Аксиом16 Приключение с меч и магия

Тази съвсем обичайна картина за малкото човешко селлце Охрясово намиращо се край блатата се повтаряше за пореден път и слава богу жителите вече бяха свикнали. Деня едва се беше преполовил, но въпреки това гъстите и мрачни облаци скриваха слънцето и човек спокойно би си помислил, че е привечер. Валеше пороен дъжт, като от време на време някоя мълния следвана от отекващ гръм разтърсваше всичко наоколо. Тежките дъждовни капки шибаха с все сила по селските къщи и нещасниците, които все още не бяха оспяли да се приберат. По улиците и площада беше пълно с вода и на места едвам можеше да се мине. Пороя бе жесток.

На площада на малкото селце се отличаваше една постройка - това беше не много голяма и въпреки това уютна и спретната кръчма. Над вратата имаше табелка с нарисуван орел и надпис "Орловото око". От прозорците навън се разсейваше светлината на кръчмата и можеби ако дъжда утихнеше щеше да се чуе музиката и веселбата идваща отвътре. Беше шумно и претъпкано. Имаше подреден и чист бар на който бяха насядали някой от по-редовните клиенти, а бармана бършеше чашите. Една сервитьорка се размотаваше наоколо и носеше различни напитки. Имаше сцена, на която някакъв си свиреше на флейта, а донего имаше танцьорка.

На една маса в ъгъла се бяха събрали съвсем случайно, принудени от дъжда, доста необичайна група, състояща се от 2 джуджета, 2 човека и още един(все още не се знае расата на героя на Асен). Токущо им беше сервирана поръчаната бира(сметнете го като бонус от мен )...

"'Баси скапания дъжд" си промърмори Начук и отпи глътка бира (1/4 литър). Беше високо джудже с някак изпито лице. Поизмокрения шлем от варена кожа притискаше черната му като катран коса и я събираше на нещо като плитка, стигаща до малко под раменете на джуджето. Брадата беше същата.
Джуджето отпи още една глътка и огледа останалите на масата, обърна особено внимание на човека в кожената броня.

Използвам наблюдателноста на Начук. И тъй като в темата с героите ги иам всичките показатели, целта е да види нещичко интересно - издайнически белег, нещо прикирвано, но издавано от езиак на жестовете. Единствено за героя на Асен мога да ползвам умеието в конвенционалния му смисъл. Нещо повече - Начук ще огледа Елфрик 3-4 пъти последователно, за максимане успех.

Майлс гледаше останалите на масата си. Е, поне беше на сухо.
- Казвам се Майлс. Ще ми е приятно да науча и вашите имена.

Балин си изтръска брадата и каза:
-Хмм,тоя дъжд ми провали целия ден.Е,поне има бира.Аз съм Балин.К'ви са ваште имена?

-Начуакглаватазапетаядетоеотстоманаастоманатроши, можете да ме наричате Начук - отговори въпросния Начук с известан апатия, по което се познаваше, че е в лошо настроение. - На къде пътувате вие?

-Елфрик-сви рамене човекът в кожа-приятно ми е да се запознаем. А в момента не пътувам наникъде, защото, аккот си спомняте, буквално се изтърсих от небето и дори не знаех къде съм попаднал. Е, поне се отървах от едно гадно подземие, така че не се оплаквам!

Неоставяйки много време на героите да се опознаят изведнъж през вратата на кръчмата влезе фигура. Беше среден на ръст мъж с черно пътническо наметало, което го пазеше от дъжда. Прекрачи през вратата и си свали качулката. Беше облечен с обикновенни, леко изпокъсани, пътнически дрехи. От него течеше вода. Откри се лицето му - имаше брада, но явно не я беше оставил нарочно, а просто не му достигаше време да се бръсне често. Косата му беше черна и мокра, въпреки наметалото. Оттръска се малко и изватди калъв изпод елечето му. От него извади някакъв свитък, отиде до бармана и му посушна нещо. След това се качи на сцената, а танцьорката спря и флейтаджията замлъкна. След това мъжът се провикна със силен глас, така че всички в кръчмата да го чуят:
- Праща ме кмета на Охрясово(трудно можеше да се нарече кмет и малката административна къщичка трудно можеше да се нарече кметство)! Следнич текст трябва д абъде приведен до знанието на жителите на Охрясово:

"Поради необясними причини селските коне намират смърта си. Не се знае защо напоследък доста от местните коне са намерени мъртви край блатата. Не се знае причината за смърта, а и какво рпавят чак там. Събирам група от 7 доброволци, които да отидат и да разследват случилото се на място. Всички желаещи да се явят в кметството утре по пладне. Ще има голямо възнаграждение!"

След като вестоносеца прочете това отиде на бара и си поръча халба бира. В кръчмата веднага се разшумя...

- Аз, кандидатсвам за един от тези доброволци. Името ми е Майлс Рейвън Уулф - майстор на меча.

Начук си остана на мястото ,без да пророни дума. По лекото му кимване с глава обаче наблюдателните можеха да съдят, че и той е навит, че на следващия ден щеше да иде в кметствотто и да се запише. Идиотското поведение на Майлс не пробудиреакция у джуджето.
Начук отпи още една глътка бира и чашата му "спре да пуска". Огледа още веднъж другите на масата и впери поглед в най-близката сервитьорка.

НАчук пак ползва Наблюдателност в/у Елфрик (всъщност върху всички, но по обясними причини настоявам да ми пратиш само показатели на Елфрик).Псоле поръчва още една бира.

След като новата еднолитрова халба изтропа по масата пред Начук, той отпи и този път погледна малко по-радушно другите.
-Значи и вие искате да препечелите от проблемите на това селце, хрмм? Ако е така, може и да се сработим като чудесна групичка!

Докато героите се опознаваха и разговаряха вече беше станало около 4 часа следобяд. Дъжда продължаваше все така да плющи по покривите. Някои хора се бяха изнизали от кръчмата, а други бяха дошли. През времето докато групата разговаряше на масата не се беше случило нищо необичайно...

По едно време през вратата влезе богато облечен мъж. Свали пътното си зелено наметало, закачено със златна брошка. Беше облечен в цветни копринени дрехи и носеше шапка с красиво перо на главата си. Беше обут с дълги, кожени, черни ботуши. Беше високичък с чуплива кестенява коса до раменете. Имаше малка брадичка и шпага препасана през колана му.

Отиде до танцьорката на сцената и я дръпна за ръката. Каза и нещо и я завлече нагоре по стълбите, където бяха стаите. Тя се дърпаше, но неможеше да устои на силата му.

-НА тоя няма да му е ден днеска - промърмори високото джудже и скочи от стоал си, грабвайки кистенът си, подпрян до краката на масата. После се затича нагоре към "ситуацията".

Майлс веднага се хвърли след джуджето.

Елфрик беше последвал джуджето само след минути. Приближи се бегом до вратата, зад която се чуваха въпросните писъци и я изкърти с мощен, добре отработен ритник със скок, влетявайки в стаята.

(Двоен удар със Скокова атака и засилка, и вратите във всяка нормална страноприемница се отварят гостоприемно:)).

Атаката на Елфрик завари Начук с вдигнат боздуган зад главата, стоящ едва леко странично на вратата. След като човека ог лиши от нуждата да замахва, Начук си запази положението ан оръжието и влетя в стаята.

(Прицелена атака за всички ТД, или ако е беззащитен (а именно - зает, с гръб..)), две неприцелени атаки.

Майлс само хвърли поглед. Май ставаше нещо, за което подобна намеса нямаше да е от полза. Огледа стаята...

Когато джуджето връхлетя в стаята видя следната картина: мъжът държеше жената и я беше блъснал на леглото. Тох беше точно с гръп към вратата, но при трясъка от ритника на Елфрик се обърна. Видя групата и извади шпагата си. Но уви небеше достатъчно бърз. Докато я вадеше боздугана на джуджето се беше засилил право към него. Не успя да побегне и тежката топка със шипове се стовари в гръдния му кош. Чу се звук от натрошаване на множество кости. Гърдите му се вдлъбнаха и на места изкочиха ребра. Бликна кръв, която оплиска лицето на Начук и всичко наоколо. Всичко беше окървавено...

Жената изпищя и започна да плаче. Хълцаше и подсмърчаше. Беше прекалено стресирана за да каже нещо...

Начук приклекна и провери мтжа за признаци на живот. След като не установи такива се присегна за падналата му на замята рапира, до нея лежеше и някакъв оръфан тефтер, вече и оцапан в кръв, койот джуджето също прибра. С рязко движение дръпна кесията от пояса му, надникна вътре и завързвайки пусна и нея в пътната си торба.
-Някой да разбере какво става с жената! - измърмори той малко преди да се разправи - Мене не ме бива по тая част.

-Ма... магьоснико-кимна Елфрик-погрижи се нашият избухлив приятел тук да раздели парите от онази кесия точно на три, за да си получа моя дял, когато сляза.
Госпожо-обърна се той към певицата-добре ли сте?
Огледа кръвта по нея и добави.
-Предвид остоятелствата, имам предвид. Той... не успя да ви нарани, преди да дойдем, нали?

(Използвам Психология на 7, за да разбера как се чувства жената, освен, че е в шок... предполагам. Не споменавам името ан Майлс, за да не се окаже, че е бил мъжът й и сега тя иска главите ни на кол, а градската стража е навита да й ги даде ).

Майлс се вмъкна в стаята. Обхвана всичко с поглед и после отиде до жената:
- хайде сега, няма,няма, не плачи. Нали нищо лошо не ти направи... - започна да я утешава той...

-Двама сме много!-прошепна му Елфрик, опитвайки се жената да не чуе. Придружи коментара си с многозначителен, но пък напълно ясен:) знак с глава към вратата.

Васко ги чакаше долу кротко отпивайки от бирата си. Беше се представил по-рано кратичко и здържано. Бе споменал, че работи като калфа и са г изпратили да свърши някаква дребна поръчка в околноста. Въщоност дори това бе твръде много, но "хората" изглеждаха дружелюбни.
- Донесете по едно питие на колегите - помоли той сервитьорката и след това докосна леко брадичката си.
- Ето тук си се изчапал с нещо Елфрик - посочи капчицата кръв която го бе опръскала.

През сълзи жената отговори на Елфрик:

- Вие не разбирате. По добре бягайте и се скриите...някаде. Не трябваше да го правите...Не трябваше да го рпавите заради мен. Аз съм проста танцьорка.

Тя подхлъцваше от време на време, а сълзите се стичаха по иначе карсивото и, но зачервено в момента лице. Имаше кърваво червена коса до към раменете. И красиви дълбоки, каточели бездънни черни очи. Беше ослепително красива(красота 17, а и доста надарена ).

Майлс изсумтя неопределено и хвърли изгарящ поглед към Елфрик.
- От никой и от нищо не ме е страх! Никой няма право да се държи така с жена, пък ако ще и крал да е!

Жената каточели беше още по-оплашена:

-Вие не разбирате. Това е брат и дясната ръка на кмета. По добре се махайте. Ако разбере, че сте го убили тежко ви се пише. Брат му беше много злобен. Непрекъснато ме тормозеше. И не само мен. Много ви балгодаря. Вие избавихте селото от тази напаст, но сега трябва да бягате бързо. Ако някой разбере много лошо ви се пише. Ако искате елате. Мога да ви скрия в моята къща за известно време, но трябва бързо да се махаме. - жената си пое дъх и вече се оттърсваше опт плача - Казвам се Ралира. Приятно ми е.

Едвам се оттърси от сълзите и погледна с искрящия си и невинен поглед Елфрик и Майлс в очакване.

-Ралира?-вдигна вежди Елфрик-Красиво име... Приятно ми е. Правилно ли разбирам, че и вас не ви очаква нищо добро, ако братът на убития ви намери? Ако да, считайте се за поканена да дойдете с нас. Смятам, че ще се измъкнем на местните стражи. Притеснява ме повече въпросът "след това", но за него ще мисля... ами, след това!

- Немога изведнъж да напусна селцето. Незнам къде отивате, а и трябва да се грижа за възрастната ми майка. Немога да я оставя сам, а тя няма как да дойде с вас.

-Не отговорихте на въпроса ми!-напомни Елфрик- Има ли опасност въпросният брат да предприеме някакви действия срещу вас?

- Хъм... - започна Майлс - изтърсвайте се. Имам идея, но дали ще можем да извършим всичко туй навреме... Вземаме от някой каруца или по възможност фургон, качваме Ралира и майка й там, а после заедно с тях се изнасяме - знам едно малко селце, където познавам всеки и никой няма да може да й навреди. Но е на около месец пеша. С фургон - около 2 седмици... Аз толкоз мога да измисля. Но заявявам, че с войни като нас едва ли ще имаме проблеми по пътя... А иначе... Хъм, колко е стражата... Може и да ги натръшкаме - и се усмихна доста злобно...

Елфрик разтри слепоочията си.
-Насилието не е решение! То решава проблема временно, а после поражда нов, обикновено-по-голям! Ако не беше така, можех да отида и да премахна "братчето" на пострадалия. Някой от вас обаче зададе ли си въпроса "а след това какво"? След това ставаме преследвани престъпници, за начало... затова и няма да го направя.