Описания на героите

[Blizzard]

"Опознай човека в огледалото! През всичките си години не срещнах по-върл враг нито по-добър приятел от него."
Една от мъдростите на просяка Дейн

В тази тема ще публикувам части от описанията на героите, когато ми бъдат предадени. Няма да слагам нещата, които не са очевидни - характер, история, отношения към другите раси и народи - нека те се разкрият в самата игра. Остава възможността да допълваме описанията по време на игра - или с неща, които са възникнали в последствие, или с такива, които до тогава са били "тайна за другите".

При описанията на героите можете да използвате сегашно време, ако така ви звучат по-добре.

[Blizzard]

Гавлин Яангер
Героят на Chimera

Гавлин Яангер е млад и строен човек, с дълга руса коса. Средно висок за расата си, той има уверена и дори може да се каже самонадеяна походка, която обаче не скрива бързината и ловкостта на движенията му. Макар физическата сила да не е една от гордостите на Гавлин, той е добре сложен, а много хора биха прибавили прилагателното жилав в описаниeто на човека от Аундеър. Определено способността на Гавлин да поема не един или два от вражеските удари го е спасявала многократно. Два малки белега на лицето му, оставени от меч или рапира са доказателство за множеството сбивания и дуели, в които той е участвал. Единият белег е точно над лявото му око, а вторият е в дясно на брадичката му.

Гавлин се старае винаги да е гладко обръснат и добре сресан. Той има искрящо зелени очи, а чаровната му хлапашка усмивка често го забърква в неприятности. Ежедневните му дрехи са прости, но удобни. Носи сивкаво-кафеникав панталон и удобни черни ботуши, които явно са видели доста пътища и стълби. Обикновено е облечен с бяла туника, върху която носи заздравената си кожена броня. В редките случаи, в които Гавлин не е надянал старата си броня, той носи сивкав елек и къса връхна дреха с широки ръкави. Почти винаги носи наметало, често закачено по такъв начин, че да покрива дясната част от тялото му. Положението на Гавлин отдавна го е принудило да продаде “официалните” си дрехи, но е запазил черните си ръкавици. Все пак човек трябва да подържа някакъв стандарт, независимо в какво положение се намира.

Един от основните принципи на Гавлин е “никога не оставай невъоръжен”. Затова той винаги е придружаван от старата си рапира, която спечелил като млад войник в някакъв аматьорски турнир. Въпреки, че самата рапира не е особенно ценна и златното покритие на гарда отдавна е потъмняло и на места дори паднало, Гавлин я носи с голяма гордост и често разказва за великия си дуел, който му донесъл този трофей. Освен това той носи на колана си кинжал, а при нужда използва и късия си лък.

Гавлин има навик небрежно да почесва носа си, когато е съсредоточен над дадено действие, както и да почесва белега на брадичката си от време на време, когато говори. Той има очевидно военна походка и маниер.

Гавлин има малко познати и приятели в Шарн. Той е редовен клиент в кръчмата "Брелският сокол" където познава повечето от останалите постоянни клиенти. Единствените по-близки приятели на Гавлин в Шарн са двама негови сънародници, дошли в Шарн за да търсят късмета си след войната. Тримата аундерци често се срещат за да обсъждат новините от родината, да поговорят за вино и естествено, за да потренират фехтоваческите си умения.

Рисунка на Арабика:

[Blizzard]

Кимон Бералда
Героят на Blue

Кимон Бералда е мъж на около трийсет, може би повече години. Има вид на пътник, въпреки че старият, оръфан шинел подсказва войнишко минало. Има белег на челото, вероятно от нож или сабя – дълъг разрез пресичащ края на лявата му вежда. Грубата потъмняла кожа напълно отговаря на замръзналите черти на лицето. Погледът му е твърд, но топъл, смекчен вероятно от сините очи. Единственото светло нещо по него. Има дълга до раменете права, черна коса, която явно мие рядко. Изглежда всичко по себе си мие рядко, не се и бръсне, поне не го е правил последната седмица или две. На главата си има шапка с протрита периферия. В предния горен джоб на шинела има малък тефтер с кожена подвързия и катинар. Под шинела се вижда риза с отпуснати върви, а надолу - широк кожен колан и дочени панталони. Кимон очевидно не държи твърде на външния си вид, макар дрехите му да са изненадващо чисти за човек толкова запуснал хигиената.

Говори малко и премерено с нисък, равен глас. Излъчва спокойствие и увереност, които се предават и на събеседниците му. Често се отбива по кръчмите и хората го познават, но къде точно живее не знае никой. Никой и не се замисля, Кимон не е от хората които будят интерес. При него сякаш всичко е ясно от един поглед. Нищо не е скрито, няма загадъчен поглед, нито странни жестове, думи или каквото и да е, за което да се улови любопитството на хората. Рядко говори с посетителите, освен ако някой случайно се настани на неговата маса, тогава разменят две три думи, понякога поръчват заедно и после си делят сметката. Има навика да си записва в тефтера, а и не само, поръчва си пергамент и мастило и записва на него нещо. Някои хора го мислят за писател, даже се е случвало да го питат, но той само се усмихва и поклаща глава.

Понякога идва с пътна раница и арбалет преметнат през рамо, като че ли е бил или ще тръгва на дълъг път.

В Шарн е отдавна, макар че надали някой би предположил от кога точно, никога не се появява с приятели.

По неволя спестих разказчето на Blue за миналото и историята на героя му, за което ме гризе съвестта, тъй като беше много добро. Надявам се, че в бъдеще ще има повод да го пусна.

Рисунка на Арабика:

[Blizzard]

Сирил Росси
Героят на Brave

Сирил Росси влезе в Брелския сокол, плесна сервитьорката закачливо по задника и седна на любимото си място на бара. Четиридесетте му години не бяха оставили много следи върху тялото му и само посребрелите слепоочия подсказваха, че следователят на свободна практика отдавана е прекосил младостта си. Облеклото му беше съвсем прилично, даже спретнато и единствено леко омачканият му шлифер подсказваше за ергенския живот. Имаше хубава кестенява коса и издадена волева брадичка, покрита с набола брада. Не че бе красавец, но имаше нещо в него, което разтопяваше женските сърца и много хора се чудеха защо още няма г-жа Росси. Сините му очи в момента блестяха доволно и леко шеговито на фона на смуглото лице. Току що бе приключил доста скучна, но добре платена задача – намери добри доказателства за кръвосмесителните похождения на един хубавец с драконов знак, които скоротечно бе запратен от къщата си на “важна” мисия някъде на другия край на света, вероятно за да се потули скандалът. Резултатът бяха няколко златни галифара, подрънкващи в кесията му, стигащи поне за още два месеца наем на кантората. Даже успя да си изплати и заложения арбалет, който сега кротуваше подпрян на един от дългите крака на бар стола. Късият му меч пък беше в ножницата си, окачена на колана му.

Подвикна на бармана да му сипе двойно ръжено и се огледа за някой от приятелчетата, които се събираха тук. Той бе роден и израснал в Шарн и го познаваше по-добре от петте си пръста. Издигнал се от нивото на бездомно хлапе до частен следовател бе работил почти всичко, законно или не, което човек може да си представи. От малък имаше дарба с езиците и това много му помогна, защото привлече вниманието на един фалшификатор, който го научи да чете и пише и съвсем скоро той вършеше по-голямата част от работата. Сигурно щеше да се забърка по дълбоко в този занаят, но това че намери вкочанения труп на своя работодател с прерязано гърло, набързо го отрезви и Сирил реши да си намери друго занимание. После се беше занимавал малко с контрабанда, малко с залагания, после с каквото падне. Последните пет години се беше установил като следовател на частна практика и се справяше съвсем прилично, бе създал връзки тук-там и сега нямаше голямо желание да си сменя занятието.

Blizzard: публикувам и историята, защото редовните клиенти на таверната са я чували и тя не е тайна

Рисунка на arabica:

[Blizzard]

Дюрхам Бронтулф
Героят на RaynerApe

Древна мъдрост гласи, хората виждат само онова, което са готови да приемат; те съзират само тези врагове, с които могат да се справят. Всичко което би напомнило на редовия гражданин, че на час път извън пределите на обгърнатите от светлина булеварди лежи свят на неведоми лишения, изродил изящните бреландски форми в среднощен кошмар и стрил и последния проблясък на надежда между зъбчатите колела на живота - той е склонен да забрави преди умът му да го осъзнае. Из вертепите на Падналия квартал, по-дълбоко вкопани в блатата на мизерията, отколкото високо се издигат кулите-първенци на Шарн, там сенките са по-плътни от катран, а сред море от лудешки смях, трошащо се дърво и далечен детски плач, плават акули и пирани, водени от неутолимия си инстинкт за оцеляване и способни да надушат човешка кръв от миля разстояние. Това е свят на хищници, към който никой разумен човек не би оставил нозете си да го поведат. И място, където най-добрата защита срещу тежката смазваща длан на реалността е лудостта.

Една от невидимите сенки, които рядко изплават от дълбоките води на Падналия за да потърсят своята прехрана, е Дюрхам Бронтулф. Или просто Бро за всеки, който би се погнусил да сграбчи одърпаното джудже за врата, да залепи черепа му в най-близката каменна стена и изкопчи омачкания документ за гражданство от напластените с мръсотия груби пръсти. На пръв поглед Бронтулф изглежда като просяк, макар и твърде едър за подобно призвание - висок една глава над метър, с набито телосложение, подсилено от катовете дрехи с множество джобове, които го покриват от врата до нозете и попиват потта в своята остра сладникаво кисела воня, която може да задави несвикналите. Но едва ли просяк би могъл да докопа и запази за себе си люспестата броня, която се подава на места под грубата тъмнокафява туника, нито символът на Шарнската Канализационна Гилдия, пришит на дясното му рамо. И макар не всяка шарнска нощ да се слави като топла, дрехите на Бронтулф сякаш крият нещо - от дебелия врат на джуджето покрит с половин дузина тежки вериги наместо огърлици до масивните кожени ръкавици по дланите му, чиито пръсти за изрязани грубо.

Комай няма нещо, което тежкият живот да не е отнел от Бронтулф - и всяко от тези лишения е изписано на неговото лице. Типичната за мрорския род буйна и къдрава коса е орязана късо и грубо като при каторжник и само сиви зачатъци на косми покриват ръбатия му, плосковат череп. Само около слепоочията няколко кичура са оставени да виреят на воля и са сплетени в две дълги плитки, които се спускат отпред до гърдите му. Брадата му е мръсна и сплъстена, орязана късо около тежката челюст сякаш изсечена от гранит, и гъста като Елдийнски пущинак от двете страни, огромни бакенбарди които правят лицето му да изглежда дважди по-широко, отколкото високо. Малко зъби са останали в устата му и когато се ухили широко, изливащ хриптящ смях от дълбините на гърлото си, тя изглежда като тъмен кладенец. Нискоскосено чело, покрито с дълбоки бразди, се спуска до тежки гарвановочерни вежди, под които надничат две малки, присвити и потънали дълбоко в кухините си очи. Кожата на лицето му е потъмняла и обръгната, покрита с белези и трапчинки, а скулите изпити. Правият нос и тънки устни му придават една мъжествена осанка, която в правилната обстановка би могла да го направи дори привлекателен - не и сред животинската примитивност и предизвикателните въгленчета, изгарящи погледа му. И двете уши на джуджето са отрязани изцяло, наказание за отдавна забравено прегрешение, а раните овъглени, за да зараснат. Сега те изглеждат като две отходни дупки, заобиколени от моравочервена кожа, потъващи дълбоко в черепа му.

Кой е Бронтулф и откъде идва, каква е тъжната и протяжна песен на неговия живот - малцина знаят това, тъй както малцина биха били неблагоразумни да познават някой, чиято смърт е по-предизвестена и от първия утринен светлик огрял кулите на Шарн. За някои, които не биха погледнали по-далеч от символа на рамото му - изгубил всичко бедняк, запазил само капка достойнство, която влива в отходните канали където работи сред безправните, търсещи поминък в огромния град. Или черноработник, понякога напускащ гетото си, за да предложи услугите си из също толкова мизерните Калестан или Златни Двори на Долна Дюра, готов да приеме или откаже всяко предложение. За други, зърнали го веднъж или дваж - скитник, дезертьор, бивш затворник с буен, понякога предизвикателен нрав, обикалящ Падналия квартал и търсещ смъртта си в безкраен порой от побоища край складовете на Надвисналия, където всяка нощ се трошат кости и лее кръв по скалите надолу срещу шепа суверени. Малцина са тези, които са го виждали да потъва в сенките, заедно с търговци на най-търсената отрова за тялото и душата. И надали има някой, поел риска да последва дребната одърпана фигура далеч от последния пристан на сигурност в този адски казан, който да е успял да узнае къде е мястото, където единствено Бронтулф се чувства спокоен - там, където четири голи стени, мръсен под и нисък таван го пазят от целия свят.

Скица на RaynerApe:


Рисунка на Арабика направена по скицата на RaynerApe:


Рисунка на Тодор Илиев - GreatKhan:

[Blizzard]

Йолан Крикх
Героят на Aquarius

Йолан Крикх е средно висок човек, добре сложен и около 30-те. Косата му някога е била черна, но сега е прошарена. Прическата му е запусната, но това му придава по-скоро небрежен, отколкото мърляв вид. Очите му са синьо-сиви и рядко задържат взора си на едно място. Има леко набола брада, която изглежда сякаш я бръсне през няколко дена. Дрехите му са прилични - хубав черен панталон, бяла риза с дълги ръкави, хубави черни ботуши и леко тъмно кафяво наметало, което би вършело добра работа в дъжд, но не и в зимни условия. Многото нощи, прекарани в "Огнения крал", са оставили следата си върху облеклото му - ръкавите на ризата са леко омачкани от постоянното навиване, лактите са едва видимо изтъркани там, където много игри той се е подпирал и едно от сивите копчетата, отдавна загубено, е заменено с по-различно, бяло на цвят.

Погледът на Йолан рядко се задържа на едно място, което може да се стори притеснително или неуважително на неговите събеседници - не само че не гледа хората, с които разговаря, в очите, но постоянно се оглежда наоколо, което създава впечатление за голяма разсеянност. През повечето време говори с умерен глас, но често си мрънка под носа или не произнася звуците отчетливо, което прави изреченото от него трудно за разбиране. Въпреки това когато нещата станат сериозни неговата разсеяност изчезва и погледът му става доста по-концентиран. Йолан не си пада по социалните мероприятия като балове и приеми, но от много вечери в компания, била тя и съмнителна, той се е научил да борави добре с езика си.

Като характер Йолан през повечето време е спокоен и разсеян. Рядко изглежда заинтересован в разговорите около него и още по-рядко взема участие в тях, но когато нещо му е интересно, той е фокусиран и концентриран. Предпочита да му викат "Йо" или "Джо" пред пълното му име и почти винаги измърморва "Викай ми Йо, ако обичаш".

Рисунка на Арабика: