Легенди, слухове и тям подобни

Секция с коментари и обсъждане на теми, които касаят известния ни за момента свят.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Ain alkar » чет юни 28, 2007 6:42 pm

Наскоро чух, че някакъв шаман на гигантите хванал един младеж от улицата и го накарал да изкове меч. Горкия четири часа се бъхтил над огъня и накрая го нападнали демони, който той убил без усилие (забележете, че е просто един келеш от улицата). Той същия се разкарвал из целия континент търсейки някой си Ангел и избил много народ (сред който едно момиче, което нищо не е направило освен, че го следяла през пътя от Ал-Тирим-Оминор до Сакраминел). И когато младежа намерил Ангел оня му взел меча и се опитал да го убие, но неуспял.
Така или иначе много хора били покварени от желанието да имат меча (все пак е нещо невиждано и смъртоносно) и така попаднали в плен на демони като този Ангел, който служел на Кали и се надявал да я освободи накога.

Мога да кажа и много повече ама това много повече е около 20 листа А4.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Andras
Гвардеец
Мнения: 706
Регистриран на: ср ное 03, 2004 9:48 pm

Мнение от Andras » чет юни 28, 2007 7:09 pm

дракон изяде наемен убиец по поръчка на магьосник
Това какво е, нещо като:
-Извинете господин Дракон, това е поръчка за вас от съседната маса, да ви е сладко.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 29, 2007 9:38 am

Andras написа:
дракон изяде наемен убиец по поръчка на магьосник
Това какво е, нещо като:
-Извинете господин Дракон, това е поръчка за вас от съседната маса, да ви е сладко.
Не, това е нещо като излязло от сетинга на Възвисените, но играчите си го извършиха съвсем реалистично-иначе нямаше да се случи.
Излекуването на дракон от пристрастяване към наркотични вещества в замяна на унищожаването на най-добрия наемен убиец в Ифе си беше идея. След това при дракона пратиха прислужничка от заведението да занесе бележка, а после убиецът получи поръчка за главата й, по възможност-преди да предаде бележката на дракона. В бележката пишеше да задържи приносителката, а истинската цел му идва на крака:)!
Никакъв шанс, тя отдавна беше стигнала и драконът я задържаше, така че просто му се наложи да я закове с лък от разстояние-професионалната гордост понякога убива не само притежателят си.
Между другото, въпросният все още няма пропусната поръчка. Прислужницата умря, въпреки, че драконът я излекува от попадението на стрелата във врата й, преди да отхапе главата на убиеца. Точно за неговото възкресение водим съседната тема:).
Не се сети да провери за отрова върху стрелата обаче, така че сори за прислужницата, а задачата беше изпълнена посмъртно!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » нед ное 18, 2007 10:09 pm

С това тук искам само да подскажа на недосетилите се, че Аксиом 16х16 (по-известен сега като "anscient Acsiom", т.е. притурката към "Фентъзи Фактор" брой 6, която можете да намерите на сайта) е богат източник на слухове.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет апр 03, 2008 12:49 pm

Как бе дадено началото на въздухоплаването в Магландия...

(от елфите)
...Двамата елфи тъпчеха гроздето с угнетени физиономии. По едно време единият подхвана:
-Абе чу ли за онез лудите, от рода Салион?
-Покрай гроздобера нямах никакво време да се заслушвам във всички новини. Защо? К'ви са тези?
-Ми нек'ви петима ентусиасти, които, видиш ли, решили да направят експедиция до Острова...
-На Науките? Тримата да са ми на помощ!
-Мда, до там. Е, не стигнали баш до самия остров, защото малко преди Пролива на тежката вода човешкия екипаж, дето те наели, взел, че ги ограбил и оставил в открито море само с една лодка...
-Винаги съм си мислел, че някои Светли малко прекаляват с толерантността си... То не че и Тъмните не отиват в другата крайност, но тези направо си ги представям как са били елементарно изиграни.
-Абе, ти мани това, ама явно и с друго прекалили въпросните петима, щото с лодката продължили - познай накъде!
-Не, не ми казвай, че са отишли до Острова!
-Ми натам се били запътили. Кой знае, може да са си взели от онова тяхното червено, дето е като сироп и неразредено не трябва да се пие. И да е от това, и да не е, на там продължили. Та стигнали нашичките до едното от малките островчета в Пролива и там взели, че заседнали. Ама аз не ти казах за какво били тръгнали въобще. Нали знаеш, че на Острова имало някакви аномалии и виреели разни огромни животни и растения? Такива, дето са два-три пъти по-големи от нормалните видове. Та петимата - двама елфи и три елфани, за твоя информация - искали да си откраднат пет орлета, които би трябвало да са достатъчно големи, че да ги носят на гръб.
-Хаховци, пълни хаховци!
-Мда! Та на малкото островче, където се били отбили, за тяхно щастие имало баш това, което търсили. Е, орлите, които намерили, не били чак огроми и дори били малко кекави, та петимата трябвало да се лишат от някои неща, че да може птиците да ги издържат на гръб - оставили екипировка, храна, вода, дори и дрехи, за всеки случай, че да не претоварят птиците. Представи си каква гледка само!
Двамата елфа се засмяха звучно и първият продължи:
-Но макар и кекави, орлетата (пет си били взели - повече не им трябвали) се оказали доста свободолюбиви. В крайна сметка сега единият елф е само с два пръста на едната ръка - палец и показалец, поне все още може да стреля, а едната елфана пък ако ще да стреля, ще трябва да се цели с дясното око.
Вторият елф потръпна, но и се изненада:
-Тия са луди, лу-ди! Ама те, какво - върнали ли са се?
-Да бе, представи си! Миналата десетдневка техните тамън ги били отписали, когато в Сакраминел видели пет точки, които станали на петна и скоро петимата кацнали недалеч от града, в човешките територии. Е, "кацнали" е малко пресилено - две от орлетата били все още трудно насочвани, та техните ездачи се видели в чудо, карайки ги да се приземят. Започнали да ги налагат по главата, при което птиците просто се изръсили на земята в един момент.
Двамата събеседници пак се засмяха.
-Та през големи премеждия минали петимата. Но не се отказват! Продължават, доколкото чух, да се занимават с орлите, като дори имали някакъв напредък. Та сега някакви нови ентусиасти решили да последват примера им, като единия от авантюристите, за които ти говоря, дори ще ги води на новото пътуване. Навилите се били бая този път - собствен кораб щели да пътуват, че да са по-подготвени. Повечето са от Салион, но имало и няколко Тъмни, дори един друид, който бил заинтересуван от приложенията на тези животни!
-Брей! Аз пък, да ти кажа, хич не ми харесва тази работа. Кой ги знае какви са тези пилета и какво могат да донесат. Пък току-виж не им хареса климата тук... Както и да е, зарежи това, ти да знаеш аз какво съм измислил за следващия празник...

(от джуджетата)
Из обръщение на СВК към Великия джуджешки народ:
"Братя! С гордост ви съобщаваме, че първите разумни същества на Магландиум, които са се научили да летят без помощтта на магия, са именно джуджетата!

В началото на миналия месец изобретателят Нирагаг Йилемс, заслужил званието ЗенАл Баул за своите постижения, извърши първият полет със измислената от него машина, като стигна от Бонабаул до Баулчук за много по-кратко време, отколкото би отнело на когото и да е било друг, който би използвал стандартни методи.

Но постиженията на другаря Нирагаг не спират до тук! Паралелно с тази машина, екип под негово ръководство изградиха и друг летателен апарат, наречен на един от славния изобретател от Втората Епоха, Цепелин. Цепелинът, макар и по-бавен, има по-голяма вместимост и по време на първия пробен полет бе създадена обновена точна карта на повърхостта на Железните планини!

Тези нови научни постижения ни карат само да се целим и по-нависоко! Вече започна Джуджешката Лунна Програма и лично Баулът разпореди да бъдат хвърлени максимални средства за постигането на полет до трите магландски луни. Нирагаг, който на драго сърце пое този ангажимент, лично обеща: "Ще изпреварим всички други раси, дори това да означава да забием джуджешкото знаме на някоя от луните само пясъчник преди да кацнат представителите на другите раси!" СВК вярва, че той ще постигне този идеал! Но за това трябва да помогне цялото население на Железните планини. Поради което бяха разпоредени следните решения...."
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет апр 03, 2008 4:14 pm

Също и темата "бисери от сесиите", както и ако още е тук-"запис на последната сесия". Напълно сериозно го казвам!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
BatGojko
The Big Boss
Мнения: 2154
Регистриран на: пет яну 04, 2002 8:26 pm
Местоположение: София

Мнение от BatGojko » вт апр 08, 2008 1:59 am

Слава за другарят Нирагаг ;) !!!
"Аксиом16" - правилната система :)
Вземете си 2 GB free space in dropbox (и увеличете моето пространство)
https://www.dropbox.com/referrals/NTExNzQxNzY5

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет апр 11, 2008 7:18 pm

Тъй, тъй.....

Като гледам, в темата има интересни новини, които след внимателна преценка, може да бъдат съгласувани помежду си ( с цел избягване на взаимно противоречие) и предложени за потвърждение от отговорните другари (както навремето направих с допълнителните магии на друида).
Туко виж някой от тези новини се окажат истина ( което ще рече официално допълване на сетинга с нови елементи или събития).

Ще е хубаво, ако отделните разказвачи започнат да постват кратки съобщения с по-значителните събития, получи ли се в техните сесии. Те ще се преценят като слухове/информация, която ще минава двойна преценка и евентуално потвърждение. Така убийството на високопоставен генерал от Западния Съюз може да се окаже покушение върху двойник, но може и да доведе до промяна на този факт в "официалния сетинг".

П.С За още за по-нататък - ще е хубаво ако развием навика да постваме по-подробните описания на местности, събития имена и описания на НИП-ове и т.н. (аз обикновенно си правя НИП-овете и канавите на приключенията на компа и от там трябва само да копи-пейстна).
Това пак ще минава двойна преценка, преди да се включи в сетинга, но много би улеснило самите Водещи - по себе си забелязвам, че в един момент започва да се появяват наченки на модел при описването на нещата. Няма как жив човек съм, пък правенето на приключение не е като писането на разказ. Сигурно същото важи и за останалите.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб апр 12, 2008 6:30 pm

Виж сега, както аз съм си го мислел, тези слухове, легенди и тям подобни сами по себе си са елементи на сетинга. Отиваш в кръчмата и ти приказват тези неща, а не само куки към приключението ;) . Събира се групата около лагерния огън и някой с познание за историята, културите и обичаите разказва това, което той знае. Съвсем не искам одобрение от "авторитетните лица", не искам съгласуване. Т.е. не държа на тях. Дори бих бил доволен ако разказите противоречат със себе си, дори и с реалността. Така е по-интересно, така играчите наистина няма да знаят всичко, тъй като никой няма да знае всичко. Легенда или измислица е царят на Северното кралство (Очаквайте скоро :D ... ако не ме домързи чак дотам)? Верни ли са приказките за неговото величие? Човек ли е бил, джудже ли, полу-бог ли? Как паднало неговото владение? Защо сега всичко това е забравено?

С прости думи за мен Магландиум е жив свят, поради което той трябва да е ненапълно определен във всеки един негов аспект. Ама нека не се впускам в разсъждения, че мога да се отплесна от темата ;) ...

А за това в послеписа ти - прав си, разбира се, нали за това е тази секция от форума. С радост аз самият чакам тези твои НИП-ове.
シャマョツィ

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб апр 12, 2008 6:41 pm

Има един стар виц, който отговаря точно на твоята нагласа към предложението.

Седят баба и внуче и вечерят. По едно време хлапето възкликва:
- Ама аз хич не обичам Дядо!
На което възрастната дама отговорила:
- Ми тогава не го яж.


Пояснявам - твоето лично желание няма нищо общо с идеята за допускане на промени в официалния сетинг. Например това, дето били видели Соба Некроманта в северните краища на Магландиум или това за странно защо и как появилият се огромен шип. Представи си, че съм говорил с хора, които имат право да бъдат заинтересувани от такова постепенно ъпдейтване на света.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб апр 12, 2008 6:52 pm

Вицът беше малко гаден, но смешен. Не разбрах каква му е връзката точно, но те разбрах като цяло, а това е най-важно ;) .

За това, което говориш - след като разказът е в тази тема, би трябвало да го разглеждаме като нещо незадължително вярно. Т.е., тука няма разкази, чиито герои, топоси и т.н. да обогатяват сетинга. Самите разкази го обогатяват, но нищо, което е в тях.

Може на други места да бъде одобрено кое в разказите наистина е вярно и кое - не. Тогава разказът наистина ще даде нещо ново и "материално" на сетинга - ново място, герой, случка, която е станала.

Но като цяло идеята ми беше тези неща, които са тук, да са като предсказанията в книгата - това, че някой е казал нещо, не означава, че то ще се случи. Но го е казал и това ще кара жителите в света да се държат по някакъв си там начин. Никой не ги е сложил, тъй като е искал тези неща да станат в сетинга, или поне аз така си мислех.

Във връзка с това мислех да дам примери за предсказания, които са били грешно разтълкувани или които, според сегашните тълкувания са били съвсем грешни. Така, като постна и някои предсказания, които уж ще се случат, никой няма да знае дали създанието, от което идват наистина има дарба и дали го разбират както трябва. Ама е голяма играчка...
シャマョツィ

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб апр 12, 2008 7:54 pm

За втори път обяснявам - въобръжението на хората може да е безгранично, но и в него започва от един момент нататък да се проявява повторяем модел. И за да се избегне това, може да се взимат по-интересните и удачни хрумвания и да се добавят към сетинга.

Още по-ясно казано - говорих с Демонично Сърце, а той с Батугой, да отсявам постнатите в тази тема слухове, истории, легенди и прочие, след което (като ги проверям за вътрешна противоречивост) да ги предлагам на Демонично Сърце и Батугой за "приподписване".
Тоест, не всичко, което ще се напише тук като слух/легенда ще има статус на "предложение".

П.С Надявам се, че ще се справя, без да се налага да искам официален статут на модератор. Много ги мразим официалните работи! Освен това вярвам в принципа, че колкото по-малко са формално-административните елементи (във всеки един смисъл на понятието) в един форум, толкова е по-добре за него.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » ср авг 05, 2009 12:08 am

Заради облаците, които донесоха разразяващата се буря, в стаята бе сумрачно. Тя беше огрявана от една свещ, поставена на работна маса с няколко пергамента, пръснати из нея. Между масата и прозорецът, през който проблясваха от време на време светкавици, седеше едно известно, но ново име сред редиците на Източните магьосници, Лавренций Борга. Срещу него, от другата страна на масата, сновеше напред-назад по-младият му брат, също известен Източен магьосник, Игнатий, който трудно си намираше място от възбуда.
-Та я кажи какво си открил за тези... Шердиви - когато спомена тайнственото име, Лавренций не успя да скрие собственото си вълнение.
-Не много, както ти казах, като се изключи една много интересна и, смея да твърдя, най-сетне достоверна история за тези мистериозни... обитатели на Пустошта. Заради нея всъщност удължих пътуването си толкова много, оказа се, че в търсенето сме пропуснали едно доста важно място.
-Брей, преди пет години аз отидох кажи-речи до Бездната, пък нищо не открих, освен няколко рогозки, които се оказа, че са изписани с глупости, и няколко шамана, които бяха прекалили с дяволската трева. Кажи какво съм изтървал - учуди се по-големият брат.
-Явно по ме бива в тези неща - усмихна се под мустак Игнатий. - Видиш ли, истории за тях успях да изкопча дори от един търговец в Северна Звезда.
-Северна Звезда? Не ми казвай, че там...
-Не, просто ти казвам, че дори там имах късмета да чуя нещо. Е, описанието, което получих там, както и почти навсякъде другаде, беше от обичайните небивалици - страшни вещици, които превръщат хората в пясък или нещо друго, призовават дракони или борят демони, правят бездънни дупки в земята и изчезват в тях. Но нали знаеш, че по принцип се занимавам и с мое си проучване, та реших да се запозная по-отблизо с племето на Волните Гларуси. Именно, точно там не беше разпитвал навремето. И все пак, и аз не отидох да питам за тези Шердиви. Бях се отчаял, че ще изкопча нещо съществено, съответно се насочих към тях покрай моята страст към историите за Анади Моряка*. Кажи ми, не си ли се запитвал следното... Всички знаем, че Анади попада в пустинята, когато е бил от охраната на пратеника на Съюза по време на Абрахабската криза през четиринадесетия Порутен зид...
-Не ме занимавай с глупости, остава да кажеш, че си разперил ризата си и вятърът те е отвел нанякъде** - прекъсна Лавренций своя събеседник.
-Чакай, чакай сега! Това е най-интересното: защо Анади е бил спасен от Волните гларуси, които са били едва ли не на другия край на Пустошта? И как въобще е докретал до там? Е, задавайки си тези въпроси, реших да се запозная и с тези племена. Само че въобще не предполагах къде щяха да ме отведат отговорите... Между другото, знаеше ли, че Агур, техния старейшина, с когото успях да се сприятеля, е син на един от най-близките приятели на Анади Моряка? Оказва се, че легендарният авантюрист е имал една много интересна история от началото на серията си от приключения, която не е била разказвана до сега. Дори я бил споделил с бащата на Агур малко преди да се отправи на последното си пътешествие...
_________
Парещото слънце сякаш топеше пясъците. Нещастникът, който се бе озовал на това проклето място, вече не обръщаше внимание на жегата, която извираше от земята под него. Младият човек отдавна нямаше контрол върху мислите си. Малко след като му се наложи да избяга от Абрахаб бяха започнали да му се явяват видения и сега човекът не бе сигурен дали това, което показваха очите му бе истина или не. Единствено знаеше, че няма да се измъкне от Пустошта. Но навярно именно свареният му мозък го караше да продължава да пълзи напред.

В един момент нещо в обстановката се промени. Полека-лека взе да става тъмно. Обреченият в началото си помисли, че краят най-сетне идваше, но не - болките продължаваха, следователно мизерният му живот още се крепеше по чудо. Но дали това не означаваше... "Буря? Дъжд, вода?" си помисли клетникът. Ставаше още по-тъмно, нямаше какво друго да бъде. Човекът опита да се отблагодари на Орим, но от напуканите устни не излезе членоразделен звук. Орим щеше да почака. Сега човекът взе да чака отгоре да падне нещо, представяше си как небето се разтваря и цял океан бликва и залива пустинята. Представяше си как поглъща цялата тази вода, как се дави с нея... Но не стана нищо такова

Ни една капка не взе, че да капне. Явно не буря се бе задавала в този момент. Човекът с излъганите надежди се обърна към Светилото уплашен. И от устата, която досега не можеше да изрече нищо, се нададе сух вик. Нещо ядеше Светилото!

Уплашен, човекът заби поглед в земята, покри с ръце главата си, сви се на кълбо, като че можеше да се спаси така от нещо. След малко обаче се чу отнякъде тътен и свистене. Още по-уплашен, човекът погледна в посоката на шума. И видя нещо още по-страшно - стена от пясък. Пясъчна буря, която щеше да го зарови тук. Колко бе чувал за това, бяха му казвали какво да прави в такива случаи, но на какво беше способен сам, в такова състояние? А и дори небесата явно искаха неговата смърт. Човекът се строполи на земята, затвори очи и зачака най-сетне да умре. Но за сетен път остана излъган от съдбата.

Свистенето скоро се чу все по-близо, чуваше се навсякъде около него, но той самият не усещаше вятъра. Наместо това чу меки стъпки по пясъка. Надигна се, отвори очи и не можа да повярва на това, което видя. Пясъчната буря бушуваше около него, пясъкът хвърчеше бясно, но самият човек беше като в тесен коридор на спокойствието, където вятър въобще не духаше. А пред него бе застанала някаква странна жена без коса, облечена в някаква дрипа. Гигантка, осъзна човекът, но това още повече го учуди. На главата и не само, че нямаше и косъм, но и там, където трябваше да бъдат рогата й... нямаше рога, явно бяха изпилени или нещо такова. Кой представител на тази раса би направил това, дори с враг?

Самата гигантка бе вгледана в небето. Вече бе станало като в нощ, дори звезди се бяха появили, а там, където бе Светилото, сега имаше нещо като светъл ореол, от който човекът го беше страх и не искаше да го гледа.
-Боговете се готвят за нещо... дори тези, които не могат всъщност да сторят много, държат да напомнят за себе си - каза на Общия език замислено новодошлата. - Как ли ще отвърне Пустошта на това, питам се, този път? И кой бог за какво те е отвел тук?
Човекът се опита да промълви нещо, опита се да направи знак, че иска вода, иска да се удави във вода и гигантката явно го разбра.
-Ще трябва да се понесеш на бурята...
Като изрече това човекът видимо се стресна.
-Виж, не си ли уморен?
Да уморен беше, толкова уморен, че му идеше още този момент да заспи, пък каквото ще да става.

Когато докосна пясъка, мистериозната жена като че се замисли за нещо, разпери ръце и... коридорът от спокойствие бе пометен от пясъчната буря. След много време, група гиганти от племената на Волните гларуси, които се заемаха с опостушенята от бурята, попаднаха на нещо много странно - човек...
_______
Лавренций бе сключил ръце пред лицето си. Когато историята свърши последва тишина за дълго време.
-Няма какво да кажа. Историята се връзва. Не казва нещо, което реално да не знаем, но... историята се връзва, всичко в нея. Поклонничка на Бога на Пустошта, затъмнението от осмата година на предишния Порутен зид, което в крайна сметка спомага за решаването на кризата...
Игнатий бе по-развълнуван дори отпреди, радваше се искрено, че бе попаднал на това, което разказа току-що на брат си. Лавренци също не бе спокоен. Беше негов ред да стане и да заснове наляво-надясно.
-Между другото - каза той - докато те нямаше, аз не стоях със скръстени ръце. Заминах за кратко до Ом, бяха ми съобщили за нещо интересно. И наистина, там чух нещо, което бе дори по-интересно от това, което разказа току-що. Всъщност, повиках те всъщност аз на теб да ти разказвам, не толкова ти на мен. Но как се стекоха нещата! Нищо, по-добре, по-добре. Не знам дали можеш да повярваш, но разказаното се свързва с историята, която аз нося. Определено нещата придобиват някаква форма вече, някои от подозренията ни се оказват верни, други със сигурност можем вече да отхвърлим. Я сега ти седни да изслушаш моите разкрития...

(следва продължение, стига да не ме домързи)
シャマョツィ

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » ср авг 12, 2009 6:29 pm

Трябваше да е легенда, а се получи мастодон :( Anyway, историята може да бъде научена от един неугледен тип, който се изживява като пътуващ бард в района на Полско село, Ифе, Горно Хълмово и околните села. Ако се интересувате само от слуха, преминете на последния абзац.

- Добри хора, моля, изслушайте историята за Галатея, дъщерята на Меглор, що донесъл толкоз срам на всички елфи, и на Еда, чиято красота е възпята в не една човешка песен, която била орисана от съдбата вечно да скита, навсякъде чужда, без да намери дом, за да изкупи греха, що нейните родители сторили пред боговете.

Историята започнала отдавна, през петата година на четиринадесетия Тъмен покров, във времената, когато прапрадядо ми държал конвачница в Буково. Тогава в града живяла и Еда, казват, прекрасна и благородна девойка, гордост за рода човешки. Тя изпъквала не само с хубост, но и с добродетел, а говорят, че гласът й бил толкова мек и звънък, че опиянявал всеки, който го чуел. И ненапразно за такава красота се говорело чак до знаметия Ал-Тирим-Оминор. Да , добри хора, кандидат-женихи пристигали дори от града на чудесата. Но както вече предполагате, девойката не била готова да се омъжи за всеки. Тя търсела някой, който да отговаря по хубост на нея и хората мълвяли, че ще стане поне дукеса.

Но дните минавали, а Еда отказвала на всички и с прекомерната си горделивост предизвикала съдбата. Онези времена били смутни и ето, че един ден група елфи се принудили да изоставят Вечната гора и се озовали в човешките земи. Да, приятели, макар да не знам какво точно търсели и как превъзмогнали отвращението си от градовете. А казват, че всички те били от онези, що живеят по източния бряг и не се мяркат тъдява.

Та когато минавали през чаршията, един от елфите зърнал Еда и моментално се влюбил в нея. Девойката също не останала безразлична – Меглор, така се казвал елфът - бил строен и ходел напето, все едно цялата земя му принадлежала.
Но човешката дъщеря го запленила дотам, че той се отделил от своите спътници и останал в града, като скрил истинската причина за своя престой. Представете си гордия елф, той който се надсмивал над простосмъртните хора, бил омаян от една жена!
Добри ми хора, няма да ви отегчавам с това как елфът спечелил Еда и я убедил да му пристане пряко волята на родителите й, защото, сигурен съм, че такава просветена публика като Вас няма как да не е чувала поне една от прекрасните балади, вдъхновени от тяхната любов, а и това е историята на дъщерята, а не на родителите.

... След по-малко от година им се родила дъщеря, която нарекли Галатея. Но случило се така, щото същия ден в града се завърнали останалите елфи итръгнали да търсят своя другар. И само глупецът не би видял в това събитие намесата на съдбата, защото по всичко личи, че боговете в тяхната велика мъдрост усетили какво се е случило, и ужасени изпратили знамение на горския народ. Защото не било по тяхна воля да се появи плод от елф и човешка девойка. А Маглор, заслепен в своето щастие, бил забравил, че денят на връщането на неговите другари наближава и не взел мерки да се укрие. А и едва ли могъл, щом жена му била така прославена заради своята хубост, че можела да стопли дори сърцата на самовгълбените магьосници от Източния съюз?

Още щом елфите се появили на прага, дочули детски плач и веднага надали покрусен вой, защото разбарали що е сторил Маглор, погледите им се замъглили от гняв и вкупом нахлули в къщата. И като обвинили Еда, че с магии и билки замътила главата на техния събрат и го накарала да я обикне, се нахвърлили върху нея. Майката, още изтощена от раждането, щяла неминуемо до загине заедно с бебето, ако Меглор не вдигнал меча си да я защити. Отстъпили тогава нападателите, защото не могли да посегнат на своя събрат, без да нарушат вековните клетви между елфите. Дълго стояли там и го гледали с неприязън в очите, докато единият от тях, Ектелион, не заговорил:
- Така да бъде, Меглор. Съдбата на детето вече не е в нашите ръце. Но ти стори голям грях пред боговете и ни посрами, за което ще отговаряш пред Тримата повелители и народа на Вечната гора. Сам знаеш, че трябва да дойдеш с нас. А какво ще стане с дъщеря ти – само боговете могат да решат.

Меглор усетил, че Ектелион говори с мъдростта на боговете и, като се хвърлил последен поглед назад, последвал своите събратя. Но казват, че никога не стигнал Вечната гора, защото, разяждан от мъка и срам, се удавил в една река. А името му не се споменава сред дълголетните и до днес, защото самоубийството го опозорило навеки.

Така Еда останала да се грижи за Галатея сама, защото семейството й я изоставило. Скоро станало невъзможно да свързва двата края и напуснала града, за да се засели в Буково, малко селце в покрайнините на Дъждовната гора.

Добри хора, повечето от Вас вероятно са чували историята дотук. Еда, вече позбравена в хорските приказки слиза от сцената. Но аз ще ви я разкажа докрай, така, както тя се предава в нашия род, защото Галатея била толкова необичайно дете, че предизвикала смут в цялата околия. И как иначе, след като тя не била нито човек, нито елф?

Малката растяла бързо и скоро се видяло, че ще стане истинска красавица и ще надмине дори майка си. Макар да носела някои от чертите на баща си, като заострените уши и златистата коса, най-отличителната й черта била, че се родила сляпа. Никой не знае причината, но изглежда, че такава е била волята на боговете, въпреки че някои твърдят, че върху момиченцето тегнело древно проклятие, наложено й от отмъстителни елфи.

Така или иначе, изглежда, че несгодите прекършили духа на майка й. Макар никога да не се оплакала и до последния си ден да ходела с високо вдигната глава, Еда започнала да вехне. И само след година-две изглеждало, че само дъщеря й я държала на този свят.

Под верните й грижи Галатея станала независима и силна до степен, в която слепотата престанала да й пречи, с което учудвала всички в селото. Още по-странно обаче било поведението й. Малкото момиче също като баща си обичало гората и животните повече от хората и често се скитало съвсем само в нея, без страх от дивите зверове. А когато почнало да води болни хищници вкъщи и да ги лекува, селяните заживели в страх.

Отначало хората търпели, защото съжалявали Галатея и изстрадалата й майка, а и сърце не им давало да наранят по някакъв начин подобни красиви създания. Момичето се разхубавявало от ден на ден, а когато навършило 15 лета, вече било пленило сърцата на всички младежи в селото. Но също като майка си навремето, хладно отблъсквало всеки от тях и, изглежда, не усещало, че така ги настройва срещу себе си.

Случило се така, че зимата през онази година започнала рано и била страшно люта. Вълците в гората прегладнели и една нощ глутницата слязла в селото и се нахвърлила върху стадата. На сутринта наплашените селяни забелязали Галатея да се връща от гората, обвинили я, че повела вълчата глутница и я нападнали с камъни и вили. И кой може да каже, дали в гнева си хората не искали да я накажат и заради прекомерното й високомерие, което им нанесло толкова обида? Оставям на Вас, добри хора, да решите дали момичето било виновно. Аз съм сигурен само, че Галатея щяла да загине онзи ден, ако един грамаден сив вълк не изскочил от гората и не разгонил хората. Никой повече не я видял, а майка й, изтерзана, умряла дни по-късно.

Но казват, че в гората до Буково и до днес живее могъщ друид, който пречи на дърварите и пази дивите зверове от ловци. Този друид никога не напуска дълбокия лес и никога не се явява пред онези, които са дръзвали да го търсят. Дали това е Галатея, която страни от елфите, що я отритнали още от нейното раждане, и от хората, които я прогонили с дива ярост в разгара на лютата зима? Не знам, а и кой може да каже колко е отредено да живеят децата на дълголетните елфи и простосмъртните хора?
Това беше историята на прекрасната Галатея, чиито родители престъпили волята на боговете. Разказах Ви я така, както я знам от дядо ми, който пък я научил от своя дядо и ако Ви е харесала, помогнете на вашия смирен слуга с някой и друг медник.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон мар 22, 2010 3:18 pm

Музо, възпей тоз герой що отново в Лимас пристигна
солени пръски краката му тъмни опръскаха.
От свойта родина праславена трйгна герая,
през триста препятствия трябваше мено,
но ето отнова краката родоска почва отъпкват
по пътя нагоре към белия храм на Атина.

Не позна го неднага слугинчето малко
щом ня вратнята той трижди с юмрука почука,
но рече му то, че Клио на лов се оправило в близките елши.
Точно там намери той младата жрица
да корми лисица и демне сърна.

И радос неземна обзе я тогава, целувки прегръдки
неопусуем екстаз изрази тя наглас.
Разказа, че избор на нова жрица сега ще се прави
от пет кандидатки дозината главни
една ще проводят към храма.

Но Сет шегите обича зловредни и прати Анубис да вземе една.
А ние с Клио в това се забъркахме мистерия тъмна потърсиме
и оправдано бе нашето подозрение
защото на девойката взета от Сет бе помогнато

Варвари ах не разумни живеят на Родос
и таз чста душа била е покварена
Анубис белязъле нейните пръсти, език и очи
с черния белег на своя чер господар на подземното цалство.

А жрици на лъже богинята Атина сплетни в храма плетат
на своите протежата път искат те да дадат.
Ах, таз демокрация родоска как прекрасно звучи
всеки право на глас има с леки бележки едва.
Стига да е гражданин, родом от тук, да не е роб или жена
може да определи с гласуване общата съдба.

И щом нии за съдбата заговорихе, игра тя шеги по лоши и от Сет.
С Нют срещани ни - безкруполен и груб злодей
без капчица култура и обноски що дупка някаква на кея съдържава.
Оплете ни съдбата в мрежата си своя и него тя към нашии ведер път превърза.

А нии мистирията трабва да разкрием
Преди луната да изпълни се изцяло
защото седмица след този неден случайно според мен опредлен
ще предаде върховната им жрица бого дух
и нова кукла на конци, ще трябва да заеме поста й.

Стражи пратихме при оцелелите моми,
събудихме билкари още приди първите петли
та тази чудна дрога що погубила детето
да можем да открием кой неправомерно тук разпространява.
А можеби самата тя на билките отдадене е правила таквиз неща
що ни редни са били и ни правдиви.

Търгошището Нют открил разбрахме, че нукой счупил е ръцете на детето.
Той твърде много струва ми се знае, за тези счупвания лоши.
Но варвари са, що да сторим, живота не ценят,
а мъртвите си вместо във балсам те да положат, заравят м суха пръс
обричайки душите им да нямат път назад към тленната земя.


Кокичето „Що случи се преди”
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб май 22, 2010 6:44 pm

Дариа Сегундус-Селин:

Винаги готови без отплата
Да кълцаме ний елфи на салата
Изпращаме духа им на Валарите на гости
За псетата - останалите кости

Не ще зарежем нашето призвание
Да сторим Мрака общо достояние
Във нощната тъмница се справяме чудесно
Ородруин ни свети за по-лесно

(music)

Вразите ни да мрат е свято дело
Да не ръждяса мечът – удряй смело!
Загинеш ли в мелето, не му мисли за после
И на Мелкор чертозите са сносни

На Дунеданците да им е гадно
И ентите да мрат за нас е харно
И никой лигав западен коптор
Не може да ни замени Мордор
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет юни 03, 2010 10:33 pm

Из "В търсене на легендарния Бер-Асхарат" от Козлат Ескот:

"...Плувайки още на юг около десетдневка след този инцидент, в една нощ, когато Сребърната луна беше в своята пълнота, съвсем ненадейно попаднахме на остров. Добре че беше пълнолуние, инак съвсем спокойно можеше да се случи някакво произшествие покрай това, но късметът, както и зоркия поглед на единия от моряците попречиха да се случи това.

Капитанът все още беше притеснен от евентуални презследвачи, но тъй като ясно видяхме, че има някаква постройка на този миниатюрен остров, аз бях крайно любопитен да разбера какво се крие там, толкова далече от познатата ни цивилизация, та го убедих, че не ни грози никаква опасност. Странно, но помощник-капитанът бе по-трудно убеден. Трябваше за втори път от тръгването си да показвам кой съм, както и да покажа специялния печат на Магиконския събор за да накарам Бендор да спре да опява на капитана как е било по-хубаво да сме тръгнели.

Тук е редно да упомена, че вече настъпваше зима, а толкова на юг дните се скъсяваха далеч по-бързо отколкото на континента. Когато се събудих на идната сутрин, Светилото още не бе дало признаци, че скоро ще излезе, въпреки че по хоризонта вече се появяваше слабото сияние на утрото. Можехме да видим дребния остров малко по-добре и видяхме, че всъщност представлява дребен хълм (около сто крачки висок), като на върха му имаше нещо като двуетажна вила. Поради някакви подводни топли течения навярно, като за тези ширини и това време на годината не беше кой знае колко студено.

На палубата тогава се срещнах отново с капитана и неговия помощник, като и двамата изглеждаха още по-загрижени от предната вечер. Излезе, че Бендор бил чувал истории за такъв остров с такава къща. Случвало се сегиз-тогиз от някои кораби да слязат хора за да разучат и евентуално да се опитат да намерят провизии, като тези хора никога не се връщали. "Не на мене тия," беше моят отговор и явно предната вечер съм бил бая лют, та бързо накарах хората да заобиколим острова - че да не се виждаме лесно, да пуснем котва и да се спусне една лодка, с която да отида до там, че да разгледам.

До сушата ме придружиха трима души от екипажа, които гребяха лодката. Те слязоха с мен и заедно започнахме да разучаваме наоколо. Входът на къщата, която видяхме, беше от източната страна и го бяхме видели докато заобикаляхме острова. За мое тогавашно разочарование, беше заключено. Дойде ми на ум да накарам тримата гребци да разбият вратата, но реших първо да доогледам наоколо.

От западната страна, малко под нивото на първия етаж, където хълмът беше почти отвесен, вдълбан в същия този хълм имаше врата. "Хм, помислих си, интересна архитектура, навярно това е вход към... килер, мазе?" Понечих да отворя вратата, която иначе беше тежка и метална, без надеждата, че ще успея да я помръдна, но се оказа, че тя не бе просто заключена, а навярно и наскоро е била смазвана, защото я отворих с лекота, без тя да издаде и най-малкия шум. Като отворих вратата, веднага ахнах - отвътре се показа малко квадратно помещение с три врати (по една на всяка страна), което беше осветено от магически огън! "Невероятно, си рекох аз, или тук има магьосник, който да подържа това заклинание, или съм на път да преоткрия една от големите тайни на Втората Епоха!" Тръгнах много уверено напред но се спрях на третата крачка - тримата глупаци, които явно ставаха единствено за гребане на лодки, бяха побелели от страх и само мисълта, че ще ги карам да влизат в с мен изглежда ги караше да умират още повече от ужас. Бях твърде ядосан цялата суеверна сган на кораба за да се занимавам с тях и тръгнах сам.

Веднага след като минах прага, вратите зад мен се затвориха плавно и безшумно. Тласкан от любопитство, започнах да се чудя накъде да тръгна. Рекох си, ако тръгна на право, ще стигна твърде бързо до стълбището до горните етажи, нека първо видя какво се крие наоколо. Избрах лявата врата. Тя, макар дървена, изглеждаше доста здрава. Също като входната врата, тя се затвори сама, след като минах през нея. Това още повече ме изуми и ми привлече любопитството. За жалост, самото помещение бе крайно безинтересно - бе точно като това, от което идвах, само задето този път имаше просто четири еднакви дървени врати. Нямаше какво да разглеждам там - бях сигурен, че каквито и тайни да търсех за светлината и за вратите, щях да открия на горните етажи. Затова избрах вратата, която беше точно пред мен. Като попаднах в още едно такова помещение, започнах леко да се дразня. Все пак, по мои изчисления, по-напред трябваше да се крие малка стая - хълмът, в който бе издълбан този подземен етаж нямаше как да поеме нещо по-голямо. Но не! Като избрах отново вратата точно пред мен попаднах в напълно същото помещение като предните две!

И тук навярно бе моята грешка. Трябваше да тръгна назад, да се върна при останалите. Наместо това, избрах по случайност една от страничните врати - вече не помня коя - и започнаха моите терзания. Зад всяка врата, която минех, попадах във все същите стаи. Паникьосах се, не знаех какво да правя. Губех всякакво чувство за посока и ориентация. По едно време ми хрумна да използвам "магическия" тебешир, който ми пробутаха в Ребал и който по случайност беше с мен. Реших да оставям знаци във всяка стая, през която минавах. Но за мое най-голямо нещастие скоро всяка стая, в която влизах, имаше знак. Извиках в отчаяние, но бях сигурен, че никой не ме чува (което не се оказа така - тримата простаци са ме чули твърде ясно, което ги накарало да се страхуват още повече).

Дълго се лутах така, докато накрая не попаднах в стая, на едната страна на която имаше метална врата точно като онази, през която влязох в този отвратителен лабиринт. Бях окрилен от радост, мислех си, че ще изляза отново навън. Тръгнах да отварям тази врата и щастието ми веднага се изпари - видях, че от вътре се носеше изкуствена светлина. Но веднага след това оптимизмът ми - както и любопитството - веднага се върна, защото всъщност бях пред вито стълбище, което водеше нагоре. Изкатерих се и се изумих. Бях попаднал в широк и дълъг коридор, на двете страни на който имаше редица от по седем врати, с малки "свещници" с левитиращи глобусчета, излъчващи мека светлина. В другия край на коридора имаше голяма стъклена врата, която беше широко отворена. Тя гледаше право на изток, към някаква тераса, по което заключих, че съм на втория етаж. От там се носеше слаба светлина, от първите сияния на утринната зора, а някакъв слаб ветрец вееше някакви завеси отстрани на вратата.

Веднага започнах да опитвам всяка от вратите една по една, но уви, всички бяха заключени. Веднага се развиках на тримата гребци да ми помогнат да сляза - нямах никакво намерение да се връщам в отвратителното подземие! Те веднага се затичаха към лодката, за да вземат от кораба въже.

Докато ги чаках, се загледах в коридора. Беше постлан с мек червен килим със жълти линии по краищата. Вратите не се помръдваха никак, не успях да ги отключа дори с помощта на магия. Но докато се съзърцавах в иначе съвсем обикновените дървени врати, забелязах, че над всяка от тях имаше малки отворчета в стената, колкото да се постави съвсем малък обект. Прокарах ръка във всяко едно от тези "долапчета", но не открих нищо. Тогава съвсем случайно видях, че край една от вратите имаше нещо блестящо. Приближих се и видях, че имаше нещо като стъклен прашец, който се бе насъбрал тук-таме. Пак случайно, погледнах пак към ръката, с която проверявах "долапчетата" и открих, че понея имаше същия прашец - изумително!

Но тогава трябваше да спра с разследванията, защото от отвън се чуха викове - хората от кораба се бяха върнали с въже. Помогнаха ми да сляза и се отправихме отново към кораба. Скоро след това вдигнахме котва и поехме още на юг.

От тогава не ми се е отдавал шанс да посетя този мистичен остров отново, но някой път трябва да убедя Транспортното Сдружение да спонсорира една малка експедиция за натам и трябва да отида по-подготвен от преди..."


(след малко тук ще напиша и няколко думи за автора)Няколко думи за автора: Козлат Ескот е един от най-известните магьосници на Централния съюз през тринадесетия век след Войната. По-малкият брат на един от най-влиятелните търговци в съюза, той рано се прочул не просто като старателен учен, но и като смел авантюрист. Водил е експедиции в Пустошта както и по върховете на високите Магландски планини, но безспорно най-интересни му се виждали пътешествията по море. За съжаление последното такова се оказало фатално на него. Когато Ескот бил на тридесет и пет години, той плувал с кораб чак до земите на Волните гларуси, където привлякъл няколко от гигантите в племето да му помагат за нещото, което щяло да бъде пътешествието на живота му. Мислел да види Бездната и какво има на север от нея заобикаляйки я по море. Малко след като тръгнал от земите на гигантите обаче корабът му бил застигнат от буря в открито море. От екипажа като по чудо оцелели трима души, както и двама от гигантите, заради които знаем какво се е случило с този млад магьосник.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет авг 12, 2010 1:29 pm

Из Палеотеология на Вин Додецен

...изводът е, че душата на разумните раси се закрапва във върховете на палците им. По кокнкретно в тези на ръцете, макар и тези на краката да имат остатъчна аура. В крайна както пе упоменато по-горе при изледване на елфически артефакти, както и на добровални дарени кости по теологомистичния метод М12 резелтатите бяха красноречиви. Имеено затова изказвам теорията, че при създавенето на първите разумни раси боговете са използвали за база връховете на палците им. Някой мой опоненти беха възразили, че щрахите също имат кости можещи да задържат астралното тяла на съществото, но те не се намират в палцита а в предпоследния опашен прешлен. Те тъврдят, че това оборва изначалието на палците по правилото на изключението. Тук обаче трябва да споменем че макар и приети за разумни същества, щрахите не споделят нито едно от вярванията на останалите раси и според тяхната теология те са захвърлени тук. Това би обяснило защо тяхното изначелие не е в палците и ги прави извънтитаниици, смея да кажа пришълци. Някой от изследваните примати също разполагт с палци но изледванията по М12 не са еднозначни и резултатите са почти еднакви с естествения магически фон на Титания. Всъщност дори по-ниски на местта, като например...


***

Ханс направи скенираща магия около себе си, но не откри кости. Разбира се винаги можеше да използва единия останал му палец, но в случая се благодари на онези разбойници който го нападнаха в гората на път за насам. Трима по два палеца му бяха усигурили цели шест кости. Бръкна в кесииката си и измъкна оглозканите от мравките костици (Забани се почти четири дни докато хишните мъничета обработят костите но си струваше). Погледна прнедпазливо зад ъгъла. Десетина гоблина и шаманът им, надяваше се тези шест да ме стигнат. Излезе от скривалището си и запратати вде костици сред малките създания, после бързо произнесе заклинанието. Преди още да са се усетили костиците който бяха изтопуркали в навалицата се подуха и избухнаха множество костни шрапнели разхвърляки пазачите. Шаманат обаче явно го бе усетил защото бе отскочил извън обсега на шиповете и сега приготвяше заклинанието си. Магът реши да рискува и запарти останалите 4 костици напред, като се надяваше запасът му от мистична енергия да ен потрябва за после. Не ми достигаха кости нито за дракон нито за голем, но по не за големът можеше да допълни с мана. Направи мистичен жест и пред очите му четерите оглозгани бели парченца затрептяха после започнаха да се подуват и да подскачат едно към друго. В сумракът на пещерата застудя, сигурен знак, че скоро щеше да си има магически неприятности от шаманси произход. Около костие достигнали вече размери от по опловин лакът се завъртя вихрушка, подхвана ги и после ги завъртя в своята месомелачка, а от нея излезе костин голем.
- Убии - изрече младият маг преди мракът изпратен от гоблина да го погълне в лепнкавата си студена паст.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет авг 12, 2010 5:31 pm

Ще взема да ти спретна едно приключение в стил "Дискът" на Тери Пратчет, че да мирясаш.
Навит ли си?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юли 14, 2011 3:44 pm

Кавър на Магландска народна песен в изпълнение на Амелия:

„Млада, красива, сърцетупна,
мома на мегдан пееше:
Прости ми Здравке прости,
ке смърта по пети ми ходи.
Прости и не ме кори,
не саках тъй до да стане.

Тъжно тъжила момата,
сълзи за малко отрони.

Амелия мома вери вери лепа,
за тебе пеие сегиз.
Прости и не ме кори,
не саках в кърве те топя.
С тебе и във смъртта ти,
сакам приятелка си ми.

Тъжно тъжила момата,
сълзи за малко отрони.

Най-на свет убава, най-на свет гиздава,
най-умна и не грешима песна за прошка пеала:
Ой ти дето умре, от моѝте ръце убави,
от изплаши Здрвкенка, че от мене да бега.

Тъжно тъжила момата,
сълзи за малко отрони.”
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Отговори