[Глава 1] Брелският Сокол

[Blizzard]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Малко по-късно към сепарето се приближи собственикът на бара - масивен, заплашително изглеждащ полуорк на име Джош, който дори не удостои с поглед джуджето, докато оставяше кана с вино в противоположния край на масата. Той бе придружен от Кимон, който му каза няколко думи шепнешком - тях Бронтулф не успя да дочуе (Слух - неуспех). Здравенякът Джош само кимна неопределено на думите на бреландския ветеран и се запъти обратно към бара.

Аундеърският авантюрист Гавлин също се върна на масата след още няколко секунди.[/sblock]

[RaynerApe]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Гологлавото джудже усети приближаването на съдържателя на кръчмата далеч преди стъпките му да могат да бъдат дочути сред шума в кръчмата. Макар и скрити под дебелите дрехи, мускулите по ръцете му и лицето му се изопнаха, сякаш за да се подготвят за най-лошото, около което витаеха като лешояди страховете му. Разпозна едрата фигура на полуорка и надигна поглед за да го удостои с внимание, след което кимна, макар и с неохота, когато каната бе поставена на масата. Не каза нищо, нито на него, нито на Кимон, който вече се канеше да заеме старото си място. Не погледна към друг, но не му трябваше време за да се досети защо двама от предишната компания липсваха. Чакаше да бъде заговорен, преди да каже каквото и да е било.[/sblock]

[Chimera]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Гавлин оново зае мястото си на масата, взе каната, донесена от Джош и отсипа половин чаша за себе си. Разклати чашата и я повдигна към светлината, за да се наслади на цвета на виното, след което помириса и най-накрая отпи глътка от червеникавата течност. Блажена усмивка се появи на лицето му. Той застина в тази поза около половин минута, преди да остави чашата на масата и да се обърне към джуджето. Тонът му бе спокоен.

[sblock="Джуджешки"]- Е джудже имаше достатъчно време. Надявам се да си си помислил сериозно върху положението и да си взел правилното решение. Нашите нови приятели вероятно ще се върнат след няколко минути, вярвам че ще кажеш правилните думи за пред тях.[/sblock]

Гавлин задържа зелените си очи върху лицето на джуджето за известно време, после пак повдигна чашата си и я пресуши.[/sblock]

[RaynerApe]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Колкото и ситуацията да се нагнетяваше от присъствието на двамата около масата, онова дребно дяволче, искра скрита под тежестта на жаравата, за миг отново примигна и се ухили диво на вниманието, което Гавлин отделяше, за да постави тежест на всяка своя дума. Джуджето бе стигнало дотам, че да приеме смисъла в тях, но всяка допълнителна важност, която Гавлин излъчваше, постигаше интересен ефект. Бронтулф не позволи на тези мисли да виреят дълго. Той гледаше всяко дребно движение на Гавлин. После тънките, напукани устни на джуджето се разделиха и той проговори на джуджешки за първи път откакто бе седнал на тази маса. Думите бяха няколко, произношението изгубено в хрепота.

[sblock="Джуджешки:"]- Така и ще бъде.[/sblock][/sblock]

[blue]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]- Хей, какво си шушнете на разни езици? Някой може и да не ги знае. Е, Бронтулф, какво става? Как си? Струва ми се си се поуспокоил малко. Ще ни разкажеш ли сега какво наистина те притесни толкова?

Кимон говореше с благ тон и добродушно усмихнат, изглежда му бе олекнало, че няма да има караница и парите все пак можеше да са техни. Един случаен или не поглед хвърлен към бара и сервизните помещения издаде безпокойството му от странното изолиране на Сирил и Сами. Не беше сигурен какво да очаква, а тази задача, макар и да носеше пари, ставаше все по несигурна и по-странна. Дори само реакцията на тях четиримата показваше, че има нещо нередно в цялата работа.

След няколко мига, Кимон отпи леко от виното, подържа глътката в устата си, после затвори очи и преглътна. Изглежда разбираше от вино, кимна все още със затворени очи, а после погледна към Гавлин:

- Да, може би си прав за виното, някой ден трябва да седнем да си говорим за по-приятни неща, да разкажеш за полята и лозята, слънцето. Това вино... особено след бирата ме отнася в един по-хубав свят.

Изражението на мъжа си остана благо и кротко, не можеше да се разбере дали се шегува или пък наистина се бе разчувствал, най-вероятно бе второто. След това Кимон отправи поглед към кръчмата да потърси Джош.[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Във времето, в което барманът не обслужваше клиентите на бара и не наливаше поръчките, носени от сервитьорката, той ровеше в една голяма неподредена купчина изцапана с букви хартия зад бара, която снизходителните наричаха "хроники". Шарнският Следовател излизаше веднъж седмично и предлагаше по нещо за всички грамотни люде в големия град, но предимно новини, клюки и слухове. В Сокола получаваха Следователя, но остарелите броеве не винаги се задържаха - Джош обикновено не възразяваше някой клиент просто да отнесе стар брой, който го интересува, да го използва за да увие нещо мазно или за да си разпали фенера. За разлика от някои други долнопробни кръчми, Соколът се почистваше чат-пат, а в това занимание също Шарнския Следовател намираше своите приложения. Джош явно търсеше конкретен брой от по-старите, но засега не го беше намерил (процентен зар). Когато зърна Кимон едрият барман разпери ръце в универсалното изказване на думата "няма".[/sblock]

Искам сега да ви помоля да не избързваме, защото Сирил не е провел разговора си, а е възможно той да е кратък.

[RaynerApe]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Макар Кимон да се опита да разведри обстановката със своята намеса в пестеливата размяна на джуджешки език между гологлавия и Гавлин, Бронтулф не му отговори. Остана смълчан дори когато се размърда леко в стола си, полагайки лакът върху масата и намествайки се в нея така, че по-лесно да извие глава и хвърли един поглед натам, накъдето гледаше и Кимон, към бара в другия край на кръчмата, където едрият полуорк бе разперил ръце. От приказлив дребосък, чиято уста не бе спряла да налива масло в огъня от първата минута на тяхната среща, сега с усилие можеше да бъде изтръгната и една дума. Дали чакаше някого другиго да се върне на масата, това бе друг въпрос, но определено около него витаеше напрежение. Което можеше и да се очаква.[/sblock]

[Chimera]

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Кимон"]Гавлин стоеше и отпиваше от виното, явно не искаше да продължава разговора си нито с джуджето, нито с Кимон. Само седеше и чакаше. По едно време започна да си тананика някаква мелодия на тих глас. За тези, които разбираха, това бе типична аундерска песничка.

Общо взето, седя и чакам да се върнат останалите без да правя нещо специално[/sblock]

[Blizzard]

Съвсем скоро се появиха Сирил и Сами. Не се бяха бавили много повече от Гавлин и Кимон и явно бяха разменили само няколко думи на четири очи. Изражението на старика вече не беше свъсено, заразителната му усмивка отново се появи, докато се наместваше на мястото си. Все пак той явно предпочиташе другите да заговорят и не започна разговора. Чашата му бе празна и той не проявяваше желание да си поръчва още питиета.

[Chimera]

Гавлин успя първи да наруши тишината след пристигането на Сами и Сирил. Насочвайки погледа си очаквателно към джуджето той каза:

- Имам чувството, че нашият нисък приятел иска да сподели нещо с нас.

[Brave]

- Ами да го каже. Да не е някоя свенлива девица, че да има нужда от позволение да се включи в разговора. Е, джудже, изплюй каквото ти е на душата.

Сирил явно си бе възстановил доброто настроение. Извади дълга ароматна пура, обели книжната й опаковка, поднесе я по дължина под носа си, вдъхвайки от миризмата на тютюна. Облегна се лениво назад и зачака думите на набития хубостник.

[RaynerApe]

Бронтулф, който до този момент бе останал напълно безмълвен в изчакване и на последния мъж да заеме мястото си около масата, прочисти гърлото си с лека кашлица. Веждите му, тежко спуснати над дребните джуджешки очички, се вдигнаха малко и заковаха на Сирил. Погледът бе изпразнен откъм съдържание, труден за разгадаване. Изчака малко преди да заговори.

- Нека думата ми бъде по-тежка от надгробния камък на прадедите ми. - Думите прозвучаха неловко, дори гротескно от устата на одърпаното, гологлаво и вмирисано джудже. Беше архаична клетва, макар в някои региони на Мрор да носеше своята тежест, не по-малка от споменатата. Изречени от всеки друг представител на неговия вид те биха вдъхнали респект, но в случая бе невъзможно човек да не изпита съмнение, че въпросните прадеди на Бронтулф бяха издъхнали в някоя мръсна канавка из Падналия, съдба, която бе въпрос на време да сподели и последният от рода им. - Ако ме приемете за свой водач, ще направя всичко по силите си да ви отведа до Портата на Малеон и върна обратно. Ще бъда вашите очи в мрака, ако се наложи. Каквото друго имах да кажа, казах го вече.

Дясната му длан се плъзна нервно по дръжката на стола и джуджето се облегна съвсем леко назад, изчаквайки да получи потвърждение или отхвърляне на казаното.

[sblock="За Водещия:"]Хвърляне за Професия(Каналджия). Докато обмисля изказването си, Бронтулф преценява най-удачното място за вход в канализацията от гледна точка на нейната конструкция, конкретно Надвисналия, Старата Кула, Златни Двери. Обмисля евентуално спускане по канализацията от по-високо ниво (Среда Дюра?), ако това е хипотетично възможно, ще има промяна в потока от мисли, което ще се наложи да се обсъди в следващ пост въпреки че е станало в този момент. Моля да бъдат отчетени бонуси за познаване на Надвисналия и Старата Кула. Бронтулф отчита опасността за вход в канализацията от отходните тръби в Надвисналия, наместо градските шахти от останалите квартали - налудничава идея, но въпреки това обмисля възможността преди да я отхвърли или не; специално за тази идея санкция поради страх. Отчита скорошна информация и/или слухове, свързани с повреди и промени в конструкцията на каналите.

Хвърляне за Познание(Шарн). По причини известни на Водещия, Бронтулф е чест посетител на квартала Старата Кула и Надвисналия, да се отчете за бонуси. Докато обмисля изказването си, джуджето преценява опасността от среща с "нощната фауна" на Надвисналия, Старата Кула и Златни Порти; известни престъпни групировки или бдители на реда от всякакъв вид. Мислите му се въртят най-вече около Старата Кула, където ако не редовен посетител през канализацията, то е планирал използването й при крайна необходимост.

(Параноя) След изказването си, Бронтулф очаква раздвижване от една от двете си страни, почти готов при първо заплашително действие да отблъсне стола си назад и претърколи встрани в тясното пространство в ляво или дясно към изход от сепарето, ако се налага.[/sblock]

[Chimera]

След като Гавлин изслуша думите на джудето, хлапашката усмивка бързо се върна на лицето на младежа. Той се обърна към Сами и каза:

- Знаех си че във всяко нещо има поне малка капка благородство - Гавлин погледна Сами, после прехвърли погледа си към Бронтулф - човек само трябва да знае къде да я потърси.

Аундереца отпи малка глъдка вино след което продължи

- Смятам, че можем да дадем на нашия приятел още един шанс. Все пак Сами неколкократно изтъкна нуждата за бързо решение на нашата задача. Ако сега тръгнем да търсим нов водач за каналите на Шарн, това ще отнеме още повече време, а дори и да намерим бързо такова създание, нямаме никаква гаранция, че то ще е... - тук Гавлин се спря за малко, сякаш, за да потърси точната дума - ... по-коректно или искрено от сегашния ни водач. Мисля че Бронтулф ще свърши работата, за която е нает и ще намери най-бързия и сигурен начин до търсения от нас предмет.

[sblock="за Водещия"] Старая се да звуча напълно искрен, въпреки че още изпитвам съмнения към джуджето[/sblock]

[Blizzard]

[sblock="Бронтулф"]Бронтулф виждаше два разумни варианта за влизане в каналите, същите, за които бе мислел и преди. Тъй като секторът бе в южната част под Малеонова Порта, възможно бе да влязат в каналите под Златни Двери и оттам да направят подземен преход до нужното място - щеше да отнеме може би два часа, без да броим самото претърсване за предмета. Ако ли пък влезеха в най-близката до целта им шахта в самата Малеонова Порта, пътуването под земята до целта им щеше да е кратко, но пък влизането в гоблинското гето през нощта бе ненужен и безумен риск - трябваше да чакат сутринта, за да го направят без да минават покрай пълчища гоблиноиди, а загубеното време щеше да намали шансовете им да намерят скарабея.

Тръбите не позволяваха спускане до целта от по-горно ниво, поне не без магия за смаляване на групата, тъй като диаметърът на отходните тръби на места бе до 15 см (тесни). Преходът от оттоците на Надвисналия бе изпълним, но щеше да отнеме часове наред и със сигурност не бе най-удачното, нито най-безопасно решение - пътуването в тъмните и оплетени в три измерения лабиринти на канализацията винаги отнемаше много повече време от безопасните разходки на същите разстояния из града. Съвсем отделно, че нямаха план, нито карта на толкова далечните от целта им тунели (за разлика от тези в северната част на Златни Двери).
[/sblock]

[RaynerApe]

Джуджето се смълча след като думите му бяха приети и потъна в размисли. Остави тримата мъже и стареца да обсъдят останалите подробности около среднощната разходка из каналите. Ако имаха въпрос, щяха да се обърнат към него. Ако ли не...

[sblock]Бронтулф мислено претегли възможностите и шансовете си - не само за да успее да изпълни задачата, която бе приел с неохота и под тежестта на обстоятелствата, но и да се измъкне от своите спътници при първия знак, че се готвят да се отърват от него. За влизаме през Портата на Малеон въобще не можеше да става и дума. Двата най-близки квартали бяха Олдкийп и Зладни Двери бяха почти еднакво несигурни, особено в късните часове на деня. Златни Двери бе по-близък до мястото, обозначено на картата, но Бронтулф не бе слизал из подземните му канали от поне половин година насам и спомените му бяха откъслечни, единствено подплатени от картата, която бе присвоил и запаметил. От друга страна, канализацията под Олдкийп му бе служила веднъж или дваж макар и по начин, при спомена за който космите по врата на джуджето настърхнаха. Пътят бе по-дълъг, със сигурност биха закъснели, но - и това накара Дюрхам да се замисли - даваше повече възможности да се измъкне от спътниците си, особено ако гоблиновата съпротива се окажеше нещо, с което отряд от четирима наемници не бе способен да се справи. Ако тръгнеха през Златни Двери възможностите му се стесняваха, но ако опасенията му бяха напразни... парите бяха там, а не другаде. Още повече, че останалите със сигурност щяха да си излеят гнева върху него там долу, когато открият, че скарабеят отдавна не е на мястото си. Какво му оставаше?

Златни Двери или Олдкийп - изборът беше нелек. Бронтулф продължи да ги обмисля.[/sblock]

[Brave]

- Аз нищо друго и не искам от водача си. Добре, съгласен съм, отново съм вътре - джудже, дано да не бъркам с това си решение, но явно ще се наложи да ти имам доверие. Сега, би ли ни осветлил, какво наистина е добре да носим долу, като се придържаш към суми под двадесет галифара. Общо. А и като казах, осветляване, се сетих, че можем да вземем малко от онези чудни алхимически пръчки - не са ужасно скъпи, а светят и под вода, доколкото знам. Да не се налага да си ни очи там долу, че нещо не съм свикнал да гледам от толкова ниско.

[RaynerApe]

Бронтулф се почеса зад дясната подпухнала дупка, в която се бе превърнало ухото му, без да обръща внимание на последния намек на Сирил и започна да изрежда бавно, търсейки поредна нотка на съмнение в събеседниците си. Ентусиазмът, с който бе представил "ужасяващата действителност" в каналите, бе до голяма степен попарен, сякаш никога не го бе изрекъл. Дали защото бе измислица? Списъкът от екипировка, които обаче предлагаше за втори път, донякъде поддържаше първоначалните му опасения.

- Като за начало, дебели, плътни дрехи, ботуши и ръкавици, може и няколко ката, заради желетата. Пък и отровите. Добре де, всички знаем законите, но там долу не им пука особено. Въжета, задължително. Поне една кука за хвърляне, защото на места може да се наложи да се катерим или спускаме. Прът за повечето, ако имахме и от онези, които се сглобяват - в тесните места ще ни създават проблеми, а и не са скъпи. Дебел шал за лице. Чиста вода, да не са мехове. Кой знае колко ще висим долу. Железен лост. Огниво. Гарота. Някой използвал ли е гарота преди? - Въпрос не на място. Можеше да мине за нещо повече, за обвинение. Бронтулф не изчака отговор и се замисли. - И ако на някой му се намира подръки шишенце с киселина, е, няма да откажа. Това е.

Не каза и дума относно осветлението. Може би защото Сирил го стори преди него.

[sblock]Бронтулф за миг се изкуши да се върне към първоначалната си идея за източник на светлина - покритият фенер, който струваше колкото дузина алхимически слънчепръчки. Предимствата бяха явни - в мрака на подземието, всяка сянка можеше да бъде твоята смърт, а двойно по-големият радиус на осветление ги държеше надалеч. Насочена в определена точка фенерът можеше да заслепи, слънчепръчките - не. Фенерът бе един и изискваше една ръка от осем, слънчепрътите - четири, по всяко време; оставени на земята те намаляваха ефективността си. Освен това позволяваше един човек да насочва лампата към бойното поле и да следи и осветява източниците дори на най-дребния звук. Не на последно място слънчепрътите се изпускаха лесно, но не и ако тежкият фенер и привързан така, че дори изпуснат да издрънчи в краката ти и да го издърпаш обратно, а не да потъне дълбоко в мътните смърдящи води. Бронтулф не пропусна да отбележи и другата страна на медала - че ако само един от тях имаше такъв фенер, щеше да бъде уязвима точка. Но това само по себе си бе предимство, в зависимост от ситуацията. И все пак джуджето се въздържа да го предложи. Може би защото в ума му ограниченият бюджет бе отдавна запълнен с всичко останало, което би означавало успех за среднощната им разходка. Останалите щяха да се усъмнят, ако бе предложил светлината да изземе над половината от него.[/sblock]

Blizzard: Бронти този път не предлага да си купите отрови, а казва, че трябва да се предпазите от тях, в случай, че не е станало ясно.

[Chimera]

Този път Гавлин не изпадна в бурен смях след думите на джуджето. Бе замислен, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.

- Аз лично разполагам с хубаво въже, около 50 фута дълго, лампа с капак и масло за нея, за поне 10-15 часа. Имам и мях, и огниво. Мога да си позволя да закупя една кука за въжето, това винаги е полезно и вероятно ще ми останат пари само за някакви дрехи и ботуши, но за нищо повече. Останалото ще трябва вие да намерите, но препоръчвам поне още едно въже да вземем, ако никой друг от вас няма. Човек никога не може да притежава прекалено много въже.

[Brave]

- Младежо, в твой интерес е да не научиш никога, поне от първа ръка, или трябваше да кажа врат, кога едно въже може да ти е в повече. - Сирил се подсмихна малко гадничко - Аз нямам навика да се запасявам с лампи, върви и мехове, тъй че ще се наложи да си купя. Но има малка пречка. По това време не вярвам да има отворени много дюкяни. Не че някой занаятчия ще ти откаже добра сделка, само защото си го събудил, но пък ще те запомни добре. Даже може и да си навре носа твърде настоятелно, а тогава ще е добре да имаме добър отговор. С алхимиците, може да е по-лесно - те са по-свикнали да ги занимават в малките часове, макар че и там сигурно, за беля, ще се намери някой поспаливец. Въобще не съм наясно колко време имаме, защото за каналите знам по-малко, отколкото джуджето разбира от теченията в съвременната опера, така че ще ви послушам, ако държите да тръгнем сега, но от моя гледна точка, така ще сторим всичко по силите си, за да привлечем внимание.

[RaynerApe]

Гологлавото джудже остави останалите да обсъдят възможностите за снабдяване с екипировка. Наистина не бяха много, нито времето бе достатъчно да отделят цяла вечер в реализацията им. Затова макар че в главата му се въртяха идеи, то реши да не прибързва с тях - кой знае, сигурно само това очакваха, още една грешка от негова страна, за да отхвърлят всяка идея за безопасност и да го повлекат с тях. Погледът му премина от Гавлин към Сирил когато последният заяви опасенията си. Мълчанието на джуджето можеше да се разтълкува и като съгласие, доколкото то не възрази на следователя. Докато го наблюдаваше внимателно, допи остатъка от топлата бира, който се бе утаил на дъното на халбата.

[sblock="За Водещия:"]Хвърляне Познание(Шарн) Дали Бронтулф познаваше или беше чувал за някой магазинер из южна или западна Долна Дюра, който бе свикнал с подобни "анонимни посетители по никое време" и би си държал устата затворена, ако се появеше сам или в компания и направеше съответните поръчки? Дори и стоките му да бяха от ниско качество, бе възможност, която щеше да обмисли, стига в ума му да изникнеше подобно име.

Хвърляне Професия(Канализация) Някои канализационни станции може би имат складови помещения, където се съхранява работната екипировка, която струваше твърде скъпо или бе неудобно за да бъде оставена в ръцете на обикновените работници и се дава поименно в началото на всяка смяна. Подобно помещение, пълно с защитни облекла, лампи, стари въжета, прътове и инструменти за поправка едва ли би било охранявано навсякъде, оставено под ключ или в краен случай на някое елементарно заклинание. Ако има нещо подобно и някоя от тези станции се намира сравнително наблизо, Бронтулф би обмислил идеята групата да се "запаси" от подобен склад. Може би има и странични помисли за това извън снабдяването с екипировка.[/sblock]

[blue]

- Напълно съм съгласен с теб Сирил, няма как да си набавим през нощта тези неща, не можем ли да използваме само наличното? Ако не се лъжа и аз имам лампа и масло, трябва да видя колко масло е останало. Въже мисля, че ще се намери, дрехи, моите са си наред струва ми се, този шинел е минал през доста... да го наречем трудности. Единствено някой алхимик може да намерим, мисля даже, че знам за един дето няма да се сърди много, ако го притесним. Още повече ако отида сам. В крайна сметка, ако се изтресем всички накуп да купуваме ще предизвикаме вниманието със сигурност. Пък и ти Сирил можеш да понамериш нещо тук там, с твоята работа няма да е толкова подозрително.

Кимон, преглътна и облиза устните си. Посегна към чашата, но преди да я вземе се усмихна на Джуджето и каза:

- Добри думи Бронтулф, надявам се наистина да докажеш себе си в това. Аз мисля ти казах, приемам те за водач.

После вдигна чашата, отпи от виното и притвори очи за момент. После, ги прикова изведнъж в Старика.

- Сами, нещо да имаш да кажеш? Или направо да се разберем за следваща среща и ние да поемем нещата от тук?

[sblock="Водещ"]
Кимон трескаво обмисля познатите си за такъв, който да може да го снабди с някои стоки по това време без да задава въпроси и без да се разприказва. Допуска, че ако изтича сам или изпрати някое хлапе от негово име...
[/sblock]

[Blizzard]

Сами не бе участвал известно време в разговора, явно доволен, че хората, които бе събрал, в крайна сметка започнаха да работят заедно. По усмивката му другите на масата можеха да видят, че доброто му настроение се бе върнало и той отново вярваше, че ще си спечелят и заслужат обещаната награда. След като бе директно заговорен от Кимон, той замислено забави отговора си няколко мига, прокашля се и след промълви каза с деликатен тон:

- Кимоне, само едно предложение имам - хайде никой от вас да не остава сам, без значение от причината. Не че не ви вярвам, но искам да няма никакви подозрения, че някой се е разприказвал, дори че е имал тази възможност. Все пак, както някой правилно спомена, предметът може би струва доста повече от наградата ни, а моята глава също е в торбата, в случай, че някой реши да припечели за сметка на всички ни. Ако все пак трябва да се разделяте - защо да не е по двойки?

[sblock="Бронтулф"](Познание (Шарн) - неуспех)Джуджето не знаеше магазин, за който да може да разчита, че собственикът ще си държи устата зад зъбите и няма да се впечатли от среднощтната визита. Винаги можеше да събудят някого с тропане по вратата и да разчитат, че рискът ще е малък, стига да действат бързо. Естествено, щеше да е доста по-добре, ако бяха готови с убедителна лъжа, за да приспят любопитството му.

(Професия каналджия - автоматичен успех) Бронтулф познаваше собствената си канализационна станция, намираща се в горната, все още не напълно изоставена от общината, част на Падналия. От там нямаше да имат проблеми да се снабдят с прътове, друга екипировка, униформи на Гилдията и дори киселина, ако имаха голям късмет , но все пак това технически си беше кражба и той можеше да загуби работата си. Трябваше да измислят и начин да се справят с охраната на склада, но тя обикновено бе по-скоро символична, тъй като в склада по правило рядко държаха нещо особено ценно и както малък подкуп така и подходяща хитрост или проста демонстрация на груба сила вероятно щяха да свършат работа. Ако той не искаше да рискува на собственото си работно място, можеше да пробват и в друг подобен склад (знаеше адресите на двата намиращи се в други квартали), но за тях Бронтулф не би имал "вътрешна информация", а все пак оставаше шансът някой случайно да го познае дори там.[/sblock]

[sblock="Кимон"](Познание (Шарн) - неуспех) За съжаление Кимон не познаваше подходящ човек, не и такъв, за който да е абсолютно сигурен. Винаги можеше да събудят някого с тропане по вратата и да разчитат, че рискът ще е малък, стига да действат бързо. Естествено, щеше да е доста по-добре, ако бяха готови с убедителна лъжа, за да приспят любопитството му.[/sblock]

[RaynerApe]

Бронтулф отговори на предложението на стареца утвърдително - след като спогледа останалите, кимна леко с едрата си, ръбата глава и едно изръмжано "бива". После присви очи и се намести в стола си, обмисляйки дали да каже нещо още преди другите да продължат. Явно нямаше, или го пазеше за по-късно.

[sblock]Вътрешно обаче, мислите на джуджето се увиха едни около други обтегнаха в сложен морски възел, който колкото повече се опитваше да раздели, толкова по-силно се стягаха около него. Беше го очаквал, ако не от стареца, то от неговия копой - онзи следовател от другия край на масата. Никой от тях не беше глупак. Нямаше да го оставят да се измъкне току-така, а и защо му беше да го прави - те щяха да го намерят тъй или иначе, където и да се скриеше след това. Да ги продаде за шепа сребро, виж това бе първоначалният план, той имаше и своите недостатъци - вярваше по-малко на купувача, отколкото на стоката. Това, което накара Бронтулф да присвие поглед бе осъзнаването, че някой щеше да го следва неотлъчно - а доколкото оръжието и екипировката му, макар и скромна, не бяха с него, дори до онова място, което зовеше дом. Ако до този момент подозираше, че онзи, който го бе свързал със Сами и останалите, знае къде живее, сега щеше да бъде принуден да го разкрие. Въпреки това не им даде поле за съмнение - джуджето отговори пръв и, поне се надяваше, искрено. Може би имаше начин, при които да опази тайните си.[/sblock]

[Chimera]

Гавлин отговори с кисела физиономия на коментара на Сирил. Той не обичаше други хора да имат последната дума, но си замълча за известно време. Изчака и Кимон да сподели мнението си по въпроса с екипировката преди да заговори отново.

- Смятам, че трябва да действаме възможно най-бързо. Разбирам опасенията на Сирил, но ако чакаме сутринта да отворят магазините шансът да намерим въпросния предмет сериозно намалява. Сигурен съм, че някой от вас господа има познат, сигурен човек, който би ви дал назаем някаква екипировка. Мислех си за Джош, той е бил проспектор за династията Тарашк, сигурно има някъде едно, две въжета и други полезни неща. За алхимика, оставям на вас да прецените, аз не обичам да се занимавам с такива хора.

Младежът замлъкна за малко после продължи

- Замислих се и за друго нещо, преди малко. Да предположим че стигнем до указаното място в каналите, както разбирам търесния от нас скарабей е малък предмет, как точно ще го намерим? Може би някой от вас владе магии за откриване на предмети? Ако ли не е по-добре от сега да си направим план, какво точно ще правим в каналите, когато стигнем там.

[RaynerApe]

В този момент старият нрав на Бронтулф си показа рогцата наново, макар да бяха скосени само преди десетина минути. Джуджето се подхили с крачеца на тънните си устни и спогледа Гавлин.

- Няма да се изненадам, ако сред нас никой не владее и грам магия. - Бронтулф премълча причината да излезе с подобно заключение. По всичко личеше, че параноята му отново се бе развихрила. - Ако можехме да открием скарабея чрез заклинание, какво би гарантирало на високопочитаемия ир'Валис, че няма да проучим неговите качества и използваме в наша полза. Как би могъл да е сигурен, че ще го получи обратно, ако група зажаднели за власт шарнски низши магьосници вкопчат пръсти около него. Е, това трябва да му се признае... Ще ровим в лайната, господа. Имаме цяла нощ на разположение. А ако водите са го отнесли отдавна, може да се наложи и да поплуваме. - и тук джуджето се изсмя горчиво, макар и за достатъчно кратко, за да не си навлече неприятности. До голяма степен можеше да се окаже прав, макар и едва ли някой искаше това му се напомни, особено по такъв начин.

[Blizzard]

Тук Сами реши да се намеси:

- Да не правим прибързани изводи, господа. Все пак почитаемият ир`Валис не е споменавал дали предметът е магически или не - много артефакти от Ксен`дрик струват хиляди жълтици само заради своята историческа или колекционерска стойност. А колкото до намирането му в каналите, вашата задача е да проследите течението на водите, изливани от посочената тръба, претърсвайки внимателно за места, където предметът може да заседне, както и под тръбата. И нека се надяваме, че никой от подземните жители няма да намери бръмбарчето преди вас. Затова и толкова бързаме - с всеки изгубен час се увеличават шансовете друг да се натъкне на него - полудив обитател на канализациите, оперативна група каналджии или някакво странно подземно създание, което може да го повреди или завинаги отнесе там, където няма да го открием. Но все пак вие поемате големите рискове, така че ако решите по някаква основателна причина да чакате до сутринта, аз ще приема това, макар и с неудоволствие.

Сами направи малка пауза, за да се прокашля.

- А колкото до следващата ни среща - предлагам да е отново тук, в Брелския Сокол. Аз ще кажа на Джош къде може да ме търси и щом вие се върнете, ще може да ме повикате и да идем заедно да си приберем заслужените дракончета... Бих ви дал точен адрес за връзка, но вероятно ще съм в движение, както обикновено, пък и не знаем кога точно ще се приберете. Вярвам, че съдържателят Джош е надежден и можем да му се доверим.

[blue]

Докато говореше стареца, Кимон въздъхна, придърпа раницата си и започна да тършува в нея. Отвътре се чуваше подрънкване. Разрови я основно след което вдигна поглед към спътниците си:

- Добре лампа имам, маслото може би ще стигне за една нощ, арбалета ми е с мен, но пък въжето не съм го взел. Има още неща, които не съм взел, но ако сега тръгнем да събираме от дома на всеки багаж ще загубим твърде много време, мисля, че Джош наистина може да ни даде някои неща. Дайте да направим списък какво ще ни е нужно и да го попитаме.

При последните думи, Кимон извади тефтерче от джоба си, взе молива от масата и загледа очаквателно всички поред.

[Chimera]

Гавлин изслуша стареца и Кимон, после каза:

- Смятам, че все пак ще трябва да посетим домовете си, за да вземем кой каквото има. От тук до квартирата ми и обратно е около 20 минути път, така че няма да загубим прекалено много време. Предлагам да се разделим на две групи по двама и всеки да мине през дома си за екипировка. Преди това е добре да питаме Джош дали може да ни даде назаем или да ни продаде каквото още ни трябва. Ако някой от вас също познава сигурни хора, може и от тях да вземете по нещо. За алхимическите работи предлагам аз и Кимон да минем през неговия човек да вземем туй онуй, мисля че двамата няма да бием прекалено много на очи. Смятам че всичко това можем да свършим за час - час и половина, два най-много.

Погледа на младежа премина покрай Сами и Сирил, след което се спря на Кимон.

- Иначе за списъка, както казах и преди, за мен - кука и допълнителни дрехи, може би и един сглобяем прът, ако можем да си го позволим.

[Brave]

Сирил огледа всички присъстващи, някаква сянка на недоволство премина за секунда през лицето му, после явно се примири и каза:

- Добре. Аз нямам какво да вземам от кантората. Оръжията ми за щастие са тук, няма какво по-полезно да взема освен някакви по-стари и окъсани дрехи, но и тези не са ми най-хубавите, така че ще го преживея. Така да се каже, щом явно решихте да тръгнем сега, само бих помолил Кимон да ми вземе от алхимика няколко слънчеви пръчки и три-четири клечки от онези, които се заплават, когато ги драснеш в нещо твърдо. Готов съм да придружа някой, ако ще се разделяме.

[RaynerApe]

- И аз ще трябва да взема каквото там имам. Не е много, но са все неща, без които в каналите не влизам. - Бронтулф натърти на последните думи, макар да не бе в положение на налага условия от доста време насам. Почеса се по сплетената, мръсна брада. - Пътят до Падналия е дълъг обаче, и не много здравословен към този късен час. Особено за хора, на които отдалеч си личи, са расли нависоко и не са си навирали лицето често в калта. - Отново остра забележка. Бронтулф продължи, - предполагам, за да стигна дотам и да се върна обратно ще ми потрябва повече от половин час. Ако трябва да гарантирам за безопасността на другиго без да скъсявам пътя, ще е дори повече. Ако отрано ми бе казано, намекнато дори - той погледна към Сами. Явно джуджето бе очаквало друг вид задача, за да дойде без торбата си, или просто безразсъдността го бе заразила отрано - какво ни очаква, щях да си спестя тази разходка и да дойда натоварен.