Да се пробвам и аз с раса?

[Ain alkar]

В бойни кампании е страшен Support, а и не е казано, че всички раси трябва да могат да надянат меча (то и тази го може, но доста по-трудно). Що се отнася до това дали е успешна за социални кампании по-скоро - не, защото те се приемат като подтисници, завоеватели и унищожители. Едно на едно расата задължително ще загуби освен може би срещу магоьосник, но въпреки това тя не е предвидена за подобни битки, както се казва в самата им история те подпомагат основната сила на Войските.

Може би Възродените не са обмислени както трябва... мисля. Кажете мнение по тях и ги сравнете с черните им събратя.

[Vilorp]

Така както е описано, направо си представям как сумати народ тръгват да колят неродени, за да може духът им да върви с тях в битките и да им оказва помощ, а иначе едва ли ще са много тези които ще искат да се торвът от духа след като той им помага. сиреч едвали ще бият път до върха на Брилската планина. Е може въпросния дух де стане крайно досаден но до тогава да не се надява да го освободят (;

[Ain alkar]

Ами духът на Нероден няма да тръгне с тях, но техния дух може да тръгне с Нероден в битка. Там е разликата, а и ако не е описано духът търси отмъщение след смъртта на тялото си, а не тръгва с врага си. В това просто няма логика Дори единственото приключение, което водих с Нероден той бе загинал от ръката на могъщ войн и се бе завърнал (много, много по-слаб), за да му отмъсти. Това наистина е пропуск, който е много съществен в това, което е написано. В едно съм сигурен (а и то си го пише), че Неродения взима духа на жертвата си, а не неговия убиец му взема духа.

След смъртта си те се обвързват с един жив и го следват докато той не ги заведе в Нероден храм

Ако имаш предвид това, то значи имам да дописвам... Идеята е, че без тяло те са почти безсилни, но пък напълно здравомислещи, а на дали някой здравомислещ (пък бил той и дух) би тръгнал да помага на убиеца си... Няма смисъл да говоря повече ще нанеса корекцията направо.

[Vilorp]

Именно това е цитата за кото се хванах и врътката при него е следната:

Бастисваш неродения и за да не умре той трябва да се обвърже с някой жив. Понеже наоколо няма други живи освен убиеца му, той се обвързва с него. От тук на сетне всячески може да опитва да го прецака, НО ако живия към който е обвързан даде фира преди неродения да е възкръснал и неродения запрашва към вечните ловни полета ревейки горко за заминалото си безсмъртие.

Пример: Гошо бастисва неродения Евра Зулендерсон и въпросния по неволя се прикрепва за него. Същия тоя Жоро по някое време се усеща къде е скрит ключа от бараката и взема и се впуска във вмсяка битка която може, защото дори духът да не желае да му помоага падне ли Гошо на -15 Зулендерсен трябва да положи всички сили Гошо да си остане в тленното царство, като за това почва да се бие със тия дето са седнали да колят Гошо.

[Ain alkar]

Ами... Когато Гошо умре Неродения може да си му вземе тялото (ако убийците се махнат бързо) или да си вземе някой бастисан от Жорката и да вземе се измъкне. Въпросът е, че в подобни случаи той отново трябва да се върне максимално бързо до Храма си, за да не се превърне в обитник на някоя къща (потъргайст или всекакви други обитаващи духове). Някакви предложения за максималното време преди тялото да се изтощи да носи духа? Някакви други нередности?
(и не казвай, че това те прави практически безсмъртен, защото е точно така, иначе расата би загинала, колкото и да са погълнатите светове те създават едва няколко Неродени и забележи, че санкциите за възраждане са страшно високи)
Никъде не е писано, че душата умира, щом създанието, към което е прикачена умира, просто това е единствения й шанс да се върне и възроди (въпреки това не е толкова лесно, защото ако не успее и създанието умре няма второ и трябва да го изтика или сам или да става обитник)