[Глава 1] Брелският Сокол

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

[Глава 1] Брелският Сокол

Мнение от Blizzard » пон дек 19, 2005 11:24 am

"Пази се от даровете на Пътника!"
Корвеърска пословица


20-ти Драваго 998 ГК
Вечерта


Едно нещо бе вярно едновременно за квартала Ъндърлуук на Средна Дюра, таверната "Брелският сокол" и Старика Сами. И тримата бяха на възраст, доста окаяни, но съумяващи някак си да опазят поне част от своето достойнство.

По времето на стар Галифар кварталът Ъндърлуук бе център на шарнския нощен живот, но в днешни дни само ненужно пищната Зала на Галанда напомняше за това, подобно на изискана гримирана дама във вечерно облекло, попаднала някак си сред забързаната, делова и доста опърпана човежка гмеж на Базара. Останалата част от Ъндърлуук съдържаше мърляви ханове, евтини квартири, населени от неудачници, частни следователи, моряци и не твърде заможни търговци. Имаше и доста питейни заведения като Сокола, разбира се, защото алкохолът по правило се продава добре на такива места.

За "Брелският сокол" казват, че всъщност трябвало да бъде ястреб, в чест на спортната гордост на Ъндърлуук в Състезанието на Осемте Вятъра*. Оказало се обаче, че дърводелецът измайсторил голямата табела отпред, като едно типично чедо на метрополията не знаел разликата във външния вид на тези две пернати твари и така собственоръчно оставил своя следа в историята. Ястребът станал Сокол, което пак си е добър късмет и приемливо близко до оригиналния замисъл, предвид че по света се въдят птици като лешояди и щрауси. Кой знае, историята може дори да е вярна, а може и да е от онези опашати лъжи и градски легенди, които честичко се разказват за мезе в пивниците като Сокола и понякога в тях участват алигатори-албиноси.

Масата на Старика Сами бе в едно от двете сепаренца на Сокола, доколкото е възможно изолирана от шума, миризмите и любопитните уши на таверната. Самият той бе рошаво старче с крехко телосложение, лоша кашлица, хитри очи и заразна усмивка. За него хората разправяха, че бил декориран герой от далечните години на войната; че прихванал лоша болест на фронта и похарчил семейното състояние в лечебниците на къщата Джораско; че се препитавал с разум, съобразителност, добри връзки и правилната дума на правилното място; че бил приеман и витаел на много места из горните, средните и долните нива на Шарн като един същински добър домашен дух на древния град; че може би, ама не съвсем сигурно, бил подменен, водещ двойнствен живот; а също и че винаги държал на обещанията си. Това го разправяха същите хора, които се кълняха на третата чашка, че познати на техни познати били завлечени от алигаторите в каналите на Шарн...

Рисунка на arabica:
Изображение

- Добра работа, господа - говореше Сами, прекъсван от пристъпите на кашлица - прекрасно плащане, всичко гарантирано и над масата. Трябва само да намерите един загубен предмет и да го върнем заедно на законния собственик. Носи известен риск, но нищо, с което талантливи момчета като вас да не могат да се справят. Ще трябва да слезнете в долните... кха-кха - Сами отново се закашля и посегна към чашата си.

Компанията на Сами бяха четирима много различни индивиди, каквито само безплатните питиета и обещанията за лесни пари могат да съберат. Аундеърски авантюрист - фехтовач, брелски ветеран от войната, чаровен следовател на свободна практика и безухо джудже, смърдящо на канал, лош живот и кисело зеле.

* Състезанието на Осемте Вятъра е ежегодното най-важно спортно събитие в Шарн. Повече за него можете да прочетете тук: http://www.wizards.com/default.asp?x=dnd/ebds/20041220a
Последна промяна от Blizzard на ср яну 04, 2006 2:39 pm, променено общо 8 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Мнение от Chimera » пон дек 19, 2005 11:58 am

Гавлин бе проследил внимателно всяка дума на старчето. Неволно погали белега на брадичката си, замисляки се как точно бе успял да стигне от прекрасните земи на дома си до това да седи на маса в долнопробна кръчма заедно с някакво ниско създание, което явно никога през живота си не виждало сапун и четка. Лекотата на кесията му, обаче, бързо пренасочи мислите на младия аундерец към по-важните неща.

Мисълта за слизане в долните нива на Шарн въобще не се понравяше на младия аундерец. От друга страна макар и да имаше много възможности за работа и печалба в градът на кулите, човек не можеше да се измъкне от ниските нива без да прави компромиси. В крайна сметка човек трябва да приема това, което съдбата постави пред него. С лека въздишка Гавлин се обърна към Старика Сами.

- Предложението ви звучи интригуващо, но все пак кажете, за колко “прекрасно” заплащане говорим точно?

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон дек 19, 2005 12:27 pm

Преборил се с кашлицата си, Сами фиксира своя поглед върху Гавлин и произнесе бавно всяка дума, сякаш наслаждавайки се на това как словата излизат от устата му.

- Знам, синко, че звучи твърде хубаво, за да е истина, но сумата е 10 платинени дракона. За всеки от нас. Абсолютно гарантирана при успех. - усмивката му наистина бе заразителна.

10 дракона или 100 галифара - едно малко състояние*. Умножено по пет правеше внушителна сума. Цифрата изненада всеки - толкова добро заплащане не се дава за проста работа и в никакъв случай не на случайни хора. От следващите думи на Сами стана ясно, че той бе само посредник, а плащането не подлежеше на по-нататъшни преговори или пазарлъци, както и че работата бе спешна.

Другите да не четат тези спойлър-блокове, моля:
[sblock="Сирил"](Проницателност) Колкото и да бе невероятно, старчето звучеше абсолютно искрено. Поне той си вярваше, че всеки на масата ще получи парите си или пък беше много добър лъжец.[/sblock]
[sblock="Гавлин"](Проницателност) Инстинктите казваха на Гавлин, че сделката бе твърде добра, даже съмнително добра. Той не знаеше дали може да вярва на Старика Сами или не. [/sblock]
*Забележка: 10 дракона са равностойни приблизително на килограм злато
Последна промяна от Blizzard на ср яну 04, 2006 2:35 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пон дек 19, 2005 12:49 pm

- Добре звучи, Сами. Доста парици са това. Сега другият важен въпрос е, какво разбираш под "долните нива" и защо предметът е там.

Сирил се облегна на облегалката на стола си, бръкна в джоба на шлифера и извади дълга, незапалвана още, пура. Резна я с специалното ножче, вградено в огнивото и запали. Дръпна блажено, задържа малко и после изпусна облак синкав дим, оформен като пръстен, който бавно се разсея над масата.
Последна промяна от Brave на пон дек 19, 2005 4:01 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон дек 19, 2005 1:00 pm

По фамилиарния тон си личеше, че Сирил и Сами са имали обща работа преди и се знаят отдавна.

- Съвсем долу, Сирил, в каналите. - нов пристъп на кашлица задави Сами за двайсетина секунди - По причини, в които работодателят ни не желае да се впуска, предметът е попаднал сред отходните води на градската канализация на Шарн. Той ме увери, че никой освен него не знае за това и шансът да бъде разкрит случайно от другиго толкова скоро е минимален. Трябва само да проследите пътя му, заради което съм поканил Бронти - посочи към джуджето - който ще бъде полезен с професионалните си умения, ако се съгласи да участва. Снабдих се с частичен план на канализацията, знам в коя кула и къде точно е бил... хм... загубен предметът. Не мога обаче нищо повече да кажа преди всеки един от вас, деца, да се съгласи да участва и да ми даде думата си, че ще пази тайна до свършването на задачата или пък любезно да напусне масата и да пийне в другия ъгъл за моя сметка, ако 10 дракона не го вълнуват. Работодателят настоява за абсолютна дискретност по отношение на детайлите.
Последна промяна от Blizzard на пон дек 19, 2005 4:05 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон дек 19, 2005 1:28 pm

Гологлавото джудже с отрязани уши и тежки вериги, увити около дебелия му врат, бе заело най-далечния стол около масата. Беше го придърпал от съседната, която няколко пияници бяха избрали да попие сълзите по нечия изгубена любов и слушаше внимателно думите на стареца, който не пестеше обещания, но умело прикриваше рисковете зад тежката си кашлица. Но най-вече се опитваше, доколкото бе възможно за някой с неговия вид, изпълзял изпод руините на Падналия, да не привлича излишни погледи. Трудна задача, както се има в предвид огромният кръвоизлив, който бе издул челото му над дясната вежда и със съмнителна гордост разказваше за тежка вечер из тъмните улички. Халбата, която Сами бе почерпил, джуджето стискаше в едрата си длан дори след като в нея не бе останала и капка. Още по-силно я стисна след като пред очите му полетя ято дракони, от които се посипа жълт галифарски дъжд.

Когато онзи преоблечен като скитник странник бе обиколил около канализационния склад в източната част на Калестан с несигурната стъпка на помияр, търсещ късче хляб, Бронтулф бе решил да се позабавлява. Няма нищо по-забавно от това да освободиш напрежението от тежкия делник върху някой безправен. Но учудването му, когато този странник го възпря на чист общ език и му предложи работа, бе нищо в сравнение със сумата, която току-що бе чул. Ако устата му бе пълна с бира, сега да бе залял масата.

- Гарантирана напълно, а? - подхилна се джуджето с тънките си, изпити устни, под които не се показа зъб. Заговори с тежък акцент, наложен най-вече от хриптящия му глас. Прозвуча по-скоро развеселен, отколкото изпълнен в съмнение, но външността лъже. - Кълна се, за десет пъти по-малко би могъл да платиш за главата на всеки един от нас, и ще ти върнат някоя повлекана ресто. Който иска това... нещо... иска да се докопа до него най-незабелязано. Дори плъховете остават следи. А няма по-незабелязан начин от малко храна за рибите при прилив.

Може би изчаквайки реакцията на стареца и останалите около масата, или някакви гаранции, върху които да базира изводите си, Бронтулф се облегна назад и масивният стол, макар и правен за хора далеч по-едри от него, нададе протяжен вопъл. Няколко вериги около врата на гологлавия дребосък издрънчаха.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон дек 19, 2005 6:07 pm

Кимон изслуша излиянията на Старика и бавно се облегна назад. Лицето му не изразяваше нищо, но очите разглеждаха с живо любопитство всички. Без да се натрапва огледа всеки един от събеседниците си подробно.

Когато заговори Сирил кимна бавно и полека, като че в съгласие с него, а когато заговори странното джудже дори се усмихна леко. Накрая се приведе над масата, облегна лакти на нея и се обърна към джуджето все още усмихнат. Сините му очи заискряха с почти нежен отблясък когато заговори:

- Напълно си прав, приятелю, лесно е да вземеш нечия глава, по-трудно е тя да е коронована и да я вземеш без да се забележи.

После продължи, този път поглеждайки Сами:

- А какви са очакваните трудности тогава? Само в местоположението на предмета? И знае ли се нещо за самия предмет? Колкото до дискретността, на мен можеш да разчиташ струва ми се.

После извади от джоба си молив и се заигра с него без да свали очи от Старика. Лицето му беше напълно застинало, дори не трепваше с очи.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон дек 19, 2005 6:43 pm

Сами изслуша внимателно Бронтулф и Кимон, след което отново отпи малка глътка от чашата си, прочисти гърло и заговори.

- Бронти, ти си прав, че абсолютно сигурни неща няма от времето на стар Галифар, но човекът е надежден и има достатъчно пари, че да си позволи да бъде точно толкова щедър, колкото са обещанията му. Подписал е писмо, че ще не предаде обещаната награда от 50 дракона при доставка на предмета, видял съм друг документ, доказващ собствеността му върху този предмет, така че цялата работа е законна и гарантирана, поне доколкото аз разбирам от тези неща. Да не говорим, че репутацията му е заложена на карта, както и моята, когато се обърнах към вас.

Нов пристъп на кашлица прекъсна стареца, но той продължи да говори с хриплив глас, накъсвайки речта си, за да се изкашля.

- Колкото до другите ви въпроси - описание на предмета имам, но то е едно от онези неща, за които съм дал дума да разкрия чак след като получа съгласието ви и не по-рано. За трудностите - слизането в долните нива на града и после в каналите само по себе си е рисковано, особено ако се наложи да претърсвате часове наред. Бронти може да ви каже колко безжизнени тела си остават там всяка нощ и всеки ден, но аз вярвам, че вие, момчета, сте по-способни от подобни клетници... Сложил съм залога, така да се каже - очите на старчето за момент пробляснаха алчно, после усмивката отново се разля върху лицето му.

- Остава и рискът да се върнете с празни ръце... Тогава всички оставаме на сухо и ще си сънуваме дракончетата както карнатски селянин сънува луканка на празен стомах. Най-сетне - ако някой от нас си изпусне устата и се разприказва, като нищо може долу да се натъкнете на други търсачи на имане, включително такива, които няма да се поколебаят да резнат нечие гърло в преследване на реални или измислени богатства. Така че искам всички да си държите езика зад зъбите и да се наблюдавате един - друг, ако е нужно. Смятам, че достатъчно казах, даже твърде много, време е да решите искате ли да участвате или пък джентълменски ще оставите възможността на другиго. После ще има време за още въпроси.

Цялата тази реч бе изказана с много прекъсвания в продължение на десетина минути и две питиета. Както я караше Сами, съвсем скоро самият той нямаше да може да си държи езика зад зъбите, макар че засега изобщо не изглеждаше пиян...
Последна промяна от Blizzard на ср дек 21, 2005 3:22 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » пон дек 19, 2005 7:00 pm

Гавлин не успя да прикрие учудването си, когато чу сумата от 10 дракона. Той бе виждал много повече пари от това и бе готов да се пазари със стареца поне за 10-20 златни монети, но по никакъв начин не бе очаквал да чуе толкова висока сума. Веднага след като Старика Сами произнесе думите си Гавлин дочу в главата си тих глас, който му казваше просто да стане от масата и да забрави за тази случка. Парите, обаче, бяха много за сегашното състояние на младежа. Той можеше да живее спокойно няколко месеца с тази награда. Можеше дори да отдели няколко монети, за да възстанови блясъка на старата си рапира. Парите му трябваха, затова и той не стана от стола си, но неколкоратно напомни на себе си, че трябва да бъде много предпазлив.

След като изслуша дългата реч на Сами, Гавлин отново се обърна към странника, които бе дал обещанията за богатство, с озадъчаваща полу-усмивка и приятелска физиономия на лицето.

- Това което казвате звучи наистина обещаващо, а и работата не изглежда прекалено сложна имайки предвид възнаграждението. Аз обаче родом съм от Аундеър, а предполагам знаете, колко твърдоглави можем да бъдем ние. Склонен съм да приема вашето предложение, но бих се чувствал по-сигурен ако получа гаранция, че работата наистина е законна и че заплащането наистина ще е такова, каквото обещавате. Може би ще ни позволите да хвърлим един поглед на въпросните документи, които споменахте. – каза той с уверен и убедителен глас (ползвам Дипломация)

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон дек 19, 2005 7:08 pm

Старикът Сами явно реши да приеме това като съгласие и кимна на Гавлин.

- Добре, ето че един се съгласи. Младежо, ще покажа документите, с които разполагам, веднага, само нека и другите кажат дали участват или стават от масата. И не забравяйте - времето работи срещу нас, няма за кога да се кумим, защото ако не намерим предмета, дракончетата отлитат...

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон дек 19, 2005 7:28 pm

На умелия словесен финт на синеокия събеседник, Бронтулф отвърна с едно едва забележимо повдигане на крайчеца на дясната си устна. Не му отговори, доколкото не бе и необходимо - оставаше да прецени дали двамата други биха реагирали на опасенията му или отхвърлили снизходително. А оттам и да направи изводи за тези, с които се налагаше да рискува остатъка от живота си, ако приемеше изкусителното предложение. Беше ред да слуша, при това внимателно, макар нищо, което Сами разкри дотук, да не го изненадваше. Ролята му в целия план бе по-ясна от ийрска утрин*. Самите трудности не го тревожеха - или защото не ги преценяваше достатъчно, или защото за последните четири години в шахтите бе привикнал да се отнася към тях с един студенокръвен професионализъм.

Джуджето хвърли един страничен поглед в празната халба в ръката му, а сетне фокусира дребните си, потънали надълбоко очички към мъжа в омачкания шлифер, който само преди минута бе проявил интерес към "долните нива". Не го разпозна - почти всички сбрани около масата му бяха непознати, поне до преди половин час - но му направи впечатление, което запази единствено за себе си. Единствено директният поглед, продължил докато някой друг не заговори около масата, бе знак за това.

А този, който заговори, бе старикът. През следващите няколко минути погледът на джуджето подскачаше отначало премерно, а сетне прибързано, без много търпение, между Сами и останалите събеседници - преценяваше всяка произнесена дума, всяка промяна в тона на стареца, опитите му да фамилиарничи като уличен търговец, които постепенно поемаха инерция в групата. Дори когато старецът го спомена в изказването си, Бронтулф не обърна внимание на реакциите на останалите, ако имаше такива - не го и интересуваха толкова, колкото това, което щеше да последва. Щом думата стигна до документите, които старецът притежаваше за този задагъчен предмет, обект на всички тези усилия да бъде сбрана група от кол и въже и хвърлена в отходните води на Шарн, очите му се присвиха. Не веднъж му бяха показвани документи и рядко те доказваха нещо. Особено тук и сега. Но реши да премълчи опасенията си. Още повече, че тъкмо когато се прецени дали да отвори уста за втори път около масата, джуджето се забави достатъчно, за да бъде изпреварен от Гавлин.

Blizzard: *Ийри - един от месеците на годината, в средата на пролетта
Последна промяна от RaynerApe на пон дек 19, 2005 8:58 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон дек 19, 2005 8:56 pm

Кимон спря поглед на всеки един от събеседниците си, особено настойчиво погледна Сирил. Искаше да види каква е реакцията им на думите на Сами, когото слушаше привидно небрежно. Парите не бяха малко, виждаше колебанията у другите, но по всичко личеше, че ще се съгласят, за аундереца нямаше съмнение, той като че най-лесно щеше да се съгласи, но какво ли мислеше Сирил? Може би знаеше нещо повече. Джуджето беше със сигурност ключова фигура в това, явно никой от останалите нямаше да се оправи из долните нива лесно. Определено не си правеше илюзии, ясно бе, че задачата е опасна - много пари, пък и четирима да свършат това, което джуджето може би може да свърши само... Тук имаше нещо. Сепна го въпроса на младия мъж и се заслуша с внимание в отговора на Старика. После се намеси с необичайна за него енергичност:

- Еех, Сами, щом трябва да го кажа директно - брой ме, макар да ми се щеше да подходим с повече доверие. Можеше да покажеш документите и по-рано, че и предмета можеше да кажеш. Преди да продължим обаче ми се иска всеки да си има разписка за тази задача, ако ни придирят случайно да покажем, че работим за собственика. Ще бъда дискретен, но трябва да се предвиди и такава възможност, ще си имаме достатъчно проблеми и без да се намесват властите. Нали така?

И без да дочака отговор се обърна към джуджето:

- А ти друже? Без теб явно нищо не можем да направим, ще се пробваш ли?

Не се чувстваше удобно, за момент пролича недоволството му от себе си. Явно не искаше да издава до толкова мислите си, но вече нямаше какво да стори, затова просто повдигна вежди (от което белега му изпъкна за момент по-ясно) и сви леко рамене в знак на извинение.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон дек 19, 2005 10:29 pm

Бронтулф се навъси за момент, знак, че мислите в главата му се завихрят. Не отговори веднага нито на стареца, нито когато бе запитан настойчиво от един от тримата мъже около масата, издавайки своята нетърпеливост да подсигури успешното приемане на опасната задача. Отне минута преди в окото на урагана дълбоко в остриганата му глава да се заформи решение, нещо, за което един ден, много скоро, щеше да съжалява горко. Но не и тук, не и сега - това бе шансът, на който се бе надявал дълги години. Дошъл изневиделица, халосвайки го по главата преди да се осъзнае къде се намира. Стисна юмрук; студена пот покриваше дланта му.

- Би трябвало да познаваш добре мястото, от което изпрати да ме доведат, старче, за да знаеш добре, че моята дума не струва и претопена крона. Но ако това ще те накара да се почувстваш по-спокоен, както и останалите - той хвърли един поглед около масата, най-вече към Кимон, - имате я. - Погледът му се върна към Сами. Говореше делово, с рязък тон, който някак не му прилягаше. - Сега извади документите, всичко с което разполагаш. Нека сламенокосия чете на глас.

Последните думи бяха изречени пренебрежително, но внимателно претеглени - не се спря нито на Сирил, чийто тон спрямо стареца бе породил някакви съмнения, нито на готовия да се хвърли начаса Кимон. Но все пак може би допусна грешка, издавайки това, което Бронтулф не би посмял инак да признае - че от ранни години животът го бе захвърлил далеч от галифарските школа.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт дек 20, 2005 2:41 am

Сирил продължаваше да седи и пуши блажено. Синкавият, ароматен дим на пурата му вече изпълваше сепарето. Сякаш за да изнерви останалите, на лицето му бе изписана безгрижна усмивка, а в очите му имаше предизвикателно пламъче. Изтръска насъбралата се пепел и смигна на седящия срещу него Кимон.

- Сигурно трябва да кандидатствате за стражи, с този тънък усет за хората - подхвърли той, все още с пурата в уста. - Разбира се, че познавам старчето. Голяма изненада. Тук всички го познават. Той от това живее. Нали, Сами? Това ти е занаята - да познаваш хората тук и нагоре. Но това си е твоя работа. Нашата част е достатъчно заплатена, че направо не ми оставя място за мислене. Аз съм вътре. Давай подробностите, преди да си се задушил от тази кашлица или да си се натряскал като карнатски селянин.

Сирил, остави пурата в пепелника, лениво надигна масивната си стъклена чаша на нивото на очите си, загледа се за миг в нея, после явно му омръзна и отпи голяма глътка кехлибарено-жълта течност.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт дек 20, 2005 11:22 am

След като четиримата се съгласиха да участват, усмивката на Сами отново разцъфна на старческото му лице, пренареждайки бръчките му в нови и неочаквани конфигурации.

- Ако се притесняваше за моята кашлица, Сирил, нямаше така да одимяваш сепарето с това алхимическо оръжие, дето си го лапнал. В Кхибер да се продъня, от този дим ми пресъхва гърлото. Добре че вече потвърденото ни партньорство дава повод за наздравица.

Сами стана, направи крачка извън сепарето и се провикна към добре сложената сервитьорка, която като едно същинско брелско соколче неуморно подхвръкваше между масите, задоволявайки без да щади себе си жадните гърла и още по-жадните очи на тазвечершните компании.

- Девойченце, ха донеси по още едно за всеки от компанията!

След това се върна на стола, прокашля се важно и почти церемониално извади цилиндър за съхраняване на свитъци от дълбините на дрехите си.

- От тук нататък всичко си остава между нас, надявам се, че това е ясно, господа...

Без да изчака отговор отвори цилиндъра и извади няколко листа от него. Кашлицата му се беше поуспокоила за момента.

- Това е писмото от нашия работодател, чието име е Леонард ир`Валис, между другото. Понастоящем той пребивава в направо неприличен разкош съвсем близичко, колкото и нелепо да звучи това... Мисля, че документчето може да послужи и за гаранция пред стражата, ако се наложи.

Сами подаде сгънатия лист на Гавлин, явно приемайки предложението на джуджето аундеърският младеж да го прочете на глас. В този момент се зададе кръшната сервитьорка и той постави пръст на устните си, намигна и прикри с ръка останалите хартии. Момичето сервира напитките, избягвайки да гледа към джуджето, усмихна се като за бакшиш цял суверен, и елегантно пое към следващата табла живителни течности, която я чакаше на бара.

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Сирил"](Познание: Шарн) Дори Бронтулф беше чувал фамилията ир`Валис - една от Шейсетте най-влиятелни фамилии на Шарн. Ир`Валис имаха синя кръв и, логично, достатъчно пари и влияние, че да не могат да ги похарчат нито в този свят, нито в следващите, ако успеят някак си да ги отнесат там. Въпреки това изобилие хората говореха, че самият Леонард лично си поставил амбицията да удвои материалните авоари на рода си и през последните години инвестирал в много предприемачески начинания. Клюкарските колонки на "Шарнски Следовател" и слуховете, тръгващи от тях, спекулираха с осъдителна нотка, че той често пренебрегва светските събития за сметка на търговията и бизнеса, а печеленето на още повече богатства се е превърнало едва ли не в начин на живот за него.
[/sblock]

[sblock="Кимон"](Познание: Шарн - неуспешно) Името "ир`Валис" звучеше смътно познато и определено бе аристократично, но в момента Кимон не можеше да се сети нищо повече.[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на вт дек 20, 2005 4:03 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » вт дек 20, 2005 11:54 am

След като момичето, носещо напитките, се отдалечи достатъчно Гавлин разгъна документа, даден му от Сами. Хвърли един бърз поглед и отпи от новодошлата чаша вино - ларунорски регион, естествено не можеше да се сравнява с лозите на Арканикс, но въпреки това бе сравнително добра реколта.

Оставяки чашата си Гавлин зпочна да чете на глас. Аундеърския му акцент стана още по очевиден. Явно младежът бе получил добро образование, защото не само четеше отлично, но създаваше впечатлението, че разбира и за какво става дума в късчето хартия, което държеше.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт дек 20, 2005 12:32 pm

Писмото беше кратко, ясно и по същество, написано на луксозна хартия, украсена с ненужно претенциозен герб в ъгъла. Подобно на текста, почеркът бе стегнат и делови, макар да не беше ясно дали той принадлежеше на самия ир`Валис или на някой негов секретар.
19 Драваго 998 ГК
Аз, Леонард ир`Валис, по милостта на Суверените кръвен наследник на рода ир`Валис, ангажирам гражданина Самаел Феар да организира от мое име група, която да издири ценна за мен вещ, моя собственост, загубена в канализацията на Шарн. Изисквам бързина и дискретност. При успех ще заплатя награда от 500 галифара, които членовете на групата да си поделят по равно или както се споразумеят помежду си.

Загубеният предмет представлява доказано автентичен артефакт от Ксен`дрик, на вид приличен на скарабей, направен от тъмно дърво и украсен с полускъпоценни камъни. Прилагам рисунка за справка. Наградата ще бъде изплатена в брой при доставката на предмета.
Следваха подпис и печат, наглед автентични. Сами (чието пълно име - Самаел Феар, бе новост за всички на масата) се прокашля:

- Към това мога да добавя само, че видях документ за скорошната покупка на предмета, осъществена на някакъв търг за антики.

Сами държеше още няколко хартии, за които другите предполагаха, че са въпросната рисунка и плана на канализацията, споменат по-рано, но Старикът явно чакаше да види реакцията им, преди да разкрие останалите си карти.

[sblock="Кимон и Сирил"](Интелект) Когато чуха описанието на предмета, Кимон и Сирил си спомниха, че са срещали подобно описание, може би в един от скорошните броеве на "Следователя". Подробностите за момента им убягваха.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт дек 20, 2005 2:54 pm

Бронтулф не беше жаден. Впитите в дръжката на празната му халба пръсти търкаха стъклото бавно и протяжно, а мислите му следваха всяка една дума произнесена от Гавлин, когато документът преминава в неговите ръце. Името, само по себе си, бе достатъчно. Oчакваше да чуе нечия едвам произносима фамилия, която да послужи за параван на този, който искаше да се сдобие с ценния артефакт. Наместо това чу име, за което и пеленачетата из Шарн сплетняха. Всичко изглеждаше толкова законно, че умът на джуджето се нажежи до червено, карайки косъмчетата по дебелия му врат да се изправят. Не бе свикнал да му се разкрива повече, отколкото той самият би издал другиму. Винаги имаше уловка, а джуджето бе попадал на такива през целия си живот, за да очаква инстинктивно следващата.

- Ха! За ир'Валис се говори, че с каквото се сдобие не пропуска да направи копие - макар и само за да се похвали пред Съвета, че наистина постига дадения обет да удвои богатството на рода си. Сега сигурно си играе със своя скарабей и очаква да му върнем копието - След кратък и изпразнен от емоция смях, Бронтулф потъна в мисъл, все още ухилен с беззъбата си уста. Почеса се по кирливия врат под тежките вериги, които го увиваха чак до ушните му кухини. Нощта бе гореща и потта се смесваще с хладния метален привкус на ръждеещото желязо около врата му. Нещо прещрака в ума на джуджето. - Чувал съм обаче, че съществуват заклинания, способни да дарят мастилото с разум и живот, така че документите да променят своето съдържание според очакванията на автора им. Ако някой тук притежава необходимите познания да провери това, би сторил на всички ни услуга. Ако не, опасявам се, че този документ би имал стойност само в нашите ръце, старче.

Дали Бронтулф наистина бе чувал за нещо подобно или просто си измисляше, сглобявайки страхове от късчета слухове в желанието си да запази документа в групата, бе трудно да се прецени. Но едно бе сигурно, в общество разчитащо до такава степен на мощта на магията, всеки трябваше да бъде готов да се изправи срещу едно от многобройните й превъплъщения - и всеки страх, колкото и необоснован иначе да би прозвучал, намираше свое основание някъде из тайните, пазени сред кулите на Шарн.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » вт дек 20, 2005 3:11 pm

Изчаквайки края на коментара на джуджето Гавлин поднесе документа на Кимон и Сирил.

- Ако някой от вас, господа, желае и може да провери документа и да успокои драгия ни сътрапезник – каза той посовайки с поглед Бронтулф.

Гавлин бързо върна вниманието си към Сами и отново заговори.

- Ксен’дрик, чувал съм интересни неща за артефактите от Ксен’дрик. Баща ми се занимаваше с търговия на ценни предмети, често разказваше една интересна история. Един от неговите ... съдружници, се специализираше точно в предмети от Ксен’дрик. Чувал съм че има голямо търсене сред аристоркацията и богаташите, но това не е важно. Както бях започнал, един ден съдружникът на баща ми попаднал случайно на артефакт с висока стойност. Естествено той бе изключително доволен, когато продал предмета, но за негово нещастие артефктът бил прокълнат. Първоначално ефектите били слаби, лош късмет, несполучливи сделки, но постепенно се появили и други признаци. Косата на горкия човек съвсем опадала, едната му ръка увяхнала и трябвало да бъде ампутирана, докато най-накрая съдружникът на баща ми се разболял от странна тропическа болест, която и го довършила. – Гавлин спря за секунда и хвърли по един бърз поглед на всеки от събеседниците си, преценявайки реакцията им.

- Естествено това е само история и предполагам баща ми само плашеше мен и братята ми с нея докато бяхме малки. Съмнявам се въпросният предмет да таи проклятие. От друга страна, не мога да твърдя че съм експерт що се отнася до археологически находки или Ксен’дрик. А вие господин Феар? Надявам се въпросният предмет не таи страховито минало изпълнено с загадки и ... проклятия.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт дек 20, 2005 3:30 pm

Старчето се намръщи за момент.

- Наричай ме просто Сами, синко, това "господин Феар" го запази за баща ми, когато го срещнеш. И не, не ми е известно предметът да е прокълнат, нито имам интерес в суеверия и детски приказки. Като се замисля, може и вече да тегне клетва върху него... - тук Сами направи артистична пауза, след което отново се усмихна - Проклятието на миризмата на Шарнските канали, ако разбираш какво имам предвид! Във всеки случай, няма да сбъркаш ако запазиш някой суверен за една хубава баня, когато си вземем наградата! Казват, че когато излезеш от шарнската канализация ти трябват три къпания само за да се почустваш просто мръсен.

Нов пристъп на кашлица прекъсна за кой ли път думите на Сами. След това той погледна към джуджето, което сякаш забеляза искрица подозрение промъкнала се в очите му.

- Колкото до документа, мисля да го задържа в себе си. Иначе сега го гледайте за магии и проклятия, с лупа даже, ако желаете, но все пак и на мен ми трябва някаква гаранция за моето парче от питата. Освен това когато ир`Валис изисква дискретност има предвид и това - писмото да не се развява пред очите на външни хора. Ако се забъркате в някакви проблеми със стражата, работата е друга - само споменете работодателя и проблемите скоричко ще се разрешат сами... Тъй или иначе, вероятността да срещнете стражник от тук надолу в Дюра е почти колкото да срещнете девица на долните нива на Акостирането на Тавик, нали ме разбирате... Пък и сте свободни граждани в свободен град, поне така се опитват да ни убедят - надали ще има причина за проблеми с властите, ако сами не си я направите.

Едва ли остана някой на масата, който да не се досети за очевидното - че ако те не се завърнат и си останат безжизнени в каналите на Шарн, с този документ Сами лесно може да ангажира друга група авантюристи.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт дек 20, 2005 4:08 pm

Бронтулф отначало изсумтя и кимна, като единствен отговор достоен за историята, разказана от Гавлин. Но за разлика от снизходителните изказвания спрямо собствените му опасения, той не отхвърли с лека ръка тези на зеленоокия мъж. В тях имаше немалко истина, или поне уловка, за която да закачи следващите си слова. Бронтулф се извърна настрана към Сами и постави рамото си върху облегалката на стола, който протестира с едно протяжно "скрибуц" под него.

- Едва ли би ни казал ако тегнеше проклятие, ако знаеше това. Иначе проклет да съм, кой глупак от нас би приел и хиляда дракона, ако го помъкнат към дълбините на Кхибер? - Бронтулф хвърли едно око към Гавлин преди да продължи. - Но опасенията ти са на място. Предполагам, ще се нуждаем от сериозна подготовка. Всичко необходимо да изследваме въпросния предмет преди да го направим част от нашите - а сетне Валирските - Бронтулф се обърна към Сами - придобивки. А това е нещо, което ще изисква предварително заплащане. Освен ако нашият заможен работодател очаква, че сбраните тук сме готови да посрещнем всяко предизвикателство с отворени обятия.

Остави Самаил и останалите да осмислят току-що изречените думи докато той бързо смени темата. Самият уклончив отказ за предоставяне на документа, Бронтулф го бе очаквал. Най-малкото заради проблемите, които би породил той в несигурни ръце. Освен оферта, той бе и доказателство. Но когато Самаил обеща сигурност, джуджето се изсмя насреща му.

- Съмнявам се, че ир'Валир би искал името му да послужи като ключ за всяка врата оттук до Надвисналия, особено от тези от които очаква дискретност. Слухове се раждат докато се огледаш. Всеки плиткоумен сержант от стражата би проумял това, което толкова се опитваш да запазиш в тайна. Не, искаме документа, за да сме сигурни в неговото съдържание. Дали някой от тук присъстващите може да гарантира за това - не зная, и Драконът да ми е свидетел - той не уточни кой от трите - не вярвам да може да се закълне в автентичността му. Така че, ако не можем да го държим в ръцете си заедно с главите си на раменете, то тогава няма смисъл да разчитаме на него. Какво друго имаш да ни покажеш?

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт дек 20, 2005 5:26 pm

Когато тирадата на стареца свърши, Кимон понечи да заговори, но джуджето се раздвижи и той спря. Усмихна се леко докато слушаше думите му. Това джудже говореше точно и направо. Въпреки, че се съмняваше сериозно да получат предварително заплащане смяташе, че Сами си е договорил такова. Старецът беше достатъчно врял и кипял, за да може да извлече изгода от тази работа, без дори да си изцапа ръцете. Докато мислеше за това Кимон придърпа документа и го разгледа внимателно. Тъкмо привършваше и побутна листа обратно когато джуджето спря да говори. Кимон вдигна поглед към Старика, за да види реакцията му, а после заговори със спокоен глас отначало на джуджето с веригите, а после отново на Сами:

- Да приятелю, прав си за всичко. Особено за предварителното заплащане, макар всеки от нас да има някаква готовност (тук Кимон набързо огледа и прецени имуществото и въоръжението на сътрапезниците си). Още повече необходимостта да действаме бързо, което възпрепятства проучвания и налага пилеенето на средства. Та, Сами, какво ще кажеш за половината сега, половината после, а тъй като (Кимон намигна едва забележимо с лявото си око) очевидно имаш сериозни притеснения за честността ни, можем да сключим нещо като договор, имаме хартия и мастило. Така и ти ще си по-сигурен, че ще опазим тайната ти. Пък и няма да въвличаме работодателя ти, щом толкова не иска, макар че обявата трябва да е вдигнала достатъчно шум вече.

Почти през цялото време Кимон гледаше стареца право в очите и едва сега откъсна поглед от него и огледа двете си пълни чаши, не беше докоснал още първата, а момичето му стовари втора. Огледа чашите на останалите, после отново сви рамене леко и се облегна обратно на стола като следеше внимателно Старика.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт дек 20, 2005 5:51 pm

Сами се усмихна широко и отново заговори:

- Добре е, че обичаш да се шегуваш, момко, но работата е сериозна и предлагам да не губим време. Колкото да го кажа, в случай, че някой не споделя изтънченото ти чувство ти за хумор, ние - с това имам предвид както вие, така и аз - няма да получим и пукната крона, докато бръмбарчето не цъфне в ръцете на човека, дал задачата. Дори напитките тук ги плащам от джоба си и на добра воля, което ме подсеща, че за тази вечер май ни стига толкова черпня, защото скоро някой на майтап може да поиска да му доведа крал Боранел да потанцува върху масата. Макар че ти, Кимоне, май не си близнал, та не знам как те хвана...

Отново смях, накъсван от хрипкава кашлица. Ако не бе пропуснал покрай ушите си онова за "обявата", каквото и да значеше то, Сами явно го бе взел за част от шегата.

- Така, сега да ви покажа какво още имам тук. На този лист е рисунката на предмета. Не казва много повече от описанието, но е добре да сте видели какво търсите. Може да си я задържите, между другото, ако смятате, че ще ви трябва, но не забравяйте да бъдете дискретни. Размерът на предмета бил колкото човешки юмрук или малко повече. Това пък е планът на част на каналите под южната половина на квартал Портата на Малеон, от който предполагам само Бронти може нещо да вдене. Предметът бил загубен във висините на града - в кула на квартал Върха на Надеждата, чиято тръба се излива ей тук, където е драснато с червено...

Сами подаде плана на джуджето, а рисунката на скарабея сложи в средата на масата.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт дек 20, 2005 6:59 pm

Бронтулф не хвърли дори страничен поглед към писмото, което Кимон постави в близост с неговата втора халба изстудена бира. Но това му напомни за сухото му гърло и жаждата, така че той остави празната халба до нейната посестрима, недосконата и пълна догоре, избила дребни капчици пот по хладното стъкло, и я поднесе към устните си. Отши шумно и бавно, оставяки малко от бирата да се спусне надолу по тежката му брадичка и гъстите катраненочерни косми, а от там и по врата му. Сведе халбата едва когато пред него бе поставена карта, при което я пое в грубите си мръсни ръце и заразглежда отблизо.

- Не очаквах да чуя това, старче. - Продължи да говори джуджето докато разглеждаше внимателно картата, на моменти толкова близо че само пръст разстояние делеше очите му от пергамента. Езикът му обаче изостри думите, изричани с на моменти трудноразличим хриптящ глас. - Ще да означава, че си голям глупак да приемеш да работиш даром за човек, който се рине в разкош, но не ще ти плати и чаша вино из Средна Дюра. Или, проклет да съм, че си трижди по-голям глупак да приемеш, че сме достатъчно самонадеяни и заслепени да приемем да работим за човек, който не би инвестирал и крона в успеха на подобно начинание, но въпреки това би раздавал дракони и галифари с отворена шепа. Не... мисля, че повечето шеги около тази маса са отдавна изречени.

И въпреки че подобна нападка не би останала без съответна реакция от стареца, Бронтулф не благоволи да го погледне в лице и прочете изписаната там реакция. Картата, виж, това беше нещо друго. Тя бе важна. Първото нещо, което джуджето стори, бе да свери всеки един участък от нея, търсейки нещо познато, форма на свързване между отделните коридори, подредбата на подземните шлюзове. Ако някога бе слизал в този лабиринт именно оттам, би трябвало да го познава. Два пъти извъртя картата настрани, сякаш не бе сигурен в посоките, но я върна в начално положение. Там, където не можеше да се ориентира, измери с длан разстоянията между по-големите отходните шахти така, сякаш за да провери разстоянията между самите сгради, под които биха били построени - пред очите му изникваха храмове, жилищни сгради, цели квартали, за да потънат отново в пергамента на картата. Сетне огледа за границите между отделните участъци, построени по онзи специфичен начин, който бе започнал да се набива от пръв поглед на обръгнатото в канализацията джудже. Именно при тях отделните планови карти, които бе получавал всеки път, когато бе привикан на работа, стигаха до своите граници. И не на последно място, всеки надпис поставен върху картата, заслужи пълното внимание на джуджето. С устни, които беззвучно брояха, той плъзгаше пръст върху надписите, там където ги имаше, и броеше бувите, а там където бяха еднакви на брой следеше за онези специфични извивки на перото, които издаваха разликите. Тежките тъмни вежди се спуснаха ниско над присвитите му очи.

(Хвърлям Професия(Каналджия), взимам 20)

ООС: Информацията за картата бе дискутирана и одобрена от Водещия.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт дек 20, 2005 7:46 pm

Ако на Сами не му хареса да бъде обиждан от джуджето, той поне външно не се показа твърде ядосан.

- Глупак, казваш... Ами добре, предпочитам да бъда глупак с 10 дракона в джоба, отколкото умник, който от много ум може да пропусне шанса на живота си.

Макар че се беше съсредоточил в картата, Бронтулф чу тези думи и болезнено добре разбираше как старчето го удари по болното място. За всеки друг на масата поне беше възможно все някога да се появи нов шанс да спечели подобна сума. Джуджето бе по-възрастно от всички тях, дори от стареца, който с нагла усмивка го наричаше "момче", и досега не бе получавало такава възможност. Съвсем сигурно имаше нещо гнило, но дори шансът да си получи парите да бе едно на милиард, той не можеше да си позволи да го пропусне. Когато си от долните нива на Шарн, шанс едно на милиард често е повече, отколкото ти се полага по рождение...

Малко се бъркам в територията на Чапи, но и той обича да се бърка в моята, така че няма проблеми

[sblock="Бронтулф"]Листът бе стар, пожълтял и очевидно минал през много нечисти ръце преди да се озове на масата в сепарето на Сокола. Още преди да започне задълбоченото проучване на тунелите и означенията по картата, джуджето се замисли над думите, че тя представяше южния сектор от канализацията под квартал "Портата на Малеон", което само по себе си бе проблем. Бронтулф не бе работил там, но знаеше лошата репутация на квартала. Най-голямото гето на гоблиноидите в Шарн не бе никак гостоприемно дори в дневния полумрак, а по това време опит да минат през него би бил едва ли не равносилен на самоубийство. Гоблиноидите бяха силни, агресивни, безразсъдни, най-активни през нощта и за разлика от хората виждаха добре в мрака, също както джуджетата, а омразата им към другите раси, имали в миналото наглостта да изградят град Шарн върху развалините на техния Дуур`Шаарат и империя върху руините на тяхната империя бе пословична. Неправдите в годините след това, превърнали гордите някога господари на Корвеър в почти безправни граждани "трета категория" на нов Галифар и съвременните държави, също не бяха забравени. Да не говорим, че тежкият живот в долните нива никак не спомагаше за доброто им настроение...

В главата на джуджето се блъскаха противоречиви мисли, които в крайна сметка се свеждаха до три възможности. Първо - можеха да тръгнат към Малеоновата Порта още сега и така да подпишат смъртните си присъди, освен ако някаква магия или чудо не можеше да ги направи невидими или да ги преобрази на гоблиноиди. Второ - можеха да чакат утрото на следващия ден - тогава едно минаване през гетото и влизане в каналите би било просто много опасно, но все пак изпълнимо, но нали въпросът уж бе спешен и старчето настояваше да бързат, пък и не се знае какво щеше да стане с предмета дотогава... Трето - оставаше им възможността да влязат още сега в каналите под друг квартал, например Златни Двери и да направят подземен преход в самата канализация до сектора, отбелязан върху плана. Това също беше изключително опасно начинание, но заплахи от този род бяха ежедневие за Бронтулф и съответно преодолими, поне за него.

Той продължи да разглежда плана...[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на вт дек 20, 2005 8:08 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт дек 20, 2005 8:02 pm

Всички тези мисли преминаха през главата на джуджето, което умело прикриваше това с помощта на картата - така никой не забеляза как очите му, тези малки черни въгленчета сред море от бръчки, се присвиха още малко. Продължиха да следват виеватите коридори в подземната паяжина, измервайки къде с пръст, къде с цяла длан, разстоянията между отделните отходни шахти. После спря, взря се в една точка, а челото му се набръчка. Без да продума и дума, продължи да измерва наново разстоянията, почеса се със счупен нокът по ръба на напуканата му долна устна и после сведе вежди, достатъчно за да изопне браздите, насекли челото му. Трудно бе да се разбере какви мисли бушуват в главата му, но едно бе сигурно - нещо ставаше там. И то не вещаеше нищо добро.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Сирил Росси

Мнение от Brave » ср дек 21, 2005 2:19 am

- Не знам, какво толкова се учудваш, че ир`Валис не предплаща. За който не е известно, този се е заел да стане неприлично богат и да ти кажа има усет за тия работи. Не, че предците му са нямали, де, ама този си го бива. Точно ти е нормално да знаеш, какво е вероятно да сполети една експедиция там долу. - обърна се Сирил към Бронтулф. - Явно е решил, сделката да стане така - плаща много, ако се провалим, нищо не губи, в Шарн има още много като нас. Номерът е след няколко дни, ние да сме момчетата с пълни джобове, а не друг. Клопка казвате. Странна параноя ви тресе. Ако някой като батко ви Леонард има желание да ви стори зло, няма да има нужда да си пише писма с вас. Много съм видял в този град, и да ти кажа че в него има достъчно момци, които да ти прережат гърлото за по-малко, отколкото струва восъка за печата на този ир'Валис. Много за важни се взехте - някой специално ще ви прави клопка. Да не съм сбъркал кръчмата?

Сирил, въпреки резкия тон, не изглеждаше ядосан, а по-скоро развеселен от ситуацията. Отново дръпна от пурата си и изпусна нов облак синкав дим.

- Друг въпрос е, - процеди той през пурата - че предметът вероятно е достъчно скъп, че доброто заплащане по-скоро да е застраховка, че няма да ни хрумне да го продадем на някой друг и да заявим, че не сме го намерили. Не, че ще е много трудно да ни изловят ако направим подобна глупост - има много сладури, които за един галифар ще те следят с дни, ще разпитват, ще се ровят дори в боклука ти и със сигурност, ще забележат, ако ненадейно и необяснимо си забогатял, ако ме разбирате. Обаче, ако бях на мястото на ир'Валис, щях да направя точно, като него - едновременно си осгурява спокойствие, не рискува нищо особено, не си губи времето с разни отрепки, пък рано или късно предметът ще му падне в ръцете. Ако си мислите, че за него това са много пари, лъжете се - хора като него не се свенят да дадат цял дракон за чаша вино и се тъпчат със сякави екзотични твари от цял Корвеър, че и отвъд... 500 галифара ви се видят много. Бас ловя, само в гардероба си Леонард е налял много повече. А хора като него си сменят дрешките всеки сезон.

Отново последва кратка пауза, за още една блажена глътка от новодонесения бърбън. После Сирил поклати глава, едва чуто въздъхна и вече по-бавно изрече:

- Бронтулф, бъди така добър, да подадеш това писмо насам, за да го разгледам по-подробно, за всеки случай. Поназнайвам едно друго за печатите и гербовете. Сами, да не се обидиш, вярвам ти, че писмото е лично от Леонард, просто проверявам, за сигурност на момците.

[sblock="Само за водещия:"]Всъщност идеята на Сирил е да разгледа много внимателно документа и ако няма непреодолими пречки (магически печати и т.н.) да направи копие, като застраховка за пред стражата. Естествено е наясно, че ако фалшификатът се подложи на експертиза, няма да издържи дълго, но идеята му е, да му даде няколко часа или в добрия случай, дни, ако нещата се объркат, а Сами и Леонард ир'Валис решат да забравят за уговорката. Мисли също дали няма начин, да се застрахова, като например, подготви плик, с заверени копия на всички документи, плюс кратък разказ за работата, който да остави в някой пункт на Сивис, с указания, да се прати, примерно с един месец забавяне, до редакцията на "Следователя".[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » ср дек 21, 2005 3:08 am

Бронтулф бе изцяло обсебен от това, което държеше в ръцете си. Проучваше го внимателно, измервайки всяко разстояние с пръст, плъзгаше длан върху пергамента и пресмятайки наум; дейност, издадена единствено от слабото помръдване на устните му. Имаше си причини за този внезапен интерес - една от които, тази, която най-малко другите очакваха, бе че за първи път държи в ръцете си карта, събираща заедно няколко планови участъка от канализационната мрежа и той ревностно разучаваше връзките между тях, попълвайки познанията си. Внимаваше за всяка неточност, всяка грешка, нарочно пропуснат детайл - не оставяше и милиметър да се измъкне от зоркия му поглед. Острият тон на Сирил някак прелетя мимолетно покрай моравите кладенци, в които се бяха превърнали ушите му. Макар че бе твърде рязък, за да се промъкне съвсем незабелязано. Когато бе помолен да подаде писмото, намиращо се до полуизпразнената халба с бира, Бронтулф надигна поглед и посегна с ръка към него.

- Разглеждай колкото пожелаеш. Сега ти е паднало. - Грубият като керемида гърлен хрипот на джуджето бе лишен от жизненост, от какъвто и да е интерес. - И без туй утре не ще си сред живите.

Той се върна върху картата. Пръстът му се залепи на мястото, от което бе откъснал внимание само преди миг. Един палец, шест метра, шлюз, палец и половина, сетне завой на дясно, палец... джуджето потъна във влажните, вонящи катакомби, виещи се в мислите му.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » ср дек 21, 2005 10:54 am

Кимон, облегнат на стола си, слушаше видимо развеселен от "избухването" на Сирил. Очевидно мъжът беше доста добре осведомен, но какво пък, можеше да се очаква. После протегна ръце, хвана се за ръба на масата и понечи да каже нещо, но размисли и само кимна, все още усмихнат.

В този момент джуджето, което бе явно решило да наизусти картата отвърна на следователя малко по-рязко отколкото трябваше според Кимон и той реши все пак да се намеси:

- Е, хайде, хайде, никой от нас не е такъв глупак, Сирил, че да не осъзнава това дето го казваш, но и ти не си вчерашен. Никой не казва, че са направили клопка за нас или който и да е. Аз по-скоро имам опасенията, че не ни казват всичко. Все пак и хлапе би видяло пропуските в задачата, вярно, всичко може да бъде обяснено по някакъв начин, но това не значи че не изглежда странно. От друга страна на мен поне ми е ясно, че ще се хванем с това, затуй, нека не се припираме отсега. Давай Сами, какво още трябва да знаем и да приключваме, че имам неща да си понакупя, пък парите ми все още са у теб... Добре де, в ир`Валис.

Кимон отново се усмихна, чертите му за пръв път се измениха и цялото му изражение се стопли, а очите му заискриха с весело пламъче. Нещо в него се измени незабележимо, вече не беше застинал и отпуснат, а готов да направи нещо. Може би искаше да вдъхне увереност, да разведри този пълен с недоизказани неща разговор или просто вече беше решил за себе си и гореше от желание да направи нещо. След няколко мига посегна и взе втората, все още студена чаша и отпи внимателно една малка глътка.
Последна промяна от blue на ср дек 21, 2005 11:41 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср дек 21, 2005 11:12 am

Сами се беше намръщил, но думите на Сирил сякаш го разведриха. Настроенията никога не се задържаха дълго у него. Песимистичният коментар на Бронтулф отново предизвика мрачно изражение, бързо измито сякаш от водите на Кинжала и заменено с искрен заразителен смях след думите на Кимон и Гавлин (вижте следващия постинг).

Широко разпространена заблуда бе, че за да си добър в хазартните игри трябва да имаш каменно лице и физиономия, която никой да не може да разгадае. Наистина добрите играчи на хазарт, както и подменените, знаеха много добре, че е далеч по-полезно да подаваш грешна или поне непредсказуема информация с мимиката си, отколкото да се правиш на статуя и да разчиташ противникът да сбърка. Но дали Сами играеше хазартна игра с хората на масата или просто бе искрен?

- Искрено се надявам, че утре ще вдигаме наздравици за успешно свършената работа, момчета. А труповете вдигат наздравици само в Карнат, така че гледайте да се опазите живи там долу, ако не за друго, поне да ощастливите един клет старик с десет заслужени дракончета. - това очевидно бе казано на шега и като отговор на коментара на джуджето - И друго - хайде моля да не си разваляме настроението с ненужни пазарлъци и интриги, а вместо това да мислим как да свършите работата. И преди езикът на някого да заработи ненужно бързо, нека изчакаме Бронтулф да разгледа плана и си съберем мислите на спокойствие в това време. Хем няма да му пречим, че току виж пропусне нещо, което може да ви спаси кожите.

Думите на Сами не бяха нищо особено, но тонът беше убедителен, като на човек свикнал да говори. Някак неусетно той остави у другите впечатлението че никак няма да му е приятно да се променят условията, особено на този етап, когато партньорството вече бе потвърдено, както и че като посредник няма свободата да го прави.

Метаигрови коментар - В случай, че за някого не е станало ясно, Сами използва дипломация (или може би блъф :D) успешно. Освен това предлага за момент да спрете разговорите и да почакате Бронти да си свърши работата, което ще отнеме десетина минути. Не е нужно да потвърждавате специално това, просто ще придвижим времето, освен ако някой не държи спешно да прави нещо преди това

В това време Сирил се задълбочи в изучаването на писмото. Гледаше го с професионално око, под различни ъгли, отблизо и отдалеч. Малко нелепо за момент заприлича на Бронтулф, но не с външния си вид, а с действията си. Миналото му на фалшификатор не беше тайна в Брелския Сокол, така че едва ли Сами би се пробвал да пробута измама, лесна за откриване, точно на него.

[sblock="Сирил"](Фалшификация) Сирил не откри никакъв явен признак, че писмото е фалшификат. Той обаче не познаваше герба, нито подписа и печата на ир`Валис, така че единственото, което търсеше бяха издайническите характерестики за имитация, които само един аматьор би оставил. Такива нямаше. По същия начин за него не представляваше трудност да създаде едно на пръв поглед достоверно писмо, макар че му трябваха няколко минути на спокойствие, както и луксозна хартия, която едва ли можеше да закупи в този час. Съвсем друга беше работата, ако се опита да имитира точно подписа, герба, почерка и печата - тогава, ако Оладра, богинята на късмета, се усмихнеше, писмото щеше да издържи дори внимателна проверка от експерт, но пък на Сирил бе неоходим оригиналът за сравнение по време на изработката.

(Разум) Планът с "застраховката" със сигурност бе изпълним, но по-нормално бе да остави пакета при династията Ориен, които се занимаваха с пощенски доставки, а не при гномите Сивис, контролиращи комуникацията на дълги разстояния. Имаше ги и трезорите на Кундарак, но съхранението там бе скъпо, пък и Сирил нямаше основания да се опасява от кражба. Естествено, трябваше да пази абсолютна тайна, защото иначе нещата можеше да се обърнат срещу него и да си навлече точно проблемите, от които се опитва да се предпази. Служителите в Ориен се бяха заклели да пазят пощенската тайна, но необичайната поръчка щеше да направи впечатление, а точно в този град човек не можеше да разчита и на своята собствена клетва, камо ли на чуждите.
[/sblock]
[sblock="Бронтулф"]След десетина минути Бронти успя да извлече от плана цялата възможна информация, всеки един детайл бе огледан и проверен неколкократно и само да си затвореше очите, тунелите се появяваха пред погледа му, прилични на черва в стомаха на огромно и древно животно. Макар че сега си спомняше всичко ясно, той знаеше, че дори неговата памет е ненадеждна и в лабиринтите на каналите планът би бил полезен.

Добирането до тръбата, означена с червена драскулка, щеше да отнеме по-малко от половин час, ако влязат през шахтата в Портата на Малеон или над два часа, ако преминат от сектора на съседен и привидно по-безопасен квартал. Самото претърсване щеше да отнеме може би час и половина, ако предметът плуваше във вода (което още не бе потвърдено), защото трябваше да проследят течението от тръбата в същото време внимателно оглеждайки за скарабея. Ако той потъваше във вода, щяха да се справят доста по-бързо.

Бронти бе забелязал и запомнил всички възможни пречки и отбелязани на плана усложнения, но за момента нямаше нужда да се задълбочава в тях. Той съвсем ясно съзнаваше, че във всеки случай нямаше гаранция, че ще открият предмета, дори с гребен да минат през целия сектор. Освен това всеки изминал час увеличаваше възможността някой от боклучарите ровещи за изгубени ценности, някой екип на негови колеги - каналджии или пък странно същество от канализациите да се натъкне на него и да го отнесе или повреди. Джуджето не знаеше преди колко време предметът бе попаднал в каналите и се опасяваше, че вече можеше да е твърде късно.

Метаигрови коментар - по всяка вероятност ще хвърля процентен шанс какво се е случило с предмета, определен от забавянето[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на пет дек 30, 2005 4:41 pm, променено общо 10 пъти.

Заключена