Героите на Магландиум: джуджето Рънд Солтрошач
Публикувано: нед апр 09, 2006 11:42 pm
Какво би бил светът без герои... 
Съдбата на Рънд Солтрошач била неблагосклонна още от раждането му - появил се в недрата на планината заедно със своя брат-близнак. Малкият Рънд бил болнав и недоразвит, и би бил изпратен веднага в дълбоките галерии, ако баща му не бил уважаван от всички Бригадир. Той успял да издейства да обучават Рънд за учител, а будният ум и любознателността на младото джудже надминали всички очаквания. Рънд се заровил в книгите и жадно поглъщал страница след страница. Но скоро започнал да задава твърде много въпроси и все неудобни, любознателността му се изродила в бунтарство, така че баща му се видял да принуден да го изпрати в Баулчук, за да го спаси за втори път от дълбоките галерии. Вратата към истинския свят на джуджетата се затворила завинаги за Солтрошач и Рънд поел по своя път. Само след година живот в надземния град той написал първата си книга "Подземни строфи", в която осмивал затвореното общество, в което всички джуджетата живеели. Книгата предизвикала широк отзвук, макар и не твърде благосклонен, а като резултат Рънд бил прокуден от земите на джуджетата и под страх от смъртно наказание му било забранено да стъпва отново на Колоса. Той се заселил в Мелион и там станал съосновател на литературния клуб "Буря и натиск", който обединявал някои от най-прогресивните човешки мислители. Скоро обаче мнозина от членовете на този клуб били изпратени в Истрим на вечна почивка, Западният съюз отеснял на Солтрошач и затова той хванал първия кораб за Мидена, където прекарал няколко години. Там написал "Един обикновен ден на джуджето Дългоноско" - книга, която му донесла задочна смъртна присъда, както на територията на джуджетата, така и в Западния съюз. През този период датирали и близките му отношения с Рон Сурдингхален, но след година двамата се скарали, позицията на Солтрошач се струвала на Рон твърде крайна, а самият Рънд нарекъл Сурдингхален "предател на джуджешките мечти". Малко след това Рънд напуснал Централния съюз и се заселил в Източния, където създал и може би най-известното си произведение "Четвъртата година от Деветнайстия Тъмен Покров". Според слуховете скоро след това той бил поканен да посети елфическата столица, а ако това е вярно, то той е единственото джудже, което е било удостоявано с тази чест. Последната му популярна книга била "До Еландрел и назад", което дало повод на джуджетата-традиционалисти да го обвиняват, че се е продал на елфите. Рънд до смъртта си живял и творил в Ал-Тирмир-Оминор, където често изнасял сказки и беседи. Ако някой искал да научи повече за джуджетата, Рънд с удоволствие му разказвал каквото знае. Единственият недостатък бил, че Солтрошач все пак си оставал джудже и типична им алчност не му била чужда, така че беседите му не били от евтините.
Библиография:
- "Подземни строфи": сборник с памфлети, осмиващи обществото на джуджетата (най-известния от които "Защо елфите не носят ушанки?")
- "Един обикновен ден на джуджето Дългоноско": повест за един ден от живота на джудже, заточено в дълбоките галерии
- "Четвъртата година от Деветнайстия Тъмен Покров": роман, описващ бъдещо общество на джуджетата, в което алхимиците са създали специални уреди, позволяващи на Планинския Крал да следи мислите и дори сънищата на своите поданици
- "До Еландрел и назад": сборник с пътеписи из елфическите земи (мнозина смятат написаното за плод на въображението на Солтрошач, но всички признават, че описанието на Лунното езеро е литературен шедьовър, който си остава ненадминат не само в джуджешката литература)
Съдбата на Рънд Солтрошач била неблагосклонна още от раждането му - появил се в недрата на планината заедно със своя брат-близнак. Малкият Рънд бил болнав и недоразвит, и би бил изпратен веднага в дълбоките галерии, ако баща му не бил уважаван от всички Бригадир. Той успял да издейства да обучават Рънд за учител, а будният ум и любознателността на младото джудже надминали всички очаквания. Рънд се заровил в книгите и жадно поглъщал страница след страница. Но скоро започнал да задава твърде много въпроси и все неудобни, любознателността му се изродила в бунтарство, така че баща му се видял да принуден да го изпрати в Баулчук, за да го спаси за втори път от дълбоките галерии. Вратата към истинския свят на джуджетата се затворила завинаги за Солтрошач и Рънд поел по своя път. Само след година живот в надземния град той написал първата си книга "Подземни строфи", в която осмивал затвореното общество, в което всички джуджетата живеели. Книгата предизвикала широк отзвук, макар и не твърде благосклонен, а като резултат Рънд бил прокуден от земите на джуджетата и под страх от смъртно наказание му било забранено да стъпва отново на Колоса. Той се заселил в Мелион и там станал съосновател на литературния клуб "Буря и натиск", който обединявал някои от най-прогресивните човешки мислители. Скоро обаче мнозина от членовете на този клуб били изпратени в Истрим на вечна почивка, Западният съюз отеснял на Солтрошач и затова той хванал първия кораб за Мидена, където прекарал няколко години. Там написал "Един обикновен ден на джуджето Дългоноско" - книга, която му донесла задочна смъртна присъда, както на територията на джуджетата, така и в Западния съюз. През този период датирали и близките му отношения с Рон Сурдингхален, но след година двамата се скарали, позицията на Солтрошач се струвала на Рон твърде крайна, а самият Рънд нарекъл Сурдингхален "предател на джуджешките мечти". Малко след това Рънд напуснал Централния съюз и се заселил в Източния, където създал и може би най-известното си произведение "Четвъртата година от Деветнайстия Тъмен Покров". Според слуховете скоро след това той бил поканен да посети елфическата столица, а ако това е вярно, то той е единственото джудже, което е било удостоявано с тази чест. Последната му популярна книга била "До Еландрел и назад", което дало повод на джуджетата-традиционалисти да го обвиняват, че се е продал на елфите. Рънд до смъртта си живял и творил в Ал-Тирмир-Оминор, където често изнасял сказки и беседи. Ако някой искал да научи повече за джуджетата, Рънд с удоволствие му разказвал каквото знае. Единственият недостатък бил, че Солтрошач все пак си оставал джудже и типична им алчност не му била чужда, така че беседите му не били от евтините.
Библиография:
- "Подземни строфи": сборник с памфлети, осмиващи обществото на джуджетата (най-известния от които "Защо елфите не носят ушанки?")
- "Един обикновен ден на джуджето Дългоноско": повест за един ден от живота на джудже, заточено в дълбоките галерии
- "Четвъртата година от Деветнайстия Тъмен Покров": роман, описващ бъдещо общество на джуджетата, в което алхимиците са създали специални уреди, позволяващи на Планинския Крал да следи мислите и дори сънищата на своите поданици
- "До Еландрел и назад": сборник с пътеписи из елфическите земи (мнозина смятат написаното за плод на въображението на Солтрошач, но всички признават, че описанието на Лунното езеро е литературен шедьовър, който си остава ненадминат не само в джуджешката литература)
