Показен Двубой: Дая ин Майме от Еландрел срещу Кен Ли

"Място за всички млади герои, търсещи слава и опасности"
Игра по правилата на Аксиом 16

Модератори: Vilorp, ILLIDAN

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Показен Двубой: Дая ин Майме от Еландрел срещу Кен Ли

Мнение от Vilorp » ср юни 10, 2009 4:46 pm

Арена нямаше или поне не в смисъла на арените където се проливаше кръвта на противниците и вътрешните им органи ставаха външности. Арената беше в единия край на Кръчмата, малко заметено пространство с два стола масичка между тях и кана руйно вино на нея за пооправяне на гласа при нужда. На разстояние от два три разтега наоколо нямаше други маси, тъй че към сцената можеше много хора да отправят взора си или само да приведат глава и да се заслушат в историите на бродовете. А самите бардове трябваше да излязат всеки момент.

/пръв започва Дая
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет юни 11, 2009 2:25 pm

Всъщност очакваните от кръмчаря бардове се оказаха две изумително красиви женни, които влязоха заедно, погълнати от непринуден разговор, накъсван от звънък смях. Явно разбирането им за съперничество се изразяваше в това, че си споделяха текстове на любими песни. Те тихо напяваха отделни откъси в движение, събирайки погледите на посетителите – страховити, тежко и разнообразно въоръжени създания, които ги зяпаха с очудващо кротки, замъглени от алкохола очи.
По-дребничката дама приглади косите си, разкривайки малки, прилепнали към главата ушета с леко заострени връхчета – в несъзнателен жест на кокетство заради любопитното взиране в нея на непознат, добре сложен елф. Усмихна му се с някак детска уязвимост и бавно отклони лице настрани, като плавно затвори клепките на големите си очи - сякаш издърпвайки зениците си от хватката на неговите. Ефектът се оказа мигновен и през пролуката на гъстите си, дълги мигли видя как силуетът на сънародника й неспокойно се размърдва, неочаквано загубил интерес към досегашните си занимания... каквито и да представляваха те.
- ...Дая – прекъсна я тихичко нейната спътница – виж? Говореща, розова котка?
- О, интересно? – нежните черти на елфаната трепнаха в по-детски очарована усмивка и тя се се извърна от тънкото си кръстче, за да огледа по-добре странното създание. То се разхождаше наперено, цялото окичено с болезнено изглеждащи оръжия, а цялото му поведение изразяваше едновременно арогантност и почти непоносима ирония. Поне усмивката му... Дая беше виждала само няколко пъти мъже с такава усмивка и облите колене на дългите й нозе се подкосиха за миг...
- Много е горд! – коментира от своя страна човешката жена- интересно дали има козина и на....
- Не го казвай, може ли – промълви тихо елфаната и бялото й лице се наля с кръв.
- ... горната страна на стъпалата? – довърши Кен Ли и очите й весело пробляснаха заради невинната шега, която си направи със своята спътница. Харесваше я, но все пак беше жена и се дразнеше мъничко от факта, че краката на дребничката елфана са дълги колкото нейните, докато темето й минава под нейната брадичка. Всъщност само необятното благородство на Ли й позволяваше да прости на Дая и нейните древни създатели този дразнеш факт. За сметка на това бюстът на Майме изглеждаше огромен само на фона на малкото й тяло и се губеше пред нейните собствени прелести – така де, ама ха!!
- ... Помислих си, че ще кажеш нещо друго! – прекъсна мислите й елфаната и Кен се засмя.
- Нямам представа какво си си помислила, че ще кажа! – тя се усмихна на дребничкото, финно същество до рамото й – стига сме се закачали, повтори ми началото на “Тъма” от Гуенте ин Аданкея.
- Отзовавам се, щом това е желанието ти – Дая ин Майме направи онова нейно, малко дразнещо в своята аристократична изисканост кимване и тихичко се изкашля в шепата си за прочистване на гърлото. Започна точно като заставаха до отреданата им маса, а гласът и се разля чисто и нежно из кръчмата – като течен митрил... сребърна флейта.... ромон на вода в пустиня...

Тъма и в нея
пламъче на свещ.
Безмълвие и в него
нощен звук –
тих вятър стъпва по треви сънливи.*



* Сори – това е проява на неопавдано самочувствие, понеже хич ме няма с поезията, но в първоначалния вариант мислех за използвам стихове на Петя Дубарова, само че това блокира бъдещо редактиране и публикуване на текста като самостоятелно произведение. Та пълния текст на стихчето е тук - http://www.sivosten.com/forum/viewtopic ... 0&start=50
най, долу
Последна промяна от cherno_slance на чет юни 11, 2009 5:32 pm, променено общо 7 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 11, 2009 4:21 pm

И после
кротък стон, роден
в милувката на
тънки пръсти
по влюбени китарни струни...
Мелодия докосва
нежността на тишината
и крехък смях
на влюбено момиче
разлиства се в сърцето на тъмата...

Включи се малко грубо Кен и довърши поемата, но мелодичния й глас едва ли не разтопи сърцата и просълзи очите под алкохолната пелена. Когато приключи Тя примлясне леко все едно опитваше на вкус думите и запита опонентката си в предстоящия дуел:
- Райни от Хулихенд май имах пръст в това. А и китарата едва ли някого ще се наложи като популярен инструмент за акомпанимент или въобще за музика...

[spoiler]Това общи прикзки, но може ли по-подробно разяснение за правилата, и по ЛС става[/spoiler]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон юни 15, 2009 10:47 am

Кен вече го бе видяла, стоеше в дъното на стаята с поглед забит виновно в плота на масата.Пръстите я засърбях да го стисне за врата, усети как някаква тръпка нараства в нея, косъмчетата по врата й се изправиха от адреналиновия прилив. Направи една едва доловима крачка към неговата посока, а после мелодичното гласче на елфата стигна до съзнанието й. Тананикаше си. Кен Ли потрепери и усети че е стискала юмруци, охлаби ги бавно и се завъртя на пета. Като вече беше лепнала широка усмивка на лизето си, когато се обърна към колежката си.
- Нека започнем с историите за звездите? - предложи тя, а гъласът и измамно й изневери с леко потрепарване доловима единствено за собствените й сетива и евентуално за тези на Дая. Ли седна на малкото трикрако столче до масичкта наля си малко вина в гледосаната чаша и след като го повъртя леко и го обърна на екс впи поглед в мъжа от сенките и запя, тихо и нежно...

Имало някъде, нейде тъдява,
змей, зъл, злобен, хвъркат,
що в зверския образ на дракон приличал,
а в тленния трижди на по-лошо обричал.

По силен от дракона древен
и по лукав бил той от човек.
Страшна била змейската гнет!

Тогава от осмия род дошла Нориел,
със своята чиста душа тя змея възпря.
В диспут го въвлече с невинна лъжа,
и спорят те двама те чак до сега.

А боговете въздигнали него и нея
спора безкраен да продължат
и змея далеч от тук да държат.

Ако вдигнеш грава и погледнеш на запад,
там под Пергела що елфите змейски крила го зовът,
ще видиш Шайтана глава е положил,
в полите на малката нежна елфана.

При последното Кен Ли намигна на към Дая и изтръгна весел смях и аплодисменти от публиката, от почти всички в публиката...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон юни 15, 2009 2:50 pm

Елфаната изслуша песента й в захлас, очарована от красотата на нейния глас и душа. Думите на човешката жена се разнесоха като сребристи птици сред позлатени от слънцето пролетни клони и Дая притвори клепки в тих екстаз. Дори не разбра кога певицата е затворила дъха на устните си, достигайки края на баладата - като бряг на река, отвъд който Кeн не ще продължи...
- Хареса ли ти?
- Имаш красива душа, сестрице – лейди Майме се усмихна с устни и очи, излъчвай чисто, искренно възхищение... сякаш в малката, неугледна кръчма стана по-топло и чисто. Това се оказа чаровната, мъдра усмивка на дълго живяло и вечно младо създание, което знае истинската природа на разумните същества и не иска да я променя. Само да ги подтикне към промяна в самите себе си - към мъничко по-добро...
- Чак красива не – Ли артистично направи поклон от кръста, без да се повдига от столчето си – само умерено неопетнена!
Самоиронията й докара весел, звънлив смях от страна на елфаната – тих и нежен, сребист звук, който накара дори дебелия стар ханджия да хвърли един поглед на тях двете. Дая неволно докосна с пръсти пламналото си от смеха, поаленяло лице и весело намигна на също толкова очарователната си събеседница:
- Но ти, мила Кен, малко избърза. Щом пеем за небето, нека поемем от самото начало – при тези думи Дая за момен затвори очи и се съсредоточи, а после гласът и се разля като река:

Родени сме в люлка, названа Титания
Виж я как се върти в пирует сред Безкрая
като пъстро момиче с разперени длани.
Нейната зала са тъмносини простори
огрени от любовта на ярки слънца.

Ала тяхната огнена страст е далече
техните песни са просто долитащо ехо
и само едно обича отблизо Титания.
Като младо момче с протегнати длани
устремено за жарка прегръдка навеки.

Тъй неразумно в своята щедрост голяма
то свойта любима ще погуби набързо,
ала три дъщери на Първородни Чеда
три крехки жени вечно опазват Титания
три луни са над родната люлка на смъртните!

Ето, иде Червена Сестра и момчето от злато
бива погълнато, а после отново родено
с мощта и очите на сърцеогнен младеж.
Вижте как пристъпва със танцови стъпки
към свойта копняна, пременена в зелено
накичена с пролетно було, нежна невяста.

Ето, иде Бяла Сестра, дъщерята на Мъдрия
и в своята опитност женска поглъща младежа
а после отново го ражда с душата на възрастен.
И жежкото лято се поваля от прохладната есен
майките смъртни узряват и ето, че вече са ябълки.

Ала мъжът се превръща във старец немощен
и кръвта му не стопля сърцето, угасва страстта
и тогава пристига, присъпва Сестрата Последна.
Тя трета поглъща Светилото наше, когато е старец.
И ето отново Животът насища с плътта си Смъртта
И в свойта последност Смърта ражда отново Живот.


-----------------------
Заб. под линия - наклонената орбита на Луната всъщност е невероятно изключение. Мисля, че повечето луни се движат по еклиптиката на орбитата на своите планети-гостоприемници, което означава, че редовно, поне веднъж годишно, има слънчеви затъмнения. От тук, и благодарение на една малка волност, си позволявам горното стихче. Идеята е, че това е стара, много стара и добре разпространена митологична легенда, която някой ден отците на Орим могат да се осмелят и опитат да забранят (поне в контролираните от тях земи).
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет юни 25, 2009 2:05 pm

Горунар и последната битка.

В битка с свойте той влязъл
честа на своя род да защити


ще го дописвам...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Отговори