[Глава 1] Брелският Сокол

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » чет дек 29, 2005 6:48 pm

Старикът обърна рошавата си глава към джуджето и заговори:

- Е, станалото - станало, Бронтулф. Аз мислех, че съм намекнал, но явно само Кимон ме е разбрал, та се извинявам на останалите за неудобството, което възникна. Та сега остава въпроса кой от господата ще се реши да те придружи до Падналия, което може да се окаже по-голямо изпитание дори от каналите на Шарн. Аз предлагам това да бъде Кимон, тъй като той най-малко ще бие на очи в този квартал, особено ако се наметне с окъсаната дрипа, която аз използвах за маскировка, когато отидох да си търся каналджия... Какво мислите?

Падналият си оспорваше с Малеонова Порта признанието да е най-мизерният и най-опасен квартал в Шарн. Низвергнат бе от хора и богове преди много години и на практика бе абсолютно беззаконен, освен ако не броим насилието и всеобщата мизерия за закона, който цареше там. Всички бяха наясно, че ако Кимон приеме предложението, ще поеме върху себе си огромен риск, при това не само защото би останал насаме с Бронтулф...
Последна промяна от Blizzard на пет дек 30, 2005 3:25 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » чет дек 29, 2005 7:18 pm

Кимон за засмя весело когато Гавлин спомена да се разделят на две групи и понечи да каже нещо, но Сирил го изпревари и за най-голяма изненада предложи почти същото, когато обаче и джуджето и Сами предложиха същото усмивката му се стопи и смеха остана да грее само от очите му. След кратка пауза Кимон заговори:

- Срещал съм много недоверие и подозрителност, но като тези тук не бях виждал, досега твърдяхте, че не можем да се разделим, сега казвате да се разделим на две групи. Съгласен съм да сляза с джуджето долу, но при положение, че ти Сами придружиш Сирил и Гавлин и им помогнеш с алхимика.

За момент се спря, после допълни:

- Аз също бих искал да взема някои неща. Без въже ще мина, храна и вода мога да взема и от тук пък и може да не ни потрябва, но... (Кимон направи още една пауза) Ако ще отивам с джуджето към Падналия наметката ти Сами ще ми потрябва. Опасявам се, че не съм чак такъв майстор в дегизирането, но не ми се ще да изглеждам не на място там. Последствията за мен няма да са никак приятни. Бронтулф, можеш ли да ме заведеш до там бързо и без препятствия? Съгласен ли си да дойда с теб?

Кимон буквално заби сините си очи в тези на джуджето. Гледаше без помен от веселостта му. Явно и той като Сами често сменяше настроенията си, а може би само изражението му се променяше, защото след краткия напрегнат миг отново се отпусна и огледа усмихнат всички:

- Бога ми, страхотна група се заформя, кой от кой по-подозрителен. Нищо, може пък и за добро да е. Какви неща са ми се случвали от прекалена подозрителност (Кимон се засмя някак кисело) няма да ви обяснявам, но пък често ми е помагала, така че нека Сами придружи Гавлин и Сирил, аз ще отида с джуджето. Дано не съжалявам за това, но като сме се хванали, нека си поизцапаме ръцете малко.

[sblock="За Водещия"]
Кимон използва опита си с хората за да прецени по-точно истината в думите и опасността от това да придружи Бронтулф, иска да прецени до колкото може да му се довери. Разчита на проницателността си, както и на умерена доза заплашителност, заложена в това Бронтулф да поеме отговорност пред всички, притиснат до стената и дал дума (съмнителна, но все пак дума) би било някак по-сигурно от просто едно лекомислено свиване на рамене, а обстоятелствата не позволяват да търси по-надеждни гаранции. Кимон има усещането, че ходи по-много тънък лед и се опира само на усета си за такт и дипломатичност, макар това често да му е изигравало лоши шеги в миналото.
[/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » чет дек 29, 2005 8:15 pm

Гологлавото джудже се наслади на промяната в настроението на Кимон, на онзи бавен преход от широка и почти безгрижна усмивка изписана на лицето му и изпитващия поглед и въпроса, на който несъмнено младежът бе заложил немалко от вътрешното си спокойствие. Бронтулф килна глава настрани и повдигна рамене, при което няколко от веригите се отъркаха една в друга. Усмихна му се насреща с безизразен вид.

- И да искам, не бих могъл да те спра.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » пет дек 30, 2005 12:16 am

Коментара на Кимон стопи усмивката на Гавлин.

- Ние аундерците сме доверчиви хора, но не сме глупави. Смятам че в момента е по-разумно да се разделим на две групи, за да спестим време. А и това което Сами казваше до сега, е не че не трябва да се разделяме, а че не е желателно да оставяме сами. Даже неколкократно се намекна че е добре да се разделим, за да спестим време. Не виждам защо сега се правиш на учуден, бреландецо.

- Колкото до теб джудже, кажи какво все пак искаш да вземеш от дома си, защото не си заслужава да рискуваме толкова време и живота на Кимон само за едно въже или една лампа например.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет дек 30, 2005 12:48 am

- Като за начало, не бих и помислил да сляза под Малеонови Порти без да съм въоръжен добре - джуджето заговори към Гавлин. Той бе може би единственият около масата, който не изгледаше от пръв поглед въоръжен. Естествено, това можеше да бъде заблуда - множеството джобове и ремъци по униформата му можеха да крият всякакви изненади. - Пазя си някои неща от войната, за нощи като тази. Знаех си, че рано или късно ще влязат в употреба.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пет дек 30, 2005 10:35 am

Когато Сами погледна към Кимон в погледа му имаше намек за благодарност... или нещо друго.

- Добре, значи е решено. Кимон и Бронтулф отиват колкото се може по-бързо и внимателно да вземат нещата на джуджето от Падналия, а ние тримата ще се погрижим за останалото. Добре е да довършим този списък и да видим какво може да осигури Джош - предполагам, че ще се наложи все пак да купим нещата, така че отбелязвайте в списъка кое за кой е...

Старикът извади от торбата сгънато парцаливо наметало и го подаде на Кимон.

- Дано ти послужи. Не се забърквайте в неприятности! Някой да прибере и рисунката на скарабея, че като нищо може да я забравим на масата. Кажете и къде ще се срещнем след това? - този въпрос бе отправен по-скоро към джуджето, което трябваше да вземе решението откъде да слязат към каналите.

[sblock="Кимон"]Кимон осъзнаваше, че поемаше голям риск със слизането в Падналия, но все някой трябваше да свърши това. Ако джуджето се проявеше като надеждно, нещата сигурно щяха да бъдат наред - Падналият бе мизерен и опасен квартал, но кратка разходка из него не би била самоубийство, стига двамата с Бронтулф да не изглеждат като примамлива плячка и да се постараят да не се забъркат в проблеми. Ако ли джуджето бе предател или по някаква причина искаше да се отдели от групата, нещата можеха много да загрубеят - в Падналия то бе на собствен терен и сигурно можеше да измисли десетки начини да му погоди клопка. За съжаление, интуицията на Кимон не му даваше ясен отговор на въпроса доколко можеше да се довери на безухия каналджия...[/sblock]
[sblock="Бронтулф"]Ако си взел решението откъде влизате, ще уточним заедно удобно място за среща.[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на пет дек 30, 2005 12:13 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет дек 30, 2005 11:55 am

Кимон само сви рамене на думите на джуджето и Гавлин. Нямаше какво да каже или пък вече бе казал всичко. Посегна към рисунката на странния бръмбар и я прибра във вътрешния джоб на шинела си. После откъсна листа от тефтера, който бе писал до сега и го подаде на Гавлин.

- Ето списъка, надявам се да се справите. Бронтулф, казвай колко време ще ни трябва и къде ще се чакаме после и да тръгваме.

Бреландецът се беше успокоил явно, говореше отново отмерено и спокойно, макар все още да гледаше усмихнато, на лицето му нямаше усмивка, а спокойна увереност. Напрежението около този странен разговор постепенно се разнасяше и това се отрази в лицето и жестовете на Кимон. Той пое наметката от Старика, огледа се в кръчмата дали няма любопитни погледи към тяхното сепаре и я прибра в раницата си, после се зае да натъкми нещата си и да оправи разровения си багаж.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » пет дек 30, 2005 3:35 pm

- Мислех, че ти, Кимон познаваш някакъв алхимик, но явно ще трябва да се справим със собствените си ограничени контакти. - Сирил се ухили доволно и запали пурата с която дълго бе въртял в пръстите си. - Явно с хлапето ще имаме кратка разходка по нощен Шарн. Какво ще кажете да се срещнем тук, примерно след два удара на камбаните? Мисля че на нас ще ни стигне това време, а ако на вас не ви стигне, то тогава по-вероятно да сте гушнали букета някъде из ония приятни местенца, които джуджето нарича свой дом.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет дек 30, 2005 6:26 pm

Бронтулф се замисли над въпроса на Кимон. Макар Сирил да го бе изпреварил с бързо и разумно предложение, фактът, че бе запитан за личната му преценка придаваше на джуджето някаква тежест, с която бе започнал да привиква. Той прецени обстоятелствата, свързани с преминаване през Падналия квартал. Лека усмивка изгря на лицето му, но скована от зимен хлад. След което изхриптя отговора си към младежа:

- Хм, час бих казал. Или по-малко, ако караме напряко. Макар, кълна се, който иска да спести минута из Падналия, заплаща драго с кръвта си. Ако не срещнем трудности и се придвижваме през все познати места, бих казал за по-малко от удар на камбаните и още толкова докато минем оттук. Не е лесен маршрут, нито пък кратък.

[sblock]Усмивката на Бронтулф бе подплатена и от зараждащата се увереност, че би могъл да разкара Кимон по средата на пътя далеч по-лесно, отколкото ако трябваше да го съпровожда някой от другите двама. Младежът изглеждаше доверчив, нещо повече - решен да се хареса на всеки, заемайки нестабилна позиция в зародилия се преди половин час спор. И да се усъмнеше в нещо, да станеше жертва на някоя дребна хитрост, какво от това? Ако Кимон признаеше в последствие случилото се на останалите, респектът на останалите към него щеше да рухне съвсем. Това бе слабост, която джуджето срещаше за първи път от дълги години насам, но въпреки това бе готов да се възползва от нея по всеки възможен начин.[/sblock]

Веднага след това се обърна към Сирил, който вече поемаше от ароматния дим на своята пура. Очите на джуджето се присвиха леко когато димът достигна до него. Можеше просто да си премълчи и да остави следователя да определи следващата среща, но не - усещането, че бе наистина необходим за тази мисия го бе обзело наново, омайваше го с невидими ласки и това развързваше езика му по добре от буре с бира, готов да се изкаже напряко на всяко чуждо предложение.

- Два удара? Освен ако не попаднете на най-опърничавия или сладкодумен алхимик, кълна се, бихте напазарували за не повече от час. После какво? - Джуджето направи кратка пауза, но не остави Сирил да се изкаже. Наместо това хвърли кратък поглед към Сами. - А и не виждам и причина да идваме отново тук - наречете го предчувствие. Предлагам да се срещнем в южната част на Златни Двери. Оттам до най-близката шахта са само няколко минути път. Вие двамата ще напазарувате каквото там има из Средна Дюра, след което ще се насочите северозападно към Щуротията на Харет, няма да привлечете почти никакво внимание. Ще се спуснете по магическата платформа, която води право надолу до горната част на южни Златни Двери. Аз и Кимон ще ви чакаме в долната част. Така ще е най-добре за всички ни. Един удар - не повече.

ООС: Описанието на плана, магическата платформа и маршрутът й са одобрени от Водещия и останалите играчи знаят къде да я намерят в Щуротията.
Последна промяна от RaynerApe на пет дек 30, 2005 8:38 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » пет дек 30, 2005 7:48 pm

Гавлин пое списъка от Кимон и го прехвърли набързо.

- Оставям на Сирил да прецени, какъв точно ще е маршрута ни, но съм съгласен с Бронтулф, не виждам смисъл да се връщаме до тук.

Младежът се обърна към Сирил.

- За алхимика надявам се разполгаш с финансии, защото аз лично съм останал с прекалено малко. Да, предполагам, че ще е добре всеки да даде по нещо за покупките.

- А ти джудже не се хвали със скоростта си, а внимавай по пътя и не бързай прекалено много. Като те гледам как ходиш невъоръжен, направо се чудя как си оцелял в Падналия.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пет дек 30, 2005 9:19 pm

Бронтулф отклони погледа си и се подхилна съвсем леко на думите на Гавлин. Дали бе въоръжен или не - поне на пръв поглед изглеждаше, сякаш не бе. Но и от одърпания му външен вид можеше да се съди, че нямаше какво да пази, освен живота си, а всеки друг би стигнал бързо до заключението, че и той не струва пукната пара. Макар да бе повече от лудост джуджето да е невъоръжено наистина.

Макар да бе оглеждал своите събеседници от доста време насам, вече бе време за някои изводи. Какви оръжия носеше всеки един от тях в този момент?

Blizzard: моля всеки да каже видимите си оръжия в следващия си постинг. Сами наглед е без оръжие.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пет дек 30, 2005 10:15 pm

Кимон леко се намръщи на усмивката на джуджето, но кимна мълчаливо в знак на съгласие.
- Хм, добре, така да бъде. След един удар там. Сириле, мога ли да поговоря малко с теб? Ще ме извините ли за момент, господа?

Кимон кимна отново, този път за извинение и се надигна.

Освен обемистата раница с вързоп завързан отгоре й с Кимон бе и един арбалет с изтъркан и полиран до блясък приклад, очевидно от употреба, тетивата беше нова, но арбалетът определено не. Това можеше да означава или че е често използван или че притежателят му е грижовен и го поддържа добре. На ремъка на арбалета беше прикрепен и колчан, в момента затворен и закопчан. Друго не се виждаше, но можеше да има, шинелът бе дълъг почти до колената, можеше да скрие голям нож или къс меч дори, макар последното да бе малко вероятно.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » съб дек 31, 2005 5:19 pm

- Бронтулф, всичко е добре, само че предлагам да се чакаме на по-високо ниво на лифта. Просто е по-безопасно, особено ако на някоя група и се наложи да виси там повечко. Иначе, да не губим време и да тръгваме, ако сте съгласни. Ако нямате нищо против, момци, изчакайте няколко секунди отвън за да ми каже Кимон каквото иска и после да се разделим.

Сирил е въоръжен с къс меч, окачен на колана и лек арбалет, който има каиш за носене на гърба, към който се прикрепя и колчана с 20 къси стрели за арбалет.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » съб дек 31, 2005 5:39 pm

- Съгласен съм със Сирил по-добре да се чакаме на лифта. Аз отивам да разпитам Джош дали може да ни снабди сега с някои от тези неща - каза Гавлин, размахвайки списъка - после ще ви чакам отвън.

Гавлин е въоражен с рапира, която явно е видяла доста двубои, както и кинжал. В момента не носи стрелково оръжие.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » съб дек 31, 2005 7:36 pm

Бронтулф повдигна нехайно широките си рамене, сякаш за да покаже че за него няма никакво значение къде точно ще бъде срещата; предложението на джуджето, подобно на няколко заметки преди това, представляваше допълнителен риск, от който точно в този момент никой не се нуждаеше. Джуджето се бе замислило за момент след като Кимон помоли следователя да разменят няколко думи насаме. Килна глава, тежките му вежди се повдигнаха, а сетне погледът му бе готов да последва младежа, но въпреки това се спря на стареца седнал от лявата му страна. Нямаше кой знае какво да си кажат, но въпреки това джуджето го гледаше, може би с доза очакване, примесена с нетърпение и с щипка недоверие за вкус. Затропа леко с пръсти някакъв бавен ритъм, колкото да убие минутите докато останалите се върнат около масата.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » нед яну 01, 2006 12:14 pm

Изображение

Старчето реши да придружи аундерския дуелист до бара. Сами познаваше собственика Джош отпреди и неговата дума тежеше пред него, което до някаква степен гарантираше, че едрият стопанин нямаше да се разприказва или да задава неудобни въпроси. Все пак, ако внушителният полуорк можеше да им помогне с някои от предметите в списъка, по-вероятно бе да ги продаде, може би дори с надценка, отколкото да ги даде на заем.Във всеки случай това бе по-безопасният вариант, в сравнение с алтернативата - да привлекат вниманието на непознати хора.

Моля някой да ми напише точно предметите в списъка, които ще искате от Джош, за да няма обърквания. За всеки от тях ще хвърля процентен шанс дали го има в Сокола и дали собственикът желае да го продаде.

Ако Кимон и Сирил искаха да говорят на четири очи, явно трябваше да почакат още малко, да си шепнат или пък също да станат, защото джуджето за момента бе останало в сепарето.
Последна промяна от Blizzard на ср апр 05, 2006 11:48 am, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Списъкът

Мнение от Chimera » нед яну 01, 2006 1:42 pm

Списъкът:

Въжета
Кука
Желeзен лост
Пръти 3 или 4, по възможост сглобяеми
Евтини дрехи или парцали
Ботуши и ръкавици

Ако някой иска да добави нещо, сега е моментът!

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » пон яну 02, 2006 12:14 pm

След десетина минути прекарани в разговор със собственика и ровене в килера на Сокола, Сами, Гавлин и Джош откриха следните неща от списъка, с които собственикът бе готов да се раздели:

1 дълъг леко заострен прът, завършващ с дървена кука на тъпия край, характерен инструмент за проспекторите в Тресавищата - 2 кг, 3 суверена
1 конопено въже, дълго 50-тина стъпки - 5 кг., 15 суверена
1 прът 10 стъпки, сглобяем, от две части - 4 кг, 3 суверена
1 стара метла, която можеше да се ползва за къс прът - 1кг, 5 крони
1 стоманен лост, със засъхнали кафеникави петна от неизвестна течност в края - 2.5 кг., 2 галифара
Достатъчно парцали за да се омотаят откритите от дрехите части на всички - 1 суверен за всички
1 дебели стари ръкавици, много големи за ръцете на всекико в групата (би причинило неудобство ако се наложи да извършват прецизни дейности с пръстите си) - 1 суверен

Кука нямаше, но тази от странния инструмент на Джош можеше да се откачи при нужда. Ботуши също не се намериха.

Който желае да вземе нещо, да посочи какво иска - ще го отбележа в дневника му и ще приспадна парите. Държа да знам съвсем точно кой предмет в кого се намира. Освен това, ако Сирил и Кимон ще провеждат разговор на четири очи, време е да го направят.
Последна промяна от Blizzard на пон яну 02, 2006 4:38 pm, променено общо 4 пъти.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » пон яну 02, 2006 1:01 pm

Бронтулф се опита да последва с поглед останалите. От сепарето бе невъзможно да се види каквото и да е било. Почувства се неудобно донякъде - бе стигнал дотам да се отнасят с него като с товар, който щяха да мъкнат надолу към каналите. Не че самият той им бе дал повод да мислят обратното, роди се мисъл в главата му и бързо заглъхна в тъмното на старите опасения. Пръстите му продължаваха да потропват върху покритата с белези от засъхнала бира маса, но ритъмът се изгуби съвсем и накрая джуджето удари леко с ръка на масата, за да се опре на нея и повдигне, отправяйки се към останалите.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » пон яну 02, 2006 7:41 pm

Както се беше надигнал Кимон изгледа напускането на Гавлин и Сами и седна обратно мълчаливо, гледайки малко празно в масата. След малко джуджето също се надигна и излезе и той го проследи със същия празен поглед, а после се обърна към Сирил.

[sblock="За Сирил"]Погледът на Кимон не беше вече празен. Гледаше живо и напрегнато. Заговори бързо с нисък и равен глас, като очевидно искаше да каже бързо всичко за да не задържа следователя за дълго:

- Виж, цялата работа е наистина неприятна, няма да коментирам всички гнили неща, вероятно и сам се досещаш за тях. Парите ми трябват и ще ги взема, ако ще да сляза сам с това проклето джудже долу, но си е почти самоубийство, да знаеш. Няма ли как да не се разделяме или поне някой да дойде с нас? Ако искаш да ни проследи, може да се уговорим и за различно време и място за срещата, например по-рано. Нямам доверие на Бронтулф, мени си настроенията, уплашен е, вижда се. Когато е уплашен човек може да направи много неща, непредвидим е. Какво ще кажеш? Предложения?

Кимон се беше привел напред над масата докато говореше, когато свърши побутна настрана чашата пред себе си и се облегна на плота. Не откъсна поглед от Сирил, освен да погледне чашата, но после отново спря очите си на него.[/sblock]
Кимон би взел парцали, за да се увият всички в случай на нужда. (1 суверен)
Последна промяна от blue на пон яну 02, 2006 10:05 pm, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » пон яну 02, 2006 9:49 pm

Гавлин разгледа предложените от Джош предмети и след известно време прецени, че ще вземе за себе си само странния прът с куката и достатъчно парцали, за да увие ботушите си. След което се запъти към Кимон и Сирил, за да им съобщи резултата от разговора със съдържателя.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт яну 03, 2006 11:04 am

Сирил улови приближаването на Гавлин с периферното си зрение и побърза да отговори.

[sblock="За Кимон"] - Кимон, на мен тая работа хич не ми допада също. Не съм толкова затруднен финансово, просто се вързах вече, чул съм задачата, примката е на врата ми, образно. Ако се откажа и нещата се объркат, ще привлека твърде много желанието на някои да поплувам из морската шир в компанията на някой по-тежък камък. Така, че поне като рискувам, да взема някой галифар. Инак, разбирам те за джуджето - нямам много желание да имам вземане-даване с него, но, в Кхибер да се продъни, той ни е единствената възможност. Колкто до това, че ще ти се наложи да слезеш сам с него по долните нива - няма да те лъжа, опасно е. Обаче, защо тогава не се обади, когато го уговаряхме? Един малък съвет от мен - прикрий си всичко ценно, включително оръжията... Виж, хрумна ми нещо. С хлапето, можем да ви следваме на малко разстояние. Така хем ще наблюдаваме джуджето, хем няма да му привлечем вниманието много. Лошото е, че няма да можем да купим нужните ни неща, но можем да платим на някой за да го направи вместо нас. Другата възможност е, да дойда само аз, но не ми е много приятна по две причини - първо, ще се отзова сам, по тъмно, на места, където нямам желание да бъда и денем, а второ, ще оставя Гавлин, да прави каквото си иска. Не, просто така няма да е добре. А, сетих се за друг план - обаче трябва да помогнеш - забави се максимално преди да слезете надолу. Изиграй някоя сцена, че си забравил нещо много важно и заведи джуджето до квартирата си, за да го вземеш. Ние с хлапака, ще тръгнем веднага, ще напазаруваме и ако си достъчно убедителен, и загубиш достъчно време, можем да ви настигнем при твоя дом. Разбира се, ще трябва да ми дадеш адреса си, мисля, че познавам Шарн достатъчно, че да се оправя бързо. Ако си съгласен, казвай бързо, за да го изпълним. [/sblock]

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт яну 03, 2006 11:39 am

Бронтулф не направи повече от две-три крачки извън сепарето когато Гавлин се насочи обратно, закупил каквото бе намерил за добре от съдържателя. Остави го да го подмине и да се върне в сепарето, през което време хвърли поглед към бара, опитвайки се да различи останалите предмети, а след това се върна в сепарето.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 03, 2006 11:53 am

Кимон също забеляза приближаването на Гавлин и затова заговори бързо и припряно.

[sblock="За Сирил"]- Идеята да се забавя не е лоша наистина, а не се обадих защото, всички настоявахте да е така, ще оцелея, предполагам, но не ми се рискува излишно. Освен това така можем да изпитаме джуджето, това е добра възможност. Поне ще знаем на какво може да разчитаме. Молбата ми беше ако можеш да вземеш раницата ми ти, ще привлича излишно внимание, а ценните неща съм си взел вече. (Кимон намигна съвсем леко) Добре, ето какво ще направим, да оставяме Гавлин сам не е добра идея, съгласен съм, аз ще се опитам да се забавя колкото мога, но и вие побързайте. Ще можете ли да ни следите незабелязано? Все едно (Кимон хвърли бърз поглед към доближаващия се Гавлин), няма време, ще мина покрай... Като излезеш от Сокола, по улицата вляво, на стотина крачки от дясно има една ниша между две къщи, единствена е, през нея се излиза на уличката към Базара, ще минем през тази ниша нагоре след четвърт удар да речем.
[/sblock]

Кимон се наведе напред и прошушна края на изречението на Сирил защото аундереца вече почти бе стигнал до сепарето. После се отпусна назад вече напълно спокоен, посегна и отпи от виното си и се загледа отново в масата, по която барабанеше до преди малко джуджето. Изглеждаше замислен или просто отнесен.
Последна промяна от blue на вт яну 03, 2006 12:15 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Blizzard
Кадет
Мнения: 304
Регистриран на: вт дек 25, 2001 3:39 pm
Местоположение: София Любим цвят: Зелено

Мнение от Blizzard » вт яну 03, 2006 12:03 pm

Гавлин и Бронтулф се завърнаха в сепарето и видяха как Кимон шепне нещо на ухото на Сирил. Явно краткото време, което те двамата бяха оставени сами, не им бе достатъчно, за да завършат разговора си на четири очи. Сами разговаряше с Джош на бара, а голямата част от изровените от килера предмети все още не бяха взети от групата.[sblock="Кимон"]Пътят от Сокола до квартирата на Кимон бе около 10 минути с нормален пешеходен ход[/sblock][sblock="Сирил"]Пътят от Сокола до квартирата на Сирил бе около 6 минути с нормален пешеходен ход. Не че той имаше причина да се връща до нея сега...
Познание (Шарн) - успех: Сирил познаваше Шарн като петте пръста на дясната си ръка, а Ъндърлуук - още по-добре. Макар че мястото, за което Кимон говореше бе донякъде забутано, той бе уверен, че ще го намери лесно.[/sblock]
Последна промяна от Blizzard на вт яну 03, 2006 3:26 pm, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Chimera
Кадет
Мнения: 211
Регистриран на: пет дек 28, 2001 12:55 pm
Местоположение: Магландия
Контакти:

Гавлин Яангер

Мнение от Chimera » вт яну 03, 2006 12:55 pm

Гавлин застана пред масата, но не седна. Погледна към Кимон и Сирил и каза:

- Господа, Джош разполага с няколко полезни за нас предмета, предлагам ви да отидете да видите, какво ви трябва и после да тръгваме по задачи. Все пак нямаме неограничено време на разположение. Ще ви чакам отвън, за да можете да довършите разговора си.

Преди да тръгне Гавлин се обърна конкретно към Сирил.
- Джош разполага с въже, преоръчвам ти да го закупиш, здраво е и може да спаси живота ти някой ден.

След което младежът се завъртя на пети в типичен военен маниер и закрачи към изхода на заведението.

Потребителски аватар
RaynerApe
Работник
Мнения: 86
Регистриран на: нед дек 23, 2001 12:52 am
Местоположение: Карлово
Контакти:

Мнение от RaynerApe » вт яну 03, 2006 1:29 pm

Бронтулф изсумтя. Беше оставил Сирил и Кимон само за около минута докато огледа по-добре предложеното около бара, от който Гавлин бе направил своя избор, а те вече бяха започнали да си шепнат един на друг. Изгледа ги доколкото да им покаже, че е наясно с този факт. За миг се изкуши да последва Гавлин навън, но фактът, че двамата все още си говореха зад гърба му го постави отново на стола, който бе заемал само допреди малко.

[sblock]Няколко дузини версии се зародиха в неговия ум, но нито една не можеше да стъпи на конкретни факти. Може би се наговаряха как да го отстранят? Малко вероятно, преди да са се възползвали от него. Да го проследят къде живее, доколкото всички се бяха запътили по домовете си? Може би. Да, може би. Ако и знаеха корените му, дори да се измъкнеше от ситуацията по своя воля, едва ли щеше да има място за него из Шарн. Трябваше да бъде внимателен. Лесно на думи, но...[/sblock]

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 03, 2006 3:14 pm

Ровейки в джоба си за нещо, Кимон заговори спокойно, след като Гавлин излезе.

- Добре, искам само да помоля да ми вземете една от тези светещи пръчки, ако откриете, ако нямаш въпроси Сириле, можем да тръгваме с Бронтулф дето ме гледа така смръщено. Ето пари за пръчката. И... (Кимон се усмихна леко) вземи си въже, наистина може да е полезно понякога.

Докато говореше беше извадил две златни монети, които сега подаде на Сирил, после вдигна раницата си, взе нещо от един джоб и го прибра бързо, извади и една кесийка и я прибра, пооправи ремъците й и я вдигна на масата, не беше тежка, личеше си. После продължи:

- Е, ще я вземеш ли?

През цялото време Кимон хвърляше погледи към отдалечаващия се Гавлин.

Потребителски аватар
Brave
Работник
Мнения: 127
Регистриран на: ср мар 13, 2002 3:12 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Brave » вт яну 03, 2006 5:02 pm

Сирил безмълвно пое раницата, намести я на гърба си, така че да не пречи на арбалета. Внимателно огледа сепарето за нещо забравено, загаси пурата си в пепелника и се насочи към бармана.
Купуването на конопено въже не му отне много време и само след минута или две той излезе от Сокола и се присъедини към Гавлин.

Купувам си конопено въже, ако не е станало ясно.

Потребителски аватар
blue
Войн
Мнения: 163
Регистриран на: пон юли 15, 2002 4:47 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от blue » вт яну 03, 2006 5:16 pm

Кимон само сви рамене, потупа джуджето по рамото като го погледна с топъл, леко усмихнат поглед и му каза:

- Е, хайде Бронтулф, да вървим, че няма да ни стигне времето накрая за срещата.

После тръгна бавно към Джош, откъдето взе парцалите и се отправи към изхода.

Заключена