Аксиом16 Приключение с меч и магия

-Ох, за какво ме избраха мен за лидер... Е, ще се опитам да въведа някаква организация, но не очаквай много...
Иван отида до "отряда" си и заговори:
-Ох, Табор иска "да ви сзтегна". Каза да си разработим план за действие, да сме организириани и още там някакви глупости. Сигурни ли сте, че искате аз да съм лидер? Може би ще е по-добре да е някой по... общителен?

Неро се прозая и с усмивка му каза:
- Айде да го нищим утре, а? Сега ми се спи...

Елиан вече бе заспал ...

-Да, прав си, тябва ни почивка след "великата" битка, тия сенки бяха много-силни...

Гелронд вече беше в постелята си и следеше разсеяно разговора на останалите.Постепенно се унасяше в дрямка.Сънят дойде неусетно.

Широ погледна леко разочаровано чука в ръцете си и го завъртя един два пъти. Оръжието бе прилична изработка и баланса, като за чук, си се чувстваше наред. Разбира се, предпочиташе лъкът, но да стреля в тая тъмница би изглеждало... неразумно.
Думите на Иван го отклониха от мислите му. "Лидера" пак се вайкаше, явно несигурен в уменията си.
- Ще го мислим това на сутринта - подхвърли му Широ и тръгна да си ляга. И да ги атакуваха пак преди заранта, имаше кой да го събуди.

Глава ІІІ - Джуджешка му работа...

Слънцето изгряваше над върховете на Колоса. Цялата команда се разбуди и започнаха да се стягат за път. Пътя можеше да се опише като скалист... и да не се добавя нищо друго...

Лагера се бе почти напълно разбудил, когато Широ се завърна, махайки за поздрав на подминаване един от часовите. Добре отпочинал под открито небе, друида бе станал по-рано от повечето си спътници и бе понаобиколил за да посъбере някоя и друга полезна билка.

Иван просто яздеше мълчаливо и се опитваше да не слуша трола.

Гелронд слушаше речта на трола.Отначало му бе интересно но след известно време вече отправяше наум молитва към всички божества:"ДАНО да свърши по-скоро това мъчение."

На Елиан му беше интересно да разбере нещо ново за тролите, не че не би предпочел да си тренира с лъка, но поради специфичността на ситуацията, това бе по-добре, отколкото да седи и с празен поглед да гледа напред. Кучето се мяркаше наоколо и се мушкаше ловко между конете. От време на време Елиан му хвърляше малко храна, колкото да го кротне за малко, за да може то да продължи пак с играта си.

- Като спомена чукове, имам един, ако на някой му притрябва спешно - услужливо подхвърли друида подминавайки увлечения в разкази трол.

Иван имаше чувството, че всеки момент ще скочи от коня и ще нападне трола.

Иван се извърна към трола. Придаде си възможно най-ядосано изражение:
-Абе ти защо не млъкнеш?-Каза го със учудващо спокоен глас.

- Продума учтиво благия ни лидер - добави с тон какъвто би имал разказвач в някоя таверна Широ, отбелязвайки си на ум по-късно да попита камарата какво трябва да е това "сан".

Иван, който вече се беше ядосал на трола, започна да крещи на Широ:
-Абе, аз да съм искал да ставам лидер? Не съм благ, нито учтив, нито общителен, нито имам някакви лидерски умения! Просто само аз приех поста, защото никой друг не го искаше и вие ме предложихте. Сега като се замисля, всеки от вас ще се справи по-добре от мен!

Иван, вече по-спокойно, започна:
-Ох, добре, няма вече да се оплаквам, че съм ви лидер... Но и вие да не се оплаквате ако се издъня, този момент идва винаги и при всички във всяко начинание.

Гелронд продължаваше да слуша разговора.На лицето му бе изписана гримаса на крайно отегчение.

Широ въздъхна.
- Ване, подхода ти е грешен. Дори да смяташ че издънка идва "винаги и при всички във всяко начинание", което като твърдение е голяма глупост, задачата ти като лидер трябва да е точно обратната. Лидера е този, към който другите гледат когато чувстват несигурност. Независимо какво, ти трябва да изглеждаш уверен. Когато не си сигурен, не се вайкай, а търси съвет. Но дори това трябва да правиш, сякаш нещата са под твой контрол. Когато пък на момента бързо трябва да решиш нещо, колебанието може да е много по-смъртоносно от това, да вземеш погрешно решение. И да вземеш грешно решение, ако действаме организирано все някак ще го преодолеем проблема – издекламира толкова пламенно всичко това друида, че май стресна някои от околните.
– Та, нещо такова, а не да цивриш – добави след кратка пауза с обичайния си безизразен тон.

-Като знаеш какво се иска от един лидер, защо ти не станеш такъв?

Приатели ... - намеси се Елиан в разговора ... - трябва ли да се караме за такива маловажни неща. Нима това лидерство не е само едно формално разделение ? Както мисля, че вече заявих не смятам, че можем да бъдем "класирани", но щом някой трябва да поеме ролята нека това стане. Иване може би ако знаеше, че няма да издържиш на напрежението и отговорността, трябваше тактично да отхвърлиш предложението, докато ти добри ми Широ, защо не предложи услугите си като избирахме кой да ни "поведе" при все, че явно имаш някакви познания ? Предлагам да се успокоите и да оставим нещата така. Едва ли на добрия ни командир, ще му се понрави да преизбираме лидера си през ден и да не можем да се организираме, като колектив. Иване, предлагам ти така и така пътуваме да измислиш някаква добра тактика, по която стриктно да се придържаме и да ни я споделиш, за да можем за следва
ата битка да сме добре строени и максимално ефективни.

Отговора на друида бе предзнаначен и към двамата.
- Когато обсъждахме вчера, ясно казах защо няма да съм "лидер". Оставам си на същата позиция.

-Елиане, противеоречиш си. Казваш, че лидерството няма значение, но сега ме караш да измисля тактика, по която да действаме. Каква тактика искаш да измисля? Аз рядко съм бил в бойни групи от повече от двама-трима , а и тогава много-много не сме се интересували от тактика. Свикнал съм да се бия сам и не мога да ви измисля какво да правите. Аз мисля наистина да приема лидерството съвсем, ама съвсем формално и да не ми пука за него от сега нататък.

-Не твърдя, че лидерството е маловажно, а че едва ли може да се определи от нас, някой който е повече от другите, поради разностранните ни умения и познания. Това, че именно ти си избран за лидер, не би трябвало да има някакво значение, за кой да е от нас, но ти като такъв трябва да насочиш вниманието си към колективното благо. Самият факт, че ти си лидера и че си поел отговорността те задължава да си седнеш на четирибуквието и да измислиш нещо. Докажи, че си достоен и в крайна сметка ще отпаднат и проблемите.

-За какво колективно благо да мисля? Аз не съм свикнал да работя в колектив, още по-малко да мисля за оцеляването на другите. Не очаквайте от мен нищо свързано с лидерство. Ако искате изберете някой друг, мен не ме интересува.