Аксиом16 Приключение с меч и магия

Васко не подаде ръка в отговор, а я сложи върху рамото на джуджето.
- Стига толкова убииства за днес! Ако проклетия дъж спре поне за малко ще съберем провизии и тръгваме натам - Воско кимна към прозорчето, зад което се бе ширнало Блатото, докъдето поглед стига.
- Какъв си ти!? - обърна се Васко към човека.

Щеше да е забавно да срещнем Lark, наистина!

-Хъъ - изсумтя Начук- като можеш да ни бъдеш полезен, бъди ни. А псоле ще говорим - извъргаял той грапавит думи по гърлтоо си.

Каквото и да правеше човекът изглеждаше супер спокоен.
- Трябва ви каруца значи? Ами да тръгваме тогава. Това няма да е проблем. Но защо да ходим до селото ти? - Ларик се обърна към Майлс. - Нека да отидем при блатата и все пак да проверим. Имам чувството, че това, което избива конете е минало и от тук.
След това Ларик отвори врата и зачака останалите.

-Почакай! - обади се Ралира - А какво стана с майка ми!? Няма да я оставя тук.

Ларик само се усмихна:
- За нея няма какво да направиш повече освен хубаво погребение, но мисля, че сега не е момента.

Последната реплиак на Лaрик убеди Начук да го псоледва веднага....с огромна доза предпазливост.

Не искам изненадващи атаки, ясно/ И в тази категория включвам да не е трудно на Начук да си извади оръжието в главата на някой

-Добре де,стига приказки,хайде да тръгваме накъдето ще ходим.

Ларик изсумтя:
- Хайде де, тука ли да ви вкарам каруцата? След това излезе навън и се качи в някаква си каруца, която каточе ли се беше появила от нищото и зачака останалите....

Доверчивият Балин веднага тръгна след човека и се качи в каруцата.

- ако дори за миг се усъмниш в него, само ми комни и няма да те спирам - прошушна Въско на Начук и злезе навън след коет осе метна в каруцата.

-Така ли?-вдигна вежди Елфрик при споменаването на майката на Ралира-и от какво е умряла?

- От Вкореняване!? - стига сте разпитвали а да вървим, че почва и мен да ме гони нещо подобно...

Ларик каза вече нервирано:
- Ами айде де. Качвайте се най-сетне! А аз не съм този, който може да ти отговори от какво е умряла.

След още малко безсмислени приказки цялата група се качи на каруцата и потегли. Бързо излязоха от селото и се озоваха на кален път. Можеби някога е бил от цели каменно плочи, но те се бяха разбили и сега беше просто малки парчета скала примесени с кал, а поройния дъжд шибаше по тях непростимо.
След около половин час път от излизането от селото вече нямаше дъжд. Слънцето не се виждаше, тъй като небето беше покрито с гъсти облаци, но дъждът беше спрял.
Колкото повече приближаваха блатата, толкова по-влажен ставаше въздуха, а на около вече се забелязваше лека, едвам доловима мъгла. Въпреки това конските копита продължаваха спокойно да почукват по земята и групата на конете бавно навлизаше към самите блата...

Съжелявам за грубата намеса, но не ми се чака повече. Давам ви известно време ако ще разигравате някакви диалози по пътя или някой ще скача да бере къпини, но след ден - два писали, не писали - продължавам.

*до колкото си спомням Начук веднага пребърка първия убит, онзи с рапирата, и прибра кесията му*
Начук остави боздугана си дъжда да отмие червеникавите петна върху каменните глави и от джоба си измъкна голяма кожена кесия. Елфрик, а може би и някои други, веднага я разпозна.
-Това не е само мое - прозвучаха стържещите се камъни в гърлото на Начук - Вътре има малко сребърници и една безполезна дървена статуетка. Аз ще взема само безполезната статуетка, отказвайки се от дяла си, ИЛИ ще всичките монети, но дървото ще е за вас.

- Няма пороблеми задръж статуетката, но незнаех че си любител на изкеството!? Аз кото груб материалист ще приема монетите! - тихо сякаш нашепна Васко и след като се сдоби с тях непродума нищо до края на пътуването.

До колкото си спомням вътре имаше 7 сребърника...май.

Начук извади два сребърника от кесията и ги подаде на Васко безмълвно. После и на останалите връчи техниете дялове, изтупа кесийката, да се види, че няма вече нищо вътре и шмугна в нея статуетката. После пъхна кесията в най-сигурния си джоб.

Ако някой не е съгласен с разделянето, значи прекъсва джуджето докато раздава парите.

След около още половин час път конете спряха изведнъж, а групата вече се намираше пред началото на мучурищата... Плътната земя беше заменена от тръстики и несигурна, едвам плъзгаща се по повърхността тиня. На места се забелязваха някакви зеленикави изпарения, а въздуха беше толкова задушен, че човек лесно би отслабнал ако поостане още малко на това място. Навсякаде се носеше остра миризма на сяра.
Ларик слезе от каруцата и тръгна уверено напред.
- Ходете точно по мойте стъпки, ако ви е мил живота.
След като изрече тези думи тръгна оверено напред без да чака който и да е било. Сякаш не идваше за първи път. Стъпваше точно където трябва и то дори без да се замисля. След малко се обърна и добави:
- Спокойно. Израстнал съм в околността и отлично познавам пътя. Труповете са на близо, няма нищо опасно.

През това време Ралира стоеше неуверено, чакайки останалите да предприемат нещо.

- Замислям се дали да не го отсвирм тоя - тихичко прошепна Васко, след което отряза няколко папура и ги мeтна на спътниците си.
- Нека видим де ще ни отведе "блатния човек", а после пак ще мислим - предложи той, като проверяваще с дръжката на папура почвата пoд краката, си трагна след момчето.

Ларик се обърна и каза смееки се:
- Спокойно. Папурите няма да ви трябват за там където отиваме. Нали не се хванахте? Тука е съвсем плитичко. Още не са почнали същинските блата. Най много да затънете до кръста. - с тези думи той отново се засмя и продължи напред.

"До кръста на човек" се стори доста високичко на Начук. За това и нищо не каза, ами само последва водача плътно, опитвайк исе, междувременно, да запомня пътя, по който минава за в случай, че .... нещо .. се случи с останалите.

Ралира малко се поколеба и тръгна след тях подпирайки с една папура в ръка.

-Ух,мразя калта,а тук има толкова много,че направо да се замисли човек дали да продължи.Но,айде какво ли ше правят бедните момчета без мене?Ще се изгубят бързо,а колко опасности ще ги сполетят не ми се мисли.. - тези и други подобни неща можеха да се чуят от всеки,който се опиташе да чуе какво си мърмори Блаин под нос.

Васко стигна до... до това дето ги водеше Ларик и огледа скиптично обстановката. Живота го бе научил, че колкото и лоша да изглежда нещо, това е само една десета от гнисотията дебнеща те зад ъгала.

Ларик ги водеше през блатата, като колкото по-навътре влизаше, толкова повече започваше да миришие на мърша. Миризмата беше просто отвратителна(всички, които имат обоняние над 2 са принудени да вървят с запушени носове, а останалите са просто изключително погнусени). След известно време стигнаха до нещо като островче от твърда почва заобиколено от тиня. По средата имаше одавна исъхнало дърво, което призрачно си беше разперило клоните над малкия къс сдрава земя. Когато групата се приближи Ралира изпищя и се обърна с гръб криеки лицето си в длани...

Картината беше отвратителна. Можеби всичко това някога наистина са били трупове на коне, но сега беше просто една отвратителна кървава каша. Бяха започнали да се разлагат и наоколо се въртяха доста насекоми. Вонята беше непоносима, а всичко беше разложено до така степен, че не си личеше кое какво е. Само на места се подаваха части от костите на мъртвите животни. Всички в мигом застинаха. Около минута никой не успя да обели и дума...

След едноминутния си шок, Начук се почуства глупаво, че е стоял цяла минута пред купчина месо, коеот вече дори не е напълно органично*.
-Да се хващаме за работа - избообти той - трябва да разберем какво ги е затрило, и да се върнем за парите си, преди да ни е намерило и нас. Някой тука има ли си понятие от биология*?
С тези думи джуджето се запъти към купчината трупове. "Не вярвам да са умрели от зараза" промърмори той нервно на себе си.

*-Надявам се не е нужно познание Биология, за да си го помисли това един магьосник

- Ако разбереш какво ги е убило имаш петаче от мене - подвикна Васко скато прикри нос с ръкава си.
- По степента на разлагане, дори в това блато, тези трупове са поне на седмица... Конет са изчезнали в една нощ всичките иначе от селото щяха да да подготвят нещо щом се видяли че се тука ги носи... по интересното е как нашия мил водач откри толкова лесно мястото!?

Ларик само оглеждаше конете, като не боръщаше мн внимание на останалите:
- Мисля, че ви казах. Доста съм обикалял тези блата и вече съм идвал веднъж от както изчезнаха.

-Блях,гадост.Винаги съм мразел конете,ама това е вече прекалено.Е,сега какво правим?

- Интересен въпрос наистина! ако джуджавия ненамери улика си събираме багажа и търгваме обратно към цивилизацията.

Иззад групата се чу писък. Всички мигом се извъртяха и видяха Ралира свлечена на земята. В гърдите и имаше забита стрела. Жената се давеше, явно във собствената си кръв проникнала в белите и дробове. Зад нея стояха три закачулени фигури, 2 от които бяха извадили арбалети. Средната нямаше оръжие, а просто стоеше с ръце прибрана под робата и. Чу се съскащ глас изпод качулката:
- Съмнявам се, че някога ще стигнете до цивилизацията.
КАРТА
Квадратчетата са 1х1 метра.