Мнение
от Pileto_Dodo » пон юни 02, 2008 9:42 am
Абе аз няма да съм толкова критичен, колкото рецензентите от ШД, но тъй като прочетох книгата (българско фентъзи излиза твърде рядко), да питам - защо, след като Хрониките на Ралмия имат редактор, има толкова места където са пропуснати запетаи и пълни членове? Искам да кажа, независимо колко е добра или лоша една книга, когато тя има редактор, поне тия пропуски трябва да ги няма. На всеки от две до пет страници се появяваше нещо такова и ми пречеше, най-вече защото ми създаваше впечатлението, че в чисто тривиалните детайли на книга, за която давам 10 лв., не е вложено никакво внимание -> защо съм ги дал тия 10 лв. и защо продължавам да чета книга, която - макар и неумишлено - не е проявила уважение към мен като към читател.
Иначе книгата е клише от-до, това е ясно още от предговора, но ми попречи това, че са взети предимно елементарните елементи от разните произведения, от които Ралмия е "взаимствала". И в този смисъл наистина, от чисто търговска гледна точка, цената би трябвало да е по-ниска. Защото в тази книга видях сюжетния обрат (и развръзка едно към едно) на първите три епизода на Междузвездни войни, видях битката от третите Карибски пирати, пътуването през Мория, през Лотлориен (козметичните разлики въобще не бяха достатъчни, за да ме убедят, че това е нещо по-различно). Еми, имам ги и трите трилогии - защо да давам 10 лв. за нещо, което ми дава същото като съдържание, във форма, която често ми беше под стандартите за худ. литература (не че те са високи, забавлявам се с фентъзи като Ерагон и това на Фийст). Всъщност, взех си книгата и защото името на Александър Драганов ми е познато още от Фентъзи Фактор, от Звяр незнаен и Замъкът на престола.
Очаквах повече от автор с няколкогодишен опит. Г-н Драганов може да не е писал усилено за тия няколко години, но поне някаква разлика в мисленето или в предпочитанията все би трябвало да настъпва. Хрониките на Ралмия се оказаха по-неубедителни и като замисъл, и като изпълнение, от всичко друго, което съм чел от автора. Рецензиите в ШД отбелязват няколко неща, които забелязах и аз - например странни словосъчетания като "крупна вина", и "неизменно как", и "невярна болест", също дребни неща като постоянното използване на "на когото/на каквото и т.н" вместо елементарното и неспъващо "чийто/чието/чиито/чиято". Никъде не го видях, наистина, защото от един момент нататък почнах да следя за това. А това пък значи, че съм се разсеял от историята, а това никога не е хубаво.
И тъй като чета всичките ни фензини, видях и рецензиите в Сивостен. Там един от пишещите споменава как променял или се абстрахирал от текста в книгата и така открил чара й. Аз не мога да го направя това и не знам как някой, който обича да чете, би го направил. Все едно да се абстрахирам от посредственото (в най-добрия случай) изпълнение на уличния музикант, само защото той се мъчи да свири Бетовен. Аз чета книги и заради думите, книгите поначало съществуват заради думите.
Писателят и пише, освен че разказва истории. Аз имам доста развинтено въображение, но не пиша. Не мога да пиша. Също така знам, че никоя добра (според автора си) история не заслужава да бъде реализирана посредствено, а най-малкото с голямо старание. Ще издам и нещо друго. Бях прочел част от Ралмия още докато я имаше на форума на Цитаделата, а там г-н Драганов обясняваше колко бързо пише всеки откъс. В книжката, макар да са добавени неща, нивото на писането е кажи-речи същото като това, което авторът е постигал, пишейки бързо и - само предполагам - без да се замисля чак толкова. И така, за себе си не съм убеден, че г-н Драганов се е постарал да ни предложи най-доброто, на което е способен. Ще ми се да вярвам, че той може повече още сега. А и както казах, не се е постарал да измисли и оригинална история. Един писател, който имитира съзнателно някого, никога не би станал по-добър от този някого. Имитаторът трябва да спре да бъде имитатор, за да бъде добър. А да имитираш неща като Ерагон и Междузвездни войни (и двете доста подобни, и двете неграбнали ме с оригиналността и качеството на историята си) не е правилен път към развитие, според мен.
И така, това впечатление за липса на старание, заедно със слабата реализация, ме оставиха доста силно разочарован от Хрониките на Ралмия.