Аксиом16 Приключение с меч и магия

Занимавайки се с противниците открих, че имам нужда от такова. Мисля, че трябва да е нещо от рода на:

"Дава познания за законите на една държава. При успешна проверка, героя може да получи компетентна информация за законите и нарушаването им. Познанието търпи наказание от -2, при използване за законовата система на други държави."

така де, ако можете да ми помогнете да го оформим

Струва ми се че политика в средновековния и магландсия смисъл би го покрила напълно. Иначе законите не са особено сложни, крадеш режат ти ръката, лъжеш изтръгват ти езика, по-тежко престъпление бесят те.

Нещо са ви много интересни представите за средновековните закони...
10 пъти по-вероятно е наказанията да са:

Каторга (време или доживот)
Робство (време или доживот)
Глоба
Затвор
Вписване в армията

За по-тежките престъпления:
Линчуване
Позорен стълб
И стотина видове смърт...

А за благородниците:
Изгнание
Смяна на сюзерна
Глоби (във вид на пари, земя, дори селяни)

и така нататък.

Предполагам, че правистите в днешно време имат някакви познания за законите и наказанията в едно време (не може да са нямали предмет "История на Правото" )
Мога и да се разровя и да проуча въпроса...

Героите обаче не са Благородници и преди да се докапат до някаква слава по презумция са виновни до даказване на притивното или докато спрат да мърдат на въжето... =)

Всъщност, мога да нахвърлям някой по-обобщени неща. Кое как е при различните култури.
Ще се опитам да съм непривично изчистен от всякакви странични и под-обяснения. Ще дам такива само при конкретни въпроси защо съм използвал Лекс Цивилис за Източния Съюз, докато в Централния Съюз го карат на каноническо право и градски харти, докато в Западния (противно на аналогията) съм възприел идеите на едно по-централизирано общество, в стил близкоизточна сатрапия.
Гигантите го карат на обичайно право (което съвсем не е елементарно, както си мислят хората), а елфите имат привидно безфинансова система.

ще дам всичко във вид на постулати - и вече, който пита или има съмнения.

Всъщност, нека оставим проблема на играчите и ГМтата им. С Асен ме убедихте, че няма нужда от такова познание в Магладиум.

Ако искат съдебна система като тази в модерния свят - нека я ползват, ако искат беззаконие и анархия - нека го ползват. Т.е. убедих се, че няма смисъл да ограничаваме играчите и разказвачите с нещо такова.

Ограничение ще има, ако го направя свръхподробно.
Става въпрос за съвсем ориентировъчни неща, тъй че да няма пълен вакум. И ще го направя за водещите, които искат да знаят това онова в повече...

Веднъж един мой играч го арестуваха защото беше чужденец и се оказа близо до убийството на местен търговец. В ареста поиска адвокат (а не е благородник, нито това е каноничен процес, където имаш застъпник, да не говорим, че бяха в малко градче, където... ясно).
Местният шеф на полицията прояви съобразителност и подчинените му докараха на героя една лопата, на чиято дръжка пишеше "адвокат". Избичиха му я в главата и го приспаха за няколко минути...

Грешката - играчът се опита да използва първо ИИ и второ - това е ИИ от нашия свят, време и култура.
Втората грешка е, ако някой водещ му позволи в такава ситуация действителен адвокат... стига да не е съзнателна щедрост от страна на водещия. Но тогава е друго.

Втората грешка е, ако някой водещ му позволи в такава ситуация действителен адвокат... стига да не е съзнателна щедрост от страна на водещия. Но тогава е друго

правото на защита е сложна работа.

но май най-често се обляга на цялостното настроение в кампанията. Аз не бих му дал адвокат. Но бих му направил процес и му дал право да се защитава или да помоли някой да го защити. Не мисля, че преследването на реализъм до такава степен че героя да е преебан по дефолт е правилния ход.

Даваш му право на божи съд и чиста работа. Според това колко е виновен сслагаш негово копие от по-ниско, равно или по-високо ниво. *свив рамене*

hameleona написа:

Втората грешка е, ако някой водещ му позволи в такава ситуация действителен адвокат... стига да не е съзнателна щедрост от страна на водещия. Но тогава е друго

правото на защита е сложна работа.

но май най-често се обляга на цялостното настроение в кампанията. Аз не бих му дал адвокат. Но бих му направил процес и му дал право да се защитава или да помоли някой да го защити. Не мисля, че преследването на реализъм до такава степен че героя да е преебан по дефолт е правилния ход.

Антоновите изказвания ви объркват представата за реализма като похват в игрите .
Вижте, реализмът не ви е проблема! Това, доколко светът позволява героите да го променят, и доколко героите са рпецакани по дефолт, няма нищо общо с него и са отделни, несвързани стойност. Има достатъчно исторически фигури, променили околния свят, и достатъчно по-малко известни, които са правили каквото искат, като са успели да избвегнат последствията.
Да, последствия ще има, но не е казано, че не можете да се справите с тях, а че може да не се справите.
Както казахме, проблемът не ви е в реализма, а че го изравнявате с изказванията на Черно слънце, който ясно е заявил, че освен към реализъм, силно се стреми и светът да е труден за промяна от страна на персонажите, а НИП обикновено да са по-могъщи от тях.

hameleona написа:

Втората грешка е, ако някой водещ му позволи в такава ситуация действителен адвокат... стига да не е съзнателна щедрост от страна на водещия. Но тогава е друго

правото на защита е сложна работа.

но май най-често се обляга на цялостното настроение в кампанията. Аз не бих му дал адвокат. Но бих му направил процес и му дал право да се защитава или да помоли някой да го защити. Не мисля, че преследването на реализъм до такава степен че героя да е преебан по дефолт е правилния ход.

Когато нещата опрат до съд, по-бедният (или в случаят движещият се по ръба на закона наемник) е преебан по дефолт. Все пак, никой не иска банда наемници да изпълняват мокри поръчки и да развалят спокойствието в родния му град.

Все пак, в зависимост от това колко близо до границата е града и доколко е милитаризиран, аз бих пратил на героя консул да го защитава. Доколко той ще е ефективен е вече друг въпрос.

- Моя клиент се признава за виновен по всички обвинения... - започна пледоарията си консулът
- Ей, ама...
- ...той коленопреклонно моли комендантът за сниизхождение и ще бъде благодарен на въже.
- Абе не говихме ли с тебе...
- Искането се отхвърля. Присъдата ще бъде според воените разпоредби и ще се изпълни утре призори. Трибуналът се разпуска - коменданът удари с чекчето по масата и заедна с останалите двама напуснаха залата.
- Е опитах всичко възможно - све рамене служебният защитник и потупа окованият по рамото. - Бихти пожелал живот и здраве, но...
- Ей, чакайте пуснете ме, каво значи „военни разпорадби”... - крещеше докато го влачеха към тъмницата.
- Набиване на кол - поясни консулът и помаха за довиждане.

Мда... всъщност ужасно точна сценка в някой райони на запазния съюз.

Под привидно западноевропейския си, средновековен облик, порядките в ЗС нямат нищо общо с западния феодализъм, състоящ се след ренесанса от феодали, които правят каквото си поискат (разбирай, че сами определят как и по какъв начин работят съдилищата в териториите им) и самостоятeлни градове с харти, където има що годе реален съд (как работи спрямо различните класи този съд също е друг въпрос).

Магландския Западен Съюз много повече ми напомня Хети-те (източни съседи на Илиноя/Троя), на Австроунгария или пък на Византия в последните години й години, когато преминава на военизирана основа и въвежда прониатската система (която по-късно еволюира във военно-ленната система на османските турци).

Аналогиите с Византия са добри, но не напълно поради следните причини.

Прилики: за сведение, по времето на първия кръстоносен поход рицарите с изумление видели в Анатолия градове без външни стени - положение, което по-късно изчезнало, защото след възстановяването на империята през 1261г. (ако не ме лъже паметта), оцеляването е било приоритет, а враговете са заплашвали и вътрешността на византийските територии. Същото е и с ЗС - военната нужда принуждава градовете в югозападен Магландиум да се обединят и да преминат на военновременен режим и порядки, които постепенно се прехвърлят върху целия живот. Градовете не са самостоятелни в класическия, западноеврепейски, средновековен смисъл.

Разлики с Византия:
Липсва обаче класическата монархическа, наследствена власт - по скоро има олигархия, която излъчва кадрите си от средите на военните. Византия е имала подобни периоди, само че при нея те са били периоди на сътресения и вътрешни войни.
Втора разлика - във Византия административните служби, по наследство от римската империя, са били без заплата, като подкупът е бил обществена тайна и необходимо зло. Самите служби са се заемали заради подкупите, властта и престижа - обикновенно от заможни люде, които имат самостоятелни доходи като земевладелци и т.н.
В ЗС не е точно така - системата набира кадрите си от всички обществени нива и гарантира издигане при наличие на лични качества - до някакъв невидим таван, разбира се, над който минаваш само по късмет и/или произход. Самите военни не получават доходите си от земя и заграбена плячка, защото съюзът не възниква в период на завоевателна политика, а точно обратното - при отбрана срещу Централния Съюз.
Самите военни в ЗС не са класически поземлени аристократи, нито спахии. Те наистина са военни, на които се възлагат бюрократични задължения.
Най-близката препратка е към Хетите, които (ако не ме лъже паметта), бяха източни съседи на Троя и бяха водили война с равенство с Египед по вреве на най-голямата военна експанзия на последния. Там е било същото - военните са получавали всички обществени служби, налагайки мисленето си върху гражданския живот на цивилните.

Наказанията при Хетите са се налагали и са наподобявали тези във военен лагер - чрез трибунал и с предимство на явните свидетели пред анонимните свидетели и писмените документи, с избягване на правно-формалното мислене за сметка на "очевидната справедливост". Практически без право за обжалване, поради недостъпност до по-горна инстанция. Привилегиите, подкупите и връзките са се ползвали максимално, за да не се отиде на съд, дори да е гражданско-правен спор за крава или тлъсто парче земя - като отидеш там, може да за загубиш не само кравата/земята, но при загуба на спора ще получиш и тлъста глоба, че си занимавал държавата с твоите спорове.

Наказанията са класическите:
бой с пръчки, бич и т.н. - абе болка, по възможност придружена с публично унижение.
членовредителство за някой специфични престъпления - като отрязаните части са били в символична връзка с престъплението - език за лъжесвидетелите, ръка за кражба, нос за прелюбодеяние, полови органи при изнасилване и т.н. Рязали са и уши - но не помня дали беше за разпространяване на зловредни слухове или беше за друго.
продажба в робство - в случая, понеже в ЗС няма робство - принудително записване в армията. Според степента на прегрешението - в редовните части, в трудовашките части или в отрядите на тези, дето при всяка битка са най-отпред.
смърт
- бесене, набиване на кол, бичуване до пълно сваляне на кожата, чрез глад или непрекъснато даване на силно солена храна и течности, чрез разпъване между четири коня на градския площад, отсичане на главата, отсичане на крайници и причиняване на масивна кръвозагуба, чрез постепенно потапяне във вряща течност, чрез поливане с вряща течност, чрез трошене на крайниците и костите в тялото, чрез пристягане с каиш на половите орагни (но не за кастрация, а за да не може да излиза урината, което причинява гибел до пет дни), чрез зашиване на ануса, чрез разпъване на кръст при което смъртта настъпва защото опънатите нагоре ръце причиняват притискане на дробовете от диафрагмата, чрез овесване с главата надолу, което причинява натрупване на кръв в главата и при по-пълните хора претоварва сърцето, чрез давене на ръка, чрез давене чрез лост и стол, чрез давене с фуния, чрез поставяне на плъх на корема и слагане на нажежена купа върху корема, така че плъхът да избяга от топлината в тялото на жертвата, чрез вадене на червата пред дупка и навиването им на макара, чрез различни отрови, опиати и т.н, чрез хвърляне в яма със змии, гладни хищници, чрез поставяне в дреха от клонки на глог, по усъвършенстван вариант на което е желязната девица, чрез поставяне в клетка, където жертвата не може да стои нито напълно права, нито да седне, чрез безсъние, което в един момент води до лудост, след която вече жертвата се убива, чрез клади в различните й варинати на стъкмяване, така че жертвата да умре от дима или от чистия пламък, чрез затваряне в отделенията, където са затворени болни от смъртоносни, заразни болести, включително проказа

а самата смърт, в различните й варианти се налага за най-различни престъпления: за дезертьорство по време на битка, посегателство на високопоставена персона, кражба от военен склад или високопоставена персона, убийство на военен или високопоставена персона, опит за бунт, метеж, повторно хващане в спане на пост по време на война или боен поход, отровителство, разпространяване на особено зловредни слухове срещу държавата, повторна кражба, изнасилване, лъжесвидетелстване (отрязаният език не пречи на един образован човек да излъже повторно, при даване на писмени показания и използване език на жестовете) и въобще при повторно престъпление и т.н.

Естествено: поне при Хетите абсолютно всяко, повтарям - абсолютно всяко наказание може да бъде заменено с глоба. Това не отменя самата присъда - още си осъждан за каквото там са осъдили нип-а, героя. Но глобата към държавата и (задължително) обезщетението към пострадалия (който може пак да е държавата), заменят всичко.

Идеята да се изградят закони е хубава но някой трябва да се заеме със задачата така ще имаме нещо като законодателство в играта което ще е хубаво от една страна .

Естествено: поне при Хетите абсолютно всяко, повтарям - абсолютно всяко наказание може да бъде заменено с глоба. Това не отменя самата присъда - още си осъждан за каквото там са осъдили нип-а, героя. Но глобата към държавата и (задължително) обезщетението към пострадалия (който може пак да е държавата), заменят всичко.

което всъщност доказва тезата ми, че парите са по-важни от всичко друго.