Страница 1 от 1

Звездна карта на Магландиум?

Публикувано: пон май 26, 2008 12:20 pm
от Shamajotsi
Рекох си веднъж: защо да не се направи звездна карта на Магландиум?

Речено-сторено. Е, доста "непрофесионално", като много повече "не", отколкото "професионално".

Първи етап: да се осее нощното небе със звезди. Тъй като ама хич не се сещах за по-добър метод, използвах най-простия, тъп и каквото още можете да се сетите като определение, метод. На четири пъти затворих очи и четирите пъти боцнах с химикала на един лист от една тетрадка. Освен звездите, на листа се появиха разни странни неща, на които бих могъл да им измисля някакво приложение, ама вследствие на стореното по време на втория етап, по-добре да не ви показвам тези "артефакти", защото биха могли да ви изглеждат... смущаващи. Както и да е, надявам се да съм създал достатъчно достоверно "небе". Ако някой има забележки или въпроси, бих могъл да редактирам и постна първоначалния вариант на нещото без всички линийки и съзвездия, които съм сложил сега.

Втори етап: да направя от белия лист и сините точки и петна черно небе и бели звезди. Също толкова непрофесионално, ама няма начин.

Трети етап: да си представя, че съм пиян древен грък с богато въображение и да си играя на "свържи точиците". Това ми се отдаде, що годе.

Четвърти етап: да коментираме заедно получения продукт, да кажете своите мнения и критики и да не се смеете на това с какви глупости съм се занимавал в последно време.

Пети етап: да именовам(е) и измися(измислим) историята на всяко от съзвездията, които съм "нарисувал".

Между другото, логично е различните раси, дори различните местности да имат свои идеи за съзвездията. Дори например, гигантите, които живеят на Колоса и виждат много по-ясно магландския еквивалент на Млечния път (случайно получилата се "полянка", долу в центъра, около съзвездието, което наподобява Касиопея) могат да го карат като инките (май те бяха, пък и нали тези гиганти имат и други сходни черти със споменатия народ) - да съзърцават фигурите, които се образуват там, а не фигурите, образувани от другите звезди. Затова въобще не претендирам тази визия за съзвездията да е универсална за континента. Тя може да бъде, да кажем, визията на човешките мореплаватели, които са се запознали с много създания и техните митове и легенди, свързани със звездите. Също така на тях им е най-важно да са запознати с небето и съответно навярно те са го "картографирали" най-вярно и изчерпателно от расите.

В крайна сметка: картата.

Публикувано: пон май 26, 2008 1:28 pm
от Vilorp
Идеята ми се струва много добра.

Публикувано: пон май 26, 2008 3:53 pm
от Ain alkar
100% подкрепа за такова нещо от моя страна.

Публикувано: пон май 26, 2008 4:17 pm
от ILLIDAN
Интересна идея, която впрочем ме накара да си задам въпроса: "Каква точно е космологията във вселената на Титания?" Ако е подобна на нашата вселена, то има още много други неща, които могат да се добавят в нощното небе: комети, други планети, дори избухвания на супернови, които биха всяли доста страх сред населението.

Публикувано: вт май 27, 2008 1:10 am
от shizziss
Интересно, продължавай, това е нещо което трябва да се развие в А16. Подкрепям те.
А сега се сетих не се сещам как стоеше въпроса с луните в ПММ. Много ще съм благодарен, ако някой ме светне! :wink:
При мен в ЕнДор имам 3 луни с различни цикли, но и аз трябва да се замисля за съзвездията по-сериозно, че за момента сигурно имам към 10-15 което ми се струва малко за сетинга ми... :oops:

Публикувано: вт май 27, 2008 8:58 pm
от Vilorp
Около титания обикалят 3 луни, като обикновенно само една от тях е доминираща в момента.
Колкото до космологиято то си пише в раздела - посна работаняколко далечни звезди и една малка черна дупка.

Публикувано: вт май 27, 2008 11:05 pm
от Cocaine
Не точно най-полезното нещо, но пък в идеята няма и нищо лошо. Дори ми идват на ум и наименованията на някои съзвездия, но да си играеш, да измислиш отделно ими за всяко съзвездие според народа/расата е излишен труд.

Публикувано: ср май 28, 2008 8:06 am
от kartacha
Ами ако ти се прави, направи го. Пълна подкрепа. Много трудоемко, но полезно. Може да се измисли и СУ за ориентиране по звездите.

Публикувано: ср май 28, 2008 10:43 am
от Cocaine
Такова умение вече има - казва се "навигация и картография", стр. 58 в книгата. Не е СУ, а само общо умение, защото цяло СУ едва ли би донесло нещо съществено.

Публикувано: пет май 30, 2008 12:36 am
от BatGojko
Похвална идея (нищо, че прилича на надписи на пиян фараон по пирамид а;) ) Със сигурност само може да обогати Титания. Никога не съм отделял особено внимание на тази част, тъй като има много още за доразвиване по самата земя, но подобни идеи са от полза.

ПП: Мног бих се забавлявал да наименовам съзвездията, но ще го оставя на вас, че в момента съм в шеговито настроение пък вече имам опит с наименования, когато съм в подобно състояние на духа.

Публикувано: пет май 30, 2008 4:56 pm
от Shamajotsi
Съдбата на два пъти ме изнерви със знаците си да не пиша в тази тема, ама аз напук, пробвам трети път.

Това, което исках да напиша на Илидан преди много време:
Разбира се, и такива би трябвало да има, като дори част от "артефактите" по ранните варианти на небесната карта мислех да са именно комети. Отказах се, тъй като все пак те се появяват веднъж на небето, нали така? Тоест, минават там на еди-колко си години, но простите люде надали биха могли да видят някаква строга зависимост между минаванията, като се изключи, разбира се, зависимостта "комета=>голяма прецакня за всички народи". Но сега пък се сетих (чак сега, щото съм тъп), че можех да ги оставя въпросните комето-образни петна, като кажа, че древните "картографи" на нощното небе са отбелязали къде най-забележителните комети са били най-забележими.

По отношение на планети - ако ги няма тях, то като че ли почти не би могло да има астрология на Магландия. Наум ми бяха дошли две, като, откакто си мислех за тях в един автобус досега, идеята не се е развила и на йота, така че това го възприемайте по-скоро като ориентир, отколкото като предложение. Разбира се, трябва да има планета, която магландци да свързват с разрушителните войни ;) . И пак, разбира се, около нея ще има мистерия, защото астролозите от Втората епоха освен с това са я свързвали и с други неща (има ли са си цяла "Енциклопедия на небесните символи", където всеки небесен обект бил описан подробно със всичките си значения). Другата планета е съвсем шашава, като е кръстена подобаващо: Шута. Докато дори и другите планети, макар и с по-хаотично движение, да може да им се предвиди местоположението що-годе, на тази местоположението утре вечер е загадка. По принцип за астролозите това е невзрачна планета, но някои важни събития се свързват с нея. Също така се говори, например, че когато се родил Лавренций Маума, Шута светел най-ярко на небето. Говори се също така, че гадателят не проплакал като се родил, а "просмял", но това са най-вероятно глупости, които никой вече не може да отхвърли или потвърди (Лавренций е единствения от присъствалите на раждането си, който е все още жив, но по разбираеми причини нищо не помни от събитието). Та за нещо такова си мисля.

П.П.: Както казах, тъп съм и в следствие на това съм забравил да номерирам съзвездията. Ще трябва да редактирам файла и да го кача пак. Но сега ме мързи, за което моля да ме извините.
Също така, Бат Гойко, едно-две "несериозни" имена на съзвездия ще са тамън в духа на Магландия, така че не виждам проблем да се намесиш. Абе, на когото му се занимава, да дерзае.

Кокаине, никога не съм искал да правя сто различни варианта на нощното небе над континента, просто не исках да ми се заяждат за глупости, за това доуточнявах ;) .

Публикувано: пон юни 15, 2009 2:36 pm
от Vilorp
Картата с повечето от човешките названия на съзвездията в светло синьо. В червено Елфическата история за Нориел и Змея. Лилаво пътя на Шута по звездното небе.

Сега ще разкажа накратко неговата история:
Шутът бил бард като всеки друг, е не точно като всеки защото бил барда на боговете. За жалост обаче имал склонност да си попиива и ето че една вечер прекалил. Дръпнал стола на Орим който тъкмо се канел да седне, изпикал се в бирата на Нетунил и пуснал пуснал страшен език на Алфана. Тогава те го проклели вечно да прави туй, що ще направи през остатъка от нощта. Шутът обаче нали е шут, смъкнал си гащите да им засвидетелства уважение и излязъл от Ханът на края на небето да пусне една вода в Голямото нищо където дири воинете небесни не смеели да припарят. После с клатушкаща се походка тръгнал на Север. Повъртял се на Мегдана загледан в талигата пълна с грешници чакащи пред портата на Хармонар да бъдат допуснати до вечното блаженство. Промъкнал се през задната врата и широко отворил портите. (бел. от Килт Алексел: Умрелите през месеца когато Шута отваря портите могат да бъдат сигурни, че ще преминат през портите на Хармонар.) А после минал покрай Нориел и я ощипал по задника (бел. от Килт Алексел: Версията на историята се изменя когато легендата за Нориел придобива публичност. Преди това подритвал заспалия пъдар да се изтъркаля на стобора под ударите на маламашката.) Това явно му разпалило страстта защото от там се метнал направо върху блудницата и започнало едно пата кюта пата кюта. (бел. от Килт Алексел: Народът вярва че гръмотевиците които се случват често през тази част от годината са виковете на двамата, мълниите пък идват от тризъбеца на Нетунил за който ще стане дума малко по-късно).
Присетил се после, че Нетунил е в Хана Шута се запътил към домът му с цел да напакости, но морските дебри били заключени, само тризъбеца на морския бог бил подпрян на стената на къщата му от корали. Вдигнал шута тризъбеца и се развилнял (бел. от Килт Алексел: Моряците не искат да излизат в морето през този период то годината, защото знаят че тогава то е под командата на пияния Шут и всичко меже да се случи). Като се наиграл Шута ударил със все сили тризъбеца в земята, блъснали мълнии и той се строшил.(бел. от Килт Алексел: В основата на тризъбеца има двойка звезди които обикаляте една около друга и така създават впечатлението че тризъбеца се чупи приз определен период то време. Най-вероятно случайно съвпадащ с преминаването на Шута от там). Окрилен от успеха си Шута наминал и покрай домът на земния пастир Орим, но гегата се оказала твърде тежка за него и той единствено успял да я събори. Тя тупнала и подплашила фелините (бел. от Килт Алексел: Предполага се че става въпрос за някаква отдавна изчезнала раса) от Магландиум. Те хукнали да бягат, но Шута нали е шут им притегнал крак и те се стоварили точно на ръба на хоризонта. (бел. от Килт Алексел: съзвездието е екваториално и се вижда само през половината година, а през останалото време над хоризонта блестят само алфа, делта и еписилон).
Когато минал през домът на Алфана Шутът се докопал до лъкът й задигнал тетивата, а после много уморен се промъкнал под софрата на боговете, като забърсал една пилешка кълка. Хапнал колкото хапнал пъхнал си я в пазвата и отишъл да се гушне на топло при хрътките, където заспал.
Кучетата обаче надушили кълката и почнали да душат и ровят по дрехите ми и таман да падна от ръба на небето и да се претрепе дошла зората... И всичко започнало наново.

Историята за пътя на шута се разказва в този и вид в село Буна, Централния Съюз. Коментарите към нея са от Килт Алексел звездоброец и изследовател на звездити от Костените кули.

Публикувано: пон юни 15, 2009 3:08 pm
от Vilorp
Нориел и Змея

Имало някъде, нейде тъдява,
змей, зъл, злобен, хвъркат,
що в зверския образ на дракон приличал,
а в тленния трижди на по-лошо обричал.

По силен от дракона древен
и по лукав бил той от човек.
Страшна била змейската гнет!

Тогава от осмия род дошла Нориел,
със своята чиста душа тя змея възпря.
В диспут го въвлече с невинна лъжа,
и спорят те двамата чак до сега.

А боговете въздигнали него и нея
спора безкраен да продължат
и змея далеч от тук да държат.

Ако вдигнеш грава и погледнеш на запад,
там под Пергела що елфите змейски крила го зовът,
ще видиш Шайтана глава е положил,
в полите на малката нежна елфана.

Баладата разказва легендата за Нориел, която успяла да спаси расите в Магландиум от деянията на Змея Шайтан. Изпята е за пръв път от Кен Ли, представителка на Източния съюз в кръчмата „Край Арената” в Мелион през 1450 г.

Публикувано: нед юли 12, 2009 5:50 pm
от Shamajotsi
[sblock="Немагландско обяснение за Магландовото небе"]Както вече много хора се досетиха, луните на Магландия се движат по силно ексцентрични орбити (ексцентрични в математическия/астрономическия смисъл на думата). Нека първо упоменем следния факт, който можем да заключим от книгата:
1. Конфигурацията на трите луни се повтаря на всеки 90 дни, т.е. времето за една обиколка на всяка от тях около планетата е толкова.
Естествено, би могло да е 90 дни и малко. Но при все, че календарът за 1500 години не се е променял, а за 1500 години луните правят около 6000 оборота, то 6000*(и малко)<1 ден. Съответно и малко < 14.4 секунди. Т.е. със завидна точност можем да кажем, че всяка от луните обикаля Титания за 90 дни. Или за една Титанова година имаме 4 оборота на всяка от тях.

Оттук веднага виждаме едно следствие от тази странна планетна конфигурация - на практика Светлинните календари (магландската вариация на нашите слънчеви календари) не се различават по точност, периодика и т.н. от каквито и да е магландски лунни календари. Защото 90 дели 360 без остатък. Мдам... горките астролози остават без работа почти, а? Нещата се повтарят с абсолютна точност всяка година... Но как се повтарят? Нека ъгловата скорост на Титания около Светилото и на луната Х около планетата ги измерим в брой обороти на година. Съответно те са: 1 оборот на година и 4 оборота на година. Съответно ъгловата скорост на луната около Титания спрямо Светилото е... момент - какво? Мда, вярвате или не, досега всичко го гледахме "от горе на Светиловата система", но има разлика и именно тя е определяща за фазите на тези луни. Та скоростта, за която стана дума, е разликата между предните две (или сборът, ако планетата се върти в една посока спрямо Светилото, а конкретната луна - в друга, ама мисля, че по-хубавите резултати се постигат когато всички се въртят заедно в една посока). Т.е. търсената скорост е 3 оборота за една година или:
2. Всяка от луните минава през всичките си фази за 1/3 година, което е 120 дни.

И тук идва нещо, което е поне малко интересно за луните: внимателният астроном, който наблюдава през цялото време фазите на дадена луна, ще вижда всичко да си тече нормално: новолуние, първа четвърт, пълнолуние, трета четвърт... Но за нехайния селяндур, който гледа луната само когато е "господстваща" вижда луните по съвсем друг начин: луната се пълни от новолуние... след 60 дни е скочила на трета четвърт и върви към новолуние... но след 60 дни наместо да е пак "празна" е напълно пълна!!!... за да бъде на първа четвърт след още 60 дни. Луди богове!

Между другото, аз предлагам "важните фази" да се случват по средата на "господстващите месеци" - за по-величествено, епично и т.н. По-конкретно предлагам:
-Зима (бяло новолуние, сребърна първа/трета четвърт, червено пълнолуние)
-Пролет (бяла трета четвърт, сребърно пълно/новолуние, червена първа четвърт)
-Лято (бяло пълнолуние, сребърна трета/първа четвърт, червено новолуние)
-Есен (бяла първа четвърт, сребърно ново/пълнолуние, червена трета четвърт)
Имайте предвид, че само там, където има новолуние, само там може да има Светилно затъмнение, както и само при пълнолуние има лунно затъмнение. Предполагам също така, че само при "господстващите месеци" луните са достатъчно близо, че да закрият напълно Светилото. За по-интересно, предполагам, че тогава, както на Земята, конкретната луна е точно толкова голяма, че да се получат яките ефекти.

Но както и да е. Тук е мястото да уточня, че съжденията след 1. почиват на предположението, че орбитите на тези луни, като се изключи ексцентричността, са като орбитата на земната луна - почти на същата равнина, като орбитата на Титания, като техните орбити се клатушкат нагоре-надолу с по много малко, но достатъчно, че от време на време да имаме затъмнения от всякакъв род и характер.

Също така, Вилорп, много сори, ама ако Светилото обикаля около Титания, а не обратното, просто няма място да си говорим за фази май. И аз си мислех, че иначе ще имаме база за някакъв интересен лунен календар, ама - на!

Но като стана пак дума за календари - спасителна сламка за магландските астролози - това са планетите! Когато всичко останало е предвидимо като настроението на Хармонар, техния период може да се окаже спасителен за тази професия.[/sblock]

И за финал, част от записките на анонимен историк:
"... тогава [през Втората епоха] луните не са правели 4 оборота за година, а са заставали в една и съща конфигурация 9 пъти за две години, че и не съвсем - колко объркващо! Как са си кръщавали месеците? Дали това не са мистичните имена, които срещаме навсякъде? Но, чини ми се, туй е причината да има странни календари, като този, за който съдим по свитъците за Северното Кралство, при които времето се е разделяло на цикли от по 112 години, всеки разделен на 7 под-цикъла от по 16 години. А колко по-странно е било летоброенето на поклонниците на Кали, които разглеждали фазите на Червената луна, без да се интересуват от останалите, делейки времето на периоди от по 87 години, всеки разделен на 3 части от по 29!

Но колко силен трябва да е бил вика на Ахра-ман, че да стресне луните и те до ден днешен да вървят по-бавно по небосклона (защото какво иначе би ги забавило?)!..." (продължава с разни други спекулации по отношение на Войната).

Публикувано: пон юли 13, 2009 9:57 am
от Vilorp
Прекрасна разработка към която имам наколко незначителни вметки и една ужасяваща спекулация всъщност две...

Първом, три точки определят точно една равнина, тъй че колкото и да са криви обритите на луните те винаги (луните) лежат на една и съща равнина.

Преминавайки към спекулациите:

1. История за Шута. Ще забележите, че въпросната планета има доста шашав път южното звездно небе на Титания и изчезва само когато минава през голямото нищо. В интерес на истината обаче въпреки фолклорните спекулации планетите не изчезват току така, а освен това също имат фази.
„...и аз това твърдя! Селячеството е открило как да се ориентира за времето по съвсем прост метод, макар и да го е облякло в небивалици и брътвежи. Лудият път на Шута е най-постоянното нещо в нашето звездно небе, а пропадането му в голямото нищо беше теоритично доказано от колегата гном Шамюел в трактата му „Добрите обноски на Шута” където става пределно ясно, че той минава в тройната сянка на луните при лятното приближаване на Светилото да Титания. Не случайно това е пориода с най много лунни засветления*, като макар и не съвсем точно тази част от неговия път колегата е нарекъл „новолунието на Шута”, а колкото до фазите на спътничките на нашата родна планета, то те изцяло се определят от пътя на Светилото. ”
Из изказване на Платии Боницеф, прецедател на гилдията на астрономите и астролозите в Костенете кули


Най-забавното което може също да обясни както фазите на луните така и засветленията е „Тъмната страна на слънцето”, което би може да се провери дори емперично при засветления през луна във фаза на новолуние...


*преминаване на Светилото пред някоя от луните


пп. Шами още веднъж похвала за труда.

Публикувано: вт юли 14, 2009 2:03 pm
от Shamajotsi
Мерси, ама нямаше нужда ;) . Както се вижда, работата не беше кой знае колко много, дори когато ги направих сметките се почувствах ужасно тъп, че не се сетих за тези неща по-рано.

А между другото, веднъж да разбера как да направя "видео-скрийншот" ще може да се насладите на "музиката на сферите" - най-сетне един модел, изработен чрез "степ" като че ли обяснава поне част от описаните феномени ;) . И скоро ще има и други неща.

А между другото, това, което си написал за движещото се Светило от магландска гледна точка ли е, или ти самият смяташ, че е възможно да го бъде? Защото не виждам как магландци ще виждат "засветления", ако Светилото наистина не се движи около Титания, наместо обратното.

Публикувано: нед фев 07, 2010 10:24 am
от Vilorp
Да повдигна темата и да саздам работа на Шами:
Ко стана с видео скриншота? Ежантуано наколко не жидео скриншоти?

Няма никъде официални данни че Титания се върти около Светилото, докато за другото има доста такива, следователно приемам, че засветляванията ги има и са видими от Титания, респективно Магландиум.

Тази трактовка придава на света определен чар и донякъде го доближава до този на Диска, който аз обичам. Затова поне докато не публикуват нещо официално и обяснено в мойте сесиипо А16, Светилото ще обикаля около Титания. *вдигащо рамене човече*

Публикувано: нед фев 07, 2010 1:44 pm
от Shamajotsi
"Видео скрийн-шота" през лятото нещо не проработи, но... има три що-годе хубави новини, с които се надявам да компенсирам поне малко заради това.
1. От лятото насам съм си ъпдейтвал компа доста пъти, има вероятност ако сега пак пробвам да се получи нещо (макар че по-долу ще прочетете защо най-вероятно скоро няма да се захвана да пробвам пак).
2. Мисля, че вече мога не само да покажа орбитите на трите луни около Титания, но и как изглеждат от повърхността на планетата. Но и затова се изисква малко търпение.
3. От известно време (всъщност, вече сигурно се е навършила една година) се занимавам с нещо, което е с една-две-три идеи по-полезно, но и горе-долу също толкова пъти по-сложно. Тъй като в последния месец този "проект" най-сетне добива завършеност и се прокрадва чувство на оптимизъм у мен, че не съм се захванал с нещо, което няма да свърша, напоследък отделям доста голяма част от свободното си време върху това.

Тъй че, stay tuned, знам, че ще прозвучи познато, ама "скоро ни очакват нови неща" :Р .

Иначе за Светилото - мисля, че Бате Гойко нейде се беше изказал, че Светилото не се върти около Титания, а обратното, и че написаното в книгата е според виждането на Магландци. Честно казано мен това много повече ме устройва поради ред причини. Може и да си има свой чар, ама другия, "стандартния модел" на три луни около планета, която кръжи около звезда, си има своята красота (в простотата) за мен ;) .

Публикувано: нед фев 07, 2010 3:29 pm
от Асен
Всъщност, моят подход е, че цялата книга е описана от гледната точка на самите магландски автори. Като следствие, всяка информация може да е вярна, писалият да е имал причини да я смята за такава, или да е искал да заблуди читателите 8) .
Ианче казано - напълно дообрявам модела ти ;) !

Публикувано: нед фев 07, 2010 3:31 pm
от Vilorp
Добре де, ама после ще искам и роект с кръжащо около планта слънце с диаметър 10 километра и маса 200 тона, което во последствие да се окаже позитронен реактор.

За справка - А уж...

Публикувано: пон мар 01, 2010 3:18 pm
от Vilorp
http://knigi-igri.hit.bg/zwzdnkrt4lf8.jpg

Ади да помаля някой с моментно въдхновение да назове имената на сотналите съзвездия в Магландиумското небе., ония горе в дясно и ония долу в ляво, както и неназованите в центъра.

Аз пък обещавам да спретна подходящи истории за тях.

Re: Звездна карта на Магландиум?

Публикувано: чет юни 04, 2015 10:01 am
от Vilorp
Понеже хита е дал фира качвам картата отново:
http://prikachi.com/images/635/8152635b.jpg