Елфическага демография (защо не са изчезнали)

Секция с коментари и обсъждане на теми, които касаят известния ни за момента свят.

Модератор: Модератори

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет окт 22, 2009 1:31 pm

1.
Твоята грешка е, че си се занимавал повече с политология и социология и по-малко с чиста психология. Всъщност нашата психика няма друг "скелет" освен инстинктите ни, които са вързани с оцеляването и размножаването.
Промяна в базовата конструкция и параметри автоматично води до промяна в психиката - и е неприемливо да търсиш как да върнеш психиката на едно джудже, елф или гигант към човешката, щом те са различни като устройство.
Странно е, когато казваш - елфите са дълголетни, обаче има крива на развитието и тя води в един момент до "плато" независимо в какво точно се самоусъвършенстваш. Така е при хората и то засега - денят, в който намерим как мозъците ни да не се спихват с възрастта, положението ще се промени. Вечната Младост е съхраняване на всички телесни органи, включително и мозъка - всяко друго тълкуване я превръща в имитация.
Не, не - такова тълкуване не е грешно - то е начин различното устройство на расите да се компенсира по такъв начин, че по психика всички пак да са хора.

Обаче:
Виж само как появата на презервативи и контрацептиви е променила отношението на жените по начин, който преди е изглеждал абсолютно невъобразим и пак ще си говорим!
Сега си представи раса, където жените могат на вегетативно ниво да задържат презряването на яйцеклетката, съответно отделянето й по маточния канал (ако не бъркам медицинския термин) и така да избягват случайното забременяване и/или менструацията. Има видове, които могат да го правят, което им решава и въроса с т.н. климактериум. Или раса, където на дванайсет ставаш двуметров изрод, натъпкан с тостестерон. Познавам човешки същества, чието поведение видимо се промени след като от фитнес преминаха на помпане на мускули с взимане на хапове. Това не са същите хора, а за някой от тях подучувам неща, които ги правят да изглеждат невменяеми или просто с неврофизиологичен балан, излизащ извън приетото за "човешко".


2
Имам чувството, че мечтата та е да играеш и/или водиш само по сетинги, където хората са единствената раса, а разнообразието се постига чрез различни народи (по цвят на кожата, степен на развитие и т.н).

Дори и в този вариант играчи като мен ще ти стопят търпението, ако са повече от един в партито. Веднъж играх в един фрий-стайл спартанец и го играх според изчисленията. В собствените ми очи на създание от двайсети и първи век това беше най-нечовешкото нещо, което съм срещал/виждал. Помня как си избрах илот за убиване и го наръгах... а по късно някакъв ме попита дали имам семейство и аз казах, че имам жена, но тя е хвърлила детето ни от скалата, защото се родило слабичко и болнаво. В спартанеца ми нямаше нито мъка за детето, нито гордост за нейната постъпка- все едно е направила рекламация в супермаркета на боговете и са й върнали касовата бележка.

3. Боя се, че в един момент "Зеницата на Съдбата" ще те отврати като играч. Моят стил на водене е такъв, че когато водя по екзолтед, корабите започват да получават магически щитове през които не преминават нито чайки, нито летящи "вдъхновени", армиите получават артилерия или групи магове, които действат на "кръгове" и могат да приплескат героя, който е излязъл на армията "лице в лице", кралете на съответните държави съвсем сами са по-силни от партито ви и т.н. Тоест, лишавам дори екзолтед от превъзходството на играчите над околната среда.
Такова превъзходство няма, защото ако имаше, светът щеше да изглежда по-съвсем начин, а не като типично фентъзи. Но щом сетингът все още е фентъзи, значи игровите персонажи дори и в екзолтет да по-слаби от околната среда.
Този силогизъм важи с още по-голяма сила за сетинга и системата на Магландиум - въпросът е дали това се постига чрез натискане на героите в калта или като се признае, че светът е малко по-висок от селските колиби.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори