Аксиом16 Приключение с меч и магия

Тагрун се усмихна. "Нека е двубой!"

От другия ъгъл Арган каза: "Аз съм по-разумен и ще искам само тренировка."

Галадор каза:
- Прието!

- Някой да иска да опита... копието ми. - Кел се замисли за миг преди да произнесе наименованието на оръжието си просто защото отдавна бе забравил какво е то това копие и в един момент даже се замисли дали случайно не е ръждясало.

- Не знам за копието ти, но брадвата ми иска да вкуси от твоята плът. И нека не бъде спаринг а двубой. - подвикна Тагрун.
След минута шумотевица и Арган излезе напред.
- Нека да се биеш и с мен. Също двубой.

- Тогава в този двоен двубой ще се развам да се включа и аз - изкуцукалият от сенките старец се усмихна, подуши въздуха и кимна за поздрав към Арган, макар очевидно да бе сляп, или поне да имаше превръзка на очите.

Галадор се усмихна и каза:
- Приемам двубой или тренировка с всеки от вас.

- Ако отбор по-малък, аз може участват - вметва с гърлен говор току-що влезлият в помещението гущер, който внимателно е прибрал опашката към тялото си.

- Какво? Нима този "двубой" ще е всъщност шестобой или четирибой? - Кел не беше сигурен, че съществуват такива думи в човешкия език, но определяха добре заформящата се ситуация.

И тогава се чу гръмовен глас:
Кел и Ной срещу Агран и Тагрун - двубой
Галадор срещу Тагрун - двубой
Галодор срещу Арган - спаринг
Галодор срещу „гущер, който внимателно е прибрал опашката към тялото си” - двубой
Моля за потвърждение за да пусна двубойте!

"Охо!" - дочу се гласът на мокрия Авдар от чиято брада още капеше вода (от недовършената му битка ) - "Ще имаме отборни битки вече... Звучи добре, някой ако се нуждае от боец в своя отбор, нека да ми се обади!" След което се отдаде на близане (да се чете "удавяне в бира" - б.р.) на раните си от предходните сблъсъци.

- Казва се Рахра, идва Блато - казва гущерът, като посочва с пръст гърдите си. - Общ език не говори добре - живял в гора, живял в блато, не приказва много. Но ако човек с два меча - Галадор, нека човек избере с кого бие се.

Галадор каза:
- Предпочитам да започна със тренировката срещу Арган. Но съм готов за битка винаги и със всеки.

След като двамата бойци излязоха от кръчмата, гущерът отново посочи себе си и обяви:
- Дошъл бие се. Дошъл далече. Някои бие се с Рахра?

- Мисля да поизмета арената с теб гущерче.

- Ами аз тогава ще се включа на страната на земвоновдното, ако бредаткото приеме да подкрепи добичето - заяви Кой Ли като се надигна то мястото си подпрял се да дългия си необтегнат лък.

От нищото отово се чу боботещия глас на Бай Аренадатора!

Авдар от мините и Тогрун от колоса срещу Рахта от блатото и Кой Ли от Изтока

Галадор погледна кръвнишки бойците и каза:
- Ще се радвам да се бия с всеки, но най-вече с Иргук и Рахта. Тренировката ми приключи, време е за двубой (или четирибой)!

Малко след загубата си от джуджето, все още бая замаяният Скорпион се насочи в кръчмата. Бързо намери все още непобедения стрелец Кой Ли и, дали наистина си вярваше, че би могъл да спечели двубой срещу него, или просто все още не знаеше къде се намира, но реши да го покани на дуел:
-Ейш, ти там... наиш ли чи май ти знам цаката на тебе?

Ной, Кой и Чой седяха на масата и пийваха лека медовина от специалния резерв на Чой. Човекът беше леко сдухан от неуспешните си прояви и от доста време не се бе пробвал в битка, затова другите двама го бяха измъкнали от стаята и се опитваха да го утешат и същевременно да унищожат сладкото питие. Точно тогава пристигна и елфът който ако се съди по залитането му вече се бе почерпил.
- Чувам мелодичния глас на представител на благородния народ. Би ли се присъединал към нашата скромна компания елфе и да сопделиш към кого отправяш предизвикателството си.
- Към Кой го отправи - измърмори Чой и гаврътна чашата си на екс след което подсмръкна печално - мене никой не ще да ме предизвика.
- Абе нали и аз това попитах! - отяде му се слепия старец и с безпогрешни движения наля нова чаша на сънародника си.
- Не той имаше предвид, че нашия благороден колега от арената ме попита дали бих желал да се изправя насреща му - бе обяснението към слепеца, който само сви рамене и посочи празното място на масата докато наливаше медовина в незнайно от къде появила се 4-та чаша, а Ли си изправи се поклони церемониално - за мен ще е чест да се опъна тетивата в дуел срещу някой от вашия род благородни. Ще си позволя също така да ви поканя и да направим един източен дуел помежду нас четиримата, като вие си изберете партньор.
- Аз ще поема новака тогава - кимна Ной към все още стоящия изправен Галадор.

Ако правилно съм разбрал, предложението е Ной и Галадор срещу Кой Ли и още някой (Чой или Скорпиона). По принцип - нищо против, но май ще е странно Vilorp да бъде разказвач, и да води двама герои противници (Ной и Кой Ли). Така де, той ще знае ходовете на всички, а да си разказвач си има своите предимства

- Пояснение - чу себоботещия глас на арендатора от всякъде и от никъде - Ной и Галадор дуел; Кой и Скорпиона дуел; предложение за дуел само на източияни скорпиона и едино т другите трима срущу другите двама.

[spoiler]На мен ще ми е най-лесно ако скорпинона избере Чой и си го движи изцяло, но негово е правото да избира дали въобще ще приеме тази работа.[/spoiler]

Скорпиона приема предложението за двовен дуел, като избира за партньор Ной (за да не се налага Вилорп да бие своите един срещу друг). Но се чудя - той Ной е герой на Асен, не би ли трябвало той да си го управлява и той да реши дали ще участва в битката или не?

Галадор приема дуела с Ной. Shamajotsi, сигурно имаш предвид че Чой е герой на Асен.

Писано бе, че ще се случи рано или късно ... Да, Чой имах предвид.

"Хей, моят чук е по-здрав от преди... А и аз се чувствам по-силен, някак (особено след поредната халба) та съм отново готов... Ще приема битка с всеки от вас, слабаци! Битка, в отбор или сам... за мен няма значение, все ще съм победител" Авдар поглежда с налудничаво предизвикателен поглед над пяната на халбата си, след което започва да се хили като архизлодей (да се чете, като препило джудже), докато оглежда тълпата наоколо... "а и пиенето струва пари, та ми трябват"

Една стена се отдели от стената и пристъпи към средата на залата. Две очи от промит сапфир пробляснаха на светлината на факлите. Глас като каменна лавина замълви на общия език:
- Аз бих се привел* срещу представителя „първородните”** стига чукът ти да не се притестнява да се изправи насреща ми! - пръст се дебелината на мъжка ръка се допря в гърдите на хилещото се джудже, а то проследявайки продължинието му видя тролът с прозвището Три Скали насреща си.

*тролите в повечето случай трябва да се приведат за да се „изправят” срещу някой
**В митологията на тролите Б`на първо създал тях, но после се изъврнал от творението си и създал джуджетата, като твърдял пред всесилните, че дребните чуконосци са първото му творение. Това е един вид тролски хумор. Елфите въобще не влизат в сметки по реда на създаването си.

"Ха ха! Моят чук ще откърви, твойте диамантени зъби.. ако разбира се са такива. Допивам бирата си и тръгваме!"

Докато Фиоре се разхождаше... някъде (предполагам улиците на Мелион, ако арената е на близо) през... свободното си време (ако има достатъчно такова), пред него се изправи най-безличният мъж, който бе виждал някога. Никакви отличителни белези, никакво странно облекло, само някакво оръжие, което висеше в канията си на кръста му.

-Дуел? - беше всичко, което каза непознатият.

-Разбира се! Ти избираш дали да е до смърт или спаринг.

Тагрун влезе и се огледа. Забеляза две лица, с които не се бе бил до сега. Насочи се към тях.
- Хей, вие двамцътъ. Искам да се поздавим! - каза той на Гъноуз Паран и Фиоре дел Силвер.

Авдар допи бирата и се огледа... "Хм, скалистия е зачезнал някъде... Сигурно вече ме чака на арената"
Награби чука си и забързан излезе през вратата.