Притчи и легенди
Публикувано: ср апр 08, 2009 7:13 pm
Притча за вълшебния пръстен – или ползата от навременните решения
Сигурно сте чували за Вълшебния пръстен... Не сте? Ха! Е, може, може. Все пак това е било отдавна, а днес тайната му е тенденциозно забравена. Да знаете, това е дело на Източните магове... Всъщност, каква била... е... силата му, така и не е известно и до днес, но казват, че бил могъщ и ненадминат артефакт, изкован от бог. От кой точно, никой не знае, но аз си мисля, че е дело на Нечестивия, иначе едва ли щеше да вплете в него точно такова проклятие. Така де, не е сега времето му, за друго исках да ви разкажа...
Ще ви разкажа една притча за трима герои, отправили се в преследване на точно този прокълнат артефакт, и за това как всеки един от тях се преборил с проклятието.
Единият бил ненадминат войн – гигант от земите отвъд Колоса.
Вторият бил умел друид от елфическата гора.
Третият бил могъщ магьосник от Източният съюз.
Всеки от тях се домогвал до пръстена по свои си причини, и всеки сигурно е вярвал, че е избраникът, достоен за мощта му.
Гигантът стигнал пръв до дверите на лабиринта, в който бил скрит Вълшебния пръстен. На входа го посрещнал сляп старец, който го предупредил, че над пръстена тегне проклятие, което ще вкамени всеки, който се опита да го притежава, освен избрания, но старецът считал, че Избрания все още не се бил родил.
Замислил се могъщият войн. Претеглил наум всички аргументи „за” и „против” и решил, че не си струва да рискува да вземе артефакта. Така успял да се пребори с проклятието.
Втори пред лабиринта стигнал друидът. И той срещнал стареца, и той бил предупреден за проклятието, но не се уплашил, а влязъл. Достигнал до самия център на лабиринта и видял пръстена. Щом го докоснал, проклятието го застигнало и той почувствал, че започва да се вкаменява. Бидейки друид и добре запознат с правилата в природата, той не се поколебал и отсякъл ръката си преди вкаменяването да засегне цялото му тяло. Така той платил цената, но се преборил с проклятието.
Последен пред лабиринта пристигнал магьосникът. Старецът се опитал да го предупреди, но магът бил толкова арогантен и уверен в себе си, че въобще не си направил труда да чуе предупреждението.
Стигнал до центъра на лабиринта и там видял вкаменената ръка на друида, а на безименния й пръст бил пръстенът. Без да се поколебае, магьосникът посегнал и взел пръстена. Проклятието се задействало на мига – пръстенът сам скочил на пръста му и започнал да вкаменява тялото му. Магьосникът бил подготвен и успял да направи заклинание, което забавило процесът в такава степен, че той имал възможност да се завърне отново в Ал-Тирим-Оминор. Явно се надявал, че там ще успее да намери достатъчно сили и познания, че да победи проклятието...
Уви, грешал. Сега той се намира в една от залите на великия магически музей, където стотици магьосници все още се опитват да разберат силата на пръстена, който все още е върху безименния пръст на каменната статуя...
Сигурно сте чували за Вълшебния пръстен... Не сте? Ха! Е, може, може. Все пак това е било отдавна, а днес тайната му е тенденциозно забравена. Да знаете, това е дело на Източните магове... Всъщност, каква била... е... силата му, така и не е известно и до днес, но казват, че бил могъщ и ненадминат артефакт, изкован от бог. От кой точно, никой не знае, но аз си мисля, че е дело на Нечестивия, иначе едва ли щеше да вплете в него точно такова проклятие. Така де, не е сега времето му, за друго исках да ви разкажа...
Ще ви разкажа една притча за трима герои, отправили се в преследване на точно този прокълнат артефакт, и за това как всеки един от тях се преборил с проклятието.
Единият бил ненадминат войн – гигант от земите отвъд Колоса.
Вторият бил умел друид от елфическата гора.
Третият бил могъщ магьосник от Източният съюз.
Всеки от тях се домогвал до пръстена по свои си причини, и всеки сигурно е вярвал, че е избраникът, достоен за мощта му.
Гигантът стигнал пръв до дверите на лабиринта, в който бил скрит Вълшебния пръстен. На входа го посрещнал сляп старец, който го предупредил, че над пръстена тегне проклятие, което ще вкамени всеки, който се опита да го притежава, освен избрания, но старецът считал, че Избрания все още не се бил родил.
Замислил се могъщият войн. Претеглил наум всички аргументи „за” и „против” и решил, че не си струва да рискува да вземе артефакта. Така успял да се пребори с проклятието.
Втори пред лабиринта стигнал друидът. И той срещнал стареца, и той бил предупреден за проклятието, но не се уплашил, а влязъл. Достигнал до самия център на лабиринта и видял пръстена. Щом го докоснал, проклятието го застигнало и той почувствал, че започва да се вкаменява. Бидейки друид и добре запознат с правилата в природата, той не се поколебал и отсякъл ръката си преди вкаменяването да засегне цялото му тяло. Така той платил цената, но се преборил с проклятието.
Последен пред лабиринта пристигнал магьосникът. Старецът се опитал да го предупреди, но магът бил толкова арогантен и уверен в себе си, че въобще не си направил труда да чуе предупреждението.
Стигнал до центъра на лабиринта и там видял вкаменената ръка на друида, а на безименния й пръст бил пръстенът. Без да се поколебае, магьосникът посегнал и взел пръстена. Проклятието се задействало на мига – пръстенът сам скочил на пръста му и започнал да вкаменява тялото му. Магьосникът бил подготвен и успял да направи заклинание, което забавило процесът в такава степен, че той имал възможност да се завърне отново в Ал-Тирим-Оминор. Явно се надявал, че там ще успее да намери достатъчно сили и познания, че да победи проклятието...
Уви, грешал. Сега той се намира в една от залите на великия магически музей, където стотици магьосници все още се опитват да разберат силата на пръстена, който все още е върху безименния пръст на каменната статуя...