[Глава 1] Брелският Сокол

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » ср дек 21, 2005 11:22 am

До изказването на Сирил, Гавлин изглеждаше съсредоточен само в чашата вино, която на пръв поглед явно му бе далеч по интересна, отколкото събеседниците, седнали на масата. Щом обаче чу думите на странника бълващ кълба син дим, откровена усмивка се появи на лицето на аундереца. Той отпи от чашата, която до скоро бе център на вниманието му, след което със спокоен глас каза.

- Нашият приятел - Гавлин прекъсна, за да поздрави Сирил с чашата си и леко одобрително кимане - е напълно прав! Това наистина е една отлична възможност за всеки от нас. Явно годините, прекарани сред вас бреландци, са ме направили още по-голям песимист. Нека сега вместо да спекулираме, да се съсредоточим върху предстоящата ни задача.

Blizzard: Постнахме заедно трима души, така че имайте предвид, че горните думи са казани още като отговор на Сирил, преди джуджето да разгледа картата.

Гавлин отново отпи от чашата, чакайки търпеливо, а когато джуджето най-сетне надигна глава от картата той се обърна към него на родния му език.

[sblock="Джуджешки"] - Е приятелю, какво разбра от тази карта? [/sblock]

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср дек 21, 2005 1:29 pm

Сирил, явно приключи с огледа на писмото и го остави на масата.

- Изглежда наред. За да съм сигурен, бих го задържал за тази вечер, за да го огледам по-внимателно в кантората при по-добро осветление и под лупа. Ако го дадеш де, Сами. Ще ти го върна на сутринта. А иначе, вероятно ще ни трябва едно-друго за експедицията долу, тъй че едва ли ще можем да тръгнем преди утре по обед, пък дори и по-късно. Всъщност, ако не се лъжа, в каналите няма значение дали горе е ден или нощ, така че е все едно, кога точно ще влезем. Но да изчакаме господин каналджията да приключи с работата си, преди да навлизаме в подробности.

Отново се отпусна назад към облегалката на стола и се отдаде с блаженство, на двата си любими порока - тютюна и алкохола.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср дек 21, 2005 1:43 pm

Искрица на подозрение проблясна в очите на Сами, отново очакваната реакция за такава ситуация.

- Да ти го кажа така, Сирил, нека двамата идем заедно до кантората ти, та после да няма никакви съмнения, че по пътя си го показал или си говорил с външен човек. Аз ти вярвам, но ще признаеш, че особено както предлагаш да забавим тръгването, цялата работа може да прозвучи подозрително на другите. Даже може да дойде още някой с нас, ако желае... Изобщо, ще ми е много криво, ако някой от нас остане сам, слизането долу се забави, пък после групата се върне с празни ръце защото някой друг някак си е научил какво и къде търсим... Да не говорим, че изобщо не ми харесва идеята за бавенето - кой знае какво може да стане с предмета за това време. Бръмбарчето е престояло вече цяло денонощие там, сега трябва да престои още едно. Чувал съм, че в каналите на Шарн ровят всякакви боклучари, да не говорим за алигаторите, които ще схрускат скарабейчето на една хапка... - последното бе казано с усмивка, но иначе тонът на Сами бе натрапчиво сериозен.
Последна промяна от Blizzard на ср дек 21, 2005 4:09 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » ср дек 21, 2005 2:12 pm

Мълчанието, което неусетно се наложи около масата, нарушавано единствено от кашлицата на Самаил и формалния звук от чаши, върнати върху потъмнялата от годините дървена маса, не продължи дълго. Докато всички изчакваха джуджето да приключи с обхождането на всяко едно обозначено кътче от подземната канализация, то не издаде по никакъв начин това, което бе научило от нея. Освен резкият коментар, произнесен по адрес на частния следовател, от който всеки можеше да си направи сам изводите. От време на време гарвановите му вежди хвърляха тъмна сянка върху дребните очички и това можеше да означава две неща - или срещаще проблеми с заучаването на всеки един дребен елемент, или това, което научаваше, не му допадаше. Накрая Бронтулф усети, че тишината работи срещу него, и сгъна чевръсто картата преди Сами да може да протегне длан да си я вземе обратно. Пергаментът потъна в един от множеството джобове, които покриваха най-горния кат от окъсаните и протрити дрехи.

- Проклет да си, старче, да бе казал къде искаш да ровим, щях да ти кажа да си навреш скарабея там, където светлика не изгрява! - след като се озъби на Самаил, донякъде ненужно, Бронтулф се почеса по потния врат и веригите раздразнено задрънчаха. Той се облегна назад и се обърна към останалите. - Добре де, да караме направо. Проклетият скарабей се намира под Портата на Малеон, в сърцето на гоблинските кланове, освен ако течението не го е отнесло надолу или някой не го е открил вече, или нещо по-лошо, при което нещата ще загрубеят наистина. От всички възможни места, прeносителят му е избрал най-гадната, противна дупка в Шарн, която е можел да намери, за да се отърве от него, Кхибер да го прибере дано. Там долу... това е ничия земя. Щом навлезете в каналите, все едно не сте вече в Шарн. Не признават присъствието дори на техническите ни екипи. Дори и пречиствателните станции не винаги се охраняват. Преговорите са безмислени, управата е вдигнала ръце. Губим повече хора, отколкото решаваме проблеми.

- Нито един от вас не е готов да срещне лице в лице живота под нозете си, - продължи Бронтулф. - Не зная с какви трудности сте се сблъсквали преди, не ме и интересува. Но това е нещо различно. Това е свят, който десетилетия наред точи острието на бръснача, с което да отсече главата на всеки един дръзнал да навлезе в дълбините му. Мислите си, че стоманата в ръката и слепият ентусиазъм ще ви отведат по-надалеч от няколко бунища? Там долу отдавна знаят как да се справят с вас. Правили са го хиляди пъти. Дотам, че да се превърне в инстинкт. Няма дори да се замислят как да ви очистят. Далеч по-отракани типове от вас са си оставяли костите в лайната, защото водна стрела им е изгасила факлата или деветгодишно гоблинче е преплувало през тинята и издърпало нечий крак в катранените води. Мислите се за нещо повече от безправните, които плащат с кръвта си чистотата на дома ви? Помислете си добре, защото може би наистина използвате мозъка си за последен път тази вечер.

Тази тирада продължи докато Бронтулф не се задави, кашляйки дълбоко с противния си хриплив глас, после заформи едра храчка, изви глава и се изплю на пода, сякаш се намираше в най-пропадналата пивница на Падналия квартал. Сетне върна погледа си към групата.

- Едно да се разберем обаче, аз нямам намерение да умра с нито един от вас. Ако ще ви водя долу, ще го направя само тогава когато съм убеден, че ще мога да се върна, хвана този старец за яката, изтръскам всеки проклет галифар от стиснатата му кесия и ги превърна във вино и разкрачени жени оттук до края на хилядолетието! - в миг навъсеното му изражение се смени в отвратителна беззъба усмивка, която бързо изчезна. - А това означава, че ще ни трябва подготовка и средства за нея. Аз нямам такива, отсега да бъде ясно. Затова очаквах, че червивия с пари ир'Валис ще има благоразумието поне да отдели няколко галифара от своята хазна, за да си гарантира, че скарабеят наистина ще му бъде доставен. Но явно нашият старец по го бива в преговорите с бедните и наивни ходещи трупове из Шарн, отколкото с господаря, около когото се умилква. А това означава, че всеки ще трябва да плати за собствената си безопасност. Ако държите си да вземете десетте дракона и кесия със злато, тогава всеки от вас ще трябва да отвори кесията си и да сложи на масата по няколко галифара. След което тръгваме на покупки. Няма да се бавим до утре сутринта, - той хвърли остър поглед към Сирил. - Но ще задържим писмото за през нощта, да. Старчето е право за едно нещо: всяка минута прекарана тук е една гоблинска длан стиснала вашия скарабей преди да бъде отсечена от друга.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср дек 21, 2005 2:55 pm

До този момент старецът се бе контролирал, но явно последните обиди на джуджето му дойдоха много. Бръчките на Сами се разкривиха в гримаса на ярост и той почти кресна:

- Джудже, ако само още веднъж...

В този момент ненадейно кашлицата го прекъсна и следващите думи се загубиха сред хриптене. Минаха двайсетина секунди, в които той въпреки кашлицата си не отклони погледа си от очите на джуджето. Кашлицата му премина, но ядът му не се бе уталожил. Тонът му бе дрезгав и режеше като назъбен нож.

- Не съм те поканил тук да обиждаш и да сипеш клевети, Бронтулф! Няма и да го търпя! Нито си единственият каналджия, нито си очаквал някой да ти предложи такава работа на равно партньорство, която всеки от другите като теб ще свърши за две монети. Нито пък ти позволих да крадеш плана, макар че той е за вас и трябваше само да питаш, Кхибер да те вземе! Затова наостри уши - тук Сами гадничко и нарочно натърти тази дума - и много добре чуй какво ти казвам. Не си нито толкова умен, нито толкова хитър, нито дори толкова добър лъжец, колкото си мислиш, а подозирам, че ще се окаже, че не си и чак толкова добър каналджия, щом толкова те е страх от каналите. Ако само още веднъж обидиш мен или който и да е на масата, дори намекнеш, че не си върша моята работа правилно и коректно, че будалкам вас или е трябвало да поставям ултиматуми на работодателя ни, или пък ако се опиташ да измъкнеш пари от джобовете на Сирил, Гавлин и Кимон, без да обясниш точно къде и за какво ще отидат, Суверените са ми свидетели, че ще си потърся друг каналджия. А те най-добре знаят, че като кажа нещо, думата ми на две не става, така че, ако ти е останал грам разум в главата, много добре ще си помислиш, преди да отвориш устата си отново и ще преглътеш псувнята, дето ти е на езика.

Старчето никак не изглеждаше страховито, но определено бе ядосано и много сериозно. Все още гледаше Бронтулф право в очите и явно не възнамеряваше да си отмести погледа от там, докато джуджето не сведе своя или не избухне.
Последна промяна от Blizzard на ср дек 21, 2005 3:08 pm, променено общо 4 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » ср дек 21, 2005 3:03 pm

Гавлин изслуша джуджето внимателно, но не издаде никаква емоция. Изригването на работодателя им обаче го накара да вдигне вежда. Погледът му бързо обиколи всеки от бъдещите си спътници, после се загуби във вече почти празната чаша вино. Имаше замислен вид, сякаш преценяваше дали не е прибързъл със съгласието си. Той обаче бе аундерец и не отстъпваше дадена дума. Завъртя последната глътка животворна течност в чашата си и я изпи.

- Добра реколта, макар да предпочитам тъмно Орла-ун-ско вино - замлъкна за секунда - Трябва да се съглася донякъде със Сами. Той дойде при нас и ни предложи честна работа. Можеше да избере измежду много други, но се спря точно на нас. Каза ни предварително какви са рисковете, какво е възнаграждението и всеки от нас се съгласи на тази сделка. Аз лично разполагам с екипировка и няма да дам дори един суверен за вашата екипировка.

- Колкото до времето нужно за тръгване, убеден съм, че в Шарн набирането на екипировка едва ли ще отнеме чак цял ден. Аз трябва само да посетя квартирата си, за да взема това, с което разполагам и съм готов. Предпочитам да не чакаме повече, отколкото е абсолютно необходимо.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » ср дек 21, 2005 4:51 pm

Бронтулф посрещна гнева, излял се изведнъж от стареца, с нездраво, предизвикателно пламъче в собствените му тъмни очи. Беше го очаквал, съзнателно или не го бе подклаждал от мига, в който бе издърпал стола и седнал около масата. Отне половин час, за да може стареца да излезе от плавните води на собствените си планове и да надигне глас, който в крайна сметка единствено му докара поредната задавяща кашлица; това само по себе си бе постижение за дребния, гологлав каналджия. От друго не се нуждаеше, поне за този момент. Джуджето остави кашлицата да утихне, отвръщайки й с едно повдигане на рамене, без дори да обърне внимание на последвалия словесен удар под кръста - това бяха дребнавости за човек, който бе отгледан да се пази най-вече от истински удари, а не от всяка изречена думи. Той се извърна към Гавлин:

- И така да е, всеки изминал час отдалечава скъпоценния скарабей от ръцете на неговия господар. Дори в този момент той може да е далеч от там, където сочи картата. Нощта преваля, повечето гоблински отряди ще са обиколили своите територии, всички шлюзове и шахти. Това, което са пропуснали, наводнените канали ще отмият. Дори пречиствателните станции да не се поддържат, заклинанията за отваряне на шлюзовете са безпогрешни. Ранните часове на деня, тогава всичко се стича надолу, наведнъж, че и противните изроди и те. - Бронтулф направи нещастен опит да имитира огромна прииждаща вълна с гласа си, жестикулирайки с една ръка. - Не е препоръчително да сме там, когато стане това. Скарабеят, също така.

- Опасявам се, че нашия старец е направил своя избор и това сме ние - дали е направил грешка или не, никой не може да каже отсега. Ако очаква обаче да намери друг каналджия готов да рискува живота си сред онези диваци преди скарабея да отиде в океана... - Бронтулф изсумтя и се изхили с крайчеца на устата си, но не каза нищо повече - само отърка един от едрите си бакенбарди. Може би защото погледът на Самаил бе готов да го изпепели дори за най-дребната обида. А Бронтулф, макар да държеше на своето, не бе готов да се откаже от умопомрачителното заплащане. - Щом няма да видим помощ от нашия работодател, очаквам всеки от вас да даде своята лепта за осигуряване на безопасността на групата. Виждам, че никой не е склонен да извади кесията си отсега, и проклет да съм, сигурно е по-добре така. Не очаквам да ми се доверите повече, отколкото е необходимо. Но искам да сте готови да плащате, щом се наложи. А то ще се наложи.

Бронтулф продължи, отброявайки с мръсните си пръсти всяко едно нещо, което предпологаше, че е необходимо. Говореше забързано, сякаш всичко това бе вече изрепетирано хиляди пъти всеки път, когато бе слизал в опасните райони на канализацията.

- Никой от вас не изглежда като че ли владее магическите изкуства, а гоблините не можеш да респектираш с оръжие в ръка. Не и когато върху теб се хвърлят стотици от тях. Не... Нуждаем се от алхимически огън; поне няколко димки, те никога не могат да са достатъчно; гръмотевичен камък, когато ехото в канализацията ще работи в наша полза. Паралитични смърдящи димки, които въздействат на острия гоблински нюх, и дебел шал за всеки, който не иска да сподели съдбата им. Отрови, да, каквито можем да докопаме, намажете оръжията си отрано. Никакви факли - само затворени и покрити маслени лампи, и колкото може повече масло за тях. Дебели и плътни ръкавици и ботуши, без изключение - някои киселинни желета са с размер на човешки език, веднъж проврат ли се под дрехите ви, крайникът се реже. Останалото го знаете. Всеки трябва да носи въже и поне едно да е с кука, и прът за всеки, няма да изброявам колко пъти ще се навирате целите в лайната на проклетия град. Железен лост, понякога шлюзовете клеясват и се налага да ги отваряме насила. Парче огледало. Дъска за писане и хартия, изписана, с каквото и да е. И за накрая - униформи на Шарнската Канализация. За това ще имам грижата аз.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср дек 21, 2005 5:11 pm

Исканията на джуджето бяха безумни и едва ли имаше някой на масата, който да не осъзнава това още в момента, в който бе изречено, включително самия Бронтулф. Само алхимическата екипировка и отровите биха стрували повече от наградата на цялата група, да не говорим за трудностите около снабдяването с такива неща, които можеха да възникнат в този час.

(Провален блъф) Всички на масата разбираха твърде ясно и още нещо - че Бронтулф си измисля и нарочно говори небивалици и лъжи, при това явно не само за екипировката. Или това бе вярно, или той просто бе неизлечимо луд. Какви бяха мотивите на джуджето да лъже така нагло и безсмислено никой не знаеше.

За сравнение, ето цени на алхимически предмети и отрови. Едва ли някой ги знае точно, освен ако не е инвестирал в оценка на предмети, но имате представа за порядъците и колко скъпи са тези неща като по принцип.

Цени за 1 брой:
Алхимически огън - 20 галифара
Димка - 20 галифара
Смърдяща димка - 80 галифара
Гръмотевичен камък - 30 галифара
Отрови - всички силни отрови са незаконни, трудни за намиране и ужасно скъпи (от стотина до хиляди галифари), съвсем отделен въпрос е, че трябват специални умения за правилното им ползване

Тази информация бе обсъдена с Чапи преди постинга му, но той настоя да не го променя.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » ср дек 21, 2005 5:41 pm

Чувайки изискванията на джуджето относно екипировката, Гавлин изпадна в бурен смях.

- Джудже след малко ще искаш и самата кралица Аурала да дойде с батальон карнатски зомбита и да ни свърши работата. Явно смяташ всички ни тук за глупаци. Повярвай ми, не сме.

Гавлин бързо премина на джуджешки.

[sblock="Джуджешки"]- Сега казвай истината бързо, защото щеш, не щеш, ще слезнеш с нас в каналите, а вярвам ще желаеш после и да излезнеш.[/sblock]

Казвайки това Гавлин се усмихна коварно, но бързо скри усмивката с нормалната си хлапашка физиономия.
Blizzard: Гавлин ползва заплаха, неуспех

- 100 галифара са предостатъчно и те съветвам да ги вземеш, без да си точиш зъбите за още.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » ср дек 21, 2005 6:00 pm

- Сами, казах, че приемам работата, но очаквах да си подбрал другите участници що-годе. Съжалявам, че ще прозвучи грубо, но аз с ненормален за водач не бих слязъл долу. Ако имах толкова пари, че да се екипирам както иска той, нямаше да седя на тази маса. Ако той се надява, че ще ни измъкне по някой галифар, защото е открил, че е неспособен да свърши работата, аз съм до тук. - Сирил направи кратка пауза, колкото да отпие още една глътка бърбън. - Колкото до забавянето, очевидно е за всеки здравомислещ, че дори да имаме желание да напазаруваме сега, то това ще направи такова впечатление, че всяко желание за потайност ще се продъни в Кхибер. Как си представяте, да вдигнем 4-5 занаятчии и някой магоделец по това време от сън и той да не полюбопитства за къде сме тръгнали с въжета, лостове и фенери. Дори най-мързеливият сержант от стражата, ако ни засече, ще си направи устата да ни попита, за чии ги влачим тези неща. Не, че е непоправимо, но ще се наложи да даваме обяснения, да привличаме внимание, да губим няколко пъти повече време. Ако направим тази грешка, по-добре да сме си написали завещанията, защото до няколко часа ще ни потрябват.
Последна промяна от Brave на ср дек 21, 2005 6:07 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » ср дек 21, 2005 6:05 pm

Старикът Сами си отвори устата да каже нещо, но се сепна или пък просто нямаше думи и за момент остана като шаран на сухо. Когато се сети да я затвори, в очите му имаше разкаяние и примирение.

- Не ми е приятно да го кажа, Сирил, но си съвсем прав. Допуснах грешка, повярвах на несигурна препоръка, от бързане не проверих човека и ето до къде ни доведе това. Приемете всички моите най-искрени извинения и нека обмислим как да поправим грешката. - говореше, сякаш джуджето вече го нямаше на масата. - Какво предлагате да сторим сега?

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » ср дек 21, 2005 7:25 pm

Бронтулф прие изблика от шумен смях на Гавин с нервно разместване на положението си в стола до него. Не че бе очаквал да го слушат с затаен дъх, но списъка, изпълнен с неща, за които по-скоро бе чувал отколкото зърнал през живота си, бяха отхвърлени с такава лекота, че угасналия живец в погледа му го издаде, поне за тези, които му обръщаха внимание. Не е трудно да се прецени защо джуджето бе рискувало с тази опашата лъжа - и друг път тези, чийто тежък и неблагодарен занаят бе заплашен от нечия бляскавата кариера, се бяха опитвали да си придадат важност, претендирайки за това, което животът ги бе лишил по един или друг начин. Усещането, което не веднъж го бе спохождало, онова човъркащо го червейче, то си проправяше път през ума му, развързваше езика и замъгляваше погледа, то се бе крило дълго този път, но сетне се издаде, проклетото, и именно в погледа на всички около масата го разпозна. Бронтулф подръпна веригите около врата си; едната му ръка се присви. Изчака да се изкаже и Сирил, чиито думи обаче бяха далеч по на място, отколкото смеха на Гавин. Сетне се приготви да му отговори, но точно когато обърна гръб и забрави за Сами, получи внезапен удар изневиделица. Това съвсем го довърши.

- Един ненормалник за водач най-малкото познава каналите и опасностите, който крият те. Преценете дали ви трябва такъв, който да ви спести опасностите, разсее страховете и остави сами да си блъскате главите в мрака. - Бронтулф се усети за пореден път, че езикът му ненужно натежава обстановката, за това спря, прокле се наум и обмисли следващите си слова. - Вярвате или не, всичко което казах, е необходимо за да се премине безопасно през Малеоновите канали. Преценявал съм какво е необходимо, за да не се моля горещо на Дракона да изкарам още един ден долу. Твърде много, казвате? Така е. Нямам и малка част от това. Но всяка ситуация, в която не разполагаме с готово решение, излага всички на опасност. Вие не можете да видите врага в мрака; аз мога това и още много. Вие можете да се справите в врага; сам нямам никакъв шанс. Това ще ви го каже всеки един каналджия, който хванете да рискува живота си с вас.

След което Бронтулф се отдръпна назад, облегна гръб и остави останалите да говорят. Колкото и парите да го глождеха като дамоклев меч, спуснат толкова ниско, че острието да пробие дупка в плътта под собствената си тежест, онзи ентусиазъм, който му създаде всичките тези проблеми, бе охладен до черни въглени. Остана хладния разум, студен като брeлска стомана.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет дек 22, 2005 1:55 am

- Джудже, - процеди Сирил. - явно не си съвсем в ред, от дума на дума го доказваш. Не знам колко е останало от здравия ти разум, но погледни, нещата от моята гледна точка - вярно, парите са много. Ден година храни, както казват някои. Но определно не са достъчно, че да правя глупости. С поведението си хич не можеш да ме убедиш, че на тебе може да се разчита. А когато кожата ми зависи изцяло от някой, нямам никакво желание той да е непредсказуем. - тонът на Сирил бе станал равен и безчувствен - Мисля, че с теб имаме голям проблем. Ако бях прозрял в тебе злонамереност, би било по-лесно - врага си можеш да притиснеш и да принудиш да ти помага. Ненадеждният е друга бира. Не мога да знаем каква глуост ще свършиш. Как мога да разчитам на човек, който дори сега не съзнава в какви проблеми се вкарва с държанието си. Какво искаш да ни кажеш - че в каналите не можеш да оцелеш няколко часа без екипировка за хиляда галифара, така ли. Тогава обясни ми, в името на суверените, как си довлече тук мръсното туловище. Колко алхимически огън използва? Или срази гоблините с могъщите си магии? Допреди малко мислех, че само се опитваш да ни метенеш. Сега се плаша, че всъщност си говорил съвсем сериозно.

Предишната подигравателна усмивчица на Сирил се бе сменила със сериозно изражение и сякаш някъде там, зад сините му очи, се водеше някаква епична борба.
[sblock="Само за водещия"]Сирил трескаво се опитва да измисли начин, да се измъкне от ситуацията, без да се налага да премахва Бронтулф. Не че би се замислил, ако няма друг изход, но по принцип, нямаше никакво желание да убива. [/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет дек 22, 2005 2:48 am

Ветеранът от войната явно изчакваше. Гледаше как кавгата назрява, но не се намеси дори и когато Старикът очевидно загуби контрол. Следеше внимателно спътниците си, поне бъдещите такива. Преценяваше ги. Накрая след като изчака достатъчно дълго след последните думи на джуджето заговори, отначало леко и толкова тихо, че ако не се вслушваха внимателно събеседниците му можеше и да не чуят какво казва, а после по-твърдо и по-високо:

- Добре, приятели, всички дадохме съгласието си. Знаехме условията. Ако мен питате не постъпвате правилно, нито ти Сирил, нито ти Бронтулф (тук Кимон повдигна леко въпросително вежди, за да потвърди името), нито ти Сами. Преценявате прибързано и мисля, че грешите. Очевидно е, че джуджето разбира от работата си, мислите ли, че щеше да е жив инак? Сопнат е, да, но кой ли няма да е на негово място. Познавах доста хора по-дръпнати от него, които на фронта свършиха повече работа от разни други добре обучени и самоотвержени господа. Не винаги денят се познава от сутринта. Не смятам също и, че Сами би се подвел така лесно по някаква препоръка. Мисля, че знае за нас повече от колкото предполагаме. Стига сплетни, стига недоверие - поемате ли задачата или се отмятате от думата си!?

Кимон огледа тежко всеки един на масата, от строгото изражение изглеждаше по-стар и властен, последните му думи прозвучаха може би прекалено твърдо, но той бързо ги смекчи, като продължи по-дружелюбно:

- Аз съм готов, но трябва да се отбия до дома да стегна багажа си, предполагам, че всички искат това. Единственото разумно нещо е ти Сами да тръгнеш с Гавлин и Сирил, а Бронтулф да дойде с мен. Ако не вярваш нито на мен нито на джуджето трябва да вървим заедно, но така ще загубим много време, а и като гледам колко е недоверчив малкия ни приятел тук (Кимон повдигна леко ръка и посочи джуджето) мисля че ще ме пази по-ревниво и от старец млада жена. Стига приказки, че ми пресъхна устата от тях, а ти Бронтулф се стегни малко, стига мрънка, не си чак такъв страхливец! Е?

Погледа му отново обходи всички на масата, а после се спря на чашата с бира пред него, взе я бавно и отпи нова глътка, явно устата му наистина бе пресъхнала от толкова приказки. След няколко мига чертите му се отпуснаха и постепенно изражението му се смекчи отново и сините очи заискриха с предишната младежка живост.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет дек 22, 2005 3:31 am

Във всяка друга ситуация когато бе притиснат в ъгъла като уличен помияр, опикал чужд двор и с отрязан изход навън, Бронтулф може би щеше да се озъби насреща, но от дивия му и непредсказуем нрав бе останало твърде малко. Всъщност, почти нищо, освен хладната вълна, която се плъзна по гърба му, онова инстинктивно усещане за несигурност, което служеше като последен страж. Едната му длан бе стиснала здраво облекалката на стола. Изслуша внимателно нападките на Сирил, вперил очи в мъжа от другия край на масата, единствено прекъсвайки контакта за един бърз поглед към Самаил. Когато Сирил свърши, пое Кимон - и Бронтулф, все още изчакващ, го остави да говори. За първи път на тази маса бяха изречени думи, които не бе очаквал да чуе. Докато Кимон говореше, очите му зашариха за момент, но после се установиха обратно там, откъдето бяха започнали - върху Сирил. Едва когато около масата надвисна секунда тишина, гласът на джуджето, този противен хрипот който замазваше думите и ги правеше на моменти трудни за различаване една от друга, заговори наново. Плавно и внимателно.

- Едно имам да кажа, сетне си правете изводите. Тази седмица вече загубихме два безправни в Падналия. Кой знае кой ще е следващият през идните няколко дни. Един от тях бе изкарал две години в каналите, познаваше ги като дланта си. И въпреки всичко... Няма кой да ти каже колко от тях гният долу на всяка луна - дузина, може би повече. Сигурно повече. - Джуджето явно имаше предвид месеците. По гласа му можеше да се познае какво бе отношението му към безправните: говореше за тях като за предмети, но от друга страна, предмети които се научаваш да цениш. - Истината е, че основната работа в каналите се върши от тях. Всеки един в каналите е равен на двамина тук. Тяхната кръв се лее първа, ако срещнем трудности или съпротива. Те поемат ударната вълна, така да се каже. Моята е да почиствам и поддържам механизмите, да разчитам картата. Да подсигуря безопасността, доколкото е възможно. В каналите на Долна Дюра не е рядкост да срещнеш и отряд от дузина, които съпровождат техници... А Портата на Малеон... Кварталът е бойно поле, джуджетата и човеците отишли в него подписват смъртните си присъди, не съм работил в каналите под него, но мога да предположа какви заплахи дебнат там. Казах го и преди, това е ничия земя. Ако отиваме, вие тримата и аз, добре е да знаете рисковете. И да се подготвите добре за тях. Гответе се, сякаш отивате на война.

Бронтулф прилепи тънките си устни една до друга и преглътна всичко останало, което напираше да бъде изказано. И това бе достатъчно, засега. Веригите издрънчаха леко, една в друга, докато килна глава настрани за да опъне вратните си сухожилия. След това очите му зашариха отново - от Гавлин до Стареца Сами. Както преди, оставаше само да изчака реакцията на останалите. Но не и за да ги провокира отново, времето за това бе отдавна отминало.

Blizzard: Редактирах думите на джуджето, както RaynerApe ме бе помолил

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет дек 22, 2005 11:31 am

По изключение Бронтулф звучеше този път искрено, сякаш му бяха свършили измислиците и лъжите в торбата... Колкото до неочакваните думи на Кимон, той говореше убедително и явно му се искаше всички на масата да заработят заедно и на джуджето да бъде даден още един шанс, макар това да можеше да струва живота им. Всички забелязаха, че когато говореше за отмятане от думата, в тона му се промъкна заплашителна нотка.

[sblock="Бронтулф, Гавлин, Сирил"](Блъф на Кимон - неуспех) Кимон говореше добре, но в думите му се усещаше намек за неискреност, сякаш мотивите му не съвпадаха напълно с това, което казваше. Дали застъпвайки се за джуджето той нямаше да си навлече подозрението на групата?[/sblock]

Сами бе мълчал дълго време, явно сконфузен от неправилния избор, който бе направил с Бронтулф. Сега най-сетне проговори, като в гласа му вече нямаше следи от гняв.

- Господа, все пак вие си рискувате кожите там долу, не аз, така че смятам, че е честно и това решение да бъде ваше. Макар да мисля, че е правилно да потърсим друг каналджия, ето че Кимон не е съгласен с мен. Гавлин? Сирил? Какво ще кажете вие по въпроса?

Все още Сами не се обръщаше директно към Бронти и говореше така, сякаш него го нямаше на масата. Докато те все още обмисляха отговорите си, Сами посегна да вземе обратно писмото на ир`Валис от Сирил. Рисунката на скарабея бе останала в средата на масата, забравена от всички.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет дек 22, 2005 12:06 pm

Сирил подаде писмото на стареца и се вгледа в очите на Кимон. После, без да сваля очи от него, отново изпусна облак синкав дим от пурата си.

- Сами, искам да говоря с теб на четири очи. - каза той след няколко секунди.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет дек 22, 2005 12:16 pm

Сами погледна към Сирил въпросително, после сви рамене и се усмихна почти невинно. Отново всички забелязаха колко бързо се променяnd настроенията му или поне израженията му...

- Добре и без това отдавна исках да източа дракона. Тези питиета минаха през червата ми като скарабей през канална тръба, ако ме разбирате какво искам да кажа... Докато Гавлин обмисли решението си, аз и Сирил ще се разходим за да дадем своя скромен принос към шарнската канализация, ако нямате нищо против, господа.

Без да чака отговор Старикът започна да се надига от стола.

[sblock="Бронтулф"](Разум) На Бронтулф това никак, ама никак, не му харесваше, но вътрешният глас му казваше, че не е добра идея да се обажда сега. Ако го направеше, това почти сигурно би означавало да потвърди подозренията на всички, че работата му не е чиста.[/sblock]
Ако Сами и Сирил излязат от сепарето, ще ги обособим в отделна малка тема, която моля да не четете.
Последна промяна от Blizzard на чет дек 22, 2005 1:01 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » чет дек 22, 2005 12:31 pm

- Добра идея, старче. - каза Сирил и също стана.

Нарочно спирам тук, за да можете да реагирате ако желаете.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет дек 22, 2005 1:17 pm

Личеше, и от миля даже, че това май беше първата подобна задача, за която джуджето бе привикано. Просто нямаше какво друго да обоснове това неприемливо поведение. Преценката за останалите бе основана на някакви неведоми очаквания, които бяха рухнали още през първите няколко минути, а самият той се бе оказал в нелепа ситуацията, затиснат в руините на собствените си лъжи. Поне проявяваше благоразумието в момент като този да държи устата си затворена. Участието му в иначе примамливото и опасно начинание бе под въпрос - може би нещо повече. Гологлавото джудже използва момента да насочи вниманието си настрани - погледът му се плъзна през Гавлин за кратко докато се спря на Кимон.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет дек 22, 2005 1:37 pm

Бреландецът започна да говори веднага щом двамата понечиха да стават, не беше припрян, те щяха да го изчакат ако ги интересува какво ще каже.

- Не Сами, не, че не съм съгласен с теб, напротив, но не ми харесва когато човек направи грешка да я зарязва и да започва наново. Както и да е, вървете... добре, че не си допих бирата, сигурно и аз щях да искам да дойда с вас.

Кимон намигна отново едва забележимо. После добави наполовина обърнат към Гавлин наполовина към Сирил:

- А в Шарн пътеките са или нагоре или надолу, няма къде да отидем.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » чет дек 22, 2005 1:43 pm

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Кимон"]Гавлин изчака двамата бреландци да се отдалечеат малко преди да заговори. Тона му бе сериозен и дори издаваше нотка на ярост.

- Кимон говори истината - тук той спря за малко, за да остави едно неизказано "този път" - в Шарн хората рядко получават шанс да се качат нагоре. Ти, джудже, си един от малкото късметлии, получили този шанс, а сега бягаш от него, сякаш е най-лошият ти кошмар. Не само това, но показваш чудовищно неуважение към човека, който ти е дал този шанс. Това е непростима постъпка.

Аундерецът спря за секунда, за даде възможност на джуджето да осмисли думите му, след което продължи, но този път с по-спокоен тон.

- Ние аундерците, обаче, сме разбрани хора и аз ще ти дам това, което никой друг не би ти дал - втори шанс. Ако сега тук се закълнеш, че ще свършиш работата, за която вече даде думата си и че също така ще покажеш нужното уважение пред всички нас и освен това се извиниш учтиво на всички ни и помолиш смирено за прошка, то аз ще се застъпя за теб. Предадеш ли ни, обаче, ще те намеря, в която и дупка да се скриеш. - последните думи бяха изречени по-скоро като констатация, отколкото като заплаха.

- Сега аз ще отида до бара, за да похваля собственика за добрия избор на виното. Надявам се когато се върна да си взел правилното решение.

- А ти бреландецо - обръщайки се към Кимон - не знам какво се опитваш да постигнеш с твойте приказки, но това, което казах на джуджето, важи и за теб. Предадеш ли ни... - Гавлин остави последните думи неизказани, усмихна се, стана и тръгна към бара.[/sblock]

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет дек 22, 2005 2:29 pm

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Кимон"]Думите на аундереца звучаха изключително искрено и убедително. Без да разваля ефекта, той се отправи към изхода на сепарето. Бе изминала около минута след като Сирил и Сами бяха излезли.

Гавлин ползва екшън точка и събра на зара за дипломация 26, което си е много. Моля да съобразите реакциите си с това. Също така ще трябва да синхронизираме двете теми, може да се наложи да се изчакваме и тази временно ще е в спойлери. Държа да спомена още, че Гавлин все още не е излязъл от сепарето, така че не бързайте с разговорите на четири очи..[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет дек 22, 2005 2:55 pm

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Кимон"]През цялото време, през което Гавлин говореше на джуджето, то запази мълчание. Очите му отдавна бяха лишени от онзи пламък, който по незнайна причина го бе повлякъл към сегашното му, незавидно положение, но сега напълно помръкнаха. Въпреки това можеше да му се признае едно - там, където всеки друг бедняк би свил поглед и снишил поне педя, Бронтулф поемаше лице в лице условията, изречени от твърдия глас на мъжа, така че всяка дума да се запечата в съзнанието му. Дори когато той приключи, Бронтулф не каза нищо, а продължи да гледа с празен поглед. Само за момент се задави, избуха приглушена гърлена кашлица с затворена уста, при което събра нова храчка, но я преглътна. Изчака Гавлин да изпълни обещаното - да му даде минутка-две да прецени къде и как би искал да прекара остатъка от нощта. Както и целия си живот насетне.[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет дек 22, 2005 3:10 pm

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Кимон"]Кимон се усмихна съвсем леко, после полека се надигна, като каза на джуджето, така че и Гавлин да го чуе:

- Моля те, почакай малко тук! Няма да е лесно, но тези пари ще ги взема, ако се овладееш и ти ще успееш.

След това запъти към Гавлин като пътем погледна през рамо да види какво ще направи на джуджето и продължи да говори към Гавлин:

- Имаш ли нещо против да те придружа? Искам да попитам нещо съдържателя.[/sblock]

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » чет дек 22, 2005 3:30 pm

[sblock="Гавлин, Бронтулф, Кимон"] Гавлин кимна одобрително на запитването на Кимон и двамата заедно излязоха от сепарето. Джуджето остана само със своите мисли на масата.

Blizzard: Гавлин и Кимон се пренасят в другата тема.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет дек 22, 2005 4:14 pm

[sblock="Бронтулф"]Бронтулф остана на място с поглед отправен отвъд стената от другия край на масата, докато и двамата мъже напуснаха своите столове, за да се отправят през препълнената в този късен час кръчма, от която шумен говор и далечен смях проникваха в сепарето. Извърна се само да проследи гърба на Кимон, който вървеше последен, а след като двамата мъже се отдалечиха достатъчно, провери дали някой друг не гледа насам. Сетне извърна глава към масата и раменете му се отпуснаха видимо.

Дълго време не помръдна. Едната му ръка стискаше облегалката на стола от доста време насам, че сякаш се бе срастнала с нея. После издиша, бавно отпускайки гръдния си кош, а въздухът излезе с тихо свистене през ноздрите му. Поклати глава. Почеса се, макар да не го сърбеше. Усети, че е гърлото му е пресъхнало, а халбата гузно го обвиняваше от масата не само, че бе постъпил глупаво, но и че бе я забравил да се стопли съвсем. Изпи бирата, макар и да не почувства вкуса й. Мислеше. Каквото и да ставаше там в главата му, мислите блуждаеха между два острова, два фронта, на нито един от които не отбелязваше победа. Извади отново картата от джоба, в който я бе прибрал дръзко, и я разтвори. Очите му се плъзнаха по възможния маршрут, а в гърлото му заседна онзи панически страх, който изпитваше докато се взираше в мрака, вслушваше че в писъците на онази повлекана от съседната на неговата стая, която биеха през ден и се опитваше да не мисли за трошенето на кости и писъците в мрака докато краката ти оттекват по-бързо от ударите на сърцето. В този момент го заизмъчва жажда, онази проклета жажда, която не можеш утоли с вода, нито бира, нито най-изгарящата отрова за стомаха. Надви я, сграбчи жегнещото усещане с ръце и го изви. Стисна зъби. Хвърли отново през рамо, към масите отрупани с хора.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет дек 23, 2005 7:44 pm

[sblock]Минутите отминаваха една след друга, подобно на сенките, хвърлени от подминаващите сепарето мъже и жени, отправили се в една или друга посока. Бронтулф се извърна на няколко пъти, когато някой се доближаваше твърде близо, сетне го следваше с поглед, преди отново да го забие в картата. Едва когато успя да преодолее прилива на задушаващ страх, нови съмнения започнаха да го глождят. Опита се да премине по нишката на целия разговор. От мига, в който бе разпознал сепарето, което странника, преоблечен като просяк, му бе казал по-рано на същия ден. После ентусиазмът, който го бе завладял. Заслепил. Не беше изпразил повече от чаша, а вече мозъкът му бе опил. Наградата - всеки един дракон вещаеше опасност. Беше надценил обаче ролята си в спечелването им. В каналите, сред неграмотните и груби безправни работници, той бе някой. Защото - ако не признаваше, че среща трудности с четенето - се справяше далеч добре с техниката и разчитането на картите от мнозина други. Но бе заложил на тази карта твърде много и може би бе твърде късно да извади нова. Сега най-сетне започваше да го осъзнава.[/sblock]

Бронтулф чакаше. Всъщност, друго не му и оставаше.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет дек 23, 2005 10:36 pm

[sblock="Бронтулф"](Забелязване, Разум) Докато Бронтулф седеше сам в сепарето, погледът му незнайно как се спря върху прозореца, намиращ се недалеч. Толкова близо и толкова подканящ сега, когато той бе останал сам, без да знае какво кроят другите срещу него... Планът на каналите бе в джоба му, на масата стоеше и забравената рисунка на скарабея. Моментът да избяга бе сега или никога. Но Бронти съзнаваше с болезнена яснота, че не би могъл да надбяга дори старчока в едно преследване из улиците на Шарн, а металическата броня и веригите щяха да подрънкват на всяка крачка. От друга страна той виждаше в тъмното, което можеше да е предимство, а и щеше да има малка преднина... Едва ли шансовете му да се измъкне по този начин бяха големи, но все пак му даваха още една възможност, ако той вече не виждаше никаква друга надежда.[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » съб дек 24, 2005 12:14 am

[sblock]Когато неспокойствието го облада дотам, че дори не можеше да фокусира вниманието си върху картата, разтворена в ръцете му, Бронтулф нервно я сгъна и прибра отново там, където си бе позволил да я обсебе пред очите на всички - в един от многото джобове между ризницата и дебелата, протрита на места каналджийска униформа. Сетне се огледа и сепарето, достатъчно широко да приеме поне шестима, изведнъж му се стори тясно. Отвори уста за да вдиша бавно, помагаше му да мисли. Прозорецът. А зад него мракът, взиращ се в осветената кръчма и присмиващ се в лицето на самото джудже. Бяха го оставили пред дилема, която бе срещал и друг път; колко пъти през последния век, паметта му изневеряваше. Само че там, прелитайки от зейналите отвори в стени на вертепи и коптори, следван от оглушителни псувни и размахани юмруци, той винаги знаеше, че може да разчита на своите крака да го отнесат достатъчно далеч, докато страстите се охладят. В Шарн тези игрички неприятно загрубяваха.

Възможностите все пак оживяха пред погледа на джуджето, разкъсани образи на бърз каданс. Може би щеше да грабне картата и рисунката на скарабея, която бяха му оставили - несъмнено нарочно, заключи на мига - и щеше да се почувства наистина свободен за частица от секундата, преди да стигне до твърдата земя. И ако не си навехнеше глезена, ако не бе последван веднага от трима дългокраки мъже с извадени остриета готови да го преследват и до Кхибер дори, ако съумееше да се изгуби в тъмните улички, заринати в боклук - може би щеше да се почувства горд от себе си докато сърцето му прескача в галоп. Щеше да продаде информацията, разбира се, дори в компанията на трима не изгаряше от желание да рине лайната под Малеоновите Порти, камо ли сам. За момент идеята го изкуши - щеше да вземе, колко? Една, не, две, ако си опичаще акъла, нещо което не му се отдаваше много, три и повече? Кой знае. Щяха и те да се опитат да го изиграят, естествено. Познаваше ги добре, всичките, тъй както познаваше себе си. Може би една, най-много две, не повече... А после какво? Щеше да лежи притихнал в тъмната стаичка, докато светът изтръгне захвата около гръкляна му и всичко отново бъде наред. Странникът? Онзи, който го бе нарекъл по име край отходната станция и завлякъл във всичко това. Знаеше името, кучия му син. Нямаше начин да не знае и къде живее, колкото и да се стараеше да скрие това. И щяха да дойдат. Щяха да го намерят гол сред мръсните одеала, подгизнал в пот, с вперен поглед към паяжините. Не. Не. [/sblock]

Джуджето остана в стола си. Приведе се напред и пое в ръка рисунката на скарабея, за да го огледа по-отблизо, но мислите му не го оставиха да го стори внимателно.

[sblock]Макар и да се опитваше да запомни това, което едва ли отново щяха да му дадат да разгледа, с крайчеца на очите си следеше за сенки, които фенерите из кръчмата щяха да хвърлят при приближаване към сепарето. Не го искаха. Не можеха да доверят живота си на някой като него, от Падналия, не и след като знаеха с какво си имат работа. Беше готов да приеме на мига, и сугурно щеше да намери успокоение в това, че произходът му бе причината. Или външността, това трябваше да е. Не ги винеше. Сам не си вярваше, особено в мигове като този, в които изведнъж се опитваше да си втълпи точно обратното - че може да се справи. Че цял живот е бягал от собствената си сянка и страхът е враг по-голям от Древния, който спи долу в Кхибер, и всеки провал бе сложно изплетена примка, която сам бе увил около врата си. После джуджето осъзна друго и това накара очите му да се свият до тънки ивици, обградени от бръчки. Дори и да приемеше предложението на стареца без да каже и дума повече, вече си бе навлякъл проблеми. Защото знаеше, изведнъж това непоколепбимо обеждение го обля като студена вълна, те нямаше да го оставят жив. Щяха да му точат ножа - само на думи тук, разбира се, не и в Шарн. Стоманата го чакаше там долу, под града, където нищо нямаше да може да ги спре. Трима срещу един, след като открият артефакта. Но знаеше също така, че можеше да си размени шапките с тях, ако внимаваше. Ако бе винаги нащрек. Ако действаше пръв. После го жегна отново - те нямаше да позволят. щяха да го следят не по-малко зорко, отколкото той тях. И дори да не го убият там долу, какво би им попречило да го сторят когато дойде момент златото да зазвъни? Не изключи дори възможността да искат да го убият след като получи заплащането си, и защо ли? Защото той самият би го сторил, би ги открил до един, не сам, а с цяла група биячи, по-големи от дрешник зад гърба си, и би ги изклал до един... Бронтулф стисна зъби и го изби безмислена ярост, стаена с годините омраза в дълбините на душата му, за която не бе предполагал, че все още е там. Ръката му смачка единия край на листа със скарабея. Щяха да го убият. Сега или после, или след това. Имаше ли значение? Можеше единствено да си гарантира, че живее достатъчно дълго, за да намери начин да се измъкне от създалата се обстановка.

Бронтулф хвърли един последен поглед към прозореца. Мракът зад него бе все тъй непрогледен. Все с тази коварна насмешка, изписана на невидимото му лице. Присмиваше му се. Джуджето й се озъби. Щеше да се справи и без него.
[/sblock]

Заключена