По петите на Нарзаг, Епилог: Наследникът на Нарзаг!

[hameleona]

И така стояха те там...

Добри и зли, от всички раси и професии... и се гледаха злобно...

На площада се появи визш жрец от Ордена на Нечистивия. Той наруши мълчанието:

- Здравейте, здравейте... Изключително приятно ми е да се срещнем... за пръв и последен път! А сега, Арсехифус, дай сина си на приятелите му. - демона просна Тен на земята и с ритник го прати при жена му, която веднага се наведе над него и почна да произнася някакво заклинание [sblock="Само за Ент и ако някой друг има СУ магьосник"]Заклинанието е някаква модифицирана версия на лекуване на тежки рани.[/sblock] - А, да, вярвам, че това също трябва да е при вас - метна нещо, което можеше да се окачестви като метална пръчка. Тя тупна в краката на Донал Ноя. Тен се надигна и изгледа говорещият със неприязън. - Аааа.... Тенорис... мой... нефизически синко... Знаеш, че аз те създадох, нали? Аз предложих на Арсехифус да заплодим онази женска. Явно обаче,че трябваше да те вземем и да те обучим. Както и да е! Не си му казал, нали? - погледът му се беше спрял на нищо-неразбиращия Ноя. - Е, кажи му сам... имате два часа за подготовка! Не се опитвайте да избягате... ще е фатално за вас...

- Добре - каза Тен - Елате насам.


Заявявайте действия, приятели. Нека всеки се обади, за да знам дали трябва да чакаме някой.

[del_mtg]

Веул просто изчаква в бойна готовност да види какво ще се случи.

[Miro]

Тохик устояваше добре на смазващото напрежение. Видял, че приятелите му са в бойна готовност и щяха да се справят с някоя изненадваща атака от тез лъжливи култисти, той

Тохик се оглежда, дал ивсичките артефакти на Нерзаг са на този площад.
[sblock="ако не са"]
притича до щита и броянта на все още кървящия гигант. Повдигна щита с една ръка и го метна в краката на Ноя:
-Дръж, приятельо! Тоз щит няма да ми трябва, благодарение на меча, който ти изкова за мен!
После се обърна и към Веул -
-Веуле, остави битката за псоле, и нека проверим на кой от двама ни ще стане таз броян по-добре![/sblock]

[sblock="ако случайно са там"]обходи с поглед целия малък площад. Там бяха...висчките. Тохик усещаше сиалта им, и от нея настръхна и тръпки го побиха. Дали чернодрешковците осъзнаваха каква мощ оставят в несигурно положение? Но сега трябваше някак да се разберат кой да надене екипировката на могъщия Нерзаг и да се пожертва, както великия герой някога е направил![/sblock]

-Арлаиссс! Ела със светлата си магия да спасиш един живот!

ама как ти набутвам героинята откъм манна, Ен, направо не е истина :!

[smeshko]

Ердериан извади ятагана,огледа красивата му изработка сякаш беше последното нещо,коеот ще види и каза:
-Е,приятели,мисля,че това ще ни е последната битка.Но нека поне я завършим подобаващо.-и застана с изваден ятаган до Тен.

[lowstef]

Скал извади един сребърник от джоба си и го зареди в прашката. Приготви и многострелния арбалет. Но първо щеше да се пробва със среброто. Не беше сигурен дали то ще направи нещо на демона, но от опита си досефа знаеше, че и стрелите едва ли щяха да му направят нещо. Тях щеше да ги използва срещу "чернодрешковците", но първи приоритет му беше демона.

[sblock="за хам"]Умение Тактика 6 за да преценя "раположението на силите". Приблизителен брой на "лошите", разположение (потенциални слаби места), някой очевидно важен за отстраняване първо (жреца примерно), който да ми е достъпен, път за отстъпление (евентуално), такива работи.[/sblock]

[Асен]

Донал ноя огледа с магиески-техническото си око (просто казано, той е и магьосник), пръчката в краката си, готов да я изкриви с мана-удар на чука си, ако покажеше признаци за заплаха...
(Чакам резултатите от огледа-наблюдателност, ковач, Магьосник-на ЛС или тук, както е поподходящо).

[lowstef]

A, да:

[sblock="за разказвача"]Преценка на въоръжението и екипировката им с Оръжия и брони - 2 и Маг. Предмети - 6.[/sblock]

[hameleona]

Тен се изправи пред всички и заяви:

- Приятели, похвално е, че се готвите за битка... но днес ще има само един дуел, който ще определи изхода на много неща... може би самата сътба на света! Ноя, не гледай така злобно Меча нна Нарзаг! Или по-точно Оръжието на Нарзаг, защото тази пръчка стомана може да приеме каквато форма пожелае собственика й! Вдигни я и облечи останалата част от наследството си... Наследнико на Нарзаг! - последното беше извикано и Тенорис изпъна ръка, чийто пръст сочеше Ноя...

[Асен]

Донал свали шлема си. От далеч се виждаше, че е повдигнал вежди почти до темето си...
-И защо измисли, че аз съм най-достоен да проведа тази... битка? (Щях да кажа "безсмислена глупост", но се спрях-ако някой може да чете мисли...) Вярно е, че Тохик и Веул не са най-добрите бойци, защото се колебаят... вярно е също, че елфът е стрелец, а не боец. Най-очевидната причина е, че само аз и ти сме открили и укротили своите де... тъмни страни. Но защо аз да съм "наследникът на Нарзаг"-това предполага няакква родствена връзка. И дори и причината да е посочената от мен, все пак искам да го чуя от теб.
Като приключи, Донал погледна със известно съмнение Бойният Чук на Нарзаг... поне така щяха да го запомнят, ако битката я проведеше той.

За разказвача:
[sblock]Преди да прдължим, трябва да уточним някои неща с теб... на Ай Си Кю можеш да ме намериш след 9, иначе ще отнеме малко повече ЛС-та.[/sblock]

[hameleona]

- Нека започна от самото начало... Когато разбрах, че Ордена търси другите брони... Ами... Аз тръгнах да издирвам Нарзаговите... Но тогава разбрах, че само някой от рода на Нарзаг може да ги ползва свястно... И почнах да търся наследника... Изненадата ми беше голяма, когато разбрах, че Нарзаг е бил полу-елф, а жена му - елфана, която починала малко след Двубоя. Уплаших се, да не би родът му да се е изгубил. Но не бе така! Оказа се, че Нарзаг имал син - повече ефл, отколкото човек... Май се досещаш на къде вървят нещата? Е, този елф минал през едно селище на хората и според слухувете имал близки отношения с една тамошна жена... Е, нека да ти кажа - не, това не е майка ти! Цялата тази история е отпреди повече от двеста години. Едно е сигурно - майка ти има елфическа кръв във вените си... пък била и тази кръв едва няколко капки... По-важното е, че от тези няколко капки, повечето са Нарзагови! Но има още! Елфа най-накрая се завърнал в Гората и там основал един добре познат ви род... Родът на Арлаис Раан... - после се усмихна, като видя лицата им - Не, спокойно, роднинската ви връзка е толкова далечна, че няма накъде повече. Ако не беше така нямаше да ви позволя да сключите брак. Но истината е, че тук има и Наследница на Нарзаг, но в пророчествата е казано Наследник! За това и избирам теб Донал Ноя, Наследнико на Нарзаг...

ПП:Съжелявам за грубата намеса в изсториите на героите ви, но просто така ми беше в главата още от включването на Ентити към играта. Дано не ми се сърдите!

[Асен]

"Е, щом трябва, трябва! Ако не, трябва да се бие Арлаис, а това ще се случи само през трупа ми!"-помисли си Донал и се обърна към жена си с усмивка.
-Държа да ти кажа, че ако оцелея от тази битка, въобще не очаквай новата информация да ми повлияе за довечера!
След това се сви рамене и започна да смъква бронята си. Изгледа навъсено останалите, докато дърпаше една от кукичките...
-Някой ще помогне ли на "Наследника" все пак? Тази броня се смъква трудно, а след това имам да обличам още една като нея!
[sblock]Приемам, че Тохик и/или Слкал и/или Веул са ми дошли на помощ...[/sblock]
Вече екипиран, но без шлем, Донал седна на земята и вдигна металната пръчка. Втренчи се в нея. За всички околни, просто стоеше и гледаше "пръчката", която пулсираше и се променяше, в началото сякаш колебливо, под ръцете му...
Впоследствие започна да придобива форма, но все още оставаха поне няколко възможни варианта...
По-важно беше какво ставаше "отвътре". Чрез съзнанието си, Донал придаваше различни форми на оръжието, като следеше скоростта, с която то се подчиняваше. Постепенно започна да го възприема като продължение на смаия себе си, вече не бяха отделни един от друг, а едно цяло, и не можеше да се определи къде започва Донал-човека и къде започва Донал-оръжието, което все така нямаше твърдо фиксирана форма...
Мисълта няма форма. Волята оформя действителността. Сега обаче беше първият етап-мисълта. Първо трябваше да реши какво оръжие ще използва за предстоящата схватка. Логичният избор беше чукът, който владееше, но самото оръжие му подсказваше, че алебардата или бойната секира може да се окажат по-добрият избор. Никой не можеше да отрече, че остриетата концентрират силата на боеца повече от чука... което беше и добре, и зле понякога.
Последва вторият етап. Дръжката се удължи, намеквайки за двуръчно оръжие... но това все още беше само намек. Мисълта беше избрала.
Третият етап беше финален. Волята и мисълтта се обединиха в едно и Оръжието, което беше човек, а приятелите му наричаха Донал Ноя, се изправи и нахлупи последната част от себе си, за да защити уязвима част от собствената си конструкция. Не забрави да го затегне към останалите... а след това просто пристъпи към Ордена. Повечето от враговете му отстъпиха неволно, усетили освобождаването на вътрешпният войн в духа на война на светлината. Устоя само избраният за негов противник. Донал почувства, как психичните им енергии се срещат преди боя, сблъскват се, когато двамата се погледнаха в очите, после отстъпиха едновременно. Този бой нямаше да може да се реши само със силата на волята.
Накрая волята решава всичко, това е първата и последна истина във всяка битка. Но когато срещу нея се изправи друга воля, близка по сила, има нужда от посредничеството на тялото, превърнало се в едно цяло с оръжието...
Време беше да започват.

Арлаис си спомни какво беше казал Донал, когато се нахвърли сам срещу демонът, нападнал крепостта на Тенорис.-"Аматьори! Вие сте демони само по наследство!"
Сега разбираше какво е имал предвид. По бузата й се стече сълза... Плачеше, защото за любимия й това състояние беше нормално...плачеше за целият свят!

А Донал усетри тъгата й и се обърна, за да й се усмихне. Усети усмивката му дори зад шлема. Някак си разбра, че Оръжието-което-беше-човек-и неин съпруг-беше спокойно и не иска да я тревожи. Усмихна се в отговор и сълзите й пресъхнаха. А след това съпругът й се обърна и сблъсъкът, който трябваше да реши съдбата на всички им, започна.
[sblock]Чакам Хамелеона да ми отговори на някои въпроси, преди да ви кажа какво държи Донал-макар че не го написах по този начин заради това! А Ентити да ми прощава грубата намеса върху Арлаис, но се надявам да няма нищо против...[/sblock]

[Entity]

Простено ти е, Асене:) Аз си бях във Варна тия дни и не съм се докопвала до РС, за което искрено ( за пореден път ) се извинявам.. Май пак съм пропуснала ключов момент.. Мрън пък!
Нека да добавя нещо само, защото Арлаис все пак е жена и макар да е мъжко момиче има своите слабости.
Думите на Тен изтръгнаха елфаната от вцепенението й. Казаното от него я шокира не по-малко от Донал.
Всички щастливи и трудни мигове със съпруга й се надпреварваха в съзнанието й. Не можеше да понесе мисълта, че може за миг да го загуби. Да, разбираше това, че трябваше да се бори за Доброто.. Разбираше и отговорността, но опастността правеше всичко да изглежда толкова болезнено. Въпреки, че копнееше да го прегърне, Арлаис остана като закована на мястото си. Остави приятелите им да се погрижат за сигурността на обичания от нея мъж, обличайки го в бронята. Мислено се помоли на Алфанна да закриля любовта на живота й.
Сърцето й щеше да се пръсне от бушуващите чувства. Не можеше да не го докосне още повече, че не искаше да вярва, че това можеше да бъде последния път, когато ще види очите му. Хвърли се, неспособна да сдържа емоциите си и тихичко се разрида в прегръдките му. Силните му ръце я обгърнаха и въпреки, че усещаше как той се бори със себе си - леко я отлепи от себе си и я погледна успокоително..На Арлаис не й беше нужно да разбира.. Тя усещаше! Леко кимвайки му, се отдръпна няколко крачки назад, очаквайки съдбовния сблъсък.
+ 273 Опит за двамата (Асен и Ент)

Аз мога ли да му помагам с магии (небойни)?
Може да опиташ, но не те съветвам - бронята дава висока МЗ...

[hameleona]

Ренисин постави ръката си върху рамото на Арлаис и й прошепна:
[sblock="Само за Ент"] - Ела, нека да им подготвим една изненада.[/sblock]
Двете се отдръпват настрана и обръщат гръб на всички, а Сонд се настанява между тях и останалите, така че никой не разбира, какво правят двете...
[sblock="Само за Ент"]Ренисин извади един свитък и го подаде на Арлаис:
- Вземи. Аз ще правя ритуала, но някой трябвада чете това. Написано е на Еллафи, както виждаш... много внимавай да не объркаш нещо, защото това ще е пагубно за всички ни. - после клекна и начерта малък пентаграм на земята пред себе си - Това, което правя в момента е черна магия. Ако не искаш - не участвай. - изважда различни мускалчета и кутийки със съставки и започва да ги изсипва в определен ред в средата на пентаграма. - Ще почваш ли? Чети тихо...[/sblock]

На площада изведнъж се появиха множество фигури в черни дрехи. Бяха въоражени с какво ли не. Едва ли биха били проблем... ако бройката им не беше няколко дузини...
- Мислите, че ще си тръгнете живи? - каза черния маг - Лъжете се! Аз може и да умра, но вие ще ме последвате... Но първо ще се насладите на два дуела... Между мен и Наследника и между Арсехифус и сина му - Тенорис... Готови ли сте?

[sblock="Само за Стеф!"]Сори, приятел, направо забравих...
Черния маг - носи само роба и жезъл, но оценяваш защитните качества на робата, като достойни на тези на Харзаговия комплект. Вероятно това е другия комплект (Забравил съм му името)
Демона - няма оръжия или брони.
Чернодрешковците - добро въоражение, даже успяваш да прецениш, че всичките ризници са изковавани специално и са на много добро ниво (не ограничават подвижността, но си готов да се закълнеш, че имат ЗА над Доволен?[/sblock]

Между другото, преди малко забравих - всички чернодрешковци носят плетени ризници.

[Miro]

Тохик се стъкми в пълната си екипировка и се приготви да се бие рамо до рамо с безсмъртния Тен, непобедимия Ноя, могъщия Веул, и "стрелците". Агаморовите доспехи и двата могъщи меча го акраха да се чувства равен и на най-великите демони от ада на това бойно поле. Аха ако не бяха дуели...

[Асен]

Донал завъртя секирата в ръце. Първо щеше да убие опонента си максимално бързо, след това щеше да се погрижи за демончето-аматьор, ако Тенорис не се справеше с 'татко" си... магьосниците трябваше да неутрализират мага и толкова. Макар че най-лесно би било, ако някой се беше сетил да неутрализира всички магии на полето...

[smeshko]

"Е,май все още няма да съм много полезен с тоя ятаган,я да си вадя лъка..."-каза си наум Ердериан.Бързо прибра ятагана в ножницата,свали лъка,извади една стрела и се прицели към най близкия чернодрешко,като преди това мина малко зад "бойната линия",която образуваха приятелите му.

[del_mtg]

Днес определено щеше да бъде велик ден и Веул нямаше намерени само да стои и да гледа. Погледна висчките си приятели, с които беше прекарал толкова много време. След това погледна Наследникът. Доближи се до него, потупа го по рамото и след това каза:
- Късмет, приятелю! Покажи им на какво си способен.
След това тръгна да се отдалечава, но изведнъж му дойде нещо на ума и пак се върна при Донал като му каза тихо:
- След като няма да ти трябва повече имаш ли нещо против да ми окажеш честта да облека старата ти броня.

[sblock="В случай, че се съгласи:"]Веул се приближи до купчината кърваво червен метали запона да си слага бронята. След малко останови, че не е способен сам да облече всичките части и викна отново малко помощ. След като надена цялата екипировка. Огледа хубаво всичките противници и си сложи шлема. Взе брадвата си, но посне я погледна и остави на земята...
Извади от раницата си някакъв пакет обвит в копринен плат. След което го отвори и от него извади друга брадва...Беше видимо по-лоша изработка и доста стара, но щом я видя очите на Веул светнаха. Това носеше за него много спомени. Притисна я до сърцето си, след което прошепна нещо, взе бойна стойка и добави надъхано:
-Само ми елате!
В този момент изглеждаше като огромна планина от кърваво червен метал, която само чака поредните глупаци, които имат път през нея.[/sblock]

[sblock="В случай, че Донал откаже:"]Веул поглежда старата си брадва оставя я на земята и коленичи до нея:
- Тате, съжелявам, но ще се наложи да ползвам това.-потупва новата си брадва- Знам, че ще ми простиш.
След това целува брадвата на баща си и се изправя готов за битка.[/sblock]

[Асен]

На такова изпълнение Донал само ще се изсмее-тази броня я е обличал той, а щом е по мярка на човек малко над 180 см, няма как да стане на гигант 220+ см, с поне 40 килограма по-тежък. Това е броня от цели плочи, не може да се разгъва!
Аман с това Диабло, в живота и в ноемалното фентъзи не става така-виждам броня, обличам я! Я пробвай да обуеш обувки бебешки размер и виж дали ще се получи!
del_mtg, като го прочетeш това, пусни ми ЛС да изтрия поста и си редактирай своя!

[dolar]

Нейнор бе извадил ножа си. Но след каторазбра че няма той да се бие се разочарова и отсъпи назад. Но не прибра ножа си...

[Havoc]

Гойл взе в ръце огромната си брадва и застана до останалите. Нищо повече не обичаше повече от битката.

[hameleona]

Тук ще водим системните неща за битката, после Асен ще описва какво става.
Пръстените ти дават + 3Сила и Интелект, не влиаят при покачването на ниво.

Пусни си всички статове - Атака, защита (БЗ и с Бронята), Щети, ТД, ЖТ и т.н.
Не става...
ТЖ92
ТМ доста над 100 .
ТД 18
БЗ 40 (56), с бронята-72!
АТ 41-42 в момента (с двуръчна секира, която без затруднения ползвам с една ръка-зависи дали си сумирам две половинки), но моята атака по принцип силно зависи от вида на оръжието...
Щета-21 зара +20.
Нещо наблюдателността ми срещу оня отсреща какво казва? Може и на ЛС .
Оправяй се бързо, че утре ще гледам да пиша от работа!
Противникът ти:
Сроен и в черна роба. Преполагаш, че робата му е не по-малко животоспасяваща от бронята ти. Държи жезъл. Но не какъв да е жезъл - целият е от кристал, макар и да има железни ленти, за здравина. Предполагаш че това не е всичко, но ако има други защити - те са скрити.
- Да започваме - каза мага и замълви някакво заклинание...
Асене... имаш точно 4ТД за действие...
Не съществува действие, което да отнема 4 ТД и аз да го владея, нали знаеш? Щото толкова отнема удр с ръка на майстор на ръкопашния бой с умение 11+...
Ако това те наведе на идеята, че трябва да си едтинеш псота, давай смело и изтрий този!
Виж ся, можеш да започнеш действие...
Добре тогава-Донал Ноя налита по начин, подобен на този, по който ще налита парният локомотив, когато го зиобрети някой и за тия 4 точки се прицелва за +2 Атака в него (по-точно, финтира за проямна на посоката), след това го удря с настоящото си оръжие (секира). Чакам...
Излита мъллния, която се забива право в гърдите на Ноя, но бронята му я завихря около себе си и я запраща в земята. - 1 Атаката, но никакви щети.
Самия ноя замахна... и уцели - противника му дори не направи опит да отбягва... нямаше и нужда - бронята му пое по-голяма част от силата на удъра, а остатъка сякаш се изпари...
Донал се усмихна зло, но противникът му не можеше да види това под маската. Добре, амиго, това исках да знам... Секирата се превърна в чук, а самият Донал се концентрира да изпревари следващото действие нз опонента си.
(Промяна на оръжието за 1 ТД, повишавам реакцията си с 10 точки с Бойна Готовност).
(Аре, щото имам рожден ден да те черпя с едно АУ6 )
Чермия магьосник отхвръкна надалече... около 7-8 метра. Но пък после пак заизрича заклинание...
Тоя път имаш 10 ТД за действие, но ония е на 6метра...
При това положение Донал Ноя се хвърли към опонента си като побеснял бизон. Всъщност беше напълно спокоен, но твърдо решен да го пречупи като закалена стомана... така че се опита да го достигне, преди да е успял да изрече каквото и да е, а чукът му беше готов за удар, в който щеше да влоижи цялата си енергия.
Ще ти пусна Лс каква специална атака използвам.
Донал изведнъж се озова пред стена от камък. Би било приятно да спре... но законите на физиката казаха друго - заби се в стената... и мина през нея. После пък се блъсна в мага и двамата се затъркаляха.
Ау, супер-помисли си Донал-е, сега вече ще стане мазало, амиго... След това се засили да се набере към горната част на тялото на мага, за да приложи триковете, на които го бяха научили старите борци още в селото му, когато беше просто "синът на ковача"...

Използвам останалите си точки (с две прицелване за 3 умора) за Приковаване (атака с тяло, шоковата щета не може да се спре от Твърдата му кожа ).
Онзи се опитва да се измъкне... и неуспява. Толкова е зашеметен, че само гледа тъпо....
Последва още едно стягане за контрол, след това ковачът вниматело, отбягвайки съпротивляващите сде ръце, хвана безпомощния си опонент за главата и закри носа и устата му с бронираната си длан....
(Още едно Приковаване, последвано от Душене с Концентрация от +6 за 6 Умора. Тъй като очевидно съм върху него, щом току-що го Приковах, това означава още +2 за двете атаки (+8 за втората отхвърля наказанието за атака към главата ). И сега идва хубавият момент, ама хубав за мен... не мога да го нараня по друг начин, но той не може да спре описаното от мен душене с Твърдата си Кожа, защото аз изобщо не опитвам да натискам или пробия кожата му, просто спирам притока на кислород... Май ше я свършим акто във съвременните "боеве без забранени хватки" !) -
Това поне е лесно...

"След като се беше стоварил върху противника си, Донал се погрижи да го прикове към земята с тежестта на тялото и доспехите си. Не беше специалист, но всяко човешко хлапе свиква да се бори на празниците, на мегдана-и синовете на ковачите особено. Така че просто притисна противника си, който изглеждаше много неприятно изненадан от подобно развиие на събитията, и се погрижи да го обездвижи. Силата и ловкостта, които му даваше бронята, бяха повече от достатъчни да неутрализират вскякави опити за имъкване от страна на магьосника, който изглежда бе познаемрали физическите си умения. Стандартна грешка за повечето магове, от която Донал обичаше да се възползва... притисна го още веднъж, след това сграбчи лицето му и без да бърза притисна длан към него. Не се опитваше да му причини болка, вече беше разбрал,ч е магът е овладял мистичнто изкуство на твърдата кожа до съвършенство. Сигурно се смяташе за неуязвим срещу физически атаки... е, не беше съвсем вярно. Беше неуязвим към атаки, които нараняват целосттта на тялото кожата му (или поне я огъват силно). Донал, обаче, намше подобно намерение-просто притискаше лицето му с ръка, като дори не се целеше в очите. За сметка на това не позволяваше и капак въздух да достигне до носа и устата...
Скоро магът започна да се задушава. Не можеше да произнесе заклинание, дори ако успееше да се концентрира, не можеше и да се освободи, защото задържането на главата е ключов момент в приковаването на човек към земята и душенето всъщност не отлслабваше захвата на Донал... Не можеше и да се освободи с физическа атака, защото бронята на Донал не му оставяше уязвми места за атака, а и ковачът се беше притиснал към него, което не му оставяше място, за да нанесе опасен за брониран човек удар...
Малко повече от четвърт минута отне на Донал да доведе опонента си до безсъзнане. За всеки случай го удържа толкова, докато се убеди, че наистина е припаднал и не може да се кнцентрира...
След това смъкна с едно движение "качулката" на "робата", която защитаваше главата на членът на ордена. След това със същата ръка взе собственото си оръжие, което се превърна в боен джуджешки чук, подчинявайки се на мислената заповед, и с два удара размаза черепа на поклонника на черните сили върху твърдата земя. Едва тогава го пусна и се изправи, готов да продължи битката, ако се налагаше. Ако Тенорис не се беше справил с "татенцето" си... е, щеше да изчака да види изхода от дуела им, но ако Тенорис не се спрвеше, щеше да се погрижи и за него. За сега просто откри щита си и го вдигна."
- Лесно се справи, а? Но замислил ли си се, дали това беше предвидения ти противник?

[Асен]

(Това въпрос от теб към мен ли е, или от някой герой към Донал? Иначе предполагам, че сега Тен няма да се справи с баща си, за да мога да го сразявам с комплекта на Нарзаг, а ти да полуши титлата "фен на Диабло 2"8). Ако е въпрос, пусни едно ЛС (и уточни кой го задава), и Донал ще отговори! )

[hameleona]

Ами, гласа идва някъде от страни.

ПП: Ненавиждам Диабло 2!

[Асен]

Донмал се обърна по посока на гласа (очаквам да чуя какво вижда) и отвърна разсеяно.
-Не, разбира се. Нищо не е предопределено, освен едно-всички членове на "Ордена", които са дошли тук днес, ще умрат... Дано вашето божество има повече милост към душите ви, отколкото ще проявя аз към телата ви!

(Добре, значи ще ти дадем друга титла... )

[hameleona]

- Жалко, че уби чирака ми. - една фигура излезна от сенките. Беше фигура на войн, целия в черна броня. - Но той беше слабак. Сега ще се изправиш пред мен. И да видим, дали имаш силата да победиш един истински войн!

[Асен]

Донал се отказа да мисли как един маг може да е чиракувал на войн...
-Смяташ, че ще си по-голямо предизвикателство ли?-осведоми се небрежно, докато се приближаваше, без да бърза. -Съмнявам се. Всчики от Ордена прекалено разчитате на външна помощ от демоните от Ада, на които се опитвате да подражавате или да се съюзявате с тях. (приближавайки се още).-Аз, от друга страна, знам къде е истинската сила... Ти знаеш ли я?
През това време се беше приближил достатъчно, следващата крачка се превърна в удар практически без замах, съединен с избутваща сила. Все едно предстоеше да разбере отговрът на въпроса си, но се съмняваше. Никой, който го знаеше, не би се присъединил към Ордена. Просто не би видял смисъл...

[hameleona]

Оръжието на Донал замахна... и пропусна. Противникът му се беше снишил с изключителна ловкост и после изведнъж скочи към него прилагайки му силен захват през кръста...

[Асен]

При захватът през кръста обаче, противникът му без да иска бе обгърнал и щита, който се оказа като допълнителна преграда между двамата. Донал не закъсня да се възползва от това, забивайки крака в земята и прилгайки мощен натиск с двете ръце, за да разкъса хвата на опонента си с подсилените си от магията мускули... После щеше да приложи удар с чука си срещу опонента, но това идваше после:).

(Освобождаване със Сила 25+3 точки бонус от нивото...Едва ли ще ме задържи с Ловкост8). Още не знам защо не получих предизвикана атака според правилата, но да не се заяждаме... много:)!)

[hameleona]

Онзи изпусна Донал. Но това не му пречеше - претърколи се (Забележи - с фулплейта си!) и се изправи на крака. После извади един кинжал, който пред очите на Ноя се превърна в двуръчен меч.

[Асен]

Донал изчака атаката спокойно. Поне така изглеждаше на пръв поглед, всъщност изчакваше противникът му да се разкрие при атаката си и бееш готов за секунда да покрие останалото помежду им разстояние...

(Бойна Готовност за останалите 5 ТД:))

Ама верно са станали популярни тия "хаемелеонски" оръжия...ще си помсили човек нещо за Вдодещия:lol: !