По петите на Нарзаг, Епилог: Наследникът на Нарзаг!
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Известно време двамата се преценяваха...
(Наблюдателност с концентрация за +1 (за 4 ТД) върху кучия син, чакам ЛС с информацията!!:))
"Негова воля"-помисли си Донал, и отново се сля мислено в едно цяло с оръжието си. Започна с поредица от финтове. Стъпка напред, за да привлече вниманието му; стъпка встрани, за да премести центъра на атаката... и помитащ удар с чука, развъртян от мускулите на опитния ковач, се насочи към открилата се пролука! Едва ли някой можеше да остане прав, след като получеше такъв удар...
(Системно това означава атака за 11 ТД с чука, с +2 към Атака. Тоест с безумно висока Атака, в случая-писал съм ти колко е...и Избутване, да видим на колко метра ще отлети!
Ако парира, ползвам Разтърсване. Ако не, след като го ударя, ползвам останалите си ТД (до 5 ТД, като Специалист в Защита) за защита с щит срещу контраатаката му (защитата на щита ми +3 от Специалист в защита), и евентуално още 2 за още +1 към Защита чрез отклон.) Разбира се, ползвам толкова ТД, колкото има смисъл-не ме интересува с колко успех ме удря, ако атаката все едно попада в бронята ми:) )
(Наблюдателност с концентрация за +1 (за 4 ТД) върху кучия син, чакам ЛС с информацията!!:))
"Негова воля"-помисли си Донал, и отново се сля мислено в едно цяло с оръжието си. Започна с поредица от финтове. Стъпка напред, за да привлече вниманието му; стъпка встрани, за да премести центъра на атаката... и помитащ удар с чука, развъртян от мускулите на опитния ковач, се насочи към открилата се пролука! Едва ли някой можеше да остане прав, след като получеше такъв удар...
(Системно това означава атака за 11 ТД с чука, с +2 към Атака. Тоест с безумно висока Атака, в случая-писал съм ти колко е...и Избутване, да видим на колко метра ще отлети!
Ако парира, ползвам Разтърсване. Ако не, след като го ударя, ползвам останалите си ТД (до 5 ТД, като Специалист в Защита) за защита с щит срещу контраатаката му (защитата на щита ми +3 от Специалист в защита), и евентуално още 2 за още +1 към Защита чрез отклон.) Разбира се, ползвам толкова ТД, колкото има смисъл-не ме интересува с колко успех ме удря, ако атаката все едно попада в бронята ми:) )
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Онзи само мръдна леко ръка и меча му се замъгли и застана на пътя на чука. Интересно бе, обаче че разтърсването го изхвърли от ръката му, но верига го задържа на китката му. Онзи се засили, замахна и нанесе бърз удар, който Ноя парира с лекота. Е Ковачът едва ли очакваше подсечката, която го събори на земята...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Кажи ми, че не си чакал да поясня използването на "бойна готовност" !
Последна промяна от Асен на пон мар 27, 2006 1:46 am, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Искаше да си опиша битката. Чети сега...
Двамата отново се обикаляха, но боецът на Ордена беше вложил прекалено много в атаката си и не беше готов бързо да се възстанови след нея-което вероятно спаси шлема на Ноя от няколко тежки удара соед падането. След това ковачът-войн отново използва най-опасното си умение-способността да се възползва от слабите места на противника си. В случая подсечката, зиползвана сама за себе си, издаваше една опасна слабост-прекалената самоувереност и агресивност понякога водеха до пилеене на сили само заради демонстрация на превъзходство. Под шлема на Ноя вече бе разцъфнала широка усмивка-беше открил ключа към победата. Отстъпи кракча назад след изправянето, противникът му компенсира, продължи напред с мощен замах след отстъпващия Войн на Светлината...
Ударът попадна в нараменника на бронята и успя дори да пробие, врязвайки се в плътта-за щастие на Ноя, на плитко-ковачът не беше използвал оръжието си за защита.
Вместо това чукът се бе стоварил в уязвимата връзка на бронята, защитаваща сгъвката на лакътя. Дори от разстояние, изпукването се чу. Бронята на опонента му също беше с равни качества и спаси кракът му от пълно разтрошаване-но ударът на чука не прорязваше, а огъваше. След удара металът остана огънат навътре, причинявайки постоянна болка на притежателя си, която му пречеше да използва ефективно този крайник.
Веднага след размяната, противникът на Ноя премахна верижката, която свързваше оръжието му с бронята-явно тя беше част от самото оръжие-и нападна, въртейки меча си с лекота, макар и само с едан здрава ръка. Въпреки това личеше ясно, че сръчноста му с лявата ръка не се равнява на тази с дясната. Всъщност, очевидно не беше се упражнявал за бой с нея.
Последвалото беше битка на издържливостта и тактиката срещу бързината и уменията, продобити в безчислени часове тренировки и битки-умения, които Донал Ноя не можеше да притежава, защото те бяха привилегия на тези, които можеха да си позволят най-добрите учители и достатъчно време за изучаването им. Но сега и противникът му не можеше да се възползва напълно от тях... Ударите на двуръчния меч се сипеха по-начесто, но попадаха по-рядко и не успяваха да нанесат решителна рана. Ковачът-войн понасяше болката и продължаваше. От своя страна, той се беше концентрирал върху тялото на опонента си, затеруднявайки дишането му с всеки успешен удар. Двамата си разменяха известно време удари, които биха убили на място неброниран или по-малко опитен от тях противник. Безценните артефакти на Нарзаг и неговия враг постепенно се превръщаха в отломки. Постепенно обаче, болката и кръвозагубата се натрупваха. Донал го усещаше, но търпеше. В един момент се залюля. Съдабата на Магландиум може би се решаваше от този двубой, но боецът повече нямаше сили. Усети го и опонентът му и удвои усилията си. Мечът се издигна за решителния удар и Донал беше почти готов да приеме съдбата си.
Докато оръжието се спускаше, една мисъл премина през ума на ковача.
"Арлаис!"
В последния момент, чукът блокира меча. След това, в неоакван изблик на енергия, Донал се втурна напред като побеснял и с всичката сила на ковашките си мускули стовари оръжието си, молейки се на Орим да му позволи да защити любимата си...
Боецът на Ордена рухна като покосен. Бронята на тялото му не беше успяла да го издържи последния удар. Магията беше неутрализирала магията, а силата и яростта бяха разтрошили стоманата, за да достигнат до плътта под нея.
Битката беше приключила в тишина.
Донал се отдръпна от поваления враг и се обърна към членовете на Ордена. Надяваше се приятелите му да не са били прекалено улвечени, за да пропуснат да заемат позции, за да се справят с останалите си врагове.
Опиши ми реакцията на ставащото от страна на членовете на Ордена.
Двамата отново се обикаляха, но боецът на Ордена беше вложил прекалено много в атаката си и не беше готов бързо да се възстанови след нея-което вероятно спаси шлема на Ноя от няколко тежки удара соед падането. След това ковачът-войн отново използва най-опасното си умение-способността да се възползва от слабите места на противника си. В случая подсечката, зиползвана сама за себе си, издаваше една опасна слабост-прекалената самоувереност и агресивност понякога водеха до пилеене на сили само заради демонстрация на превъзходство. Под шлема на Ноя вече бе разцъфнала широка усмивка-беше открил ключа към победата. Отстъпи кракча назад след изправянето, противникът му компенсира, продължи напред с мощен замах след отстъпващия Войн на Светлината...
Ударът попадна в нараменника на бронята и успя дори да пробие, врязвайки се в плътта-за щастие на Ноя, на плитко-ковачът не беше използвал оръжието си за защита.
Вместо това чукът се бе стоварил в уязвимата връзка на бронята, защитаваща сгъвката на лакътя. Дори от разстояние, изпукването се чу. Бронята на опонента му също беше с равни качества и спаси кракът му от пълно разтрошаване-но ударът на чука не прорязваше, а огъваше. След удара металът остана огънат навътре, причинявайки постоянна болка на притежателя си, която му пречеше да използва ефективно този крайник.
Веднага след размяната, противникът на Ноя премахна верижката, която свързваше оръжието му с бронята-явно тя беше част от самото оръжие-и нападна, въртейки меча си с лекота, макар и само с едан здрава ръка. Въпреки това личеше ясно, че сръчноста му с лявата ръка не се равнява на тази с дясната. Всъщност, очевидно не беше се упражнявал за бой с нея.
Последвалото беше битка на издържливостта и тактиката срещу бързината и уменията, продобити в безчислени часове тренировки и битки-умения, които Донал Ноя не можеше да притежава, защото те бяха привилегия на тези, които можеха да си позволят най-добрите учители и достатъчно време за изучаването им. Но сега и противникът му не можеше да се възползва напълно от тях... Ударите на двуръчния меч се сипеха по-начесто, но попадаха по-рядко и не успяваха да нанесат решителна рана. Ковачът-войн понасяше болката и продължаваше. От своя страна, той се беше концентрирал върху тялото на опонента си, затеруднявайки дишането му с всеки успешен удар. Двамата си разменяха известно време удари, които биха убили на място неброниран или по-малко опитен от тях противник. Безценните артефакти на Нарзаг и неговия враг постепенно се превръщаха в отломки. Постепенно обаче, болката и кръвозагубата се натрупваха. Донал го усещаше, но търпеше. В един момент се залюля. Съдабата на Магландиум може би се решаваше от този двубой, но боецът повече нямаше сили. Усети го и опонентът му и удвои усилията си. Мечът се издигна за решителния удар и Донал беше почти готов да приеме съдбата си.
Докато оръжието се спускаше, една мисъл премина през ума на ковача.
"Арлаис!"
В последния момент, чукът блокира меча. След това, в неоакван изблик на енергия, Донал се втурна напред като побеснял и с всичката сила на ковашките си мускули стовари оръжието си, молейки се на Орим да му позволи да защити любимата си...
Боецът на Ордена рухна като покосен. Бронята на тялото му не беше успяла да го издържи последния удар. Магията беше неутрализирала магията, а силата и яростта бяха разтрошили стоманата, за да достигнат до плътта под нея.
Битката беше приключила в тишина.
Донал се отдръпна от поваления враг и се обърна към членовете на Ордена. Надяваше се приятелите му да не са били прекалено улвечени, за да пропуснат да заемат позции, за да се справят с останалите си врагове.
Опиши ми реакцията на ставащото от страна на членовете на Ордена.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Лакеите на Ордена наизвадиха оръжията си - явно бяха решили да си отмъщават...
Но бяха пренебрегнали Ренисин - тя довършваше ритуала си.
Чак сега всички се сетиха за Тенорис и баща му. Двамата се гледаха в очите... явно че това нямаше да е битка на физиката, а на психиката. Но преди някой да се спусне да помогне или попречи на Тен последните думи от свитъка излязоха от устата на Арлаис...
Всички лакеи на Ордена се вцепениха. Ренсин допря длани и после ги раздалечи рязко, сякаш разтваря завеси. Чернодрешковците запищяха - собствените им кореми се разтваряха...
Но бяха пренебрегнали Ренисин - тя довършваше ритуала си.
Чак сега всички се сетиха за Тенорис и баща му. Двамата се гледаха в очите... явно че това нямаше да е битка на физиката, а на психиката. Но преди някой да се спусне да помогне или попречи на Тен последните думи от свитъка излязоха от устата на Арлаис...
Всички лакеи на Ордена се вцепениха. Ренсин допря длани и после ги раздалечи рязко, сякаш разтваря завеси. Чернодрешковците запищяха - собствените им кореми се разтваряха...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
донал ноя покалти глава, при което изтерзаният му шлем се откачи и падна. Чудеше се какво ли ще кажат по-чувствитлните му приятели, след като дори ан енго не му харесваше. Нямаше чест в това, което направиха магьосничките, просто беше необходимо. В повечето битки нямаше, но все пак магията убиваше дори по-гадно от оръжията-или поне убиваше повече хора наведнъж. Погледна чука си и отново поклати глава. Надяваше се, че няма да доживее дните, когато тези оръжия ще излязат от употреба, но не можеше да не се притеснява за бъдещите поколения...
Мимолетното съжаление премина през ума му за секунда, като сянката на орел по земята, после битието наложи собствените си проблеми. Донал се огледа да види как магията беш повлияла на семейния конфликт между Тенорис и баща му. Смяташе да се погрижи бащата на Тенорис да не преживее битката, независимо дали щеше да победи, или не!
Мимолетното съжаление премина през ума му за секунда, като сянката на орел по земята, после битието наложи собствените си проблеми. Донал се огледа да види как магията беш повлияла на семейния конфликт между Тенорис и баща му. Смяташе да се погрижи бащата на Тенорис да не преживее битката, независимо дали щеше да победи, или не!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Тен и баща му стояха един срещу друг. После се атакуваха едновременно. Сблъсъците има разтърсваха земята. Определено Архи-демона имаше надмощие над полу-демона. Донал се спусна да помага, но нещо като стена го възпря. Тенорис се свлече под ударите. Демона застана над него и започна да му говори на някакъв език, който останалите не можаха да разберат. Тен само извика едно "Не" и започна да прави познато на всички заклинание - очерта пентаграм във въздуха пред себе си, после го свали към земята.
- От Ада дойде и в ада ще си отидеш!!! - изкещя Тенорис, после направи втори заклинание, което започна да бута баща му към дупката, отворила се в земята. Тенорис избяга надалече. Застана до Ноя и загледа как баща му изчезва в дупката. После изрече две думи и махна с ръка. Пропастта се затвори...
- От Ада дойде и в ада ще си отидеш!!! - изкещя Тенорис, после направи втори заклинание, което започна да бута баща му към дупката, отворила се в земята. Тенорис избяга надалече. Застана до Ноя и загледа как баща му изчезва в дупката. После изрече две думи и махна с ръка. Пропастта се затвори...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал прегърна Тенорис като отдавна загуен син, после го пусна и го потупа по рамото.
-Приятелю, всеки път като помисля, че си умрял, успяваш да се измъкнеш. Тъкмо се канех да отмъщавам за теб! Е, надявам се това да значи, че сме се отървали то баща ти. Не се сърди, но предпочитам семейството ти в този му състав!-намигна на смаяният полу-демон и отстъпи крчака назад. Постепенно се освободи от съсипания комплект на Нарзаг и се насочи към собствените си доспехи, принадлежали някога на унщожител на демони. Струваха му се подходящ избор за облекло в двореца на Тенорис, пък и почти навсякъде, освен в храм на Алфанна. Освен това му пасваха идеално, а нещо му подсказваше, че въпреки всичко това не е краят на играта с този демон. Сега обаче не искаше да разваля празненството на приятелите си с мрачните си предположения. Имаха право да се порадват, а и той трябваше да обърне малко повече внимание на Арлаис!
-Приятелю, всеки път като помисля, че си умрял, успяваш да се измъкнеш. Тъкмо се канех да отмъщавам за теб! Е, надявам се това да значи, че сме се отървали то баща ти. Не се сърди, но предпочитам семейството ти в този му състав!-намигна на смаяният полу-демон и отстъпи крчака назад. Постепенно се освободи от съсипания комплект на Нарзаг и се насочи към собствените си доспехи, принадлежали някога на унщожител на демони. Струваха му се подходящ избор за облекло в двореца на Тенорис, пък и почти навсякъде, освен в храм на Алфанна. Освен това му пасваха идеално, а нещо му подсказваше, че въпреки всичко това не е краят на играта с този демон. Сега обаче не искаше да разваля празненството на приятелите си с мрачните си предположения. Имаха право да се порадват, а и той трябваше да обърне малко повече внимание на Арлаис!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал закопчаваше бронята си с гръб към Тенорис, така че си позволи да се усмихне.
-Добре, Тен, надявам се да си прав.
След това препаса чука на Убиеца на демони. Просто в случай, че Тенорис грешеше. В този случай, все едно, беше свикнал с това оръжие и не смяташе да го оставя, а и трябваше да носи символ на бъдещата си професия.
(Извънигрово казано, чакам да опишеш грандиозен купон, после ще опитам да си построя ковачница !)
-Добре, Тен, надявам се да си прав.
След това препаса чука на Убиеца на демони. Просто в случай, че Тенорис грешеше. В този случай, все едно, беше свикнал с това оръжие и не смяташе да го оставя, а и трябваше да носи символ на бъдещата си професия.
(Извънигрово казано, чакам да опишеш грандиозен купон, после ще опитам да си построя ковачница !)
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал се съвзе пръв.
-Ще приемем засега, Тен. Аз през това време имам да направя едно делово предложение на моите приятели. Ако го приемат и решиш да ни помогнеш, ние също можем да приемем по-ниско заплащане, но първо трябва да говоря с тях.
След това се обърна към всички, които бяха там.
-Арлаис, момчета, елате малко настрани. Имам да ви кажа нещо. Мисля, че ще помогне на всички ни да постигнем целите си!
Предлагам им плана с Оръжейната гилдия, като им изтъквам вероятните пречки и облаги, които съм описал в темата!
-Ще приемем засега, Тен. Аз през това време имам да направя едно делово предложение на моите приятели. Ако го приемат и решиш да ни помогнеш, ние също можем да приемем по-ниско заплащане, но първо трябва да говоря с тях.
След това се обърна към всички, които бяха там.
-Арлаис, момчета, елате малко настрани. Имам да ви кажа нещо. Мисля, че ще помогне на всички ни да постигнем целите си!
Предлагам им плана с Оръжейната гилдия, като им изтъквам вероятните пречки и облаги, които съм описал в темата!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал се усмихна.
-Веул, ако тази гилдия бъде успешна, просто ще си купим войска, с която да спечелиш тази битка! За целта обаче трябва да убедим и останалите.
-Веул, ако тази гилдия бъде успешна, просто ще си купим войска, с която да спечелиш тази битка! За целта обаче трябва да убедим и останалите.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
Ердериан през цялото време наблюдаваше зяпнал титаничната битка, просто защото беше безполезен. Но сега, когато всичко беше свършило, искрено се зарадва. След като чу идеята на Ноя каза:
-Незнам дали мен ме включвате в гилдията, но идеята да прекарам живота си потънал в разни разписки не ме привлича особено. Засега, обаче, съм с вас. Не ми се иска да ви изоставям, ама ще видим...
-Незнам дали мен ме включвате в гилдията, но идеята да прекарам живота си потънал в разни разписки не ме привлича особено. Засега, обаче, съм с вас. Не ми се иска да ви изоставям, ама ще видим...
Life isn't bad - it's WORSE!!
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Тенорис успя на третия опит да отвори проход към дома си. Всички се готвеха за празненство, но Тенорис явно не беше толкова радостен.Той започна да говори спокойно, но твърдо:
- Еленин, я ми обясни нещо...
- Какво? - попита елфаната
- Как така това - той върли някаква торба на пода - се беше озовало в стаята с меча?
Еленин го изгледа странно.
- Какво е това?
- Виж.
- Тен, не мисля, че... - започна Ердериан
- Млък! Веул, отвори торбата и изсипи садържанието й.
Гиганта се подчини на заповедта. От торбата се изсипа не друго, а глава. Главата на Еленин.
Пред очите на всички тя започна да променя външния си вид - тялото й започна да се източва някакси. Кожата й посивя и се напука, лицето й се превърна в страшна гледка - беше запазило чертите си, но някакси променени и извратени. Две ципести крила изникнаха от гърба й. Тенорис скочи и извади меча си. Полу-демона се олюляваше. Еленин или това, в коет осе бе превърнала започна да пищи. Толкова силно, че всички изпопадаха на земята и затиснаха ушите си. Единствено Донал Ноя остана прав - бронята му беше с множество мистични защити срещу точно такива демонични сили. Еленин спря да пищи и извика:
- Моля ви, чуйте ме! Не искам да ви причиня зло!!!
- Еленин, я ми обясни нещо...
- Какво? - попита елфаната
- Как така това - той върли някаква торба на пода - се беше озовало в стаята с меча?
Еленин го изгледа странно.
- Какво е това?
- Виж.
- Тен, не мисля, че... - започна Ердериан
- Млък! Веул, отвори торбата и изсипи садържанието й.
Гиганта се подчини на заповедта. От торбата се изсипа не друго, а глава. Главата на Еленин.
Пред очите на всички тя започна да променя външния си вид - тялото й започна да се източва някакси. Кожата й посивя и се напука, лицето й се превърна в страшна гледка - беше запазило чертите си, но някакси променени и извратени. Две ципести крила изникнаха от гърба й. Тенорис скочи и извади меча си. Полу-демона се олюляваше. Еленин или това, в коет осе бе превърнала започна да пищи. Толкова силно, че всички изпопадаха на земята и затиснаха ушите си. Единствено Донал Ноя остана прав - бронята му беше с множество мистични защити срещу точно такива демонични сили. Еленин спря да пищи и извика:
- Моля ви, чуйте ме! Не искам да ви причиня зло!!!
Тохик се изправи, боронята му изстъргваща каменните плочки по улицата и меча му иззвъняващ извън ножноцата.
-Говори създание! И знай, че единствено че си пътувало с нас и не ис ни предало през това време ме възспира да е нападна още сега.
-Говори създание! И знай, че единствено че си пътувало с нас и не ис ни предало през това време ме възспира да е нападна още сега.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал се приближи, поклащайки чука.
-По-добре ще е да имаш обяснение за това тук. Между другото, акоч чуя още един път това гласче, ще приема, че искаш да ни причиниш зло. Нмяма нужда да ти обяснявам какво ще напрвя тогава, надявам се!
-По-добре ще е да имаш обяснение за това тук. Между другото, акоч чуя още един път това гласче, ще приема, че искаш да ни причиниш зло. Нмяма нужда да ти обяснявам какво ще напрвя тогава, надявам се!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Ами... Ами... добре, нека ви разкажа историята си. Може после да поискате да ме убиете, но смея да твърдя, че няма да ви е лесно...
Аз съм сукуба. В момента съм изтощена, за това и съм грозна. Принципно, когато се напия с кръв, може и животинска да е, си подобрявам външния вид! Но основната ми храна... е, основната ми храна е сексуалната наслад. Признавам, че съм демон, но... Не аз съм убила Еленин!!! Мамка му, ми че тя ми беше приятелка!!! Знаем се от години! Първи приятелки сме! Да де... бяхме... Когато Ордена я нае да ви нападне, тя веднага разбра какво става. Историята й е много дълга за да ви я разказвам сега, но...Тя знаеше, че Ордена ще победи, освен ако Наследника не се появи. А за да се справи Наследника... трябваше да намерим Меча! Не знаехме за Тенорис! Аз използвах една от магиите си за да се преобразя в нея и ви атакувах, а тя отиде за меча. Ще ми се да бяхме се разменили! Но аз съм много по-добра в убеждаването!
(Ако ще прекъсвате - давайте. Иначе продължавам.)
Аз съм сукуба. В момента съм изтощена, за това и съм грозна. Принципно, когато се напия с кръв, може и животинска да е, си подобрявам външния вид! Но основната ми храна... е, основната ми храна е сексуалната наслад. Признавам, че съм демон, но... Не аз съм убила Еленин!!! Мамка му, ми че тя ми беше приятелка!!! Знаем се от години! Първи приятелки сме! Да де... бяхме... Когато Ордена я нае да ви нападне, тя веднага разбра какво става. Историята й е много дълга за да ви я разказвам сега, но...Тя знаеше, че Ордена ще победи, освен ако Наследника не се появи. А за да се справи Наследника... трябваше да намерим Меча! Не знаехме за Тенорис! Аз използвах една от магиите си за да се преобразя в нея и ви атакувах, а тя отиде за меча. Ще ми се да бяхме се разменили! Но аз съм много по-добра в убеждаването!
(Ако ще прекъсвате - давайте. Иначе продължавам.)
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Донал си помисли, че за Еленил сукубата вероятно е изглеждала като инкубус. Усмихна се под шлема при идеята да въведат работни смени за дневната дажба на сукубата, предположи, че Тохик и Веул са яки момци и ще се справят, без да се губи кръвта на някое нещастно животно. Тен също е можел да й отделя повече време, но това си е негова работа все пак! Засега обаче не я прекъсна, самоп внимаваше за евентуални агресивни действия.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Това би говорило зле за неженените индивиди от отбора ни. Предполагам, че скоро ще се охрани. Поне Тен едва ли ще се притесни, че е демон!VORAC написа:Ако това чудовище се храни със сексуална наслада, май скоро ще умре от глад.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Тен е пич, но жена му май не е между живите. Нейната приятелка е добър избор за втора съпруга, макар че засега можем да не бързаме:). Трябва обаче да я храним по някакъв начин !
Последна промяна от Асен на пет май 05, 2006 11:22 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- lowstef
- Phantom Lord
- Мнения: 476
- Регистриран на: нед фев 06, 2005 8:00 pm
- Местоположение: Пловдив
- Контакти:
-А защо не ни разкажеш още малко, че да преценим дали да те пуснем? - Скал не беше свалил арбалета и още го беше насочил към... нещото.
Който ме харесва е прав! Който не ме харесва е прав! Който не му пука за мен не е прав!
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord
The leather armies have prevailed
The Phantom Lord has never failed...
Fall to your knees and bow to the Phantom Lord
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Подкрепям идеята!-кимна Донал Ноя.-Освен това наблегни на доказателствата. Засега имаме само твоята дума кога Еленин е напуснала, ако изобщо го е правила, но ти си заинтересована да ти повярваме. Също толкова лесно може да си я убила вчера и да си скалъпила тази история набързо!
Прилагам Психология върху сукубата. Тя е антропоморфна персонификация, така че би трябвало да мога да разчета емоциите й.
Прилагам Психология върху сукубата. Тя е антропоморфна персонификация, така че би трябвало да мога да разчета емоциите й.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife