Неописаните обекти по картата

Секция с коментари и обсъждане на теми, които касаят известния ни за момента свят.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Demonheart
Работник
Мнения: 99
Регистриран на: чет яну 03, 2002 2:29 pm
Местоположение: Деветият кръг
Контакти:

Неописаните обекти по картата

Мнение от Demonheart » вт мар 25, 2008 12:12 pm

Като заговорихме за карти в темата "Въпроси и отговори", си спомних, че за много от географските обекти по картата на Магландиум няма описание в книгата (вижте страници 199 - 203 и 434 - 445). Те нарочно бяха пропуснати, за да й се намали обема (тя май без това стана по-голяма, отколкото Иван планираше).
Сега, аз като наглец, който иска да си докаже авторитета :P :wink: , ще пусна тук липсващите описания.
Предполагам, че за мнозина от вас те нямат голямо значение. В крайна сметка от издаването на книгата измина доста време и много разказвачи вече са си изградили някакви представи за съответните местности и обекти. Така че не гледайте на тази информация като задължителна. Давам я, за да ви помогне да попълните някакви празнини във вашите приключения (ако се налага) или за създаването на нови такива. Използвайте каквото ви харесва.
Последно, не знам какви са проектите на Иван за следващите продължения, но не виждам смисъл да чакам друго издание, в което да бъдат поместени тези текстове. Така или иначе те бяха предвидени за първата книга. Ето защо ги пускам тук.
И така:


ГОРИ

Дъждовната гора
Малка гора, растяща в южните покрайнини на Блатото. Има всякакви видове дървета. Обитават я най-срещаните горски животни – мечки, елени, глигани, вълци. Сравнително спокойно място, като изключим честите набези на гущероиди и безпричинните валежи.

Елхова гора
Както показва името, там растат иглолистни дървета. Гората е малка и лесно се преминава. Срещат се дребни хищници, които не биха нападнали човек, освен ако не са много изгладнели. Пазете се от падащи шишарки!

Смръдлева гора
Нищо в самата гора не смърди и реално никой не знае защо е наречена така. Може би заради високите смърчове или противните, миризливи гадинки, които я обитават. Името й е запазено от далечни и забравени времена. Иначе гората не се различава особено от Елховата гора – предимно иглолистни дървета, разположени нарядко и всякакви дребни животинки, щъкащи из килима от нападали иглички.

Химориша
Просторна гора, която покрива почти целия Остров на науките. В старите книги е описана като най-своенравната гора, растяла някога. В каквото и да се изразява нейното своенравие, сега то е далеч от любопитни изследователи.

Малка Химориша
Това е онази част от Химориша, която е останала върху Магландиум, след като Островът на науките се отчупил от континента. Представлява малка, смесена гора, без нищо отличително.


РЕКИ

Велика Лаория
Забележително е как хората могат да направят не просто слон от мухата, а направо дракон от въшка. По тази логика, една река, отделяща се от течението на страховития потоп, наречен "Лаория", е получила името "Велика Лаория", сякаш може да се сравнява с родителската река. Както и да е, тази река е много по-различна от първоизточника си. Тя е плитка, тиха и бавна и определено няма такава лоша слава. Затова бреговете й са по-населени, а из нея често сноват малки рибарски лодки.

Мъжката река
Извира от далечните възвишения на Колосът, в северния край на Централния проход, а по пътя си към Южното море образува три от най-големите езера на континента. Мъжката река и Реката на мълниите са почти еднакви по дължина и въпросът коя от двете е по-дълга е много спорен. Мъжката река, обаче, е много по-пълноводна. Името й звучи тематично, а обяснението за него може да се намери в една легенда, разказвана от гигантите от племето на Лукавите рисове.

Тилейската река
Една от най-пълноводните реки на континента. В нея се събират много от водите на Колосът. Името й е свързано с една легенда, в която основните действащи лица са боговете Бона и Нетилун, и неуморният пътешественик Тилей.

Тихият Тилей
Както вече е ясно, хората имат навика да отъждествяват на пръв поглед несравними неща. Така, Тихият Тилей е едно нищо и никакво поточе, което се отделя от бурната Тилейска река. И тъй като самото то не притежава никакви отличителни особености, хората решили, че не могат да го нарекат другояче.

Бързоструй
Извира от високите части на Колосът и се спуска бързо надолу (затова е наречена така). Минава покрай два от най-големите градове в Магландиум – Кастина и Мелион. Бреговете на Бързоструй са населени и култивирани, поради което дивите същества отдавна са я изоставили.

Река
Реката Река е една обикновена река, за която така и не било измислено име. Всичко се дължало на една умна глава, която рекла: "Чакайте, бе, защо да не бъде просто "река"? Стига сме се трудили да измисляме имена! И без това имаме много по-важни задачи..." Така, реката си остава просто една най-нормална Река. Веднага, след като излезе от Колосът, Река се влива в Бързоструй.

Водната мрежа
Това е една плетеница от рекички, ручейчета и езерца, затворена между Бързоструй и Тилейската река. Толкова много вода накуп често създава проблеми на хората, особено през дъждовните периоди, но е благоприятна за фермерите в района. Затова тези земи са гъсто населени и изцяло култивирани.

Влей
След водната мрежа, освен Бързоструй и Тилейската река се отделя и трети, също много голям поток. Хората са го нарекли Влей. Той се насочва директно към морето и се влива в него, без да образува никакви странични потоци и езера.

Бялото джудже
Малък приток на Мелионската река, извираща от подземните потоци, близо до джуджешките галерии. Защо е "джудже" е ясно, а "бяло" е, защото реката минава покрай множество варовикови скали. Отмивайки скалите, нейните води получават странния оттенък.

Хармония
Най-бавната и спокойна река. Никъде по течението й няма водопади или водовъртежи. Чудесно място за отмора, предпочитано от всякакви същества. Според преданията самият Фанаар изкопал дъното на тази река, за да може, когато слиза на земята, да намира тихо и спокойно място за своето вечно съзерцание.

Монере
Започваща далеч от вътрешните части на Блатото, тази река е единствената, която влиза в Чудната гора. В нея няма нищо впечатляващо. Монере си тече през равнината, без да се вълнува от хората и пресичащите я пътища. В замяна получава същото безразличие.

Млека
Извира някъде от Блатото, недалеч от западния край на Дъждовната гора. Спуска се на юг, без да криволичи особено, заобикаляйки Чудната гора от изток. Има два притока, които също водят началото си от Блатото. Около Млека рядко се намират диви животни, защото голяма част от бреговете й вече са заети от човешките села и градове. Влива се в Южното море.

Мъхестата река
Тръгва от блатата, недалеч на североизток от Дъждовната гора. Тази река е съвсем къса – само пресича гората и се влива в Дъждовното езеро. Високите тополи, растящи по нейното течение всяка пролет я покриват със своите мъхчета. Така е дошло и името на реката.

Реката на малките листа
Малка рекичка, пресичаща Дъждовната гора. Намира края си в безотточното Дъждовно езеро. Поетичното си име е получила от един пътуващ бард. Една есен той случайно минал оттук и се възхитил от гледката на падащите в нея листа. Дори й посветил песен.

Вонящата река
Това е една особена река, извираща от Блатото. Цвета на водите й постоянно се колебае между жълто и оранжево. Миризмата около нея е меко казано неприятна, но повечето местни жители са свикнали. Твърди се, че това се дължи на минералите в нейните води, които можели да донесат на човек дълголетие почти като на елф, но никой не е успял да го докаже. Добре че намира края си в две по-пълноводни реки, които заличават неприятните й особености.

Мътната река
Също тръгва от Блатото. Това е реката, която тече покрай град Горно Хълмово, но там е само началото й. След като отново пресича Блатото, тя рязко завива на юг. Далеч по-нататък се влива в Лаория. Водата й никога не е била чиста. Около нейния извор често се навъртат гущероиди.

Мамайчица
Единственото езеро в Донайските възвишения се нарича Мамай. От него тръгват две реки, чиито имена много наподобяват това на езерото. Мамайчица е по-голямата река. Тя бързо намира път навън от възвишенията и с плавен завой се насочва към морето.

Мамучица
Мамучица е по-малката от двете реки на Мамайското езеро. След известно лутане из северните Донайски възвишения, Мамучица веднага се устремява към Мътната река.

Донайска река
Освен езеро Мамай, единствения воден източник в Донайските възвишения е тази река. Тя не е нито дълга, нито пълноводна. Тече много бързо, но водата й винаги е бистра и студена, поради което повечето хора я харесват.

Брилска река
Това е рекичката, която извира на североизток от град Брил и пълни защитния му ров. Съвсем къса е и се влива в Лаория.

Малкият зъб
Малкият зъб е една наистина малка река, която като по чудо се е измъкнала от каменния лабиринт на Атлазените зъбери. По дъното й се забелязват остри парчета минерали и хората стъпват много внимателно, когато се налага да минават през нея. Острите камъни са способни да разрежат и най-дебелата подметка. Назъбеното дъно продължава до мястото, където Малкият зъб се влива в Мъжката река.

Атлазената река
Най-блестящата река на континента. В нейното течение постоянно плуват фини минерални частици, които отразяват и пречупват светлината също както го правят по-големите им подобия по върховете на Атлазените зъбери. Едва когато влезе под сенките на Средната гора, реката изгубва блясъка си. Влива се в езерото Долни мъж.

Гърбушка
Единствената река, извираща от Гърбушкото се стича бавно и лениво към Средната гора. Често, в по-горещите месеци тази река пресъхва. В нея рядко се намират риби. Реката е толкова невзрачна, че дори живеещите покрай нея са склонни да я забравят.

Големият брат
Последният приток на Мъжката река е бавен, но много дълбок поток. Тръгва от ниските, южни възвишения на Планината на костите. По водите му постоянно сноват лодки от всякакъв вид. Това е най-прекия път между градовете Калал и Ветроград. Почти всички, които отиват в планината предпочитат реката пред сухоземния маршрут.

Малкият брат
Предпоследният приток на Мъжката река е просто едно дълго поточе. Извора му не е далеч от този на Големият брат. Водите му не стават за плаване, а само за риболов. Малко хора живеят покрай тази река, затова и дивеча тук е по-многоброен.

Малка река
Малка река представлява точно това, което се казва в името й. Началото й дават две изворчета в централната част на Планината на костите. Минава покрай две големи села и се влива във Велика Лаория.

Езерна река
Река без никакви разклони или притоци. От незапомнени времена тя не се е променила по никакъв начин. Единствената й цел е едно безотточно езеро, точно на североизток от Планината на костите.

Минера
Буйна река, събираща водите си от горещите минерални извори в северната част на планината Коритото. Същите извори са основния източник на вода за прословутото Топло езеро. Иначе реката няма нищо общо със езерото, а се влива в река Равена. Хората не харесват бързото й течение и непредвидими водовъртежи, затова тук рядко могат да се видят посетители.

Топла
Отточната река за Топлото езеро носи име, удивително наподобяващо това на самото езеро. Естествено, приликата не е случайна. Въпреки късата й дължина, около тази река са построени множество лагери и места за почивка.

Поточето
Въпреки умалителното си име, Поточето е нормална река. Представлява обединение на две други, които изненадващо са наречени Горно и Долно поточе (човешкото остроумие е удивително, нали?).

Беловино
Отделя се от средното течение на Равена. Земята наоколо е засадена предимно с лозя от бели сортове грозде, а всеки знае с какво гроздето най-много привлича хората.

Ендив
Малка рекичка, извираща от Атлазените зъбери. Малка, но с голяма слава. Разказва се, че който тръгне нагоре по течението й, ще види странна картина. Сякаш в самия въздух над водата се е появил прозорец който представя на погледа панорама към един друг, непознат свят. Все още никой не е разбрал как тази нематериална картина се е озовала там. Едното обяснение е в намесата на боговете, а другото, по-научното, гласи, че ефектът е една много необичайна оптическа измама, сътворена от атлазения лабиринт. Само че светът, който се вижда отвъд не прилича на нито една местност наблизо. Как тогава може да е огледален образ?

Дъбоструй
Тази река тръгва от високопланинско езеро в Атлазените зъбери и в началото си е много пълноводна. По пътя през Оплетената дъбрава от нея се отделя голям поток, наречен Дъбрака, но малко по-нататък река Сирамион свършва своя път в Дъбоструй. Малко след излизането от гората, Дъбоструй се разделя на два равностойни потока, хитроумно наречени Ляв и Десен Дъбоструй. Минавайки през Оплетената дъбрава, тази река отмива част от неконтролируемата магия и затова хората са много внимателни, когато я пресичат.

Дъбрака
Основният отток на Дъбоструй е река със сравнително населени брегове. По цялата дължина на Дъбрака, дори в Оплетената дъбрава е прокаран широк път, свързващ северните и южните части на Централния човешки съюз. Много е широка, но сравнително плитка и бавна. Водите й са бистри, а понякога в тях се виждат блестящи каменни парченца, които Дъбоструй е отчупил от Атлазените зъбери. Повечето от тях тръгват по течението на Дъбрака.

Лема
Това е важна за елфите река. Извира от Колосът и пресича Вечната гора в западните й покрайнини. Тече право на юг, успоредно с Реката на мълниите. Близо до края си образува езеро Хелегот. Реката е сравнително пълноводна. На нейното устие елфите са създали неутрализираща бариера, която пречи на електричеството от Реката на мълниите да поеме по течението на Лема.

Сирамион
Първото отклонение на река Лия се намира малко след Лунното езеро. Сирамион е сравнително дълга река. От нея се отделя Тирфин. Малко по-нататък Сирамион се пресича с Реката на мълниите и образува малко езеро, но то не я спира. Едва след като пресича почти цялата Оплетена дъбрава, тази река се съединява с Дъбоструй, вливайки в нея част от елфическата мистика.

Тирфин
Още една река, излизаща от Вечната гора. Разделя се на два потока, единият от които пълни интересното Цветисто езеро, а другия се стича към Реката на мълниите.

Реката на кондора
Много къса, но изключително буйна река, прорязваща северната част на Скалистия остров. Извира от стръмните склонове на Орловите канари и представлява поредица от безброй водопади. Моряците са забелязали, че по върховете около извора й са сплетени огромни гнезда. Те са изоставени и никой не е виждал птиците, живели в тях, но се носи поверие, че това са били митичните кондори – хищна птица с размери колкото половин дракон. Дали е било така никой не може да каже, но името на реката си стои непроменено.

Дракулина (Реката-убиец)
Далеч, в югоизточната част на Скалистият остров, привидно спокойно и непринудено тече една искряща река. Ала щом някой веднъж стъпи в нея, водата изведнъж го грабва и неподозирано бързо го издърпва надолу. А дъното й се покрива с черна тиня и скрива гледката на отчаяното, давещо се създание. Никой не би могъл да каже какво се случва със жертвите на реката-убиец. А труповете, които тя изхвърля са ужасяващи – абсолютно бели и изсъхнали, без капка кръв.

Куцият кон
Това е най-дългата река на Скалистият остров. Извира от Орловите канари, пресича Вулгарея и чрез два ръкава се влива в морето. Куцият кон е може би единственото място по целият остров, за което не се носи лоша слава. Всъщност, тя няма никаква слава, въпреки че е доста приятна рекичка. Но както винаги, хората имат склонността да забелязват само лошите неща и да подминават добрите. Не е известно откъде е дошло името. Най-вероятно от някой пиян моряк.

Аксиома
Тя е най-голямата река на Островът на науките. Извира от средните части на Граконус. Наричат я още "Неотклонимата река". Незнайно защо, нейното течение не може да бъде спряно или отклонено по никакъв начин. Всяко препятствие мигом бива пометено. Древните учени дълго са изследвали тази сила, но и да са открили нещо, вече не могат да го споделят с никого.

Алебра
Първият приток на Аксиома. Според записките на древните учени, тази река представлява "...поредица от неоспорими проливи, които се вливат в Аксиома и поддържат нейната константност, спомагайки за правилното и неотклонимо протичане на флуидния поток...". Източните магьосници все още разсъждават над този цитат. Резултатите не са много окуражаващи.

Верятна
Отново според записките, това е реката която "...внася несигурност и неопределеност в течението на Аксиома, давайки възможност за изследване на стохастични и непознати явления, действащи върху общото течение, с цел тяхното избягване или отстраняване...". И тук мъдростта на Източните магьосници се оказва в задънена улица, опитвайки се да разнищи смисъла на това изречение.

Ференциала
Това е една от реките с най-необясними свойства. Според сведенията в хелитионската библиотека, ако един предмет, съставен от много части бъде пуснат в извора на тази река, то на брега в нейният край той ще изплува тотално разглобен на най-малките си съставни части. Същите сведения казват, че античните учени дори са успели да обяснят това явление, но техните знания са запечатани на непристъпния остров. Ференциала се влива точно в началото на делтата на Аксиома.

Интегра
Тази река се движи точно срещу Ференциала и се влива в Аксиома на същото място. Нейното свойство е точно обратното на противоположната река. Ако няколко части бъдат пуснати в началото на Интегра, накрая те ще излязат сглобени, независимо колко сложна е операцията по събирането им. Представете си колко полезна би била тази река за изобретателите...

Елементине
Единствената река на Островът на науките, която не се влива в Аксиома, е Елементине. В библиотеката на град Хелитион има цял рафт с книги, посветени на тази река. Те разказват, че с помощта на Елементине могат да се обяснят множество от природните зависимости и взаимодействия, дори има описание на някои от тях. Оказва се, че едно време това е била любимата река на алхимиците и градът, построен до нейното устие е бил едно от най-големите им средища. За съжаление, времето си е казало жестоката дума и от онзи град сега стърчат само руини.


ЕЗЕРА

Ендир
Второто голямо езеро във Вечната гора. Бреговете му са гъсто населени, но само елфите знаят колко точно. Малцина човеци и други разумни раси, различни от елфи са успели да го видят.

Хелегот
Единственото езеро по течението на река Лема се образува недалеч от мястото, където тя се влива в Реката на мълниите. Въпреки че не е далеч от края на Вечната гора, хората трудно ще стигнат до него, без да почувстват "приятелското" потупване на елфическа ръка по рамото си.

Сирамирско езеро
Това е единственото езеро по течението на Реката на мълниите. В него тя се пресича с река Сирамион. Чудно е как двете реки се разминават, без да си влияят. Като че ли нещо в езерото ги изолира една от друга.

Цветистото езеро
Сред земите на настоящия Източен съюз се намират множество странни места, резултат от силната концентрация на магия в този район. По същата причина това безотточно езеро има навика да променя цвета на водите си. На шега го наричат "езеро – хамелеон". Почти е открита зависимостта, по която се сменят цветовете. Магьосниците са се научили да познават какво предвещава езерото, защото то винаги променя цвета си ден-два преди да се случи събитието.

Горни мъж
Това езеро запълва една голяма вдлъбнатина в равнината. Захранва се от две реки – Мъжката и Големият дракон. От близките хълмове, през бистрата вода много ясно може да се види огненото дъно, образувано от потока искри, донесен от Дракона. Долу те образуват голям кръг, който с течение на годините бавно се разширява. Нищо чудно след няколко века езерото да се превърне в един огромен, огнен вир. Но дотогава има много време.

Долни мъж
Накратко, това е езерото, около което е порасла и все още расте Средната гора. Захранвано от Мъжката и Атлазената река, то продължава да дарява околната растителност със сила и свежест. На много места около езерото са построени къщи и колиби на хора, но и дивият свят постоянно го посещава.

Топлото езеро
Най-голямото планинско езеро покрива централната част на планината, наречена Коритото. Причина за топлата му вода са множеството горещи, минерални извори, от които събира водите си. Планината неуморно гълта от тази жива сила и се поддържа здрава и свежа. Излишната вода се оттича през тясна пукнатина в югоизточните склонове и се влива в морето.

Дъждовното езеро
Безотточно езеро, което събира вода от две рекички, идващи от Блатото, както и от честите дъждове, които се изливат за щяло и нещяло. До него живее семейство лодкари, които стопанисват три много големи лодки. С тях превозват хора и товари между всички точки на брега на езерото за "нищожната" сума от един сребърник. Иначе е тихо и пусто място.

Речово езеро
Безотточно езеро, което се пълни от Езерната река. По нейно подобие, от началото на съществуването си това езеро не е променило своята форма и големина. Сякаш е сътворен някакъв перфектен баланс между количеството вода, което се влива и това, което се губи. Но къде се губи? Необяснимо е.

Мамай
Единственото езеро в Донайските възвишения се е образувало, след като от широка пукнатина в подножието на два хълма започнала да блика вода. Постепенно тя заляла всичко наоколо и само за една нощ се появило ново езеро и две реки, които изтичат от него. Първият, който забелязал нечуваното събитие се втурнал по улиците на близкия град Кевинем, вайкайки се и крещейки. Името на езерото е съставено от няколко от неразбираемите звуци, които този човек издавал. И въпреки, че кръстникът още същата нощ умрял от сърдечен удар, езерото продължава да се пълни и да носи името, което той несъзнателно му дал. Затова и реките, извиращи от него, носят толкова странни имена.

Тилейско езеро
Малко езерце, създадено от Тихият Тилей с помощта на една рекичка от Водната мрежа. То е плитко и тихо, и може би най-точното му описание е "голяма локва". Иначе Тилейското езеро е добър източник на прехрана за рибарите от околността и чудесно място за отмора на отрудените жътвари.


Толкоз! Надявам се да съм бил полезен. :)
Evil satanic spirits feast upon my soul.
In black tower, dark wizards keep an ancient scroll,
which will summon pretty siren. She'll be dancing on my grave...
Thus, though all the mortal's prayers, I shall rise to live again!

Потребителски аватар
BatGojko
The Big Boss
Мнения: 2154
Регистриран на: пет яну 04, 2002 8:26 pm
Местоположение: София

Мнение от BatGojko » вт мар 25, 2008 1:51 pm

Това ще трябва да го пусна и на сайта като допълнителна информация, ама не знам кога точно ще стане. Бях забравил, че сме орязвали инфо и може да го пуснем някъде за по-любопитните.
"Аксиом16" - правилната система :)
Вземете си 2 GB free space in dropbox (и увеличете моето пространство)
https://www.dropbox.com/referrals/NTExNzQxNzY5

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » ср авг 20, 2008 6:27 pm

А има ли и други орязани от финалния вариант неща, свързани със света?
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: Неописаните обекти по картата

Мнение от Асен » ср авг 20, 2008 10:34 pm

Demonheart написа: Ендив
Малка рекичка, извираща от Атлазените зъбери. Малка, но с голяма слава. Разказва се, че който тръгне нагоре по течението й, ще види странна картина. Сякаш в самия въздух над водата се е появил прозорец който представя на погледа панорама към един друг, непознат свят. Все още никой не е разбрал как тази нематериална картина се е озовала там. Едното обяснение е в намесата на боговете, а другото, по-научното, гласи, че ефектът е една много необичайна оптическа измама, сътворена от атлазения лабиринт. Само че светът, който се вижда отвъд не прилича на нито една местност наблизо. Как тогава може да е огледален образ?
Това може да се прекръсти на Ендора;).
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Demonheart
Работник
Мнения: 99
Регистриран на: чет яну 03, 2002 2:29 pm
Местоположение: Деветият кръг
Контакти:

Мнение от Demonheart » чет авг 21, 2008 5:06 pm

Shamajotsi написа:А има ли и други орязани от финалния вариант неща, свързани със света?
Ами, поне засега не се сещам за такива. Ако открия, ще ги пусна.

Асене, тази река беше измислена с цел да намеква за Ендивал. :lol: Трябва да си имаме уважението с колегите, все пак. Още повече, че един от тях е и в нашия екип. :wink:
Evil satanic spirits feast upon my soul.
In black tower, dark wizards keep an ancient scroll,
which will summon pretty siren. She'll be dancing on my grave...
Thus, though all the mortal's prayers, I shall rise to live again!

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет авг 21, 2008 5:33 pm

Demonheart написа: Асене, тази река беше измислена с цел да намеква за Ендивал. :lol: Трябва да си имаме уважението с колегите, все пак. Още повече, че един от тях е и в нашия екип. :wink:
Знам, знам;).
Но понеже вече има фенски опит за обединяване на системите-може местността да има две различни имена:). А Разказвачът да си преценява какво точно има там, накъде води-или в коя фаза на луната към кой сетинг е отворена;).
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
shizziss
Вречен
Мнения: 323
Регистриран на: съб мар 08, 2008 2:08 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от shizziss » съб сеп 13, 2008 11:06 pm

Боя се, че небих се съгласил Ендива да се прекръства на ЕнДора. Това си е порта към Ендивал за ЕнДор имаше идеи той да е в някъкъв изоставен и полу разрушен храм в близост до Мелион. Но и това най-вероятно ще отпадне... За какво ми е порт като може да се стигне по море!!! :wink:
Аксиом 16 "Древна магия на Титания"... Около 1456 година...
Само един Разказвач знае, какво ще стане, ако боговете се върнат, магията удави света, а старите континенти изплуват...
Следва продължение...

Отговори