[Интродукция] Да плюеш от кулата

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

[Интродукция] Да плюеш от кулата

Мнение от Blizzard » ср дек 14, 2005 12:02 pm

"Ти плюеш от кулата"
Брелски израз, използван за човек, който си губи времето напразно или се опитва да постигне неща, които не са по силите му


Градът Шарн се издигаше към небесата в сутрешното си съмнително великолепие, кулите му се протягаха към облаците като костеливите ръце на скъперник към торба с драконов кристал. Най-високите сгради се извисяваха близо миля над земната повърхност и гледката бе главозамайваща. Обществената мълва твърдеше, че е възможно да извървиш тази миля от мизерията в ниските нива до разкоша, великолепието и светския блясък на върха на кулите, стига да си амбициозен, способен, готов да работиш 25 часа в денонощието, да правиш компромиси със съвестта си, да си изцапаш ръцете, да изиграеш печелившите ходове във вечната игра на корупция и интриги, да дадеш правилните подкупи, да лижеш правилните задници и не на последно място - да извръщаш благовъзпитано поглед от страданията и воплите на бедняшките квартали. Циниците биха казали, че това е брелската мечта... И все пак отдалеч гледката бе главозамайваща! А височината бе внушителна...

Един от горните прозорци на една от най-високите кули се натроши на десетки бляскави стъклени парченца, които поеха дългия път надолу. Елфът Белеан д`Фиарлан скоро ги последва, защото законите на гравитацията важаха поне до известна степен дори в Шарн, дори за грациозните елфи и дори за кръвните членове на драконовите династии. Ако му бяха оставили талисмана за забавено падане той щеше да има шанс. Както стояха нещата, все едно вече беше мъртъв. Дори нямаше смисъл да крещи. Оставаше му само да чака неизбежната прегръдка на далечната, но бързо приближаваща се, земна твърд.

Белеан откровено съжаляваше, че се забърка в цялата история с артефакта от Ксен`дрик. Не трябваше да приема поръчката, не трябваше да си вре носа в чуждите работи, не трябваше да се рови в мрачните тайни около предмета, не трябваше да краде от работодателите си и съвсем определено не трябваше да се хваща в толкова простата им уловка, предвидена точно за такива случаи. Проклетият предмет носеше лош късмет! И какво ако Шарн, Бреланд и цял Корвеър се продънеха до Кхибер заради бездействието му? Суверените бяха свидетели на елфа, че това, че беше забавил "партньорите" си и техните планове с ден или пък месец, или година, му носеше малко удовлетворение сега, когато вятърът свистеше около него - много специален концерт, само за Белеан, посветен на последните мигове от живота му...

Каква ирония - най-сетне една хубава, ясна сутрин в Шарн, в която нито вали, нито е задушно, предвещаваща ден, в който имаш шанс да почустваш чистата радост от живота, а старите приятелчета и нови врагове на Белеан да изберат точно тази сутрин, за да го отстранят... Това сигурно бе някоя от шегите на Пътника. Все едно вече беше мъртъв.

Височината бе внушителна. Падането приключи учудващо бързо.

Заключена