За Смъртта, това след нея...

Секция с коментари и обсъждане на теми, които касаят известния ни за момента свят.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

За Смъртта, това след нея...

Мнение от Shamajotsi » пет мар 05, 2010 8:12 pm

...както и боговете, които въртят този бизнес.

Темата я създавам, че да може Слънцето наместо да разводнява темата за системното изражение на СУ Некромант и Школата на Костта, да си начеше крастата, да се докаже като много ерудиран и най-сетне да си представи труда, който навярно е много добре свързан с индо-хималайо-ранносредновековно-мезоамериканските вярвания.

Или Хамелеона да постне как е обвързал Некроманта и школуваните в Костта и какви са неговите представи за случващото се в Магландия, когато някой умре, почине, сгъне, пренесе се в отвъдното, отиде на оня свят, гушне букета/карамфилите/босилека, ритне камбаната, хвърли топа и т.н.

И съответно да се изпонакараме взаимно - или не - както си му е реда тука явно - или не - ама най-сетне да има някаква позиция по този иначе тъй важен въпрос :Р .
シャマョツィ

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет мар 05, 2010 8:30 pm

[sblock]Из “Основи на Некромантията”
От Ксалон Хардал, човек, предводител на Ордена на Смъртта от 843 до 861.

За душите

Първо, нека изясним какво е Душа. Душа наричаме същността на всяко едно създание. Това са неговите мисли, нрав, спомени и вяра, концентрирани в едно. По принцип, Душите на разумните създания преминават след смъртта си в Полетата на Смъртта, но се срещат и изключения, които наричаме Откъснати духове или само Духове.
Има множество откъснати духове, като най-често се срещат бродещите такива. Всяко разумно създание може да се превърне в дух, дори и елфите. Всъщност, ефлите са известни със способността си да привикват духовете на своите мъртви, чрез ритуали забулени в тайна. Повечето души обаче преминават Отвъд, в Полетата на Смъртта. Самите Полета на Смъртта са (най-точно казано) друго измерение или плоскост, съществуващо паралелно с нашето, но само на едно ефирно ниво. По-голяма част от хората не могат да осъзнаят съществуването му, да не говорим за възможност да го видят. Единствено обучените в нашето изкуство могат да надникнат в него.
По принцип душите остават в Полетата на Смъртта не по-дълго от няколко дни (макар че колко дълго е това време за духовете не е много ясно – времето в Полетата на Смъртта не е като нашето), а после обикновено преминават с помощта на бога на който са се обрекли в личното измерение на съответния бог. Някои, продали душите си на демони биват повлечени в Бездната, а част от душите (макар и наистина много малка част) остават в самите Полета – продължаващи да живеят един илюзионен живот, докато времето лека-полека не отмие същността им и те се влеят в самата материя на Полетата.

“Но все пак много души остават в света на живите. Защо?”
Това бе въпрос зададен ми от първия ми ученик. Дори и аз, след близо век търсения не съм убеден в отговорите на този въпрос. Духове много, и почти всеки си има своя собствена причина да бъде такъв. Все пак могат да се отделят няколко основни, най-общи причини за оставане на духовете в света на живите.

Вярата – ако вярваш че след смъртта си ще се луташ без бряг, а няма да попаднеш в ръцете на своя бог, има голяма вероятност да стане точно това. Проблемът при тези духове е, че те се отпращат най-трудно – вярата е едно от малкото неща, които им остават и пречупването й е трудно. За да се убеди такъв дух да напусне света на живите е нужна голяма сила, а както и хиляди пъти съм заявявал и доза магарешки инат. Най-често такива духове са вярвали, че самоубийството, липсата на погребални ритуали и подобни случки свързани със смъртта им ще ги привържат към този свят. Обикновено точно това и се случва. Изпращането им в Полетата на Смъртта задвижва процеса по преминаването им при нужното божество.

Обвързващ ритуал – дори и ние, некромантите, владеем способността да привържем душа към този свят. Тези души предизвикват най-голямо съжаление, поради огромното си страдание, което изпитват от откъсването си от блаженството на смъртта. Най-често обаче такова обвързване е извършено с наказателна цел за велики грехове и е добре да проучите кой е бил духа, преди да го освободите и отпратите Отвъд. Въпреки всичко, се знае, че Жреците на Нечистивия могат да привържат невинна душа към света на живите, подобно на нас. Такива духове следва да се освобождават веднага. Не е нужно да ги изпращате в Полетата – самото им освобождаване задвижва целия процес.

Желанието – третата най-често срещана причина е желанието да се довърши определена работа, да се изчисти някакво недоразумение и подобни неща, които занимават съзнанието на душата. Най-често такива души се освобождават от затвора си, когато се изпълни дадено условие. Още помня, как освободих първата такава душа – беше душата на младеж, който се бе скарал с младата си годеница и после бе стъпкан от кон. Духът му не успяваше да намери покой, докато не успях да убедя момичето, че той я обича. Повярвайте ми, не е лесно да убедиш някой, че можеш да говориш с духовете. Да не говорим, че често дарбите ни са смятани за нечисти и биваме подлагани на гонения. Но всеки Некромант е длъжен да помага на духовете да намерят покой, за това сме създадени от Хармонар и в това е смисъла на съществуването ни.
Искам да вметна, че страхът на продалите душите си на някой демон, макар и силна емоция, не успява да ги спаси от Бездната. Най-често Лордовете на Бездната пращат някой Косач да прибере душата.

За откъснатите души.

Имайте предвид, че колкото по-дълго е откъсната една душа, толкова по-трудно е тя да бъде върната, поради същото избледняване, което сполетява душите в Полетата на Смъртта. Основно зависи от силата на характера на духа приживе, но е неизбежно – дали след година, дали след век, душата се превръща в бледо петно, което не съдържа нищо освен живителната енергия.

За “избледняването” на душите:

С времето, духовете започват да губят спомените си, характера си. При всеки дух, се губят различни неща първо, после все повече и повече. Няма точна хронология на процеса – при всеки дух е различно, зависи не само от силата на характера му приживе, а и от начина му на откъсване. Принципно най-бавно избледняват духовете откъснати поради Желание, а най-бързо – Прокълнатите. С напредването на избледняването, духовете започват все повече и повече да губят и разсъдъка си, докато накрая не се превърнат в безмозъчни бели петна, защото ръка за ръка със загубата на разсъдъка върви и загубването на представа за външния вид.
Интересното в случая е, че докато са в материалния свят, духовете не могат да изчезнат – просто няма в какво да се разтворят. Всички спомени и разсъдък са някъде там, дълбоко скрити и успешен отпращащ ритуал може да ги изпрати при бога им.

За видовете духове.

Макар да няма смисъл да ги делим на видове по названието им, все пак е нужна някаква категоризация, която да помогне на начинаещите некроманти в мисията им.

Духовете бродници. Това са най-често срещаните духове. След смъртта си те остават привързани за дадено място, предмет или дори човек, като обикновено са невидими и не могат да въздействат на света на живите. Най-често такива духове са обвързаните от някакво Желание. С големи усилия на волята, те могат да въздействат на близки до тях предмети или създания. Могат да целунат жена си, примерно, но не и някое непознато момиче на улицата.

Привиденията. Привиденията са предимно Духове бродници, достигнали състояние на пълно избледняване. За кратко, те могат да се появяват във форма видима за обикновените създания, а гласът им може да бъде чут от всички. Възвръщането на формата обаче не е задължително възвръщане на разума и повечето не правят нищо друго, освен да плашат околните.

Фантомите. Фантомите са рядко срещано явление. Обикновено това са създания с голяма воля и много силен характер. Те имат пълен контрол над ектоплазмата си и могат да влияят на живия свят, също така да стават видими и да говорят с живите. Някой път фантомите са зли и причиняват множество страдания, защото за да се справят със тях живите имат нужда от посветен в тайните на духовете човек – некромант или духовник, в някои случаи и отделни магьосници, който да се справи с фантома и да го отпрати в Полетата на Смъртта.

Полтъргайст. Това е особен вид дух, който може да издава звуци и да въздейства на света на живите, най-често придобивайки полу-материална форма. Полтъргайстите са различни по нрав – някои добри, някои зли, но винаги изпълнени с енергия и желание да вършат нещо. Някои се задоволяват с детски шегички и номера, докато други обичат да нараняват хората. Включително има полтъргайсти, които са се обрекли да помагат на хората.
В интерес на истината, полтъргайстите са духовете, които избледняват най-бавно (след фантомите, но поне теоретично те никога не избледняват), а според определени хора, практикуващи нашето изкуство на практика могат да съществуват вечно, без да избледнеят. Знам за полтъргайсти, за които този нов “живот” е толкова приятен, че не дават и дума да се обели за преминаване Отвъд.

Духовете-кръволоци. Те са рядкост и добре, че е така. Разновидност на фантомите, която поддържа силите си, чрез пиене на кръв. Опасни и силни, тези духове имат много малко слаби страни. Една от тях е, че способностите им да стават безплътни и невидими отслабват, като това се изразява в най-общо забавяне на преминаване от едно състояние в друго, като колкто по-могъщ е станал кръволока, толкова по-бавно сменя формите си. Срещнал съм три такива през живота си и мога спокойно да заявя, че ако знам, че не ще срещна повече, ще спя по-спокойно.

Сенките. Това са духове, които се свързват с мрака и злото. И с право. Създадени са от Нечистивия от душите на най-верните му слуги, за да поддържат силите му и да му служат дори след смъртта на тленните им обвивки. Сенките се появяват само нощем, но тогава са изключително силни. Често, сенките запазват много от мистичните си умения, които са притежавали приживе, могат да променят плътността си с учудваща бързина и са може би най-опасните духове на света. Единственото им слабо място е страхът им (оправдан, между другото) от светлина от всякакъв вид. Уловката е, че всяка една плътна сянка може да бъде тяхно скривалище, което ги прави изключително трудни за убиване.

За духовете на животните.

Повечето непросветени мислят, че животните се отличават от разумните раси и не притежават души. Всички те грешат. Всяко едно животно може да се превърне в призрак, но за разлика от расите, условията за тяхното превръщане са много по-различни. Животните обикновено умират и душите им се преселват в Полетата на Смъртта без проблем. Но някой път това не е така.
Една от най-честите причини за превръщането на животно в дух е привързването му към дадено проклятие предизвикано от необуздана магия – преди Втората Война са били известни множество прокълнати гори, където който влезнел не излизал жив. Всеки жрец на Нечистивия може да наложи силно проклятие над дадена местност, като самото докосване на тъмната му сила проклина всички животни в местността и потомците им, до разваляне на проклятието. Такова проклятие понякога може дори да задържи човешки или от друга раса дух, като го оставя със съзнанието, че е жив и здрав и никога не е умирал. Такива фантоми също са обвързани с проклятието над местността. Изключително рядко, животно бива привързано към света на живите с магия или ритуал. Такива животни лесно се отпращат Отвъд.
Призраците на животни, са малко по-различни от тези на разумните създания. Те винаги притежават способностите на фантоми – могат да променят плътността си, могат да стават невидими. Тези духове нямат специфична цел в живота, за разлика от останалите духове – те просто продължават да „живеят”, както и до сега.

Великите животински духове

Слух или истина, не мога да кажа, но съм чувал, че след смъртта си, животните не отиват в полетата на смъртта – те не притежават фантазия и затова не могат да си създадат реалност. Според мълвата, животните се събират на едно след смъртта си и се сливат във Велик Дух. Не съм виждал такъв, но според Шаманите на гигантите те съществуват и им помагат да извършват своите чудеса. А кой ще знае по-добре, ако не шаманите. Личната ми теория е, че тези духове са възникнали под влиянието на Четирите Вятъра, но как точно – не бих могъл да кажа. Ако наистина съществуват, то силите им са равни с тези на полу-боговете. Според гигантите, Великите духове са високоинтелигентни и винаги изискват някакво заплащане за услугите си. Никой обаче не е изразил желание да уточни какво точно е това заплащане.

Изсмукването на души

Всеки фантом, може да се превърне в т.н. Душегубец. Душегубецът може да подсили сам себе си, като атакува директно душата на жертвата си. Колкото по-дълго е в досег с нея, толкова по-слаб става противника му, докато накрая не умре. Всеки досег до душегубец е опасен, защото загубената част от душата на създание се възстановява с изключително бавни темпове.

Създания, свързани със духовете.

Има създания, които са свързани със света на духовете, като не-мъртвите определено не са от тях. Тук съм се постарал да опиша всички познати ми създания, но се боя, че не всичко свързано със света на Смъртта ни е известно.

Душекрад

Душекрадите са опасни създания, създадени от Ахра-ман, в дните на могъществото му. Макар и бегло да приличат на хора, тези създания имат гладка, почти слузеста кожа, дълги уши, като на прилеп и изгърбена стойка. Самото създание не се отличава с голяма сила, но е жилаво и има отвратителна способност – може да атакува директно ектоплазмата на противника си, като по този начин се лекува и подсилва. Душекрадите са редки, много редки, но това не им пречи да създават огромни проблеми на всички живи създания.

Сомлур

Така са наречени създанията, известни още като Призрачни глутници. Това са вълци, които живеят в света на духовете. Те никога не са били живи и не могат да се отпратят към Полетата на Смъртта. Отличават се с интелигентност, често надвишаваща човешката. Абсолютно безплътни са и стават видими само под лунните лъчи. Рядко са агресивни, но в такъв случай са много опасни противници, защото и те както душекрадите атакуват ектоплазмата на противниците си.”

Косач

Косачите са група създания, подчинени на висшите демони. Основната им работа е да прибират души, които се опитват да се измъкнат от сделка, сключена с демон. Всъщност, освен това, за косачите се знае съвсем малко – по способности си приличат с фантомите и са единствените известни духове, които използват оръжие – страховита на вид коса, притежаваща способността да наранява директно ектоплазмата на атакувания и така да подсилва Косача.


Ордена на Смъртта:

Това е единствената известна организация на Некромантите. Предполага се, че обхваща почти всички некроманти в човешките земи, освен малцина ренегати.

Възникване и история
Ако се вярва на представителите на ордена, основите му са поставени от самия Хармонар, който се явил на първия некромант и за 30 дни го научил на всичко за духовете, не-мъртвите и световете отвъд. Според легендите орденът бързо се разраствал, но поради неизвестна причина малко преди Втората война настъпила вътрешна война, която на практика го унищожила. Предполага се, че войната е била подхранена пряко от Ахра-ман, за да отслаби силите на доброто в предстоящия сблъсък.
Орденът е възстановен отново през 329 година след войната от група некроманти. От тогава насам развитието му е бавно и несигурно, като за над хиляда години съществуване, никога не е надхвърлял повече от хиляда и петстотин члена.

Структура и правилник
Структурата на ордена не е сложна – териториите на хората от Западния и Централния съюз са разделени на тринадесет области, най-вече според броя на населението в тях, като всяка област се управлява от Майстор – обикновено най-опитния некромант в нея. Тринадесетте майстора се събират веднъж на всеки десет години на Велик Съвет, който продължава тринадесет седмици и винаги е на различно място. На Великия Съвет се избира Магистър на ордена, който има пълна власт над членовете му до следващия Велик Съвет. Ако Магистъра почине, преди Великия Съвет, то се свиква извънреден съвет, който продължава само тринадесет дни, на който се избира нов Магистър за оставащото време до следващия Велик Съвет. В интерес на истината на по-голяма част от Великия Съвет минава в обмяна на информация, отколкото в сериозни борби за власт – името на следващия Магистър на ордена обикновено е известно отдавна и обикновено е името на Магистъра, чийто мандат изтича.
Правилниците на ордена се държат в тайна от обществото, но се знае със сигурност, че основния дълг на членовете му е да отпращат душите в Полетата на Смъртта. Знае се още, че наградите не са нищо особено, най-вече престиж пред братята и сестрите в ордена. Наказания се налагат рядко, но се знае че са само три възможни – прогонване от ордена, смърт и приковаване на душата към света на живите, като последното се извършва при наистина отвратителни престъпления. Смъртното наказание също се прилага сравнително рядко, обикновено при безпричинни убийства и оронване престижа на ордена, като обикновено е изключително показно. Изгонването от ордена се прилага най-често, като члена трябва да е сгафил наистина яко, за да го изхвърлят.

Материална база
Материалната база на Ордена на Смъртта е много, много оскъдна. Нямат дори редовни седалища. Все пак се знае, че ордена никога не е закъсвал с парите, така че е възможно да имат някакви скрити източници, но за тях знаят само Магистъра и Майсторите.


Полетата на Смъртта или Плоскостта на Сенките.

За същността на плоскостите.

“Плоскост е нещо като паралелен свят на този, в който живеем. В нея важат различни закони от местните, въпреки, че най-често е точно отражение на реалния свят. Всички духове, например биват придърпани в плоскостта на Сенките – може би най-точното място, което можем да наречем “отвъдно”, преди да попаднат на крайното си местоназначение. Също така, плоскостите се отличават с една изключително характерна способност – те са отражения. Всяка плоскост в различна степен, но общо взето промените в Материалния Свят се отразяват и на Плоскостите. И в същото време нищо, което е променено в една от плоскостите, не ще се отрази на реалния свят. Всъщност, ако няма съзнателно поддържане на промяната, то тя скоро ще се върне в нормалното си състояние.
За да изясним понятието плоскост, трябва да обясним още нещо. Представете си, че светът, реалният свят, е една линия. Плоскостите, за които можем да говорим пресичат тази линия, под различен ъгъл в пространството. Точно поради това ние можем да ги достигнем лесно и да ги изучим. Но успоредно на нашия свят има още линии. Те си приличат с него, но не напълно. Както, когато застанеш между две огледала, по-отдалечените образи се изкривяват и променят, така и тези светове се променят. Тези плоскости са непроучени от нас. За тях знаем само от писанията на древните цивилизации, съществували още от преди Първата Война. Малко е оцеляло след нея, а това, което е достигнало до нас, е фрагмент на фрагмента, който пък е бил препис на друг фрагмент. За жалост това знание вече е изгубено и едва ли ще се възстанови. Дали из тези плоскости няма други богове? Или може би законите са различни? Какво трябва да значи това:
“… природен. Смъртта на един би била, смъртта на всички. Ако се вгледаме внимателно, в Хардон бихме могли да видим всичко това…”
Ето ви един фрагмент. Какво значи той? Никой, абсолютно никой не знае. Имало е много предположения, но никой не е успял да ги докаже. В библиотеките на Ал-Трим-Оминор има още много такива записки, които са ни неизвестни. Има и цели книги, написани на езици, които ние не можем да разгадаем, защото нямат нищо общо с известните ни. Но аз се отклонявам от темата.
Третата група светове е по-особена. Ако използваме примера със света, като линия, те го пресичат перпендикулярно. Това ги прави близки до нашия, но трудно бих могъл да заявя, че са повлияни по какъвто и да е начин от него. Чувал съм теория, че гущероидите произлизат от такъв свят и са попаднали на нашия по случайност. Тези светове още са достъпни. Най-ярък и запомнен пример за тях е Бездната. Точно така, Бездната е един от световете, които пресичат светът ни най-осезаемо.
Учените предполагат за съществуването и на четвърта група светове, които не можем да достигнем. Теориите за съществуването им са различни, но всички се съгласяват с едно – това са измеренията, в които живеят боговете, там където душите се сливат с боговете и им дават сила. Никой не може да твърди каквото и да е за тези светове със сигурност, защото макар и прогонени, Първите Богове също притежават свои светове, пък макар и в бездната.

Из лекция на Аларейн ап-Денор пред група адепти
Ал-Трим-Оминор, 3.XI.1356г

За Полетата на Смъртта.

Полетата на смъртта е една от най-леснодостъпните плоскости изобщо. Всеки добър маг, изучил тайните на школата на тъмнината може да отвори портал към него. Определени ритуали също могат да отворят портал с различни размери. Носят се слухове и за древни храмове, в които има постоянно отворен портал. Да не говорим, че след смъртта си, всеки попада там, пък било то за кратко или за дълго.
Въпреки този изключително лесен достъп, Плоскостта на Сенките е все още една голяма мистерия с много въпроси без отговор в нея. На първо място, винаги стои въпросът – защо придърпва към себе си мъртвите души? Отговорите на този въпрос са много – почти всеки учен има своя теория, каква е причината за това явление, но никой не е успял да приведе достатъчно убедително доказателство за това.

Характеристики на Плоскостта.

Плоскостта се отличава със следните характеристики:
Сивота – цялата плоскост и всичко в нея е о
цветено в сиво и черно. Най-светлия цвят е светлосивото. Други цветове не се срещат. Дори някое създание да се озове там в плът, а не като дух, цветовете му се променят.
Нормална гравитация и физика – гравитацията и физиката на плоскостта са също като в Материалния свят.
Сбъркано време – времето не тече нормално в плоскостта, спрямо времето в реалния свят. Макар да е невъзможно да се върне назад във времето, едно създание озовало се вътре в нея може да излезе след не повече от няколко минути, а за него да са изминали дни или дори седмици. Обратния ефект е също възможен.
Податлива реалност – реалността се поддава на оформяне чрез силата на мисълта, но промяната съществува, само докато някой я поддържа с волята си.
Безкрайност – предполага се, че плоскостта е безкрайна и покрива всички възможни материални светове, но просто не съществува начин това да се докаже
Сенчесто – школата на Светлината е неизползваема в плоскостта на Сенките. Школата на Мрака удвоява всички свои ефекти.

Вида на Плоскостта на Сенките:

Плоскостта на сенките е почти идентична, макар и не напълно на Материалната плоскост. Всеки не-жив предмет прекарал повече от седмица на едно и също място, оставя отпечатък в Плоскостта. Докато е в плоскостта, едно създание възприема тези отпечатъци като реални предмети.
Логично, ландшафта, сградите и т.н. са абсолютно еднакви, спрямо Материалния свят. Небето е леко странно – винаги катранено черно с една-единствена, яркосива луна, която сякаш осветява всичко наоколо в своята не-светлина.
Из цялата плоскост се срещат множество души – кои отхвърлени, кои чакащи да бъдат прибрани.[/sblock]

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб мар 06, 2010 4:55 pm

Нямам никакви възражения срещу Полетата на смъртта и прочие - напротив, както ти сам спомена, това се навръзва чудесно с другите неща от книгата.

Проблемът ми е организацията на некромантите, по-специално идеята почти всички от тях да вярват в това, че следват указанията на Хармонар. Не ми се вижда логично, изпълнимо и свързано със сетинга. В книгата е казано, че скелетите и прочието не-мъртва напаст - което е специалитетът на некромантите, доколкото разбирам - са изчадия на мрака, злото и т.н. В оригиналния А16 (можеш да го намериш на сайта, в бр. 5, 6 & 7) скелетите и некромантите са зли, свързани с Ахра-ман. Еврез-зул не просто трябва да ги е излъгал, трябва да ги е омагьосал всички некроманти на този свят, да вярват, че вършат благо за човечеството. Естествено, може да се твърди, че това е наистина някаква велика конспирация... но това е твърде голям стреч, ако ме разбираш. Нямам против да има организация на "добрите некроманти", но според мен те далеч не трябва да са "повечето" - дори напротив, трябва да са осезаемо малцинство, ако питаш мен, че да се върже със сетинга.

П.П.: [sblock]На Стамат му отне известно време да се ориентира и да свикне с обгръщащата го сивота. Поне не беше единствен - имаше още няколко озадачени създания, които май едвам сега осъзнаваха къде се намират. Стамат се поогледа малко, докато не осъзна, че се намира на път, който в далечината водеше, изглежда до някакъв кръстопът със знак с множество табели на него и някаква "жена на средна възраст" с пергамент в ръка. "С питане и до Мелион се стига," помисли си човечецът и се запъти към лелката с пергамента. Когато стигна до нея, тя, без дори да вдига очи от пергамента, с досада го запита:
-Име, раса, вероизповедание!
-Ъъм, това ли са Чертозите на Орим?
-Име, раса, вероизповедание! - повтори настойчиво тя и го погледна този път изпод вежди.
-Стамат - рече човекът внимателно, че да се чуе ясно всеки звук. - Ъ, чо...такова, човек!
Жената записа нещо в пергамента си, отгърна малко по-нагоре и го запита:
-Такам... а вероизповеданието?
-Ъ, какво беше онова на елфите? Вярвам в Трите Красиви Повелителки!
Жената въздъхна за сетен път и забели очи.
-Абе, вие, хората, няма ли да се научите най-сетне! Да си знаете мястото най-малкото, както и да научавате истинските вярвания на другите раси, към които искате да се присламчите! Сега, без да се правите на интересен, изберете: Църквата на Орим, Ахра-ман, Пантеонът на Великите Четирима, Великата Амеба-която-яде-...
-Ъъъ, къде беше онази Алфана?
Жената пак реши да възрази, ама се отказа. Рече единствено:
-Вие сте неспасяеми... Пе Ве Че, тръгнете по ей оня път, дето ви соча, и ако онзи чукундур, Пресавариус тръгне да ви лъже, че сте се запътили към Бездната и трябва да тръгнете по Сенчестия път в Мъртвата гора отляво, не му вярвайте.
Стамат плахо благодари на жената и тръгна по посочения път, когато тя го спря.
-Ама къде се разбързахте, чакайте сега, трябва да проверя... такам... знаете ли че май няма място? А, извинете, може и да се намери... Така, като ви гледам... абе ще се сгъчакте там, кво да ви правя, айде, вървете.
Стамат пак благодари и, вече изгубил търпение да се запознае с душите на всички Сестри на любовта, които са умрели преди него, тръгна по пътя към Чертозите на... пантеона?... абе, нямаше значение, тръгна той по пътя.

Разбира се, опитаха се да го убедят да тръгне по друг път, но той бе подготвен от Разпределителката и не се подведе. В крайна сметка стигна до някакъв... ъм?... някаква порта, от която се носеше сияние и явно водеше към правилното място. Самата порта бе на брега на някаква река, която надолу по течението си водеше към някакъв непрогледен мрак и на брега на която имаше лодка със закачулен лодкар, а пред портата имаше някакъв мъж в елегантна роба, който веднага, щом го видя, се убърна вежливо към току-що умрелия:
-Как се казвате, уважаеми господине?
-Стамат, приятно ми е! - вече се усмихваше човечецът.
-Преди да ви пожелая приятно задгробно прекарване, бихте ли ми помогнали тука с едни формалности... така... Грехове някакви за деклариране имате ли?
Изведнъж нещо се преобърна у Стамат. Замисли се и, макар и да не щеше, се сети за някои не кой знае колко бели петна в биографията си. Заеквайки, много плахо и почти разплакан рече:
-Ми, таковата, то не бе по моя вина съвсем... аз, таковата, после много съжалявах, че го направих с Дона...
-Спокойно, господине, няма проблем, само ще ви помоля да отидете при онзи лодкар, който ще ви отведе до чертозите на Ахра-ман... - Стамат се облещи - ...но вие не се притеснявайте, шефът от известно време го няма, а и "плащането на митото", както там го наричат, плюс подписването на документите отнема обикновено един пясъчник, най-много два, ако чак толкова не можете да се освестите от нечовешката болка и страдание - Стамат лекичко се поуспокои - Между другото, надявам се, носите си резервно бельо, че при Ахра-ман напоследък не снабдяват...
-Ама, чакайте, нали беше само един пясъчник?
-Е, обикновено, пък и, вие от мен да знаете, някъде след Първата Война шефът там беше открил някаква вратичка в ЗЗП (Закона за Задгробните Пространства), благодарение на което леко промени физиката в своето Задгробно пространство... Абе, накратко, времето там тече Адски бавно, ако ме разбирате...
Стамат пак се облещи. Единствената мисъл, която, макар и маргинално, го караше да се чувства по-добре, беше, че по негови сметки Дона я чакаше девет пъти същото. Учтивия портиер намигайки му, му рече:
-Спокойно, няма да усетите кога ще приключите с това. Тъй де, отчасти защото болката и страданието ще ви преследват още дълго време, ама... Между другото, връщането по реката е на ваши разноски, нали знаете?
Стамат грейна:
-А, затова ли били двата сребърника, с които едвам не ми изкараха очите, когато ме погребваха?
-Ами, вижте, преди време Лодкарят прекара един архивист от Източния съюз, който му обясняваше някакви глупости за "естествен монопол", "повишено търсене" и "скок на цените на стоките и услугите", та оттогава тарифата е два сребърника и четири медника. Много е смешно напоследък колко са изобретателни хората, когато трябва да измислят къде да ги натирят тия четири медника, - закикоти се човекът на портата и после мислите му пак се върнаха към Стамат - вижте какво, не му мислете много, свършете, каквото очакват там от вас и - посочи сияещата порта и допълни - няма да съжалявате, повярвайте ми! - и бутна нещастния стамат в лкодката, която веднага потегли към тъмата, надолу по реката.[/sblock]
シャマョツィ

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб мар 06, 2010 6:13 pm

Ами вдигането на не мъртви ще стане или отделно СУ или Познание с бонус от некромнат, практически, т.н. некроманти остават некрота, само защото така ги бях кръстил изначално. А и защото са по-скоро по модела на некрото в Дебило и в Средновековието, отколкото по друг модел. :)

С две думи, може би дори името на некроманта ще се промени, не знам все още.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » нед мар 07, 2010 10:10 am

Не ти ли харесва името Повелител на мъртвите/душите. Така може да се създаде цяла област от СУта-Повелители на мъртвите,руните и т.н., но просто предлагам, СУто си е твое :)
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон мар 08, 2010 7:37 pm

Shamajotsi написа:
Темата я създавам, че да може Слънцето наместо да разводнява темата за системното изражение на СУ Некромант и Школата на Костта, да си начеше крастата, да се докаже като много ерудиран и най-сетне да си представи труда, който навярно е много добре свързан с индо-хималайо-ранносредновековно-мезоамериканските вярвания.
Мисля, че заради това ти изказване заслужавам да получа едно простичко, семпло "извинявай". Не за друго, а защото това твоето не е сарказъм. Ако наистина те отвращава да общуваш с мен, кажи. Да съм наясно с отношението и оценката ти за мен.

Сега по същество:
I.
Елфите (маговете, друидите и несистемните жреци) си говорят със своите предтечи - в директно общуване. В книгата изобщо не пише, че постигат това общуване чрез някакви ритуали (да не намекваш, че елф, маг на светлината трябва да си вземе Су Некромант, за да си говори с дядо си?)

II.

Цялата ми концепция се изразява в следното.

За живота, вселената и всичко останало:
1.
Съществува веществен свят и той е създаден от Великата Сила със склонност към самоорганизация. Боговете създават целенасочено, но е възможно и другото - при всеки изблик на първична мощ (смъртта на Малкия Създател (в смисъл местния демиург на тукашната слънчева система) в Титания се появяват от самосебе си нови същества, а съществуващите стават по-големи, силни и умни. Същевременно е логично така да става из цялата вселена - все пак Малкия Създател работи с "готов материал", доставен от Великата Сила.

2.
2.1 По-висш израз на този стремеж за саморганизация на материята е "знанието на материята за самата себе си". Според г-н Кубрат Томов - учен физик и математик - има съществен момент на "памет" в начина, по който енергийното поле на една частица/атом/молекула поддържа стабилността на веществото, което генерира самото поле. При по-сложните и деликатни структури към които самоорганизиращата се материя се стреми, тази взаимовръзка прераства в "информационно поле" - това поле намалява статистически злополучните съчетания на елементите в системата, поддържа т.н. "динамично равновесие", а при живите същества влияе и на околния свят, проявявайки се в очите на наблюдателите като "късмет".
2.2. Още по критично е това "информационно поле" при работата на Централната Нервна Система на висшите животни, на разумните същества. Има теории, че всъщност килограма и половина мозъчно вещество са само половината от това, с което мислим - другото е енергийната структура, която дава възможност за косвено взаимодействие и между неврони, които нямат пряк контакт между тях. Тоест - дори да се копира нечий мозък молекула по молекула и атом по атом - това ще е мозък, направен от други атоми, със собствено енергийно поле.

3.
3.1 Проблемът на материята е, че нищо, сътворено от вещество и енергия, не е вечно.
Неорганичната материя не може да се самообновява. Живите вещества живеят в често враждебен свят, където индувидуалното оцеляване клони към нула в перспективата на вечността. Те трябва да избират между "клониране" и "размножаване", тоест секс. Проблемът на секса е, че покрай останалите тревоги, в един момент индивидът се явява пречка на собственото си потомство - обитават един ареал, имат сходно устройство и качества, борят се за едни и същи ресурси по еднакъв начин. Отговорът е естествената смърт, която низшите организми не познават. Вярно, че всички животни съществуват в режим на "претоварване със ограничен срок на годност/функциониране" - но е факт как умират един вид октоподи, при които с излюпването на яйцата възрастният спира да се храни.
С една дума - освен ако не сте половинката на половинката на половинката на половинката.... на някоя бактерия - ще умрете, ще освободите място. Това е заповед, записана в плътта ви.
Обаче съчетанието от самоорганизация на материята, конкуренция и неизбежна смърт, ражда нещо уникално - душата.
3. 2 Всяка душа представлява еквивалента на уникална, съществуваща в един "екземпляр" версия на ОС (Уиндоус, Линукс или др.). С по-поетични названия - душата е Чисто Слово (съществуващ в един единствен екземпляр, граматичен и смислов речник. Душата едновременно е Словото и Речника в един екземпяр на това Слово - тя пренася отвъд смъртта не конкретни "програми"/модели на поведение/Специални умения, а абстрактната за нас способност тези "програми"/умения да бъдат усвоени и използвани - като без Душата това усвояване/използване е по-трудно, а за някой су-та и невъзможно.
Например използването на магия от същество без душа - за мен е безмислено да сложиш на метален оръжие с кристал към него, задействащ при успешен удар демидж-заклинание. Може да се използва МА и МУ на мага, вложил заклинанието в кристала - но липсва истински "спусък" - дори Войн гигант нулево ниво с 3 Инт има някакво нищожно 1МУ, към което да се закачи много по-силната МА на вложеното в кристала заклинание. И това 1 МУ на този гигант войн нулево ниво е много повече от 0МУ на компютър с ИИ, равняващ се на 24+Инт.

Да се върнем на душата - тя се прикрепя към даден зародиш в момента на образуването му, съществува заедно с неговото веществено и енергийно тяло ("информационно поле"), развива се като Слово/речник и след разрушаването на целостта се отделя непокътната и обогатена за следващото "свързване". Тоест, душата се отнася към конкретния живот както речника на един писател към конкретен разказ - служи като основа за написването му и в същото време самото написване обогатява езика на автора. Уникалността на душата се корени в същата причина поради която писателят иска да бъде различен от останалите, а живите същества да са различни от себеподобните от околния вид - конкуренция, търсене на собствени пътища и т.н.

За след смъртта:
1. С разрушаването на вещественото тяло, енергийното тяло (астрално тяло, "информационно поле" и т.н.) се отделя и за известно време продължава заедно с душата. Моментът е много кратък, след което и енергийното тяло изчезва поради липсата на поддържащо го веществено тяло, а душата продължава по пътя си. Различни неща - некроматски ритуали, Прегръдката на боговете (както е при елфическите Трима Повелители), могат да дадат устойчивост на това преходно състояние.
2. За представата за отвъдното

Озова се сред Небе без Слънце и Луна**, падащ към равна и спокойна повърхност – тъмна, гладка и съвършенно неподвижна. Само понякога по нея пробягваше неизразимо нежен полъх и тогава се набраздяваше. А той падаше и нямаше име, чрез което да се осъзнава и именува нещата около себе си. Но някаква част от него помнеше, просто помнеше, че нежният полъх е самата Смърт, а Безбрежните Води долу са Вечността. Помнеше без думи, като чисто чувство, като усещането за носталгия, която най-сетне те е довела в родния ти дом, където всичко е смътно познато и в същото време близко.

После докосна със себе си равната повърхност и излъчваната от него самия светлина започна да гасне. А докато се намираше на границата, видя цялото Небе обсипано с падащи звезди и души.

Защото само душите можеха да са звезди и само звездите имаха души.

И видя, че потъналите преди него звезди и души се превръщат в тъмни, излъчващи нежност семенца. А още по-надолу се превръщат в нови звезди и малки бебета, свити на кълбета.

Някъде там – в безкрайното надолу на бездънната Вечност, мощни подводни течения се появяваха и чезнеха – мощни родилни гърчове, излъчващи едновременно болка и самоотвержена любов, напрежение и радост... и обич....

И докато стоеше така, за миг замръзнал между Небето и Бездънието под него – на границата – съзря Игразил. Сребърният му ствол пронизваше с непростимо изящество спокойното лице на Безбрежната Вечност, а корените му чезнеха в бездънието Й. Искрящите му клони представляваха преплетените спирали на Безкрайността във всеки нейн аспект, а златните му листа бяха отделните Вселени.... и Ветрилницата деликатно ги полюшваше и разклащаше с дъха си....

Игразил се намираше нито близо, нито далеч в това пространство без посока и разстояние и сиеше със силата на самото си присъствие – и под едно от златните му листа, в сребърна шушулчица, спеше Танцуващ Пламък. Дъщерята на Смъртта от първото човешко същество, отишло една стъпка отвъд мъдростта да прозре нейната истинска същност и роля в мирозданието. Който просто я обикнал и утешил...

Съзерцаваше Небето, Водата, Игразил и сребърната шушулка, в която спеше и растеше Танцуващ Пламък.. и в този единствен миг между Паденето и Потъването, Миналото и Бъдещето, между Спомена и Видението за Утре.... В този единствен миг на абсолютно равновесие между Умиране и Прераждане... се усмихна сам на себе си.

Защото разбра, че никога повече няма да използва като оръжие-заклинание любимия си стих.

Ефирен сън е Вечността
рояци пеперуди
те мене - спящия - сънуват.
Последна промяна от cherno_slance на вт мар 09, 2010 2:50 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон мар 08, 2010 10:37 pm

Първо, много съжалявам, ако думите ми са прозвучали остро, целта ми никога не е била да засегна някого с тях. Просто от известно време говориш за източни философии и египетски богове, както и за досега незнайната ти разработка за отвъдното на Магландия, та хората вече започваха да се чудят за какво, аджеба, става дума - опитах се да го кажа с шеговит тон, ама да подема нова тема, защото в онези двете в другата секция беше напълно достатъчно да се обсъждат "само" три СУ-та, десетина създания и кусурнайсестотин нови магии :) . Още веднъж, извинявай, не целях да те засегна - и за да стават по-малко обърквания, можеш да бъдеш сигурен, че когато не ми е приятно да говоря с някого, определено не го каня да си излага мнението по кой да е въпрос ;) .

По същество:

Първо, важно нещо, което не се сетих да питам Хамелеона, ама сега питам и двама ви - тези ваши виждания, Хамелеоновото за Полетата на Забравата, и това на Слънцето за отвъдното и душите като цяло - кой ги споделя? Или става дума за "абсолютни истини"? Но, дори тогава, кои са "просветените" в знанието?

Към Слънцето:
-тези, които вярват в написаното от теб за душата, според тях как се появяват самите души? Процесът еквивалентен ли е на биологичното развитие? Ясно, че новата душа е "чиста (едит: )таблица(?)", ама душите на родителите все пак имат ли нещо общо, може ли да се говори за "генотип" в случая?
-ако душата "пренася отвъд смъртта не конкретни "програми"/модели на поведение/Специални умения", т.е. е един вид "съзнателността" на създанието, то каква е функцията на "енергийното тяло"?
-всъщност, "енергийното тяло" би ли изчезнало, ако при смъртта на създанието тялото се запази до много голяма степен цяло? А при контузия, при която се нарушава цялостта на физическото тяло, не трябва ли да се наруши цялостта на енергийното също така, ако то е супер-позиция на "паметта" на градивните частици?
-устойчивостта на какво всъщност увеличават елфите и некромантите? На момента, в който душата и енергийното тяло остават в реалния свят или на самото енергийно тяло?
-защо го правят елфите?
-ако се пропусне този момент след смъртта, душата вече е поела на някъде, а е.т. вече не съществува - изпуснат ли е завинаги моментът, в който елфите/некромантите могат да повлияят на душата някак?
-какво описа накрая?
Последна промяна от Shamajotsi на вт мар 09, 2010 2:25 am, променено общо 1 път.
シャマョツィ

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт мар 09, 2010 12:13 am

По принцип, най-забавното е, че макар и с различен изказ, версиите на слънцето и моята доста си приличат. Неговата е по-философска, докато моята е по-скоро типично американско/европейско фентъзи, с реален свят по образ на материалния, в който мъртвите отиват за кратко. От моята гледна точка, слънцето е направил трактат за душата (не съм го изчел напълно, малко множко идва за моит 5 ИНТ, но схванах идеята :P ) и историята на една душа, попаднала в последното си убежище - плоскостта на бога й.

Моята е едновременно абсолютна и не е. В смисъл, че е възможно да се дават и други обяснения. Възможно е душите да се сцепват базово на три потока - към света на сенките (отхвърлени души, които не се прибират при някой бог), към Бездната (тези, продали душата си на демон) и към Божествените Селения, където попадат около 75-80% от душите.

Мисля, че за самото говорене ще е магия, но не съм съгласен, че просто всеки елф, може да отиде и да викне "Пра-пра-пра-пра-пра-пра-дядооооооооо!!! Как се цепят дървааааа!!!" и изведнъж да му се пръкне един дух и да почне да му обяснява. Съгласете се, че това е безумно. Ако беше така, елфите щяха да владеят света (колкото и да съм останал с впечатлението, че на Слънцето това му е мечтата). Трябва някакъв мистицизъм, пък било то и обща магия. Можем да приемем, че във Вечната Гора става по-лесно отколкото другаде (ако я приемем като голяма крипта - няма дерт), но пак няма да е с подвикване.

Друидите хич не ги виждам да си бъркат носовете при духовете. И без туй са в частност и елементъл мейджове, направете ги и шамани и ще е егати и манджата с грозде да си друид. За жреците няма нужда да се мисли изобщо, поне що се отнася до моята гледна точка - чрез молитва и бла-бла-бла... Маговете - чрез някаква магия или ритуал.

Ми това се сещам да коментирам сега.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 09, 2010 2:46 am

Признавам, че твоето описание на Плоскостта всъщност се напасва с моето - виж по долу защо.

Междинното състояние е това след загубата на тялото и преди пълното угасване на енергийното тяло - докато това енергийно тяло (което наистина прилича на индивида приживе, само че от светлина) и душата все още са заедно. Този процес на угасване на енергийното тяло, при което остава само душата, е описан в текста горе (където се описва Небето без Слънце и Луна, Безграничното Море, Идгразил и Ветрилницата).
Извън това "свещенно гмурване" остават т.н. призраци, които водят някакво полусъществуване, вкопчвайки се със своите угасващи енергийни тела във веществения свят. Понеже това всъщност няма как да стане, енергийното тяло и все още прикрепената към него душа (призрака) се опитва да се вкопчи в енергийните проекции на реалните, веществени обекти. Но колкото повече време минава, толкова по-слаба е тази връзка, толкова по-далеч е призрака от истинското слънце, светлина и лъчи. Толкова по-сива изглежда плоскостта и по-черно небето. Но да - Луната, бидейки символ на Ин, тоест несвързана с Ян енергията на Слънцето, остава непокътната като сияние дори в Плоскостта.

Та така - избягването на "Гмурването" всъщност води до неблагоприятни последици. Получава се някакво полувинчато съществуване, което аз предполагам, че не се отразява еднозначно на душата - понеже тя като Слово/Речник на самата себе си, се научава на "думички", които не са свързани с нормално съществуване като живо същество (може пък от такива преживявания, да се създава потенциала на магьосниците в следващите прераждания). В даден момент, когато енергийното тяло съвсем избледнее, душата може би наистина продължава нататък - но дори и да няма други загуби, тя пропуснала да се преражда и създава съюзи с нов живот.

четвърти, пети и шести стих

На тревата зелено, зелено е Словото
и сочнозелена тя всеки път избуява.
Всяко семе е възел на зелена душа.
Ала как всеки път се ражда трева?

Стрък по стрък избуява отново тревата.
Възел по възел между пръстта и душата.
Додето душата пресуче всички зелени слова.
Ала как продължава да бъде трева?

Душата расте и расте и расте и расте
и става на възел с пръстта във семе на дъб.
Дордето пресуче всички дървесни слова.
Подире става на възел във семе на всичко!
Ала как ще намери пълнотата накрая?



Специално за елфите - този момент между загубата на тялото и гмурването на угасващите звезди (пакета от енергийно тяло и душа) при елфите е удължен заради прегръдката на Боговете им. Но не за безкрайно дълго време - това би превърнало в затвор времето, което по принцип е подарено като пролука между прилива и отлива.

десети стих

На Боговете прегръдката дава посока
и в щедростта си небесна Те дават и още
Даряват ни време между отлива и прилива
Между смъртта и живота време за размисъл.
Време за грижа към потомците смъртни!


Всъщност, като изключим призраците, тъкмо в тази междина един некромансер може да хване на "пресен мъртвец" енергийното тяло и все още свързаната с него душа - заради остатъчните връзки между енергийното тяло и визическото тяло. За некромансерът тези следи са не толкова въжета, колкото е това, което е следата за опитната хрътка. Не са връв, през която можеш - спазвайки безопасна дистанция - да издърпаш енергийното тяло и душа от селенията на бог-закрилник.

А, тука някой по-нагоре ме е попитал защо елф не може да попита пра-пра-пра дядо си нещо?
Защото в даден момент душите им все пак преминават напълно към следващия си живот (докато при животните това става веднага) - сливат се изцяло с Боговете си, които се намесват в безкрайния цикъл прераждания. Разликата между животните и разумните същества е, че последните са във връзка с Богове и боговете дават посока на преражданията им - виж Песента, която написах в онази тема.
Тоест предтечите не остават безкрайно дълго в междинното състояние - това би превърнало дара в затвор.
В тази връзка - за мен това е обяснението изобщо за ролята на боговете в този процес на прераждане и обогатяване на душата - заместват елемента на случайност и "инстинктивен" стремеж на душата към обогатяване чрез преминаване през всички възможни видове съществуване с някаква насоченост.

шести, седми, осми и девети стих

Душата расте и расте и расте и расте
и става на възел с пръстта във семе на дъб.
Дордето пресуче всички дървесни слова.
Подире става на възел във семе на всичко!
Ала как ще намери пълнотата накрая?

Не пълнота, не пълнота душата намира,
а живота, живота на разумни създания.
Ала Душата не може пресуче Безкрая,
че безброй са словата на мъжа и жената
на детето и война, на ковача и мага
Ала как в Безкрая ще намери посока?

На Боговете прегръдката дава посока
и на жената душата повтаря отново
отново участта на даряваща себе си
дордето пресуква словата на майката.
дордето пресуква всички лица на жената.

На Боговете прегръдката дава посока
и на мъжа душата повтаря отново
участта на даряващ смърт и любов
дордето пресуква на бащата словата
дордето пресуква всички лица на мъжа.

П.П. Сори човек - казано е много ясно, че маговете, друидите (по подразбиране и избраните от самите богове за техни жреци) просто си общуват с мъртвите. Твоята идея, че го правят с ритуал, превръща написаното в книгата в безсмислица - понеже то чрез ритуал си става при създание от всяка раса. Тоест, става докато Богът, в който е вярвал починалия, не форматира енергийното тяло и предаде душата му нататък за следващото прераждане (без бог Закрилник или желание пак да се родиш мъж/жена душата може да се свърже с зародиш, който е от противния пол - сама по себе си тя е просто Речник и има инстинкт да се обогатява.

П.П.П. Вечната Гора, погледната отвътре, е ужасно трудно място за игра. Изискванията за игра, съотвестваща на елфическото общество, погледнато отвътре... непосилни са за начинаещи играчи. Не съм сигурен, че самият аз покривам средностатистическите изисквания, за да бъда приет като нещо повече от социален полуинвалид с психология под 20+
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт мар 09, 2010 5:02 am

Слънце, ще ти кажа, че с тия разработки трябва да помислим и малко за още нещо - да се разбират от човек с малко под средния интелект. И, ако се загледаш, казано по други думи, с огъната философия, накрая двете разработки всъщност са толкова близки, че чак звучат реално, като извадени от книгите на елфите и на хората, примерно.

По-бързо и лесно ще е, ако изчистим спорните моменти. А аз виждам няколко:
Вилорп написа:Ами хам това че Бат гойко и сие не са си свършили работата докрай не трабва да значи, че видиш ли и ти трябва да претупаш нещата и да пишеш нещо просто защото някъде другаде го е пишело, без да знаеш за какво иде реч.
е много добра забележка.

Имам чувството, че тия друиди са някви божества в човешка кожа бе, мама му. Но това е маловажен проблем. По-интересното е, че ако могат да говорят избрана група от елфите, значи трябва да е включена магия или ритуал някакъв. И забележката ми бе, че си го изкарал, все едно викат в гората и чакат отговор. Ми, нито системно, нито логически може да е адекватно нещо такова. Но, как да е.
В книгата е казано, че на практика стават безсмъртни, запазвайки спомените си и т.н. Мисля, че ако в един момент избледняват (моя термин), то това се сблъсква с книгата. И то яко. Но това са заяждания на дребно.

бтв. Слънце, ако трябва да те чакаме да пускаш още два-три дълги поста с описания, които приличат на изложение в съдебна зала (бъзик :P ) кажи ни, щото на нито един от въпросите не си отговорил, а все едно си ми прескочил поста.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 09, 2010 12:24 pm

Ново двайсет! Как тъй не съм бил отговарял на въпросите, бре?
Някой ме попита що е тоя междинен момент - обясних - за другите работи също.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » вт мар 09, 2010 12:32 pm

Не се учудвай, че не те разбираме и дори не знаем, че си ни отговорил на даден въпрос, когато го правиш в стил Лавренций Маума ;) .

Аз лично така и не разбрах, да си повторя някои от въпросите:
-тези, които вярват в написаното от теб за душата, според тях как се появяват самите души? Процесът еквивалентен ли е на биологичното развитие? Ясно, че новата душа е "чиста (едит: )таблица(?)", ама душите на родителите все пак имат ли нещо общо, може ли да се говори за "генотип" в случая?
-ако душата "пренася отвъд смъртта не конкретни "програми"/модели на поведение/Специални умения", т.е. е един вид "съзнателността" на създанието, то каква е функцията на "енергийното тяло"?
-всъщност, "енергийното тяло" би ли изчезнало, ако при смъртта на създанието тялото се запази до много голяма степен цяло? А при контузия, при която се нарушава цялостта на физическото тяло, не трябва ли да се наруши цялостта на енергийното също така, ако то е супер-позиция на "паметта" на градивните частици?
-защо го правят елфите?
-ако се пропусне този момент след смъртта, душата вече е поела на някъде, а е.т. вече не съществува - изпуснат ли е завинаги моментът, в който елфите/некромантите могат да повлияят на душата някак?
シャマョツィ

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт мар 09, 2010 12:59 pm

Shamajotsi написа:Не се учудвай, че не те разбираме и дори не знаем, че си ни отговорил на даден въпрос, когато го правиш в стил Лавренций Маума ;)
Подкрепям.
Слънце, простичко и ясно, моля. :)

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 09, 2010 3:41 pm

Въпрос:
-тези, които вярват в написаното от теб за душата, според тях как се появяват самите души?
Отговор:
1. Първо да отговоря защо се появяват души.
Цитат "С една дума - освен ако не сте половинката на половинката на половинката на половинката.... на някоя бактерия - ще умрете, ще освободите място. Това е заповед, записана в плътта ви.
Тоест - ако телата, а с тях и енергийните тела (информацинните полета) не загиваха, всъщност нямаше да има нужда от душа. От еволюционна гледна точка душата е полезна, защото същества с душа имат по-богат "подсъзнателен речник" в отношенията си със света, по-добра мистична връзка с реалността, потенциал за достигане на гениалност в дадена област ( нещо по дефиниция извънсистемно) и т. и т.н.

Въпрос:
Второ - как се появяват. Процесът еквивалентен ли е на биологичното развитие?
Цитат:
"Обаче съчетанието от самоорганизация на материята, конкуренция и неизбежна смърт, ражда нещо уникално - душата."
Смятам, че Великата Сила е създава Вселената с потенциала в самата нея да се пораждат все по-сложни и съвършенни системи, способни да се самоподдържат. И ако може в слабите си моменти да НЕ се влияе от неблагоприятни фактори (например липсата на енергия, физическо и енергийно тяло).

Въпрос: Каква е една съвсем нова, новопоявила се душа?
Отговор: съвсем простичка е такава новопоявила се душа - към вирус, най-простичка бактерия, такива неща. И с течение на времето се развива и обогатява.

Въпрос: душите на родителите все пак имат ли нещо общо, може ли да се говори за "генотип" в случая?
Отговор: всъщност има - мистичната връзка с вселената (МУ) на родителите им помага подсъзнателно да изберат точния момент за зачеване. На едно ниво имаме точното време, място, състояние на самите кръвни партньори във веществения свят - на второ ниво първото се съчетава с душата, която става на възел с зародиша. Поетично казано - всеки от нас, като душа, участтва като поканен на собственото си зачатие.


Въпрос: Ако душата "пренася отвъд смъртта не конкретни "програми"/модели на поведение/Специални умения", т.е. е един вид "съзнателността" на създанието, то каква е функцията на "енергийното тяло"?
Отговор:
Цитат:
2.1 По-висш израз на този стремеж за саморганизация на материята е "знанието на материята за самата себе си". Според г-н Кубрат Томов - учен физик и математик - има съществен момент на "памет" в начина, по който енергийното поле на една частица/атом/молекула поддържа стабилността на веществото, което генерира самото поле. При по-сложните и деликатни структури към които самоорганизиращата се материя се стреми, тази взаимовръзка прераства в "информационно поле" - това поле намалява статистически злополучните съчетания на елементите в системата, поддържа т.н. "динамично равновесие", а при живите същества влияе и на околния свят, проявявайки се в очите на наблюдателите като "късмет".
2.2. Още по критично е това "информационно поле" при работата на Централната Нервна Система на висшите животни, на разумните същества. Има теории, че всъщност килограма и половина мозъчно вещество са само половината от това, с което мислим - другото е енергийната структура, която дава възможност за косвено взаимодействие и между неврони, които нямат пряк контакт между тях. Тоест - дори да се копира нечий мозък молекула по молекула и атом по атом - това ще е мозък, направен от други атоми, със собствено енергийно поле.

Въпрос: -всъщност, "енергийното тяло" би ли изчезнало, ако при смъртта на създанието тялото се запази до много голяма степен цяло?
Отговор:
Цитат:
Всъщност, като изключим призраците, тъкмо в тази междина един некромансер може да хване на "пресен мъртвец" енергийното тяло и все още свързаната с него душа - заради остатъчните връзки между енергийното тяло и визическото тяло. За некромансерът тези следи са не толкова въжета, колкото е това, което е следата за опитната хрътка. Не са връв, през която можеш - спазвайки безопасна дистанция - да издърпаш енергийното тяло и душа от селенията на бог-закрилник.

Въпрос:
А при контузия, при която се нарушава цялостта на физическото тяло, не трябва ли да се наруши цялостта на енергийното също така, ако то е супер-позиция на "паметта" на градивните частици?
Отговор: За кратък период от време енергийното тяло запазва целостта си дори при много жестоки наранявания на физическото тяло - временно запазената цялост помага за по-бързото оздравяване. Но ако последното не бъде бързо излекувано, в един момент това се отразява и на енергийното тяло - връзката е в двете посоки. Например де/бъфващи магии не влияят директно тялото, а на енергийното тяло (очевидно карайки го да отключи резервите на физическото тяло) - а резултатът очевидно се отразява на жертвата.

Въпрос: -защо го правят елфите?
В хода на собствената си еволюция душата се стреми към пълнота - но живота на разумните същества е прекалено многообразен и фин откъм важни детайли. За това донякъде стихийния стремеж към всеобхватност се сменя с насоченост в дадено направление на живота. Тук се появява връзката (вяра, приети ценности, светоглед и т.н.) с даден Бог и/или желанието пак да се родиш гигант, мъж, майстор ковач и добър ловец на свободна практика.
Ясно е, че с Боговете е по-сигурно: вярата върви с изграждането на една постоянна връзка на преклонение и обожание между Богиня и примерно смъртна жена. Нещата опират до възприемане на Богинята като Образец, пример за подражание, фокус на всичко, което се приема за идеални женски качества. Това отношение се запазва дори след смъртта на смъртната, до/изяснява се в междиния период и влияе на следващото прераждане на душата. Остава и моментът с привилегията да имаш възможност да се грижиш за потомците и близките си.
При животните процена на обогатяване на душата е по-хаотичен - поради липсата на осъзнато желание какъв пак искаш да живееш в следващия живот, поради липса на отношения с Богове на основата на вяра.

Въпрос: -ако се пропусне този момент след смъртта, душата вече е поела на някъде, а е.т. вече не съществува - изпуснат ли е завинаги моментът, в който елфите/некромантите могат да повлияят на душата някак?
На душата никой освен боговете не може да влияе - защото само боговете могат да приемат вяра и отвръщат с любов. Дори най-могъщите демони не се справят с това, защото цялата им природа е против идеята да дадеш свободен избор на някого дали да те обича/обожава или не.
Общуването с предтечите или с "угасващите" (енергийно тяло и душа в комплект, без физическо тяло) е до време. Когато свърши междинният момент е останала само душата, която е недосегаема за друго освен са собствения си път и божията любов.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт мар 09, 2010 4:10 pm

явно е, че макар и близки, концепциите ни се различават и то яко в крайна сметка...

Лично за мен цикъла на прераждането не е никак удобен за фентъзи свят, в който героите трепят солидна доза не-мъртви и биват съживяване редовно, след някоя грешка. Цялата ти идея за това, как некромант може да хване душа и да я вгради в тяло предполага, че в цял магландиум има 1000-2000 скелета, така ли да разбирам? Щото:

1. Некроманта (отново подчертавам) се занимава с привикване, отпращане и контролиране на души. Факта, че ще получи някакъв бонус към Вдигане на не-мъртви е по-скоро в течение на познание на есенцията на душите, отколкото нещо друго.
2. Не мъртви се пръкват къде ли не в сесиите. Искаш да кажеш, че във всяка крипта някой некромант влиза, вдига не-мъртвите и си излиза? А и в книгата не-мъртвите са описани като "събудени с помощта на черна магия останки на древен войн/маг". Как по-точно вдигам някой умрял преди 1000 години?
3. Къде в твоята концепция е "Валхала" на джуджетата (Иван го е споменавал). Къде са животниските духове-водачи на гигантите?

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 09, 2010 5:31 pm

Реплика:
Лично за мен цикъла на прераждането не е никак удобен за фентъзи свят, в който героите трепят солидна доза не-мъртви и биват съживяване редовно, след някоя грешка.
Отговор:
Съживяването в Аксиом ми изглежда съвсем съотносимо към представата ми - според силата на своята мистична връзка с вселената (МУ), магът на светлината намира "угасващия" (енергийно тяло в комплект с душата) и го връща в тялото му, което в същия момент поправя достатъчно, за да функционира живо. Изтъняващите, но съществуващи връзки с нараненото тяло са по-скоро следи, по които опитния маг проследява и прокарва собствената си енергия.
Самото енергийно тяло също може да бъде наранено и да е необходимо възстановяването му, може да е много силно, прекомерно развито енергийно тяло на изключителен индивид (герой по система с неговите нива), при което съответно възкресителната магия става по-енергоемка, по-изчерпваща душевната крепкост, мана на магьосника.
Извод: аз поне не виждам проблем. Ш. Светлината има възкресяване, но не виждам причина една толкова ключова магия да бъде монопол - само трябва да се внимава къде точно и по какви причини се слага към някакво ново СУ, школа и т.н.

Реплика:
Цялата ти идея за това, как некромант може да хване душа и да я вгради в тяло предполага, че в цял магландиум има 1000-2000 скелета, така ли да разбирам? Щото:
.....
2. Не мъртви се пръкват къде ли не в сесиите. Искаш да кажеш, че във всяка крипта някой некромант влиза, вдига не-мъртвите и си излиза? А и в книгата не-мъртвите са описани като "събудени с помощта на черна магия останки на древен войн/маг". Как по-точно вдигам някой умрял преди 1000 години?
Отговор:
Представи си как група приключенци влизат в някаква крипта, умират от намиращите се там немъртви и се превръщат в купчина кости. С витаещ около тях призрак, бивш собственик на тялото (в което са били тези кости). Месец по-късно на същото място, заради слуха за несметни съкровища, влиза следваща група - старите и новите призраци, благодарение на проклятието, вдигат кокалите си и убиват. А отделената при смъртта на приключенците енергия захранва проклятието и снабдява мястото с нови кокали и насилствено убити. Такива, дето никой не е опял и погребал телата им.
Не 1000 из континента, ами само на едно такова място (в което в действителност може дори да няма съкровище), могат да се натрупат няколко двуцифрено или трицифрено число призраки, витаещи около собствените си кости и хванати в плен от древно проклятие и липсата на погребални ритуали.

3. Къде в твоята концепция е "Валхала" на джуджетата (Иван го е споменавал). Къде са животниските духове-водачи на гигантите?
Отговор:
За тях важи същото, което и за елфите - боговете удължават или ускоряват процеса на "угасване", тоест на окончателно отделяне душата от енергийното тяло (което мигове след смъртта прилича досущ на вещественото). Ако се ускори сто хиляди пъти субективното време на угасващ, държан в прегръдката на своя бог - за такъв "угасващ" ще минат три века по личното му време, докато в света на живите ще е минал един ден. И обратно. А легенди за тази игра с времето - бол!
Специално за "Валхала" - кой съм аз, ако Бона реши да създаде лично под-пространство, точно между "Плоскостта" и "Небето без слънце и луна"? Ако пребиваването във Валхала е за обективна вечност, то тогава за мен това е капан за души. Но ако джуджетата знаят това и са съгласни, ако го приемат като награда - налице е правото на свободен избор (а Бона е бог и е вътрешно задължен да дава свободен избор).
Специално за духовете-водачи на гигантите - това са митични същества, които се водят родоначалници на дадена кръвна нишка и в същото време са ключови в инициациите. Подрастващите гиганти минават обреди за зрелост, на които биват символично изяждани/принасяни в жертва на тотема и връщани от него като зрели индивиди. Това е толкова същностен момент, че все още го има в християнското кръщене, което представлява акт на предаване детето във властта на Бога ( а пък някой направления в протестантството съвсем оправдано отказват да правят на малки, неосъзнати деца). Подобни ритуали генерират огромна психофизическа енергия, която във фентъзи свят като Магландиум е достатъчна, за да захранва периодично, но с достатъчно енергия призрака на някоя древна мечка. С времето и несекващото количество енергия от разумни същества, призрака дори сигурно се сдобива със собствен разум. С хилядолетията се превръща в малък бог, в локапал (закрилник на група хора в определена област)- и до там. За по-нагоре ти трябва и божествено родословие.


Последно:
Вярно е, че се изразявам сложно, но не е чак толкова сложно.
По-скоро е обемно. Освен това, за мен двете представи не само не си пречат, но дори се допълват. Пространството, което наричам "Небе без слънце и луна" де факто е пространствено описание на момента, в който енергийното тяло напълно угасва и душата продължава нататък. Боговете по някакъв начин удължават или скъсяват този процес (спрямо времето на живите), насочват душата при избора й за следващо въплътяване и т.н.
В същото време "Плоскостта", за която говориш, идеално описва това, което липсва в моето описание - какво става с тези, които са се отклонили от "угасването". Различни причини могат да ги накарат да креят бавно и в някакъв смисъл мъчително. Да се вкопчват със своето разнищващо се енергийно тяло в енергийните полета на любимите/лобните места във веществения свят - все по-слабо и мътно, все по-далеч от истинското слънце и лъчи, под все по-сив "пеизаж" и тъмно "небе".
А колко дълго може да продължи такава тиха агония? Дори не ми се мисли - някой могат да свършат много бързо, други да бродят като призраци из Плоскостта хилядолетия. Заради Боговете "угасващите" от елфическия народ се превръщат в "предтечи" - за период от време, който всъщност може да надвиши продължителността на индивид от човешката раса. При джуджетата може да е нещо подобно - но докато елфическите предтечи запазват като емоция само любопитството си, джуджешките предтечи запазват само склонноста си към купонясване. Примерно.
А пък призраците просто са заклещени заради желание, проклятие, вяра в последиците от липса на погребални ритуали и т.н.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт мар 09, 2010 6:00 pm

А, ся като ми го обясни като за гигант-рерсерк го схванах :D

Принципно няма лошо, могат да съществуват заедно двете теории, но всъщност вдигането става най-вече с души от същия Свят/Плоскост на Сенките, където се набутват осиротелите души.

Повечето западни религии залагат на безсмъртие на душата, а не на разграждането й. Всъщност, това е казано и за елфите. Както и да е, не е моя работа, какво става с дългоухите - никога не са ме кефили, така че и в Бездната да отиват - все ми е тая :D :P
Обаче за вечното надграждане няма да се разберем. Най-добре да си стане ясно, че елфите си вярват във вечното прераждане и надграждане, а хората да ползват моята теория, без да се изяснява кое е вярно и верни ли са двете изобщо.
ПП: Сега ми хрумва, че Елфите като Първи, наистина може да имат различна съдба и да се прераждат и надграждат. И без това смятах да посоча, че поради едва ли не мигновеното отлитане на душите им при Тримата, некромантите не са способни да залавят елфически души. Дам, може и да стане нещо, ако си съгласен да го извъртим така.

Използвайки "Божествените плоскости", можем да обясним всяка една религия, без да се стига до сблъсъци, което май е добър резултат (бтв. отбелязал съм, че божествата (всяко едно, дори и древните) си имат свои собствени измерения, в които душите биват всмукани. Какво точно става там... боговете си знаят.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 16, 2010 11:55 am

Мда - идеята за "специалните юрисдикции" - върши добра/лоша работа и в реалния свят.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори