По петите на Нарзаг.

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

По петите на Нарзаг.

Мнение от hameleona » съб фев 19, 2005 12:13 am

Преди много години имало война. На пръв поглед била само малък зблъсък между месни благородници, но за участниците не било така. Необичайното на тази война било, че в нея участвали два героя - Нарзаг и Трамнос, всеки от които предвождал една от армиите. Разликата между тях била очевидна - Нарзаг се бил посветил в служба на живота, а Трамнос - в служба на некромансията. Много същества загинали в тази война, но, макар да имал по-големи сили, Нарзак губел, защото Трамнос след всяка битка увеличавал армията си със скелети и всякакви други не-мъртви.

И щял да загуби Нарзак, затова решил да предизвика противника си на дуел и така да се реши войната. И двамата ималли много силни артефакти, а броните им били магически. Сблъсъка им бил кратък. Всеки от тях нанесъл смъртоносни рани на другия и те умрели. Но последователите им не се прстрашили да ограбят телата. Ясно им било, че двамата герои трябвало да бъдат погребани с почести. И така и станало. Сега се знае, че Трамнос е погребан нейде по Колосът. Предполага се че тялото му е при Ордена на неччистивия. Но за Нарзак никой нищо не знаел. И така, докато един ден [брой на играчите] приключенци не седнали в една кръчма да пийнат по чаша вино.

Групичката им била разнородна - учудващо е да се видят елф, джудже и гигант заедно, но все пак било така. Тогава към тях се приближил един богато облечен човек и ги попитал:

- Като ви гледам сте скиталци. Имате ли нужда от работа? Плащам добре!
- Каква е работата - попита джуджето.
- Да откриете едини артефакти за мен. Някога тези артефакти са принадлежали на велик войн и сега аз искам да ги взема в музея си.
- Какви са тези артефакти? - зададе въпрос гиганта.
- Ами, предполагам да почнем от меча. Той изглежда обикновен двуръчен меч, но не е така. Стоманата му е неповторима, а в самото острие са вградени толкова магии, че няма по-добро оръжие, освен може би това някое Божествено оръжие. Много е тежък. Има и надписи на древен език. Но ако ще ви разправям повече трябва да се съгласите да приемете поръчката ми. Ако ми намерите меча, ще ви дам 1000 златни монети!

Приключенците зяпнаха. 1000 златни монети! Ако ги спечелеха, можеха да имат каквото си поискат! А непознатия казваше че поръчката не е една! Май щяха да приемат. Но все пак, нямаше ли нещо съмнително в този непознат. Откъде имаше 1000 златни монети и защо им ги прдлага? Дали не беше някаква клопка цялата тази раота?

Донал извади камата си и започна да я подхвърля, както правеше винаги, когато се замислеше.
-А какви са останалите артефакти? И колко ще получим, ако ви донесем всичко?

Ердериан се замисли какво може да си купи с толкова пари и намери отговора-всичко.С усмивка отвърна:
-Аз съм за,не знам за вас момчета!

На бара се облягаше висок висок младеж. Поглеждайки към него няма как очите ти да не се отклонят към блестящата му броня. Кираса беше, макар че покриваше изцяло горната част от тялото, а под ребрата висеше редица едри плочки, входни в изработката си със защитна пола. При нормални условия, подобен предмет би бил абсолютно безползезен, добре че майторската й изработка променяше всичко.

"По дяволите! Трябва да намеря близките на Агамор възможно най-бързо! Но,чакай, може би малко помощ няма да ми е излишна. Но после ще говоря с тях"

Тохик изведнъж вдигна глава, насочи бистрите си очи към непознатия:
-Как е името ви, сър?

Към масата се приближи тъмнокос елф.
- Хиляда за всеки или хиляда на човек?- и приглади тъмната си роба....

Веул стана, подпря се на брадвата си и замислено попита:
- А за какво ще използваш меча. Ако е толова могъщ колкото казваш сигурно малко смъртни биха могли да овладеят силите му. И още нещо, ако нямаш нищо против би ли ни разяснил как се казваш.

- Можете да ме наричате Генд. Както казах ще поставя меча в музея си. Не се сещам за смъртен, който да може да увладее мощта на това оръжие. И е по хиляда на човек.
Към масата се приближи един човек с черна коса и (колкото и да е невероятно) червени очи. Той погледна приключенците и каза:
- Всеки от вас иска и нещо друго освен пари. Аз също търся комплекта на Нарзаг и плащан по-малко, но и ще осигуря изпълнението на най-съкровенното ви желание. Ти - посочи той младежа - искаш да станеш велик войн, но първо искаш да намериш близките на учителя си. За първото не мога да ти помогна, но за второто мога. Те са в едно селце на около три мили (1 миля = 2 километра. по-удобно и с по-добра атмосфера е, когато се използват мили ). Ако искаш ще можеш да ги посетиш.Така съветта ти ще бъде чиста. А ти - посочи той Гиганта - но... не. Стига ви толкова. Останалото ще трябва да го получите след като ми донесете комплекта.
- Не го слушайте! - казал богато облечения - Той е демон в човешка кожа. Той ще ви подведе и ще използва комплекта за себе си!
- Богове! - възкликна чернокосия - Ако бях демон мислите ли, че нямаше да намеря сам комплекта? Не, аз не съм демон. Но и не съм толкова силен, колкото искате. Ако настоите ще се присъединя към групата ви, за да ви помагам в търсенето. Наградата ви, освен споменатото до тук ще е по 600 жълтици (златни монети) на човек.
- И да ги убиеш веднага щом го намерят, нали?! Казах ви, не го слушайте! Той ще ви измами!

Е, трудно беше положението, но героите можеха да се досетят кой е добрия от двамата пред тях. Нали?

Ердериан леко опипа върха на една от стрелите си.Това движение правеше несъзнателни и почти непрекъснато,откакто онези бандити замалко не го убиха.Той нервно изгледа двамата мъже и каза:
-Аз залагам на сигурното,момчета.Предпочитам сигурните пари,пред това да рискувам да бъда убит от някакъв си червеноок човек.А и нямам никакво "съкровенно желание",за да приема по-евтиното предложение.
Но вътрешно елфът беше жегнат от силна душевна болка,при мисълта за неговата най-голяма мечта.

Тохик, все още гледаше онзи Генд в очите. Думите му обаче бяха насочени към новодошлия:
-Защо си мислиш, че ще последваме някой толкова подозрително изглеждащ и то срещу по-малка сума?! Обясни за какво искаш оръжието. И от къде имаш толкова пари да платиш, ня ми изглеждаш като известен благородник.
Към Генд
-Аз съм Тохик * лек поклон с глава*. *опитвам се да се сетя за благородник на име генд* Не съм чувал за вас сър. И не мога да разбера защо, имайки такива ресурси, търсите хора в западнала кръчма. За толкова злато можете да си наемете армия от хиляда души. Освен това как ще ме уверите, меча няма да бъде ползван за зло? Ако гилдията на убйците се сдобие с подобен предмет,ще насъпи разруха нечувана..

Едновременно с последните с идуми Тохик плавно извъртя глава към полудемона. Преценяваше го. Нещо му казваше, че онзи благородник не притежава чиста душа. А глупосста на Червеноокия го учудваше. Нима си мислеше, че изобщо ще се раздели с такъв предмет само за пари...и то да го даде на полудемон! Виж, ако можеше да го даде в добри ръце...но не , Агамор е мъртъв, значи меча ще е за Тохик !!

С тръсване на глава Тохик въведе новата си идея:
-Защо не дойдете и двамата с групата. Така най-лесно ще решим на кого от вас да помогнем!

- Младия ни приятел тук говори много добре! - каза Генд.
- Не работя със слуги на злото. - спокойно каза червеноокия. - Моето име е Тенорис. Аз ще използвам меча само за едно - да премахна ордена на нечистивия. Мога да го размахвам и използвам. Но не мога да го открия сам. А за армията - не е много добра идея да тръгна с армия към... но не. Това ще разберете, ако приемете предложението ми.
- Аз ли съм слуга на злото? - изсмя се генд - Аз само ценя старите артефакти. Какво му е лошото на това?
- Не ти, а господаря ти цени старите артефакти. Некромантите ги обожават. Вие не познавате Генд - обърна се той към героите - той не е благородник. Той е просто изпълнител на задачи. Не мога да ви докажа, че съм добър. Но и не бих ви посъветвал да тръгвате с него - посочи генд.

С лека усмивка Тохик каза:
-Нима ако този честен човек беше слуга на некромансерска гилдия нямаше да знае това, което ти знаеш?

- Той знае. Но тук може и някое нежелано ухо да ни чуе.- Тенорис се огледа подозрително.

Вдъхновено (почти фанатизирано) и все още с усмивка
-Няма нежелателни уши за доброто! Не мога да си позволя да повярвам на никой от вас. И ако не ме...ни представите убедителни доказателства за добрите си намерения, ще се съглася с някой от вас само ако дойде с групата. Уговорката е ние да поемаме опасностите и да го браним, а той да плати предложеното накрая.

Раницата на Тохик изтрака срещу плота:
-Таман се готвехме тази сутрин да потегляме.

Червеноокия хвърли поглед на Тохик. В погледа му наистина се долавяше нещо демонично.
- добре! Меча и броните, заедно с щита се намират в Вечната гора. Пазят ги Тъмните елфи.

В залата настана мълчание.
- А, ето го и доказателството - аз ще ви дам по 100 жълтици предварително, а той няма да ви даде НИЩО!

Когато Ердериан чу името на бившия си дом ,се умърлуши много.Това означаваше,че ще трябва да изостави приятелите си,да изпусне голямото приключение и многото пари.Почуства се сам,макар че в залата имаше толкова много хора.Е,май това беше краят на приключенията му с неговите другари и спасители.

-Хаха, няма да ме купиш с пари, богаташо. Доказателството, което искам е едно - да ттръгнеш с нас и да приемеш риска, че ако разбера, че се нуждаеш от меча за зли цели ще си имаш работа не само с мен, а и с проятелите ми, демоне!!
Тонът на Тохик беше се повишил и на фона на настаналото мълчане ехтеше...повелително..

Тънокосият елф се изкашля силно.
- Аз мога да в преведа през това...хм....място.... Само че искам по 500 жълтици на човек. Сега. И още 600 след като предадем артефактите.

Донал Ноя спря да гледа оценяващо към двамата потенциални работодатели.
-Ако са там, какъв е шансът да ги намерим? Без да споменавам, че ако бяха сред тях, значи просто отдавна Вечената гора щеше да заема цял Магландиум, а за главата на последният оцелял Гигант щеше да има награда...

Изведнъж нещата се развиха МНОГО бързо. Тенорис хвана Тохик за врата и го блъсна в стената. (не понасяш щети). После със зъл глас каза:
- Ако още веднъж ме наречеш демон, ще те убия. Смятай че си предупреден.
И го пусна.

Тохик се изплаши не на шега - Тенорис бе заприличал точно на демон, когато му връхлетя. Може би беше по-добре да изберат по-безобидния на пръв поглед Генд?

- Не мога да съм в една група с вас. Силни магии ме пазят далеч от Гората. Защото в мен наистина има демоническа кръв. Но е само по бащина линия. Майка ми е човек и аз се гордея с нея. Тя не ме изрита от къщи, когато видя червените ми очи. Живя сама, без приятели, с изключение на малцина, заради мен. Тя беше велика жена. Погрижих се да има приятна старост, още щом натрупах пари. Това беше преди един век близо. А сега... Ами искам да дойда с вас, но просто не мога. А ти елфе, не се безпокой. Ще намеря начин да те скрием.

- Видяхте ли, той си призна! Той има демонически произход! Той е злия! - разписка се генд.

- По - добре целия този цирк да спре! - леденият глас разряза суматохата. - Първо искам да се представя. Казвам се Visus. Второ ако ще говорим за бизнес нека седем на тази маса и да изложите по конкретно вашите предложения...- след което придърпа паднал стол и бавно седна на него.- За колко точно говорим?!

Тъжният поглед на Ердериан веднага бе заменен с радостни пламъчета.И,макар че малко се стресна,когато видя как удря Тохик,елфът усети нещо,което го караше да вярва на този...човек.
-Е,аз мисля,че току-що разбрах на къде ще ходя!И,Тенорис,благодаря ти.

Тохик призна очевидното. Поне пред себе си. Този с демоничната кръв беше честен, звучеше и като "добрия" от двамата. И нямаше смисъл да заврзва вражда с нея, заради ток-що нанесената убида.
-Слонен съм да ти вярвам, червеноока, и да ти предложа услугите на мен , и може би на другарите ми, за да унищожим този култ. Но няма ли да е по-лесно просто да ги избием, вместо да търсим ненамерими артефакти?

- Я, имаме си нахалче! - озъби се Тенорис към Висус. - Поредния високомерен елф. Готов ли си да ограбиш братята си елфче? Е, тогава се приготви за изненада - ти наистина ще го направиш!
- Как можете да му вярвате! Аз прдлагам повече! а не съм полу-демон! Аз съм по-в.... по-.... по-.... - след като не успя да измисли нищо Генд млъкна и седна на масата.
- Меча и бронята са правени специално за бой срещу не-мъртви. А ако си мислите че да се унщожи ордена на нечистивия ще ви е лесно, дълбоко се лъжете!

-Ако още веднъж се обърнеш към мен със този "гоблински" акцент ще смъкна телесната си температура до момента на смърт. - той замълча - Какъв съм не е ваша работа, ще говорим ли по същество?

Ердериан се изнервя,и след като Генд сяда на масата,изважда скришом камата си и му прошепва няколко думи.


Донал Ноя се разсмя от сърце.
Да избием Ордена на Нечестивия...не, това е добра шега...или да влезем във Вечната гора и да измъкнем нещо от там...ох, не, не мога!-мъжът избърса сълзите от очите си и се обърна към тях.-Ако ми кажеш какъв е шанса да не заприличаме на колчани за стрели четвърт час, след като влезем в гората, може и да склоня да ти помогна. Но целият този разговор не може да се води насред кръчмата. Ханджия! Дай една стая. И ако хвана някой да ни подслушва, няма да ти хареса какво ще направя...

-Една разумна реплика тази вечер! За едно той е прав няма да е лесно...., но за това в стаята
Visus се изправи бавно и крастоса ръце в дълбоките ръкави на робата си.

Качвате се в стаята. Генд странно защо мълчи. Веднага след като всички се качвате Тенорис прави някакъв знак и в стаята се оказвате само елфи! Мдаа... много неприятно за всички, но явно полезно.

- Както знаете, има немалко елфи, които живеят извън Гората. Просто се представяте за решили да се върнат към корените си такива.

ПП:Специални действия като заплаха и т.н. ми ги пращайте на ЛС.

Донал Ноя се разходи из стаята и потърси в какво да се огледа. Изглеждаше...смаян и затова мълчеше.

Тохик не беше се променил много, само бронята му стоеше идиотски.
-Мисля, че си обяснявам от къде имаш парите да ни платиш. Мисля и че ще приема предложението ти..след като го конкретизираш малко. 600злато плюс какво??

Всъщност докато изговаряше това беше малко отнесен, чудейки се КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ СА СПЪТНИЦИТЕ МУ И КОИ СА СИЯ!??!


По средата на стята имаше един малко по висок от обикновенно елф дъращ голяма брадва. Подпря я на леглото до себе си и почна да говори.
- Е добре ако намерим меча за теб ще ни дадеш по 600 жълтици. А ще ми помогнеш ли да отмъстя за смъртта на баща си? Ще ми кажеш ли кои е кои е човека които търся каде да го намеря?
Веул се замисли какво по точно ще направи с онази противна човешка твар когато я намери.

Ердериан наблюдаваше "новите" си спътници и за секунда се почуства сякаш отново е у дома.
-Ето сега вече говорим по същество.За парите се разбрахме,надявам се:ние ти намираме меча,а ти ни даваш по 600 жълтици.А кога ще тръгваме?

- Спокойно. Това е просто една магийка, която научих. Преобразява ви в елфи или други същества, по мое желание. Имайте предвид, че дори да с самоубия, няма да мога да задържа магията за повече от месец - два. А ти, не си ме слушал внимателно. Ясно казах, че няма да ви помогна на всички. Не веднага. За сега пръв беше Тохик. Изчакай си реда. И...
Точно в този момент, Генд извади една кама от някъде и се хвърли върху Тенорис. Да, ама не. Предвидливия Донал Ноя го свали с еди точен удар по главата с чука си. Генд се строполи в несвяст.

Един от елфите. изведнъж скочи с гласа на Скал:

-Ей, аз елф не ставам! Разкарай тая магия от мен че ме сърбят кокалите от нея! Веднага! Пък и вие луди ли сте да влизате в Гората маскирани с магия. С магия, бе! В Гората! Че там всяко дърво има повече магия от тази тук. Ще ни разпознаят че не сме истински елфи най-много до две минути. А да крадем от елфите си е самоубийство и без всички дървета да ни гледат накриво. Що не вземем да измислим друг начин, а? Ако наистина ще го използваме тоз меч за да унищожим ордена, може да се свържем с някой от светлите елфи да им обясним много убедително и току виж те се съгласили да ни помогнат. Те сигурно няма да го направят безплатно, но аз честно казано предпочитам да вляза сам с приятелите тук в Блатото отколкото в Гората. Че то в блатото поне само гущерите ще са срещу теб. Аз в тъпи походи към Гората не участвам.


Веул малко се подразни,хвана брадвата си и каза с по висок глас от обикновенно:
-Ти ме слушай казах след като земем меча! А ако няма да ми помогнеш защо да търся меч за теб.


Ердериан винаги беше мразел джуджетата освен Донал,когото познаваше от дълго време и затова се ядоса,когато чу какво каза новодошлото "джудже":
-Слушай ме,нисък.Ако не искаш-не идвай.Никой не те е карал.Така че по-добре млъкни,за да не те превърна в колчан със стрели.
Елфът не искаше новодошлият да провали задачата им.

-Това е вярно!-кимна замислен "елфът Донал Ноя"-Освен това, не ми е съвсем ясно-сещате ли се на какъв език се говори в Гората? Е, колко от вас го владеят изобщо, не говоря-като роден? А дори и това би могло да ни издаде...Отделен въпрос, Тен, е колко време ще си способен да поддържаш магията. Ако не го намерим достатъчно бързо и ти нямаш достатъчно енергия...тежко ни и горко, когато маските паднат.
След като приключи с обясненията, Донал се наведе и вкара тежък юмрук в лицето на Гент.
-За да си остане в несвяст.-обясни той невинно.-Ще го разпитваме ли или няма смисъл?

Тенорис се замисли. После каза бавно, но отчетливо:
- Аз не мога да ви помогна да влезете в гораата подруг начин. Мога само да ви кажа какво и, горе-долу, къде да търсите. Не знам. Може би, ако убедим някой дракон да ни пренесе? Или пък да се пробваме да преговаряме с елфите? Не знам. Ако знаех, щях да взема комплекта сам. Аз даже не знам дали е целия в Гората. Сигурен съм за меча, но за бронята...

Веул се замисли и каза:
- А защо един дракон да се съгласи да пренася нас. Драконите са много по велики, доколкото съм чувал поне.

-Влизането не е проблем!-отряза Донал Ноя.-Проблемите ще са с;лед това, при първият път, когато нарушим етикета на елфите-например със стъпка накриво счупим клон. После ще ни заприказват, за да ни направят забележка, а ние няма да разберем. Почва ли да ти се изрисува картинката? На мен ми звучи като самоубийство...Или ще ни чакаш да научим Елаффи? Преедполагам, че за около две-три години ще стане...
Но преди това, можем да попитаме този тук и да разберем как той вижда нещата. Може да има някакви идеи, които да заимстваме.
С тезио думи ковачът вкара още един юмрук в лицето на лежащия и пребърка джобовете му.


От вътре се изсипаха малко неща:
1. Някаква кристална топка.
2. Няколко писма или поне свитъци с нещо на тях.
3. Верижка, на която имаше три ключа и един голям пръстен печат. Печата беше във формата на череп без долна челюст.
4. Малко дребни монети, които се посипаха по пода. Обща стойност - 3 сребърника.

Ковача взе в ръка кесията (доста обемиста между другото) и ...

- ....хм, кристалната топка....... - Visus се присегна и я вдигна от подя, като я изучаваше със сините си очи.

Донал Ноя с усмивка пресипа парите в собствената си кесия (без да забравя и онези три сребърника) и взе писмата. Странно може би, но го направи така, че никой не видя колко точно са.
-Тен-обърна се той-ще дойдеш ли за малко в ъгъла? Бих искал да ти покажа нещо и да разучим какво пише.
-А вие-обърна се той-вземете да го вържете и му запушете устата. Трябва да разберем каквото можем за господаря му и дали ще има и други, които да търсят същото. Ако продължим да го бием по главата, може и да не се свести повече.

Елфът, чиято броня приличаше на лъскав домат рязко и неочаквано се намеси, кимвайки към купчината месо на земята:
-Да вкараме този. След като причини малко суматоха ние влизаме, действаме и се измъкваме бързо. Разбира се ще ни е нужен и резервен план. И това, мислее, може и да се окаже достатъчно. Помислете само за залога един свещен артефакт от древносста, който ще бъде използван срещу култ от чисто зло..

-Ако помислиш малко-подсмихана се Донал Ноя, насочвайки се към ъгъла-ще разбереш сам защо този план няма да проработи!

Веул извади от раницата си едно доста дебело въже и завърза падналото на земята джудже за леглото. После откъсна част от чършава и го натика в устата му.
- Какво ще правим с този тук. Засга няма да ни пречи.

-Познай!-подхвърли Донал Ноя и продължи да си шепне с Тенорис.

-Ще го предадем на властите, естествено!

Нищо подобно!-отсече Донал Ноя-Никакви паламуди, градски стражи и прочие лапнишарани! Тоя няма да излезе от тази стая...на по-малко от 5 части! Е, ако си каже всичко, може и да си помисля...

Ето, какво казва Тен за предметите:
1. Някаква кристална топка.
Някъв начин за връзка с Ордена му.
2. Няколко писма или поне свитъци с нещо на тях.
По-добре не ги отваряйте.
3. Верижка, на която имаше три ключа и един голям пръстен печат. Печата беше във формата на череп без долна челюст.
Знак, че е в ордена на Нечистивия.

-Добре, момчета-въздъхан уморено Донал Ноя-сега е по-добре да слезете долу и да пийнете по едно. Тен, върни им за малко истинския облик-малко странно изглеждат като елфи, кръчмаря може да помисли, че се е побъркал...А ние с теб ще разпитаме този. Спокойно, всичко ще си каже...но гледката няма да е приятна.
Само не използвайте засега топката. Още не знаем паролите им.

Тенорис прави пак някакво странно движение с ръка и ви връща облика. После вади една Изключително тънка кама и една странно извита и казва:
- Ако само знаете какво мога да направя с тези...

-Няма да се наложи-усмихна се гадно Донал Ноя-Ако ги използваш, ще има много кръв за чистене. Довери се на чука ми...А иначе и аз мога да направя кое-що с моята- при тези думи острието излезе от ножницата, отряза един прекалено пораснал нокът на лявата му ръка и пак се прибра-но не е подходящо за случая.
Освен това, ако можеш да го разпиташ с магия, ще е още по-лесно. Не че го заслужава, но е по-добре да бъдем практични!

-Вие слизайте. Аз идвам след малко.... Или не ми вярвате?

- Хехехе... Да, ама чука не влиз на скрити места!

-Вярвам ти-сви рамене Донал Ноя-но после не се оплаквай от гледката. Виждал съм телата на жертви на Ордена на Нечестивия и не смятам да се церемоня с него.
-А за чука-обърна се той към Тен-ами той просто се използва по друг начин.

Веул хвана завързания за леглото пленник и го разтръска за да се събуди.
- Всичко ще си каже тоя бъзльо.

Ердериан реши да слезе с другите,макар че не му се искаше да пропусне това,което ще се случи
-Нкарайте го всичко да си каже,момчета!

-Нека остана САМ с него! После правете с него каквото си искате!

Visus се спря за момент обърна леко глава и спречка поглед с Тохин, след което приглади гарвановата си коса и излезе от помещението.

Веул също излезе от стята видимо сърдит, че няма да може да се включи в разпита.

-Тохик-кръстоса Донал Ноя погледи с него-няма да те оставим сам с него. Ако искаш да му кажеш нещо насаме, мога да се отдръпна, а ако искаш да го питаш нещо специално, можеш да ми кажеш въпроса и ще ти дам отговора му след като приключим, или да изчакаш да го накараме да говори и да си зададеш въпроса. Ако избереш последното, ще те помоля да обещаеш да не се месиш при разпита. В този случай, трябва да те предупредя, че няма значение дали ще одобриш методите ни, или не.

Вижте какво съм написал в коментарите към приключението! Ако сте го видели, повярвайте, че имам причини!

Следващите няколко часа преминаха в пиене (излезлите) и в не много приятна работа (Донал Ноя и Тенорис)

След около три часа двамата излязоха от стаята и Тенорис помъкна един човал на някъде.
Явно разпита беше приключил.
Донал отвори уста...

-Момчета-усмихна се уморено Донал Ноя-открихме повечето от останалите предмети!
-Тенорис-махна му той-изхвърли боклука. Аз ще ги въведа в промените в ситуацията...
Ковачът седна, отпи от една близка халба и въздъхна уморено. След като издуха пяната от мустаците си, продължи.
-Смело мога да кажа, че меча вероятно е най-труден за намиране...Ако успеем да се сдобием с тях, обаче, вероятно ще има смисъл да опитма и с него. Ботушите и наколенниците са някъде из човешките земи, моето предложение е да потърсим именно тях. Щитът и шлемът са някъде из Колосът, те са следващото ми предложение... Ръкавиците, налакътниците и нарамениците са някъде из Пустинята. Бронята и нагръдника са на Острова на Познанието, това означава, че е по-лесно, отколкото да вземем меча...но не е много по-лесно. С кое ще започнем? Логично е да докопаме първо по-лесните за намиране, още повече, че ако не се снабдим с тях, Орденът също може по-лесно да се добере до тях. Е, сега вие кажете!
Като привърши речта си, Донал Ноя надигна халбата с удоволствие от добре свършената работа.

Точно в този момент в стаята влетя Тенорис. Да буквално влетя през вратата, откъсвайки я от пантите. След него се вмъкна някъв грамаден тип. Самоия му вид подсказваше, че с него не е добре да се закачаш. Освен "големия" в стачта влязоха и още шест същества облечени изцяло в черно и с покрити от маски лица. Към всеки от героите се насочи по един, а гиганта се запъти към Тенорис.

Чакам какви са действията ви. Няма да пускам карта, но ето как са нещата:
Маса с героите (от нея меря всички разтояния)
Рамката на вратата - 5м
Тенорис (върху самата врата) - 8м
"големия" - 4м
1ви - 4м
2ри - 4м
3ти - 3м
4ти - 3м
5ти - 5м
6ти - 7м
Пространствата са тесни и затова всяка защита търпи наказание от -5.


Тенорис се изправи.
Донал скочи изненадан на крака.
Тохик извади оръжието си (сам си избери кое)
Висус следеше цялата суматоха с пренебрежение.
Ердериан се приготви за як бой.
Скал само гледаше безучастно, но скоро щеше да се наложи да се размърда.
А Велу само се изсмя и размаха брадвата си.

Айде и първата битка

Използвам Наблюдателност върху най-близкия от тях-този, който е най-близо до мен (2ТД). Изчаквам действията на по-бавните от мен. ако някой ме уцелва, използвам щита и активна защита, за да го избегна или поема върху нагръдника. Ако не мога да го направя, но атаката не е по-висока от 29, вместо това парирам с чука за 4 ТД (Парирането е Атака според правилата, значи не понася наказанието от -5).
И въобще, какъв е редът ни на действие според рефлексите? Ние ли действаме първи, или ония нещастници? Тенорис със сигурност ще действа пръв, ако не изчаква. С какво са въоръжени и/или бронирани шестимата?

Вие действате първи. Но не мога да ви подредя под ред, щото тогава битката ще се проточи МНОООГО дълго.

Добре, все едно: наблюдателност и изчаквам да видя какво правят останалите. Оръжията и екипировката на опонентите?

Скал свали от гърба си щита, извади кинжала от колана и застана в изчаквателна позиция пред Висус и Ердериан готов да отнесе малко бой, но да не допусне враг до тях.

Донал Ноя се присъедини към "живата стена". За да си разчисти място, събори стола си пред себе си, за да попречи на враговете, които го доближат и пространството около него да е свободно за придвижване.
Игрово: за 3 ТД свалям чука от колана си, за още 2 ТД използвам Наблюдателност, за 6 ТД събарям стола пред себе си (ритвам го ) и ми остават още до 6ТД (включително от умора) за защита с щита и париране.

Изненадате на лицето на Тохик бързо премина в концентрирано примачкване на устните, докато вадеше меча си и продължи движението със замах към най-близкия от "лошите". Отстрани удара изглеждаше като една голяма крачка и после една доста по тежка, която пък развя косата му напре и встрани..

Използвам бързия джо за да ги достигна и продължителна атака за да нападна всички налични.Не съм имал време да си сложа шлема, значи имам 9ТД. Използвам 4 умора и вече имам 13 тд : 3 за изваждане , 7 за удар, 1 за продължителна атака (+2 противници) и 2ТД за прицелване (+1А).

Ердериан отново усети онази тръпка преди всяка битка и извади една стрела.

Свалям лъка от рамото за 3ТД,зареждам една стрела за 1ТД и за 7ТД стрелям по най-близкия до Асен.Остава ми 1ТД и я използвам,за да презаредя.Само да допълня,че първия изтрел изпозвам обикновена стрела(2зара+1зар от лъка),а втория път презареждам с назъбена(3зара+1зар от лъка)

Нападателите бяха доста изненадани. Явно не бяха очаквали жертвите им да се осъзначт толкова бързо. 6тимата с маските извадиха от някъде ками и се приготвиха за сблъсъка. Грамадния се насочи към Тенорис.

Удара на Тохик направо отнесе единия нападател, но втория парира с камата си. (казах ви, че битките ще са бързи)
Стрелата на Ердериан се заби в бедрото на единия от маскираните, който се засуети в извашдането й.
Противника пред Донал Ноя прескочи стола с ловко предно салто и веднага щом се приземи замахна с камата си към гърдите на Дон.
Към скал се насочи поредния противник. Джуджето се напрегна - щита му беше голямо предимство срещу камата на противника му, но това не значеше сигурен успех.

(наказанието от -5 е само за Отбягване)

Използвам пак тая маса за отправна точка.
1ви - 2м, лежи на земята и се присвива от болка.
2ри - 2м
3ти - 3м, вади стрела от бедрото си.
4ти - 1м, замахва към Донал.
5ти - замахва към Скал.
6ти - 2м, но няма място за да атакува.

Ердериан видя,че Скал е в опастност и реши да му помогне(макар че не го харесваше много,но ако го нямаше него сигурно сега щеше да има един кинжал в повече,но в корема)Огледа се и щом видя,че няма други в опастност,се прицели и стреля.

Понеже вече съм заредил направо стрелям по този,който атакува Скал.И оставам с 5ТД,с които(ако мога) се отдалечавам максимално от битката.

При сблъсъка на великивя тохиков меч и камата на маскирания тип изхвърчаха искри и едва не подпалиха кръчмата . Мечът извършваше широка дъга над главата на Тохик, докато той преценяваше към кого да насочи опустошителната му мощ. Мечът полетя към най-близкия "черньо", секунда след като бъде разполовен кръвта, полепнала по меча щеше да го изпръска. А докато удряхе, тохик забеляза и че групата му е заплашена и продължи удара си кам други двама.

Замах към 1ви за 7ТД, продължен за 2ТД към 4и и 5и. Уморявам се за 1умора.

Донал Ноя се умихна лошо. Спаринг-партньорите му бързо бяха научили,. че това означава, че им подготвя особено неприятна атака. В случая обаче, това просто беше финт с тяло, последван от два удара с чука в бърза последователност-но всеки от тях можеше да прекърши костите на врага му...
Имам Атака с чука 18, бия го два пъти за 14 ТД (подготвям първата атака за +1, с което Атаката ми става 19), ако иска, да ползва контратака, тогава втория ще бъде като Предизвикана. От атаките на останалите, ако има такива, се защитавам с щит за Умора до 2-ако има смисъл от защитата. Ако падне от първия удар и в обсега ми няма други, ще заменя чука с камата пак за 6 ТД.

Скал все още предпочиташе пасивно да се брани. Нещо не му харесваше в поведението на тези. Само с ками срещу окопитил се противник, при практически числено равенство. С войн като Тохик, който вече беше успял да свали един от тях. Вече щяха да са офейкали, ако ситуацията беше нормална. Е, очевидно не беше. Затова се снижи за да може Ердериан да си пуска стрелите, вдигна щита пред себе си за да може да регира при евентулан атака и се приготви да ръга с камата всеки, който се блъсне в щита. Отправяше гореща благодарност към Бона за теснотията. Така нямаше опасност някой да го заобиколи, и почти не си личеше липсата на каквито и да е воински способности у него. "При първа възможност ще взема някой и друг урок от Тохик, Веул или Донал" мислеше си той "не може нек'ви си кръчмарски побойници да ме вкарват в глуха защита."

Тенорис се хвърли срещу грамадата.. и на въпросите на скал беше отговорено - Грамадата заби един на Тен и го прати на около три метра. Полу-демона се сгърчи и не помръдна.
Донал се прикри с щита, но противника му отскочи назад още преди Дон да отвърне на удара му.
Скал се прикри зад щита (не му беше много трудно), а в гърдите на нападателя му се заби стрелата на Ердериан.

Visus не разбра какво стана. Очите му станаха кристално сини. Видя живя щит около себе си, вдигна поглед и видя случващото се пред него. Със светкавична бързина бръкна в широките ръкави на робата си и извади два двуостри тънки кинжала. Главата му бучеше, целият звук бе преминал своя пик и бе изчезнал. Сега Visus имаше чувството, че се намира в аквариум. Не можеше да се опомни видя една фигура да отскача при опит да бъде съсечена и кинжала каточеи сам полетя от лявата му ръка.
Картината пред очите му съсвсем започна да губи форма и той се олюля. Задържа се още малко, стиснал втория кинжал той седеше в готовнос да го остави в лицето на неговя бъдещ убиец....


На Ердериан вече всичко това му омръзваше.Той извади една стрела,сложи я на тетивата,прицели се възможно най-точно към "грамадата" и стреля.

Изваждам стрела за 1ТД и стрелям за 7ТД.Искам да опитам прицелена атака в лявото око.Хамелеоне,ако не ти се търси-Усложнението е 12.

Оттук и до края на битката Тохик нямаше пълен контрол над мислите си. Полуинсинктивно преценяваше как да се приплъзне в центъра на мелето и да порази колкото се можеше повече врагове едновременно. Приоритет му беше, макар че нямаш време да се замисли за това точно сега, да напада тези убийци, които най-много застрашаваха другарите му. Защита изобщо не предвиждаше - ако някой го удареше, щеше да падне на земята половин секунда по-късно разсечен на три части. Единствено Тохик пазеше косата си от вреда! И, а да, Тохик отгоре на всичкото се стараеше да не поврежда стрелите на Ердериан, които стърчаха от враговете му.

Предприемам париране само при успешна атака срещу главата, която при това не превишава моята с повече от 5. Използвам активно умора за да повалям по няколко наведнъж и да се приацелвам за останалите ТД. Контраатакувам ако мога да ударя поне още 1 със същата атака.

Донал Ноя се умихна лошо. Спаринг-партньорите му бързо бяха научили, че това означава, че им подготвя особено неприятна атака-но с тези не беше играл спаринг и нямаше как да го знаят. В случая, това просто беше финт с тяло, последван от два удара с чука в бърза последователност-но всеки от тях можеше да прекърши костите на врага му...
Имам Атака с чука 18, бия го два пъти за 14 ТД (с 2 Умора, подготвям първата атака за +1, с което Атаката ми става 19), ако иска, да ползва контратака, тогава вторият удар ще бъде като Предизвикана атака). От атаките на останалите, ако има такива, се защитавам с щит за Умора до 4-ако има смисъл от защитата. Ако падне от първия удар и в обсега ми няма други, ще заменя чука с камата пак за 6 ТД.

Стрелата на елфа само одраска Гиганта, но беше достатъчна за да привлече вниманието му. Той се насочи към елфа с бавни стъпки, явно решен да го убие, когато на пътя му се изпречи Тохик - всъщност му излезе в гръб, ако трябва да съм точен - и заби меча си със всичка сила в гърба му... или поне се опита. Макар да го рани нараняването не беше сериозно. Онзи се завъртя, замахна и заби един в корема на Тохик. (Цели 27 РЩ, 6 ВЩ и 7 ШЩ и преди да си се заял за системата - аз решавам така, щото иначе трябва да те убия (ако не вярваш питай Асен)) Тохик се олюля (ако искаш имаш право да го атакуваш(ако имаш ТД останали де))

Противника на Донал явно не разбра нищо за плана на противника си и макар да успя да парира първия удър нищо не го бе опдготвило за втория, който се заби право в гърдите му. Чернодрешкото се сви от болка .

Висус пропусна с камата си, но поне успя да задържи противника си надалече.

След първия успешен удар, Донал Ноя използва разкриването на противника си-но не повотри атаката си. Вместот ова се хвърли напред и блъсна противника си със щита, зад който се прикриваше. ако уцелеше, побойникът вероятно щеше да отлети право върху Грамадния тип. Ако не уцелешше, щеше да има възможност за втори удар с чука, което и щеше да направи.

(Атака с щита за 6 ТД. Ако не успея, удар с чука за още толкова. Ако успея, преценявам на какво разстояние съм от Грамадата и дали онзи наистина го е блъснал-чакам ЛС, защото от това зависи следващото ми действие).

Случи се нещо много интересно - Чернодрешкото излетя Право в Грамадата, който се препъна в опита си да го избегне и се ствари ВЪРХУ чернодршкото пред Скал. За около три-четири секунди никой не помръдна. Всички гледаха към грамадата. Чакаха го да стане... Но той не стана. Обеснение за това даде разширявщото се кърваво петно в областта на гърдите му.
Като видяха това оцелелите чернодрешковци решиха, че за тях не е много здрвословно да се навъртат наоколо и си плюха на петите. Но не забравиха да метнат камите си по Донал и Ердериян. Щита на Донал го предпази от камата, но елфа получи неприятна резка на бедрото. (7 РЩ)

Но каквото и да стана, противниците бяха победени. И то на доста ниска цена - само Тенорис изглеждаше по-зле, а Тохик беше замаен, но останалите си бяха наред.

Донал Ноя отиде невъзмутимо до врага, чийто неволен полет беше повалил Грамадата, и също толкова невъзмутимо го ритна в лицето, подсигурявайки се, че е в несвяст. След това се върна до Тенор
Последна промяна от hameleona на пон мар 07, 2005 8:27 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон юни 13, 2005 4:40 pm

Докато вървеше цялата тази дискусия, Тенорис просто се беше подпрял на стената на кръчмата. А след като горе-долу стана ясно какво са решили новите му приятели той се обади:
- Мммм... Има един дракон, който живее доста на близо. Имаме два вариянта: Първият е да откраднем яйцето му (да ме прощава БатГойко, ама нийде не е отбелязал по колко яйца снасят Драконите), а вторият - да му платим. Но ако ще му плащаме, ще ви спаднат доста възнагражденията за успешно свършена мисия, драконите на са евтини. Ако пък се сетите за друг начин: Кажете го.

Като (бивш) оръженосец на великия Агамор, унищожител на тролове и дракони, мисля че ми се полага поне малко Dragon lore .

-Да платим на дракон?!? Та тя ако иска ще разруши града и ще отнесе и ще отнесе кметската съкровищница! А да крадем яйцето й, та това е ... неморално. Не съм крадец на деца и нямам намерение да ставам! По-скоро ако идем..и ни намери за достойни ...може просто да се съгласи. вссе пак със всичките тези векове живот става скучно само да избива потенциално интересни приключенци!

-Майка ми ми е разкакзвала за дракони,които са убивали разни приключенци,които са ги молили за услуги,но също така и за такива,които изпитват приключенците с някаква задача и,ако са достойни им помага,а ако не са-е,чухте първия вариант.Нека отидем при дракона или само някой от нас и говорим с него.Ако стане напечено,аз и Скал ще ви прикриваме,докато се измъкваме.

-Ще ида аз. Дори смъртта от драконов огън е славна!
-Първо, разбира се ще трябва да ида до домана Агамор (*незабележим, рефлексен поклон*)..твърде много го отлагам..
-Остава да решим какво ще правим с меча. ако гонамерим може да нямаме време да решаваме на място. Можем да го ввръчим на брата на Агамор..но така ще застрашим и него. Можем там, където Ноя предложи. А можем и да го носим със себе си..можем ли, Тенорис?

-На мен пък са ми разказвали за едно момче, което спечелило юмручен бой с местния бабаит и останало в кръчмата да си допие. След половин час оня се върнал и го заковал за плота с една арбалетна стрела. Схващате ли какво намеквам?-Донал Ноя огледа смълчаната група.-Да се махаме оттук и да намерим друго място, където да изпипзаме плана си. При това-да се махаме бързо! Кръчма в друга част на грда ще свърши работа, но още по-добре е да тръгваме към дракона. По пътя можем да решим как ще процедираме. След като се спречкахме с Ордена обаче, спасението ни ще бъде в подвижността и бързината. Не, Веул-усмихан се ковачът-не говоря за бой, а за това, да не се бием, когато можем да го избегнем, за да имаме сили за тогава, когато не успеем да го избегнем! След мен!
С тези думи ковачът се обърна и поведе групата нанякъде. Надяваше се, че ще го последват!

-Най-сетне говорим по същество.-каза радостно Ердериан и си оправи набързо нещата за тръгване.

Всички се запътиха към градската порта. Беше повече от ясно, че Ордена има последователи в града, а и още повече, че двама от нападателите се бяха измъкнали. Идеята им беше (по настояване на Тохик) да отидат при брата на Агамор, а после към дракона. Изведнъж Тенорис се плесна по челото и възкликна:
- Знам къде можем да оставим меча на съхранение! Ми че то е очевидно - при монасите на Салфейс! Не се сещам за по-непревзимаемо място. А и за организация, която да е способна с успех да се противопостави на Ордена.

Тъкмо се бяха наканили да обсъдят идеята, когато в бронята на Тохик се заби една стрела. Всички се завъртяха и се приготвиха за бой. Бързо образуваха нещо като обръч от желязо. На никой не би му се искало да ги нападне. Още една стрела излетя от храстите край пътя, но този път се заби в щита на Тенорис (кой знае откъде го беше измъкнал). После тенорис викна на групата:
- Чакайте ме тук! - и се запъти към храстите. Когато стигна на около два метра една стрела се заби в щита му. Веднага след това Тен хвърли щита на страна и се хвърли в храстите. Чу се шум от боричкане и след малко полу-демона измъкна от храстите някаква елфка. Държеше я доста грубо за дългата руса коса, което подразни Тохик, но човека разумно се въздаржа от коментар. Тенорис замъкна елфката при останалите от групата и метна на Скал някакво оръжие (Няма да го описвам, просто ще ти кажа : Арбалет). - Я да видим какво имаме тук - захили се доста злобно и претърси елфката. От джобовете й измъкна малко пари, кама, някакъв свитък и шперцове. - Така, след като нищо сред вещите ти не може да ни каже коя си, ще го направиш ти - каза й той и грубо я завърза с ремъка, който извади от джоба си.

Държанието му наистина беше доста грубо...

Ердериан ловко свали лъка от рамото си ,когато първата стрела се заби в бронята на Тохик.Той се опита да намери нападателя им и тогава видя Тен да влиза в храстите и после да излиза с елфана!Той я държеше грубо за косата и я буташе напред.Елфът много се ядоса и даже щеше да нападне Тенорис,но после осъзна,че това е нападателят им.Той излезе напред,отиде при елфаната и човекът и каза:
-Тенорис,остави ме аз да говоря с нея.
-И,ако обичаш бъди по-внимателен с нея.-допълни ядно Ердериан.

Елфана. Хубава като всички такива. Тохик обаче не я гледаше, вадеше стрелите от бронята си и и говореше:
-Не стреляш точно. А се и оставяш да те заловим. Кой глупак е прратил сама жена срещу нас?
След тази най-жестока критика, на която Ъохик бе способен вдигна той арбалета и го разгледа. това щеше да му каже елфичеа изработка ли е. Ако беше, значи тази бе професионална убийца и бе възможно да е пратена от ордена. ако ли не..покушение посер бял ден...вътре в градските стени..може би бе просто много гупава.
-Тенорис, няма нужда да дя стискаш така. Тя нищо не ти е направила, НАЛИ?

- Щеше! - каза Тен - Но си прав, не трябваше да съм толкова груб.

-Тен!-обади се Донал Ноя-Не е необходимо да обиждаме кавалерските чувства на някои хора от групата. Просто я вържи здраво, но грубостта...е излишна.
После се замисли за секунда и добави, гледайки елфката в очите.
-Поне на този етап!
След което се обърна към останалите от групата и добави:
-Ние не сме като тях. Не го правим за удоволствие! А сега да вървим, не трябва да допускаме да ни забави!

Чакай малко. Първо трябва да разберем откаде се е взела тая. Едва ли е пратена от ордена.
Веул се плиближи и я огледа внимателно.

Ердериан се приближи към групата с стрела на лъка и заобяснява:
-Така,това е Еленин.Каза ми,че й е било платено да ни убие,но не знаела,че сме токлова добре подготвени.Тя много точно ми описа "чернодрешковците",като тези,които са й платили,така че сами си правете изводи.Ако нямате какво друго да я питате,аз трябва да си поговоря с нея насаме.О,и забравих да ви кажа-никой няма да я доближава,защото е толкова изплашена,че не знам какво може да стори.
Ердериан изчакваше въпроси от приятелите си.

-Еленин-обади се кротко Донал Ноя-ако успееш да ни убедиш, че не си от Ордена на Нечестивия, няма да има за какво да се боиш от нас. Засега идваш с нас, обаче-няма смисъл да бягаш, Тен ще те настигне лесно. Нямам желание да разбера колко стрелци в този град и околностите му могат да се подмамят по наградата, която казваш, че са обещали на теб. Ще си поговорим по-късно.
С тези думи човекът се насочи към портите.

Тохик дръпна елфа настрана и му прошепна нещо не ухото.

Ердериан преведе на Еленин думите на Дон.После изостана малко назад с нея и продължи разговора си.

Веул тръгна напред като каза:
- Може да има още такива трябва да бъдем внимателни по пътя.
После се обърна и огледа пренебрежително елфаната.

-Тенорис, явно ти си този, който най-познава района. Мен води към дома, от който Агамор произлиза, нека другите потърсят дракон или да дойдат с нас. После съм съгласен да общувам със съществото.

-Той, също така, е този, който знае къде да намерим дракона-и единственият, който може да има идея как да говорим с него. Предлагам да ти обясни подробно къде да идеш, а нас да заведе при дзвера. Аз лично мисля, че ти казах защо не те съветвам да ходиш в дома на братът на учителя си, но ако настояваш-внимавай да не те проследят от там.

- Хайде, хайде. Ще видим дома на твоя учител. Така или иначе ни е на път. А сега, какво ще правим с нея - посочи елфаната - И ако ще я вземаме с нас, кой ще я наглежда?
- Моля ви, не ме наранявайте. - обади се ефаната - моля ви! Збърках, като приех поръчката, вярно е, но бях задлъжняла към едни хора, с които е по-добре да не се замесвате. Още не съм им се издължила! моля ви, вземете ме с вас и нека ви докажа, че съм достойна за доверието ви!
- Не мога да имам доверие, на някой който е стрелял по мен! - каза малко по-високо от нужното Тен. - Ако искаш да спечелиш доверието ни ще трябва да се потрудиш доста. Сега ще те отвържа. Обещаваш ли да не бягаш?
- Да!

Тенорис я развърза. Елфаната тупна на земята и почна да си разтрива китките. Тен тикна обратно в ръцете й вещите й, без арбалета. На въпросителния й поглед той отговори:
- Не съм крадец, нито убиец. Няма да те нараня а и никой друг не би го направил освен ако ти не ни атакуваш.

-Аз ще я наглеждам и ще се грижа за нея.Няма да бъде в тежест на никого и няма да стори никому зло.Давам дума.-каза Ердериан

Тенорис само кимна. Повече приказки бяха излишни.

Ако някой има да казва нещо да го казва, щото ще скипвам пътя, щото е много дълаг. Ще опиша нещата чак до срещата ви с Елфаната на Entity и героя на Магус.

Добре да я вземем. И без това вече малко или много сме забъркани с ордена. А някой ще може ли по пътя да ме обучава в умението Воин. В замяна мога да го науча на изкуството на Берсерка.

Ако толкова искаш може да ти позволя и сам да научиш Войн, ако никой не се съгласи да ти предаде уроци, а и забравяш Тен!

-Веуле, мощен боец си ти. Аз доскоро бях оръженосец, уменията ми с оръжия са до едва до някъде развити. Ще ми е приятно да те въведа в Пътя на война, но при едно условие : да се закълнеш да го ползваш само и единствено за добро!

-Аз също ще помогна на Тохик в уроците-сви рамене Донал Ноя-а едновременно ще бъда и ученик, защото той е по-напред от мен в материята. Както знаете, аз съм прост ковач, а не благороден рицар!

Приключенците прекараха следващите шест дни основно в път и тренировки. Лека-полека елфаната се сприятеляваше с тях, а най-често се навърташе около другия елф в групата. Изглеждаше, че целия път ще е така спокоен, но не бе писано да е така.

Сутринта на шестия ден.
Групата тъкмо беше спряла да почива край един поток, когато чуха тропот на копита и женски писък. Всички наскачаха веднага и се впуснаха към пътя, за да видят какво става. Естествено незабравиха оръжията си. Дори елфаната получи арбалета си обратно. Когато излезнаха на пътя видяха неприятна картинка:
Една елфана бягаше по пътя, а по петите й препускаха няколко конника. Ездачите бяха вече добре познатите на групата чернодрешковци. Никой на се поколеба. Всчки извадиха оръжията си и се впунаха срещу конниците, които като ги видяха удвоиха усилията си да настигнат елфаната.

Ердериан се ядоса,че така беше прекъснат спокойният им път,но още повече се ядоса,че тези... преследваха горката елфана.Той беше изключително ядосан,и макар че знаеше,че ще му е трудно да уцели,който и да е от такова разстояние,изтегли една стрела от колчана и се прицели.

Както винаги взимам лъка за 3 ТД,зареждам за 1 ТД и стрелям за 7ТД,по този,който е най близо до Ентити(нали можем после да нападаме и конете?).И с оставащото ми 1ТД зареждам нова стрела.

Веул хваща малката фигурка на мечка висяща на врата му и прошепва нещо на езика на гигантите. После с боен вик се втурва към най - близкия конник.

Стрелата на Ердериан профуча покрай целта си. Елфа тъкмо бе рашил, че си е пропилял истрела, когато стрелата се заби в окото на коня на преследвача отзад. Животното се вдигна на задни крака и хвърли ездача си на земята.

През това време, Еленин постави стрела на Арбалета си и стреля. Стрелата се заби право в гърдите на първия ездач, който от удара излетя около два метра назад и бе стъпкан от коня на един от съюзниците си.

Тохик таман бе си излъскал...кирасяата и се случи да чуе женски писък. Елфански по-скоро, не беше трудно да бъде различен молодичния дори в ужаса си гласец на елфаната. Преди да успее да осъзнае ситуацията Тохик се вече извърташе, изправяйки се същевреммено. Кирасата му не издрънча нито веднъж докато Тохик сякаш прелиташе за да отреже пътя на конниците.
погледнато отстрани ситуацията изглеждаеш така: група, по-скоро сбирщина от разноцветни мръвки, се подготвяше нискоорганизирано да посрещне врага. Тохик бе излязъл две крачки пред другарите си, така че да не се налага на стрелците да отстъпват (не питайте как го бе съобразил, просто го беше почувствал). Мечът му чак сега издрънча от ножницата и с полукръг застана в позициця за удар.
-Спрете! -извика той, вярвайки че ако кръвопролитието може да се избегне, тогава това е начинът..

Пазя поле.

Донал Ноя просто сви рамене и извади чука от колана си. Щитът беше както винаги на ръката му, а за тези тук дори и Тохик щеше да признае, че не си струва да бъдат пощадени. Никога не беше харесвал типовете, които можеха да преследват сама жена (без значение на расата), като я гонят на коне. Застана до бронираният войн и зачака да се приближат.

Изваждам прашката за 3ТД, зареждам експлоадираща съчма за 1 ТД, уморявам се за 7 Умора (+7ТД), концентрирам се за +4 Успех (-8ТД) и стерлям прицелено в главата на най-предния конник. Ха да го видя как ще оживее!

Камъка то прашката на Скал се заби право между очите на единия от конниците.
Още един загинал. Елфаната стигна до тях и се скри зад гърба на Донал.

...което причини главата на Тохик да се извърти в нейна посока. Когат конниците стигнеха до него щяха да го заварят диагонално обърнат към тях, сякаш опитващ се да образува сърповидна формация.
"КОННИЦИ! Та те ще ни прегазят" -дали Тохик прошеона това или само си го помисли, тогава не разбра.
-Разпръснете се! Трябва ни магия!
Тохик надигна меча си,сякаш за да заколи Ноя "дано човекът ми има доверие, иначе сме обречени" и запази диагоналната си позиция, готов за голяма и стабилна крачка назад. Наляво.
А елфаната стоееш там и крадеше зрението му..

изведнъж всякаш от нищото изкочи една елфана тя застава до Донал Ноя и прошепва тихичко на ухото му нещо което останалите не дочуват след това започва да прави някакви жестове във въздуха за които можете да кажете единствено че са някакъв вид заклинанийце

Човекът леко се извъртя, така че да може да спре евентуална атака с щита си и се опита да осмисли казаното от елфаната.

За Ердериан всичко се разви прекалено бързо:първо елфаната успя да се скрие зад Дон,но тогава Тохик се извъртя и вдигна меча си,сякаш ще го посече.После изневиделица се появи още една елфана,която запрати огнена топка по конниците.Горкият елф не знаеше какво да направи,затова само огледа полето и другарите си и отпусна лъка си.

Бяха минали едва няколко дена откак Арлаис бе напуснала родното си място, когато на смрачаване елфаната реши да почине от дългия път и да пренощува в една долчинка, осигуряваща й сигурност и закрила. Щеше да пренощува там, а на заранта да се отправи отново на път.Малко преди зазоряване елфаната дочу смътно конски тропот нейде съвсем наблизо и тихичко се благодари, че долчинката й предоставяше закрила, защото иначе тя би била много лесно забелязана. Арлаис леко се надигна, стараейки се да не вдига шум, и погледна през ниските храсти.. На няколко метра от нея стояха четирима мъже облечени изцяло в черно и ожесточено жестикулираха. Говориха тихо и думите им почти не можеха да бъдат чути.
Арлаис напрегна слуха си и опита да се промъкне малко по-близо. Гъвкавото й тяло с лекота си преправяше път между храстите внимателно опипвайки всеки сънтиметър, чертаейки при неуспех възможен път за бързо отстъпление.
Когато бе вече достатъчно близко тя се притаи и заслуша.. Не разбираше добре езика им, но това, което успя да разбере бе, че чернодрешковците обсъждаха някакъв меч на знаменит воин, с необикновена магична сила, до който трябваше на всяка цена да се доберат и за убийството на свой брат, който неблагоразумно се бе обърнал към няколко скитащи воини, за да се позове на тяхната помощ без предварително да бе измислил достоверен план, който да дава отговор на всичките им въпроси. Което неминуемо довело до неговата гибел след като без да иска се издал.
Арлаис се замисли - не беше ли чувала нещо за този Нарзаг, който чернодрешковците често споменаваха в разговора си.. Сети се, че когато бе вече поотраснала баща й й даде един медальон, който е принадлежал на майка й - Деруен. Медальонът бе със сърповидна форма и бе изключително красиво изработен с инкрустации от камъчета, който бяха така фини, че едва биха могли да бъдат различени. Баща й бе разказал, че това е реликва предавана от поколения на поколения още от онази велика битка между Нарзаг и Трамнос, когато тъмните елфи погребали Нарзаг с всички почести и оръжията му и само някои Елфи, наречени Елфи-Пазители били посветени в тайните на Гробницата. Някога е бил използван, но с годините е останал само спомена за тази легенда и красивото бижу със сантиментална стойност (или баща й така твърдеше).
Припомняйки си всичко това Арлаис неволно стъпа върху няколко изсъхнали листа, които издайнически прошумоляха. Чернодрешковците се сепнаха и рязко се обърнаха към мястото, от където се чу звука.
Младата елфана разбирайки какво става веднага започна бързо да се оттегля назад, докато не стигна мястото където можеше да се изправи напълно и побягна с пълна сила. Конниците се метнаха на конете и ги пришпориха яростно. Те никак не обичаха да бъдат подслушвани, особено от такива малки, нагли елфчета, а и не бяха сигурни какво точно е могла да чуе елфаната и дали няма това да навреди на Ордена им.
Арлаис тичаше колкото й държаха силите, това бе единствения й изход, макар да разбираше, че ездачите имаха доста по-бърз ход и скоро щяха да я настигнат. Обърна се за да погледне на какво разстояние бяха преследвачите й, а те почти я настигаха. Виждайки това, ужасена, елфаната изпищя. Но всъщност си даваше сметка, че тази пустош едва ли някой би могъл да й помогне. Какво бе учудването й, когато изведнъж от някъде изскочиха гигант, джудже, 2-ма човека, елф и една елфана.В тях Арлаис видя единственото си спасение. С последни сили стигна най-близкия мъж, държащ в ръцете си огромен чук, и се скри зад гърба му едва поемайки си дъх от усилието и уплахата.
В този миг тя бе така благодарна на тези странна групичка, че искаше по някакъв начин да им помогне, но тъй като знаеше, че с треперещи ръце едва ли би успяла да улучи някого ако стреля с лъка, тя реши поне да опита да ги защити. Тихичко прошепна няколко думи на елаффи, които направиха така, че от земята да изникнат растения, защитавайки воините.

Огненото кълбо избухна между конниците. Те самите не се уплашиха, но конете им реагираха доста буйно. Двата коня се вдигнаха на задните си крака и хвърлиха ездачите си. После побягнаха към близката гора.

Ердериан се зарадва,че двете магьосници решиха да помогнат на групата.Той се мръдна малко на ляво,за да може да види по-добре конниците и стреля.

Стрелата се заби паво във гърдите на единия чернодрешко, но явно че онзи имаше късмет - острието се спря във ребрата му.

Веул удря конника до себе си с брадвата.

Донал Ноя отново се усмихна. Спешени, не представляваха такава опасност, а Веул щеше да се заеме с конника. Първото, което направи, беше да се засили към по-близкия от двамата, използвайки объркването от огнената топка на магьосницата.
Приближавам се на дистанция за атака (до 4 метра) и удрям. Ако не са се изправили все още, след като ги хвърлиха конете, удрям с чука поваления в главата с прицелване за 2ТД (+1 към Атаката). Ако са, се изправили, тараня го с щита, за да го поваля, като отново си повишавам шанса за успех. Ако са на над 4 метра, чакам ЛС.

Тохик успя да откъсне поглед от вече окупитилата се елфана само за да види липсата на четиримата препускащи към групата му нападатели. Беше извикал, спомни си, ноще, но отговор не бе чул. А дали не е бил твърде разсеян за да слуша?!
В следващия момент зрението му се центрира върху великана с грамадната брадва. И върху блестящото острие, което просвистя през въздуха към гърлото на един от вече беззаящитните ездачи.
-Не - към края на думата Тохик беше вече осъзнал, че речта му е излишна.
С големи и все пак някак грациозни скоци тохик се стрелна към най-близкия повален враг с явното намерение да го защити.
-Достатъчно - щеше Тохик да извика с крак върху гърдите на врага, когато стигне до целта си. И щеше да е забравил да прибере меча си..

Веул изрева и нещо го подтикна към още по-мощна атака.

Ами тогава Веул е изпаднал в състояние на Берсерк и атакува за 23 вмест 17, както и БЗ става 0.

ОХ! На тоя под веул не му е приятно... но може пък в ада да му хареса

Чернодрешкото под веул се сгърчи и изпищя. После замря - беше мъртав.
Меча на Тохик се кръстоса с чука на Ноя. Двамата се изгледаха над оръжията си...


Тохик издърпа ловко меча си от блокадата, с дъга го постави някъде зад себе си. А между чукът на Ноя и поваления враг постави самия себе си (стъпвайки с единия крак върху дясната ръка на култистът).
-Достатъчно! Ние победихме, нека са държим с тях като с пленници!

Ако Хемелеона прецени, че вече не сме в битка и може Веул се приближава до Тохик.
- Тогава какво ще ги правим тези тук?

- Аз предлагам Тохик да изчезне нанякъде за около час... заедно с по-гнусливите. А аз и Донал ще ги разпитаме... а после... ами ще се погрижим за тях... - каза Тенорис.

-НЯМА да толерирам такова насилие! И не ще ме ползвате да ви ловя хора , с които да се гаврите повече! Ще застане ли някой с мен?

-За какво?-сви рамене Донал Ноя, докато се отдръпваше назад, за да поокаже, че няма намерение да се бие с Тохик.-Какво искаш да разбереш от тях? Всъщност да, и аз искам да знам как са ни намерили. Не вярвам в съвпадения, казвам ви! А ако не са били тук заради нас, може и други хора да са в опасност.

Аз като ЕЛФ не мога да понасям такива гаври и ТВЪРДО заставам зад него вие все още не ме познавате толкова много но все пак да ви се представя името ми е Ления пазителка на вечната гора а ти благочестиви ризарю как те наричат(към VORAC)

Последните думи на човека припомниха на Тохик, каква всъщност е целта, към която се стреми Ноя..и че тя съвпада с тохиковата. Но Тенорис?!? Да, наистина и той за това се бореше, но методите му бяха нетолерируеми.
-Тенорис, ако наистина си ни наел за да открием меча, защо не чакаш тихо и спокойно в града да ти го донесем? И да не с движиш със групата ни..аз лично МНОГО бих предпочел да сме само дружината.

Тохик мислеше, че нояя е бил под силно влияние на Тенорис.

- Ох, ще се пукна от смях - каза тен, като наистина се засмя. - Няма да ти отговарям , сам се сети.



- някои може ли да ми обясни какво става тук


Ердериан се приближи към спорещата група и се обърна към Ления:
-Успокой се.Напълно си права за това,което каза,но ти незнаеш кои са тези хора.Те са от Ордена на Нечестивия.Това,което искат да направят приятелите ми за тях е ежедневие.Но според мен не трябва пак да правите това,което направихте на Генд.Така само се принизявате до тяхното ниво.
-Моето име е Ердериан-обърна се елфът към Ления.

Няма да им направим това, което сторихме с него!-изръмжа Донмал Ноя-Имаш думата ми! Но ще проговорят, за това също ти давам думата си. А ако Тен остане в града, ние ще намерим...превозно средство...през последната година от Порутения зид на следващия век някъде. Това ако не си се сетил сам де!

Арлаис вече почти окопитила се след шока причинен от преследвачите, разгледа спасителите си. Тя всъщност не можеше все още да осъзнае резултатът от битката, и макар чернодрешковците да бяха неопровержимо враждебно настроени към нея, Арлаис не можеше да позволи оцелелите пленници да бъдат безпощадно убити.
От друга страна си даваше ясна сметка, че не тя беше тази, която би могла да има някакво влияние върху решението на воините, но при все това реши да опита.
Арлаис погледна благодарно към Ноя, който през цялото време се стараеше да я защити така, че да не бъде наранена, и останалите от групата и каза:
- Добра среща, безстрашни воини! Казвам се Арлаис Раан и съвсем случайно се натъкнах на тези черни конници, опитвайки се да ги подслушам, проявих невнимание и се издадох, при което те ме подгониха. Благодаря Ви, че така храбро се отзовахте, когато бях попаднала в беда, но мисля, че все пак те имат право да живеят, а и са толкова жалки, че просто биха съществували...

Тохик от острие се превърна в стена. Аргументите на Ноя бяха силни и логични..но нещо не беше наред. Не можеше пътя към доброто да е осеян с толкова много зло. Не можеше да позволи на "другарят" си да отреже парчета от пленника (защото Ноя беше обещал да не го наряззва на ситно)!

Тохик още не беше забелязал нехубавата елфана, намираща се на 1 метър от него от известно време..


Очите на Ноя се превърнаха в лед.
-Веднъж видях един рицар да убива бясно куче, нападнало дете. Повали го на земята с чука си и го стъпка с коня си, за да не си цапа оръжието. Другите рицари го похвалиха, защото бе спасил дете. По твоята логика, би трябвало да го порицаят, така ли? Кучето нямаше шанс срещу него, но беше опасно за всички останали. Аз ще постъпя като онзи рицар. Няма да ги нараня повече, отколкото е необходимо, но ако мислиш, че ще ги оставя живи, не си с ума си! Жалки са наистина, но нима ще ги оставиш да убиват в името на черния демон, на който служат? Почни да мислиш най-после! Ако ги заведа до града и ги посоча на правосъдието като членове на Ордена, ще ги убият с изтезания, най-вероятно. Аз ще бъда милостив...доколкото е възможно.

Червенокосата елфана отстъпи неволно при вида на страховито-втренчения поглед на Донал Ноя. Тя добре разбираше, че ковачът реагираше с основание по този начин, най-малкото поради факта, че тези конници биха постъпили с тях по същия начин (т.е. биха ги убили без да се замислят дори) ако воините не бяха победили в битката. А властта да постъпват както сметнат за добре с нападателите бе изцяло в ръцете на победителите, затова тя замълча без да прави повече опити да омилостиви настървения Донал.
....
- Няма милост за слуги на демони! Те трябва да бъдат разпитани и обити. Колкото до смъртта, ... обещавам я бърза.
Веул отиде до гората, като се върна с насечени дърва от които направи нещо като клада...
- А колкото то мъртвите те заслужават достойно погребение, като всеки воин.
С тези думи Веул исдърпа труповете на кладата, като застана пред нея готов да каже някаква молитва.
- Хайде де отдайте им честа на истинско погребение.

Тохик беше се замислил много, много сериозно. А именно защото не виждаше друг логичен изход от ситуацията освен разпит и смърт на нападателите.
Когато пътуваха с Агамор нещата бяха толкова по-различни. Тогава Агамор вършеше добрини, а Тохик му помагаше. Сега бившият оръженосец се срещаше с една твърде неприятна му реалност и се наложи да отстъпи. Да се опита да преусмисли.

Докато гигантът се отдалечаваше към гората, нещо блесна пред Тохик, малко преди той да обърне гръб.
-Другият е ваш.
А около врата на човешкото същество, което Тохик така се беше борил да запази жив се разля алена локвичка. А Тохик крачееш бърз окъм лагера за да почисти меча си от кръвта, за да почисти бронята си от кръвта, за да почисти ръцета си от кръвта..

За миг елфаната сложи ръка на очите си усетила намеренията на рицаря, когато ги отвори забеляза едното тяло обляно в кръв и мечът на рицаря оцветен със същата багра. Не можа да каже и дума, единственото което направи е да го настигне, за да му каже нещо...

Арлаис погледна гиганта. Бронята му бе леко близната от огъня, но бе успяла да опази тялото му от по-сериозни наранявания. Въпреки, че Веул не показваше видимо болката от раните по обгорялото си лице и кожа, тя вътрешно усещаше желание да стори нещо за него и макар да бе научила от стария Кафелл няколко целебни рецепти, в случай на такова изгаряне те едва ли биха имали особен резултат. Единственото, което елфаната се сети бе - да даде мъничко от себе си - така поне ще спести част от болезненото усещания от раните.
Тя се доближи до него и го докосна нежно по ръката, опитвайки се да го успокои макар да чувстваше колко е напрегнат. Затвори очи и се съсредоточи..

Може би именно това действие бе причина Арлаис да не стане свидетел на крайното решение на Тохик..

Веул погледна Арлаис в очите и каза.
- Благодаря.Съжелявам, но май не ти се представих.
Гиганта се поклони, целуна ръката и и каза:
- Веул Горската Мечка, на твоите услуги.

Елфаната бе очарована от галантността на този така огромен за нея мъж. А и све още пред очите й бе споменът как той 1-ви се втурна така стремглаво, за да й помогне и защити от преследвачите. Изпитваше огромна благодарност към него и се надяваше той поне мъничко да е успял да я усети. Арлаис направи лек реверанс и промълви:
- Едва ли нещо би могло да опише моята признателност, а това бе най-малкото, което бих могла да сторя за един толкова храбър воин. Аз вече се представих, казвам се Арлаис и идвам от владенията на светлите елфи, но въпреки, че природата на расите ни е така различна, за мен е истинско удоволствие да се запозная с теб, Веул!
След което Арлаис застана тихо до него, за да изпрати воините в последното им пътешествие в страната на Вечната тъмнина.

- Мой дълг е да спася създание в беда, независимо от произхода. Наистина съм ти благодарен за това, че ме излекува.
След това Веул каза някаква молитва на езика на гигантите и запали кладата.

Докато кладата пускаше смъртоносните си пламъци към небето Ления се приближи до гиганта и сложи ръка на рамото му...
преливам му 14 ЖТ като се уморявам за 2
-Извинявай, че могъщата магия те изгори, но просто не можах да я удържа...
След това тя се приближи до другата елфана докосна я леко и й каза:
-Извинявай....

...след това Ления падна на колене...
просто магическата ми енергия е мааалккооо и се нуждая от почивка...

Ердериан реши,че няма смисъл да спори с приятелите си,затова реши да отиде и да се представи на новата елфана.Той се приближи към нея и каза:
-Здравей!Виждам,че и ти като мен си решила да странстваш извън Гората,макар че моят случай е малко по-различен.Моето име е Ердериан и се надявам да ме удостоиш с честта да разбера твоето.
Чак сега елфът забеляза неземната красота на елфаната.Не беше виждал досега толкова красиво същество и само продължи да я гледа захласнато без да може да каже нещо.

Арлаис трепна при допира на Ления, макар да не разбираше за какво й се извиняваша елфаната тя я погледна благодарно за това, че макар да не беше пътувала с воините се бе почувствала обвързана със съдбата им и бе помогнала в бедата.
Тя подаде ръка на Ления да се изправи с нейна помощ, докато в това време се приближи елфа и й се представи. Елфаната усети неловкото чувство, което издаваха очите му и за да го стопи се усмихна и каза:
- Наричат ме Арлаис, Ердериан, и ми е изключително приятно да стисна ръката на един така достоен за възхищение Елф!

Скал не беше отронил и дума, но беше помогнал на Веул с кладата, а до този момент беше стоял мълчаливо до догарящия огън. Дължеше уважение на първия убит от него противник, бил той и от Ордена. Препирните межу Тенорис, Тохик и Донал му бяха омръзнали. Разбираше рицаря, но за себе си беше съгласен с Дон и Тен. Стараеше се да не се намесва. След като кладата вече догаряше, той се доближи до елфаните, като леко ги докосна правейки своята не много силна лечителска магия.
-Моето име е Скалотрошач Железноюмрук Втори, дами, но приятелите ме наричат Скал. Надявам се и вие да сте такива. Ето пийнете - свали той манерката с вино от колана и я подаде - не е елфическо, но ще ви поободри.

Правя "Лекуване на леки рани" и на двете за 1зар+1 ЖТ и им давам по 200гр от мойто си вино за 4 ЖТ и 2 Почивка на всяка. Може Скал да е джудже, но е доста "отворен" за расата си, възпитан е, пък и те току-що дадоха от жизнените си сили на негов другар.

Ления отпи плашливо от виното, след това го подаде и на своята приятелка.
-Благодаря. Каза магьосницата на усмихващото се насреща им джудже.

извинението беше за това, че заради моята огнена топка ТИ трябваше да дадеш от жизнените си точки....

Когато кладата догоря Веул прошепна:
- Мир на прахта им.
После се объран към другарите си и добави:
- Елате не е добре да оставяме Донал сам с пленника.
И се отдалечи към Ковача.

Изведнъж, Тенорис излетя от гората. Приятелите не го бяха виждали никога такъв - беше пребледнял, а от очите му се стичаха сълзи. Всички се спуснаха към него. С треперещи устни той им каза:
- На около километър има село. Селото в което се родих. Беше живописно селце... сега е унищожено... - и избухна в неудържим плач...

Скал просто тръгна в посоката от която дойде Тенорис. Не продума, но лицето му беше достатъчно изразително докато изгледа оцелелия чернодрешко.

- Кой е сторил това!? Пак ли от ордена?
Веул беше видимо разгневен от това. Беше несправедливо да се нападне и унищожи мако безащитно селце.

Бързо приятели няма време за губене. Сигурно ако сме достатъчно бързи, можем да стигнем до селото и да помогнем с каквото можем...
Ления затича навътре в гората очаквайки другите да я последват.

Веул, готов за нови приключения, я последва.
- Хайде приятели може да намерим оцелели.

Арлаис учтиво отклони предложението на Скал с аргумента, че след жеста на другата елфана се чувства много по-добре, а и виното би било повече от полза по-натам в приключението ако нараняванията на някой от групата се окажеха по-сериозни. Поблагодари на джуджето и се усмихна.
В този момент чу разстроените слова на Тенорис, а вътре в себе си почувства как сякаш цялата огромна мъка от трагедията случила се съвсем наблизо, я задушаваше. Арлаис никога през живота си не бе ставала свидетел на толкова жестокост и сега тези светкавични събития я караха да се чувства безпомощна пред всичкото това зло.
Погледна Тен, а мислите й препускаха предусещайки всеки един възможен изход. Тя силно вярваше, че въпреки пожара бе твърде възможно там все пак да имаше оцелели и Веул бе прав, че трябва на всяка цена да опитат да сторят нещо. Затова веднага последва Скал в гората, надявайки се да не са закъснели прекалено много.

Героите пристигнаха в селото след около пет минути. И щом видяха какво се е случило на всички им се прииска да си изповръщат червата: цялото население беше избито - от бебетата до старците. И мъжете и жените, че и безполовите (има два гущероида) Но явно на нападателите не им беше стигнало да избият населението - искали са да го избият по възможно най-мъчителния начин, разчленени, изгорени живи и какво ли още не.

Изведнъж медальона на шията на Арлаис засия и се опъна на верижката си право на север. Когато забеляза това, Тен каза:
- Този медальон... искам да го разгледам - и посегна към него. Блесна мълния и Тенорис се озова на около три метра встрани. - Така си и мислех. Усеща злото в мен... И усеща някакво друго зло... но какво?

Давам ви право на ход. Важно е да ми кажете какво правите (имате право само на един пост, с максимум една промяна в него) преди да продължа.

Тохик трепна при блясъка на мълнията, при докосването й с кожата и с бронята му. Толкова бе ярка светкавицата. че кирасата му се открои като сянка, неспособна да отрази светлината. Разбира се не беше му нужно повече от момент за да се опомни и да змаисли трезво.
-Щом амулета сочи на север и щом открива зло, значи нека търсим злото на север!!

-Колко близко е това зло че да го усети? - попита Скал с пребледняло лице, след като вече нямаше нужда да се бори със закуската да не я пусне навън. - Тен го хвана съвсем отблизо. Значи онова или е много зло, или е много близо.
При тези думи той свали щита от гърба си, зареди съчма в прашката (обикновена) и се обърна на Север в напрегнато очакване.

Веул огледа касапницата за живи. После добави:
- Който е сторил това няма душа. Непременно трябва да го намерим. Предлагам да тръгнем на кадето сочи амулета. Ако намерим виновниците няма да им се размине.

Сподавен стон се изтръгна от гърлото на Арлаис в мига, в който видя клането, което се разкри пред очите им. Преди да напусне родното си място тя никога не бе предполагала, че съществува такава жестокост. Тези изверги не бяха имали милост към никого. Въпросът, който се бе заклещил в гърлото й бе : "Защо?"
Тя не можеше да намери обяснение на това клане. Дали убийците са имали мотив или просто са затрили цяло селце от лицето на земята заради жаждата си за убийства. Арлаис, въпреки ужаса си от цялата тази гледка не бе загубила самообладание, но в мига, в който медальонът й започна да свети и тя почувства как той опъва верижката в най-студената посока, тя леко се стресна. Баща й й бе втълпил, че този медальон никога

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет юни 17, 2005 10:07 am

Три дена. Толкова продължи пътя на приятелите към отбелязания на картата дом. А когато стигнаха изненадата им беше пълна - вместо къщичка там завариха цяла крепост. Високите й стени се издигаха на цели десет метра над земята, а самата крепост беше разположена в подножието на Колоса и гърба й опираше в него. А рова пред стените беше цели пет метра дъбок и три - широк. Още щом наближиха портите се отвориха и към тях се понесоха трийсеттина конника. Те препускаха към приятелите и след по-малко от минута ги бяха наобиколили. Един от ездачите слезе от коня и си свали шлема. Приятелите бяха поразени - пред тях стоеше Тен... или поне някой, който много приличаше на него.

- Добра среща странници! - поздрави непознатият - Какво ви води насам? Аз съм Сонд дин Тенорис дин Лея, което ще рече син на Тенорис, син на Лея. Та, какво търсите в земите на баща ми?

-Много приличаш на него-отбеляза Донал Ноя-а ние...бих казал, че работим за баща ти. Може ли да поговорим вътре?

Арлаис бе поразена от невероятната прилика, но това съвпадение на имената някак я обърка, спомняйки си убийството на Еленин..Тя разтърси глава опитвайки да подтисне асоциациите и се усмихна на Сонд:
- Добър ден, сине на Лея и Тенорис, за мен е чест да се запозная с наследник на този така храбър воин. Храня почит и благодарност към баща ти, но за съжаление идваме тук с недобри новини. Приятелят ни, Дон има право - по-добре е да влезем, за да поговорим.

Веул също много се изненада от вида на сина на Тен. Приликата беше поразителна.
- Приятно ми е да се запознаем. Името ми е Веул Горската Мечка. За съжеление не иддваме с добри новини.

Група пешеци въ военна екипировка. Толкова шарена - гиганти, хора, елфи; в дрехи, в брони, в цели стоманени черупки. Едната фигура принадлежеше на светъл рицар - експандираната му,преди блестяща кираса бе покрита с прахоляк от дългия преход и бе придобила неприятен за окото нечист цвят. Грамадния шлем, подпиращ се на раменете на кирасата, бе очевидно по-малко носен, блестящ, без драскотина, по настоящем небрежно сложен и с отворено забрало. Отдолу се виждаше отегчено лице с полузатворени очи.
Още щом Тохик чу наближаващите конници, ръката му се плъзна светкавично към дръжката на агаморовия меч. Другия бепше чак в раницата. А очите му още не благоволяваха да окажат чест на приближаващите се ездачи.
Когато сина на Тенорис се представи, последва леко, поздравително кимване от страна на Тохик...но ръката му не се отпусна. Никой не гледаше към лицето му, когато по него пробягна съвсем лека, незначителна усмивка..


- Добре, нека да влезем вътре. - каза Сонд и се запъти пеша към крепостта. Приятелите го последваха.

Отвътре крепостта беше... ами пак крепост. Вместо прозорци по стените имаше бойници, а покривите бяха само керемидени - сламени нямаше. Дървото почти липсваше, а уличките бяха толкова тесни, че два гиганта не биха могли да минат рамо до рамо посмъртно. След предградиет, ако можеше да се нарече така, имаше още една стена, този път повече от петнайсет метрова, дебелината й беше невероятна - 5 метра. Зад втората стена къщите бяха по-големи, но пак си бяха малки крепости. А най-накрая беше цитаделата... Скал примря - само джуджета можеха да сътворят толкова красива и толкова смъртоностна сграда - половината и повече от нея беше вкопана в скалата, а явно, че някога цялата е била част от Колоса. Имаше само една порта и тя беше каменна... Ако някъде имаше непревзимаема с щурм крепост, то това беше тази пред очите им.

Вътрешността беше изпълнена с разкош и удобства и с множество тесни коридори, с различни хитруумни капани по стените и таваните. Сонд ги въведе в една по-голяма стая с кръгла маса по средата и им посочи множеството столове, като им даде знак да седнат.

- Та, казахте, че носите лоши новини. Какви са? Между другото цялото ми име е Сондариел, но татко ми викаше Сонд.

Веул не седна на стола, а остана прав. Гледаше Сондариел в очите и пончеи да си отвори устата. Но неможеше нямаше как да причини такава болка на Сонд. той само го изгледа от горе до долу и седна с надеждата, че някой друг е съобщи лошата нвооина. Но все пак Веул не вярваше, че Тен е загинал при срутването. Неможеше някакво си затрупване от скали да обие такъв велик войн победил множество демони.

Донал Ноя се вгледа в очите на младежа и промени мнението си за него. Този тук щеше да понесе новината, значи нямаше смисъл да отлага. Тактичността беше уместна само, когато имаше нужда от нея, както казваше стария наемник.
-Лошата новина е, че аз лично не вярвам баща ти да е още жив, а и повечето от нас са на моето мнение. Добрата -не го видяхме да умира, а той беше достатъчно добър магьосник, за да има шанс дори при скално срутване. Ако е оцелял, обаче, не е излязъл през същия изход. Останалите ще ти обяснят по-подробно!

- Баща ми... е мъртав? - заекна Сонд. - Как, Разкажете ми! Трябва да знам! Моля ви, разкажете ми!

Арлаис приседна до синът на Тен. Вероятно такава новина би била шок за всеки и Сонд не правеше изключение. Тя докосна ръката му и опита да му разкаже всичко случило се до момента, откак срещна Тен и останалите, до фаталния ден, когато го оставиха в подземието. Гласът й бе спокоен, макар да успяваше трудно да овладее треперенето му. Накрая след като каза и последното изречение, елфаната силно прегърна Сонд, след което се изправи с усилие и остана безмълвна, оставяйки го насаме с мислите и мъката му.

Две сълзи блеснаха в очите на Сонд. После се търкулнаха по бузите му.
- Слуга! - викна той - Тези хора са мои гости. настанете ги в стаи подобаващи на ранга им. - после се обърна към приятелите: - Моля ви да ме оставите на саме...

Всички излезнаха...


Настаняването мина леко. след като се изкъпаха и преоблякоха, героите се събраха в стаята на Веул. Трябваше да решат, какво да правят от тук нататък.

Веул беше седнал на леглото си. Този път изглеждаше наистина замислен.
- Трябва да приемем, че е възможно Тен и да е мъртав...даже твърде възможно. Но трябва да решим дали да търсим комплекта. Въпроса не е в това, че комплекта му трябваше. Въпроса е в това, че с този комплект може да победим ордена. Но Тен каза и, че малко хора са способни да го използват. Ако някой може да го ползва това можеби ще е сина на му. Според мен трябва да го потърсим, макар и без награда. Незнам за вас, но аз лично мисля да продължа с търсенето дори и да бъда единствения, който ще отиде, дори и да се наложи да преплувам морета от огън и реки от кръв аз отивам. Немога да ви задължа, но се надвам, че няма да бъда сам.
С тези думи гиганта се изправи с внушителния си ръст и загледа чакайки отговор от приятелите си.

-Незнам, не съм убеден в реалността на проспекта да намерим комплека, после да намерим някой да го използва, а после и да успеем с негова помощ да побеедим Ордена. Отново предлагам да вземем директни мерки срещу въпросните маниаци. С бавенето си ние само им даваме време. Да идем в най-близкия голям град и да разкажем всичко, което знаем на началника на градската стража. Една малка армия ще е определено по-ефективна и по-надежна от един-единствен човек в подходяща екипировка!


-Първо-намеси се отново Донал Ноя-награда ще има. Животът ни имам предвид. Второ, избийте си го това с малката армия от главата-всичко, което знаем, и властите го знаят. Само че не могат да направят кой знае какво, защото една малка армия просто не е достаъчна. А шансът Пияното копеле, което стои на трона на Западния Съюз, да се иразмърда кралските сланини и да дойде начело на армията си, е толкова малък, че не мога да го изчисля. С една дума-забрави! Един човек с подходяща екипировка няма да свърщи работата на голяма армия, но можем да ги ударим толкова зле, че да не искат да се занимават повече с нас. И трето, аз лично имам навика да си връщам дълговете...с лихвите. А към тях имам сериозен дълг вече, о да, приятели...но аз не съм го забравил. Просто чакам да получа възможността да го върна!
И като заговорихме за дългове-Донал се изправи-мисля, че трябва да изляза за малко. Продължете обсъждането и ми кажете какво сте измислили като се върна. Имам да връщам дълг... съжалявам, лично е!

(С тези думи Донал Ноя излиза от стаята.)

-От седмици само скитаме и нищо не сме открили! А работихме до сега работехме заедно с Тенорис. Ако не се присъедини към нас Сонд, а евентуално и малка войскова част от крепостта му, не вярвам да открием нещо друго, освен смъртта си. Или искате да опитаме?
Последните няколко думи бяха произнесени съв стръмно повишаваща се интонация и оридружени с лека усмивка..

В този момент Донал Ноя влезе в стаята.
-Е, до какви изводи стигнахте в мое отсъствие?-попита той, без да се обръща към никого конкретно.

До момента Арлаис стоеше замислена и не вземаше участие в диалога именно поради факта, че мнението й не бе особено различно от това на останалите. Накрая стана и погледна Тохик:
- Виж, приятелю, има логика в думите ти, но смятам, че Дон е прав - ако е можела градската стража да се справи с такова могъщо сдружение като Ордена, до сега повярвай ми щеше да го е направила. Не можем да разчитаме на никой друг толкова, колкото на самите себе си. Мисля, че е най-редно да поговорим със Сонд и да му кажем за мисията си и макар баща му да е мъртъв ние сме длъжни да продължим делото, а той сам да реши дали иска да ни помогне. Но каквото и да е решението му, е най-добре да се приготвяме за път по-скоро.

-Неак не гледаме толкова далеч в бъдещето. Да починем, а утре да разкажем на Сонд за мисията на баща му и да видим каква помощ ще ни окаже. Ако откаже - което ми се вижда твърде невероятно - ще му мислим тогава. Съгласни?

-Съгласен!-сви рамене Донал Ноя.-А сега е по добре да намерим къде да поспим...
След това последва собствения си съвет и се огледа за място за сън.

-Ами незнам аз лично ще си легна в стаята. Утре наистина е по-добре да му мислим.
С тези думи Веул се тръшна на леглото си при което то издаде пронизителен свук от скърцане. След което остави брадвата си подпряна на стената, така че да му е под ръка.

"Достатъчно категорично"
-Утре който се събуди пръв, нека събуди и останалите.
Какво оставаше, освен да излезе от стаята и да потъне в дълбокия коридор?

Ердериан досега само беше следвал останалите мълчаливо.Не беше говорил с никой,потънал в мислите си.Беше изслушал всичко,което се каза в стаята на Веул и каза:
-Спред мен всички сте прави,но най-прав е Тхик.По-умно е ще е да му мислим утре,след като сме си починали.-каза елфът и се усмихна,но без никаква радост на лицето-Аз ще си лягам.Пожелавам ви приятни сънища.
Ердериан се изправи и излезе.Докато вървеше към стаята си,той си мислеше какво ли щеше да стане утре...

Хм.. явно наистина беше време за сън и тъй като половината вече бяха "офейкали" да гушкат възглавниците .. Арлаис пожела на останалите сладки сънища и безшумно затваряйки вратата след себе си, потърси пътя към стаята, която бяха отредили за нея.

"Всички сте прави,но най-прав е Тохик"-помисли си Донал Ноя-"е, тогава аз по-добре да си лягам..."
След което премина към действия.

На следващата сутрин приятелите бяха събудени от слуги, които им съобщиха, че Сонд ги вика. За около петнайсеттина минути те се оправиха и отидоха към сина на Тен. До него седеше някаква елфана.

- Нека ви прдставя майка си - Ренисин. - представи я Сонд.

Донал Ноя се поклони дълбоко.
-За мен е чест, първородна!
А наум си каза "Нкъдето и да отида, все елфани срещам в последно време. Дали съдбата иска да ми подскаже нещо?"

-Тохик, милейди - *с лек (20%) поклон*.
После въпросния тохик изчака и останалите да се представят (или поне тези, които проявиха моментално желание).
-Трябва да обсъдим нещо важно, свързано с живота на баща ви. Но за да започнем, ще трябва да ви попитам колко и какво знаете за Култа на Нечестивия! хамелеоне, нали така се казваше култа?!?

Веул се поклони дълбоко(ръста му се изравини с този на Тохик) и целуна ръката на майка на Сонд:
- Казвам се Веул Горската Мечка, милейди. Чест е да ви срещна.

Веднага след което тохик се завъртя на пети (със страничен поклон ) идръпна Веул към изхода, искаше да му каже нещо..

Донал Ноя се намръщи на неучтивостта им.
-Сонд, мисля, че Тохик има нещо, което по право е твое. Ще си го поискаш ли?

-А,да. Простиете неучтивостта, малко по-късно ще научите какво. - Това всичкото беше произнесено през рамо, докато Тохик се опитваше да избута сякаш вцепенения Веул навънка..

Веул тръгна със Тохик. Като се доближи до него, така че другите да не ги чуват.

Казвай на лична...

Двамата свиха зад ъгъла...и след минутка се върнаха. Тохик обаче не миряса, а , под очудените погледи на всички останали, помъкна и Ердериан настрани..

"Май аз ще бъда следващият!"-прошепна Донал Ноя на Арлаис. Дали беше случайно или не, но всички го чуха.

Елфаната поглежда изпитателно Тохик и заяви:
- Сине, мисля, че този човек ти мисли злото. Иска да превземе крепостта. Само ми е интересно, КАК смята да го направи?
Тохик застина на мястото си и се обърна към елфаната:
- И какво ви навежда на тази мисъл?
Сонд стана и закрачи из стаята. В този момент така приличаше на Тен, че всички замълчаха. Ренисин заговори:
- Мъжът ми беше и още е, защото аз не вярвам да е умрял, голям пътешественик и приключенец. За него не беше лесно да седи на едно място. След едно от приключенията си, той ми донесе ето това. - елфаната извади дясната си ръка от джоба и показа изключително красивата си гривна - Това е много древен предмет. Силите му са огромни, но и използването им е изтощително. Едно от нещата, които мога да правя с Гривната е да чета мислите ви. Да, знам че е нечестно и подло, но много пъти ми е спасявало живота, а и не само моя. Когато бях по-млада обичах да пътувам с Тенорис. Тази гривна ни е била от голяма полза. И сега разбирам прекрасно мислите и намеренията на вашия спътник. Тохик, ако не вярваш на честната ми дума или на тази на сина ми - замисли се! Той нее полу-демон. Бащаму, да той беше полу-демон, но в кръвта на Сонд има много елфическа. А тя е пълна противоположност на демоничната. а и да не забравяме четвъртинката човешка, която има по наследство от баща си. И преди да кажеш нещо, колко полу-демони, победени от демоничното в тях си срещал?

"Нищо. Едно лошо за едно добро. Сега поне няма да се налага да говоря"
"И на мен ми е изключително приятно, лейди. След като вече знаете името ми, предполагам няма какво толкова да си кажем. Междувременно ще върна родовия ви меч утре сутрин...освен ако не "настоявате. Знаете за него, нали?"
Някой можеше да сметне, че Тохик още не помръдва, но той всъщност си говореше само с дъртата елфана.

-Никой няма да превзема тази крепост, лейди!-поклони се Донал Ноя на елфаната и се обърна към Тохик.
-Срам ме е, че съм те считал за... приятел или поне спътник! Тенорис даде живота си, за да ни спаси за пореден път. Синът му и жена му ни приеха като почетни гости въпреки скръбта си и дори не настояха да оставим оръжията си, въпреки че имаха това право! Сега ти, рицарю се каниш да нападнеш роднините му? Ще трябва да минеш през моя чук... Върни веднага мечът на Тенорис на законния му наследник!

Щитът вече беше в бойна позиция. Ръката на ковача почиваше на дръжката на чука...

Ердериан извади лъка си и една стрела.
-Какво?!-каза,почти викайки елфът-смятал си да превземеш крепостта?!Сега вече наистина не те харесвам.

Арлаис бе силно учудена от думите на Ренисин. Макар да бе видяла как Тохик придърпа Ердериан и Веул настрани, тя не си бе помислила дори, че може да са имали такива жестоки намерения.
Тя погледна Тохик разочаровано, а в очите й се четеше тъга:
- Как си могъл, Тохик? Вярвах, че си доблестен рицар и те уважавах като другар, но твоите мисли са недопустими..- замълча.. беше й трудно да говори. След кратка пауза продължи - Не зная дали това, което си мислил да направиш заслужава прошка, но те съветвам да помолиш за такава.. при това незабавно..

Донал Ноя направи крачка встрани. Бз да се приближава до Тохик, сега можеше навреме да му попречи да стигне до двамата елфи, които бяха от двете страни на широките му рамене на ковач...

Тохик сръга Веул в ребрата и със звън изографисан черен меч от раницата на гърба си. осле започна кръгов замах назад и нагоре...

Towa e samo na 1/3 завършен удар. В момента тохик гледа някъде през рамото на Ноя, но до кррая на хода може както да се извърти и да посече Веул, така и да направи крачка и да завърши замаха ис в главата на ковача...за други незнам имам ли в обсег. Както и да е, моля ДМ да не завършва удара от мое име или да не го приема за завършен.

Донал Ноя се усмихна под шлема си. "Никога не съм те харесвал, но ще се опитам да не те убивам!"-помисли той, знаейки, че елфаната ще го чуе. След това изтегли чука си. Щеше да спре първата атака с щита, а ако не успееше, щеше да я парира с оръжието, покосило цяло село. След това щеше да е негов ред да контрира...
Ако мога с щита да спра или да отклоня атаката така, че да попада в бронята ми, правя го за до 4 ТД. Ако не, парирам. След това контраатакувам. Приемам, че съм използвал само 2 ТД за изтеглянето на чука, защото вече го държах.

Сонд само се усмихна:
- Спрете! Стража! - в стаята нахлуха десет войника с извадени оръжия. - Няма да допусна, да се пролее кръв в тези стаи! Ти - посочи той Тохик - си замислял да ме убиеш. Това е наказуемо със смърт. Единствено факта, че си бил приятел на баща ми ме спира да заповядам да те посекат на място! Стража! Отведете този човек в тъмницата. Да бъде претърсен най-щателно! Ако създава проблеми го приспете. Намерете меча на баща ми и го донесете тук! Всичките му други вещи да се предадът на приятелите му.

Стражите се спускат да изпълнят нарежданията на Сонд и Тохик е обграден...

...Естествения завършек на замаха на Тохик отскубна меча от ръката му и го прати свистящ към ггърдите на Сонд. Ако този меч наистиан убиваше демони с докосване, лошее се пишеше на този. После Тохик се хвърли с грамадни скоци (ползвам бързия джо, съжалявам, ама няма как да ме изпреварят стражите) профуча край Ноя, оставяйки фланга си напълно незащитен. Дали му намигна, или просто окто на Тохик потрепна? (Асене, туак мисля че имаш право на така желаната контраатака, в случая предизвикана такава.)

Бележка: Забралото на шлема на тохик е отворено. Други дефекти по бронята обаче няма

Донал Ноя отстъпи крачка назад и погледна към Сонд. Ако мечът го беше ранил сериозно, щеше да отдели време да се разправи с Тохик. Бронята забавяше рицаря и, въпреки че той умееше да се движи изненадващо бързо, Донал не изпитваше съмнение, че ще го настигне. Неговата броня не му създаваше такъв проблем... Ако обаче беше жив, щеше да остави Тохик да избяга, без да си цапа ръцете с него.
(Жив ли е Сонд? Като се има предвид, че баща му държеше този меч много често, едва ли убива полу-демони само с докосване! )

Сонд щеше да бъде наръган. Но мака му имаше други намерения! Невидима стена спря острието... или поне се опита. Меча беше вълшебен и определено не му пукаше за магията. Но движението му се забави и Сонд успя да го избегне. В следващия миг от ръката му излетяха четери червени въжета (магия), които опитаха да увият Тохик, като пашкул. Но освен да го забавят не му причиниха друго.

На Ердериан му омръзна.Прицели се в крака на Тохик и стреля.Не искаше да го убие,а само да го забави.

Стрелата на Ердериан се заби в левия крак на Тохик, който я насмете при довършването на стъпката си. Това обаче само увеличи болката му (10 точки щети + 5 шокова щета) и предизвика падането му на земята. От устните му се изтръгна жлъчно проклятие, а пазачите вече се хвърляха към него...

Време за последни ходове...

Тохик изтръгна със звън двъръчния си меч и един стоманен нож от зад гърба си и връхлетя надвесващите се над него пазачи.

Веул погледна към Тохик. На ти сега глупако да не мислеше, че ще успееш да превземеш замъка. След това отиде към майката на Сонд и и заговори:
- Милейди този там не заслужава да живее. Моля позволете аз да го довърша. Това ще бъде чест за мен.

Донал Ноя не губеше време с такива неща. Първо щеше да обезвреди Тохик, преди да е убил някого или да е умрял. После щеше да се погрижи да разбере какво го беше прихванало.
-Стражите! Отдръпнете се! Аз ще се погрижа за него...
След това извади чука си и пристъпи напред. Атаката му започна с финт, последван от удар към главата (всъщност-шлема) на рицаря.

Чукът на Ноя се стовари право в шлема на Тохик, който кръстоса поглед и се строполи на земята. В безсъзнание. Веднага върху му се хвърлиха пазачите и го овързаха. После го изведоха към тъмницата.
- Съжелявам, че трябваше да стане така... - започна Сонд - Но нямам друг избор.Ако не го затворя в тъмницата, ще трябва да го убия...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Тохик

Мнение от hameleona » ср юни 29, 2005 10:27 pm

Събуждаш се с болки в главата. Опитваш се да си спомниш защо, по дяволите, си в тази тъмница и когато успяваш пускаш една по адрес на полу-демоните.

"Другите от групата не са виновни. Те не знаят за истинската същност на елфаната! Дари четвъртдемона не съм сигурен, че е достатъчно зъл...под грижите на такава майка обаче съм длъжен да предположа... Единственото, което ме ядосва за бойните ми другари, е че повярваха на напълно непознат, вместо на мен! Каква ли е причината?...Оф, стига съм мислил, да взема да избягам от тука, пък после ще решавам какво да сторя."
Речено-започнато:
Тохик огледа себе си. Нямаше брони, нямаше оръжия, само по дрехи го бяха оставили. Хм, дали бяха открили огнивото, което Тохик винаги си носеше в гънка на дрехите, за по-удобно изваждане? Спомниси и за котките, но тяхното място беше във раницата.
Погледна крака си - някой беше извадил стрелата, и сега раната беше зарастнала без следа. Дали пък това нее било сън!? [регенерация]
После огледа килията - камък, решетки, под и таван. Не, надали имаше слаби места. поогледа се за нещо, което да му служи като оръжие, даже две, например всякакъв подвижен метален предмет, паница за храна, боздуган откършен от пейката/леглото.
Сега, единствения изход от тука беше чрез пазачите. На тохик обаче съвсем не му се искаше да убива случайни хора. Значи щеше просто да изчака някой от тях да се приближи и тогава да го заговори...
Единствения проблем, беше, че в килията инаше една малка паничка и едно нощно гърне. Друго нищо. Дори и леглото беше от камък. Прозорчето беше Висооооко над него и беше зарешетено на кръст. Вратата беше от дебело дърво.За сега явно нямаше какво да прави освен да чака...

След около час вратата на килията се отвори. Влезна една прислужница, но зад нея стояха двама стражи въоръжени с арбалети.
- Не си и помисляй да хитруваш, приятел! Защото лошо ти се пише! - каза първия. - Само да мръднеш и си мъртав!
Тохик просто нямаше друг избор - стражите изглежда добре владееха оръжията си. Прислужницата почисти килията и му остави малко храна, която явно идваше от нормалната вечеря в замъка.
"Мамка му! Трима! Трябвашше ми сам човек."
-Добре владеете оръжията си, може да ви помоля за уроци като изляза от тука Кажете - какво е намислил господаря ви за мен [убеждаване].


Пред вратата се разнася шум от бой и след малко в килията влиза някакъв елф в черна роба.
- Ако искаш да си отмъстиш на Сонд ела с мен. С радост ще те измъкна от тук...
Вида и лицето на елфа напомняха нещо на Тохик, но какво....
Тохик се оживи. Най-после можеше да се добере до агаморовия меч и броня отново. Затича се след елфа.
Единственото, което го притесняваше беше думата "отмъстиш". Добрите хора, пък и елфи, рядко я използват.
-кой си ти? Попита рицарят докато тичаше. Беше скрил глинена паничка под дрехите си и не се страхуваше да я употребява
- Мълчи и ме следвай! - каза Елфа.
Двамата вървяха в продължение на три минути, когато пред тях изникна Сонд.
- Я! - възкликна сина на Тенорис - Ти пък къв си. - после видя амулета окачен на врата му и извика - Гарсал! Ти копеле! Ти си зад това нападение, нали!
- Баща ти уби най-способния ми подчинен. Сега ще му отмъстя, като убия сина, жена му и унищожа организацията му! А сега се приготви да умреш.
Двамата се гледаха в очите. Явно, че битката помежду им се водеше нейде много надалеч от плътския свят. Но тохик не се и съмняваше, че е също толкова смъртоносна. После погледа му се спря на ножа, стърчащ от една дъска, само на една ръка разтояние от него. И в главата му се оформи план...
Ножа щеше да се превърне в разширение на тялото, разширение на волята на Тохик. Сега двама негови врагове стояха безпомощни пред него.
Гарсал. Занчи така се казвал. Каткия диалог беше позволи на Тохик да си спомни кой е това Гарсал. Освен слуга на ордена, той беше и създание, причинило директна вреда на него и другарите му. ГАрсал очевидно беше и инициатора на това клане - навън се чуваха тракания от битка и викове на болка, смърт...
Сонд. Сонд имаше част демон в себе си. Сонд беше и син на онази вещица, Лафания, която беше стояла до него на троан. Тя крише толкова зло в своето минало, колкото и самия Гарсаал, ако не и повече. Но Сонд не беше ТЯ. Може би той беше различен или можеше да стане различен. Сонд можеше да се окаже добър.
Тохик се стреллна към ножа, грабна го с дясната си ръка и , с извиване на тялото и мощен боен вик, го заби заедно с дръжката в сърцето на елфа. Руйна алена кръв...
Ножът потъна дълбико в плътта на Елфа. Тъмния магьосник изкрещя и замахна към Тохик, който отхвръкна назад, като ударен от носорог. Сонд се усмихна и поднови менталната си атака. Земята почна да се тресе. Всичко вече висеше на косъм. Сонд и елфа, почнаха да се замерват с различни магии, но основната битка се водеше в умовете им. Тогава Елфа, който явно беше по-умел в магията от Сонд почна да оформя между дланите си черна топка. Топка от чиста чернота, която поглъщаше светлината. В този момент в стаята нахлу Ления. Като видя, какво се готви да направи Елфа тя се хвърли между него и Сонд. Топката от чист мрак се заби в гърдите й...
Елфаната се строполи на земята...
Беше мъртва...
Тохик се опита да се надигне от земята, но всичко го болеше.
По това време влетя и Ноя, който успя да обгърне всичко с поглед.
А Сонд вече едвам удържаше силата на Елфа.
Гарсал почна да се променя. С всеки изминал миг, вида му ставаше все повече демончен. А, при влизането на Ноя вече се извисяваше до тавана и имаше съвсем малки прилики с елфическата раса...
Такава беше картинката, която завари Арлаис. Елфаната се замисли за миг...
Донал Ноя изобщо не спря. Беше изоставил мислите за собствената си безопасност някъде далеч назад. След това видя тялото на Ления на пода...
Втурна се към елфът-демон, прицели се, "накъса" нарочно ритъма и нанесе помитащ удар с чука в опорния му крак. Предвид размерите му, почти не можеше да пропусне.
Тохик очевидно нямаше голяам свобода на действие. Не само, че за да се изправи щеше да му отнеме безкрайно дълго, пък и оръжие нямаше.
-Насам, демоне - извика той в лицето на бившия елф, надяваше да го разконцентрира и така да даде предимство на Сонд. Битката трябваше да бъде завършена.
После продължи да говори и да жестикулира..
Чукът на Донал се заби в колянната сгъвка на съществото пред него. Но това не даде очаквания резултат...

Даде по-добър!

Целия крак на демона се сви и той падна на колене. В същия момент Сонд му заби една огнена стрела в салбините. Демона се срути на пода по... задник. Главата му беше на нивото на гърдите на Донал Ноя...
Човекът замахна... Чукът се обви в червена светлина и се стовари с всичка сила върху главата на Демона...

Ослепителен гръм...

И пред всички в стаята вече стоеше обезглавения труп на черния Архи-маг.
Но нямаше време за ликуване. През една врата нахлуха стотина Импа. Те се нахвърлиха върху вече изтощените приключенци и Сонд. Но от другата врата (тази от която влезноха Ноя, Сонд и Арлаис) влетяха няколко войника, водени от майката на Сонд.
Елфаната беше величествена гледка - беше си сложила лека плетена ризница и малък шлем изработени от някакъв метал, приличащ на мед или злато, но все пак здрав като стомана. Очите й светеха. В дясната си ръка държеше леко извита сабя, а с другата мяташе светлинни копия по Имповете.
Битката беше кратка и смъртоносна. Донал, Тохик и Сонд се бяха скупчили един до друг, опряли гръб в гръб. Когато битката свърши, В залата бяха останали живи само Арлаис, Сонд, майка му, Тохик и Ноя. И петтимата бяха толкова изтощени, че нямаха сили да мислят. Но бяха оцеляли, а това беше важното в случея...
Тохик едва стискаше окървавен къс меч, койот бе докопал от близката стена и бе отнел живота на немалко демончета със. Демоните лежаха безжизнени, душите им обратно в Бездната...ако изобщо тея изроди имат души. Сега проблема беше Лафания, майката. тя беше изтощена от битката и почти безпомощна...но и Тохик не беше по-добре. Нямаше голям избор.
-Лафания, ти си довела тук демоните. Няма как да са разбрали, че ние пристигаме...! - Тохик се задъхваше - Построоила си този замък със заграбените...от нашата земя пари! Как можеш да живееш с чиста съвест след това, което си сторила на толкова много хора!? ...
И Сонд и Арлаис се нуждаеха от някои разяснения, разбира се, но сега нямаше време..
Арлаис изтръпна виждайки ранените си другари. Във всички случаи въпреки нараняванията си се чувстваше далеч по-добре от тях. Изобщо не разбираше за какво говори Тохик, но затова пък нямаше как да го остави в това състояние и докато той обвиняваше така убедено майката на Сонд, тя положи ръка на рамото му, казвайки:
-Тохик, мисля че каквито и лоши спомени да мислиш, че те свързват с тази жена е по-добре да я оставиш да каже и своето мнение вместо да я нападаш така публично. Помисли малко.. виждам, че преживяваш всичко това тежко, но ако не ни бъдеш приятел - ние също няма как да бъдем такива за теб. А аз наистина искам!
("Лекуване на леки рани" ама не знам как това заклинание кога има най-голям ефект.. ако трябва ще се концентрирам ама Хамелеона да реши за колко, че не ми е никак ясно как става)След това красивата жена се приближи до Ноя:
-Как си, Дон? Май и 100-тина импа ти се видяха малко? - каза тя шеговито. След което го погледна за миг, а в погледа й се четеше благодарност примесена с възхищение. Арлаис прегърна топло мъжа, който без да се замисли бе готов да я защитава до смърт, произнасяйки отново кратко заклинание.(отново "Лекуване на леки рани" и му преливам и 5ЖТ от моите
Разделяйки се с усилие от сигурните му обятия, Арлаис се обърна към майката на Сонд:
- А Вие ще ни дадете ли вашето обяснение за случката.. Надявам се да са достатъчно основателни и Тохик да не е прав в думите си!
Донал си знаеше, че на другия ден тялото ще му наомни за това преживяване. А също и още няколко седмици, в по-добрия случай...
"Само да преживеем токова и ще го изтърпя без да охна!"-помисли си той.
Събра силите си и се концентрира върху игнорирането на болката, докато можеше да върви, без да се олюлява. (Преобразувам временната щета в Умора, докато я премахна).
След това погледна елфаната и й намигна.
-Ако знаех колко са гадовете, май щях да доведа поне Веул. Той се радва на такива битки... аз бих предпочел съотношението да беше 100 войници и ние срещу 10-ина от тия създания. Е, наложи се да се справяме така, както сме и мисля, че се представихме добре...
След това отиде до трупа на черния жрец, изплю се върхъ него и с два удара доразцепи главата му.
-Дано Орим и Бона вечно терзаят душата ти, куче!-изрева ковачът!
След това се обърна към спътника си?
-Какво те е прихванало, Тохик? Защо обиждаш съпругата-или вдовицата- на нашия другар?
-ЧАкам отговор от нея в миомента! Всички чухте в какво я обвинявам, но не ми повярвахте...
-Чух!-потвърди Донал Ноя с кимване.-Но не разбрах защо смяташ така...
След което се приближи до Арлаис и след кратка концентрация произнесе лечебно заклинание върху елфаната.
-Бих те попитал добре ли си, но има ли смисъл? Просто се надявам скоро да мога да се погрижа по-обстойно за раните ти...
- Ти ме обвиняваш, но аз пак не разбрах в какво... Нещо си се припознал, младежо! писна ми да ми създаваш проблеми. Ще си ти дадем всики вещи и ще те изпроводим до портите. Писна ми от теб. Няма да търпя подобни обиди! Това е.... Нечувано! Обвиняваш мен в злини! Ако си на страната на Ордена - то прав си. Да избила съм всички последователи на Ордена, които съм видяла, но Никога н е съм посягала на невинни!
Поради някаква причина, Донал Ноя не беше очаквал самопризнание . Поклати глава.
-Тохик, няма да е зле да мотивираш обвиненията си. На честна ума бих могл да повярвам и на двама ви. В крайна сметка, Тенорис е имал повече време, за да прецени каква е, а ти знаеш какво беше- или още е, ако е оцелял- отношението му към Ордена.
-Тук не става дума за ордена! Аз бих могъл да те попитам за името ит, елфано, но ти би могла да отречеш, че то е Лафания. Мога да ви цититирам събития...но те не биха били задължително исторически свързани с нея. Тогава каков да направя? Ако ти не ис тази, за която те мисля, ако, в името на Самарян, нима е възможно, си се променила, признай сега, кажи родословието си!
Донал въздъхна и се облегна на чука си. Тоя спор май щеше да е дълъг. Е, по-добре дълъг спор, отколкото кратко и болезнено наръгване в гръб, все едно от кого...
Веул пристига...
- Немога да те накарам да ми повярваш. Но мога да ти дам за малко гривната си. прочети мислите и спомените ми. Аз не ще се противя. Просто ще искам да си ми я върнеш след като се убедиш... - и подава гривната на Тохик.
Веул пристигна леко задъхан. Видя касапницата, трупа на демона и Тохик и Кралицата как се гледат..и гривната:
- Какво е станало тук?
Това беше единственото което му дойде наум.
Арлаис реши, че не е нужно и Веул да нажежава обстановката. И без друго в момента добрият тон висеше на косъм. Тя силно се надяваше, че Тохик ще се вразуми след това открито предложение.
Тя се доближи до Веул и му разказа с две-три думи какво се е случило.
-Арлаис, би ли проверила за мен естеството на магията в тази гривна, моля?
Веул и отговори тихо:
- Да му се невиди пак съм изпуснал основното. Аз си се разправях с скелети а вие сте кълцали 100 импа .
В момента беше в приповдигнато настроение и явно не осъзнаваше важността на случилото се.
Арлаис, взе гривната от елфаната и внимателно я огледа. Беше прецизно направена, неоспоримо от някой ненадминат бижутер. Но се усещаше и втъканата в нея магия. Беше направена от непознат за нея метал, с инкрустирани причудливи форми, които наподобяваха по-скоро стилизирани птици. Не беше натруфена, но при все това доста масивна изработка. Имаше точно 3 рубина, разположени от горната страна, така, че да образуват нещо като триъгълник. А птиците сякаш бяха накацали върху им.
След кратко разглеждане на гривната, Арлаис се обърна към Тохик с думите.
- Тохик, за съжаление не мога да ти кажа много. Само мога да те уверя, че каквато и да е тази гривна няма да ти прични зло. Но за магията в нея - не знам. Не съм виждала преди такова нещо.
-Ах, точно от такова зло магьосничество се плашех! Но вероятно няма друг изход.
Тохик пое гривната, нахлузи я грубо на ръката си. После се взря в лицето на Арлаис. Все пак трябваеш да разбере дали работи, преди да я използва, нали? За Арлаис знаеше достатъчно за да може да предполага какво си мисли и щеше да е лесно...
Добре де, добре, значи работи.
Тохик се завъртя към старата елфана, прекръсти се и пак се концентрира, надниквайки в съзнанието й. Търсеше не само настоящите мисли, но и спомените, за които той знаеше. Разбира се имаше магии както за промяна на спомени, така и за внушаване на мисли, а могъщите некромансери ги владееха и двете. В името ан Самарян...
Лицето на Тохик се променяше всеповече, с напредването на времето. Грешката му беше твърде явна... Лоша работа....
Лицето му почервеняваше.
- Мда, мисля, че трябва да ви се извиня
- Страшна гривна! - осъзна Тохик и хукна по коридорите с нея. Или по-точно се опита, защото Сонд му препречи пътя и заяви:
- След като се убеди, че си сбъркал, върни гривната на майка ми!
Тохикчо, просто нямаше друг избор...
Донал наблюдаваше как Тохик се изчервява все повече и повече и се досети, че е прочел и неговите мисли. Е, всеки греши...
След като Тохик върна гривната, всички се насочиха (коцук-моцук) към полевата болница. Защитници почти нямаше - всички доизтребваха нашественическата армия. Не след дълго се събраха цялата група...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт юли 26, 2005 11:45 am

Събуждат ви звуците на камбаната, която бие тревога. Излизате в коридора, но виждате само тичащи към стените на кепостта стражи. Никой не знае, защо се бие тревога, но едно е сигурно - очаква се атака над замъка. Грабвате се и отивате на една от кулите. И пред очите ви се разкрива ужасяваща гледка - хиляди и хиляди скелети, зомдита и други твари на сянката вървят в (не особено стройни) редици към стените. На около стотина метра се спират и докарват няколко катапулта. Рамената слизат надолу като едно и със същата прецизност се изтрелват напред. Но стените, в които се разбиват камъните не трепват. Тогава в битката се намесват маговете на защитата. Огън и мълнии се стоварват върху атакуващите войски. Но на местата на загиналите се появяват нови и така отново и отново...

Не минава много, и първият щурм е предприет. Стълби се опират на стрените. Скелети тръгват по тях. битките се водят по стените, но никъде няма пробив. Изведнъж главната порта се пръсва на парчета. Пъплища не-мъртви се устремяват към нея, но нова магическа атака ги спира. Това дава време на защитниците да се строят в стегнат строй пред пробива и да удържат пъплищата.

Тохик си седеше в килията. Така де, спеше, защото беше уморен от снощните си планове за бягство. И сега се опитваше да не се събуд иот тия гандни шумове от изтървани по пода на кухнята камъни.

Във всеки случай ако вътре влезе скелет го нападам с паничката

Ердериан стоеше на стената.Предпочиташе да следи цялото бойно поле.Стреляше наред и сега поглдна към портата.Там се водеше люта битка.Свали още една стрела и прдължи да стреля..

При вида на скелетите Донал ноя почти изпадна в берсерк-но само почти. Извади чука от колана си и се затича към портата. Прикрит зад щита си се вряза в мелето, използвайки масата и инерцията си, за да разхвърля немъртвите като кегли. После щеше да дойде ред на чука...

При вида на апокалиптичната гледка кръвта във вените на гиганта почна направо да кипи. Готов за битка и със брадва в ръце се затича челно към портата и ковача. Щеше да се вреже в мелето с пълна скорост, разчитайки предимно на теглото си в схватката.

Скал застана близо до Ердериан и започна да мята камъни с прашката си, като в подходящия момент щеше да извади щита за да го пази и да даде на елф максимум възможности за стрелба.

Красива е гледката, когато Човек и Гигант се забият в редиците на скелети... Много кости хвърчат наляво, надясно, назад, че и нагоре. Оределите защитници се втурнаха на щурм след тях и се хвърлиха с всички сили сред не-мъртвата гмеж... Стрелите общо взето рядко уцелваха скелетите, но армията беше толкова разнородна, че един господ знае дали има зла раса, която да не е изпратила свои представители в това нападение. След като видяха примера на двамата непознати защитниците се вдъхновиха. Не след дълго портите бяха разчистени от цялата не-мъртва напаст.

Двете Армии се оттеглиха за прегрупиране. И тогава цялата крепост се разтърси! Трусовете идваха откъм цитаделата, но какво ставаше там?

Арлаис също бе излязла с останалите, разбирайки какво става. Цялата тази случка с Тохик я беше изненадала, а след това и нападението..
Не губеше лесно самообладание, но този път положението не й изглеждаше особено оптимистично.. и въпреки, че опита да помогне малко или много по различни начини.. видя светлинката на победата едва след време, което й се стори цяла вечност. След като бе обявено "безгласно затишие" за известно време, тя малко си поотдъхна, но точно в този миг земята започна да се тресе под краката й, Арлаис погледна нагоре и я побъха ледени стъпки.. Усещаше.. Усещаше, че там има нещо дори по-страшно от тази многолюдна армия от скелети, но все още не можеше да даде образ на това, което чувстваше. Тя не се поколеба за миг..Затича се нагоре по стълбите, бързо ориентирайки се по гъгнещите думи изречени на висок глас, които вече бяха по-ясно доловими, когато бягаше по коридорите..

Донал Ноя се обърна към крепостта и се олюля...не от понесени удари, каквито почти нямаше, а и бронята ги беше неутрализирал. Просто рабра, че се е хванал на най-стария номер в учебника и е "проспал" атаката през задния вход, докато е отбивал фронталната атака.
След това, за свой ужас, видя Арлаис да тръгва натам...
Пое си дъх. Време беше за прегрупиране.
"Мразя да се бия на два фронта!"
-Веул, остани тук! Внимавай да не се прехвърлят през стената.
След това се обърна към защитниците. Никой не можеше да издържи на погледа на светлите очи иззад забралото.
-Един отряд да залости вратата, после всички на стената с Веул и останалите! Бързайте, Мампанг и Бона да терзаят душите ви! Аз ще се погрижа за това, което е вътре. Стрелците, не си хабете амунициите по зомбита и скелети, оставете ги на прашлкарите. Вие трябва да покосите живите врагове!
След това се затича към крепостта. Време беше да помогне на елфаната. Не се съмняваше в магическите й умения, съмняваше се само, че има магьосник, който да може да произнася магии, след като е бил наръган в гръб.
Бронята му хвърляше червени отблясъци. Чукът му сякаш поглъщаше светлината им и я връщаше като мрак. Но най-страшни от всичко бяха очите зад забралото...

Когато всичко се разтресе Веул за миг игуби концентрацията си и се загледа към цитаделата. След това видя елфаната и тъкмо се готфеше да се притече на помощ, но после чу вика на ковача...
- Нямаш грижи! С момчетата ще удържим крепостните стени тук! Ти върви и се погрижи за Арлаис!
След което се затича към крепостната стена кадето бяха Ердериан и Скал. Трябваше да ги пази в случай на близка атака, а и се някой трябваше да се заеме с бутането на стълби...

И те отново настъпваха.

Хиляди и хиляди не-мъртви...

Пак се срещнаха със храбрите защитници в люта битка върху стените. Когато трусовете се засилиха всичко спря. Всички се чудеха, какво става. И изведнъж келетите се разбягаха! всички живи и не-мъртви съюзници на Ордена се пръснаха в бяг. Явно, че нещо много важно се беше случило в цитаделата. И все пак, защитниците не се спряха. Те се изсипаха през поратата, сечейки всеки скелет, зомби, имп и подобни, когото видеха.

Ердериан сипеше стрелите си една след друга.Тогава видя как враговете обърнаха на бяг и се отпусна.Погледна колчаните си - там имаше само 3 от хубавите стрели и 1 от другите.Каза си,че трябва да посети някой магазин,за да се снабди с нови...

Веднага щом немъртвата пъплач започна да се оттегля Веул разбра каква е причината. Въпреки това не се отказа. Кълцаше колкото се може повече гад, все едно му е за последно . След като се увери, че е изтребил достатъчно гиганта се затича към цитаделата. Незнаеше какво е станало, но определено трябваше да провери. Каквото и да се беше случило то изобщо не беше без значение. Затича се със всичка сила натам, като конската му опашака(на косата, да не си помислите нещо друго ) се вееше от вятъра. По тялото си имаше няколко нови драскотини, но това не го притесняваше. Вче беше свикнал с подобни случаи .

След битката Донал Ноя беше отнесъл Аралис до лечебницата на ръце, въпреки раните и изтощението. Там я положи грижливо на най-бликзото легло и се погрижи първо да се погрижат за нейните рани. Едва тогава обърна внимание на получените рани.
"Болката може да се контролира!" прошепна тихо ковачът-войн. Само Арлаис можеше да го чуе, но не и без да се напрегне.

Цялата група се беше събрала на едно. Прислугата поднесе освежаващи питиета и лекуващи отвари, които върнаха силите на групата. (всички показатели на макс)

Около три часа преминаха в сладки приказки (честно казано хич и не бройте героинята на блейд!). Всички се радваха, че са живи. Нещата щяха да приемат още по-приятен обрат, ако във врата на Арлаис не се заби малка стрличка. скрилия се зад една завеса убиец в черно беш веднага хванат и убит от стражата. На пръв поглед на Арлаис и нямаше нищо, но майката на Сонд се приближи до нея и постави ръце на главата й. После се отдръпна с тъжна физиономия:

- Заразена е. От отрова, за която няма лек... Отровата на черния лотос ее смъртоносна... Макар и бавно действаща, тя убива по-сигурно и от меч в сърцето. Два месеца и Арлаис ще е мъртва....

Всички бяха поразени. Никой не можеше да си представи такова нещо! Тогава се обади един от стражите:

- Извинете господарке, но не сте права - има лек. Но малко същества са го откривали. Разправят, че освен ордена само група отчелници в Колоса имали антидот. Но, естествено, това са недостижими цели! Казват, че в Елхрова гора имало стар храм. Казват, че там имало древни писания, които разказвали как да се съставят най-различни отвари. Храмът бил рай за Алхимиците и Друидите. Но и за магьосниците - свитъци със забравени заклинания лежали там. Но и стражата била силна. Повече не знам, но се надявам да ви е от полза...

-Значи до два месеца трябва да срутим ордена до земята - извика Тохик, изваждайки с такъв звън меча си, че някои предположиха, че ще отсече главата на Арлаис. После се огледа да види има ли съгласни с него

Гиганта беше притеснен. Два месеца? Но как щеше да изглежда и дали ще може още да се държи ан ръце първия месец?
- Ордена или храма? Според мен по добре да навестим чернодрешковците. И без отва имаме сметки за разчистване с тях.
След това Веул се обърна към майката на Сонд(на която се немога да и запомня името ) и каза:
- Милейди дължа ви извинения, за това че се бях доверил на Тохик и ви мислех за зъл човек. Надявам се да ги приемете. А и имам един въпрос. Кое ни е по-близко в момента? Храма или щабът на ордена?

- Разтоянието няма значение. Мога да ви прехвърля където поискам. Може да не съм архимаг, но имам някакви познания и владея ритуали доста по-странни от познатите ви. Лично аз бих предпочела Храма, но вие си решете!

-Можеш л ив центъра на ордена и после обратно?

- Да ти приличам на Бог?

Веул изглеждаше много радостен.
- Ха, че какво чакаме тогава. Ако е сигурно, че го има в ордена пратете ни там. Ще свършим две работи анведнъж. Най сетне малко истински бой, че досега нещо ми е скучно .

Със свободната си ръка Тохик измъкна глинената паничка изпод дрехата си и я изсили в челото на гиганта.
--Там мобжеш да умреш, Веуле! Всички можем да умрем! Но какво пък, всеки умира, а ако Самарян е решил да живеем и ордена ще ни се стори малко!

-И ще умрете!-изръмжа Донал Ноя.-При това скоро, ако продължават с безсмислените си спорове. От всички най-зле охранявана е Елхрова гора. От Ордена можем само да бягаме и да ги жилим тук-там. Директен удар срещу тях е самоубийствен. Аз лично тръгвам към Елхрова Гора. Друидите и алхимиците там могат да ни помогнат с добро... или просто да ни помогнат. Но във всеки случай, ще получим лекарството.

След това се наведе и прошепна нещо на Арлаис. Изправи се и взе стреличката на убиеца, след кратко колебание я прибра в кесията си. После се приближи и огледа тялото му.

-Ако е писано да победим ордена, ще го победим, и нищо няма да може да ни спре. ако ли не - всичко е безмислено. Но за този месец, за който ще стигаме до манастира, много невинни хора ще загубят живота си по вина на ордена! Аз казвам да предотвратим това!

Всичко премина като мъгла пред очите на Арлаис. Усети само леко ужилване.. а след това и думите на Ренисин.
"два месеца, два месеца, два месеца.. " - думите се въртяха като злокобно заклнинание в главата й, а сякаш не ставаше дума за нея.. Сега обаче трябваше да бъде силна..да се абстрахира от мисълта, че нещо я разяжда отвътре, макар все още да не бе почнала да го усеща.. но.. не можеше, не можеше да бъде силна. От унеса на мислите й я изтръгна топлия дъх на Донал, когато внимателно се опита да изкара стреличката. В този миг й се прииска да се остави в силните му ръце и да забрави за всичко. Беше решила обаче, че ще бъде храбро момиче. Погледна го и му се усмихна..
След това се обърна към останалите:
- Аз не бих могла да искам от Вас да жертвате 5 живота, заради моя. И ако наистина решите да ми помогнете. Мисля, че думите на Дон звучат по-разумно и е най-удачно Ренисин да ни прехвърли в гората, за да опитаме да поискаме помощ от обитателите на храма.

- Не говори глупости! Естествено, че ще ти помогнем. Нали заедно ритаме задници. Но щом сте решили в манастрира добре. Явно ще поотложим боя.

- Вие решавайте - каза Сонд - Но ако искате да направите нещо - да се въоръжите, да сглобите нещо - погледна към Ноя - да изковете нещо - няма проблем. ще ви осигурим всичко нужно! Моят дом е и ваш. Боя се, че оръжията ни не са много добри, но може да вземете нови или да се бронирате. Вие си решавайте! От мен е екипировката!

Ередериан видя стреличката,която се заби във врата на Арлаис и веднага започна да се оглежда за стрелеца с зареден лък.Не видя никой,но чу думите на Ренисин и се притесни,че ще загуби и втората елфана в групата.След това каза на Веул:
-Успокой се,гиганте.Сега не е времето да мислим за битки,а за спасяването на Арлаис.Аз смятам да ви последвам навсякъде,стига да мога да помогна.
А след като чу думите на Сонд каза:
-Аз се нуждая от няколко хубави стрели(с назъбен връх - ако може 40... )

- На мен тази брадва си ми стига. - Веул леко прокара пръст през острието- Иначе ако янкой може да я подсили не бих отказал.

-Аз ще "изкова нещо" тази вечер, позна!-кимна Донал на Сонд.-Стига ми да имам ковачница и материали. А, да-и ако има някой пленник от Ордена, доведете ми го вързан, само да не е от не-мъртвите. Ще го използвам за... асистент! Предлагам да се излекувмае с магия, след това да починем още два дни, за да съберат сили амговете ни, след това можем да тръгваме!

- Извинете ме замалко.
Гиганта се затича след Донал.
- Можеш ли да направишнещо по брадвата ми. Да я наточиш и пооправиш, че доста битки е преживяла.

-О страхотно - и Тохик отиде да си търси втори меч...

Донал го спря.
-Не си прави труда, ако отиваш за втори меч-забелязвам, че си почнал да овладяваш боя с две оръжия. Мисля да ти изкова нещо, което ще е толкова близо до шедьовър, колкото мога да постигна...

-Хм...ако можеш да удължиш острието...и ето такъв гард - плосък като полумесец...и накрая изгравирай имената ин върху него...нека мечът остане в историята!

Донал Ноя само се усмихна.
-Повярвай ми, че знам какво да направя. за да стане по-добър...не ти трябва по-дълго острие, а по-добър баланс, но това е моя работа. А гравюри не очаквай.. ще направя здраво острие, което няма да се счупи, а не "красиво".
След това се обърна към Арлаис и се усмихна.
-Сега ще отидем ли да пием по нещо разхладително? Ще се занимавам в ковачницата довечера. Всички с повредени оръжия , щитове и брони, оставете ми ги за поправяне...

Ердериан отиде при Донал и леко притеснен му каза нещо:
-Донал,имам една молба.Ще имаш ли възможност да ми направиш един....ятаган-и се усмихна-Мисля да започна да се уча да се бия и с ръкопашни оръжия.Също се надявам,че ще имаш време да ме понаучиш на това-онова относно близкия бой.

-Ятаган-с удоволствие!-усмихна се Донал-Ала в близкия бой Тохик е по-техничен от мен, повярвай ми. По-добре е да се учиш от него. Аз съм ковач. Предпочитам да създавам разни неща, не да ги унищожавам. Маакр да се опасявам, че ще бъда запоменен основно с изкованите от мен оръжия... А Тохик е войн. По-добре е да те учи той!
След обяснението, Донал отново се обърна към Арлаис и зачака отговорът й. Отстрани изглеждаше, сякаш имаха всичкото време на света...
И от негова гледна точка-точно така си и беше.

- Да, Дон. Мисля, че точно от това имам нужда сега. - само тези кратки думи стигаха, за да разбере ковачът, че тя бе готова да отиде с него и на края на света стига той да й го предложеше. Имаше нещо в този мъж, което я привличаше неустоимо. Усещаше топлите нотки в гласа му всеки път, когато я заговореше и това я караше да потъва във всяка негова дума. Каквото и да станеше тя бе решила, че за тези 2 месеца, които й оставаха ако не намерят лек, тя щеше да бъде с него.. до него..
Сложи ръката си в неговата и го остави да я отведе, където пожелаеше.

Веул извиа след Донал:
- Обади ми се за брадвата!
После каза на Тохик:
- Защо не дойдеш с мен до кръчмата. От кога не съм пил друго освен речна вода.
След това се запъти към кръчмата в крепостта да отпраазнува победата заедно с войниците.

Донал Ноя въобще не обърна внимание на думите на гиганта (или на каквото и да е друго). Внимателно поведе Арлаис към кухнята на замъка, като внимаваше да не смачка ръката й. Щитът му беше окачен на гърба, под другата си мишница носеше шлема, а чукът висеше от колана му. Изглеждаше като статуя на победител в тежка битка, какъвто и беше. Само той знаеше обаче, дали се чувства като такъв...

Ами като заначал Веул ще отиде в кръчмата да отпразнува с войниците(не съм сигурен дали ще е с Тохик). После нкаде след полунощ към края на пиячката ще си легне да спи. На следващата сутрин ще излезе извън крепоста(все още с брадвата си) да разгледа околността. Около обяд ще мине през ковачницата на Дон да му остави брадвата за поправка и да види какво прави. След това ще разгледа замъка. Вечерта пак ще отиде в кръчмата да се повесели. На третия ден ще си намери някое място за тренировки и ще се "кефи" на поправената си брадва с някой войник(разбирайте, че ще тренира да се бие с нея, като това ще продължи цял ден). Вечерта пак отива в кръчмата и си ляга малко по-рано точ път за да е готов за пътя на 4тия ден. Разбирай, че пртез цялото време си ходя да ям с другите на закуска и обяд, а вечерта в кръчмата.

Тохик се лепва за Вeул поради липса на мисливна дейност у игра4а с него. Набляга на трянировки..

Донал Ноя отведе елфаната в кухнята, усмихва се "мило" на готвачите, докосва си чука и му остава само да затвори вратата след тях и да налее ябълков сок в две чашиSmile.
Арлаис пое чашата от ръката му леко докосвайки пръстите и отпи с благодарност.
- Е, Дон... без изобщо да съм мислила нещата се стичат така, че ми открадват от ценното време, което толкова исках да посветя на теб, макар никога да не бях го казвала до сега. Но да, сега е момента, когато искам да ти призная, че ти от самото начало неусетно взе в дланите си сърцето ми и го пазиш грижливо с всеки мил жест към мен.
Донал Ноя се олюля... определено бе шокиран. Пресегна се и хвана главата й между дланите си...взря се в очите на елфаната. Погледът му казваше всичко.
А лявата му ръка остави малко петънце върху дясната й буза...
Арлаис го гледаше така сякаш искаше да се удави в погледа му. Отдавна изпитваше нужда да я докосва, по начин, по който не бе го правил никой друг. Самата мисъл, че това, което изпитваха бе взаимно я караше да потръпва.
Донал бавно я придърпа към гърдите си, пкрити с броня. Доскоро мислеше, че и сърцето му е покрито с броня, но Арласи явно беше намерила пукнатина в нея, през която да се промъкнат стрелите на Алфанна. От окото му се стече самотна сълза...
-Ако умреш-прошепна той дрезгаво-няма да те надживея... Така че да не си посмяла!
- Стига, Дон, разбира се, че ще ме надживееш, а и все още има надежда за мен. Аз не ще си простя ако не направя всичко възможно за да живея.. За да живея .. с теб.. - думите засядаха в гърлото й.. Но за какво говореше той..
Донал се усмихна загадъчно.
-И аз това казвам. Ще умрем или ще живеем... но заедно. Надявам се да живем-и ти да ме надживееш с няколко века...Но все едно. Великата тайна на хората, която дори някои от тях не знаят е, че значение има как си живял, а не колко...
- Дон, моя живот няма да има смисъл без теб.. И ако тези векове можех да ги заменя за години, които да подаря на теб - щях да го направя.
Отново усмивка.
-Не мисли за това. А животът ти ще има смисъл и без мен. Не мисли за утрешния ден... това е моя работа. Живей за мига. Радвай се на настоящето.
Арлаис уви ръце около шията му и леко се надигна на пръсти за да го целуне.
Учудващо лесно й беше да го наведе-нещо, което множество противници не бяха постигали.
Устните й се сляха с неговите, а тя се притискаше в силното му тяло така сякаш й се искаше винаги да бъде част от него.. След това Арлаис изведнъж усети как се "възнася". Причината-Донал Ноя я беше повдигнал от пода, за да компенсира разликата във височината...
След това отнесе Арлаис Раан на ръце до стаята на горния етаж (сила 14, може да носи близо 200 кила...а тя е под 60:)) След като влезе в някава спалня, май беше тяхната, използва чука си, за да залости вратата.
Тук с Ентити решихме да пуснем завеса. Ясно защо .
Ясно ви е и какво става до довечера...

Нощ първа, Донал Ноя поправя оръжията и доспехите на групата, заедно със Скал като помощник (втори ковач по формулата). Тъкмо може Скал да понаучи нещо. Преди да започне, използва целият си запас магическа енергия, за да излекува раните на Арлаис Раан, а ако му остане енергия-и своите.
Нощ втора, до средата довършаваме каквото има за оправяне. После се отдаеаме на изковаването на ятаган за стрелеца на групата.
Нощ трета, Донал Ноя взема пленник за "асистент"-в най-лошия случай гоблин, предпочита тъмен елф и кове меч за две ръце. Тъй като това вероятно ще бъде най-доброто му произведение (Хамелеоне, знаеш защо), ще го опиша по-литературно, като получа резултатите от заровете. Хвърли ми отделно и за "ятагана" (всъщност-сабята).
През деня спя и правя разни други неща (Хамелеоне, знаеш какво правя), следобед тренирам по малко за разкършване преди да се заема с истинското си призвание-ковашкото изкуство...

Арлаис се събуди на следващата сутрин от тихото влизане на Дон, който вече внимателно притваряше вратата зад себе си, стараейки се да не причинява много шум. Но въпреки това тя го бе усетила, и когато той свали дрехите си и легна уморен до нея (след изтощителната нощ в ковачницата), тя се гушна кротко като коте в силната му прегръдка и отново задряма. Беше все още твърде рано, а и нямаше за къде да бързат да стават. Явно нощното будуване си казваше думата, защото Дон спа непробудно почти до ранния следобед.. или по-точно докато Арлаис не влезе в стаята с поднос, на който имаше ароматен чай и кифлички с кайма за нещо като следобедна закуска. Всъщност както се очакваше Дон предпочете да закуси първо с нея, а след това да "унищожи" кифличките с вече поизстиналия чай.

Е, в общи линии така протекоха 3-те дни.. Арлаис обичаше да се разхожда из улиците на крепостта през времето, когато Дон беше в ковачницата. А вечерите си приказваше с останалите (то май само Ердериан остана) преди да се оттегли да поспи и да очаква Ноя на сутринта.

По време на битката, Скал беше доста зает - първо целеше де що има скелет с прашката, а когато се оказа, че офицерът на неговия сектор падна уцелен от вража стрела, дуджето бързо пое ръководството (Тактика 6 все пак). Когато от стана трусът и враговете се разбягаха, само мощният джуджешки глас му помогна да поовладее "подопечните си" - "Стойте тука бе! Може да е капан! Не знаем какво става вътре, тук си ни е най-добре, каквото и да се е случило!" Той самия изпитваше голямо желание да се втурне с приятелите си, още с Донал щеше да хукне към вътрешността, но без него някои от защитниците щяха да се паникьосат и той остана на стената. Когато им казаха да се "самообслужват" за екипировката, той отиде в оръжейната да си намери: 1. Среден дървен щит; 2. Стоманен или бронзов шлем; 3. Наколенки и налакътници (може и кожени); 4. Някакъв арбалет (Хамелеона да ми каже какво от тях намирам)

Всъщност, нямам авторско участие в тази част, но и не възразявам против начина, по който е представен персонажът ми . Хамелеоне, чакам заровете за попрвка на оръжия и брони, изковаване на ятаган и урок по магия! Хайде, че имам да пиша един километричен пост за изковаването на двурътчния меч последната вечер...)

Първия ден отивам в оръжейната и си вземам някакъв меч и после отивам при Тохик и му мрънкам да започне да ме учи на Войн. А после,когато си имам ятаган продължавам обученията с него,Това правя и трите дни(ако може и повече...)

Нощ трета. Донал Ноя се измъкна тихо от леглото, като успя да не събуди сладко спящата Арлаис. Вместо него тя прегърна предварително донесеното от ковача плюшено мече и продължи да спи със сладкият сън на изтощените праведници.
Време беше за Върховното усилие на Лебеда! Поне така го нарече учителят от храма на Хармонар, в който Донал Ноя бе изкарал един прекрасен месец, вероятно най-спокойният в живота си.

***

"Някога, когато почустваш леденото дихание на собствената си смърт зад рамото си, ще имаш избор.
Можеш да се обърнеш и да я погледнеш в лицето. Това е смъртта на храбрите, за която бардовете обичат да пишат песни, но нямат желание да изпитат лично-недй и ти.
Можеш да опиташ да бягаш от нея. Недей-ако е решила да дойде за теб, няма да й избягаш, а ще загинеш със смъртта на страхливеца.
Можеш да я пренебрегнеш и като го сториш, да се възвисиш над нея. Продължи да правиш това, което си правил винаги и когато те отнесе, не ще й бъде сладка победата, защото няма да е успяла да докаже превъзходството си. Това е смъртта, която избират философи, просветени и истинските войни.
Можеш да опиташ да напшравиш това, коеот не си успял да сториш, защото си се боял от нея. Това е някакво освобожденеи, но илюзорно е то и знай, че смъртта ще се подсмихва, защото знае, че тя е причината за твоите дела и на нея се падат по право заслугите за тях-а смъртта не смята никоя слава за лоша, така че все едно е дали достойни ще бъдат делата ти, или не-ала ако не са, с недостойни дела ще бъдеш запомнен ти.
Можеш и да последваш примерът на лебеда. Преди да умре, само веднъж, пее той и дивна е неговата песен, защото е последна и назад не гледа, нито пести силите си-тъй и тези, които носят в себе си силата да сътворяват-изобретатели, певци, художници... и ковачи-всички те понякога правят Усилието на лебеда, и дълго след смъртта им живее сътвореното от тях, а във творението им живее и частица от самите тях.
Има и други пътища, но всички те са най-често вариант на изборените тук. Трябва добре да осъзнаеш това."


***


Вратата на ковачницата се отвори из ахлопна. Гоблините вече бяха там, с вързани ръце и крака. Без да обръща внимание на съскането им, което не разбираше, Донал Ноя затвори вратата и внимателно я злаоти. После излезе в осветеният кръг и гоблините видяха, че освен инструментите си носи и въжета, бъклица и три превръзки- черна, бяла и алена. Първо им даде да пият, колкото поискаха. Псоле запуши устите им. с черната и бялата превръзки. След това ги върза за ръцете и ги остави да висят от тавана.
Алената лента завърза около челото си, за да попива потта. След това раздуха жаравата и хвърли в нея металният прът, с който щеше да работи.
Едва тогава стана ясна функцията на алената превръзка. С нея обви челото си така, че да попива потта. действаше бавно и не бързаше за никъде. Имаше цялото време на света...
Изтекли бяха часове. Стоманата беше нагорещявана до червено и охлаждана в масло и вода. Отново и отново, ударите на чука бяха изтръгвали от нея и последната частица слабост. Вече почваше да се забелязва формата на двуръчен меч. На изток небето вече започваше да просветлява...
Накрая дори ковачът беше изтощен до крайност, лицето му бе покрито със сажди, искрите го бяха опърлили... но той отдавна беше спрял да забелязва нещо освен меча, който бавно се доближаваше до идеалният образ, който носеше в съзнанието си. Накрая го беше постигнал...
Оставаше последният елемент. Нахлузи най-дебелият чифт кожени ръкавици и хвана нагорещената стомана за дръжката. Този път беше нагорещил само първите три четвърти, но въпреки това стоманата го изгаряше и през двата слоя дебела кожа. Преди два часа би изръмжал от болката. Преди час щеше да я усети. Сега вече нищо нямаше значение.
Обърна се към гоблините и вдигна меча за поздрав. След това заби първите две трети от острието между ребрата и в сърцето на гоблина с бялата лента. Милосърдието на забравата, символизирано от черния цвят.
Отново хвърли желязото и се зае да раздухва огъня. Гоблинът с бялата лента се опитваше да се осовбоди, ала всичко беше напразно. Скоро процедурата беше повторена и стоманата хищно изсъска, когато изпи живота на гоблина. Милосърдието беше скрито от болката на белия цвят на траура и скръбта-единственото, което щяха да усещат враговете на носителя на меча. Милосърдието трябваше да бъде скрито в сърцето му, за да не се поддава на омразата, не да бъде прилагано спрямо враговете.

Процесът беше завършен. Първите две трети от острието-частта, с която се удря при използването на двуръчен меч- бяха способни да разсекат дори митрил, а по твърдостта си се равняваха на адамантий...
Следващата една трета и дръжката можеха да устоят на напора на побеснял пустинен лъв. Ръбът не беше толкова остър, но това не се и изискваше и дори би било неправилно-целта беше тази част да се използва за блокиране, поради което тя трябваше да бъде здрава, без да бъде прекалено твърда. Отново, по здравина не отстъпваше на закален адамантий...
Докато прикрепяше дръжката и я омотаваше с конопената нишка, Донал се вгледа за последен път в преливащите се отблясъци на дамаската стомана на острието, след това се поклони на невидимото приосъствие на Бона, богът на ковачите, който тази нощ бе насочвал ръката му, и предприе ритуалът по пречистването. За щастие, той включваше и измиване на саждите, така че Арлаис нямаше да изпищи, когато го видеше.
Накрая уви острието в меката коприна, която беше донесъл, и се оттегли от ковачницата, оставяйки двата трупа при останалите отпадъци на ковашкото изкуство-в ямата зад сградата. В крайна сметка, бяха послужили на ковашкото изкуство... макар че едва ли си бяха представяли ролята си точно така.
Накрая понесе скъпоценният си пакет и го поднесе на Тохик. Войните изпълниха ритуалът на връчване и приемане на меча в пълно мълчание. С ритуалът Тохик беше признат за войн по право и не беше повече просто ученик на Агамор. Донал пък беше създал шедьовър, равен на който може би нямаше в Магландиум, а ако имаше, вероятно го носеше крал и вече можеше по право да се счита за майстор-ковач.
След това се разделиха все така в мълчание. Тохик отиде да ипзробва меча (и да установи, че ударът му е далеч по-мощен от този на обикновена двуръчна секира), а Донал Ноя се върна при любимата си Арлаис и изхвърли мечето от леглото, за да заеме мястото му. То също беше изпълнило задачата си. След това легна до нея, прегърна я и се унесе в сън.
Сънуваше как работи в ковачница на първия етаж на къща. На втория Арлаис чакаше него и синът му да приключат работа. Дъщерята получаваше урок по магия от майка си.
Беше ли сънят пророчески? Някои казват, че само боговете знаят, но те не споделят тайните си с простите смъртни. Донал предпочиташе да се бори до последен дъх, а боговете и без това правят каквото решат!

През един от следобедите Арлаис отиде, за да поговори с Ренисин. Възхищаваше се от тази жена, а още повече на магическите й умения и способността винаги да бъде трезва в преценката си. Покланяйки се при срещата си с нея, Арлаис отправи молбата си, с надеждата, че тя ще бъде удовлетворена.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт юли 26, 2005 11:50 am

Всички се бяха събрали в тронната зала. Всички знаеха, какво им предстои. Знаеха, че ще имат да си патят. Но бяха готово да дадът живота си един за друг... Можеше и да им се наложи...

Не знеха, какво да кажат - бяха си казали всичко и само седяха и се гледаха... По едно време пред вратата се чуха викове, а после самата врата отскочи назад и се отвори с трясък. В залата влезна един мъж. Той продължи напред, без да обръща внимание на вшперените в него погледи и се тръшна на трона.

- Вино! - изкрещя пристигналия и слугата се затича, за да му донесе. Щом получи чашата си я гаврътна на веднъж и пак викна - Още! - и пак изпи чашата на екс. - Какво сте ме зяпнали? - попита героите - Не ме ли помните?

Помнеха го...
Нямаше как да го забравят...

Новодошлия беше Тенорис....

В устрема си Донал Ноя почти повали слугата с виното. Бързаше да прегърне приятеля си...
-Тен! Ти си жив... не мога да повярвам! Как успя?
Един от малкото случаи, в които Донал Ноя позволяваше на емоциите си да взмат връх. Напоследък му се случваше все по-често. Отложи мислите дали това го прави по-силен или обратното и се приготви да изслуша историята на приятеля си...

- По-добре да не ме питаш! Ако разкажа всичко... Е, просто няма какво толкоз да ви разказвам - и аз не съм сигурен. Събудих се преди два дни върху купчина прист недалеч от тук... Последния ми спомен е как заклинанието ми се блъсна в тавана и камъните ме удрят...

Веул изпитваше някакъв огромен срам от Тен. Докато той се беше борил за живота на всички им, гиганта искаше да убие жена му и да превземе замъка. Той просто го гледаше... Радваше се, че е жив, но не можеше да отиде, да го погледне в очите и да се прегръщат като първи приятели. Просто остана на мястото си, надявайки се, че ако Тен все пак разбере ще му прости...

-Чувал съм само за един маг, който е правил това и е оцелял!-изсмя се Донал.-Но се радвам, че си втория. А между другото...
Донал прошепна нещо на ухото на Тен, който го погледна изненнадано и отвори уста. Ковачът се усмихна и му направи знак да мълчи.

На Арлаис, поведението на Тенорис й се стори някак странно. Сякаш той изобщо не се радваше да ги види.. или поне съвсем не толкова, колкото му се бяха зарадвали те. Държеше се студено и властно..Не, че това не му бе присъщо по принцип, но дългата раздяла би трябвало и нему да бе дотежала.
Забелязала тихичкото шушукане между мъжете тя леко се усмихна. "Защо ли бях убедена, че Дон няма да пропусне да се похвали..." - усмихна се още по-широко тя.
- Здравей, Тен. - поздрави тя "възкръсналия" им другар. - Каквото и да е станало - Радвам се, че си отново сред нас!

Тохик кимна и великодушно позволи и на останалите ис другари да поздравят Тен преди него. Вътрешно се радваше, плашеше, чудеше...и в крайна сметка му беше почти все тая...само ляко приятно..

Скал бавно стана и отиде да потупа Тенорис по рамото. Отдавна беше спрял да се изненадва от способността на приятеля си да оцелява. Радваше се, естествено, просто не можеше да си позволи да показва емоции - джудже ли е или какво?

Ердериан не се изненада като видя Тенорис - просто си знаеш,че приятелят им е жив.Отиде при него и подаде ръката си за ръкостискане:
-Здрасти Тен.Радвам се пак да те видя.

-И ако обичаш-добави Донал Ноя-отговори ми само с "да" или "не", защото още не съм питал...

- Хей, хей, приятели. По-спокойно! - стисна ръката на елфа и потупа ръката на Скал - Естествено че "да" Донал! Но не мисля че съм достен. А сгеа моля да ме оставите насаме със семайството ми... Слад час елате пак. Тогава ще говорим...

Всички излезнаха. Просто тонът на Тен не търпеше възражения. Така имаха един час, в който да правят каквото си искат...

Донал Ноя веднага се възползва от момента, за да дръпне настрани Арлаис Раан.
-Хайде, трябва да поговорим насаме!
След което изчезнаха в най-близкото уединено помещение.

***

Малко по-късно се появиха отново. Арлаис цялата сияеше и държеше ковача под ръка, а на лявата си ръка носеше изящен златен пръстен.
-Момчета-усмихна се широко Донал Ноя-искам да ви съобщя една радостна новина. Всички сте канени на сватбата ни!

Веул се усмихна. Отиде и потупа Донал по рамото.
- Браво! Честито и на двама ви.
След това се наведе и каза нещо на ухото на ковача:
- Казвай кога да ти рпавим ергенското парти.
След това подхилквайки се отдръпна назад и даде възможност и на другите да ги поздравят.

Ковачът се усмихна развеселен.
-Аз съм навит за ергенското парти, но мисля, че според Арлаис ергенският ми живот вече приключи. Впрочем, като се замисля, права е... Но това не бива да спира вас да отпразнувате случая, докато още можете. Не се знае-и на вас може да ви се случи...

Арлаис я напуши на смях.
- Дон, аз толкова ли лоша изглеждам? Нали не мислиш, че изобщо може да ми хрумне да ти забранявам каквото и да било. А пък да се веселиш с приятелите - още по-малко.
После се обърна към Веул и рече:
- Хайде, заемай се с организацията, защото наистина нямам намерение да го оставям още дълго да бъде ерген. - смигна му шеговито, докато се надигаше на пръсти, за да целуне Дон.

Веул изглеждаше още по-радостен. Запъти се към кухнята на замъка за да го вори със слугите и подвикна на другите:
- След около половин час ме чакайте в стаята ми. Без тебе Донал.

-Каква либерална жена съм си намерил!-изсмя се Донал-А вие, момчета, защо мълчите? Онемяхте ли, що ли... не е настъпил краят на света, просто се женя... не вярвайте на тези, които разправят, че било едно и също!

След като се убеди, че няма да дочака поздравления от Тохик, Скал и Ердериан, Донал Ноя сви рамене и поведе Арлаис към беседката в двора. Щеше да изчака Веул там, играейки на шах с... хм, все още можеха да се приемат само за годеници.

След час всички се събраха в тронната зала. Тенорис седеше на трона си. Беше се измил, обръснал и преоблякал. Но дрехите му почти не се виждаха, защото беше покрит от главата до петите в брони. Единствено лицето му беше открито. Самите брони бяха направени от някакъв по-особен метал, защото цветът им беше синкав. Може и да бяха лакирани. Но определено се подтигаше прекрасен ефект със жълтите кръстове изрисувани на всяка част от снаражението му. Дори и на ботушите. Той се надигна и всички изпитаха невероятно чувство на маловажност. После Тенорис заговори със спокоен глас:

- Приятели! С вас преживяхме много неща. Множество опасности бяха преодолени от вашата смелост и съобразителност. Но трудното все още предстои! Имаме още много работа, а нямаме време. При това никакво! Орденът се подготвя да извърши нещо. Какво - и аз не знам, но знам че ще е ужасно! И ние трябва да съберем снаражението на Нарзаг! Иначе светът може и да бъде пометен от Ордена. Трябва да действаме бързо и веднагически. Със съжеление трябва да ви заявя, че нямаме време за да отпразнуваме сватбата на Донал и Арлаис. Ако не знаех за състоянието на Арлаис, щях да настоявам и сватбата да се отложи, но знам че това е навъзможно. Днес ще ви оженим, а утре ще се отправим на път! Но няма да сме заедно. Ердериан и Еленин ще тръгнат към Вечната гора за да намерят Меча. Веул и Тохик ще се насочат към Пустошта - там нейде са укрити шлемът и ризницата. Донал и Арлаис ще се насочат към Цитаделата на Смърта, за да открият противоотрова за черния лотос. А скал трябва да тръгне или с тях или с Веул и Тохик. Аз самия отивам да търся щита и нагръдника. Те са някъде из човешките владения. - после оглрда приятелите си и зачака да види реакциите им.

Донал се облегна назад. Хм...
-Тен, нали знаеш какво става с тези, които опитват да се бият на два фронта? Отделно ще ти напомня за идентичната съдба на тези, които отиват неподготвени-а аз не знам нищо за въпросната Цитадела. Само да вметна, нямам желание да споделям никоя от горните съдби, и няма да позволя някоя от тях да сполети Арлаис!

Войни като Тохик и Веул едва ли ще имат нужда от моята помощ - каза Скал - Освен за мисленето - промърмори под носа си - А Донал може да има нужда от помощ с Арлаис. Пък и имам малко познания по Алхимия, може да им помогна с приготвянето на противоотровата. Така че, освен ако гълъбчетата не искат да са самички, аз бих тръгнал с тях. Не че ми харесва да се разделяме, но ако Тенорис е прав, може и да нямаме друг избор.

Веул беше радостен. Щяха да минат през гигандските градове и да се върне към родното си място. Не беше ходил там от много време. Изпъчи се гордо и каза, едва ли не викайки:
- Тенорис, за мен ще бъде чест да търся шлемът и ризницата на Нарзаг, особено с такъв войн като Тохик. Мисля,че все още ще мога да се оправя в родната си земя.

- Ноя, а нали знаеш какво ше стане ако не съберем нещата навреме? Смятам, че съм добър тактик и не виждам смисъл да ми се противопоставяш. Смятам, че ще успеем. А за цитаделата - имам малко информация - ще ти я дам...

-Всъщност-не, не знам какво ще стане! Но ако останалите са решени да последват тази идея... Скал, за мен би било чест да дойдеш с нас!-завърши донал Ноя с лек поклон.

Мда. Това се наричат забавени реакции. Сега, когато тохик осъзна, че ще се раздели за некратко време и с Донал и с Арлаис се захва
-Дон, Арли - поздрави за сватбата, поздрави, поздрави! Много се радвам за вас!
И взе да ги прегръща. Чист късмет си беше, че първо прегъна Дон, чиято броня само изскърца под 16-те точки сила на Тохик и това напомни на светлия война да внимава с жената.

После се шмугна към Скал
-Абе, Скал, не мислиш и, е ще им трябва да се осамотяват през нощтта тези наши приятели ДА имаш звукоизолирана палатка?
-Защо не идеш с елфите? Уф, то па не може.

Е, не бяха минали и няколко минути, когаот отново се сети за могъщя Тен, изтича да го прегърне, набързо, и на връщайки се заяви
-Напълно съгласен! Нали Веул?

Арлаис се усмихна на Скал. Въпреки, че беше мълчалив, той от самото начало й бе симпатичен.
- Е, Скал, мисля, че с Дон сме на едно мнение. И аз ще съм щастлива да ни придружиш.
Думите й останаха недовършени, защото Тохик стремглаво се впусна да я прегръща. Верно този мъж не си знаеше силата и в ръцете му изглеждаше като крехка порцеланова кукла и ако той наистина не внимаваше - определено щеше да я скърши.
Въпреки оптимистичното настроение, което я бе обзело покрай радостното събитие, й стана някак тъжно, че точно сега ще трябва да се разделят. Ами ако това беше последния път, когато щеше да ги види. Ако не успееха да намерят противоотрова? Тези въпроси бушуваха в съзнанието й и не можеха да намерят отговорите си.
Арлаис се приближи до всеки поотделно и го прегърна топло.
- Щом трябва да се разделим, нека е така. Ще ми е тъжно без вас, защото ви обикнах, но силно се надявам, че това няма да е последния път, когато ще мога да Ви прегръна.
- Ердериан, това ще ти е нужно. Пази го и дано ти помогне поне толкова, колкото е помагал на мен. - казвайки тези думи, Арлаис свали медальона си и му го подаде.

Донал определено беше изненадан да види как Тохик подтичва из залата и прегръща всички наред, но се усмихна доброжелателно. "Абе, дано момчето оцелее достатъчно дълго, че да улегне..."
После се приближи към Веул и му подаде нещо така, че останалите да не видят какво.
-За момента няма да съм с теб, така че е по-добре да ти го върна. Може би, ако се видим отново, ще го приема обратно. А засега... късмет и внимавай. Тохик е малко буен, обуздавай го, когато се налага...

Гиганта каточели беше забравил за това. От толкова щастливи случки напоследък(бой с импове, бой със скелети, бой със зомбита, свадби...) това съвсем беше изкочило от главата му. Взе го, потупа Донал по рамото и му каза:
- Пази се братко, пази и Арлаис. Ако нещо грозните алхимици се заяждат с вас и не исакт да ви дадат проотивоотровата кажи им, че ще си имат работа с мен. Дано по-скоро се видим, зщото ще откача само с Тохик. Много е буен тъоя човек за мене .

Ердериан погледна Арлаис и пое медальона.
-Спокойно Арлаис,ще има още да се прегръщаме,когато всичко приключи.Благодаря за медальона.Надявам се скоро да се върнете с Донал.
След това се наведе и й целуна ръката и се обърна към Донал:
-Приятелю,пази я.И гледай бързо да вземете противоотровата.
И накрая попита Тен:
-Тен,а когато свършим със задачите,къде ще се срещнем?

Абе Тен, аз съвсем забравих - скочи пак Скал - Аз си тръгвам където си искам, ама не беше ли хубаво първо да кажеш според теб къде ще е по-опасно. Ако се окаже, че Донал и прекрасната му женичка - той намигна особено комично към двойката - могат да се оправят сами, а Тохик и Веул ще трябва да се бият с разни пълчища, няма ли да е по-добре да тръгна с тях. Ти най-добре знаеш какво може да ги очаква. А може би на младоженците наистина ще им е по-добре самички. - той пак им намигна уж тайно, но май само който не беше в стаята не го видя.

- Според мен, Скал, най-добре ще е да тръгнеш с Веул и Тохик. Причините си ги знам аз - и прошепва нещо в ухото на жена си. Тя се усмихна и му отвърна. - Да, ето че и моята прекрасна женичка е съгласна. Ако питаш нас - отивай с войните! И не се безпокойте - АЗ ще ви намеря - и се усмихна загадъчно...

- Ми май си прав. Пък и си мисля, че "птиченцата" няма да съжаляват толкова много, ако са самички. А и имам да връщам на Тохик някой и друг урок.

Донал се усмихна, но никой не разбра на какво. Само Арлаис, която напоследък почти беше способна да му чете мислите, се досети.
-Добре, момчета... и дами-кимна той на Арлаис, Ренисин и "стрелкинята на Ердериан", както наричаше третата елфана.-Да празнуваме, а след това да вървим. Щом Тенорис го твърди, може би времето е критино не само за нас с Арлаис...

Един свещенник на Орим проведе церемонията по женитбата. После почти всичко беше повторено от жената на Тенорис. Така и Донал Ноя и Арлаис останаха доволни - бяха венчани и пред Орим и пред Тримата Пазители.

Празненството беше прекрасно. Явно, че и Тенорис не беше стоял със скръстени ръце. Ястията бяха достойни и за най-взискателния император съществувал някога. Четери часа всички празнуваха. Когато се стъмни с шумни викове изпратиха младоженците към стаята им. Всички си прекараха добре...

"Толкова са ентусиазирани, все едно те се женят"-подметна Донал на Арлаис, когато най-после останаха сами-"но са ми симпатични. Момент само да запуша ключалката, защото хората и гигантите имат традиция за просташки шеги към младоженците..."
След това остави чука близо до леглото...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 01, 2005 10:10 pm

Тенорис отвори някакъв портал. После подкани елфите да преминат пред него. И сам ги последва.

Очите на елфите се разшириха - бяха пренесени на около два дни път до вечната гора. Тен само каза:
- Имате карта. Имате и екипировка. Надявам се да успеете. Сбогом приятели! - и прекрачи пак през портала, който се затвори след него.
Еленин се подсмихна:
- Тенорис е пълен с изненади.. - после нарами раницата си и се обърна към Ердериян - до вечерта ще стигнем до онова селце там. Така че хайде да не се влачим, а? - и закрачи бързо-бързо напред.

Ердериан се зарадва,че е толкова близо до Гората.Тръгна с Еленин нарамил лъка и си мислеше за връщането си в стария си дом...
След няколко часа двамата сигнаха селцето. Интересно беше, че населението беше смесено - имаше хора и елфи (основно), а също така няколко джуджета и два-три гиганта. Селцето беше просто устроено, но още от пръв поглед правеше впечатление наличието на два типа къщи - нормалните човешки и елфическите дървесни. Обстановката беше приятна и макар джуджета и елфи да се мръщеха едни на други и да се заяждаха всички се разбираха - дори расовите вражди бяха замрели. Ердериян се чувстваше като в рая. Направи му впечатление че има и две кръчми:
"Сребърната стрела" - кръчма, но построена по елфически тип на най-голямото дърво в центъра на селцето и...
"Ветровито утро" - типичната човешка кръчма.
Еленин се загледа в елфическата кръчма, после в човешката - и от двете излизаха и влизаха елфи и хора и попита:
- В коя ще влезнем?
Ередериан огледа двете кръчми и каза на Еленин:
-Дълги години обикалям човешките кръчми и съм свикнал в твхната обстановка.
И се насочи към "Ветровито утро".
Кръчмата беше съвсем обикновенна - маси, столове, барче и съдаржател зад него. Посетителите бяха и елфи и хора, както и на една маса в дъното трии джуджета. Приятелите се насочиха към бара, за да си вземат нещо за пиене, когато един от хората в кръчмата се обади:
- Не съм ви виждал тук, елфчета, какво ви води насам?
- Пътници сме - отвърна Еленин. - Дълго време бяхме далеч от Гората и сега се връщаме.
- Хъммм... предупредиха ме, че скоро ще дойдат елф и елфана, които ще искат да навредят на Гората. Чудя се, дали... - и измъкна някакъв лис изпод мръсната си дреха - Мда... това тук сте вие, нали?
В ръката си държеше прекрасна рисунка на двамата приятели....
Ердерриан в началото се изненада,но успя да го прикрие.
-Да,това сме ние,но не сме дошли да навредим на Гората!И не разбирам кой е пуснал портретите ни тук...
- Даде ми го някъв, дето целия беше в черно. Кат го попитах, защо ЕЛФ ще вреди на Гората, той ми отвърна "Последователите на нечестивия почитат само него"...
-Е,тези в черно ни преследват и ни създават проблеми от доста време и се надявахме,че ще можем да намерим укритие от тях в Гората.Надявам се,че няма и вие да ни създатете проблеми,ако искаме да останем тук за през нощта,а после да се приберем в Гората. Ердериан изглеждаше външно спокоен,но ръката му беше на дръжката на ятагана,готова да го изади при нужда.Погледна Еленин и разбра,че и тя е готова за битка.
- Ами, как да ти кажа... тука си съжителстваме мирно всякакви създания от всякакви раси, ама не се е чуло и видяло за елф, дето да вреди на Гората... Няма да ви създаваме проблеми, ако и вие не ни създавате!
-Тогава няма за какво да се притесняваме.-седна на една маса и повика едно слугинче-Искаме топла храна и ейл.
-Еленин,мисля,че не трябва да се доверяваме на тези хора.По-добре да спим в една стая и аз да стоя нащрек,защото няма да се учудя,ако се опитат да ни убият,докато спим.Съгласна ли си?
- Добре, ти решаваш... - отвърна Еленин.
Кръчмаря им донесе храна и малко вино. (10 медника) Приятелите забелязаха, как двама-трима от посетителите се изнесоха от кръчмата веднага щом си свършеха питиетата. След около час приятелите се качиха в сатята си. Тъкмо се приготвяха, когато на вратата се почука. Беше един от войните , които се намираха в кръчмата и явно беше пиян...:
- Ногу ти е хубу момичету бе! Ай да ми я дадеш за малку... Само за тая вечер!
- Я се разкарай, бе! - Викна му иззад Ердериян елфаната. - Махай се от стаята ни!
Ония обаче явно имаше други намерения. Пристъпи напред, но изведнъж застина и се строполи назад. Иззад него изникна една облечена в черно фигура, която държеше бухалка в ръката си. Ердериян инстинктивно посегна към ятагана, но непознатия вдигна поглед към него и... се усмихна. Чак сега елфите забелязаха, че лието му не е прикрито, както на слугите на ордена, а просто е било в сянка. Непознатия имаше къса руса коса и широка усмивка.
- Аз за друго дойдох, ама и тая работа дето свърших не беше малко. - Тогава той отметна качулката си и дългите му уши се показаха. - Здравей братко! Приятно ми е да се запознаем, аз съм Нейнор. Как си малка сестричке? Надявам се добре!
- Бате! - викна Еленин и се хвърли да го прегръща. - Къде се загуби през тия години?
- Насам-натам... Татко още не ми е простил и не ще да ме вижда. А и се запознах с един ваш приятел - Тенорис...
Ердериан се усмихна на новината,че това е братът на Еленин.Но след това чу какво каза Нейнор за Тенорис и каза:
-Приятно ми е,Нейнор.Моето име е Ердериан.Как си се запознал с Тен?
- То всъщност той ме намери и ме попита дали искам да помогна на малката си сестричка... Е, съгласих се!
-Това е добре.Е,с какво ще ни помохнеш?-каза усмихант Ердериан
- Ами, ще пазя сестричката си от лоши типове, дето искат да си спечелят интересно прекарване без нейното съгласие. Надявам се не си от тях?
-Не,не съм от тях,иначе досега Еленин щеше да се е разпищяла.Утре заминаваме към Гората.Ще идваш ли с нас?
-То е ясно!
Следващата сутрин ви събужда станна гирултия - на долния етаж са нахълтали четерима чернодрешковци и са се вкопчили в битка с тримата пазачи на страноприемницата. Притичвате се на помощ и ледно ги смазвате. (+126 Опит). Забелязвате странна бележка у единия:
"Меча е взет! Елиминирайте Х, заберете Z и Y и се връщайте в Ом. Подпис: Отговорника"
-О.не.Взели са меча.Еленин,имаш ли идея какво значат тези букви?Ако незнаеш,мисля,че трябва да се върнем при Тенорис и да му кажем или направо да отидем в Ом...
Еленин свива рамене
Ердериан въздъхна и каза:
-Добре.Отиваме в Ом!
И тръгна...
Стигате до едно селце. Там някво момченце се затичва и пъхва в ръката на Еленин бележка, после изчезва. Еленин показва бележката на брат си а той само изсумтява...

Свършвайте по-бързо - убийте елфа и се прибирайте. Стария е близко до събирането.

Ердериан погледна бележката в ръката на Еленин и попита:
-Ще споделите ли какво пише?

Нейнор се огледа. Опитваше се да реши какво да прави. Той беше харесал елфа. Тогава въпросително погледна Еленин, която само хапеше устни... Погледна Нейнор, приближи се до него и му прошепна:
- Ти решавай. Ако го убием, ще убием първият си истински приятел... но ако не го убием, ще се наложи да бягаме от Ордена... Ти реши!
-Аз мисля че няма да е проблем да го сторим. Ами ако му обясним ситуацията и изсценираме убийство?
После скрито погледна назад към елфа, гледайки да не беде забелязан от него
-А какво по дяволите ще занесем като доказателство тогава?
Ердериян вече започваше да усеща накъде вървят нещата...
- Ааа, не. Само това ми липсваше. Мислех, че този Колаам е загинал в онзи пожар. Трябва да внимаваме повече. Нейнор сгъна бележката и я прибра в джоба си.
-Ще му кажем, но не тук и не сега
Ердериан вече започваше да се притеснява - погледите на Нейнор и шушукането.През главата му минаха какви ли не мисли,кои от кои по-неприятни.Извади ятагана.Еленин и Нейнор го погледнаха уплашено,което увеличи страховете му.Но той спокойно каза:
-За всеки случай - тук не ми харесва особено.-Но причината беше друга...
-Трябва да отседнем някъде, някое по-скришно място. Идеи?
- Какво ще кажете за онази порутена къща отсреща? Изглежда изоставена...
-Да,там става - каза Ердериан.
-Какво чакаме. Да вървим.
И той пведе елфите към къщата
Къщичката беше порутена, но се държеше и (най-важно) пазеше от любопитни очи.
Нейнор влезе вътре и огледа за удобно и скришно място
-Хайде по-бързо. Нямаме цяла година.
След като влязоха в къщата Нейнор каза:
- Едериан, трябва да ти кажа нещо много важно. Аз и Еленин работим за ( както там се казваха злите), против волята си. Както знаеш те вече са се сдобили с меча. Искат да те убием. Но не можем да го сторим. Моята идея е да изсценираме смиртта ти, тъй като трябва да запазим позициите там. Това е единствената ни възможност да вземем меча.
Ердериан очакваше нещо лошо,но не чак толкова.Той ги погледна невярващо и каза:
-Няма да ви позволя да ме убиете!Еленин,аз ти вярвах!Но...да приемем,че не ме лъжете,в което дълбоко се съмнявам.Как да съм сигурен,че няма да ме убиете наистина,освен като ви убия аз вас? - Елфът с плавно движение свали лъка от рамо,извади две стрели и ги сложи на тетивата.
-Няма да се дам лесно,ако се опитате да ме убиете!
- Повярвай ми, ако исках да го сторя вече щеше да си мъртав. Сега не ме ядосвай и свали тоя лък, за да измислим план. Виждам идеята ми не ти харесва. Да имаш по-добра
- Виж, какво Ердериян. - започна Еленин - ако исках да те убия до сега да съм те застреляла в гръб. Повярвай ми, можех да го направя! Но има нещо, което изпитвам и то ме спира...
Сега вече елфът започна да мисли трезво и логично.Те бяха прави,но дали все пак можеше да им вярва...
-Добре-каза Ердериан и свали лъка-За сега ще приемем,че ви вярвам.Но поне ми отговорете:откога работите за Ордена и защо не ми казхте?А,и още нещо.Първата бележка-вие работите за тях,така че би трябвало да знаете какво означаваха онези букви.Бихте ли били така добри да ми кажете?
Елфът чу последните думи на Еленин,но засега реши да ги остави настрана.Имаше време да помисли върху тях...
- Еленин, ако обичаш отговори на въпросите му.
- Честно казано мислех, че ще имаме по-дълго време за избор. Но сега вече избора е направен - ще се бием за светлината. Ако до преди известно време ме беше страх от силата на Ордена и от отмъщението му, сега вярвам че можем да оцелеем и ако се изправим срещу Злото. Не мога да ти кажа друго. Някои неща са защитени от магии... други са твърде ужасяващи, за да ги научиш...
Ердериан не разбра нищо от думите на Еленин,но реши да не пита отново.Но скоро отново щеше да започне с въпросите.Затова само каза:
-И какво ще правим сега?
-Може да се престорим че те бутаме някъде. Няма да има какво да покажем като доказателство. Или пък да сме те оставили да те изяде някой звяр, не наистина де, и да им занесем окървавените остатъци от дрехите ти.
-Ако мислите,че ще помогне съм съгласен.Но после какво?


*********************


Без много приказки, Тенорис стовари тримата приятели насред град Ом и се изпари.
Веул беше доста изненадан, като изведнъж се появи насред навалицата в града. Гиганта, който се сблъска с него явно също доста се изненада. мПоздрави го и се огледа наоколо. Гледката на града, направо капеше мед върху сърцето му. Полюбува се малко и каза на другарите си:
- А сега накаде?
Тохик не знаеше защо се е качил на коня си преди телепортацията. Какво беше очаквал? Дълго пътуване - да, но дълго на разстояние, не на времетраене. А времето му било майката.
-Teн, чакай-
Но Тенорис ведче изчезна.
-В името на злите богове, защо не го питахме КЪДЕ са великите предмети, които дирим!?
След като за няма и минута му мина яда към неог си се поосъзна, даже осъзна че са в град някакъв.
"Ом, а? Къде ли се намира това? Аам това не би трябвало да е важно - за връщането ще мислим накрая, защото може и някой звяр да ни избави от тоя проблем до там".
Най-после, обръщайки се към двамата си приятели Тохик започна, ръкомахайки напористо:
-Приятели! Другари! Войни! Пред нас се разкрива една велика задача. Задача от главно значение зпросъществуването на света! И до сега я имахме, но никога толкоз близка и изпълнима. Нашата мисия е свещена и самия Самарян я закриля, уверен съм в това!
-А сега - в името на свещената ни мисия - да отиваме в най-близката кръчма! Нося си малко безплатно винце от замъка на Тен.
Скал се оглеждаше като джудже в град на гиганти. Ръката му попипа почти неосъзнато секирата на кръста. Постара се да не изглежда толкова дребен и се "лепна" до двамат си спътници - не държеше да остан сам в точно този град.
Веул последва Тохик към кръчмата с бодра крачка. Като по пътя се оглеждаше захласнато наоколо.
Скал последва двамата си спътници с нервна крачка, като току попипваше секирата на кръста си.
Тохик водеше групичката от трима страховити войни. Факта, че изобщо не познаваше града не се оказа да му е проблем, зьащото кръчми се намираха на всеки ъгъл в подобен град на гигантите. Веднъж вътре, Тохик се огледа, за да се увери, че това, за което е дошъл е на мястото си (ако го няма, търся друга), после поведе другарите си и се настани далеч от вратата. Сега беше време да похапнат и попият, да починат за предстоящия тежък поход и да се заредят със сили. Дръпна един от 20-килограмовите столове, които побираха поо двама с човешки размер и се настани, кирасата му стържеща грубата облегалка. Бира, скара, пържено, вино, салати - все геройски. Всичките герои бяха смели с алкохола, само Тохик трябжасхе малко да внимава със силния алкохол на гигантите. Веул се настани удобно и си поръча доволно голямо количество бира. След 3тата халба(за гигантите са по големички май) започна да оглежда мотаещите се наоколо гигантки и се затътри клатушкайки се към една, която му направи впечатление. Намигна и и заговори с леко похлъцване:
- Здрасти, кукло, как се казваш?
- Здрасти силния! Мина, ми викат. Компания ли си търсиш?
Скал пие бавно. Яде повечко. И гледа да не се набива на очи и в същото време се оглежда внимателно. Гиганта определено бе одвикнал от истинската бира, докато пътешестваше. Беше му отнело малко повече време от обикновенно да схване въпроса на гигантката и каза с леко оплетен език, пиейки поредната халба:
- Мина...хубаво име(хлъц). свободна ли си тая(хлъц) вечер?
Тохик главно помагаше на Скал с храно-напитките, но не след дълго и той взе да се оглежда за някоя прекрасна деивца, която да има нужда да бъде спасена от рицар в блестящи доспехи. Междувременно, вживявайки се в ролята на лидер на групата, Тохик подхвърли и една проста инструкция на Скал, само колкото да е сигурен - "Ей, скал, ко Веул се върне на масата, не му давай да се налива, докато не изтрезнее поне една чаша. Не ни трябват пияни берсерки, нали ".
"Наистина е чаровна, но явно е от някое от по-финните племена или е потомка на смесен брак, защото е висока колкото мен, но си има и рогата и всичкото." - помисли си Тохик Беше боса и се виждаха типичните за расата й пръсти на краката. Имаше стройно, гъвкаво и мусколесто тяло... и се мъчеше да се оттърве от ласките на един друг човек - дебел търговец, който бе прекалил с пиенето.
- Амии.. да, хубавецо - отвърна Мина - Ама имаш ли възможността да си ме позволиш?
Скал можеше само да гледа как двамата му приятели го оставят, когато - О Чудо! - видя едно самотно женско джудже да седи самичко в ъгъла и да отпива унило от халбата си...
Веул неможеше да мисли. Беше пиинал повечко и единственото, което му диваше на и без това не много умната глава беше, че няма много пари. Каза с потхлъцване:
- Не аз9хлъц), а ти трябва(хлъц) да ми плащаш за прекрасното(хлъц) изживяване, което(хлъц) ще ти доставя.
След това плъзна ръка по кръста и и надоло.
- На бас? Ако изпълниш заканата си, аз ще ти платя, ако пък не успееш - ти ще платиш на мен.
Това му звучеше като предложение за печалба. Или пък загуба на пари, но акво пък можеше да си позволи малко можеби...Не си спомняше колко имаше, а не се сети да погледне кесията си. Остави халбата на най-близката маса, взе на ръце гигантката(би трябвало да мога) и я помъкна към най близката стая, без да осъзнава, че му трябва клю:
- Добре,(хлъц) но трябва първо да намерим място...
- Имам си стая горе... след мен...
Веул остави гигантката на крака и я последва, като по едно време леко залитна. Тохик се понесе из таверната - спокойно, величествено (жалко че нямаше наметало; то би допълнило ефекта страшно). Наближавайки двоката по неволя, рицаря с огорчение забеляза, че ослепителния му външен вид не е повлиял на психиката на противника. Все още носейки огромния си изящнополиран шлем
Тохик се изправи в цял ръст зад дебелата свиня и я друпна за рамото (така че да не го сабори де).
-Може би дамата иска да остане сама, А? - Тохик погледна малката гигантка в очите и, забелязвайки в
тях потвърждение на думите си* настоя - Веднага се ряазкарай безпочетен гиганте/човече! Нека не се налага да прибягваме до сила, за да се запази реда и доброто!
- Кой те пита бе? - наежи се човека - Я си махни миризливата зурла от тук, за да не ти я махне Гойл - кимва към един грамаден гигант - Дамата е с мен.
Между временно момичето поглежда Тохик с надежда в погледа...
Скал сваля прашката и зарежда обикновена съчма, като се старае това да става незабелязано. Преценката на Тохик за ситуацията показа, че действията му трябва да упражни натиск първо върху най-външната брънка на проблема - охранителя - и после да го доразплете. А погледа на жената го жегна и дари с още по-дълбока решителност. С известно усилие Тохик откъсна погледа си от дамата и се приближи до масивния гигант. Приближи се почти до лицето му и зашепна
-Гойл, а? Страхувам се, че са те подвели. Някой те е убедил да защитавашп това...недостойно същество. Мислиш, че парите, които ти плаща са извинение, за да защитаваш такъв като него, и то тук, в един от най-великите градове на ртасата ти? Нещо повече - мислиш, че той ти плаща достатъчно ли? Той е свиня, навлича си проблем ина всеки ъгъл. И кой обира боя после - ти. Кой му отървава задника срещу муизерно заплащане? - ти! Ти заслужаваш повече! Аз пътувам с група герои от Юга - помогни им в задачата им и ще прославят името ти из цял Магландиум!
- Ъ? - Гоил зяпва. - Ми чи то 10 медника дневно малко ли са?
-Малко!?? За неприятности като тея са нищожни! В началото и аз съм работил така, даваха ми толкова, защото не бях известен! Но виж аз какво ще ти кажа: Искаш ли да пътуваш с нас? Ще Ти давам 12 медника на ден, много повече отколкото получаваш сега. И ще се прослувиш заедно с герои ма тази земя. Представи си : навсякъде ще ховорят за великия Гоил, и тогава няма да е нужно да се наемаш за пари, ТИ ще си наемаш слуги! Зарежи тая мизерия!
- Ъъъъъ... ами... аз... ъъъ.. ами добре!
-Само така! Ела сега да те запозная с другите!
-Ей, Скал, остави бирата за малко, искам да се запознаеш с някой! Това е Гойл, гигантски войн с големи заложби. Предложих му да пътува с нас и той е съгласен. Заедно ще творим чудеса! Между другото утре сутрин му връчи 12 медника за започващия ден.
-Гойл, настанявай се и остави Скалотрошач Железноюмрук Втори да ти разправи за досегашните ни подвизи! Скоро ще се видиш и другия гигант в групата.
После Тохик елегантно се изплъзна от масата и чевръсто се придвижи до ухажора на неговата дама. Постара се да се приближи изненадващо и така да не остави време на врага ис да реагира. Когато застана толкова близо до него, че можеше да го убие с кама, без никой друг да види, Тохик процеди:
-Дамата не одобрява компанията ви. Съветвам ви да изчезвате от таверната...или може би желаете дуел?
Тохик се извъртя лекичко, та да се види и втората ножница.
Ония се изнася бързо-бързо.
През това време в общото помещение слиза Веул
Веул се клатушкаше ухилен по стълбите надолу. Като видя как Скал си приказва нещо с някакъв гигант се затътри занатам. Потупа го по рамото и каза:
-Хехе виждам, че си се запознал с някой. Няма ли да ме представиш?
После подаде ръка на гиганта и му каза:
- Приятно ми е. Казвам се Веул Горската Мечка.
А след като се ръкостискаха се свлече с трясък на най-близкия стол и черпи приятелите по бира.
За Тохик казах, че чака барда и само си приказва с дамата (казвай все-повече ли му харесва или все по-малко? за толкоз сам мъж-войн, при това толкоз млад би трябвало и и котка да му хареса, ама все пак гигантка-мелез, от де да знам), а другите ,ай си седят на масата и поркат...незнам за чия сметка.
Гойл слушаше захласнат разказите на Скал и се наливаше с бира.
-Уау. И ся к'во търсите?
-Здрасти, миличка. Ако не бях пил толкова, щях да съм малко по любезен...шанс. Не бива да оставвяш такива като оня да те тормозят, само защото си най-красивата жена в бара.
Момичето изсумтява тихичко и ти отвръща със странно тих гласец:
- Не винаги момиче като мен има избор.
-Kak да нямаш избор, ти си толкова...
Тохик май му светна. Огледа жената от главата до петите, за да прецени може ли някак да е полезна в групата им.
- Ха! просто не знаеш какви неприятности ще си навлечеш, приятелю. Благодарна съм ти, че ме оттърва, ама има мъъъничак проблем...
- И той е? - запита Тохик
- Ами, примерно че съм робиня....
Аа, робиня - отбяляза на ум война - пък аз какво си мисля.
-И чия робиня си? Имам малко свободно време, може да извоювам свободата ти
- Моя - чу се глас от високо и една грамадна лапа се спусна върху нашийника на полу-гигантката - Нещо против?
Говорещият беше гигант...
Тохик вече беше видял много гиганти а и беше останал с добри впечатления от Веул, ама този беше някъв изрод. Грозен... ама грозен Че и куче не би го погледнало. А и огромен - над 2,50. Наистина огромен....
-Ъхъ.
-И колко паир ще струва, Г-н...? , да откупя госпожица....?
Тохик се опитва да прецени интелектуалните способности на гиганта.
- Сто сребърника!
-Ъхъ - усети Тохик, че започва да се повтаря. - С какво казахте се занимавате Г-н....?
- Импорт експорт. Импортирам меча си във вътрешностите на тези, които ме дразнят и експортирам червата им навън...
-Aхах. А някакви съдружници имате ли?
Тохик започваше да се забавлява от разговора, без разира се да изпуска от очи десницата на гиганта.
- Ами, нека кажем че аз работя за един, за който работи почти цял Ом!
-Ъъъ...работиш за Култа на нечесивия?
Тойхик прави незабележим знак на барамна да донесе три бири.
Ония скача и те хваща за гърлото:
- Как смееш! Как Смееш да ме обвиняваш в поклоничество на друго освен на четерите вятъра! Как смееш да ме приравняваш на тези низши създания, които служат в този презряб култ!
Скал вече е заредил прашката, прицелил се е в чутурата на гиганта* и при следващ знак на по-сериозна агресия ще го трупяса като... абе като много голям трупясан гигант.
Гойл стана от масата, приближи се до огромния гигант и го хвана за рамото.
-Спокойно. Не искаше да те обиди. Сега го пусни. - Приближи се още малко до другия. - Веднага.
Веул се приближи до гиганта, като някак си се опитваше брадвата му да изпъкне.
- Виж, няма нужда от разправии.
Тохик веднага изви тялото си по посока палеца на хващащата ръка, псоледва удар с предмишница по вътрешната страна на ръакта на гиганта и едновременно с това пренасяне на тежестта назад.
Тохик се изкашля и казва следното:
-Проверявах те, по дяволите/демоните/железните големи! Аз пътувам на свещена мисия да отърва света от всичко що е зло, и култа е сегашната ми цел. Ако беше казал, че имаш нещо общо с тях щях да се бия до смърт с тебе! А сега се успокой, защото дори култистите имат по-добро самообладание от тебе, и сеи вземи бирата или я откажи.
Гиганта го пусна и каза:
- Ха, и защо да ти вярвам?
Скал се поотпусна, но още беше готов да прати парче олово към главата на гиганта.
-Защо да ми вярваш??? Ско не разпознававаш Агаморовата броня, чиито ученик аз бях, , ако не раязпозанваш спътниците ми, с които много добро сме сторили и това продължаваме да вършим, то поне се вслушай в здравия разум! Изчакай да дойде барда, след представлението му ще го черпем бира и той ще ти разкаже за нас, и за Тенорис и ... но това псоле.
*Тохик вдига наздравица - с вербалния си опонент, с Веул (който дедазнам колко заплашително се е надвесил над чудовището, че и на Скал и Гойл махва!) Айде бе Хам, нбе ми прави проблем за някакви си стотинки за бирата. Тен все ни е дал нещичко, което ако арчим умерено би трябвало да ни стигне точно и изобщо да не си го запсисваме..?
- А нима ти не си чувал за Гримнор Тихия Вълк? Едиственият смъртен, изправил се срещу армия и оцелял за да разкаже! Едиственото създание, срещало се с демон и оцеляло! Единствения мъж, който не помни броя на жените, с които е бил? Нима не си чувал за Гримнор Тихия Вълк? За Гримнор Храбреца? За Гримнор Съблазнителя? За гримнор Благородния? Е, той седи пред теб човеко! И се чуди защо изобщо смееш да му се противопоставяш! Но съм чувал за Тенорис - добрият полу-демон, който е надделял над природата си и се бие срещу себеподобните си! И ако той наистина е твой приятел, то тогава можеш даразччиташ на мен за услуга... Но за тази - посочва момичето - ще трябва да си платиш!
- Да плати за нея?! - Гойл недоумяваше. - Тя да не е вещ! Тя е разумно същество! Тя не е твоя, за да я продаваш! На нищо ли не те е научило кой знае колко вековното ни робство в Бездната?! За това ли се изправихме срещу поробителите си с цената на много наши животи?! За да може ти да смяташ, че можеш да притежаваш някого?! Повдига ми се от теб!
- Дал съм пари за нея! И няма да я освободя! Нека ти се повдига, важното е, да не ти извадя стомаха навън, че да не можеш да повърнеш!
Тохик вярва, че насреща му е герой
Тохик се чуди на жестокостта му
-Радвам се да се запозная с един достоен хуманоид! Но озадачава ме факт защо такъв герой като тебе, още повече ненадминат съблазнител, му се налага, и още повече - желае, да плаща на жена, за да върши каквото той заповяда! А да я предлага за пари на други, дори при положение, че той съвсем не е беден, е още по-ужасно!
-Затова, принуден съм, да те предизвикам на двубой! Ако ти спечелиш аз, бойния другар на Тенорис, ще те призная за герой по-велик от мене и публично ще го оповестя това. Още ще извърша една услуга на теб - каквата и да пожелаеш. Ако ли обаче аз спечеля - тогава ти ще освободиш прекрасната жена безусловно и ще се закълнеш в храма на божеството, което почиташ, че никога пререз живота си няма вече да наемаш роби!
Веул изведнъж го налеганха някакви благородни слова и въпреки погълнатия алкохол той оспя да свърже няколко изречения без да се запъва:
-Може и да си надвил цяла армия. Може и да си победил демон. Може и да си спал с половината жени ан Магландиум, но явно все още не си научил нищо за този свят. Какво като си си платил за нея. Та тя е разумно същество. Ако имаш поне малко в сърцето, колкото и в мусколите щеше да я усвободиш.
- Битка! Имаш смелостта да ме предизвикаш на дуел? Добре, съгласен съм. Ето и правилата: Бием се до отказване, припадък или смърт на противника.Всеки използва собствени оръжия. Бием се като мъже - без магия! Също така никой няма право да се намесва. Щом те победя ще те пратя до един замък наблизо, за да вземеш нещо, което ми принадлежи. Ако ме победиш... Но ти неможеш да ме победиш! И все пак... тогава ще ти дам възможност да я откупиш на много ниска цена - един медник. Също така ще ти дам 10 сребърника, защото не подобава на войн, който може да ме победи да няма пари в себе си. Сега всички го огледаха. Носеше пълна ризница, цялата в червено и синьо, а на кръста му беше завързан шлем във същите цветове. Насред ризницата имаше едно голямо зелено "Н". Всички странно защо почувстваха, че тези неща ще са голям плюс за гиганта. А брадвата и щита му бяха сташни - също в червено и синьо, а самия щит имаше същото зелено "Н", каквото и ризницата. Самата брадва не беш боядисана, но изглеждаше твърде опасна...
-Екипировката ти е магическа - каза почти обидено Тохик - съответно не ми харесват правилата ти. Ще се бием без брони!- Тохик сваля кирасата и я оставя заедн ос шлема и с раницата си в сепарето на групата
На излизане от таверната, Тохик прошепна на другарите си:
Ако започна да губя, погрижете се за жената!
- Ти искаш от мен да сваля най-великите брони, правени някога!? Искаш да сваля единствените оцелели части от снаражението на великия Нарзаг?! Ти си луд! Никога няма да ги сваля! Има само един по-достоен от мен да ги носи, но още не съм го открил. И този по-достоен е самият Наследник на Нарзаг...
Веул ги псоледва навън. После чу какво говори гиганта. Нарзаг? Бронята и щитът на Нарзаг? Това ли беше мястото, където трябва да ги търсят? От този гигант. Те трябваше да ги вземат на всяка цена със или без неговото съгласие. Гиганта изръмжа:
-Естествено, че ще трябва да ги свалиш. Как очакваш моя приятел да се изправи срещу тези велики доспехи. Битката няма да е честна. Ти самият се имаш за смел и храбър войн! Неможе да се биеш срещу него с тези брони!
- Е, ще победя това сукалче, което се мисли за по-силно от мен и без тях... - после ги свали...
Тохик също свали своята част от бронировката, също намигна на другарите си. Кражба беше единствения най-безкръвен начин да се доберат до бронировката на Нерзаг.
Веднъж ма улицата, Тохик извади единия меч (оказа се "Лебедовия") и посегна да вади и другия. В същия момент обаче беше дадено очакваното от него начало на двубоя и Тохик мълниеносно предприе мълниеносна атака към гърлото на гигната. Такъв велик войн би трябвал ода е способен да се предпази от атаката.
Капки пот избиах на челото на Тохик. Всичко бе заложено в този удар.
Тохик мислеше, че ще унищожи противника си, но... не му бил такъв късмета.
Гиганта даже не извади оръжие - клекна и удъра на Тохик мина над него. Последва бърз юмручен удар и Тохик се сгърчи - болката в слабините беше наистина жестока. Гиганта се изправи и с бърз удар обезоръжи противника си. После се обърна към тълпата и каза:
- Учудваща смелост! Той не се изплаши отмен, а това значи много! Смятам... - той погледна робинята - да му я подаря - всеки смек като него заслужава да има такова притежание.
Но това бяха и последните думи в живота му - една стрела се заби право в гърлото му и сложи край на земния му път. Изведнъж на площада се появих трийсеттина чернодрешковци. Нещата се разиха твърде бързо - Отвори се и портал, от който излезнаха Тен и някакъв демон (Демонът носеше Тенорис на рамото си), Отвори се друг портал и от него се изсипаха Съпругата и сина на Тен, а от още два излезнаха Еленин, брат й и Ердериян, а от други Донал Ноя и Арлаис, заедно с демонче някакво...
Последна промяна от hameleona на пет юли 07, 2006 10:35 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет юли 07, 2006 10:20 pm

Арлаис и Донал - Древния храм


Порталът на Тен заведе Арлаис и Донал в някаква гора. По-точно на полянка в някаква гора. Тенорис им се усмихна и заяви:
- Следвайте тази пътека и ще стигнете до храма. Не вярвам да имате проблеми да влезнете... друг е въпроса за излизането... Е, успех. Хъмммм... - и пршепна на Донал нещо, после влезна в портала и изчезна...
Донал задържа Тенорис за момент и отвърна тихо.
-Няма да се случи така, обещавам ти!
След което го пусна да влезе в портала и се обърна към Арлаис.
Очите му отново горяха като котешки в сянката под полу-маската на шлема.
-Да вървим, мила, нямаме много време. И запомни да се държиш зад мен в битка... първо ще трябва да минат покрай мен. А това не е много лесно, макар и да не съм войн, а ковач!
След това тръгна по пътеката... Не знаеше какво го чака отпред, но това беше без значение!

Пътеката водеше до друга поляна. А насред поляната имаше могила... А в могилата имаше каменен вход, който водеше към някакви подземия. Всичко щеше да е добре, стига да не бяха осмината чернодрешковеца от двете страни на входа... Единия пристъпи напред и каза:
- Назад или ще ви убием! Нямате право на достъп до подземията!

-Така ли?-учуди се Донал Ноя и се почеса по шлема , докато пристъпваше напред и оглеждаше "чернодрешковците" внимателно- Защо? Кой не позволява? Ако има някакъв проблем, кажете с кого да говоря, да се разберем като хора... и елфи.
Пътечката не бе особено широка и на Арлаис й отне малко време докато забележи разкрилата се полянка и "пазителите" на входа, иззад широкия гръб на Донал. Ситуацията никак не й харесваше.. Най-малкото, защото бяха 2:8.. А и по тона им личеше, че нямаха друг избор освен битка..
"Е, щом ще е така.. " каза си тя на ум..
После изрече няколко "вълшебни" думички.. Донал можеше да й е казал да стои зад него, но тя определено нямаше да го остави да се справя сам.
След това произнесе още едно заклинание.. но остана на мястото си, за да види какво ще направят чернодрешковците.
Доанла се усмихна зад шлема, когато усети движенията си да се ускоряват. Приказките им бяха дали време да се подготвят, което беше и целта. Почти бе да спира да говори, Донал Ноя се засили и предодля на скорост 4-те метра, които го деляха от говорещия. Измъкна на скорост чука от колана си, но истинската атака беше друга...щитът му блъсна черният боец и засилката го изстреля сред останалите, с което разбърка редиците им. След това продължи с атака с чука към главата на най-близкия от тях...
"Тези момчета"-помисли си той ехидно-" са на път да разберат, че в исътинския бой разпределението на времето е най-важно... жалко само, че няма да успеят да се възползват от това си знание..."
Първия Чернодрешко подхвръкна на метър-два, приземи се тежко, но после се надигна. Втория се опита да избегне удъра с чука, но Донал или беше страшен късметлия или страшен майстор (в случея и двете АУ6!) и чука се заби в главата на убиеца. Мозък опръска всичко наоколо... включително и Ноя.
После обаче върху него се нахвърлиха другите шестима. Първия, втория и третия удари бяха спрени от щита на ковача, но четвъртия проникна под щита и прониза ръката му.
Тия четеримата бяха обречени, но за другите двама нещата не стояха така... Те заобиколиха Донал и наобиколилите го и се спуснаха към Арлаис. За радост на елфаната само единия успя да замахне към нея. Другия пък започна да шепне някакво заклинание....
Донал премълча, когато кинжалът прониза ръката му. Когато обаче се втурнаха към Арлаис, от гърлото му се чу ръмжене. След това действията му още веднъж доказаха старата истина, че ако боецът е опасен по принцип, забързването на движенията му от някой опитен магьосник просто е способно да еши боя...
Чукът се завъртя, стана почти невидим във въздуха, и отново се насочи към главата на единия враг-този, който го беше заобиколил и стоеше между него и Арлаис. Последва аналогична атака към следващия, а забързаните движения му позволиха да атакува и третият. При това последният му беше почти в гръб, но Донал разчиташе на опита и ловкостта си (за периферното зрение да не говорим), за да избегне атаката. Ако не успееше, щеше да се наложи да разчита на бронята си...

Арлаис не губи време. Веднъж може да й се е разминало, но не й се щеше да рискува 2-ри. Тя произнесе няколко думи и около й се издигна висока и плътна почти метър стена. След това вдигна ръце, а шепнещия й глас се превръщаше от тих в по отчетлив и рязък, сякаш призоваваше небето да се отвори и да порази враговете им със светкавичната си мощ.
Първия противник на Арлаис зяпна за миг стената. Задния обаче не си губеше времето, а продължи да напява заклинанието. Дори търсещата светкавица не го обезпокои много, макар че го удари, лъжа няма. След него удари този зад Донал, а след него самия Дон както и двамата от ляво и от дясно. Перна и тоя отпред. Общо взето, разрушителна магийка, която накара всички да се олюляват известно време заради шока, но определено на Донал му беше най-неприятно, заради бронята.
Донал, пък вече им бе понатрошил главите, но явно по един удар не бе достатъчен за да ги избие. Все пак противницит е му бяха замаени
Мага им, пък завърши заклинанието си и поредната мълния падна от небето... този път по Донал. После пак почна да реди заклинание...
Дон се олюляваше също като околните си, но се олюляваше по-бързо! В крайна сметка се оака, че се е опомнил по-бързо, и събра сили за атака към главата на единствения противник, когото не беше атакувал в предишния рунд. Останалите нямаше да се опомнят поне още 20 секунди, така че нямаше защо да се безпокои за тях...
След като го зашемети, използва прилива на адреналин, за да се плъзне покрай него и да застане пред магьосника. Очите под шлема му вече светеха като фарове и магът можеше да види в тях отблясъците от очакващите го пламъци на адските бездни...
Лицето на Арлаис се сви от болка, когато видя как светкавицата удари Дон. Но може би това беше по-малкото зло, отколкото да остави и 4-мата заобиколили го чернодрешковци да го ранят, може би и по-жестоко. Така поне нанесе щети на всички и щеше да бъде поне малко по-лесно да се справят с тях.
Без да мърда от мястото си тя произнесе заклинанието за "Лекуване на тежки рани" върху Дон, надявайки се, че това ще излекува поне част от раните му. След което каза и това за "Светкавицата" насочвайки го върху все още съсредоточаващия се маг.
Донал се усмихна, когато усети част от болката да напуска тялото му. Знаеше, че може да разчита на Арлаис. После благодари на Орим за шлема, който скриваше изражението му от враговете и не им позволяваше да разгадават намеренията му.

Чука на Ноя пръсна мозъка на единия от чернодрешковците. Проблема на Донал дойде, когато се опита да се измъкне от обкражението на черните.Стигна до мага, но просто нямаше сили да замахне, а и чернодрешкото тъкмо завърши заклинанието си...

Изведнъж Донал усети забавяне...Веднага след това двама от оцелелите чернодрешковци се гътнаха, раните на другия се затвориха, четвъртия също се забави. после магията скочи пак към излекувания... и го уби! Следващата цел беше пак Дон, който усети, как нещо го удря (-15 ЖТ) после следваше самия маг... но магията просто изчезна. Арлаис веднага разпозна в нея Луда Жаба - много опасна за използване магия... Мага с последни сили метна една магическа стрела към Донал, но стрелата само се плъзна по бронята му и изчезна...

Убиеца пред Арлаис не си губеше времето в зяпане. Първо насече бариерата й с два бързи удъра. После той се спусна към елфаната, която се опита да се извърти и да избегне атаката, но кинжалът му се заби в корема й.

Донал изръмжа, след като беше ударен от Лудата жаба. След това използва прилива на адреналин от болката, за да ускори още повече атаката с чука си. Главата на магьосника също изтътна, за разлика от тези на останалите не биеше чак толкова на кухо, макар че... кой с всичкия си би се поставил в служба на божество на злото? Все едно... Използвайки състоянието на нокдаун, което беше предизвикал, Донал заобиколи мага със стъпка по диагонал и със следващата нанесе удар в рамото на черния боец, който тъкмо беше нападнал Арлаис. Нямаше да му позволи да я нарани... а без въоръжената си ръка черният нямаше да постигне много. Освен това Донал прилагашве стария принцип-"След като извадиш отровните зъби на змията, можеш да я убиеш или не, но изборът е твой!" Кинжалът беше отровният зъб на боеца срещу него...
(Атака в главата на мага, щом бойците не успяхда да я избегнат, той пък съвсем . След това заобикалям за 4ТД и удрям в ръката на боеца, като прилагам към атаката и "Зашеметител" за 8ТМ-логично е като му отнеса ръката, да понесе шокова щета. Е, сега ще понесе шокова щета в размер на моята Щета , делена на 3... Ако му останат точки за контра-атака, която надхвърля бронята ми, ще се опитам да я спра с щита си за 2 ТД).

Арлаис се сви от болката, когато камата на чернодрешкото я прониза. Тя леко изстена и неволно отстъпи крачка назад. Моментът й на слабост трая кратко. Тя се втренчи безизразно в пространството зад него, където всъщност стоеше далечния им противник и изрече няколко думи.

Черния магьосник завърши заклионанието си. И пред очите на всички от земята до него започна да се подава "нещо" малко по-късно това "нещо" се бе оформило като Земен голем, който се готвеше да се нахвърли на Донал. Но Човека беше твърде бърз. С точен удар на чука замая мага, а после замахна към чернодрешкото пред Арлаис. Е, последния обаче не беше вчерашен и успя някакси да парира оръжието на Донал. После се опита да приложи контраатака, но тя издрънча в щита на рицаря. Отдалечения чернодрешковец се затича към битката, но не беше достатъчно бърз за да се включи в нея, а после го порази заклинанието на Арлаис и го забави жестоко. Земния голем се прицели и замахна с всичка сила към Дон. Е, удъра му попадна в бронята, която видимо се огъна, но пак нанесе поражения на война. После пак замахна, но човека беше твърде бърз за него и удърат му прониза въздуха. Между временно Черния маг се довлече някак си до близкото дърво и се облегна на него.

Донал изръмжа и с рязко завъртане на тявлото вложи дпопълнителна сила в момента на контакта с чуждото оръжие. Вследствие на това ножът излетя, описвайки красива дъга, и пдан някъде зад Арлаис. Черният боец зяпна- подобни трикове бяха част от арсенала на майсторите на оръжията, аза донал се говореше, че сам се определя като "Ковач, а не войн". Донал изобщо не си направи труда да парира с щита си удара на юмрука му, който не можа да причини някакви щети.
В този момент Големът привлече вниманието му по болезнен начин. Нямаше обаче намерение като последен глупак да го дълбае с чука си. Не, планът му беше много по-добър. Завъртя оръжието си и, използвайки и инерцията на отбиването, нанесе смазващ удар по къса дъга към ребрата на боеца , който вее нямаше нож. След това се обърна към мага и нанесе следващия си удар в неговите ребра, опитвайки се да спре сърцето му...
Беше ред на донал да зяпне - щом чука удари чернодрешкото се чу дрънчене. Явно ония имаше някаква ризница (най-вероятно плетена) под дрехите си. После самия авантюрист се прехвърли със салто над главата на Дон, който пък тъкмо замахваше към черния маг. Е, магьосника едва ли щеше да може да върши нещо в скоро време - при удъра черньото "подхвръкна" на близо метър назад. Боеца чернодрешковец измъкна от нейде още една кама и, решил че Дон трябва да умре замахна към него. Първия и втория удар издрънчаха в бронята, но третия намери някаква пролука и... заседна! Онзи започна да дърпа острието...
Голема замахна към Ноя... Три пъти... и трите пъти Щита поемаше ударите.
След появата на това "кално чудовище" Арлаис взе решение.. "Ако не убием мага, кой знае колко още поразии ще опита да направи" мислеше на ум тя докато изричаше отново заклинанието за "Светкавица" концентрирайки се максимално.
Е, тва смаза мага... а и голема... А последния чернодрешковец, като видя, че е самичък го удари на бяг. Но избра грешната посока и чука на Донал го свали на земята. Ония измърмори нещо, после погълна някакво шишенце. Почна да се гърчи, на устните му изби пяна... и смъртта настъпи и за него...
Донал се приближи до Аралис и с лека концентрация й приложи лечебната си магия. После прибра кинжала на последният си опонент. Оръжието беше много хубаво, макар и леко смачкано от стълкновението с чука му. След това свали и ризницата му, прибра я в раницата си (противникът му беше висок и слаб, така че на елфа вероятно щеше да му е точно, ако пак се видеха...) и огледа храма и околостите му.

Нещо говореше на Донмал Ноя, че наоколо е безопасно. Вече. Затова отведе встрани от входа и свали бронята си. После използва цялата си магическа енергия, за да възстанови първо раните на Арлаис, а после и своите (поне частично). Накррая разпъна двойния спален чувал, който предвидливо беше взел от дома на Тенорис. И двамата бяха изтощени, не само физически,а и псхически, така че почивката нямаше да им дойде добре, както пееха някои певци- просто беше необходимост.

След като всичко свърши Арлаис прегърна Донал така плътно сякаш да се увери, че всичко си му е на мястото. И тъй като битката бе погълнала почти всичката й мана и не можеше да го възстанови със силна магия, то поне можеше да направи това с няколко малки такива. Тя произнесе 5 последователни пъти заклинанието за "Лекуване на леки рани", след което се наведе и взе двата магьоснически свитъка и грижливо навити ги прибра в раницата си.
Беше щастлива, че надвиха значително превъзхуждащия ги враг, но силно съжали, че ни един поне не бе останал зашеметен, за да могат в последствие да го разпитат за храма и за това евентуално какво ги чака вътре. "Кой знае.. може пък така да е било по-добре." - помисли си тя и побърза да се мушне в спалния чувал, усещяйки силна нужда да се сгуши в силната прегръдка на Дон и да заспи сигурна и защитена.

Донал погледна Арлаис и реши, че ще я остави да заспи... Всичко си имаше време, но сега и двамата бяха прекалено изморени!
После си беше за после!

Двамата заспаха... Когато се събудиха, разбраха че нещо не е наред... или не бяха спали изобщо или...

- По дяволите! Спали сме 24 часа! - възкликна Донал. беше прав.... е, почти - бяха спали 21 часа.

Донал въздъхна и поклати глава. Времето за.. забавления беше буквално проспано. Стана и с помощта на Арлаис облече бронята си и се екипира за път. Време беше да влизат в храма. Извади чука си и се приготви да поведе малката им колона. Преди това за последно огледа храма-както и телата на бившите им противници. Не беше горянин, нито друид, но смяташе, че ще може да познае дали в калта около тях има стъпки, които не принадлежат на подкованите му ботуши или малките стъпала на елфаната...

Храмът някога е бил огромен! И то със сигурност, но времето, а може би и нещо друго не бяха оставили нищо от него. Единствено едни руини... и голям тъмен вход към подземията на храма.
След като не откри нищо, Донал стигна до извода, че зад гърбовете им няма да има опасности, след като влязат. Е, поне в преносния смисъл-но групичката беше имала приятели, щяха сигурно да са минали да видят какво се е случило с тях. Нищо подобно не се беше случило, значи повечето опасности щяха да идват отпред както предпочиташе и той самия. Е, нямаше какво да се прави, освен да се запаси с факли. После отвори големите врати и поведе отпред...

Арлаис закрачи след Дон, опитвайки се да поддържа темпото му като от време на време хвърляше по един поглед назад за всеки случай.

От вътрешността на храма ги лъхна застоял въздух. Странно бе, но вътре не беше чак толкоз тъмно, колкото очакваха - някаква плесен фосфуресцираше и осветяваше леко пътя им. Естествено, беше немислимо да се справят без факли и Донал запали една. Стените бяха изрисувани в странни симвули. А точно по средата между пода и тавана (височина на подземията 2м) се нижеше странна плетеница.(<><><><><><><>, но заоблено). И Дон и Арлаис, прецениха, че храмът е бил величествен... някога. Сега подземията бяха пусти, без следа от живот. Явно беше имало един главен коридор, но след двайсеттина метра част от тавана се беше срутила и запушваше пътя. За щастие на приключенците на по-малко от три метра от входа имаше един страничен тунел.

Донал се приближи до символите и ги запомни (ако не може да ги разчете де). Щеше да внимава дали ще ги срещне пак някъде из храма.
После се насочи към страничния тунел, като се оглеждаше за капани. Все пак знаеше някои (всъщност-почти всички) неща за изработването им, така че би трябвало да може да прецени къде могат да бъдат разположени...
Специално внимани обръщам на пода (и стените, и тавана) преди тунела и в началото му.

Коридора се оказа чист. А изпод срутените камъни Донал забеляза нещо, което се белееше. Беше кост. Явно подземията криеха много опасности. Отклонението също беше чисто, но след него имаше площадка, от която почваха цели шест (без да броим тоя, от който влизате) Тунела. Изведнъж пред тях се материализира със силно пукване малко демонче.
- Здрасти! - викна с писклив глас то. - Искате да се доберете до противоотровата, нали? Е, аз съм тук за да ви изпитам и да видя дали ще заслужите да я получите. Нека да видя... Ще ви задавам гатънки и различни задачи, на които трябва да отговаряте! Всеки верен отговор ще води до посочването от моя страна на правилния тунел, по който трябва да тръгнете, а всеки греше - до посочването на неправилния тунел. Имайте предвид, че тези тунели са под моя власт и дори да чертаете карта, пак няма да успеете да се измъкнете! След двайсет загадки ще излезнете от лабиринта... но може и да умрете. - пак се киска. - Е, съгласни ли сте?
Коридора се оказа чист. А изпод срутените камъни Донал забеляза нещо, което се белееше. Беше кост. Явно подземията криеха много опасности. Отклонението също беше чисто, но след него имаше площадка, от която почваха цели шест (без да броим тоя, от който влизате) Тунела. Изведнъж пред тях се материализира със силно пукване малко демонче.
- Здрасти! - викна с писклив глас то. - Искате да се доберете до противоотровата, нали? Е, аз съм тук за да ви изпитам и да видя дали ще заслужите да я получите. Нека да видя... Ще ви задавам гатънки и различни задачи, на които трябва да отговаряте! Всеки верен отговор ще води до посочването от моя страна на правилния тунел, по който трябва да тръгнете, а всеки греше - до посочването на неправилния тунел. Имайте предвид, че тези тунели са под моя власт и дори да чертаете карта, пак няма да успеете да се измъкнете! След двайсет загадки ще излезнете от лабиринта... но може и да умрете. - пак се киска. - Е, съгласни ли сте?
-А как ще ми гарантираш, че ще играеш честно?-зададе Донал Ноя логичния въпрос.
За миг през главата на Арлаис пребяга мисълта дали пък онези чернодрешковци не бяха за предпочитане пред това лукавичко духче, но след това махна с ръка сякаш да прогони това сравнение. Във всички случаи й изглеждаше далеч по-симатично от тях, макар да си даваше сметка, че едва ли бе по-малко опасно.
Тя изгледа демончето изпитателно, опитвайки се да разбере дали просто не си играе с тях. Чувала беше и преди за хитрините на такива създания, които правеха пакости само за собствено удоволствие. После каза:
- Това ли е единствения начин да се доберем до Противоотровата? И след като (ако) успеем да стигнем до там след като тези коридори са под твоя власт каква е гаранцията, че ще успеем да излезем? Така може да си останем заклещени тук докато ти не благоворил да проявиш милост. Освен това - мисля, че е редно да ни се представиш, за да знаем поне как да те наричаме.
- Амииии... - то плясва с ръце и залата се завърта около вас. - вече нямате друг избор освен да ми вярвате... А, да вие хората държите на имената... Викайте ми Пийвс! )) Ами, аз съм пленен, но и прекаран... Ако някой успее да премине лабиринта ми, то той ще може да ме командва... ама никой до сега не се е връщал насам за да ме освободи. - изведнъж става доста умърлушено - Но не мога да ви лъжа или подсказвам... А така значи допринасям за омразата ви към мен. Между другото, моля те скрий чука зад гърба си, докато си говорим - нобърна се то към Донал - Правен е за борба с мойте големи събратя... А мен може да ме убие с един удър. Е? Ще играем ли?
Арлаис намигна закачливо на Донал.
- Скъпи, мисля, че това ще е битка с ум, а не със сила.. Стига си го стресирал това малкото, че ще вземе да обърка някое условие на загадка и после отиде ни измъкването
После се надигна на пръсти докосвайки лекичко с устни бузата му.
Сед което се обърна към демончето:
- Пийвс, надявам се, че ние ще можем да се съветваме помежду си и отговорът ще е общ? Или ще има и персонални загадки? Всъщност.. каквито и да са - едва ли имаме голям избор. Да, нека започваме. - каза тя усмихвайки се благо.
- Идеално! Има само още едно условие - в зависимост от това дали сте познали или не в предишната загатка зависи кой ще пита - аз или вие. Ако сте познали аз, ако не - вие. После по подобен начин - ако отгатна - пак сте вие, ако непозная - па съм аз. Ако отгатна ваша гатанка, то това е равно на грешен ваш отговор и аз избирам един от многото тунели, които са пълни с опасности. Естествено имате право да се съветвате, но имате и право само на един отговор (изписвайте го в синьо)
- А ако не отговориш? Ще се брои ли за наш верен отговор? - попита Арлаис.
- Да!
- При тези условия мисля, че сме съгласни. Нали, Дон? - изчурулика Арлаис, потривайки мислено длани..
"Ах, това мъничкото само да знаеше какви гатанки ще му спретна.. сигурно на часа щеше да лично да ни съпроводи до противоотровата."
- Е, каква е 1-вата загадка, Пийвс?
- Първата е лесна - каза Пийвс - Ако аз съм на 17, а баща ми е двойно по-голям от мен, на колко е брат ми, при положение, че след 11 години аз ще съм двойно по-голям от него?
-На три!-усмихна се гадно Донал Ноя-ако ти си на 17, след 11 години си на 28, а той ще е на половината-14. Занчи преди 11 години, т.е.-днес, брат ти е на 3 годинки, а баща ти има само косвено отношение към темата...
Чакам си наградата, дребен!
- Познахте. Този тунел е безопасен... - малкия посочи един страничен тунел. Донал и Арлаис минаха по него без да им се изпречи нищо.
Във следващата стая има три врати. Пред всяка има по два комплекта брони.
- Следващата загадка е изключително проста - трябва да отгатнете правилната врата. Всеки комплект може да говори. Имате да ги питате два въпроса. Почвайте. А, да винаги единия комплект казва истината а другия лъжата. Въпросите са еднакви за всички!
-Колко от всяка двойка казват истината?-зададе първия си въпрос Донал Ноя.
Първи И
Втори Л
Трети Л
Четвърти И
Пети И
Шести Л
И - истина
Л - лъжа
И втори въпрос-"Безопасна ли е врататa зад вас?"-Обяви Донал Ноя и зачака отговорите.
1. Не
2. Да
3. Да
4. Не
5. Да
6. Не
Донал Ноя се поклони на шестте комплекта и им благодари учтиво за помощта. След това поведе смаяната Арлаис през третата врата (с пети и шести комлеклт пред нея).
-Аз умея и някои други неща, освен да бъда ковач или войн-прошепна й той и я видя да се изчервява- не, нямах предвид това...
Следващата стая имаше само две врати...
- Кой е моя бог? - запита Пийвс..
Донал измърмори нещо, коетп прозвуча като "су мадре", и погледна очаквателно Арлаис.
"По-краткото или по-продължително запознанство с наемници води до научаване на отделни фрази на всякакви езици, свързани обикновено с родословите на човека отсреща." Из " Енциклопедия Магландиусус"
Арлаис, макар да бе се досещала за отговорите на предните загадки, за тази определено нямаше ни най-малка идея. При все това реши да действа водена от логиката. 1-во внимателно огледа демончето, надявайки се, че нещичко може да й подскаже. И едва след това щеше да се престраши да даде какво да е предположение.
Донал подхвърли чука си във въздуха и го улови за дръжката, докато падаше...
-Обмислял ли си да приемеш вярат в Бона?-осведоми се той.- Я виж колко хубаво нещо е добрият чук!
- Хъмм.... а да си обмислял вероятността да се озовеш в безизходна пещера? - отговаря Пийвс.
-Не-отвърна наставнически Донал Ноя.- за вярващите в Бона няма безизходни пещери, не знаеше ли? А твоят бог е Безименния!
- NEPOZNAAAAAA!!!!!! Отговора е АЗ! Аз сам съм си бог! Можехте и да отговорите, че нямам бог! Ама не, не го направихте... Е, оставям ви да си изберете врата!!!! - и изчезва. Пред вас се появяват 3 врати... Нека ги нарека 1ва, 2ра и 3та. Ето и цветовете им:
-Е, нали трябва и ти да спечелиш!-подвикна след него Донал Ноя и огледа внимателно вратите за магии, капани или каквито и да е други особености, но така и не забеляза нищо....
"Мда, лукавичко беше това демонче." си помисли Арлаис докато се ядосваше сама на себе си как не се бе усетила, че ще ги изхитри.
Както и да е.. Прав беше, Дон, че не може човек все да побеждава.
И тъй като явно вратите изглеждаха безопасни (поне на пръв поглед) реши, че чисто по женски ще си ги избере по цвят.
Пристъпи към синята и намигна на Донал:
- Е, то се е видяло, че все пез някоя трябва да минем. Какво ще кажеш за тази, скъпи?
-Както кажеш, скъпа!-сви рамене Донал-Само върви след мен... и ако стане меле, не ползвай търсеща светкавица, ако не е крайно наложително... аз вероятно ще съм някъде в мелето!
Зад синята врата имаше коридор с две създания в него. Двете създания бяха много странни - приличаха на мечки, но ходеха на два крака. Освен това тези създания имаха шест крайника, като стъпваха на два от тях. Главите им определено бяха мечи, но ръцете им изглеждаха почти като човешки. Едното от тези създания носеше здрава стоманена ризница и шлем, а другото - нещо като роба. Първото беше въоражено със алебарда, а второто държеше жезъл със голям светещ кристал на върха. Веднага, щом двете създания забелязаха Дон и Арлаис, първото се нахвърли срещу тях, а другото започна някакво заклинание...

[Нека наречем първото Война, а второто Мага.Намират се на съответно 7 и 9 метра от вас. И двете създания са враждебни с МР 3(стар вариянт). Коридорът е широк два метра и е със идеално гладки стени, под и таван. Самите създания имат почти метър ширина. Дължината на коридора е наистина голяма (над 20 метра)]

Рунд 1:
Боен ред:
Война
Мага
Арлаис
Дон
(този ред ще се промени още в началото на следващия рунд. Сега те са първи, защото имат на своя стана изненадата)

Война се предвижва към Дон за 7ТД, после го атакува с алебардата си. Дон има право на защитно действие.
Мага започва заклинание, като се концентрира (8-6(от Бърза мисъл) + 10 = 12 ТД)
Вие сте.

"Мечки с шест крака... въображението ми играе номера!" помисли си Донал, докато се подготвяше да отбие атаката на опонента си с щита. Ако това не беше възможно, щеше да парира с чука, но предпочиташе да не го прави...
Скрит текстПокажи

Използвам до 6 ТД, колкото и да му е атаката, за защита с щита до 4 ТД (с Експерт в защита, това значи +6ЗА от щита) и 2 ТД за отклон. ако не мога да отбегна атаката му-но би трябвало да мога, имам 14/30 БЗ, което става на 37 обща защита, без да броим защитата на бронята-ако не, опитвам поне да я вкарам в бронята си... Ако и това не мога да постигна, парирам с чука!
След атаката му, отвръщам с Контраатака (неприцелена) в тялото му, използвам спедциален удар Избутване. Ако парира, използвам Разтърсване, за да му отнема оръжието!
Ако го достигна, не забравяй, че Бутащата Сила не се намалява от бронята! Целта ми е да го съборя върху мага...

Арлаис погледна с ЕЙ ТАКИВА ОЧИ двете възгрозни същества, докато едното недвусмислено се хвърли върху Дон. Мислите й препускаха по-бързо, отколкото самата тя си бе представяла, че бе възможно, докато преценяваше ситуацията. Тя реши, че Дон ще се справи и сам, затова се концентрира и устните й се разтвориха, изричайки заклинанието за Светкавица, насочено към Мага.

Концентрирам се за 4ТД, след което се целя в Мага със Светкавица (22ТМ за произнасяне), която нанася щета = (15+((МУ/4)зара)= 15+6зара за Арлаис, и шокова щета Щ/10, ако бронята е метална Щ/5.
Останалите ТД ще си ги ползвам за ответна реакция ако се наложи.

Атаката на Война спря в щита на Дон. Обаче и Контраатахата му се оказа неуспешна - мечището се оказа доста ловко и се изплъзна от удъра му. Проблемът му обаче (на Дон) дойде, когато го перна мълнията на Мага (15 +(МУ/4)зара) = 15 + 38/4зара = 15 + 9зара = 15 + 32 = 47 щети. Същото обаче можеше да се каже и за магьосника, защото Арлаис му заби своята мълния. (АУ 6! Ама рових я тая книга... и пак не намерих къде, по дяволите беше АУто за магиите. Кажете ми ако има промяна в ефекта!) 53 щета.и мага се позгърчи...
Спокойно, жив съм. И вероятно действам първи, защото съм с неизползвани ТД именно заради Бойната Готовност...
Преди да пиша обаче, искам да зная магьосникът още ли е жив?

Новия боен ред:

1. Война.
2. Дон.
3. Арлаис
4. Мага.

(Реакцията на война е бая висока)
(Бойна готовност е добре, ама пак не си първи.)


Война реши да атакува донал по по-различен начин - засили се срещу него, но в последния момент завъртя оръжието си в дъгов удар. (общо цели 11ТД за атака.)
Вие сте.

Донал се усмихна. Време беше да се убива-или умира. Тръгвайки срещу ударът на врага, той подготви атаката си и нанесе удар с зашеметител в тялото на опонента, опитвайки се да го събори.

Атака с "Подготовка" за 2 ТД и удар в тялото, към който добавям специален ефект "Избутване" (БС=Щ*3, не се намлява от брони). По принцип би трябвало да го ударя, преди да завърши атаката си, защото като част от финта си използва атака с тяло, която пък би трябвало да ми даде право на Предизвикана атака.
Опиши резултатът от действията ми, защото имам още ТД и смятам да ги използвам, но как-зависи от това, какво ще стане.

Удърат на Донал потъна в ризницата на война, а този на самия войн - в тази на Дон. Получи се нещо доста интересно - двамата отхвръкнаха към стените (всъщност първо война отхвръкна, но оръжието му беше бая големичко и просто нямаше начин да пропусне), забиха се в тях и за известно време останаха така. (Асене, 7 намалена от бронята и 3 Шокова щета).

Къде е войнът, на каква дистанция и изправен ли е? (Не би трябвало, защото БС на Донал с тази атака варира от 105 до 165. Като го сравнявам с устойчивостта на война от 16+Ловкост+Ни/3, излиза,че еизлетял като в Матрицата-и разбира се, накрая е паднал. Въпросът е, блъснах ли мага с тялото му и успях ли да го съборя? )

Заявих, че сте до двете стени. Не е много хитро да се блъскате и двамата. Ама пак съм объркал БС. Грешен прочит. НО това само му дава повече ШЩ...

Всъщност, основното предимство на БС-атаките е, че ако противникът излети от обсега, на който може да си ползва оръжието, не може да контрира (по преценка на Разказвача-може да контрира с наказание върху атака и щети, защото няма опора), но да не се заяждаме.

Донал се усмихна под шлема. Денят беше негов, вече го усещаше... Хвърли се напред, черпейки от Издържливосттта си, за да изпревари следващата атака на врага си. Както казваше учителят му по бойни умения, всички битки на секира или чук срещу меч или копие не могат да продължат дълго-едната страна просто умира преди това...

(5 Умора, 6ТД за повишаване на Реакцията в следващия рунд. Мда, подозирам, че сега действам първи. Ако и Арлаис се сети да събори магът отсреща с Телекинеза или Бутане, за да му прекъсне магията, тоя съм го отнесъл, а после е ред на магьосника).
Отнесъл, а? Я ми припомни Атаката ии щетите си... Че са доста силнички, а и този има ризница.
Атаката трябвада я разровя, но е над 30 със сигурност, щетите ми са 4 зара +31 твърди...
Малко уточнение-Ентити ме помоли в чата да напиша нейният ход. Така че не се чудете...

Арлаис видя мълнията която се заби в Донал, после потръпна, когато остието на алебардата се плъзна по бронята му. Знаеше, че много го боли, макар че и не очакваше от съпруга си да го покаже-знаеше, че ще се бие до последно. Но тя самата нямаше намерение да остава вдовица толкова рано, така че след атаката му се пресегна и докосна рамото му. Дон отново бе застанал така, че да бъде между нея и война с дългото оръжие... сега беше неин ред да изцели раните му. Лечението винаги й се бе отдавало по-добре от унищожението...

(Концентрация за +6 с 3 Умора, Лекуване на тежки рани върху Донал Ноя)
(Хамелоне, атаката на Донал Ноя е между 37 и 39, трябва да си глдам дневника, а той е в нас... аз не съм-напиши какво става при удара ми, защото аз още не вярвам че пропуснах при предната атака-поне според правиалта това е малко вероятно дори срещу противник 8-о ниво и при атака в главата му, а аз не я бях прицелил...)
Ти не пропусна, но и не постигна ефекта, който искаше.А, да не забравяме, че онзи е може би по-силен и от теб...

лекуването възтановява на Дон 25 + 5зара= 25 + 24 = 49.

Е, мага не спеше, ами директно заби следващата си мълния... този път в истинската опасност - Арлаис.
15 + 9зара = 15 + 28 = 43. и 4 ШЩ.

Война наистина беше поразен от удъра на Дон, но явно, че това не беше достатъчно да го убие
(4зара + 31= 15+31= 36/4 (попада в ризницата) +10 магическа щета = 19...) Самият войн събра пръстите си в юмрук и го заби право в лицето на Донал. (Защита=?)
10 Точки от твърдата ми щета са магически и не би трябвало да бъдат повлияни от ризницата...

БЗ 14, ОЗ 30, отделно е защитата на шлема и анказанието от -8 за атака към главата... При това положение не вярва да надхвърли защитата на шлема (освен това е затворен и посто няма как, ама това е друга тема...)
Пиши ред за инициатива де!
Удъра на мечока отскочи от шлема на война. Донал си мислеше, че това ще е краят, но дълбоко се лъжеше. Следващият удър беше изключително подъл - опит с Алебардата да достигне Арлаис, но предвидливия Ноя успя да "измете" оръжието на страни. Това му даде идеална възможност за атака...

Рунд 3:

Ноя (Чрез Бойна готовност)
Мага (Чрез Бойна готовност)
Война
Арлаис

Ковачът-войн веднага се възползва пълноценно от предоставената възможност. Чукът се завъртя в лъжлива атака към пролуата веднъж, дваж, после със стъпка заобиколи гарда му и стовари удара си в главата на опонента...

(Атака с Концентрация за +5 за 17 ТД (ползвам Умора)! Искам главата му на тепсия... а ако парира, ползвам Разтърсване за още 1 ТД!
Ако не съм ползвал Разтърсване, имам право на още 2 ТД от Умора (до 6), ако съм-само на 1 ТД. Прибави ги към реакцията ми за следващия рунд...)
Хамелеоне?

Главата на чудовището се пръсна като диня, под чука на Донал (Бахти и късмета... АУ 6! + 3 за трошащи) Мага Обаче беше решил да привършва - Започна да произнася заклинание, съсредоточи се за малко... и пусна мълния... или поне се опита, защото мълнията му го порази (АНУ... аааааааааааарррррррххххххххх А Арлаис щеше да умре ако единия зар беше различен от 2...) и това беше последния му миг...

В телата на чудовищата намериха следните неща:

2 Пръстена - Единия е със изящни релефи, а другия - с отвратителни инкрустации, груб и недодялан...
1 Алебарда (Обикновенна)
1 Плетена ризница със ЗА 7, неограничаваща подвижността

Жезъла на мага:
Атака: ПР;Инт
Щети: 4зара трошащи
със вграден магически кристал, в който НЯМА магия. Кристала е с тегло 600 грама (могъщ, а?)

Донал се усмихна, когато видя, че е надиграл опонента си. Усмивката му се разшири още, докато чукът се спускаше. Тъкмо замахваше, за да замери мага с чука си, когато видя ефектът от магиията. Поклати глава и провери дали двамата са мъртви-не, че имаше съмнения, но за всеки случай стъпка война, докато отиваше до магьосника, за да разцепи черепа му. За всеки случай. След това прибра пръстените им и жезъла на мага в торбата си и се обърна към Арлаис. Видя болката по лицето й и усмивката му изстина.
Жена му беше зле пострадала, затова Донал просто й подаде ръката си.
-Преливай!-заповяда й той властно-толкова, колкото е необходимо, за да се изцериш! После можеш да възстановиш и моята енергия...
На края на коридора ги чакаше Пийвс и се хилеше:
- Мдааа.... сега вече нямам избор.... Оооо - смях - извинете, ме, но ония се самоуби тъй готино. Ето, заслужихте си го! - и им подаде някакво зеленикаво растение.. всъщност само два листа...
Донал огледа с подозрение листата... опитваше се да прецени от какво расстение са и за какво служат.
- Хайд - казва пийвс - само трябва да ги изядете.
Донал се усмихна, погледна жена си и невъзмутимо сдъвка единия лист.
"Ако нещо се случи с мен... ти ще се погрижиш!"-казваха очите му, които бяха вперенив тези на Арлаис.
Донал се олюля, когато през тялото му премина вълна от енергия, но навреме вдигна ръка, преди Аралси да изпепели духчето...
-Спокойно, скъпа... мисля, че спокойно можеш да изядеш това. Но преди това, ще бъдеш ли ткаа добра да използваш целебната си магия върху мен?
Арлаис не чака любимия да я подканва 2-ри път.. Хвана с длани лицет му и гледайки го в очите произнесе няколко елфически думи, изразяващи Магия за лекуване на тежки рани (с концентрация).. След което откъсна парченце от листото и го сдъвка.. Изключая степчивия и леко неприятен вкус.. се благодари поне, че не беше горчиво.. След което по-смело изяде и останалата част от листото, преглъщайки го не особено охотно.
Донал я прихвана, когато залитна също като него от прилива на енергия. Очаква

Заключена