По петите на Нарзаг: "Рекламки..."

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

По петите на Нарзаг: "Рекламки..."

Мнение от hameleona » нед сеп 18, 2005 9:36 pm

От време на врем ме хваща музата и почвам да пиша - тук ще помествам необвързаните с приключенията на героите ви "рекламки"


Старецът седеше в оскъдно обзаведения кабинет и чакаше. Имаше кокалеста фигура и дълга бяла коса. Малкото предмети в кабинета показваха, че стоящия тук не е беден, ами просто предпочита въздържанието. Горяха само две свещи и сенките по ъглите бяха изключително гъсти.

На вратата се почука. Влезе облечен в черно мъж, който остави един вързоб и едно писмо пред стареца, после излезна. Старецът отвори писмото и зачете. После попипа пакета, но дръпна ръката си като че ли се беше опарил. Лека усмивка се плъзна по сухите му устни.

- Изглежда планът ни ще успее, Арсехифус. Изглежда този полу-демон и лакеите му ще се провалят. И ние ще властваме над света. - последното беше произнесено тихо, по-скоро като факт, отколкото като блян.

От сениките излезна масивна фигура. Имаше чифт крила и много пипала, стърчащи от най-различни ъгли. Имаше три бляскащи очи и огромна зъбат уста. От гърлото му излезна очудващо ясен човешки глас:

- Синът ми ще умре, Тронус! И аз лично ще го убия. Той си мисли, че може да победи всичко, но от мен го е страх. А и дори да ме победи, то тогава ще се превърне в мен - демонът в него ще го завладее. После аз ще призова армиите си, и този път няма да има втори Нарзаг! Този път ще спечеля!

........
Последна промяна от hameleona на чет окт 25, 2007 8:20 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон сеп 19, 2005 4:17 pm

Гриб Стоманената Лапа со огледа отново. Никой смъртен не се беше добирал до тук - толково на вътре в пустинята. Но нещо не беше наред - Гриб го усещаше с костите си. Защо не виждаше океана? Нали зад пустинята имало Океан?

Усети някакво раздвижване зад себе си и светкавично се завъртя. Нямаше никой. И пак някакво движение, на ръба на полезрението му, но съществуващо го накара да се завърти напълно. Нямаше нищо. Гриб извади двуръчния си меч и стисна здраво щита си - нямаше да се остави да го сварят неподготвен!

- Тези играчки няма да ти помогнат - чу съсухрен глас зад себе си.

Гиганта се завъртя светкавично... но там отново нямаше никого! Никой около него, но все пак чу гласа! Замисли се за момент, после се извърна светкавично... и пак не видя никой. После всичко причерня...

***

Събуди се в някаква пещера. Беше завързан за някаква маса. Опита се да скъса веригите, които го държаха, но без успех. Над него се надвеси грозното лице на някакво създание от неизвестна раса. Приличаше на гигант... Е, ако гигантите имаха сивкава кожа и различни отвратителлни татуировки по себе си. Също така липсваха и рогата. Приличаше на някаква отвратителна смесица между гигант и гоблин. Едва сега, Гриб осъзна, че е гол. Отново се напъна да скъса веригите. И пак не успя. Съществото му се усмихна и му заговори:

- Оооо... Гостенино мой, много време има да седиш прикован така. И колко прекрасни мигове ще изживеем заедно. - Чак сега Гриб забеляза, че съществото е женско... и страх започна да се появява в сърцето му. - Колко писъци ще изпищиш, преди да а умреш... Но няма да умреш, преди да родя дете от теб. Момче. До тогава ще живееш!

Когато осъзна, какво му предстои Гриб се замята налявя-надясно, опитвайки се да скъса веригите. Създанието само седеше и му се хилеше. После започнаха мъченията....

Ден и нощ, час по час, Гриб беше измъчван, а после (макар самия той да не можеше да го повярва) изнасилван! И така дни, седмици, месеци. Накрая похитителката му роди... момченце, което Гриб би убил с удоволствие. А после последваха два дни на страшни мъчения, които завършиха със смъртта му. Последните му мисли бяха:

"О, велики ветрове, избавете грешната ми душа и пратете наказание на тази измет, която ме държа в плен месеци наред..."

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт окт 18, 2005 10:04 pm

"...Тенорис извади меча си от гърдите на последния труп. Е, не вярваше да има още някой пред него. Най-накрая най-великите брони щяха да се съберат и да бъдат дадени на законния им притежател... Е, този притежател идея си нямаше, че му принадлежат, но поне беше достоен за тях.
Насочи се към вратата в дъното на коридора - беше облицована със метални фигури, представящи битката между Нарзаг и могъщия му противник. Тен въздъхна - молеше се тази битка да не се повтори, защото Нарзаг беше умрял, а той не искаше да загуби приятеля си. После извади голям ключи го постави в ключалката. Както бе и очаквал ключа пасна точно. Завъртя се без проблеми и вратата вече не беше пречка. В следващия миг обаче Тенорис заедно с вратата отхвръкна назад и се спря чак в отсрещната стена. Щом видя фигурата в рамлката очите му се разшириха:
- Ти!? Но ти си мъртав! - после видя какво държи фигурата в едната си ръка и заплака. - Не, не, Богове, НЕЕЕЕЕЕЕ!!!

..."

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб май 20, 2006 12:47 pm

Селяните се трудеха над изкопа.
"Още малко" - помисли си чернокнижника - "само няколко метра и ще открият входа. Ще слезна долу, ще взема свитъците и ще се свърши"
Следн няколко часа единия от четирите гиганта дойде при него и каза:
- Намерихме входа, господарю.
- Добре, върнете хората в селцето им. После проверете дали има някакви опасности!
- Да, велики.
Гиганта тръгна и подбра хората. След като ги затвори в селцето им и остави два гоблина за пазачи се върна, подбра останалите си войни и слезна надолу в изкопа и черната дупка, която селяните бяха разкрили. Чернокнижника ги последва. Знаеше, че има множество капани, но също така знаеше, че може да се лиши от наемниците си. Черния вход ги погълна. Часове наред цареше тишина, нарушавана от време на време от нечий писък. Накрая чернокнижника и два гиганта се измъкнаха. Мага носеше книга, с кожена подвързия.
- Съберете селяните! Нека затрупат дупката! Долу няма нищо, което да желая повече. Но тъпия Орден на Розата може и да поиска някои неща там.

След два часа от селцето започнаха да се чуват писъци на болка - чернокнижника експериментираше с новите си способности...

Заключена