Страница 5 от 6

Публикувано: ср окт 11, 2006 1:45 pm
от blue
Кимон бе приклекнал от другата страна на канавката и гледаше тревожно ту тялото на детектива, ту тунела назад и напред. Когато Гавлин остави вързопа го погледна набързо, но после отново погледна Сирил и Йолан.

- А можеш ли да го вдигнеш на крака? Може би ще намерим място на което да останем няколко часа. На фронта лечителите вършеха чудеса за няколко часа с ранените. Ние с Гавлин ще пазим. Само да е по-закътано място, тук в тунела нямаме шансове.

Войникът помълча малко, а сетне се обърна към аундереца:

- И аз може би мога да го нося малко, но така до никъде няма да стигнем. Не можем да го носим до горе.

Публикувано: ср окт 11, 2006 2:52 pm
от Blizzard
Йолан се замисли дълго, преди да отговори тихо.

- Можем да намерим някое закътано място и да останем там. Водата, която носите, ще стигне и за да промия откритите рани, и за нас, ако ожаднеем. Но ще трябва или да стоим на тъмно, или да прикрием всички пролуки, от които може да се забележи светлината ни от тунелите. Само дето не знам дали това е най-разумният план - раните му са тежки, изобщо не съм сигурен кога и дали ще успея да го вдигна на крака, а и дори да стане - ще е много слаб и ще ни е в тежест, пък и застрашаваме живота му - ако в това състояние пак влезе в битка и получи сериозна рана, почти е сигурно, че душата му ще поеме към Долурх! Да не говорим, че хич не се знае какво може да ни надуши тук в тъмното, колкото и добре да се покрием.

Сирил не бе твърде едър мъж, но все пак сигурно тежеше поне 60-70 килограма дори без екипировката си. Кожената броня, арбалетът и останалите му неща сигурно тежаха поне още петнайсетина килограма.

- Щеше да е по-добре ако имахме носилка, но може би и така бихме могли да го пренесем някак си до повърхността... Ама тогава излиза, че напразно сме слизали и ще трябва пак да почваме от начало, пък уж бързахме.

Въпреки лошата ситуация, водачът им изглеждаше сравнително спокоен - дори да бе уплашен, стараеше се да не го показва.

Публикувано: ср окт 11, 2006 7:44 pm
от Chimera
По изражението на младия аундерец си личеше, че обмисля сериозно ситуацията. Докато Йолан и Кимон обменяха думи Гавлин отново се приближи до вързопа и леко го подритна.

- Да разопаковам ли този пакет или ще си го оставим тук?

Публикувано: ср окт 11, 2006 10:04 pm
от blue
Кимон погледна Гавлин в очите и лицето му някак просветля. Сините му очи се усмихнаха леко, макар устните да оставаха неподвижни. След картък размисъл той постави една стрела в арбалета и посочи с върха й вързопа:

- Че отваряй, не можем така да го носим, да го оставим също не можем - да видим какво са носели онези вагабонти.

Публикувано: чет окт 12, 2006 8:40 am
от Chimera
Гавлин повдигна рамене и извади кинжала си, след което бързо разопакова торбата с негова помощ.

Публикувано: чет окт 12, 2006 9:22 am
от Blizzard
Както и подозираха, в странния денк имаше живо същество - малък гоблин, свил се на топка и треперещ от страх пред насочените към него оръжия. Ръцете и краката му бяха завързани с парцали, в устата му бе натикана някаква стара мека шапка, а лицето му беше покрито със синини и доста подуто. Беше облечен по-различно от онези гоблини, които ги нападнаха - с някакви пъстри дрипи, които може би в далечното минало са били официалното вечерно облекло на някоя префърцунена гномка на повърхността. Най-странното беше, че дрехите, макар и прокъсани, изглеждаха сравнително чисти, а едва ли тук в каналите имаше кой да ги пере.[sblock="Гавлин"](Забелязване) Аундерецът видя още нещо - някаква дървена тръбичка, която частично се подаваше от останките на вързопа.[/sblock]

Публикувано: чет окт 12, 2006 2:15 pm
от Chimera
Гавлин посегна към торбата, в която бе гоблина.

[sblock]Опитвам се да извадя предмета.[/sblock]

Публикувано: чет окт 12, 2006 4:41 pm
от Blizzard
Едва ли някой очакваше, че аундерецът ще намери във вързопа точно това - малка дървена флейта, доста очукана от времето и наглед съвсем обикновена. Очите на гоблина, който продължаваше да трепери със запушена уста, я проследиха, все едно че беше някакво безценно съкровище.

Йолан каза тихо:

- Разбирам малко техния език. Ако му отпушим устата, бих могъл да го разпитам - според мен е от друго племе, не от тези, които ни нападнаха.

Публикувано: пет окт 13, 2006 12:32 am
от Chimera
Гавлин погледна към лечителя, повдигна рамене и издърпа шапката от устата на гоблина.

Публикувано: пет окт 13, 2006 3:06 pm
от Blizzard
Йолан се приближи, прочисти гърло и заговори на грубия, гърлен език на гоблините - някогашните горди владетели на Корвеър, господари на безброй роби, понастоящем принизени до подобна жалка роля в цивилизацията на хората, където робството уж беше забранено. Грамадните хобгоблини и бъгбери поне все още впечатляваха със застрашителната си физика и груба сила, но техните по-дребни сродници като този тук можеха да предизвикат само съжаление, особено когато не носеха остри копия и тежки бухалки.

Макар че Йо бе казал, че разбира тяхната реч само малко, явно познанията му стигаха, за да общува с пленника. Гоблинът постепено сякаш се поуспокои, спря да трепери и дори започна да отговаря колебливо на въпросите на Йолан. След още няколко изречения водачът обърна глава към спътниците си:

- Добрата новина е, че онзи - гоблинът дето избяга, няма да се върне скоро с приятелчета. Стануват надалеч и са дошли тук само да плячкосват в чужда територия. Сигурно един от тях ни е забелязал още когато влязохме, но чак тук са успели да ни настигнат в пълен състав... А този тук е бил част от тяхната плячка, май. Освен това ми се струва, че нещо не е съвсем наред с главата. Ама да видим какво ще успея да науча от него.

Без да чака отговор или инструкции от спътниците си, Йолан продължи да разговаря с пленника. Кимон и Гавлин не разбираха нито дума, но им направи впечатление, че и двамата събеседници няколко пъти ползваха фразата "леш хаат" - каквото и да значеше това, явно бе централната тема в разговора им.

Публикувано: съб окт 14, 2006 9:55 pm
от blue
Кимон ги наблюдава известно време, а сетне се обърна към аундереца:

- Дано да измисли нещо, че здравата я загазихме. Да знаеш какво е това "леш хаат", за което говорят?

Публикувано: съб окт 14, 2006 10:14 pm
от Chimera
Гавлин погледна към Кимон после отново върна вниманието си към разговора между гоблина и лечителя.

- Нямам представа. За съжаления познанията ми не включват езикът на гоблините. - отвърна аундереца

- Между другото, какви бяха тези светкавици, които излизаха от главата ти. - Гавлин отново обърна погледа си към Кимон - Трябва да призная, че не съм виждал подобна магия.

Публикувано: нед окт 15, 2006 12:06 am
от blue
Кимон не се смути дори и за миг, очите му отново светнаха в усмивка, сетне отвърна:

- Не съм сигурен дори, че е магия. Нищо особено не е, даже не боли много - опитвал съм, но е ефектно. Твоето острие върши доста по-добра работа, предполагах, че си майстор, но чак такъв. Беше много ловък.

Последното Кимон каза напълно спокойно, думите хвалеха, но явно войникът не го приемаше така. Гласът му просто съобщаваше факт. Разговорът между гоблина и Йолан все още продължаваше, но любопитството на Кимон можеше да почака. Той се заслуша за малко, а после продължи:

- Все пак май не трябваше да изпускаме онзи тип, грешката бе моя, мислех че ще е по-добре да се върна при Йолан, изглеждаше напълно безпомощен със Сирил.

Публикувано: нед окт 15, 2006 10:21 am
от Chimera
- Гоблинът е ранен и уплашен, ще му отнеме много време докато стигне до своето племе. Свалихме пет от тях, а един едва избяга. Мисля че ще се опитат да ни направят засада, но за целта трябва да ни настигнат. Ако се движим бързо ще успеем да свършим работата и да се измъкнем преди да гоблините да са се организирали. Естествено всичко това зависи от състоянието на Сирил.

Водещ: Всъщност, групата уби четири гоблина в битката, но явно Гавлин не бе броил внимателно.

Публикувано: пон окт 16, 2006 1:03 pm
от Blizzard
Йолан слушаше с едно ухо разговора на двамата си спътници и продължаваше да приказва с гоблина на неговия неразбираем и грубоват език. След няколко минути, когато най-сетне приключи с разговора, той отново се приближи до тялото на Сирил, провери пулса и дишането му, след което кимна с глава на Гавлин и Кимон, давайки им знак, че предпочита да се отдалечат малко и да приказват там - явно се опасяваше, че гоблинът може и да познае някои думи от тяхната реч.

Публикувано: пон окт 16, 2006 4:06 pm
от blue
Кимон сви рамене и последва водача им като не откъсваше поглед от гоблина.

- Е, какво разбра? Дано си измислил нещо...

Публикувано: вт окт 17, 2006 4:26 pm
от Chimera
Думите на Кимон накараха Гавлин да се обърне отново към техния водач очаквайки отговора на лечителя.

Публикувано: вт окт 17, 2006 4:55 pm
от Blizzard
Когато тримата се отдалечиха на достатъчно разстояние от гоблина, Йо заговори тихо:

- Както и предположих, май дребният не е съвсем добре с главата. Или ни смята за още по-глупави, отколкото изглеждаме. Каза ми, че бил самият придворен бард на Последния Вожд. Сигурно не сте чували легендата за него?
[sblock="Гавлин"](Познание: Шарн - автоматичен неуспех) Аундерецът си нямаше и понятие за какво става въпрос в тази брелска легенда.[/sblock]
[sblock="Кимон"](Познание: Шарн - успех) Кимон бе чувал това име, но никога не го бе приемал насериозно. Последният Вожд бил владетел на древния разрушен град на гоблиноидите, върху който Шарн бил построен по-късно. Той предвидил разрухата на старата империя, отрекъл се от порядките и философията на своята цивилизация и тъй като не можел да спаси града, отвел доверениците си в земните дълбини и там съградил за тях райско царство, в което нямало глад, нито мизерия и нещастие - цената обаче била висока, защото на никого не било позволено да си тръгне от неговите владения. Според приказката, която Кимон бе чул, Последният Вожд бил строг, но справедлив владетел, непобедим в битка, неуязвим за магия и освен това не остарявал с преминаването на годините. Естествено, всеки историк би се изсмял на това предание и не би го приел като нещо повече от абсурдна басня, при това изцяло несъобразена с историческата действителност и мирогледа на някогашните гоблиноиди.[/sblock]

Публикувано: вт окт 17, 2006 7:00 pm
от Chimera
Младия аундерец се обърна към Йо.

- Нямам представа за какво става дума. Разкажи набързо.

Публикувано: чет окт 19, 2006 9:17 am
от Blizzard
Водачът хвърли поглед към Кимон, който мълчеше.

- Ами някаква басня за гоблински владетел, който от векове управлява тайно царство от благоденстващи поданици в дълбините - личеше си, че Йолан не обича да разказва дълги истории - Пълна глупост, но тук хората й вярват. Харесва им да си мислят, че поне някъде сред тая мизерия има нещо хубаво и величествено. Миналия път като слизах, прекарах доста време при едно сравнително безобидно племе на събирачи и боклукчии - Кротките, така се наричат те, за съжаление стануваха много далеч от тук, иначе щях да предложа да отидем при тях. Та там мнозина разправяха какви ли не истории за тоя Последен Вожд - и страшни, и смешни. Ама никога от първа ръка - все или нещо което се случило на прабаба му, или на братовчед на джудже от друго племе... Някои дори твърдяха, че самият Пътник* го направил безсмъртен и го дарил със силите му.

Йо спря за да си поеме дъх и да изчака реакцията на другите двама.

* Пътникът - най-мистериозното от божествата на Тъмната Шесторка, изгонени от пантеона на Суверените. Също така може би единственият бог, за който преданията казват, че ходи по земята в плът и кръв, макар и винаги в различна форма. Казват, че имал обичай да дава дарове, но още казват "пази се от подаръците на Пътника"...

Публикувано: ср ное 29, 2006 10:13 pm
от blue
Войникът наблюдаваше внимателно гоблина докато водачът им обясняваше на Гавлин. На пръв поглед изобщо не обърна внимание на разказа, но всъщност го слушаше, което пролича и от това, че веднага заговори:

- Нищо сигурно явно. Въпреки, че като го гледам - може и бард да е. - Кимон се изсмя отсечено. - Има начин да проверим, нека да разкаже нещо за Последния Вожд или да ни изпее нещо. Не-е, това отнема твърде много време пък и може и опасно да излезе, а още не сме решили как да се оправим с тази каша. Да имаш някакви идеи Йо?

Публикувано: пет дек 01, 2006 2:12 pm
от Blizzard
Йолан погледна Кимон в очите и сви рамене. Явно не смяташе, че си заслужава да се вслушват в дрънканиците на гоблина и нямаше идея какво да правят по-натътък.

Публикувано: пет дек 01, 2006 2:24 pm
от Chimera
Аундерецът излуша историята и коментарите на спътниците си внимателно.

- Забавна история. Най-важното сега е да намерим сигурно място за да почине Йо и да вдигне на крака Сирил. Поне според мен. Задачата ни ще трябва да почака.

- Питай гоблина дали знае къде да се скатаем на сигурно.

Публикувано: пон дек 04, 2006 10:49 am
от Blizzard
Йолан размени още няколко думи с гоблина, на неразбираемия му език. След това се обърна отново към спътниците си.

- Казва, че можем да гостуваме на Вожда. Щял да ни приеме като почетни гости, защото сме спасили придворния му бард. Дори щял да ни възнагради и нахрани... Мен ако питате - да зарязваме тази работа и да търсим начим да изнесем Кимон горе, където е безопасно. Едно денонощие в каналите с умиращ човек в ръцете ни не е нещо приятно, нито безопасно, а да се хвърлим с главата напред и да отидем в това състояние при някакво непознато гоблинско племе, страдащо от мания за величие, би било съвсем безотговорно.

Публикувано: пон дек 04, 2006 5:48 pm
от Chimera
Гавлин се замисли, след което се обърна към Кимон.

- Ти какво мислиш за предложението на гоблина? Все пак имаме работа, която трябва да свършим, а и пренасянето на Сирил през Златните Двери може да представлява проблем. От друга страна и лечителят има право.

Публикувано: вт дек 05, 2006 10:30 pm
от blue
Изражението на Кимон по никакъв начин не подсказа мислите му. Той помълча малко, сякаш не му се искаше да взима отношение и да си каже мнението, сетне проговори леко, доста по-внимателно от досега:

- Може би не бива да подминаваме поканата на дребосъка твърде лекомислено, но се доверявам на Йо изцяло, само дето мисля, че ще имаме сериозен проблем да изнесем детектива оттук. Нека да го разпитаме още малко и да решаваме - къде се намира убежището на Вожда? Близо ли е? Как са го намерили онези другите? Къде са го намерили и какво е правил там? На мен честно казано и двете ни възможности ми се струват безумия в еднаква степен. Не пречи да проучим тази. Ако внимаваме с приказките може и да се справим с гоблините.

Публикувано: чет дек 07, 2006 10:14 am
от Blizzard
- Застояхме се тук повече, отколкото ми харесва. Шумът от битката сигурно е привлякъл нежелано внимание, а да не забравяме и че един гоблин избяга - не вярвам да се върне скоро, но всичко се случва. Ако ще водим дълги разговори с този - Йолан кимна с глава към гоблина - най-добре поне да си намерим някакво скришно място из тия лабиринти, а няма да е зле и да можем да го защитаваме лесно. Ако искате да му спечелим доверието, ще трябва поне да го развържем - дори да тътри да бяга, няма да е голяма загуба, но не ми се вярва да го направи - според мен просто е чалнат и затова ги говори такива врели-некипели. Ако не съм прав и всъщност да ни крои нещо, пак не вярвам, че ще рискува в това състояние.

Публикувано: чет дек 07, 2006 10:46 am
от Chimera
- Прави си Йолане - каза аундерецът и отново извади кинжала си. С няколко бързи движения сряза парцалите, с които бе завързан гоблина. След като освободи дребното същество Гавлин прибра кинжала и поднесе на гоблина флейтата, която бе намерил в торбата.

Публикувано: пет дек 08, 2006 12:37 pm
от Blizzard
В очите на гоблина все още имаше страх, но той не побягна. Само предпазливо се изправи и протегна - личеше си, че се е схванал от дългото стоене в неудобното положение. По тялото му се забелязваха още синини - здравата го бяха ступали, при това съвсем скоро. Нямаше обаче открити рани. Очите му шареха, спирайки се отново на всеки от тримата човеци и на безжизненото тяло на техния приятел.

След това гоблинът много внимателно разгледа флейтата си, която Гавлин му бе поднесъл, сякаш опасявайки се да не е повредена или счупена. Дори духна експериментално в нея и за пръв път се усмихна след това. Наведе се, взе смачканата мека шапка от земята и внимателно я сложи на главата си. Тя почти захлупи очите му - личеше си, че е правена за голям човек, но това явно не го притесняваше. Дори си бе изрязъл в нея дупки, през които се подаваха големите му уши.

- Грашк... Паарм рахт даба. Леш Хаат ир ба`арх?

Йо преведе:

- Благодари ни, че сме го спасили - него и нещата му. Пита дали да ни води сега към царството на Вожда.

Гоблинът все още изглеждаше най-вече уплашен, но като че ли се беше поуспокоил малко.

Публикувано: пет дек 08, 2006 6:07 pm
от Chimera
- Предлагам да го последваме, другата алтернатива не е много по-добра от това да се довериш на странен гоблин в каналите на Шарн.