възродил наскоро и решил да превземе човешкото кралство. А най-добрият начин да подчиниш човек е със силата на златото. За щастие ние разбрахме за плановете му и се втурнахме да го спираме. Когато тръгнахме към Средния съюз се запознахме с един старец на име Тарнум. Той казваше, че е велик магьосник и въпреки че не бяхме сигурни, го взехме със себе си. Няколко години минаха в преследване на Соба. Този ппът беше по могъщ от всякога. Една вечер в таверната "Дивия глиган" Тарнум се напи и започна да разправя небивалици, че бил безсмъртен и тем подобни. Сложихме го да си легне, но в същия момент Соба нападна. Орди скелети взеха да влизат в таверната. От едно подредено и красиво място тя заприлича на бардак. Много време се бихме със скелетите, но все пак ги победихме. Накрая Соба влезе с гръм и трясък. Помете едната стена с магия и се изсмя гръмко. Няма да забравя този момент в живота си. Погледна ме с презрение и ми хвърли кълбо от енергия. Едва оцеялях. Тогава Александър изпрати една огнена топка, която тотално доунищожи таверната. Ние бързо избягахме навън. Само един човек липсваше - Ейнар. Той се беше върнал да вземе Тарнум. Скоро го видяхме да скача от горния етаж. Бяха живи и здрави. Но Тарнум не изглеждаше пиян. Дори беше сякаш се подмладил. Той изпрати една магия, непозната за мен към Соба. За мое учудване и Александър повтори действието на Тарнум. Сега ми стана ясно - Тарнум беше дал знанията си на Александър. Така с отчасти наша намеса и соновен принос на Тарнум ние почти победихме Соба. И тогава се случи нещо странно. Ахра-ман в човешкият си облик се телепортира до нас и изненадващо взе силите на слугата си Соба. Уби Тарнум с една магия, а на нас каза, че ще се срещнем по-късно. И после изчезна отново. Тогава всички се струпахме около Тарнум, а той измърмори само: "Горд съм с вас, деца. И помнете едно, когато убиете Ахре-ман ще разберете истината за мен." Да убием Ахра-ман ли? Тази идея ми се виждаше налудничава. Но след битката със Соба се чувствахме по-опитни. И все пак при вида на Ахра-ман, който уби могъщия Тарнум с един удар...
И все пак години по-късно, след настървеното преследване на Ахра-мановите дракони, ние все още бяхме живи. Пълзяхме из подземията водещи до тронната зала на Ахра-ман. По-точно, водещи няколко стаи преди нея. По принцип тези помещения бяха ужасно тясни и ако не беше магията за безплътност на Александър, с помощта на която се движехме като призраци из подземията, едва ли Ейнар щеше да успее да донесе 4-метровите си мечове. Или пък Ратибор почти 1 тон тежащия си чук. Аз бях решил да се бия с голи ръце. Така се чувствах най-сигурен.
Спряхме се за малко. Поогледахме обстановката навън. Беше пълно с орки. Срещали бяхме някои от техния вид и преди. Те бяха около 2.5 метра високи и дори по набити от гигант. Сиво-зелени с бивни дълги почти 10 сантиметра. От тях в залата имаше хиляди. Наредени като в строй, очакващи нещо. И ние знаехме какво очакват. Затова не смятахме да ги караме дълго да чакат. Излезнахме през дупката колкото можем по бързо и нападахме. Ейнар влезе в мелето първи. С огромен скок той влезе в тълпата и се завъртя като торнадо. Мечовете му сечаха стотици орки сякаш не са срещнали съпротивление. Доиде ред и на Велмира. Тя се бе научила по време на приключението ни да изстрелва множество стрели на веднъж. Бяха и подръка в магическия колчан, побиращ 50 000 стрели. Взе един сноп и ги сложи върху лъка. Пусна ги бързо без да се цели нагоре. Те изпадаха върху орките. Някои измряха от стрелите, а другите се спъваха в умрелите и бяха прегазвани от събратята си. Ратибор замахна с ограмния си чук. Сломи много орки на един удар. Когато вдигна гигансткото оръжие земята беше нацепена. Александър, който от своя страна до сега се беше концентрирал, направи магия. Могъща енергия се изсипа под формата на Звезден дъжд. Ние бяхме незасегнати за разлика от орките. Александър наистина си знаеше работата. А моя скромна милост разхвърлях орките наляво надясно, чувствайки се безполезен на фона на тези епични персонажи.
Накрая след като очистихме орките продължихме и влзяохме в стаичка, която беше около 15 метра висока и все пак малка на фона на онази, в която се бяхме били. Там видяхме 5 тайни знака. Сигурно бяха древните руни, за които се разправяше в легендите. Александър ни обясни значението им и ние застанахме всеки върху тази, която отговаряше на него. Аз избрах Алгиз - руната на Силата, Ейнар - Сурат - руната на Ловкостта, Велмира - Дай - руната на Прецизносста, Ратибор - Гатор - руната на Издръжливостта, а Александър - Дако - руната на Интелекта. Изведнъж земята се разклати и започнаха да падат парчета от тавана. Късовете бяха по-големи от нас и един, които падна върху мен ми насини рамото. Изведнъж между петте руни се отвори портал и Александър ни прикани да влизаме.
Озовахме се на напълно непознато място. Някъде извън човешките земи, някъде отвъд Акеана, някъде извън Магландиум. Нямаше природа - всичко беше една огромна скална повърхност, по която се срещаха езера от лава. Определено това беше торнната зала на Ахра-ман. Въпреки че изглеждаше зловещо, аз продължих напред без дори да трепна за миг. Бях решен да убия Ахре-ман и да отмъстя за Тарнум. И след това го видях. Седеше на един ГИГАНТСКИ трон, направен изцяло от човешки кости. Този трон имаше около стотина метра височина. Ахра-ман ни забеляза отдалече, изсмя се и стана от трона. Почна да прави някаква магия и ние се прииготвихме за неизбежното. Обаче забелязах, че вместо да стане още по-голям и страшен той стана малко по-висок от мен.
-Така поне ще е по-интересно, когато ви убивам!!! - каза той.
Аз стиснах юмруци и се затичах към наглия надменник. Той обаче с едно махване ме изхвърли десетина метра назад. По физическата му сила личеше, че е бог. Беше почти безсмъртен. Велмира обаче се възползва от разсейването и изстреля една стрела към бога. Тя се заби право в мястото, където трябва да е сърцето му. Ахра-ман само изсумтя и счупи върха на стрелата. После се обърна и скочи върху мене. Изкара ми дъха. Изпаднах в безсъзнание....
Присъни ми се Тарнум. Казваше ми, че имам силата да убия Ахра-ман. Каза само, че ми трябва само да ида до трона на бога и да отчупя едно паче от слонова кост под формата на огромен меч на върха на трона и с него да убия Нечистивия.
Не зная колко време беше минало, но след като се събудих видях, че Ахра-ман е поослабен, а приятелите ми направо изтощени. Ейнар беше пребит,а Ратибор - почти мъртъв. Велмира пускаше стрели, но все по бавно и по бавно. Накрая тя пусна и последната си стрела, но каква стрела. Заби се и премина през гръдния кош на Нечистивия. След това елфката се строполи на земята. Александър без да се бави направи куб от лава около нея. След това стовари едно огнено кълбо върху бога. Ахра-ман изви и прати от своя страна кълбо от енергия към мага и го стовари на земята. Веднага се изправих тихо и се затичах със всички сили. Бях изучил уменията на Бързия Джо и сега бях многократно по-бърз от него. Стигнах за няма и пет секунди до трона. Истинското испитание обаче сега предстоеше. Почнах да се изкачвам. Чух обаче изкрещяване. Беше гласа на Ратибор. Той беше ударил с чука си главата на Ахра-ман, но вместо нея се счупи оръжието. Разбира се бога не остана без наранявания. Продължих да се катеря с всички сили. Чух бойния вик на джуджето ковач и знаех какво означава това. То беше отприщило предсмъртния си гняв върху Ахра-ман. Богът изкрещя от болка, когато джуджето го удари с останалия само прът чук. Стигнах до мястото предназначено за сядане и се обърнах. Видях как бога сплесква главата на джуджето с юмрук. Затичах се с всички сили напред и почнах да се катеря по облегалката. По средата отново се чу крясъкът на бога. Извърнах се и що да видя. Ахра-ман ме беше забелязал. Беше си създал магически крила и тъкмо се готвеше да отлети, кокато Ейнар хвърли единия си меч по него. Острието се забоде точно в кръста на бога. Остритето го повлече и се заби в земята. Ахра-ман направи една магия за телепортация и вече беше далеч от меча и Ейнар. Осъзнавах, че нямам много време и се забързах още повече. Накрая стигнах до върха и от там видях покъртителна гледка - Ахра-ман беше с отсякан крак, най- вероятно от другия меч на Ейнар захвърлен по него. Богът направи магията за вятър. При неговите способности вятърът беше толкова силен, че направо отвя кожата, мускулите и месото на Ейнар от костите му. Аз без да се колебая извадих меча и приканих бога да дойде. Толкова наранен беше, че имах увереност, че мога да го убия. Ахра-ман полетя без колебание към мен. Когато стигна в подножието на облегалката на трона, аз скочих с острието напред. Паднах страшно бързно и чак тогава Нечистивия разбра каква грешка е допуснал. Острието прободе главата му и я разцепи като зряла диня. Богът беше мъртъв. Веднага слязох долу при старите си приятели. Нито един от тях не дишаше и не показваше признаци на живот.
Постоях около минута съкрушен без дори да мърдам. Тогава стана нещо странно - тялото на Ахра-ман избухна и унищожи трона. От експлозията излязоха всички души, които Нечистивия бе погълнал, включително и тази на Соба. Той беше на свобода. Но с него излезе и душата на моя приятел Тарнум.
-Казах ти, че ще разбереш истината за мен, когато убиеш Нечистивия. Е, ето ти я: Аз се казвам Тарнум. Роден съм преди 346 години. Бях прокълнат от Кали вечно да страдам без да може душата ми да намери покой. Така аз помагах на различните раси и личности да се издигнат. Така помогнах и на вас.
-Остани с мен още, моля те, Тарнум!!!
-Не мога. Има и други, които се нуждаят от мен. Наслука Версаго.
Така той изчена и на негово място се появи портал. Влязох в него и веднага разпознах земите на хората.
Сега се скитам без приятели, без познати из този свят, почти като Тарнум. Бях убиецът на Ахра-ман, но никой не го знаеше. А и аз предпочитах така да си и остане. Това беше моето бреме - да нося спомена в душата и сърцето си.
Край

[kartacha]

Еее много бързате. Аз се забавих докато го напиша.

[BatGojko]

А!? А! Кой сега ще ми говори за Екзалтед, а!?
Най-ми хареса момента с падащите късове камък дето са по-големи от героите и дето като паднат отгоре ти само ти насиняват рамото

ПП: Махнах анкетата, тъй като наистина е ненужна. Историята си е ваша и дали някой й вярва или не, няма никакво значение, а също така и не носи никаква информация за останалите потребители на форума.
ППП: Сериозно се замислям да махна и анкетата от другата тема, за таверната, тъй като и тя не носи някакви особени ползи за потребителите. Така и така дискусията там си казва до къде могат да се "разчекват" правилата при желание.

[Sharky_Dog]

"Късовете бяха по-големи от нас и един, които падна върху мен ми насини рамото. "
Луда работа
Въпреки, че мислех, че няма да ми е интересно, го прочетох цялото и съм доволен. Браво на вас.
(Няма да е зле да си отделиш параграфи, че много често си губех реда.)

[Vilorp]

Бау, епичен разказ!

[Ain alkar]

Ем хубао аз за Екзалтет нема говоря ама това тук е откачено. Можеш да постигнеш също толкова интересна битка на ниско ниво (стига да имаш равностоен протиник). Но някои неща наистина не стават на ниско ниво (примерно да мяташ двадесет, двадесет и пет огнени топки по противника).

[kartacha]

Не само това. Кой герой от ниско ниво би успял да хвърли меч от около 400-500 килограма по съперник на 25-30 метра? А по-интересна битка на по-малко ниво за мен не може а стане. Абсурд. Ние я играхме битката окло 3 часа. Мене от втория удар ме вкара в безсъзнание, ама след това се събудих и му го нацепих на Ахра-ман. Ама другите герои измряха. За огромна жалост! Сега ще почваме нова кампания с нови герои. Обаче ще почнем примерно 50 години след тази случка.

[hameleona]

готов съм да ти направя свръх-епична битка с герои 10 до 16 ниво. И не само че ще стане, ами направо ще се побъркаш. даже на 6-7-8 нива стават хубави епични битки. Баси, при добре развити герои стават и на 4 ниво.

[Ain alkar]

Кажи му, Хам! Епични битки стават много лесно (стига играчите да са опитни, а и разказвача)

[kartacha]

Не говорим само за епичност. Става въпрос и за масовост. Къде герой 4то ниво ще може да прави и на половина яки неща като моя Версаго?

[Sharky_Dog]

E така де, ама къде във разумната епиката си виждал с 1 удар по 300 да падат...
И не, не говорим за съседчето Гошко, което смазало мравешкото кралство с едни ритник и избило 200 мравки. Все пак във А16, а и където и другаде, баланса го има до 10 ниво, 12, 20... ама на 235 ниво, признай и ти, не играхте ли почти без система, а само на думи ?

[Асен]

Не само това. Кой герой от ниско ниво би успял да хвърли меч от около 400-500 килограма по съперник на 25-30 метра?

А по-интересна битка на по-малко ниво за мен не може а стане. Абсурд. Ние я играхме битката окло 3 часа.

А за какво му е, като може да постигне същия резултат-победа-с далеч по-прости средства:)?

Кажи ми какво прави една битка "интересна" за теб и, ако не е демонстрацията на тежкоатлетически умения или кълцането на безсмислено число врагове като в горния пример-вероятно вече сме играли интересни битки на средно ниво (пояснявам, това значи ниво под 10-о:)) и можем да го направим пак:).

[kartacha]

За мен интересна е тази битка, която се печели трудно. А тази с Ахра-ман беше такава.

[BatGojko]

Е, значи битка на по-ниските нива би следвало да ти е по-интересна. Всъщност трудността д аспечелиш битката е в това, какво е съотношението между противниците, а не какво ниво са героите. Дали ще се сбият двама геори от 100 ниво или двама от 10, е почти едно и също, даже бих казал, че тези от 10 са по-интересни, тъй като ще имат по-висок процнт различност в развитието си от тези на 100.

[hameleona]

между другото никой не може да си направи Арагорн, Гимли или Леголас в Аксиом - само за бягането след орките, които отвлякоха Мери и Пипин им трябва около 125то ниво, всичко на издръжливост да е вдигано
Може би трябва да пообмислим промяна в бягането по глобалната карта

[Vilorp]

между другото никой не може да си направи Арагорн, Гимли или Леголас в Аксиом - само за бягането след орките, които отвлякоха Мери и Пипин им трябва около 125то ниво, всичко на издръжливост да е вдигано
Може би трябва да пообмислим промяна в бягането по глобалната карта

Човека има 80 точки дествие бе хам! То взанчи че без да се напряги минава 80 метла за 10 сукинди. Ами премини в режим на принт ще станат 200 ако приемем че издържливостта му е само 20. При такива точки ще настигнат орките на втория хълм и ще ги избият преди онея да кажат: „Ама ние само се шегувахме!“
(;
Пак да похваля картача за хубавата битка, дори има наченки на добро литературно описание. Мен лично ме радва.

[Miro]

Да, впечатление прави, че историята за кампанията започва особено неприятна за четене с малки гадни изреченийца, а до края метаморфира в нещо всъщност приятно и интересно наиситна. С малко повече писане и ще задържите форма

А това за тичането. Прави ми впечатление, че някои от героите на Ериксън също тичат три дни примерно.

[hameleona]

Джордановите също

Виж писаното за предвижване по глобалната карта.

[kartacha]

между другото никой не може да си направи Арагорн, Гимли или Леголас в Аксиом - само за бягането след орките, които отвлякоха Мери и Пипин им трябва около 125то ниво, всичко на издръжливост да е вдигано
Може би трябва да пообмислим промяна в бягането по глобалната карта

Не знам защо трябва да се промени бягането по глобалната карта. То е идеално направено. Почти всичко е ужасно реалистично. Затоова с компанията избрахме приключение с меч и магия. Моят личен съвет е да не променяте този елемент от правилата.

[kartacha]

Да, впечатление прави, че историята за кампанията започва особено неприятна за четене с малки гадни изреченийца, а до края метаморфира в нещо всъщност приятно и интересно наиситна. С малко повече писане и ще задържите форма

А това за тичането. Прави ми впечатление, че някои от героите на Ериксън също тичат три дни примерно.

Да те светна, че историята е за битката с Ахра-ман. Нарочно съм обобщил приключенията преди това.

[Miro]

Мерси за светването, вече се чувствам целият светещ

[cherno_slance]

Наистина голяма мъка ще да е било вдигането на толкова много нива, а пък разказвачът трябва направо да се е поболял от сметките по Ахра-Ман. За това предлагам въвеждането в Аксиом на специални "геройски нива", при които героят получава ИНх10 000 точки експириънс, СиХ10 000 т. живот, плюс вдигането на всеки отделен първичен показател с толкова пункта, колкото е новото ниво на героите.

Така де - ама ха - имате богове да трепете, вселени да спасявате, тук там някое ято зли магически дракони да заличите от лицето на света - пък времето ви отива в глупави сметки.

П.П Има едно комбо - героят си прави двоен удар удар на себе си, подсилен с тройно или нищо. После си прави и ефективност, подсилена с тройно или нищо. После си прави Магическа Сила, подсилена с тройно или нищо. Така се заобикаля забраната тройно или нищо да се стаква със самата себе си, а резултатът е ефекта на Магическа Сила х 3, допълнително умножен по 2х3х1,5х3 = ефект от МСх81. Помня, че маг на 20-25 ниво качваше силата толкова сериозно, че правеше към 5 000 БЩ. Единственото условие беше, да си намери трикилограмов магически кристал, в който силен маг от школата на Хаоса е вложил ТиН...
.... Та викам, ако някой път не ви достигне достатъчно мощност, да използвате това комбо, за да пребиете някой упорит бос, който не ще да мре след края на първия рунд!!!!!!

Тъй де - Бос, Бос, ама това си е цял рунд (по 80, 100 ТД на герой от партито, не е шега работа)!

[kartacha]

Наистина голяма мъка ще да е било вдигането на толкова много нива, а пък разказвачът трябва направо да се е поболял от сметките по Ахра-Ман. За това предлагам въвеждането в Аксиом на специални "геройски нива", при които героят получава ИНх10 000 точки експириънс, СиХ10 000 т. живот, плюс вдигането на всеки отделен първичен показател с толкова пункта, колкото е новото ниво на героите.

Така де - ама ха - имате богове да трепете, вселени да спасявате, тук там някое ято зли магически дракони да заличите от лицето на света - пък времето ви отива в глупави сметки.

П.П Има едно комбо - героят си прави двоен удар удар на себе си, подсилен с тройно или нищо. После си прави и ефективност, подсилена с тройно или нищо. После си прави Магическа Сила, подсилена с тройно или нищо. Така се заобикаля забраната тройно или нищо да се стаква със самата себе си, а резултатът е ефекта на Магическа Сила х 3, допълнително умножен по 2х3х1,5х3 = ефект от МСх81. Помня, че маг на 20-25 ниво качваше силата толкова сериозно, че правеше към 5 000 БЩ. Единственото условие беше, да си намери трикилограмов магически кристал, в който силен маг от школата на Хаоса е вложил ТиН...
.... Та викам, ако някой път не ви достигне достатъчно мощност, да използвате това комбо, за да пребиете някой упорит бос, който не ще да мре след края на първия рунд!!!!!!

Тъй де - Бос, Бос, ама това си е цял рунд (по 80, 100 ТД на герой от партито, не е шега работа)!

Лично мнение ама това с 10 000 точки към всеки показател е смешно и глупаво. Плюс това на нас си ни достига мощност. И магът ми ползва магии от школата на огъня(и Могъщи магии де). И друго - не обичаме да се доверяваме на късмета си. Особено аз - гигантът.

[BatGojko]

Лично мнение ама това с 10 000 точки към всеки показател е смешно и глупаво. Плюс това на нас си ни достига мощност. И магът ми ползва магии от школата на огъня(и Могъщи магии де). И друго - не обичаме да се доверяваме на късмета си. Особено аз - гигантът.

Ми то едва ли претендира да не е "смешно и глупаво" - тук ми се струва, че става дума за ирония, която е естествено породена от необичайността на вашата игра. Както ти сам каза, системата се е опитвла да бъде реалистична, а някак си едв али е реалистично, когато и да било да може да вдигнеш 600 кг меч, нали?

[kartacha]

Прав си. Ама както винаги ще успоря, защото няма да е интересно. Ами аз онези мечове по 5 кила ги ползвам за клечки за зъби

[Miro]

Абе, защо в Магландиум всичко е 50% по-тежко ???

[Gallean]

'Щот е за тежкари.